30 септември 2014

Видеокадри на НЛО от Нюбърг, САЩ

Местоположение: град Нюбърг, Ориндж Каунти, Ню Йорк, САЩ

Дата и час: 16 септември 2014, 21:08

Кратко описание: Обектът е заснет на външна камера за сигурност инсталирана в частен дом и насочена към небето.

Източник

29 септември 2014

От архивите: месарят-убиец от Чикаго

"Неспособен да разтопи своя брак, той решил да разтопи своята съпруга" (Клайд Сноу, The Stories Bones Tell)

В чикагския квартал Лейквю, на пресечката между Дивърси и Хърмитийдж Авеню днес се намира една безлична сграда, която обаче е била сцена на зловещо убийство през 19 век.

Адолф Люетгърт (27 декември 1845 – 7 юли 1899) е кожодер и касапин, който се премества да живее в САЩ от Германия в началото на 70-те години на 19 век. Малко след като първата му съпруга умира, той се оженва повторно през 1878 за десет-години по-младата Луиз Бикниз. В деня на тяхната сватба, Адолф подарява на жена си златен пръстен с новите и инициали Л.Л.


През 1879 Люетгърт отваря малка компания за колбаси, която се оказва доста успешна. През 1897 отваря новата му 5-етажна фабрика в споменатия чикагски квартал. До нея Адолф построява 3-етажна семейна къща за семейството си, което вече има и двама сина. Рекламна картичка на фабриката на която се рекламират "всякакви видове германски, италиански и френски наденици:"


За жалост бракът на Адолф не вървял толкова добре, колкото бизнеса му и тепърва предстояло да се разбере какво чудовище се крие в този човек.

На 1 май 1897 Адолф и Луиз излезли вечерта на разходка. Това е последния път, когато жената е видяна жива. След цяла седмица, на 7 май Адолф съобщава, че съпругата му е изчезнала, но бързо подозренията падат върху самия него.

На 15 май полицията претърсва фабриката. В мазето откриват парна вана пълна наполовина с лошо миришеща червено-кафява течност. Източват течността и намират вътре малки кости, както и златен пръстен с инициали Л.Л., а близо до ваната попадат на кичур коса, парчета от дрехи и половин изкуствен зъб.

Полицаите разпитват служителите и разбират, че наскоро Адолф ги е накарал да изхвърлят пепел от камерата за опушване. Когато претърсват мястото посоченото от работниците, разследващите намират още кости и обгорени парчета от женски корсет.

Люетгърт е арестуван и подведен на съд за убийство. Делото се превръща в медийна сензация. По време на процеса, роднини и приятели на Луиз свидетелстват, че Адолф е упражнявал насилие върху съпругата си. Работници пък свидетелстват, че на 11 март Люетгърт е поръчал голямо количество поташ (калиев карбонат), който на 24 април им е наредил да размесят с вода във ваната в мазето. Един от работниците още казва, че на 1 май, събота, деня на изчезването на Луиз, Адолф е пуснал парната машина за да заври сместа във ваната. През следващите два дни, работниците без да знаят какво е това всъщност, са премахнали голяма част от гранясалата течност във ваната, която или е била закопана около фабриката или изгорена в камерата за опушване.

Тезата на защитата на мъжа е, че неговата съпруга е полудяла и е избягала, калиевия карбонат е купен за да се направи сапун за почистване на фабриката, а намерените кости са на животни. Без тяло, наистина на обвинението ще е трудно да докажат, че Лиуз е мъртва. Затова трябвало да докажат, че използваната смес е способна да разтопи човешко тяло, а намерените останки са наистина на жената.

Обвинителите доказали първото по нагледен, макар и брутален начин - чрез демонстрация. Забъркали смес по същата формула, която Люетгърт използвал, след което се снабдили с труп на наскоро починал човек. Те успели да го разтворят в сместа, като се получила същата червено-кафява течност. За второто бил призован пред съда антропологът Джордж Дорси. Той анализирал намерените кости и заявил пред съдиите, че те са на човек от женски пол.

Макар днес да е обичайна практика, това е един от първите криминални случаи в които се ползва антрополог като експерт. Днешните патолози обаче се съмняват, че по онова време Дорси наистина е можел да прецени, че костите са човешки и че са на жена.

Положението на Адолф се утежнявало още повече от намерения пръстен с инициалите на жена му. Освен това твърдението, че е купил калиевия карбонат за направата на сапун също било слабо. Доказало се, че за да се почисти цялата фабрика при това няколко пъти, е необходимо много по-малко количество. Защо е трябвало да купува толкова много?

Адолф е осъден на доживотен затвор, където умира скоро - на 7 юли 1899. До последно твърди, че е невинен.

Покрай този случай тръгват няколко градски легенди. Най-отвратителната твърди, че всъщност тялото на Луиз е направено на наденици, които са продавани в магазините. Разследването не е доказало такова нещо, въпреки това за известно време консумацията на наденици в града спада.

Освен това има истории, че във фабриката се е появявал духът на Луиз. Четири години след описаните събития един пазач вярва, че е видял нейния призрак, дори извиква полицията. Двамата пристигнали полицаи виждат странни светлини край ваната в мазето и самия дух, което ги кара да извадят оръжията си.

Изглежда обаче духът на жената е намерил покой, защото повече няма такива случаи в сградата, която днес е превърната в жилищна кооперация.

Източник: Strange Remains
Дата на оригиналната публикация: 31 август 2014
Връзка

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Страшната истина зад "Хамелнският ловец на плъхове"

28 септември 2014

"Снежният човек" от Колон Каунти, Западна Вирджиния, САЩ

Тази история съм я взел от американския блог "Phantom & Monsters".

Аз съм израсъл в провинциална местност в Калон Каунти, Западна Вирджиния. Земята на която живеехме бе собственост на фамилията на баща ми от много поколения и освен това е заобиколена от стотици акри гора. Аз и моята сестра бяхме възпитани да почитаме нашите родители и да не подлагаме на въпрос това което казват.

И двамата ни родители ни разказваха за "Снежния човек". Това е ужасяващ дух живеещ в скрита погребална могила през по-голямата част от годината. Той излиза от там при първия снеговалеж и скита наоколо всяка нощ до края на зимата. От "снежния човек" са се страхували живелите в началото на 18 век по тези земи индианци Минго. Баща ми ни е разказвал, че една нощ се случило голямо клане на тези индианци, не далеч от където сега се намира нашия дом. "Снежният човек" събрал телата и ги занесъл в неговата могила. Баща ни го описва като високо закръглено същество с дълга бяла козина по цялото му тяло. Но най-ужасяваща му черта е, че няма лице, само бяла козина спускаща се по цялата му глава. Ние бяхме предупредени да не ходим навън по тъмно.

През Януари 1979, една вечер около 8 ч. аз и сестра ми си пишехме домашните на кухненската маса. Баща ни дойде и си взе палтото, след което излезе навън. Майка ни каза, че е забравил да донесе дърва за нощта. Почти веднага обаче баща ни се втурна обратно вкъщи. Грабна един от кухненските столове и затисна вратата. След което извади оръжието си от килера. Той каза "снежния човек е навън".

Аз изтичах на втория етаж за да погледна през прозореца. Сестра ми също дойде. За близо 10 минути ние не виждахме никакво движение. Тогава сестра ми каза: "погледни в градината". Там беше той. Беше грамаден. Придвижи се няколко крачки след което приклекна и започна да рови земята. Това продължи няколко минути. След това отново се изправи и се приближи до къщата. Баща ни се оказа прав, нямаше лице! След секунда или две, съществото се обърна и се върна в гората. Никога повече не го видях.

Моята майка все още живее в онази стара къща. Казва, че понякога чува писъци в нощта, но мисли, че това са духовете на убитите от "снежния човек" индианци.

Източник

27 септември 2014

Нашественици в Англия

Предполагам много от читателите на блога свързват думата "нашественици" с извънземни идващи от космоса. Някои от самите англичани пък наричат (неоснователно) "нашественици" хората идващи от България и Румъния. Е, настоящия материал е за нещо друго - инвазивните животински видове нехарактерни за Албиона.

Това не е от днес, всъщност разселването на видовете в нови ареали е постоянен процес. В последните години и десетилетия обаче то се ускори неимоверно и дори придоби епидемиологични размери. Има различни фактори за това. Глобалното затопляне е един от тях. Човекът (волно или неволно) също помага за това - първият пример е именно за това.

През 80-те години в Англия е изключително популярен анимационния сериал "Костенурките-нинджа" (след години ще придобие популярност и в България).


Заради популярността на този сериал, много хора купуват като домашни любимци за себе си или за децата си един вид костенурки отглеждани във Флорида, Америка. В крайна сметка много от тези костенурки големи колкото трапезна чиния, се озовават в каналите и реките на Англия. Живеят до 40 години и разстройват местната екосистема. Досега обаче се е смятало, че във Великобритания не е достатъчно топло за да се размножават. През 2013 обаче в канал в Лондон е хваната малка костенурка от вида. Изглежда заради Глобалното затопляне, средата вече е благоприятна за зараждането на устойчива популация.


Засега хората идват до каналите с надеждата да видят някоя костенурка и много се радват като това стане, но въобще не се замислят за негативните ефекти от наличието на един такъв инвазивен вид.

А лондонските канали не са дом само на тези костенурки, там са се заселили и други чуждоземни видове, които обаче не се радват на такава популярност сред хората. Става въпрос за вид змия идващ от южна и централна Европа. Не е отровна, но плаши всеки, който ги види.


Тази змия има няколко устойчиви популации във Великобритания. Първата в Уелс изглежда се е появила още през 60-те години на ХХ век, когато няколко индивида се измъкват от една зоологическа градина.

През 2009 пък е хванат един скункс характерен за Северна Америка. Марк Хоус (Mark Hows), който поддържа сайт за забелязани в Англия екзотични животни, е заснел няколко други скункса. Дали и те вече имат стабилна популация и какъв ще е ефектът им върху местната екосистема? Хранят се с птичи яйца и малки птици.


Има още по-екзотични животни за които се предполага, че е твърде вероятно да са образували устойчиви популации на Албиона. Папагали, скорпиони и дори кенгура.


Хората биха се ужасили от скорпионите, но обективно погледнато най-опасни за местните екосистеми са няколко други животни. Като северноамериканската миеща мечка.


Тези животни вече доказано са се настанили в Германия и Франция. Застрашават местните птичи и земноводни видове, защото миещите се мечки се хранят с яйцата им. Те с удоволствие се настаняват да живеят близо до хората - под мансардите им. Това дори е довело до падане на цените на имотите в немския град Касел.

Друг много опасен инвазивен вид е азиатския стършел. Опасността от него ми направи впечатление още през 2011 и им отделих няколко реда в МИСТЕРИКА:


Те унищожават популациите от местни пчели и нанасят сериозни щети на пчеларството. Дори нападат хора.


Във водите на Англия пък са се заселили вид миди идващи от понто-каспийския регион на източна Европа. Изместват осезаемо местните видове.


Източник: BBC
Дата на оригиналната публикация: 13 септември 2014
Връзка

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Ужасяващо летящо насекомо намерено в Китай

26 септември 2014

Читателски преживявания с НЛО/извънземни и странни технически проблеми при мен!

За такива неща съм чел в западни сайтове - някой изследовател на НЛО или паранормалното изследващ даден случай...изведнъж става част от случая. Аз не претендирам да съм подобен местен български "изследовател", но все пак не изключвах вероятността нещо подобно да се случи и на мен. Дали това за което ще разкажа между двете истории е случайно съвпадение или не? Няма да бързам да дам категоричен отговор.

Първо нека започна с това, че читателят, който ще наричам за по-кратко Г.Г. е същият, който наскоро ми прати тази история:


Продължихме да си пишем имейли и ето какво ми прати той (единствените мои корекции са форматиращи):

Здравейте,

Видях публикацията в "Мистерика". Ще чакам коментарите. Надявам се някой да подхвърли приемлива хипотеза за случилото се. Чел съм много за такива случки с духове, но винаги съм ги приемал с резерв, че все пак имат рационално обяснение. Сега , когато на мен се случи, се чувствам малко объркан. Забравих да спомена, че всичко това стана в Монтанското село Якимово.

Иначе що се касае до извънземни и НЛО, съм твърдо убеден, че съществуват. Даже имам две случки на контакт или наблюдение.

Първата беше в далечната 1966 или 1967 (не помня точно). Беше хубав безоблачен ден. Връщах се от училище, което беше на един километър от дома ми. Видях близо до училището хора, които зяпаха нещо в небето. Погледнах нагоре и забелязах много ярък обект, който бавно се движеше от запад на изток. Приличаше по-скоро на звезда. Определено не беше самолет. Много пъти преди това съм виждал и военните МИГ 17 и пътнически прелитащи на тази височина. Продължих към къщи. Като време това са около 20 минути. Ние имахме стар военен бинокъл останал от дядо ми. Грабнах го бързо и излязох навън. Обекта вече беше прелетял 2/3 от видимото небе. Когато го видях през бинокъла, се оказа, че е идеален равностранен триъгълник светещ в цветовете на дъгата или по скоро в синьо и червено. След като го гледах около 2-3 минути,обектът рязко ускори и изчезна за секунди от погледа ми. Така и не разбрах дали това беше НЛО или експериментален военен самолет. По онова време дори и сп."Космос" пишеше за поява на НЛО само в САЩ, но все пак изигра ролята си да отвори очите на нашето поколение за този феномен. Аз лично го четях от 1963 година , когато бях ученик в трети клас. Военен самолет ми се струва малко вероятно,тъй като МИГ 21,който малко се доближава като силует до това , което видях се появиха в България през 1974 г. 

Другия ми случай стана през 1977 г в Рила в курорта Семково. Бяхме там на ски с мой приятел, който имаше бунгало в района. През втората нощ бях или отвлечен от извънземни или е било невероятно ярък сън, който помня и до ден днешен. Тогава видях образа на извънземните. Доста време преди да се появят рисунки в нашите медии. Съществото беше със същата крушовидна глава, но беше високо около 1,6 - 1,7 м. Беше по-скоро бяло, а не сиво и беше някак ефирно (светеше като с бяла неонова светлина). Очите му не видях там по точно беше черно. Изключвам въображението ми да си е съчинило този образ, но не съм сигурен на 100%, че не е било сън.

Ако ти е интересна тази случка , ще ти я опиша в подробности.

Поздрави
инж.Г. Г

************************************

Мен естествено тази случка ме заинтересува и помолих за повече подробности. Каква беше изненадата ми обаче, когато следващото писмо на Г.Г. не се четеше - беше цялото на йероглифи като тези:


Аз обаче от доста време се занимавам с компютри и успях да го дешифрирам (текста по-долу). Защо обаче се получи така? Случайно ли е? Никога досега не съм имал проблеми с кирилицата в имейлите на този или на който и да било друг читател. Следва следващият странен момент. Реших да отговоря на Г.Г., че писмото му е пристигнало в странен формат и дори се пошегувах, че "мъжете в черно" се опитват да попречат. Когато натиснах бутона за изпращане...се получи тази грешка и имейла не бе пратен:


Нищо не е перфектно и в интерес на истината понякога наистина електронната поща на Yahoo, която ползвам, понякога се "прецаква", но точно тази грешка нямам спомен да се е появявала. Както и да е...дано да е просто случайно съвпадение. Написах писмото отново и този път нямаше проблем с изпращането.

************************************

Ето и самото "дешифрирано" писмо на Г.Г. (с леки мои корекции):

За наблюдението ми на НЛО, ще добавя, че след като ти написах писмото, се сетих, че мога да се поровя из нета. Открих, че има публикация за случая. Било е през ноември 1967г и е видяно от много хора.Там пише, че е засечено от ПВО, но не е засечено от радарите (в последното се съмнявам). Също така казват, че е летяло на 30 км височина и че може да е било шпионски аеростат на САЩ.


Бинокъла, с който наблюдавах е военен "Карл Цайс" с увеличение 8Х и път на образа от обектива до окуляра (междуфокусно разстояние) 14 - 15 см (на тази база пресметнах приблизителната големина на обекта, при положение, че е на височина 30 км) и това което виждах беше триъгълник със страна около 7 - 8 мм (може би читателят има в предвид метра).

За така наречената среща с извънземно (може да е било и сън). Както споменах отидохме за няколко дни на ски с мой приятел на "Семково". Той осигури спането в тяхно бунгало, а аз ползването на влека на ВИАС, където учех тогава. Бунгалото беше в гората в група от десетина бунгала и ние бяхме единствените хора в този район. На около километър беше базата на ВИАС и малко по-далече тази на МЕИ. На втората нощ преживяването ми (или съня ми :)) започна първо със смътен спомен, че бягам през гората и държа в ръката си нещо като малък лист хартия и натрапчиво си повтарям "доказателството, доказателството...".

Вече по-ясен спомен (все едно че е случило вчера) - намирам се до прозореца на стаята и мисля къде да скрия "доказателството". За секунда решавам да е под дюшека на кревата ми. Пъхам го там, лягам, завивам се и се правя на заспал с полуотворени очи. В следващия момент до прозореца се появи съществото. Беше високо около 1,60 - 1,70 с крушовидна глава и тънки дълги ръце с дълги пръсти. Тялото му сякаш беше изградено от бяла ефирна бледо светеща материя. Най-добре съм запомнил ръцете му, защото в следващия миг насочи към мен едната, дюшека от тази страна се надигна и "доказателството" излетя и се озова в ръката му. От този момент нататък съм заспал дълбоко. Никаква визия, никакъв спомен. Събуждам се сутринта и първата ми работа беше да погледна под дюшека. И разбира се там нямаше нищо.

Защо мисля, че може и да не е било сън. Първо аз си помня само сънищата, когато се събуждам от съня. Второ - имам си няколко теми на повтарящи се сънища, но това за извънземни не е сред тях (такъв сън никога не се повтори в живота ми). Трето - от кошмари задължително се будя на момента, а не заспивам дълбоко. Четвърто - в ония години (1978) извънземен беше много абстрактно понятие. Единствената картинка, която съм виждал беше в списание "Космос" в статия за Розуел, където ги оприличаваха на голяма зелена жаба (на замъглената снимка наистина се виждаше нещо като жаба). Когато през 90-те години за пръв път видях възстановка на образ на така наречените "Сиви" бях шокиран колко много се доближава до това което видях онази нощ.

Това е разказа ми за среща с извънземно. През годините съм си мислел да се подложа на хипноза, но се разколебах с мотива, че това просто е било сън. Ако се наложи редактирай го защото не съм силен в разказването. Както казах вече, мозъкът ми е с техническа нагласа:)

Поздрави

25 септември 2014

Джудже на домашно видео

За това видео се твърди, че е заснето в Аржентина през 2011. Едва тази година (2014) обаче е качето в нет-а. Твърде добро за да е истина?

24 септември 2014

Някогашна конспирация: газови експлозии в Лондон през 1944

В днешно време има множество теории на конспирацията по множество различни теми. Много от тях обаче имат нещо общо - твърдението, че властите прикриват истината. Има немалко случаи в които това се е оказвало точно така - различни правителства се доказва, че са лъгали най-безочливо своите граждани. В настоящия материал разказвам за подобен случай от 1944.

На 8 септември 1944 се спуква газова тръба в Лондон при което последва експлозия. Поне с такива заглавия излизат вестниците на следващия ден. През следващите два месеца постоянно има "газови експлозии" и лондончани, които съвсем не са глупави хора, бързо се усещат, че властите ги лъжат за истинската причина за експлозиите.

Но какво тогава причинява тези взривове? Втората световна война бушува вече пета година, но отдавна небето над Лондон е изчистено от германските бомбардировачи. Кралските военновъздушни сили имат пълно превъзходство над Великобритания.


Както в последствие ще се разбере, причина за експлозиите са германските реактивни ракети, добре известните "Фау-2". Войната обаче е към края си, правителството на Великобритания иска дебело да подчертае това пред гражданите си, властите държат във вестниците да се публикуват хубави новини, а животът в столицата да се върне към нормалния си ритъм. На хората които са евакуирани в други части на страната дори им е казано, че могат да се върнат в Лондон. Някак си, на властите хич не им се иска да признаят, че Хитлер е намерил нов начин да поразява града. Затова най-безочливо излизат с нескопосаната история за "инцидентни газови експлозии".

Хората обаче не вярват, още повече, че често при поредната "газова експлозия" се намира и някакъв странен обект като този показан на снимката (самата ракета) :


Общо Германия изстрелва 3170 ракети като близо половината от тях са насочени към Лондон. Те причиняват множество жертви. Падайки със свръхзвукова скорост, първото нещо което хората чуват е експлозията, когато ракетата удари земята, свистенето идва едва след това. Така жителите на града въобще нямат време да се прикрият.

Най-накрая, на 10 ноември 1944, властите признават истината. Тяхното оправдание да я крият толкова време било , че искали да "заблудят врага".

Днес много хора твърдят, че различни правителства по света много добре знаят какво всъщност стои зад феномена НЛО, но въпреки това продължават да ни пробутват обяснение от рода на метеорологични балони, планетата Венера и т.н., точно както на времето в Англия са пробутвали историята за "газовите експлозии".

Има още един паралел между онези събития и днешните НЛО-конспирации. Британските учени твърдели, че ракетите с течно гориво и с голям обсег са "физически невъзможни". Били убедени в това...докато такива ракети не почнали да им падат на главите.

Днес също учените твърдят, че е невъзможно за една извънземна раса да прекоси огромното космическо пространство и да стигне до Земята.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Китайски мистерии: масово отменени и забавени полети през последния месец




Странен димен кръг над Грънтал, Канада

23 септември 2014

MAVEN навлезе в марсианската атмосфера

Преди около 24 часа апаратът на НАСА MAVEN се установи на орбита около Марс. Той е изстрелян от Земята на 18 ноември 2013 и след 10-месечно пътуване достигна успешно целта си.

По план MAVEN трябва да престои около година около "червената" планета, мисията му е да изследва атмосферата и какво може да се е случило в миналото с водата в нея.

И между другото много съм впечатлен от промоционалните клипчета, които прави напоследък НАСА. Ето едно за MAVEN:



Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Пулсар превключва от радио-излъчване на гама лъчи

22 септември 2014

Открит е динозавър, който се е хранил с акули

Spinosaurus aegyptiacus е новооткрит вид динозавър живял преди 95 милиона години. Той е забележителен с няколко неща. Първо това е най-големият месояден динозавър известен на науката. Освен това е бил забележителен ловец и се е хранил с акули....цели акули.

Първите фосили на този вид са открити преди около век, но е нямало достатъчно кости за да се възстанови цял скелет и да се разбере що за животно е това. На долната диаграма са показани в различни цветове различните фосили намирани през годините. Най-старите кости са представени в оранжево и са намерени през 1912, а най-новите в червено.


Това същество е толкова невероятно, че на експертите може би ще им се наложи да премислят това което знаят за динозаврите. Досега се е смятало, че динозаврите са изцяло сухоземни животни, отделно е имало водни влечуги като ихтиозаври, плезиозаври и мозазаври, които малко погрешно са наричани "водни динозаври", макар и да са от друг животински клас. Spinosaurus aegyptiacus е първият земноводен динозавър - живял е и на сушата и във водата.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Ропен - летящия демон от Папуа Нова Гвинея

21 септември 2014

МКС пуска в орбита сателити без разрешение

Международната Космическа Станция има специално устройство (подобно на оръдие) за изстрелване на микро-сателитите известни като "CubeSat". Това се извършва по команда от екипажа или от командния център на Земята. Преди няколко седмици обаче станцията самоволно е пуснала в орбита два сателита. На шега - може би след време в учебниците ще пише, че ето така е почнал бунта на роботите и изкуствения интелект.


На 4 септември 2014 командирът на станцията Стийв Слансон тъкмо поставял кръвни проби във фризера, когато забелязал, че външните шлюзове за изстрелване на микро-сателитите са отворени. Веднага информирал контролния център в Хюстън от където установили, че наистина два сателита са напуснали станцията.

Това не се случва за първи път. На 23 август т.г. други два "CubeSat" сателита са изведени в орбита самоволно. Това значи, че от общо изстреляните досега 12 такива мини-апарата, една трета е напуснала станцията не по човешка команда.

С програмата "CubeSats" се цели изстрелването на 100 сателита, които в реално време ще правят снимки на нашата планета и ще ги предоставят в интернет.


Източник

Да, много интересна новина. В статията се намеква за една хипотеза - че бордовия компютър на МКС се е самоосъзнал и е започнал да мисли. Преди обаче да я разгледам, нека малко да поспекулирам с други теории, подсказани ми от коментарите под оригиналния материал.

Това, че никой не си признава, че е изстрелял сателитите в орбита, не значи, че не е направено от човек. Може би някой от екипажа е таен агент на нечие правителство, който има секретна мисия. А щом може и от Земята да се задейства изстрелването, защо това да не е хакерска атака. "CubeSats" имат за цел да снимат планетата и да дават пълен достъп до заснетото в интернет. Сигурен съм, че не е едно и две правителства биха с удоволствие саботирали този проект.

А ако не е виновен човек, защо това да не е извършено от дух/полтъргайст/фантом? Според общоприетите представи духове се появяват на места където е умрял някой, но не винаги. На МКС не е имало смъртни случаи, но ако предположим, че духовете наистина съществуват, защо някой пакостлив и любопитен призрак да не е достигнал до станцията?

А може и извънземните да са поели контрола над оръдието за изстрелване....

Но да се върнем на първоначалната теза - за самоосъзналия се изкуствен интелект. Най-вероятно тези изстрелвания се дължат на някаква техническа/софтуерна грешка. Но пък е твърде вероятно едно изкуствено съзнание да е резултат от именно такава грешка, а не от целенасочено разработване и изследване в научни лаборатории. Все пак има теория, че самият земен живот се е зародил като грешка и със сигурност се е развил до днешното си многообразие благодарение на грешките (мутациите). Има теория, че дори появата на самата Вселена е плод на грешка, случайна флуктуация във време-пространството. Така, че нищо чудно някоя компютърна грешка да даде началото на нещо неочаквано. Има такива мнения, че първият истински Изкуствен интелект няма да е дело на някой университет, а ще е случайно самоосъзнала се голяма компютърна система....като търсачката на Google например.

И последно по тази теория - един отделен пример. Много от почитателите на компютърните игри сигурно знаят какво е Steam, но все пак ще обясня за другите (и за тези които предпочитат да свалят пиратски игри вместо да си ги купуват). Steam е дигитална платформа за продажба на игри, която аз често ползвам. Няма да им правя реклама, нито ще разсъждавам защо е по-добре да се играят легални игри вместо пиратски. Спомням си, веднъж беше станала някаква грешка и в профилите на много играчи взеха да се появяват игри, които те не са купували. Голям смях падна тогава и дори имаше шега, че Steam се е самоосъзнал и е започнал да раздава подаръци на хората. Шега, ама тогава се замислих дали наистина е възможно. Това е една сложна система, която управлява няколко милиона профила. Следи за хакери и за това самите играчи да не "хитруват" - примерно купува легално една игра, а пробва да я качи на 10 различни компютъра. Освен това има много допълнителни функции като форум, "пазар" където играчите продават различни дигитални стоки, както и "работилница" в която хората създават нови предмети, нива, чудовища и т.н. за редица игри. За да работи всичко това нормално, Steam трябва наистина да е една необикновена платформа. Освен това в нея са достъпни хиляди игри, в много от които са заложени различни алгоритми, близки до изкуствения интелект. В не малко игри са заложени реални физически закони. Знам за поне една игра в която темата пък е химията. Ако Steam по някакъв начин започне да използва алгоритмите вложени в игрите, това ще му даде невероятна мощ...и нищо чудно и да започне да "мисли".

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Фенове-роботи по стадионите!




Планктон е открит върху Международната космическа станция

20 септември 2014

От архивите: смъртен случай в Австралия с древноперсийска връзка

На 1 декември 1948 на плажа в Сомъртън, Аделаида е намерено мъртво тяло. То принадлежи на мъж на средна възраст, в добра физическа форма и добре облечен - с костюм, вратовръзка и елегантни обувки. Въпреки топлото време (през декември в южното полукълбо е лято), човекът носи пуловер и сако. По тялото му няма видими следи говорещи за причината за смъртта. Никой не го разпознава, няма и документи. Етикетите на дрехите му са старателно премахнати.


Единственото което полицията намира дълбоко в един от джобовете на човека е малко навито на руло парче хартия на което са напечатани думите "Tamam Shud". Оказва се, че това са последните думи от рядко копие на персийския сборник с поеми известен като "The Rubaiyat of Omar Khayyam". Самите думи могат да се преведат като "край".


Въпросната творба за първи път е преведена на английски от викторианския писател Едуард Фиджералд през 1859. Смята се, че е написана през 12 век от Омар Хаям (на долното изображение) - персийски поет, астроном, философ и математик. Темата на това произведение е "Carpe diem" - популярен израз който може да се преведе като "грабни момента", "живей днес", "живей за мига". Поради това разследващите предположили, че човекът може да се е самоубил с някаква отрова (нещо което не е потвърдено от лабораторните анализи) - един вид постигнал всичко в живота си и няма за какво повече да живее.



Така и не се установява от какво точно е починал мъжа. Макар да е бил намерен на брега, явно не се е удавил - нещо което лесно се разбира. През 1949 е намерена и самата книга от която са откъснати двете финални думи. Някой, може би самият мъж, я оставя на задната седалка на незаключен автомобил, седмица или две преди да бъде намерено тялото. Собственикът на колата предава книгата в полицията, но пожелава да запази анонимност. Разследващите органи с изненада намират надраскани букви на гърба на книгата. Детективите предполагат, че това е секретен код, което веднага променя първоначалната им версия за самоубийство. Студената война вече се е развихрила и не е изненада, че полицията предполага, че човекът е бил съветски шпионин убит от неизвестен негов враг. Макар от тогава да са се минали 65 години, все още нито едно правителство или агенция не е признало, че този човек е бил техен агент. А шифърът остава неразгадан и до днес, макар отдавна да е станал публично достояние.


Безименният човек отнася своите тайни в гроба, но историята сякаш има странно продължение. През Юни 1949 на морския бряг на 20 километра от Сомъртън са открити двегодишно момче и баща му обявени от няколко дни за издирване. Момчето е мъртво, а баща му е в безпомощно състояние, в последствие той е настанен в психиатрично заведение. Причината за смъртта на детето и за лошото състояние на мъжа не е установена. Явно бащата след като е дошъл в съзнание нищо не е могъл да обясни, вероятно си е загубил ума и затова са го настанили в психодиспансер. Този случай прилича на предишния по това, че също не е ясно какво им се е случило - дали не става въпрос за някаква трудна за засичане отрова? Освен това са намерени сравнително близо - 20 километра не са нищо за разстоянията в Австралия. Изглежда разликата е в това, че не са с неустановена самоличност - поне така се разбира от оригиналната статия на английски. Има още един интересен момент - човекът, който ги е намерил твърди, че е видял местоположението им в съня си предишната нощ. Дали обаче самият той не е убиеца? Не е ясно дали полицията го е разследвала...

Също така, когато историята за мистериозния човек от Сомъртън се разчува, се припомня един предишен случай развил се три години по-рано. Човек на име Джозеф Маршъл е намерен мъртъв в парк в Сидни. На гърдите му лежи отворено копие на "The Rubaiyat of Omar Khayyam". Предполага се, че е отровен.

Дали книгата не е прокълната и да носи по някакъв начин злощастие?

Източник

19 септември 2014

Читателска история: призрак в стара селска къща?

Искам да споделя едно свое преживяване. Преди 3 - 4 години заведох майка ми на село по работа и започнах да отключвам къщата и стайте. Оказа се, че нямам ключ от стаята в която щеше да нощува тя. Бравата беше от онези старите, които от вътре имат палче за избутване на резето, но отвън се отключва само с ключ. След като нито един от наличните ключове не влезе в отвора, реших да си направя шперц от пирон. Намерих един в гаража и се върнах да пробвам дали ще влезе в горната дупка на ключалката. Оказа се, че е по дебел и влиза само върха му. Междувременно
докато пъхах с лявата ръка пирона, с дясната държех дръжката на вратата, неволно я натиснах и вратата се отвори (преди това я бях натискал поне десет пъти , даже и с рамо бях бутал евентуално да изкъртя резето). Шока беше в това, че резето беше извадено докрай, а насрещника си беше на мястото и беше непоклатим. В следващия миг майка ми, която беше седнала на верандата извика и аз изскочих при нея. Гледаше втренчено в портата на двора. Погледнах и аз натам и видях за миг безплътен силует на жена със забрадка, която бързо излезе през портата и изчезна зад оградата.

Майка ми промълви "Видя ли това?!" "Баба" - отговорих аз (а тя бе починала преди 20 години). Влязох вътре и започнах да експериментирам с бравата.Опитах да я затворя, така, както я бях отворил с извадено резе - не стана. Натисках много пъти дръжката дали няма да се дръпне резето в някакъв момент - пак не. Бутах насрещника - беше железен и непоклатим,а резето влиза около 30 мм в него. Аз съм човек техничар, със средно техническо и висше техническо образование и обикновено не търпя да нямам логическо и материално обяснение на едно такова явление. Уви по никакъв начин не успях да открия "разумен" отговор.

Така и си остана за мен тази случка - пълна мистика! Ако беше случка само с видяния дух на баба ми нямаше никога да я коментирам, но преминаването на твърд материален обект през друг такъв стана за мен необяснима реалност. Свидетели на мистерията бяха жена ми, която беше до мен когато отворих вратата и майка ми,която преди три месеца за съжаление почина.

18 септември 2014

ИЗВЪНРЕДНО: Неидентифициран обект заснет на кометата Чурюмов-Герасименко

Обикновено за всяка комета, която приближава Земята, се появяват мистериозни или най-малкото вълнуващи новини. Явно и с Чурюмов-Герасименко това ще е така, макар че този път не кометата се приближава към нашата планета, ами една земна сонда наречена "Розета" ще я изследва.

"Розета" вече прати доста добри снимки на Чурюмов-Герасименко. На една от тях обаче сякаш се вижда някакъв неидентифициран металически обект кацнал на кометата. Действително обектът ясно контрастира с издадените скали наоколо. Засега няма официално изявление от Европейската космическа агенция.




Източник

И накрая искам да припомня по-стари статии в МИСТЕРИКА свързани с кометите:

Халеевата комета и Юстиниановата чума

Кометата Гарад, кометата Еленин и още една трета неизвестна комета

Кометата ИСОН ще донесе на Земята нова чума?

Отново за кометата Еленин - дали я следват извънземни кораби ?

Кометата Еленин с триъгълен щит ?

Драмата с Еленин приключи

Кометата ИСОН изглежда не е оцеляла при преминаването си край Слънцето

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Нагледна представа за големината на кометата Чурюмов-Герасименко




Болид/НЛО на репортаж на канадска новинарска агенция




Фигура на Луната

17 септември 2014

Кои са тулпамансърите

От много време знам за така наречените "мисловни форми" или "тулпи", дори съм ги споменавал в не е една и две статии в блога. Не знаех обаче, че в интернет се е развила цяла една култура базирана на тях. От прочетеното обаче поне аз виждам, че са избягали леко от класическата тулпа-идея идваща от Изток.

Най-общо казано тулпите са концепция от някои източни религиозни традиции (най-вече тибетския будизъм) според която мислите могат да се материализират под формата на същество или друг обект. Това същество заживява свой собствен живот. Тулпите могат да се появят целенасочено - от някой човек, който има точно такава цел. Според теорията за тях - те могат да се получат и без да са нарочно извикани от някого, достатъчно е да се говори/мисли от много хора за нещо. Някои хипотези твърдят, че така наречения Слендърман е "мисловна форма" - измислен герой превърнал се в реалност благодарение на голямата си популярност. Други казват, че и много или дори всички НЛО са мисловни форми появили се на бял свят заради силните емоции на групи хора. Случайно ли е, че много НЛО са наблюдавани над места където има много напрежение, тревога или страх - като военните зони, местата където са се случили природни катаклизми и т.н.?

Това е въведението от мен по темата, следва част от оригиналната статия (леко съкратена понеже е наистина доста дълга). След нея ще дам моя коментар и защо намирам разлики между това което правят "тулпамансърите" и това което по принцип съм чувал за тулпите. А иначе е ясно защо са се нарекли точно така - по подобие на "некромансърите" - черните магьосници от много фентъзи творби, които могат да призовават не-мъртви създания. Тулпамансърите пък привикват мисловни създания.

**************************************

Kitsune бе живачено кълбо реещо се над мраморен обелиск. Maciej погледна към нея. "Какво искаш да бъдеш?" - той попита. Сферата изчезна. Тогава Maciej чу стъпки по тревата. Той се огледа наоколо. Тя беше там. Гола. С големи лисичи уши и пухкава опашка. Тя го погледна с големи, примитивни очи.

Когато Maciej си отвори очите, той лежеше на неговото легло в полския град Вроцлав. Навън бе сив ден. Той скочи от леглото и седна пред лаптопа си, след което се свърза с мен.

"Направих го, тя е тук" - написа в скайп.

"Може ли да говоря с нея? - аз го попитах. Maciej спря и се заслуша вътре в себе си. Между неговите мисли се появи сладък малък тон, изглежда започна да движи пръстите си автоматично.

"Здрасти, аз съм Kitsune и аз съм тулпа".

(Тулпата Kitsune, чийто гостоприемник е Maciej от Полша)

Тулпите са интелигентни същества извиквани чрез подобни на медитация практики. Техните създатели, тулпамансерите, са една от най-новите интернет субкултури общуващи в сайтове като http://www.tulpa.info/ и http://www.reddit.com/r/Tulpas.

"Аз имам три тулпи" - казва Джик Клинтън, студент по игрови дизайн от Плимут - "те са с мен от 20 месеца и се казват Twi, Dash и Scoots. Те са човекоподобни понита високи около 30 сантиметра".

Джик има много добро приятелство с трите понита живеещи в неговата глава.

(Пример за тибетска тулпа според тибетския мистицизъм)

Тибетските мистици от дълго време практикуват метода за създаване на разумни същества чрез силата на концентрираната мисъл. Изследователката Александра Дейвид-Нийл е първата която разкрива тази практика на западния свят. В своята книга "Magic and Mystery in Tibet" (1929) тя разказва, че е виждала няколко тулпи и дори е пробвала с ограничен успех да ги създаде сама.

Въпреки това тулпите остават в периферията до 2009, когато тема за тях се появява в дискусионния сайт 4chan. Хора започват да експериментират. Истинският бум на популярност се случва през 2012 когато идеята е харесана от възрастните фенове на детския анимационния сериал "My Little Pony: Friendship Is Magic". Скоро идеята започва да привлича и много манга или фентъзи фенове.

"Моята тулпа се казва Жасмин" - казва Еле Камбрия от Уоренбърг, Мисури - "тя е човек, но е от алтернативна реалност, където може да прави магии. Аз я измислих преди десетина години за една фентъзи поредица която пишех, в последствие я превърнах в тулпа."

("Тулпа" от Джефри Слимджим)

Тоест това са разни фенове с въображаеми приятели? Не съвсем - за тулпите се смята, че са интелигентни същества със собствени предпочитания и без да са напълно под контрола на своите гостоприемници. Те се смятат за мисловни конструкции, които са се самоосъзнали.

"Хе-хе, татко ме научи това" - казва в имейл до мен Storm, тулпа с гостоприемник Раян Пейнтър от Орегон - "Cogito Ergo Sum - Мисля следователно аз съм. Аз не съм напълно независима обаче, аз трябва да използвам мозъчната сила на своя домакин за да мисля и понякога си пречим когато се опитваме да мислим едновременно".

Тулпамансерите казват, че техните творения казват неочаквани неща, извикват забравени спомени и дори ги карат да се смеят.

"Аз мога да извикам скрити и избледнели спомени, които моят домакин е забравил" - казва KT, тулпа чиито гостоприемник е Сам Айсатис от Мериленд - "мога да контролирам много от подсъзнателните му функции и като шега дори го карам да се прозява".

("Амон" от Дая Ли)

"Не мога да съм сигурна, но знам, че съществувам" - казва Kitsune, тулпата с която започва тази статия - "може би аз съм просто илюзия, грешка в неговия мозък. Никой няма със сигурност да знае някога, но ние трябва да вярваме".

Тулпите са посредници между техните гостоприемници и латентния потенциал на тяхното подсъзнание. Гостоприемниците твърдят, че техните създания могат да извлекат всеки спомен, да излекуват душевни травми, да блокират хронична болка, да подпомогнат техните изследвания или просто да са приятел. Като цяло тулпамансърите са облагодетелствани от наличието на тулпа.

За повечето простото приятелство е достатъчно. "Моята мотивация да имам тулпа е същата като да имам какъвто и да било друг приятел" - казва Еле.

За да създаде тулпа, един тулпамансър първо трябв да си представи една въображаема среда ("страната на чудесата"), където да започва да комуникира със създанието.

"Моята страна на чудесата е малка гора" - разказва Еле - "аз си се представям там с моята тулпа, ние говорим или просто изследваме наоколо, на практика същото, което правя с приятел и в реалния живот".

След като срещнат своята тулпа в "страната на чудесата", гостоприемниците започват да чувстват странно напрежение в част от главата си. Тулпата започва да комуникира. Процесът продължава и гласът на създанието става все по-ясен. В крайния етап, тулпамансърът може да "наложи" своята тулпа върху реалността като създаде реалистична халюцинация. Едно ръководство твърди, че за това са нужни между 200 и 500 часа.

Макар най-често комуникацията да става чрез глас, тулпамансерите могат да се научат да усещат козината на своите творения, да чувстват дъха им и дори да влизат в сексуален контакт.

Хората могат да прилагат практика наречена "превключване", която позволява на тулпите да поемат контрола над човешкото тяло. Това може да прозвучи твърде близо до шизофренията. Тулпамансерите отричат това, те казват че в 99 процента от случаите човекът може да "превключи" обратно когато пожелае. Някои дори смятат, че това може да се излолзва за лечение на шизофренията и други ментални заболявания - един вид "тулпа-терапия".

Някои тулпамансери вече използват тази практика за самолечение. "Аз страдам от депресия и мисли за самоубийство от десетилетие" - разказва Сам от Мериленд - "моята тулпа се опитва да атакува безпокойството и дори насила поема контрола над ръката ми за да не се нараня с ножа."

("Шира" от Дая Ли)

Както беше написано, в 99 процента човекът може да "превключи" обратно когато пожелае. Но какво става с онзи 1 процент? Един известен случай е този на Koomer и Oguigi. Koomer бе тулпамансер, който документирал своя опит да даде постоянен контрол върху своето тяло на неговата тулпа Oguigi. Това довело до срив, разстройство.

"Знам, че това което се случи не е по вина на Oguigi" - написа в интернет Koomer по-рано тази година - "всички лоши неща дойдоха от едната година глупаво мое държане целящо да извърши "превключването" перманентно...не го правете. Не защото те (тулпите) ще ви наранят по някакъв начин, ами защото други същества ще ви наранят отваряйки се по този начин".

(Siouxie - тулпа с гостоприемник Kelson)

В края на оригиналната статия на английски се говори за секса с тулпа, което аз смятам да пропусна.

Източник: VICE

**************************************

На мен лично тези хора ми приличат на поредната интернет субкултура увлечена по поредната модна мания. Въпреки това не бих се присмял на никого, който по-този начин решава своите психически проблеми, бори се със самотата и депресията и се пази от самоубийство. Изглежда странно? Е,и?! Какво от това - не вреди на другите, помага на себе си, пък и кои сме ние, че да съдим другите за неща които не ни засягат?

Сега малко за разликите, които виждам с източната тулпа-практика. Никъде не съм срещал да се говори, че тибетските монаси поддържат тулпите в съзнанието си и че им дават контрола върху тялото си. Като се говори за източна тулпа създадена в реалността, се има точно това предвид - създание което може да се види от другите (макар и понякога доста бледо и едва забележимо) и което може да влияе по някакъв начин на реалния свят (примерно да премества предмети). Така, че западната тулпа е по-скоро наистина "въображаем приятел", но лошо няма.

Освен това се замислих заради историята на Koomer и Oguigi дали наистина някакви други същества не могат да се възползват от цялата тази тулпа-мания. Спорно е дали наистина демони съществуват, но има множество случаи в които се говори, че те са обладавали различни хора. Ако приемем поне хипотетично, че демони съществуват дали, те не потриват ръце от радост, че хората така лесно им дават достъп до себе си мислейки си, че просто създават тулпа, която да им е приятел?

И на края мога да кажа, че имам известен опит в тази област, който обаче е толкова незначителен, че може би дори не си струва да се споменава. Предполагам и други след като са прочели за първи път за "мисловните форми", са се забавлявали с идеята, че някакво същество може да се материализира от мислите им. Така и на мен ми мина такава мисъл след като прочетох за тулпите. Не го взех обаче на сериозно и може би затова не мога да се похваля с някакъв успех. Мисля, че в периода 2011-2012 се забавлявах с такива идеи. Не съм помислял обаче да извиквам тулпа да живее в съзнанието ми или да и давам контрол над тялото си, моите разбирания бяха по-скоро за класическия източен тип. Е, два пъти по-скоро на сън или в просъница сякаш виждах/чувах това "същество", но пък често се случва да се сънува нещо за което човек си е мислил преди лягане. Ако все пак някой от читателите реши да се пробва в тулпамансерството, нека добре си помисли дали няма да си навлече някакви проблеми от естествен или свръхестествен вид. Не съм и психиатър и не обичам да давам съвети, но все пак знам, че понякога (за по-кратко или за по-дълго) хората се чувстват самотни, неразбрани и т.н. - тогава пробвайте първо да пишете в интернет - по форуми, блогове и т.н., може би ще имате късмета да си намерите истински, а не въображаем приятел.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Най-елементарната система за карти Таро




Агори - зловещата секта от Индия