27 октомври 2014

Страшната тайна на един железопътен мост в България - "Момиченцето от моста"

Софийският квартал Обеля си има всичко - и панелни блокове, и метро, и изоставена казарма. Има си и железопътен мост, който хората свързват не само с преминаващите влакове. Ако попитате местните за него, ще ви кажат неща като отблъскващ, навяващ черни мисли, плашещ и може би най-тъжното - вечен  дом на призрака на едно малко момиченце.


Той се намира на около двеста метра от ЖП спирка "Обеля" в посока Волуяк и на около стотина от къщите в едноименния квартал. Извисява се над коритото на река "Какач" и направен от стомана, от него лъха студенина дори и през лятото. Понякога деца идват тук да си играят и да стоят под него, за да гледат отдолу преминаващите влакове. Други не искат да припарват до него, защото са чували истории за едно призрачно малко момиченце, което се появява в местността около моста, плаче и моли за помощ. Въпреки това, не липсват и "ентусиасти".




 С., местен жител, разказва:  

"Беше средата на лятото. Бяхме се събрали с приятели и ни дойде идеята да дойдем на една полянка на реката на няколко метра от моста, за да си изпечем картофи на жар. Бях чувал, че "нещо не е наред" с този мост и първоначално се отдръпнах, но успяха да ме убедят, че няма нищо страшно - били сме много и сме щели да отблъснем евентуална "атака". Склоних и след половин час, около 19:30, пристигнахме, "въоръжени" с няколко килограма картофи, питиета и одеяла. Започнахме да събираме съчки и след около един час гореше буен огън, около който седнахме, и започнахме да си разказваме страшни истории. Притъмни се и природата започна да "говори" - появиха се странни шумове и шепнения, при което ние започнахме да говорим по-ниско и да се оглеждаме. Около пет минути след това последните пламъчета изгаснаха и мракът ни обзе. Тогава С., едно момче от компанията, с което бяхме адаши, каза, че някой идва към нас. Всички обърнахме погледите си в посоката, от която идваше някой, но не видяхме нищо и помислихме, че се шегува. Той обаче продължи да гледа натам и след няколко минути на шега попита: "Ти зло ли си?", но нищо не се чу или видя. Последваха няколко въпроса и при един от тях: "Пречим ли ти?" - се чу отчетливо почукване по железопътната релса. Всички притаихме дъх и се свихме, а аз му казах да спре, но С. зададе въпрос отново: "Да се махаме ли?" - при което се чу отново почукване по релсата, но много по-силно от предишното. Да отбележа, че все още не се беше напълно стъмнило и можехме да видим дали има някого на релсите, от където идваха потропванията - там нямаше никого. След няколко минути поляхме огнището с вода, събрахме си нещата и си "обрахме крушите". Когато обаче излязохме на самата ЖП линия, някъде изпод моста се чу ужасяващ писък на малко момиченце. Аз изпитах силен страх и започнах да тичам към гарата, като приятелите ми ме последваха. Оттогава не съм стъпвал там."



Дали се касае за истинска паранормална активност или за ужасяващи шеги, не е ясно. Но кое нормално малко момиченце ще ходи вечер на железопътен мост, за да чука по релсите и да пищи?

Е., приятелка на жител от квартала, разказва: 

"Бяхме на разходка с гаджето ми и решихме да отидем до моста, защото беше ужасна жега и заради реката там е по-прохладно. Слязохме под него и седнахме на брега, като аз си свалих обувките и си потопих краката във водата. Запалихме по цигара и както си пушех, забелязах на отсрещния бряг едно малко момиченце, което седеше на столче и молеше за помощ. Гледаше ме с умоляващи очи, пълни със сълзи. Аз се обърнах и попитах приятелят ми какво прави това дете тук само и когато след това отново погледнах към момиченцето, то беше изчезнало. Столът също го нямаше. Гаджето ми ме попита "дали не съм откачила" и продължи да си пуши най-спокойно - изглежда, че нито беше видял, нито чул нещо."


Да, няма чак толкова "откачено" момиченце, което да се появява на отсрещния бряг на реката, седнало на стол, да плаче, да моли за помощ и след това да се изпари във въздуха. Според жители на квартала, в миналото на това място се е разиграла ужасна трагедия, но няма никакви сведения за нея, освен разказите на живущите. Някои са на мнение, че е станало убийство - баща е убил дъщеричката си под моста. Друга версия гласи, че детенце, живяло в близките къщи, е дошло да си играе на моста, паднало в реката и се удавило.

Когато пътувате с влак от София до Банкя или пък се връщате от Волуяк към София, покажете се от прозореца и погледнете към бреговете на реката. Кой знае - може да го видите или да чуете плача му.

Дано някога "Момиченцето от моста" намери покой.

Автор: Борислав Георгиев

6 коментара:

  1. Много добра статия! Изчетох я с интерес. Поздравления за най-новия човек присъединил се към екипа!

    ОтговорИзтриване
  2. Интересна история. Относно писъкът в края на първата история – има една нощна птица, която съм я чувал няколко пъти, когато съм се разхождал извън града. Звучи точно като писък на жена или дете. Зловещ е.
    Някой скептик може да се опита да даде обяснение на всяко нещо от статията поотделно. Странното е, че са се събрали твърде много странни неща накуп.

    ОтговорИзтриване
  3. Мен ме притесняват постоянно духове на деца и старци в 24.00часа..Бели кротки..Ох!

    ОтговорИзтриване
  4. Аз лично живея в обеля две и никои никога не е виждал или чувал такова нещо. Аз съм от хората които много често се събират нощем в казармата или на така нареченото "ЖП линия" ние му викаме с мойте приятели жепето и никога не сме виждали нито пък чували това малко момиченце...

    ОтговорИзтриване
  5. аз съм израстнала в Обеля някога си играехме точно там ,непосредствено до моста има топълмръсен канал ,точно там си играехме от другата страна на моста имаше фабрика"Еленко"къщата в която живеехме е втората от реката ,първата е на леля ми и втора е била нашата,и това са пълни глупости и измишльотини.

    ОтговорИзтриване