11 август 2014

Зловещата фигура в полето (САЩ)

Още от 2-годишна, всяка година по два пъти, ходя на лагер край Поконос (планински регион в САЩ). Сега съм на 17 и това се случи преди няколко месеца.

Този път заведох и гаджето ми, това беше неговия първи лагер, затова исках да го хареса толкова, колкото и на мен ми харесва. Един ден, аз, приятеля ми и братята ми отидохме до един водопад, където децата на нашата възраст обичат да ходят. Ние седнахме в нещо като полукръг и си говорихме, смеехме се и си прекарвахме добре. Около залез слънце, аз и гаджето ми решихме да се върнем в столовата.

Това не е много малко разстояние. Трябваше да преминем през две големи полета и около 6 хълма. Стигнахме до едно място където можехме да си изберем от къде да минем - по един черен път или по една пряка пътека. Черният път е много по-живописен, затова поведох приятеля си по него.

Всичко беше страхотно. Ние се държахме за ръце и се смеехме. Но докато вървяхме, студена тръпка премина през мен и се заковах на място. Дръпнах приятеля си и му казах, че имам лошо предчувствие за черния път. Той не спори, защото вече ставаше тъмно и малко зловещо. Върнахме се и поехме по пряката пътека. Тя минава по един хълм, след това през поле, което е до столовата.

Докато се спусках по хълма, приятелят ми пусна ръката и се закова на място, взирайки се в полето напред.

"Видя ли това?" - извика той. Аз погледнах и видях нещо, което не бях виждала преди и се надявам никога да не видя отново.

Имаше тъмна фигура на стотина метра в полето. Тя беше необичайно висока и необичайно слаба, почти като сянка. Първата ми мисъл беше, че някой се опитва да си направи шега с нас. Скоро обаче осъзнах, че не е така.

Провикнах се ужасено: "КАКВО Е ТОВА?"

И в същия миг фигурата се приведе, точно както котка, която се готви да скочи и се премести на ляво. Не се придвижи с ходене или бягане, просто...се премести. Все едно се беше телепортирала.

Почти щях да се напикая от страх, но нямах намерение просто да стоя там и да бъда изядена, затова грабнах ръката на приятеля си и побегнахме. Тичахме по целия път обратно до водопада, където братята ми все още седяха и си говореха за видеоигри. Седнахме без да кажем дума. Постоянно се обръщах назад за да видя дали няма някой да дойде, смеейки за това каква велика шега ни е извъртял. Но никой не дойде, защото това не беше шега.

По-късно гаджето ми ми каза да не казвам на никого за фигурата защото целия лагер ще ни се смее. Но аз казах на братята ми и така целия лагер разбра. Трябваше да послушам приятеля си, защото наистина ни се подиграваха много. Но не ме интересува, защото това което ни се случи беше истинско и до днес ме плаши.

Източник: Ghosts and Ghouls
Дата на оригиналната публикация: 28 юли 2014
Връзка

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Четири деца с черни очи




Читателски проучвания: Слендермен (част 2)




Случай на среща с възрастен с черни очи

Няма коментари:

Публикуване на коментар