14 септември 2014

От архивите: приплъзване в паралелна реалност

Намерих тази история през 2009, преди да създам блога МИСТЕРИКА. Описва събитие случило се през 1990. Достатъчно интересна и показателна е, за да я запазя в архива си и да я преведа на български сега.

Беше лятото на 1990, аз и две приятелки се разхождахме в Лондон, от Камден Таун по Камден Хай Стийт към центъра на града. Спряхме се на един светофар, защото светеше червено за пешеходците - стандартния британски светофар, червен силует на неподвижно човече.

Най-накрая светофарът светна зелено - нормалното крачещо зелено човече. Докато вървяхме, го наблюдавахме за да сме сигурни, че ще пресечем на време.

Внезапно, докато бяхме по средата на улицата, светофарът се смени, но...не в червено. Стандартното зелено човече вече носеше широки панталони и очила, имаше дълга коса, а линия от звезди започваше от челото му, преминаваше над главата му и завършваше зад гърба му. Всяка от тези звезди беше малко по-голяма от следващата, беше нещо като пелерина.

Заковахме се на място и разменихме погледи. Аз или някое от момичетата (не помня вече точно кой) каза "А, ти дали...?" при което веднага другите отговориха с "Да".

(отсечката днес)

Тогава се сетихме, че сме по средата на улицата и бързо пресякохме. Изчакахме нервно отново да светне червено. Когато това стана, видяхме, че и от двете страни на пътя червеното човече също не изглеждаше по обичайния начин. Носеше куфарче и пушеше лула от която се издигаше дим. Имаше шапка и стилни обувки.

Ние гледахме в продължение на около 10 минути как се сменя светофарът, но в крайна сметка си продължихме по пътя.

Два дни след това аз разказвах за случката на други мои приятели. За мое учудване едно от момичетата каза, че е чула за това. Тя каза, че е видяла статия във вестника за това, че градският съвет наскоро е сменил светлините на светофара на една пешеходна пътека. Така са отдали почит на наскоро починал певец, който е бил знаменитост през 60-те и който е живял някога на тази улица. Според това момиче, ние просто не сме забелязали различните човечета на светофара докато не сме стигнали средата на улицата.

Не бях много убеден - има логика в това властите да сменят светофара, но не и за едно премигване на окото. Както и да е, това момиче обеща да ми донесе статията.

Няколко дни по-късно, аз отново отидох на тази улица за да разгледам светофара по-внимателно. Конструкцията беше стандартна, червено и зелено стъкло покрити с черна боя, така че да се получат човечета.

Фигурите се базираха на оригиналните човечета, но с допълнителни детайли направени чрез премахване на част от черната боя. Стъклата бяха захванати с болтове пред крушките. Нямаше механизъм с който да се приплъзва или замени една стъкло с друго.

За всеки случай, аз поседях около час в едно кафе наблизо, но не забелязах нищо необичайно. След седмица отново отидох там. Бях разочарован, защото бяха върнали стандартния дизайн.



След два дни отново се видях с приятелите на които им бях разказал случката. Попитах онова момиче дали носи статията, която ми обеща и тя ме изгледа странно. Нямаше никаква идея за какво и говоря. Никой от групата нямаше никакъв спомен за историята със светофара. Когато отново я разказах, те изглеждаха изплашени.

Обадих се на двете момичета с които тях тогава на улицата и те си спомняха всичко.

Единственото обяснение което имам е, че временно сме се приплъзнали в паралелно измерение. Ако двете момичета не бяха с мен, аз нямаше да се доверя на собствената си памет, толкова сюреалистично изглеждаше. От тогава съм имал и други преживявания, които сякаш са малки приплъзвания, но нищо толкова драматично като описаното тук.

Знам, аз съм писател и очаквам недоверие към историята. Но всяка дума написана тук е самата истина, но пък вие не сте били там, а аз нямам доказателства. Но ако можете, поне опитайте да приемете възможността това да се случи. Квантовата механика подсказва, че паралелните измерения са възможни.

Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар