29 септември 2014

От архивите: месарят-убиец от Чикаго

"Неспособен да разтопи своя брак, той решил да разтопи своята съпруга" (Клайд Сноу, The Stories Bones Tell)

В чикагския квартал Лейквю, на пресечката между Дивърси и Хърмитийдж Авеню днес се намира една безлична сграда, която обаче е била сцена на зловещо убийство през 19 век.

Адолф Люетгърт (27 декември 1845 – 7 юли 1899) е кожодер и касапин, който се премества да живее в САЩ от Германия в началото на 70-те години на 19 век. Малко след като първата му съпруга умира, той се оженва повторно през 1878 за десет-години по-младата Луиз Бикниз. В деня на тяхната сватба, Адолф подарява на жена си златен пръстен с новите и инициали Л.Л.


През 1879 Люетгърт отваря малка компания за колбаси, която се оказва доста успешна. През 1897 отваря новата му 5-етажна фабрика в споменатия чикагски квартал. До нея Адолф построява 3-етажна семейна къща за семейството си, което вече има и двама сина. Рекламна картичка на фабриката на която се рекламират "всякакви видове германски, италиански и френски наденици:"


За жалост бракът на Адолф не вървял толкова добре, колкото бизнеса му и тепърва предстояло да се разбере какво чудовище се крие в този човек.

На 1 май 1897 Адолф и Луиз излезли вечерта на разходка. Това е последния път, когато жената е видяна жива. След цяла седмица, на 7 май Адолф съобщава, че съпругата му е изчезнала, но бързо подозренията падат върху самия него.

На 15 май полицията претърсва фабриката. В мазето откриват парна вана пълна наполовина с лошо миришеща червено-кафява течност. Източват течността и намират вътре малки кости, както и златен пръстен с инициали Л.Л., а близо до ваната попадат на кичур коса, парчета от дрехи и половин изкуствен зъб.

Полицаите разпитват служителите и разбират, че наскоро Адолф ги е накарал да изхвърлят пепел от камерата за опушване. Когато претърсват мястото посоченото от работниците, разследващите намират още кости и обгорени парчета от женски корсет.

Люетгърт е арестуван и подведен на съд за убийство. Делото се превръща в медийна сензация. По време на процеса, роднини и приятели на Луиз свидетелстват, че Адолф е упражнявал насилие върху съпругата си. Работници пък свидетелстват, че на 11 март Люетгърт е поръчал голямо количество поташ (калиев карбонат), който на 24 април им е наредил да размесят с вода във ваната в мазето. Един от работниците още казва, че на 1 май, събота, деня на изчезването на Луиз, Адолф е пуснал парната машина за да заври сместа във ваната. През следващите два дни, работниците без да знаят какво е това всъщност, са премахнали голяма част от гранясалата течност във ваната, която или е била закопана около фабриката или изгорена в камерата за опушване.

Тезата на защитата на мъжа е, че неговата съпруга е полудяла и е избягала, калиевия карбонат е купен за да се направи сапун за почистване на фабриката, а намерените кости са на животни. Без тяло, наистина на обвинението ще е трудно да докажат, че Лиуз е мъртва. Затова трябвало да докажат, че използваната смес е способна да разтопи човешко тяло, а намерените останки са наистина на жената.

Обвинителите доказали първото по нагледен, макар и брутален начин - чрез демонстрация. Забъркали смес по същата формула, която Люетгърт използвал, след което се снабдили с труп на наскоро починал човек. Те успели да го разтворят в сместа, като се получила същата червено-кафява течност. За второто бил призован пред съда антропологът Джордж Дорси. Той анализирал намерените кости и заявил пред съдиите, че те са на човек от женски пол.

Макар днес да е обичайна практика, това е един от първите криминални случаи в които се ползва антрополог като експерт. Днешните патолози обаче се съмняват, че по онова време Дорси наистина е можел да прецени, че костите са човешки и че са на жена.

Положението на Адолф се утежнявало още повече от намерения пръстен с инициалите на жена му. Освен това твърдението, че е купил калиевия карбонат за направата на сапун също било слабо. Доказало се, че за да се почисти цялата фабрика при това няколко пъти, е необходимо много по-малко количество. Защо е трябвало да купува толкова много?

Адолф е осъден на доживотен затвор, където умира скоро - на 7 юли 1899. До последно твърди, че е невинен.

Покрай този случай тръгват няколко градски легенди. Най-отвратителната твърди, че всъщност тялото на Луиз е направено на наденици, които са продавани в магазините. Разследването не е доказало такова нещо, въпреки това за известно време консумацията на наденици в града спада.

Освен това има истории, че във фабриката се е появявал духът на Луиз. Четири години след описаните събития един пазач вярва, че е видял нейния призрак, дори извиква полицията. Двамата пристигнали полицаи виждат странни светлини край ваната в мазето и самия дух, което ги кара да извадят оръжията си.

Изглежда обаче духът на жената е намерил покой, защото повече няма такива случаи в сградата, която днес е превърната в жилищна кооперация.

Източник: Strange Remains
Дата на оригиналната публикация: 31 август 2014
Връзка

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Страшната истина зад "Хамелнският ловец на плъхове"

Няма коментари:

Публикуване на коментар