02 юли 2014

Морски змейове, моряци и скептици – Греъм Макюън (книга)

Тази книга е истинско съкровище за любителите на водни същества и истории. Издадена е през 1978 година в Лондон и е преведена на български през 1982. Представлява хронологичен подбор на истории с морски змейове и същества. Започва през деветнайсети век и стига до средата на двайсети. Може да бъде намерена на български в безплатните онлайн библиотеки, а в някои сайтове се твърди, че има по някой останал брой от нея. 

За да придобиете представа за духа на книгата, ще поставя няколко цитата. Те не са най-интересните, а са случайно подбрани:

На 23 март 1830 година шхуната „Ийгъл“ среща странно животно на около миля от залива Саймън в Южна Каролина. Към 11 часа сутринта капитан Деланд зърва на около 270 метра от кораба огромно животно и се приближава на 22 метра от него.      Капитанът стрелял с мускет в животното, което, обезпокоено, веднага се гмурнало под кораба, нанасяйки удари с опашката си. Капитанът и целият екипаж го видели добре: било дълго около 21 метра, тъмно на цвят и имало ред от гърбици по горната част на тялото. Недалече мъжете забелязали друг, по-малък екземпляр, към който се приближило по-голямото животно, очевидно незасегнато от изстрела. В немския научен вестник „Нотицен аус дем Гебите дер Натур унд Хайлкунде“ било публикувано описание на случката, което показва, че известността и доверието към американските морски змейове се били увеличили.

1875 година донася още две съобщения от Нова Англия. Първото е направено от негово преподобие Артър Лорънс пред негово преподобие Дж.Г. Ууд, който бил естественик и събирал данни за морските змейове.
      На 30 юли 1875 година бях с група приятели на борда на яхтата „Принсес“ и тогава видяхме много странно същество между Суомпскот и остров Ег. Доколкото можахме да преценим от разстояние около 130 метра, главата му напомняше главата на костенурка или змия — черна отгоре и бяла отдолу. От време на време то я повдигаше на 2–2,5 метра от водата и я задържаше така в продължение на 5–10 секунди. Отзад на врата му имаше перка, подобна на перката на гриндата, а отдолу, на известно разстояние от гърлото, се виждаше израстък, който с вида си напомняше донякъде за чифта перки на тюлена. Все пак не сме сигурни за израстъка, тъй като съществото не се показа нито веднъж от водата толкова, че да го разгледаме добре. Главата му бе с диаметър около 75 сантиметра. За дължината му не можем да кажем нищо, тъй като се виждаха само главата и вратът.
      По същото време животното било забелязано и от неколцина рибари, които потвърждават описанието, направено от свещеника. Няколко дни по-късно капитан Гартън от парахода „Нормън“ праща писмо до един вестник в Бриджтуан, в което разказва за подобно животно, срещнато от него четиринайсет дни по-рано на около трийсет мили южно от залива Суомпскот.

"Годините са ни оставили няколко съобщения за морски змейове покрай бреговете на Британска Колумбия. В тях се говори за морски змей с грива и големи очи; най-типично в този смисъл е съобщението на Джордж Ггагърс от остров Ванкувър, който видял животното през 1947 година по време на риболов.
      На около 45 метра от лявата ми страна забелязах глава и врат, стърчащи на 1,2 метра над водата; от главата в мен се взираха две смолисточерни очи, широки около 8 сантиметра. Животното направо ми се стори нереално. Не бях виждал никога нещо подобно. Главата му изглеждаше толкова широка. колкото и вратът — почти 45 сантиметра и нашарена от сиви и светлокафяви петна…
      След като ме гледа почти цяла минута, то се обърна, при което можах да видя темето и врата му. Изглежда имаше нещо като грива — по-скоро кичури от израстъци, отколкото истински косми. Напомняше дюшек, разперен по средата, от който се показват валма памучна вата. Гривата бе тъмнокафява.


Автор: Станислав Колев

Няма коментари:

Публикуване на коментар