31 декември 2014

Конспирация: скелетите на гиганти от Уисконсин?

Твърди се, че през Май 1912 при разкопки на надгробни могили край езерото Делаван, Уисконсин, САЩ са открити скелети на гиганти. Въпреки това науката мълчи за това откритие. Разкопките са били ръководени от колежа Белойт и са обхванали повече от 200 могили, които са се оказали класически пример за културата Удленд от 8-ми век.

Първото съобщение за невероятното откритие се появява на 4 май 1912 в броя на "Ню Йорк Таймс". Там се казва, че са намерени 18 скелета с странни и невероятни характеристики. Тяхната височина варирала от 2.30 до 3 метра, а черепите им "вероятно на мъже, били много по големи от главите на която и да е раса, която обитава Америка днес".

Като цяло са имали по два реда зъби, по 6 пръсти на ръцете и краката и като съвременните хора са били различни раси. Предните им зъби са били обичайни. По-големите им глави вероятно се дължали на на по-дълъг живот.

Това не са единствените подобни открития в САЩ, поне така се твърди. При разкопки са намерени повече от 200 гигантски скелети, но от 50-те години на ХХ век, за тях почти нищо не се споменава в местните или националните новини. Вероятно това се дължи на страха, че те не съответстват с официалната история за развитието на човешкия род.

Но скелетите на гиганти не са "запазена марка" само на Америка. През 2002 "Нешънъл Джиграфик" съобщава, че в Гърция са намерени скелети на циклопи (с едно око) с размери между 3.60 и 4.70 метра. Това е три пъти размера на нормален човек! Не случайно гърците имат митове за циклопи с които хората са водели война и са ги победили като са ослепявали единственото им око.

Но да се върнем в Америка. Някои гиганти са намирани в гробници покрити с египетски писания. А най-първите съобщения за открити гигантски скелети на американска земя се появяват още през 1851, много преди разкопките в Уисконсин.

В друг брой на "Ню Йорк Таймс", от 10 август 1891 пък се съобщава, че учени от Смитсоновия институт са открили няколко "пирамидни монумента" при езерото Милс, близо до Медисън, Уисконсин. В това съобщение, поне до колкото разбирам, се говори за древна напредничава цивилизация, но не и за гигантски скелети, затова не съм сигурен защо се споменава в оригиналната статия от която превеждам.

В следващ брой, този път от 20 декември 1897 се разказва, че край Мейпъл Крийк, Уисконсин са намерени три големи погребални могили. Намерен и скелет с гигантски размери, а край него - реликви изработени от мед.

Освен в щата Уисконсин, гиганти са намирани в Минесота, Айова, Илинойс, Охайо, Кентъки и Ню Йорк. В оригиналната статия има още съобщения извадени от вестниците (основно от края на 19 век), но те са подобни на вече споменатите, затова не мисля да ги превеждам.

Сега се предполага, че намерените гигантски скелети са притежание на Смитсоновия институт, който има за цел да прикрива истината.


Към оригиналната статия е дадена и тази подборка от снимки без обяснения, не е ясно каква и дали въобще имат връзка с описаното в статията или са просто примерни илюстрации.


А сега малко мои коментари...

През Юли т.г. публикувах една статия нямаща нищо общо с настоящата тема, но под която се появи един критичен анонимен коментар. Статията бе тази:


А коментарът този:

"Човече много харесвам сайта ти ама спри да пишеш глупости като деца с черни очи. Тука сигорно си написал поне 100 статии за тях, не казвам, че не са истински, но за тях няма доказателства докато за някои български феномени има повече от доказателства като почнем от Боян мага и стигнем до баба Ванга. Това са съвсем реални личности и паранормални случаи. Защо не започнеш да пишеш за тях или за откритите в цял свят скелети на виликани достигащи до 20 метра височина и каква им е връзката с човешката еволюция при положение, че някои от тези скелети са още от времето на динозаврите; или за откритите във света артефакти като вкаменени чукове, щепсали, следи от човешки стъпки, и всичките са от преди 350 мил. години, а тогава доро динозаври е нямало, а какво остава-хора. Също така можеш да пишеш за железните сфери, които са на 3 милиарда години-как е възможно да съществуват? Харесвам сайта ти, но се поразрови в интернет и напиши нещо ново! Стига с тези глупости за черни очи, неси и биг фут."

Той съдържа няколко теми, но понеже настоящата статия е за гигантските скелети, ще се спра само на тях. Колкото и да звучи странно, аз наистина вярвам, че примерно в случаите на "деца с черни очи" или други паранормални същества може би има повече истина отколкото в случаите на "намерени гигантски скелети". Защо? Проста логика.

Случаите на срещи със същества са по-трудни за проверка, нито знаем къде ще се появят, нито кога, нито имаме представа как да ги "хванем" и изследваме. Следователно това е едно "бяло петно" в нашето познание, където може да има всичко или пък абсолютно нищо.

Докато при случаите на намерени сензационни археологически открития (в случая гигантски скелети) имаме "твърди" артефакти, които можем да подложим на критична проверка. Костите не изчезват произволно когато си искат, не плашат виделите ги и не ги карат да бягат (както много от съществата), като им се правят снимки, те излизат нормални, а не мистериозно замазани. Вярно, според теориите на конспирациите, тези скелети се пазят на тайни места под ключ, но това са физически преодолими препятствия, макар и много трудни - не могат да се сравняват с паранормалните пречки - я ходи се бори с факта, че съществата изчезват мистериозно във въздуха...

Та "скелетите" е малко по-лесно да се подложат на критическа проверка...и за жалост тази проверка не говори в тяхна полза. Веднага давам примери с настоящата статия. Тя започва с разказ за материал излязъл в "Ню Йорк Таймс" през 1912, ето го:


В него действително се потвърждава, че са намерени 18 скелета с големи глави, но да виждате нещо да се казва за размера на целия скелет? От къде в материала от който превеждах, имат тази информация, че те са били с размери 3 метра?

Друго твърдение е, че през 2002 "Нешънъл Джеографик" са съобщили за намерени скелети на еднооки циклопи с размери близо 5 метра. Така поднесена информацията, оставаме с впечатлението, че става въпрос за човекоподобни циклопи - като тези в легендите. Затова се постарах да намеря оригиналната статия на NG и се оказа, че истината е съвсем друга, ето я:


Там се говори, че са намерени фосили на съществото Deinotherium giganteum, което действително е било към 4-5 метра и действително в черепа си е имало широк отвор, който може да мине за едно голямо око. Има една "мааалка" подробност обаче - въпросното същество не е човекоподобно, скелетът му не прилича на човешките, то е...слон, или по-точно е далечен роднина на днешните слонове, така че е нормално да си е доста височко, със сигурност не е ходило на два крака, а отворът в черепа му по-скоро подсказва от къде е минавал хобота му.

Така, че както виждате в оригиналната статия от където превеждах има спекулации. Не мога да твърдя, че всичко написано там е такова, но тезата им олеква след проверка на фактите.

Мисля, че с тези примери добре обясних защо мисля, че "децата с черни очи" имат шанса да са малко по-реални от "гигантските скелети". С това не твърдя със 100 процента сигурност, че при "скелетите" няма никаква истина и че при "черните очи" всичко е вярно. Може да е точно на обратното, може и двете да са реални феномени, или пък никое от тях да не е истина. Просто казвам, че намирам различните истории за срещи със същества за малко по-вероятни (защото не са така категорично отречени от проверими факти), а и са много по-забавни, затова може би и за напред ще продължавам да наблягам на тях.

30 декември 2014

Прокълнатата кукла Окику на която и расте човешка коса

Историята на куклата Окику (Okiku) започва през 1918, когато 17-годишно момче на име Еикичи Сузуки (Eikichi Suzuki) купува кукла за подарък на своята 2-годишна сестра Окику. Куклата не е нещо особено - около 40 см. висока и е облечена с традиционно японско кимоно. Очите и са черни мъниста, а лицето и е от бял порцелан. Косата и е черна и по традиция дълга до раменете. Еикичи веднага разбрал, че сестра му ще я хареса и я купил на момента. Силно прехласналото се момиче действително се влюбило в куклата, играела си с нея всеки ден, дори я нарекла на себе си - Окику. Двете били неразделни и били навсякъде заедно докато не се случила трагедия на следващата година, когато момичето се разболяло. Скоро детето умряло от усложнения получили се при комбинацията от инфлуенца и треска. Опечаленото семейство поставило куклата на семейния олтар като спомен за тяхната дъщеря.


Не след дълго обаче, те забелязали нещо странно. Тъмно черната коса на куклата, която оригинално била до раменете и напълно подравнена, започнала да расте и станала неравномерна по дължина. Тя стигнала до коленете на куклата и семейството решило, че духът на дъщеря им някак си се е вселил в играчката. След като косата била подрязана, тя отново започнала да расте и винаги растежа спирал при достигане на коленете.


През 1938-ма семейство Сузуки се преместило да живее на остров Сахалин, но било притеснено да вземе куклата с тях. Но понеже вярвали, че духът на дъщеря им живее в куклата, не им се искало просто да я изхвърлят, затова я дали на един храм. Разказали за странностите, но свещенослужителят я взел въпреки това и скоро сам се убедил в казаното. Подрязването на косата се превърнало в обичайно занимание, били направени много снимки показващи различната дължина на косата.

И до днес куклата е изложена в дървена кутия в храма, а косата и продължава да расте, без значение колко често я подрязват. Окику придобива известност в Япония, историята и е адаптирана за новели, филми, традиционни кабуки пиеси. Там са и прибавени за допълнителна драматизация много страшни призрачни характеристики като това да се смее, ридае и дори да ходи наоколо.


Не е ясно как косата и расте. Това истински паранормален феномен ли е или продължаваща близо век измама? Косите от Окику са били изследвани и е установено, че това е истинска човешка коса.

Източник

29 декември 2014

Загадката на Рен льо Шато и Беранже Сониер

Рен льо Шато е замък и малко село сред хълмовете в южна Франция и е център на много конспиративни теории. Някои казват, че някогашният свещеник Беранже Сониер е открил заровено съкровище през 19 век, а за други сред тези природни красоти с дълбоки речни каньони се е намирала (или все още се намира) много по-голяма тайна.




Историята на Рен льо Шато е обичайната за много европейски села. Започва като праисторическо селище, след което става римски град. Между 6-ти и 7-ми век е било част от Септимания - южната част на римската провинция Нарбонска Галия. 30 000 жители са живели в това поселище между 500-ната и 600-ната г. от н.е., а броят на замъците наоколо драстично се увеличил около 1002 г. В по-модерни времена Рен льо Шато става много известно с историите появили се около 50-те години на ХХ век и свързани с католическия свещеник Беранже Сониер. Тези почти конспиративни теории са вдъхновили книги като "Светата кръв и свещеният Граал" (излязла през 1982) и "Шифърът на Леонардо" (2003).


Въпросният Беранже Сониер (на долната снимка) е бил свещеник в селото в края на 19 и началото на 20 век. Някак си, той се сдобива с голяма сума пари - толкова голяма, че се повдигат редица въпроси за произхода и. Започват спекулации. Някои казват, че е намерил скрито съкровище.


През първите си години в селото, Сониер живее в бедност. Той си водил най-щателен отчет на финансите си, който показвал, че през 1892 г. имал дълг от 105 франка и спестявания от 80.65 франка. Но през следващите години записите показват, че е похарчил сериозните 660 000 френски франка. Заплата му на свещеник била 900 фр. на година. А по това време цената за една литургия била 1 франк, така че е трудно да си представим, че е изкарал тези пари от заплатата си и бонусите за отслужването на литургии. През 1910 и 1911 католическата епархия се заема с този свещеник, той е привикан на църковен съд по обвинения за това, че е прибирал пари за литургии, които не е извършвал наистина. Той отказва да се яви, признат е за виновен и му е отнето правото да продължава да е свещеник.

Но дори и да е вярно това в което го обвиняват, едва ли е възможно Сониер да е събрал огромната сума само от фалшиви литургии. В края на своя живот Беранже започва да има финансови трудности. Този период съвпада с началото на Първата световна война, което подсказва, че той е държал много пари зад граница в чужда държава и му е бил отрязан достъпа до тях.


Липсата на сигурност за произхода на парите на Сониер поражда много конспиративни теории. Едната е, че е намерил закопано съкровище. Други го обвиняват, че е разкопавал гробове и е ограбвал скъпоценностите закопани заедно с мъртвите. Докато бил разследван от църквата, самият Сониер твърдял, че парите са му дарения. Мари Денарно, вярната негова домашна прислужница, която е обвинявана, че е разкопавала гробовете заедно с Сониер, твърдяла, че знае тайна, която може да направи някой невероятно богат. Човек на име Ноел Корбю закупува от нея мястото където е живял Сониер и тя му казва, че ще му каже тайна, която ще го направи силен и богат. Преди смъртта си обаче Мари Денарно получава пристъп, който причинява загуба на способностите и да говори и дори да пише. Тя отнася тайната в гроба.

През 50-те години на ХХ век, Корбю започва да разпространява истории, че Сониер всъщност е намерил важни свитъци когато е ремонтирал църквата в селото през 1892. Тези свитъци са били свързани със съкровище от 28 500 000 златни монети принадлежащи на френската кралица от 13 век Бланш Кастилска (на долната рисунка).


През 60-те години историите разказвани от Корбю придобиват свой собствен живот. Те стигат до ушите на Пиер Плантар, който твърди, че е директен наследник на благородническата фамилия на Меровингите и че е глава на някакво митично Братството на Сион. Плантар изменя разказаното от Корбю, така че да се връзва с неговите собствени истории. Той дори показва няколко свитъка уж намерени от Сониер, но в последствие се установява, че те са фалшиви.

Десетилетие по-късно към историята се добавя това, че намерените свитъци доказвали съществуването и днес на кръвна линия произхождаща от Исус Христос и Мария Магдалена. Техните наследници са споменатите Меровинги, което прави и Пиер Плантар потомък на Христос. А целта на Братството на Сион е да пази тази тайна. Така се обяснява и забогатяването на Сониер - той е изнудвал Ватикана за пари за да не издаде тази тайна, която би разклатила основите на Църквата.

Така стигаме и до бестселъра на Дан Браун "Шифърът на Леонардо" където темата е развита в художествена форма.

Беранже Сониер умира на 22 януари 1917 и до последно не дава ясен отговор от къде е имал толкова много пари. Изкусен измамник ли е бил, който е пробутвал на църквата невероятна бройка уж отслужени от него литургии? Заровено златно съкровище ли е намерил? Или нещо много по-странно. Неговият гроб се намира в селото Рен льо Шато където започва цялата история.



Източник

28 декември 2014

Жители на село в Казахстан изпадат в продължителен сън без причина

Жители на малко село в Казахстан изпадат произволно в сън, понякога продължаващ с дни и никой не знае каква е причината. Това се случва в село Калачи, намиращо се в Акмолинска област. Интересно е, че името на областта идва от казахска дума, която може да се преведе като "бялата гробница". Калачи се намира на около 240 километра от границата с Русия и от пролетта на 2013 е имало поне 4 "епидемии" на това странно сънно състояние. При последната - от август до септември тази година, над 60 човека от общо 680 са били засегнати (което ще рече около 10 процента от жителите). Местните хора са разказали на една руска телевизия, че те се страхуват, че ще заспят и никога няма да се събудят отново.

Заболяването е класифицирано като енцефалопатия с неясен произход - превзет научен термин за странно разстройство на мозъка, което не можем да разберем. Селяните, които все пак устояват и не падат както си вървят или работят, съобщават за чувство на слабост, виене на свят, загуба на памет и на двигателните функции. Поне две деца са разказали, че са имали халюцинации. Миша Плюхин е видял летящи коне, светещи крушки, майка си с осем очи и хобот и змии и червеи в леглото си, които се опитвали да изядат ръцете му. Рудолф Бояринос не си спомня своите халюцинации, но хората около него твърдят, че се провиквал "Чудовища!". Сънят е толкова дълбок, че местните се страхуват, че може би са погребали жив един старец, който може би бил заспал, а не умрял.

И понеже правителството и дори чуждестранните консултанти не са успели да открият причината за епидемията, местните хора се обръщат към конспирациите - от извънземен вирус до тайни експерименти. Плашещо е това, че може би имаме работа със съвсем ново и непознато заболяване, което не знаем как да го откриваме.

Първата вълна се случва между март и май 2013, когато около 10 човека на възраст между 14 и 70 посещават болница с подобни симптоми. Следващата вълна е от януари до март 2014, а третата е през май 2014 - тогава за първи път се появява новината и по международни медии. Обикновено хората се събуждат след няколко дни, но скоро изпадат отново в сън. Не е още напълно ясно, дали засегнатите се възстановяват напълно или ще продължат да изпадат в такива състояния и за в бъдеще.

Подобните сънни заболявания не предлагат насоки за разрешаване на случващото се в Казахстан.

Най-известното е трипанозомозата (сънна болест) и не може да се свърже с настоящия случай, защото се причинява от паразитна инфекция предавана при ухапването на мухата Цеце, която живее само в Африка. Друго подобно заболяване е засегнало над 3000 деца в Южен Судан и Уганда от 90-те години на ХХ век до сега. То евентуално може да се свърже със случая, въпреки голямото географско разстояние, но при него основно са засегнати децата, а в Казахстан са засегнати хора от всички възрасти.

Друг глобален синдром, този на Клайн-Левин пък причинява сън само при възрастните. Заболяването известно като летаргичен енцефалит е засегнало един милион човека между 1915 и 1926, убивайки почти една трета от тях, а много други изпадат в състояние на кататония (форма на шизофренията с психичен и моторен дисбаланс). Тази зловеща епидемия е описана в книгата "Awakenings" от 1973 с автор Оливер Сакс, по нея през 1990-а година е направен филм. След онази епидемия от началото на 20-ти век, заболяването се появява от време на време тук и там, и щеше да обясни случващото се в Казахстан, ако нямаше един малък, но съществен детайл. Учените са установили, че летаргичен енцефалит се причинява от определена бактерия, която обаче не е намерена в засегнатото село.

Медицинските екипи са направили 7000 теста - на пациентите, на водата, въздуха, храната и т,н., но не са намерили никакви причинители - вируси, бактерии, химикали, радиация и т.н. Засега най-добрата следа е това, че изглежда вълните настъпват когато времето се сменя - от студено към топло.

Има опити да се свърже настоящата епидемия с една уранова мина от времето на СССР, която е затворена през 90-те години. През март 2014 наистина се установява леко покачване на радиационния газ радон, но пък град Красногорск се намира по-близо до мината отколкото село Калачи, а там няма регистрирани случаи. Освен това засегнатите пациенти нямат някаква връзка със затворената мина (не са работили там), освен това не са забелязани при тях каквито и да било признаци на радиационно отравяне.

Единственото заболяване, което все още не е напълно изключено е нарколепсията. Това е неврологично заболяване, което причинява внезапно изпадане в дълъг сън, а когато хората са будни имат трудности с придвижването и говора и дори виждат халюцинации. Обикновено, то се носи от едва 0.03 процента от хората, проявява се основно при възрастните и може да се активира в даден момент от различни фактори - като токсини, стрес, наранявания. При него се нарушава производството на хипокретин от мозъка. Но ако това е причината, как така ще се появи при толкова много хора в това село и как при всички ще се отключва едновременно? Никакви токсини не са намерени.

Без ясна биологична причина, мнозина започват да мислят, че случващото се е резултат на масова психоза. Хората започват на психическо ниво да се "заразяват" един от друг. Подобни са били епидемиите от хореомания в Германия през 1374 и 1518 и през 40-те години на 18-ти век в Мадагаскар. Тази "танцувална зараза" карала хората да танцуват неудържимо в продължение на дни, често застрашавайки тяхното здраве. Обикновено се отключвала след преживени други болестни епидемии или природни бедствия. Най-пресният пример е от преди няколко години и е от САЩ. Като терористичен акт са изпратени няколко плика с антракс. Скоро обаче из цяла Америка хора започват да проявяват подобни симптоми, дори и без да са били в досег с антракса.

Тези психологични епидемии или замират от само себе си, или се излекуват с плацебо в случай, че хората са вярвали, че действително са били заразени с нещо истинско. В миналото за плацебо обикновено са били използвани хапчета със захар, а пациентите са мислили, че взимат истинско хапче. Също е помагал и екзорсизмът (прогонването на демони) - хората са мислили, че демон се е вселил в тях и свещеник им е помагал да повярват, че той е изгонен. За жалост хората в село Калачи вярват, че някакво съвременно заболяване ги е засегнало, а това, че никой доктор не е намерил причината, почти изключва варианта да се приложи похвата с плацебото.

Един случай от месец май 2014 поставя под съмнение идеята, че това може да е просто локална психична реакция причинена от местните стресиращи фактори. Човек на име Алексей Гом, който живее в друго далечно село, дошъл да види свои роднини и бързо и неочаквано проявил симптомите. Като външен човек, той не е бил подложен на местните стресови фактори. Пък и по принцип никакви значими стресови фактори не са установени в селото.

Всичко казано до тук поставя живелите на селото в началната точка. Те могат да чакат за още медицински тестове или да се надяват епидемията да отшуми от само себе си. Или, може би е време, след като науката се е провалила, да се повярва, че това е причинено от неща случващи се по принцип в приказките и да се потърси алтернативно лечение в стила на братя Грим. Спомнете си приказката за "спящата красавица" - целувката на истинската любов не е метод в медицината, но когато всичко останало не е подействало, какво ни остава....

Източник

27 декември 2014

"Кеплер" се завърна и то с откритие!

Помните ли телескопа "Кеплер"? Той бе изстрелян в космоса през 2009 с единствената цел да търси екзопланети (такива намиращи се извън нашата Слънчева система). Откри действително доста на брой планети, а и не всички събрани от него данни са обработени, така че броят на екзопланетите ще нараства. За жалост той трябваше да спре работа през 2013 защото второ (от общо четири) насочващо устройство престана да функционира.

Сега обаче телескопът се завърна в играта! Учените са намерили хитроумен начин да компенсират поне отчасти повредата в системата за насочване - започнали са да използват слънчевия вятър! Разбира се, губи се известна прецизност, но първите тестове са доказали, че това не е толкова фатално. Дори е направено забележително откритие - нова планета тип "супер земя".

Новооткритото тяло е получило наименованието HIP 116454b, размерите са му 2.5 пъти по-големи от размерите на Земята, а масата му е 12 пъти по-голяма от земната. Намира се от нас на 180 светлинни години. Обикаля около своята звезда тип "джудже" за 9.1 дни. Предполага се, че е воден свят или скалиста планета обвита с дебела атмосфера.

На долната графика е показано как учените използват слънчевия вятър за да "побутнат" телескопа в желаната от тях посока.


Източник

26 декември 2014

Байкал - езерото на мистериите

В южната част на отдалечения и див регион познат като Сибир се намира едно езеро, което не прилича на никое друго на Земята. Байкал е най-дълбокото и най-древно езеро на нашата планета, освен това е толкова красиво, че дори е наречено "перлата на Русия". Това магическо място е известно не само заради дълбоките си води, но и заради дълбоките си мистерии.

Байкал е разривно езеро, тоест образувало се е в дълбокия разрив между тектоничните плочи. Намира се между Иркутска област на северозапад и република Бурятия на югоизток. Дълбоко е 1642 метра, а повърхностната му площ е 31 722 квадратни километра. Това го прави най-дълбокото земно езеро и седмо по площ. По преценки, то съдържа около 20 процента от незамръзналата сладководна вода на Земята. Възрастта му се оценява на около 25 милиона години, което го прави най-старото земно езеро. Байкал е известен още с кристално чистите си води и с био-разнообразието си. Много от видовете живеещи тук, не се срещат никъде другаде, от 1996 езерото е включено в програмата на Юнеско.


Езерото Байкал е тема на много легенди и митове още от дълбока древност, то заема достойно място във фолклора на местните народности. Според една легенда езерото се е получило когато гигантска скала паднала от небето. Друга разказва, че Чингиз хан е роден на на остров Олхон - най-големия остров в езерото и трети по големина езерен остров в света. Има дори легенда, че Исус Христос е посетил мястото. Той обявил земята на север от езерото за благословена, а тази на юг за безполезна - и до днес местните хора вярват, че на юг житото не расте.

Има мит, че в езерото живее чудовище. Местните хора го наричат Лусуд-хан или Усан-Лобсън хан, което може да се преведе като "господарят воден дракон". Съществото се описва като някакъв вид есетра със страшна муцуна и брониран гръб. И днес мнозина рибари твърдят, че са виждали през кристално-чистите води създанието да плува в дълбините. В древността китайските пътешественици също разказват за срещи от този тип. Те наричали Байкал "северно море", а езерните чудовища в него - "драконови риби". Предполагаемото чудовище от езерото Байкал също така е изобразено на древни петрогрифи (земни рисунки) намиращи се край бреговете му. Освен това край едно село по поречието на река Енисей има издигната каменна колона (стела), която се датира в периода 9-3 век пр. н.е. и която също изобразява водно чудовище. То е подобно на огромен гущер с раздвоен език и броня от люспи на гърба. В езерото има множество видове (включително сладководен тюлен), но никой от тях не прилича на описанията на чудовището.


Водните чудовища не са единствените обитатели на езерото. От дълго време около Байкал са забелязвани и НЛО. Светлини в небето или истински непознати апарати. Според разсекретени военни документи, през 1958 руски самолет ТУ-154 пада в езерото след като е бил преследван от НЛО. Рибарите пък разказват, че са виждали светлини падащи от небето в езерото или точно обратното - излитащи от водата. Други разказват за внимателно приземяващи се във водата НЛО, които започват да плуват като лодка. Един от най-забележимите случаи (ако е истина) се е случил през 1982-а. Група водолази видели на около 50 метра под водата хуманоидни същества облечени в сребърни костюми. Хората се опитали да ги хванат, но трима от водолазите загинали, а други четирима били сериозно наранени.

Не е изненада, че тези истории за НЛО и извънземни пораждат теории, че в дълбините на Байкал има подводна извънземна база. През 1977 една научна подводница се намира на дълбочина 1200 метра където цари мрак. В един момент собствените светлини на апарата се изключват и наоколо не се вижда нищо. Тогава от някъде се появява лъч светлина, който се фокусира за няколко секунди върху подводницата преди отново да я остави в пълна тъмнина.

В езерото има и необяснима магнитна аномалия която се намира там където тектоничните плочи се срещат. Не е обяснена от науката, но за последните 50 години е нараснала двойно. Друг феномен, който по-скоро има естествен произход, са внезапните подводни изригвания - предполага се причинени от газ. Понякога изглежда именно те причиняват масово измиране на рибата.

В Байкал има много изчезнали кораби и други водни съдове. Някои зони са добре известни именно с това - като например една близо до западния бряг, която местните хора смятат за прокълната. Олхон и един друг остров също са смятани за прокълнати. Край Олхон има място известно като "дяволския кратер" и именно там се е случило последното за сега мистериозно изчезване.

На 16 юни 2011, туристическата лодка "Ямаха" потегля от село Кабанск с четиричленен опитен екипаж за да изпробва новия си мотор. Никога не се завръща. Въпреки че там има покритие на мобилните мрежи, връзката с екипажа е загубена малко след като внезапно се спуска мъгла. Когато тя се вдига, няма и следа от лодката. Освен мъглата, останалите условия в района са добри. Провежда се мащабно претърсване за лодката и нейния екипаж, но нито едно парченце не е открито. Сякаш "Ямаха" е погълната от самото езеро. Местните хора мислят точно това - че се е появил внезапен водовъртеж, като кратер - именно от тук идва и името "дяволския кратер". Дори вярват, че той води чак до Ада.

Може би внезапно появяващите се водовъртежи наистина могат да обяснят някои изчезвания, но какво да мислим за случаите в които кораби и лодки изчезват за дълъг период от време, само за да се появят после пак? А екипажът им мисли, че са минали едва няколко часа...

Но освен да изчезват в езерото, някои неща се появяват из невиделица - местните хора твърдят, че са виждали непознати кораби и дори обекти, които нямат работа във водата - като влакове и замъци. Често пъти, те изчезват така внезапно, както и да се появили. Учените вярват, че това се дължи на миражи. Възможно е тези миражи също да са причина поне за част от изчезванията на реални кораби - като нещо се появи внезапно пред теб, нищо чудно рязко да завиеш към опасни скали. Понякога тези "миражи" са съпътствани от магнитни аномалии.

Езерото Байкал освен свръхестествените си загадки, има и редица природни такива. На какво се дължи изключителното му био-разнообразие, след като през по-голямата част от година е покрито с лед? А как тюлените са се озовали в него? Байкал е на стотици километри от най-близкото море. Най-приемливата теория е, че някога езерото е било свързано с арктическия океан и от там са дошли тюлените, които сега наброяват между 80 000 и 100 000 индивида.


Байкал освен това е много по-богат на ресурси от колкото е нормално за сладководно езеро. Между 2008 и 2010 с две подводници са открити на 1637 метра дълбочина залежи на лед съдържащ природен газ. Такива ледове са намирани в океана, но никога в сладководни басейни.

През 2009 се случва друг интересен феномен - на леда на повърхността се появяват огромни кръгове (някои с диаметър над 4 километра). Те са забелязани от астронавтите от международната космическа станция. Естествено има теория, че са дело на извънземни, според учените обаче те са се получили заради мехури с метан издигащ се от дъното. Това е притеснително и се свързва с Глобалното затопляне.


Какви ли още загадки крие езерото?

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Аномалната гора в Румъния

25 декември 2014

Две истории на читателка - страшни преживявания на ученически лагер, загуба на време

Историята която ще напиша се е случила наистина и нищо не си измислям.

Преди около година целият клас бяхме отишли на лагер и ни бяха настанили в бунгала. В бунгалото в което ни настаниха имаше две стаи и в едната имаше две малки легла, а в другата едно, но голямо. Първият следобед момчетата ни бяха наплашили с истории за призраци, а и се носеха слухове за това, че в този район е била убита жена. Вечерта влязохме в бунгалото и заключихме и се приготвихме да си лягаме, но изведнъж едно момиче изпищя и всички я обиколихме и я питахме какво е станало, а тя ни отговори, че е видяла някакво лице на прозореца и го описа като бяло като мляко с абсолютно черни очи. Ние се наплашихме още повече и решихме да спим на голямото легло заедно. Успяхме да се съберем защото бяхме слаби, но не можехме да спим, имаше някакво напрежение в стаята което не ни позволяваше да заспим. После като стана някъде към полунощ се чу удряне по прозореца и всички се обърнахме на там и видяхме отпечатък от ръка, а изведнъж нощната лампа която осветяваше стаята изгасна! Обърнахме се към нея и я видяхме "паднала" на земята, но просто нямаше как така да падне толкова безшумно. Всички треперехме и една приятелка пусна телевизора, но от него се чуваха някакви странни звукове и го изгасихме. Цяла нощ не спахме. На сутринта разказахме това на момчетата, а те ни споделиха че и при тях са се случвали разни неща и е имало напрежение което не им е позволило да спят. Казаха, че прозорците са се отваряли многократно а тази нощ нямаше вятър. За щастие следващата вечер беше по-спокойна, но пък започнаха да се чуват скърцания и стъпки като някои от тях бяха по-силни и отличителни. Странното беше, че това се случваше само на децата в лагера, а на учителите им нямаше нищо. Като си тръгнахме аз разказах на родителите си за това, но те не ми повярваха.

************************************

Напоследък често вече ми се случва да си чатя с някой и да погледна настрани след което пак се обръщам към екрана на компютъра и виждам, че са минали около 10 минути или дори 20 и този с който съм си писала вече не е на линия поне от 5-6 минути. А на мен това време за което съм се обърнала не е повече от 2 секунди. Дори веднъж си писах с един приятел и той ми беше пратил съобщение точно преди момент и докато писах изведнъж той излезе от чата и пишеше че не е на линия от 30 минути и погледнах часовника и там пишеше, че са минали 30 минути, но песента която слушах не се беше променила. От поне 1 месец вече ми се случва поне 4 пъти. Ако някой ми каже какво може да е станало ще съм благодарна.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Читателска история с двойници




Зловещ хотел в България

24 декември 2014

Първа среща на живо

Както може би сте забелязали, човекът, който стои зад този блог, се нарича Георги Бончев, моя милост. "Мистерика" се появява в интернет пространството в края на 2009 и от тогава много хора са ми пращали свои материали или са помагали по един или друг начин. През всичките тези 5 години обаче не се бях срещал с никой от тях - изключвам тези с които се познавах от преди това. Е, това вече не е така, тази неделя (21 декември) се видях с няколко човека с които до този момент комуникирах само през интернет. Следва разказ от моя гледна точка посветен на въпросната среща, другите участници в събитието имат пълното право да са видели нещата по различен начин.

Първоначално, идеята беше да се видя със Станислав от Стара Загора, на когото съм дал права да пуска материали от Април т.г. и който също е имал забележителни лични преживявания като това:


Срещнахме се в ранния неделен следобед на закрития зловещ фонтан на пл. "Славейков". За незапознатите - този фонтан е покрит със специална конструкция защото преди няколко години от него биеше ток, имаше и фатален инцидент. Радвам се, че Станислав доведе и своя брат, студент в София, на когото именно бе на гости.

Така и така бяхме на прословутия "Славейков", използвах да погледна за книги. Първо влязохме в безистена срещу фонтана - там едно време имаше няколко антикварни книжарници. Е, все още има, макар и без най-голямата (мисля че се наричаше "Дом на книгата") - от тях в неделя само една работеше - най-малката и затънтената, но и това е нещо. Иначе на самия "Славейков" сергиите си бяха налични - сдобих се с два стари броя на списание "Космос" и с една дебела философска книга - все пак да се направя на интелигентен преди да започнат алкохолните приключения, които усещах, че предстоят.

След "Славейков" се насочихме към друго прословуто софийско място - бирарията "Халбите" на "Петте кьошета". Не знам дали трябва да го броя за изненада, но там не обсъждахме само паранормалното, а и достойнствата на това заведение. То се води за по-горна категория, макар и не най-горната (в онези от скъпарската луксозна категория не знам дали бих стъпил). Описвам "Халбите" така, защото до края на деня посетихме и една съвсем друга кръчма от съвсем друг ранг - мисля това да стане традиция - където и да ходим с екип "Мистерика" да оценяваме по достойнство и питейните заведения.

Та, "Халбите" напълно си отговаря на името - това е бирарията в България, в която поне аз съм виждал да се предлага най-голямо разнообразие от марки и видове бира. Виждали ли сте на друго място да се предлагат няколко различни марки безалкохолна бира? На много места, ако има поне една, е добре. Освен това има естествено наливна, бутилирана, жива, мътна, светла, тъмна, пшеничена, българска, вносна, плодова... Цените за мен са от нормални до леко скъпи, но като цяло приемливи, освен ако всеки ден не ходиш в това заведение - тогава разходът ще е сериозен. Ако се опитам да погледна от страни, предполагам, че за много хора това заведение е скъпо, може би е така, не мога съвсем обективно да преценя - отдавна съм минал периода в който си броях монетите и дано никога не се връщам в него. Разнообразието на храна и мезета също е добро. Обстановката в заведението е приятна, дори бих казал конспиративна. Отделни масички на втория етаж, сравнително отдалечени една от друга, знам заведения, където масите са наблъскани почти една до друга, това не е такова. Спазва се забраната за пушене на закрито. Нямаше музика, поне този път, а не мога да си спомня при предишните пъти, когато съм ходил там, дали е имало. Това е лично предпочитание, но аз харесвам заведения без музика - спомага по-добре да се чуват разговорите. Обстановката е доста лежерна, което позволява по-свободно държане (от съседна маса една мацка доста весели звуци издаваше), бил съм на заведения, където трябва доста по-официално да се държиш. Така, че като цяло давам висока оценка на тази бирария.

Преди да станем, се обадихме на друг човек от екип "Мистерика" - Борислав, който е допринесъл с два материала, включително този:


По принцип Боби напоследък е доста зает с работа и нямаше да идва на срещата. Но "Мистерика" е като мафията, "once you're in, you're in for life", не можеш да избягаш, ако ти не дойдеш при "Мистерика", "Мистерика" ще дойде при теб :) Направихме му добра (надявам се) изненада като му дойдохме на гости в Обеля. Веднага отидохме на прословутия мост. Духчето на малкото момиче не го видяхме, но признавам си - изглежда зловещо. Тук направих снимки с мобилния ми телефон:


(Емо, Станислав, Боби)

(Георги, Станислав, Борислав)

Аз съм "мъжът в черно" с шапката и куфарчето. Това куфарче имаше своята роля в цялата история. Първо, още като слязохме на метростанция Обеля, то взе необяснимо да се отваря, а не е давало този ефект никога преди, както и не се появи никога след това. Явно Обеля е специален квартал с "повишена степен на странност". А след моста, решихме да посетим местна квартална кръчма. Тя няма име, съвсем малка е - едно помещение в приземен етаж и не може да се сравнява с "Халбите", но си има своето очарование и предимства. След като си поръчахме бира на много евтина цена и се настанихме на една маса, един от другите посетители ни разказа, че като ни видял да идваме, особено мен с това куфарче, се стреснал и решил че сме някаква проверка. Да, определено го докарвам на външен вид :) А предимствата на кварталната кръчма са ясни - народни цени и предразполага да общуваме и със съседните маси - човекът, който ни помисли за проверка, ни разказа интересната си житейска история. В кръчмето няма голям асортимент (предимно бира и кебапчета), но не това е най-важното - в добра компания съм си изкарвал чудесно само на бира и зрънчо. Та така, посетихме две коренно различни заведения, но и на двете давам много висока оценка.

А след кварталната кръчма, се насочихме към блока на Боби, където в мазето вероятно има паранормална активност. Най-интересното е, че докато се движехме натам по една тъмна уличка, един от нас, сякаш видя призрак на малко дете. Интересното е, че това се случи на човека, който най-малко е по загадките и мистериите - братът на Станислав. Не вярвам да си е правил майтап, мисля че наистина видя нещо, но какво точно, не се наемам да твърдя. Дете, което пресича улицата пред светлините на минаващ автомобил и след това върви пред нас и изведнъж изчезва.

А в блока на Боби, не можахме да влезем в мазето, нямаше ключ, но все пак видяхме интересни неща във входа. Първо, един контакт на стълбищното осветление явно е дал "на късо" по някое време и е имало малък пожар. Интересното е, че това което се е отпечатало на стената прилича донякъде на лице на извънземен.


А по стените имаше какви ли не знаци, драсканици и загадъчни символи. Имаше обичайните надписи "CSKA" и свастики (включително една с добавено сърце на единия връх, wtf), имаше и пентаграми и надписи "SATAN", както и непонятни символи като този:


И така, първата среща премина много добре, надявам се на следващите да се видя с още от читателите на моя скромен блог.

23 декември 2014

"Лудият Макс" се завръща

Напоследък култови филми от миналото получават нови епизоди. Аз обаче въобще не съм въодушевен от това, че ще има нов филм "Междузвездни войни", "Терминатор" или "Джурасик парк". Очаквам повече визуални ефекти, но слаба история. Обаче се намери едно заглавие, което дори на мен, убедения филмов скептик, ми привлече вниманието. След 30 години пауза, най-после ще има нов филм за "Лудия Макс"! Неговото заглавие на английски ще е "Mad Max: Fury Road" и се очаква да дебютира през Май 2015-та. Ето трейлър:



ПОДОБНИ СТАТИИ:




Късометражен филм: PLUG (2014)




Горбачов е бил обсебен от сериала "Тиун Пийкс"?

22 декември 2014

Хатман - същество в две различни форми?

Това е един материал на многоуважавания от мен паранормален изследовател и писател Ник Редфърн, който основно има за цел да промотира една книга на неговата колежка-изследователка Хайди Холис "The Hat Man: The True Story of Evil Encounters". Като оставим на страна явната реклама, все пак в статията има интересни моменти струващи се да се споменат.

Първо да започнем с това, кой е Хатман или "Човека с шапка"? Той е една разновидност на хората-сенки за която споменавам в тази статия:


Отличителна черта при него е, че за разлика от другите хора-сенки, при него може да се отличи поне една характеристика - очевидно от името му - това е шапката, тип бомбе или някаква друга широкопола шапка (каубойска например).

Друг материал посветен на конкретно преживяване:


Да се върнем на статия на Ник Редфърн. Първото нещо, което струва да се спомене, е неговото твърдение, че Хатман е изцяло зъл персонаж. Аз не съм съвсем убеден в това, примерно в дадената по-горе история ("Страшна среща с Хатман"), той действително ужасява жената, която го вижда, което е нормално за ситуацията, но съществото може би иска и да я предупреди за дядо и, което съвсем не е зло или враждебно действие.

По-важен момент от материала е това, че понякога Хатман се явява в типична сенчеста и размазана форма, а друг път има "нормален", макар и необичаен човешки вид. Има брада, черен костюм, палто или пелерина. Съвсем естествено Редфърн прави аналогия с мъжете в черно. Именно това ме затрудни най-много от теориите на Ник - каква е разликата между Хатман в "нормална" форма и типичните мъже в черно? И дали не е по-правилно да наричаме с името "Хатман" само съществата в сенчести форми, а другия тип, да си кажем, че са мъже в черно, за които някой е решил, че и те трябва да са Хатман? Може би действително има объркване и в някои случаи погрешно се използва името, а може би наистина "Хатман в човешка форма" е различен от "мъжете в черно".

Опитах се да разбера от написаното какви са разликите. Ник Редфърн споменава, че Хатман често се появява, когато човека си е легнал, кани се да спи или се събужда. Да, това може да се приеме за разлика - до колкото знам в повечето случаи на "мъже в черно", те не изникват от нищото в спалнята ти, обикновено поне си правят труда да позвънят вежливо на врата, друг е въпроса, че после започват да се държат странно и плашещо. Както казах, това е типичното пристигане на "мъжете в черно", повечето случаи са такива. Повечето, но не всички. Редфърн споменава поне за един случай в който "мъжете в черно" директно са се появили в спалнята на един човек. Дали тогава объркването в имената не е точно обратното? Някои случаи на "мъже в черно" всъщност да са срещи с Хатман?

Следващи разлики. Често Хатман се появява на хора, които са се занимавали с дъска Уиджа, докато "мъжете в черно" се приема, че идват при хора, които са видели НЛО. Отново, Ник казва, че има и нетипични случаи, в които "хора в черно" са идвали при играещи си с въпросната спиритическа дъска. Отново погрешна класификация?

Освен това, след поява на Хатман, виделите го често са споходени за дълго от лош късмет, болест или нещо подобно. Обикновено, "мъжете в черно" само плашат свидетелите еднократно, но няма други лоши последствия. Разбира се, отново има случаи-изключения.

И така кой е Хатман и каква е връзката му с легендарните "мъже в черно" (ако въобще има връзка) ? Според авторката на книгата, която Ник Редфърн толкова усърдно рекламира, Хатман е демонична проява, манифестация на самия дявол. Именно затова, аз надали ще си купя тази книга, едва ли толкова категорично, поне засега, можем да дадем отговор на въпроса, какво представлява това създание.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Дъска Уиджа довежда човек-сянка в живота на една млада жена




Мотман - случай от 2010

21 декември 2014

Конспирация: самолет на НАСА в източна Африка

Преди няколко седмици на сателитни снимки от американско военно летище в Африка е бил забелязан апаратът на НАСА известен с името WB-57. Този самолет лети в горните слоеве на атмосферата и извършва различни научни изследвания. Тоест може да се предположи, че WB-57 е бил в Африка на поредната чисто научна мисия. С това въпросът щеше да се приключи, ако не беше доста загадъчното изказване на Джим Александър, един от официалните говорители на проеката "WB-57 High Altitude Research Program"

"Не мога да ви дам никакви (детайли)" - е казал той за ABC News на 3 декември - "знаете, че самолетът е бил там, видели сте снимката. Но аз не мога наистина да ви кажа за какво е бил там"

Едва ли от НАСА щяха да мълчат ако просто са правили научни експерименти, веднага се започнаха спекулациите, че самолетът е имал "секретна мисия".


В официалната уеб страница на НАСА посветена на този проект, се казва следното:

"Програмата WB-57 на НАСА предоставя уникална платформа на голяма височина на американските правителствени агенции, академични институции и комерсиални клиенти, с цел научни изследвания, развитие и тестване на напредничави технологии на место по целия свят. Примерите включват изследвания на атмосферата и земята, картографиране, събиране на космически прах, спомагателна поддръжка при ракетни изстрелвания, тестване на въздухоплавателни и космически системи"

Към момента НАСА притежава три напълно функционални WB-57 самолета, всички базирани в Елингтън, САЩ. Апаратите са в експлоатация от 60-те години на ХХ век.

Източник: The Gralien Report

Сега малко мои коментари. Първо, явно това не е обичайна практика, така мистериозно един от самолетите WB-57 да замине на мисия, иначе колегата паранормален изследовател и журналист Мика Ханкс нямаше да обърне внимание на новината. Чета негови материали и гледам онлайн шоутата му от години, дори си пишем от време на време, и съм забелязал, че има добра интуиция за необичайни новини. Затова мисля, че в случая е попаднал на интересна нишка.

Но няма само да го хваля, една забележка към статията му която му правят и в коментарите под нея - "източна Африка" е географско понятие, а не държава примерно като "Южна Африка", така че не става ясно къде точно е заснет апаратът. Някои читатели се чудят дали е близо до областите засегнати от еболата и дали "секретната мисия" не е свързана с тази зараза. Друг читател все пак е намерил, че става въпрос за република Джибути. Тя е буквално на километри от Арабския полуостров и в този случай е по-логично да се предположи, че мисията има нещо общо с конфликта в Близкия Изток. Вече и НАСА ли се е включила в борбата с "Ислямска държава"? Ако е вярно, това ще е новина!

20 декември 2014

Историята на драконите - истина и измислица

Драконите са едни от най-популярните и устойчиви на времето митологични създания. Легенди за тях има в различните култури - от Америка до Европа, Индия и Китай. Те се появяват в много книги, филми, и къде ли още не. Имат дълга и богата история.

(На малката снимка в ляво - статуя на китайски дракон в Тайланд, кредит: GOLFX / Shutterstock)

Не е ясно кога историите за дракони се появяват за първи път, но разкази за гигантски летящи змии има още в древна Гърция и Шумер. За дълго време за драконите се е мислило като за всички други екзотични животни - понякога полезни и защитаващи хората, друг път вредни и опасни. Това се променя с идването на християнството - драконите приемат определено зъл образ и дори започват да се смятат за пратеници на Сатаната. През средновековието представата на хората за драконите е идвала най-вече от Библията и мнозина са вярвали в тяхното реално съществуване. Не е ли това описание именно на дракон, което срещаме в "Йов: 41":

Няма да мълча за частите на тялото му,
нито за неговата сила и за прекрасното му съразмерно тяло.
Кой може да свали дрехата му?
Кой би влязъл между челюстите му?
Кой може да отвори портите на лицето му?
Зъбите му, стърчащи от всички страни, са ужасяващи.
Неговата гордост са редовете от люспи,
скрепени сякаш със здрав печат.
Те прилягат плътно една към друга
и дори въздухът не може да премине през тях,
прилепнали са една към друга,
държат се здраво и не се разделят.
При кихавицата му блясва светлина
и очите му са като лъчите на утрото,
от устата му излиза проблясваща светкавица
и изскачат огнени искри,
от ноздрите му се издига дим
като от пещ, разпалена с папур.
Дъхът му запалва въглени,
от устата му излиза пламък.

На тази картина от 1470 от Паоло Учело е изобразена библейската сцена в която свети Георги побеждава змея (змей е името с което е познат "драконът" в българските земи):


Вярата в драконите по онова време, освен върху Библията и легендите, се е базирала и на видими доказателства - или поне така са смятали. В продължения на хилядолетия хората са намирали гигантски кости по цялото земно кълбо, тогава не са знаели какво е това "динозавър" и е било съвсем естествено да решат, че са намерили останки от дракон.

Макар, че днес почти всеки, който попитате, ще ви каже как изглежда един дракон, оказва се, че представите за него се различават в различните култури. Някои дракони имат крила, други нямат. Някои дракони могат да говорят на човешки език или да издишват огън, други не могат да правят нито едно от двете. Някои са съвсем мънички, а други са дълги няколко километра. Някои дракони живеят в места под океана, докато други могат да бъдат намерени в пещери в планините.

Фолклористката Карол Роуз пише в своята книга "Giants, Monsters, & Dragons: An Encyclopedia of Folklore, Legend, and Myth" (2001) следното за драконите:

"Имат общи черти с много други зверове, като глава на слон в Индия или на лъв или хищтна птица в Близкия Изток, или пък глави на влечуги като змиите. Цветът на тялото им може да варира от зелен, червен, черен, има и жълти, сини и бели дракони".

Зоологът Карл Шукър (който е и криптозоолог) описва голяма менажерия от дракони в книгата си "Dragons: A Natural History" (1995) - гигантски змии, хидри, гаргойли, ехидни и дракони-богове. Неясно е, поне за мен, защо е включил някои от споменатите същества в категорията на драконите. Но във всеки случай, драконът наподобява хамелеон, който лесно се адаптира към културната среда на съответната епоха и приема различен вид.

Драконите и днес продължават да вълнуват въображението на хората (за щастие се възвръща и положителния им образ - лични наблюдения). Те се появяват къде ли не - от детския филм "Как да си дресираш дракон" (2010) до ориентирания към възрастните сериал "Игра на тронове". Популярните ролеви игри "Тъмници и дракони" (Dungeons and Dragons) описва повече от дузина уникални дракони, всеки с различен характер, сили и възаможности (черните дракони например са любители на змиорките, кой би се сетил).

Самата дума "дракон" идва от древногръцката "драконта" която значи "наглеждам" и предполага, че съществото пази нещо ценно. И наистина, драконите типично са обрисувани като пазещи големи купчини от златни монети или скъпоценни камъни, в което няма никаква логика - съществото е достатъчно силно за да има нужда да плаща за каквото и да било. Може би богатството има по-скоро символично значение, не за самия дракон, а за смелите рицари, които биха дръзнали да се изправят срещу него.

Драконите са едни от малкото митични същества, които са там, именно за да са противник. Те не съществуват просто сами за себе си, те съществуват за да бъдат сразени от смелите приключенци. Други митични същества като тролове, елфи, феи си взаимодействат с хората (понякога помагат, понякога вредят), но общо взето те нямат тази роля - да са явен опонент.

В християнството се описват светци борещи се с Дявола под формата на дракон. Най-известния е свети Георги. Древен град бил тормозен от ужасен дракон. Свети Георги спасил невинна девица и защитаван от кръста, убил змея. Жителите на града до толкова били впечатлени от геройството и вярата му, че веднага се покръстили.

Сразяването на дракон е важна точка в автобиографията на всеки амбициозен светец, рицар или хобит, но според легендата, чрез драконите могат да се създадат цели армии. В книгата "Encyclopedia of Things That Never Were" (1987) от Майкъл Пейдж и Робърт Ингпен, се казва, че "използването на драконски зъб предоставя прост метод за разширяване на въоръжените сили на някоя страна. За първи път е приложен от Кадъм, царя на Тива. Първо подгответе някое парче земя, така както се подготвя за сеитба. След това хванете и убийте някой дракон и му извадете зъбите. Посейте ги в подготвената земя и се отдалечете".

Скоро бойци в "бронзови доспехи и въоръжени с мечове и щитове ще се покажат от земята, там където драконовските зъби са били посадени". Тези драконови войни са жадни за битки и ако на близо няма враг, те ще се сбият по между си, затова бъдете сигурни, че вражеските армии са наблизо.

Историците вярват, че бълването на огън от драконите идва от средновековните рисунки изобразяващи "входа към ада". Често пъти, този вход е бил представян като зейнала паст на звяр от която излизат огън и дим. Ако някой вярва в буквалното съществуване на Ада, както и в буквалното съществуване на драконите и види тези рисунки, логично е да стигне до извода, че драконите издишват огън

За разлика от средновековието, днес малко хора вярват в реалното съществуване на драконите по начина по който вярват в Бигфут или чудовището от Лох Нес. Драконът (или поне драконът от западняшката версия) е твърде голям и фантастичен за да го приемат сериозно. В модерната ера на сателити и смартфони, просто е твърде невероятно, че едно такова създание няма да бъде заснето.

Макар, че само до преди век-два изглежда легендата за драконите сякаш е била потвърдена от историите на моряците завръщащи се от далечни плавания до Индонезия. Те разказвали за грамаден гущер, който дори бил наречен "комодорски дракон (на български това животно било наречено "комодорски варан"). Науката официално потвърдила съществуването на това животно чак през 1910, макар и да се разбрало, че няма нищо общо с митичните дракони.


Драконите, под една или друга форма, са около нас от хилядолетия. Те продължават да разпалват въображението, и за разлика от динозаврите, които вероятно са спомогнали за зараждането на легендата, нямат намерение да изчезват в скоро време.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Върколак търси изчезнало куче?




Бигфут и сърна-вампир от Афганистан

19 декември 2014

Отшелниците през вековете

В почти всяка цивилизация за която има запазени исторически сведения, можем да намерим истории за хора които са предпочели да заживеят откъснати от обществото. Оказва се обаче, че има различни, включително и доста странни форми на отшелничество.

Към планините!

По някаква причина голяма част от отшелниците предпочитат височините. Това е особено характерно за някогашните отшелници от Далечния Изток - Китай и Япония. Всъщност, те доста се различават от характерните за Европа отшелници, които си ги представяме (виж долната рисунка) измършавели и облечени в просто облекло, смирени и прекарващи времето си в пост и молитва.


В древен Китай тези които са ставали отшелници не са го правили непременно за да постигнат духовно просвещение. Те просто са се отвръщали от един развален свят. Хората са ставали отшелници за да декларират своето нехаресване на състоянието в което се намира обществото. Тоест тяхното отшелничество не е религиозно, а е един вид декларация срещу порядките. От колкото повече неща са се отказвали, толкова по-силна е била тази тяхна декларация. И интересното е, че противно на нашата общоприета представа, най-известните отшелници не са произлизали от "простоватия народ", а от горните класи. И макар да беше споменато, че именно тук, в Далечния Изток, отшелниците най-често са предпочитали планините, има и случаи в които отшелници са обитавали...собствения си дом - просто са прекъсвали всякакви връзки с външния свят. Тоест акцентът е върху изолацията.

И японските отшелници, също като китайските, не се вписват в нашите представи. Те са скитали обикновено сами, както се очаква от един отшелник, но понякога са го правели и по двама и дори са живели в комуни. Една разлика с китайските им събратя е това, че при тях религиозната традиция е силно застъпена. Те са отивали в планините за да се слеят духовно с природата, да изучават религиозни текстове и дори са имали познания в самозащитата - тоест били са изолирани, но съвсем не глупави, знаели са, че и други хора, бандити например, също живеят в планините. Тези отшелници са били образовани, практични и поне първоначално - независими и често хората са ги търсили за съвет. С времето някои общности израстнали и придобили престиж и власт. Развалата ги завладяла, някои комуни станали зависими от местни благородници. В крайна сметка и японските отшелници приели китайската традиция да се отделят от обществото не само заради религията, но и заради разложението в него. Те превърнали отшелничеството си в духовен идеал. Ако искаш да намериш някой, който е най-малко покварен, намери човека, който е най-изолиран.


Горе - на пилона!

Византийската империя става известна със своя специален вид градски отшелници - те вместо да отидат в дивата пустош, предпочитат да се изолират там, където всеки може да ги види. Те си построяват кули и се покатерват на тях, за да не слязат никога. Първият такъв отшелник е свети Симеон Стълпник. През 432-а година той се качва на кула в град Алепо (в днешна Сирия) и се твърди, че прекарва там 37 години. Смята се, че е починал на 103-годишна възраст. Следващите такива отшелници също започват да бъдат наричали стълпници (стилити).

Стълпниците преживявали с помощта на обществото. Симеон получавал хляб и козе мляко по веднъж на ден, като някое момче от града се качвало на кулата. Тези отшелници освен да се молят, често проповядвали от върха на своята кула. Макар дълги векове, тази форма на отшелничество да е популярна, към 15 век тя изчезва - може би защото и самата Византийска империя изчезва. Може би тази традиция частично се е запазила в манастирите, които се строят на високи и недостъпни скали - сещам се за комплекса Метеора в Гърция. Освен това в днешно време монасите от един манастир в Грузия са построили малка къщурка на върха на една 40-метрова естествено-образувала се каменна колона. В нея днес живее отец Максим - можем да го приемем за съвременен стълпник.


Странности в Европа

Днешният идеализиран образ на отшелниците идва от Европа, но това не значи, че не е имало странни практики и тук. За нормално се приема наличието на множество манастири, където мъже и жени могат да се оттеглят от обществото до желаната от тях степен. Някои от тези общности от време на време са провеждали общи молитви, в други е било строго забранено да се говори въобще и т.н. А някои от средновековните отшелници са ставали насила такива още като деца. Имало е традиция сред благородническите семейства да дават по едно дете на църквата. До стената на местната църква се е изграждала стая, детето е било поставяно вътре и след това входът е бил зазиждан. Оставяно е само едно малко прозорче през което на детето са му подавали храна, от там то е изхвърляло отпадъците и през което е можело да слуша проповедите на попа и пеенето на църковния хор. Понякога заедно с детето е бил зазиждан и възрастен отшелник, който да се грижи за него. Не ми се мисли какво са правили вътре!

Този тип отшелници са се наричали анахорети. Най-известната от тях е Хилдегард от Бинген. Тя все пак излиза от отшелническата си стая. Още като тинейджърка има видения и се прочува с тях. Освен това пише религиозни тезиси, композира музика, пътува, изнася беседи и си кореспондира с крале и папи. В крайна сметка основава и собствен манастир.


В по-късните векове много манастири западат, но обсебеността на аристократите към отшелниците не намалява. Богати англичани и германци строят фалшиви отшелнически обитания в земите си и наемат псевдо-отшелници да живеят в тях. Тези позьори е трябвало да излизат от обитанието си, когато благородникът е имал гости и да дръпват по една проповед пред тях. За пред хората, отшелникът е разнасял дебели книги и е спал на скромна сламена постеля.

И днешните отшелници...

Днес също има хора които търсят изолацията. Много все още го правят по религиозни причини, други защото не се вписват в обществото и т.н. В Япония традицията на домашното отшелничество е възродена от така наречените хикикомури (hikikomuri) - млади хора, които живеят у дома си и чиято единствена връзка с външния свят са техните родители. Те го правят защото не виждат начин да си намерят работа на свръх-конкурентния японски пазар на труда.

Имам чувството, че някои от западните "отшелници", пък го правят защото е "модерно". Някои от тях често след това пишат книги, които дори стават бестселъри. Явно и днес обществото се прехласва по отшелниците, които описват как "са се борили с мечки в канадските арктически области", "ловили са риби с голи ръце" или "са открили дълбокия смисъл на живота сред пустошта".

Социалната роля на отшелниците

Парадоксално, но изглежда практиката хора да се изолират от обществото, е благоприятна за самото общество. Много от тези отшелници са се променяли през времето на изолацията си, както се казва - ставали са смирени и безопасни за другите хора.

Самото общество е одобрявало ставането на отшелници на хора със странности - като онзи стълпник, който никога не е гледал на запад за да не залезе слънцето пред лицето му. Леко луд? Не се знае как ще му се развие тази "странност", я по-добре да си седи горе на стълба и да гледа само на изток, а не да се разхожда сред хората. Днешните отшелници също гордо се вписват в тази традиция - като онзи който е живял една година в юрта на покрива на къщата на родителите си, или един друг, който е прекосил Андите без да носи панталони. Така де, по-добре да се развява гол из планините, вместо пред някоя детска градина.

А и по някаква странна причина обществото винаги е търсило съвети от отшелниците. Някак си, по-лесно ни е да взимаме решения, ако набедим определена група хора за достатъчно мъдри за да ни дават отговори на нашите въпроси.

Изглежда, че отшелници винаги ще има. Обществото се развива, казват, че някой ден може човечеството да стане космическа раса - интересно ми е какви ли тогава ще са космическите отшелници....

По идея от тази статия:

The Secret History of Hermits