22 октомври 2014

Почти постоянната гръмотевична буря във Венецуела

В южноамериканската държава Венецуела има едно място, където вилнее гръмотевична буря, която рядко спира. Тя е толкова мощна, че почти изглежда като беснеещо живо същество. Този феномен е известен на испански като Relámpago del Catatumbo. Проявява се в щата Зулия, там където река Кататумбо се свързва с езерото Маракаибо. Между 200 и 300 дни в годината се случва да има гръмотевична буря на това място, а дните през които няма са разхвърляни из различните месеци, тоест не са последователни. Средно по 28 светкавици удрят земята за минута, но са достигани и такива стойности като 3600 на час или 40 000 светкавици за нощ. Това е най-голямото единично място на Земята, където се пуска озон в атмосферата.


Светкавиците не само са твърде чести, но са и удивително мощни, всяка е между 100 000 и 400 000 ампера, доста над нормата. Именно това спомага бурята да се вижда на много далечно разстояние (до 400 километра) и е причина за раждането на мита, че тези светкавици са безшумни т.е. не са придружавани от гръмотевици. Не е така, няма светкавица без гръмотевица, просто на по-голямо разстояние те не се чуват.

Самите бури са доста предвидими, обикновено почват по едно и също време - един час след залез. Но пък за сметка на това често светкавиците са в различен цвят в зависимост от влажността на въздуха. При повече влага, те са червени, розови, оранжеви или пурпурни. При по-сух въздух, те са в обичайния бял цвят.


Феноменът е известен от векове. Коренните жители са го наричали "rib a-ba" (река от огън) и са го смятали за знак от боговете. По-късно, през колониалния период, той е служел като средство за навигация за моряците - като един естествен крайбрежен фар.

Този феномен дори е променял историята поне на два пъти. През 1595 сър Франсис Дрейк е мислил да изненада с английската си флота испанците, обаче заревото от светкавичната буря го е издало. През 1823 пък самите испанци са били разкрити при войната за независимост на Венецуела.


И до днес няма напълно задоволително обяснение за този феномен. Предполага се, че се дължи на уникалната комбинация от топографията на района и атмосферните условия. Басейнът на езерото Маракаибо е обграден от три страни от Андите, получава се нещо като V-образен клин насочен към Карибско море. Идващите от морето топли ветрове се срещат със слизащия от планината студен въздух. Това плюс постоянните водни изпарения от езерото са перфектни съставки в рецептата за гръмотевични бури.

Има теория, че и големите залежи на метан натрупани под мястото също спомагат за силата на бурята. Басейнът на езерото се намира върху едно от най-големите известни петролни полета в света, което изпуска много метан във въздуха. Теорията предполага, че метанът увеличава проводимостта и дава допълнителна сила на светкавиците. Този газ според някой е виновен и за шарените им цветове. Тази теория не е доказана. През 60-те години на 20 век пък е била популярна друга идея - в района има залежи и на уран, той също е сочен за "виновник" за бурите.


Както вече беше споменато, има дни в които няма бури. През 2010 обаче се случва нещо странно - от края на януари до март в продължение на 6 седмици бурята напълно затихва. Това е толкова дълъг период, че учените започват да се питат дали феноменът не е изчезнал окончателно. Предполагали са, че това може да се дължи на Глобалното затопляне и явлението Ел Ниньо, което е било с доста силно проявление през предходната 2009-а. Тогава, толкова внезапно, колкото са спрели, също толкова внезапно, бурите започват отново. Никой не е сигурен на какво се дължи затишието, но има страхове, че някой ден, заради продължаващите климатични промени, те ще спрат окончателно.

Във Венецуела, този феномен се счита за национално богатство. Той дори е поставен на флага на щата Зулиа. Венецуелците се опитват да го впишат в Юнеско, макар да няма практика такива климатични феномени да присъстват там. Със сигурност обаче тези бури присъстват в "Рекордите на Гинес" с рекорда за най-голям брой светкавици падащи на квадратен километър за година.


Районът се е превърнал в притегателно място за туристи и учени от целия свят. Страната се опитва да го превърне в място за еко-туризъм. Това обаче е трудно, заради наличието на много наркотрафиканти и въоръжени бунтовнически групи.


Източник: Mysterious Universe
Дата на оригиналната статия: 13 октомври 2014
Връзка

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Парикутин - вулканът който се появява в нива с царевица




Потокът, който се влива в два океана

Няма коментари:

Публикуване на коментар