30 ноември 2014

Зловещ хотел в България

Здравейте. Казвам се Станислав и днес ще ви разкажа една моя история два пъти. Искам да я видите и вие по два начина – както направих и аз. Единият е през погледа на човек, който си "затваря" очите, защото иска да види един по-магичен свят и за това премълчава някои обяснения и факти. Другият е на крайно скептичен човек, който ако бъде отвлечен от извънземни, най-спокойно ще им обясни, че не съществуват и ще изчака да се събуди. Аз съм някъде по средата. Докато изживявах моята история в един зловещ хотел, изпитах много интересни емоции. Нека тази статия ви послужи като предупреждение за всяка следваща, която четете. Внимавайте, защото всичко може да е разказана по някой от двата крайни начина. Както обичам да казвам – „Истината е някъде там“


Обитавана от духове стая в хотел


До сега съм бил в този хотел (няма да споменавам името му) три пъти. Всеки път съм имал неприятно и зловещо усещане, но последния път имах най-паранормалното изживяване, що се отнася до призраци. Самият хотел се намира по централната улица на града. Целият е в зловещо червено – като се започне с лампите, които го осветяват през нощта, като се мине през червените орнаменти по фасадата и като се стигне до почти всички в него – червени килими, покривала за леглата, завеси, тапети. Още с влизането се създава неприятно усещане. Всички лампи в стаите са слаби, приглушени и дори да са пуснати всички, вие ще сте почти в сумрак. Срещу стаята ми имаше изоставени постройки, които осветявани от хотела, ставаха червени.


Моята червена и мрачна стая

Поради многото време, с което разполагах, първата вечер реших да си сваля едно приложение за таблет, което показва къде има призраци. След като сканирах с 2 отделни приложения, се изненадах, че и двете сочат в ъгъла на стаята ми, близо до прозореца. През нощта там беше най-мрачната част от стаята. Ако имаше същество или призрак, би се скрило точно там. А приложенията посочваха този зловещ ъгъл. Опитах се да се засмея на идеята, но притеснението така и не ме напусна.

Не знаех как да държа тези завеси - изглеждаха зловещи във всички положения


Легнах си и съм спал до към 1:30 сутринта. Бях събуден от силно безпокойствие. Усещах присъствие и чувах шумове – през нощта всичко става толкова тихо, че всяко потракване кънти. Не можех да заспя половин час. Към 2:00 сутринта от съседната стая се чу един монотонен глас – през стената звучеше почти демоничен. Мисля, че не беше телевизор, а някой водеше дълъг монолог. На моменти спираше, но не чувах някой да му отговаря. Щом спря напълно, успях и да заспя.

Гледката през прозореца ми



Сутринта свърших своята работа. По обяд се върнах уморен в стаята. Видях, че са я чистили. Легнах си с идеята, че няма кой да ме търси – нито за почистване, нито някой познат. Тъкмо бях затворил очи и чух почукване. Реших, че няма да отварям, когато се усетих, че почукването дойде от прозореца – бях на втория етаж. Станах, дръпнах завесите, но нямаше нищо. Легнах си, помислих над това, затворих очи и пак чух почукването – вече бях сигурен, че идва от прозореца. Още докато го чувах, отворих очи, но там нямаше нищо – нито птица, нито човек. Беше същият прозорец, където радара за призраци показа, че уж имало. Пробвах да почукам и аз – звука беше същия само, когато го правих с кокалчетата на ръката ми. Така че изключвам да е било птица. Отидох да си видя телефона – първо се изключи сам на два пъти, после спря да работи напълно. Колкото и да го отварях или почиствах, не се оправяше. Преди не ми е правил подобни проблеми.

Втората нощ спах с пуснати лампи – звуци отново имаше, но поне виждах какво става. Телефонът ми се оправи сам чак когато вече бях във влака и се отдалечаваха от града.


Друга гледна точка


Отидох в хотел с ужасен избор на интериор – всичко беше червено. Пестят и от лампи, защото бяха малко на брой и все слаби, а вечерите в стаята стават доста мрачни. Заради атмосферата, а и заради глупаво приложение за търсене на призраци, което си свалих, не спах въобще добре. Някакъв шемет от съседната стая почна да си говори сам през нощта, чуваха се шумове от коридора, от другите стаи - нормално, но и досадно. На другия ден на два пъти ми се причу почукване на прозореца – може да е било и от съседна стая и да ми се е сторило, че е при мен. Телефонът ми и той ме предаде – оставих го в банята, където имаше точно три капки под него и те взеха, че влязоха под капачето. Не иска да проработи. Втората нощ пак не спах добре, Мисля да не идвам повече тук. Поне след петото почистване и вече на път за вкъщи, телефонът ми най-накрая тръгна.

Поне гледката към централната улица беше хубава


Цяла седмица след преживяното, мисля, че имаше както обясними, така и леко странни неща. Не напразно хотелските стаи участват в сюжета на някои хорър разкази и книги. Дори и да намеря обяснение на всяко нещо, което стана, страха и притеснението, което изпитах в това зловещо място, бяха по-истински от емоциите, които предизвикват страшните филми. 



3 коментара:

  1. Здравейте!
    Ще ви помоля да ми кажете името на хотела,защото наскоро бях в един,който много ми напомня на този от снимките.Атмосферата е същата като описаната от вас..Ще се радвам!

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен22 юни, 2017 02:15

    Кое е хотелчето споделете да усетим тръпката

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен22 юни, 2017 05:25

    Във Велико Търново е

    ОтговорИзтриване