11 септември 2014

Свръхестествените двойници

В митологията мотивът за двойниците може да се проследи стотици и хиляди години назад. Терминът за "двойник", който се е наложил поне на Запад е "допелгангер" (doppelgänger) - той идва от немския език.

Двойниците като цяло се приемат за поличба, за лош късмет и дори за знак за наближаваща смърт. Ако някой види допелгангер на свой роднина или приятел, това се приема за предзнаменование за болест или опасност за този човек. Ако пък видиш сам свой двойник, това вече е предзнаменование за твоята смърт. В други случаи се разказва, че тези "зли близнаци" се опитват да дадат съвети на човека, които се оказват подвеждащи и опасни. Опитват се да посадят противречиви идеи в главите на хората. Поради тази причина се препоръчва да се избягва комуникацията с допелгангерите на всяка цена.

Една от най-известните картини представящи двойници се нарича "Как те срещнаха себе си" от Данте Габриел Розети, рисувана през 1864. Двама влюбени от средновековието се разхождат през гората на свечеряване, когато срещат своите двойници, които дори излъчват леко сияние. Мъжът издърпва своята сабя, докато жената припада. Розети посочва като свое вдъхновение поемите "The Romaunt" на Елизабет Барет Броунинг и "Silence" на По.



Известни литературни творения третиращи темата за двойниците са "William Wilson" (1839) от Едгар Алан По, "Private Memoirs and Confessions of a Justified Sinner" (1824) от Джеймс Хог, "The Poor Clare" (1856) от Елизабет Гаскел. Дори в не-толкова известната приказва "Сянката" на Ханс Кристиян Андерсън героите са преследвани от своите зли двойници.

В древни времена едно от най-ранните споменавания на двойниците се среща при една религиозна секта (zurvanite), която е клон на зороастризма.




В гръцката митология Нарцис се влюбва в своето изображение в реката, една легенда която пак може да се добави към историите за "двойниците". 

В древноегипетската митология "ка" е "духовен двойник" със същите спомени и чувства като на човека на който прилича. В скандинавските притчи пък има така наречените "vardøger" - призрачни подобия на човека, които заемат неговото място при дадени дейности и дори извършват предварително неговите действия.  В Шотландия се говори за демони, които крадат деца и поставят на тяхно място демонични двойници "чейнджлинги" (на рисунката). Индианците от Северна Америка също имат своите митове за двойници. 



Двойниците не са само обект на фолклора, литературата и изкуството, има няколко известни случая от историята. Разказва се, че малко след като е станал президент през 1860 г. Линкълн е видял в огледалото си двойно свое изображение. Според самия Линкълн едното лице било "по-бледо от другото". Съпругата на президента много се притеснила от тази случка, според която това е лоша поличба, значеща, че той ще изкара първия си мандат, но няма да доживее края на втория. Така и става.

Днес мнозина се питат доколко наистина съществуват двойници на хората и дали това е просто биологично съвпадение и дали няма нещо паранормално в поне част от случаите. Има случаи за близнаци - братя или сестри, които по някаква причина са разделени като малки и не знаят един за друг. Учените пък казват, че определени наранявания на мозъка могат да доведат до разстройване на разпознавателната функция за лица - така хората преживели такива травми "виждат" нечие познато лице в лицето на някой напълно непознат. Като обяснение се намесва и теорията за паралелните светове - според някои може би понякога нашето собствено "аз" попада временно от друг свят в нашия.

За основа на тази статия е послужил следния материал:

Doppelgangers and the mythology of spirit doubles

А сега малко личен опит. От няколко години мои познати и приятели упорито ми казват, че са виждали някой, който много прилича на мен, макар че аз никога не съм го срещал. Има няколко интересни момента. Първият е, че до към 2011 аз под влияние на метал-музиката имах дълга коса, която обаче с годините оредяваше и трябваше да я махна. Моят предполагаем двойник също е имал дълга коса до тогава, а след това приятелите ми започват да го виждат с къса прическа.

Второ, по-голямата част от живота ми съм прекарал на две места - Костенец и София. Моят двойник е виждан и на двете места.

А дали просто моите приятели не са ме виждали мен самия? От далеч примерно и да не са ми се обадили, а аз да не съм ги забелязал? Дори и да има такива случаи, то те са малко. Приятелите ми са ми казвали, как като са се приближавали са виждали, че това не съм аз, а двойникът ми въобще не е реагирал като ги е виждал - все едно не ги познава.

Други пък не са разпознавали, че това не съм аз, но после като сме си говорили се е оказвало, че са ме виждали някъде където не съм бил по това време.

А най-странното е, че на няколко пъти и в Костенец и в София ме заговарят напълно непознати, така все едно съм им познат. Единствено помня една дата на такава случка - 12 февруари 2014, защото тогава имах и друго произшествие, която съм описал тук:

Бюлетин МИСТЕРИКА - 22 февруари 2014

Дали странните съвпадения се случват по няколко на веднъж? Едното е, че лаптопът ми се развали малко СЛЕД като му изтече гаранцията. Другото е странната среща, която сега ще опиша. Сервизът в който го занесох се намира в Дружба, близо до гара Искър. Едно време работех в този район, но не бях стъпвал там от години. Докато отивах към сервиза, някакъв напълно непознат човек ме заговори, все едно сме колеги и съм излязъл току-що на обяд. Не бях в настроение и затова директно му казах, че не го познавам и той остана като гръмнат.

При друг случай, който вече се разигра в Костенец (точна дата не помня), пак някакъв човек ме заговори за някаква фирма в която никога не съм бил и за някакви "колеги" от там. Тогава обаче не ми се занимаваше да му обеснявам, че нещо се бърка и му отговорих на един въпрос, че еди-кой-си е добре, а той като ми каза, че друг някой се бил пенсионирал, казах просто "добре".

Следващият случай пък се разиграва в центъра на София. Някакъв човек радостно се хвърли към мен да ме пита как съм и какво става с мен. Казах му, че явно ме бърка с някой друг, при което той много се изненада и започна да ми изброява имена на хора, които въобще не познавам и дори твърдеше, че сме ходили цялата компания в Сърбия, а там аз не съм стъпвал.....

В този последен случай си помислих, че този човек може просто да ми разиграва театър с цел нещо да ме измами или обере, затова много внимателно следях действията му и си притисках джобовете с портофела и телефона, но човека изглеждаше все пак искрено учуден.

И така - изглежда имам двойник, който аз никога не съм срещал. А може би съм го срещал, но като го погледа не виждам толкова много прилики с мен в него (както и той в мен) и затова не го смятам за мой двойник.  Поне в един случай, мой познат, който е виждал двойника ми, е споменавал за някаква особеност, която я няма при мен - той си бил пуснал брада. Освен това имам двама приятели близнаци, които аз перфектно различавам, но много други хора не могат да разберат кой - кой е, дори единият ходеше на взема изпитите в университета на другия. Така че дали просто моите познати и приятели не виждат някой който леко прилича на мен и да се бъркат? Хм, твърде много са тези мои приятели, които твърдят, че са ме "виждали" - как е възможно всички да се объркат?!

Но да допуснем, че наистина имам двойник, който по някаква прищявка на съдбата аз никога не съм срещал (въпреки че Костенец е малък град). Изглежда той води свой собствен живот, има свои познати и приятели и т.н., които аз срещам и за които аз съм "двойник" на него....   

ПОДОБНИ СТАТИИ:


Жените в черно



Моите осъзнати сънища

2 коментара:

  1. И аз съм чувал за мой двойник, но не се бях замислял скоро. Преди години като бях студент първи курс във Велико Търново и се записвах в университетската библиотека, жената която ме записва ме изгледа странно и ме разпита дали не съм записал друга специалност, защото съм бил същия като някакъв друг по-голям студент. Май така и не ми повярва, че съм друг и че съм на 19 (тогава). Беше убедена, че лъжа за нещо. Инспекторката и тя ме гледа странно и ме пита дали не съм се прехвърлил от друга специалност. Първата година имах случай да ме спрат на улицата и да почнат да си говорят с мен все едно ме познават. Разпитах някои хора и ми казаха, че са виждали момче, което било същото като мен. Аз така и не го видях. Ще е интересно някой ден да срещна мой двойник и да си поговоря с него.

    Двойниците си ги обяснявам с това, че генетичният материал не е толкова разнообразен и че най-вероятно човечеството е произлязло от малка група хора (според едно изследване не повече от 30-40 души), за това и си приличаме.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това ми напомни за един случай, който бях забравил, защото беше много отдавна. Може би това е първият път, когато ме объркаха с моя двойник.

      Бях студент и отивам в един от студентските столове. И лелката на касата ми вдига скандал - иска да платя обяда и за вчера, когато съм и се бил примолил да се храня безплатно, защото съм нямал пари за купон....само дето предишния ден въобще не бях стъпвал в този стол.

      Изтриване