20 септември 2014

От архивите: смъртен случай в Австралия с древноперсийска връзка

На 1 декември 1948 на плажа в Сомъртън, Аделаида е намерено мъртво тяло. То принадлежи на мъж на средна възраст, в добра физическа форма и добре облечен - с костюм, вратовръзка и елегантни обувки. Въпреки топлото време (през декември в южното полукълбо е лято), човекът носи пуловер и сако. По тялото му няма видими следи говорещи за причината за смъртта. Никой не го разпознава, няма и документи. Етикетите на дрехите му са старателно премахнати.


Единственото което полицията намира дълбоко в един от джобовете на човека е малко навито на руло парче хартия на което са напечатани думите "Tamam Shud". Оказва се, че това са последните думи от рядко копие на персийския сборник с поеми известен като "The Rubaiyat of Omar Khayyam". Самите думи могат да се преведат като "край".


Въпросната творба за първи път е преведена на английски от викторианския писател Едуард Фиджералд през 1859. Смята се, че е написана през 12 век от Омар Хаям (на долното изображение) - персийски поет, астроном, философ и математик. Темата на това произведение е "Carpe diem" - популярен израз който може да се преведе като "грабни момента", "живей днес", "живей за мига". Поради това разследващите предположили, че човекът може да се е самоубил с някаква отрова (нещо което не е потвърдено от лабораторните анализи) - един вид постигнал всичко в живота си и няма за какво повече да живее.



Така и не се установява от какво точно е починал мъжа. Макар да е бил намерен на брега, явно не се е удавил - нещо което лесно се разбира. През 1949 е намерена и самата книга от която са откъснати двете финални думи. Някой, може би самият мъж, я оставя на задната седалка на незаключен автомобил, седмица или две преди да бъде намерено тялото. Собственикът на колата предава книгата в полицията, но пожелава да запази анонимност. Разследващите органи с изненада намират надраскани букви на гърба на книгата. Детективите предполагат, че това е секретен код, което веднага променя първоначалната им версия за самоубийство. Студената война вече се е развихрила и не е изненада, че полицията предполага, че човекът е бил съветски шпионин убит от неизвестен негов враг. Макар от тогава да са се минали 65 години, все още нито едно правителство или агенция не е признало, че този човек е бил техен агент. А шифърът остава неразгадан и до днес, макар отдавна да е станал публично достояние.


Безименният човек отнася своите тайни в гроба, но историята сякаш има странно продължение. През Юни 1949 на морския бряг на 20 километра от Сомъртън са открити двегодишно момче и баща му обявени от няколко дни за издирване. Момчето е мъртво, а баща му е в безпомощно състояние, в последствие той е настанен в психиатрично заведение. Причината за смъртта на детето и за лошото състояние на мъжа не е установена. Явно бащата след като е дошъл в съзнание нищо не е могъл да обясни, вероятно си е загубил ума и затова са го настанили в психодиспансер. Този случай прилича на предишния по това, че също не е ясно какво им се е случило - дали не става въпрос за някаква трудна за засичане отрова? Освен това са намерени сравнително близо - 20 километра не са нищо за разстоянията в Австралия. Изглежда разликата е в това, че не са с неустановена самоличност - поне така се разбира от оригиналната статия на английски. Има още един интересен момент - човекът, който ги е намерил твърди, че е видял местоположението им в съня си предишната нощ. Дали обаче самият той не е убиеца? Не е ясно дали полицията го е разследвала...

Също така, когато историята за мистериозния човек от Сомъртън се разчува, се припомня един предишен случай развил се три години по-рано. Човек на име Джозеф Маршъл е намерен мъртъв в парк в Сидни. На гърдите му лежи отворено копие на "The Rubaiyat of Omar Khayyam". Предполага се, че е отровен.

Дали книгата не е прокълната и да носи по някакъв начин злощастие?

Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар