06 юни 2014

Мистерията на животните вградени в камъни

Въпреки близо 5-те години съществуване на блога МИСТЕРИКА, досега мисля, че не съм споменавал дори на кратко за този феномен, макар да ми е добре известен от паранормалната литература. Става въпрос за намираните животни, обикновено жаби, но и малки гущери, както и други видове, вградени в камъни, а понякога и в друг материал. И още по-странно е това, че в повечето от известните около 200 такива случаи, животните са били живи. Как са влезли в камъка (не е имало цепнатини, дупки или пролуки) и още по-интересно - как са останали живи?



Такива случаи започват да се появяват още от XV век. Феноменът е срещан в Европа, Северна Америка, Африка, Австралия и Нова Зеландия.

През 1761 година се твърди, че лекарят на френския крал Анри III намерил вътре в един камък "голяма жаба, пълна с живот и без видими отвори през които може да е влязла вътре".

"Scientific American" публикува статия през 1864 описваща случай с миньор на сребро наречен Моузес Гейнс, който намира жива жаба в голяма скала. Тя имала странни очи, по-големи от другите жаби от този вид.

68 живи жаби са били намерени в ствол на дърво в Южна Африка през 1876 година. Ето описание от свидетел:

"Те бяха светло кафяви, почти жълти на цвят, и напълно здрави, с подскоци се отдалечиха, все едно нищо не се е случило. Всички бяха в солидно жълто дърво, като нищо не показваше как са се озовали там, колко време са били вътре и как са живели без храна, вода и въздух".

Изненадващо, имената на някои известни исторически личности също се свързват с този феномен. Бенджамин Франклин е писал за жаби намерени в плътни камъни, както и Чарлз Дикенс и Джулиан Хъксли.

Не е изненада, че съвременната наука твърди, че цялата тази идея е глупост. Списанието "Нейчър" заключава през 1910, че има просто обяснение - "намираща се наблизо жаба скача в момента в който камъка е разбит и наблюдателите без научна подготовка веднага заключават, че тя е изпадната от самия камък". Твърде баламурско обяснение.

Известният палеонтолог Уилям Бъкланд, който пръв е отрил и описал фосили на Мегалозавър, за щастие подхожда малко по-научно от учените, които с готовност отричат всичко. Той си направил експеримент през 1820 година. Той зазидал жаби във варовикови блокове и такива от пясъчници, след което ги закопал в градината си. След една година ги изкопал и едва ли е изненада, че повечето жаби били умрели. Но не всички! Няколко жаби (не се споменава точния брой) били живи след цяла година в камъка и под земята! Бъкланд отново закопал тези жаби и след още една година вече всички били мъртви.

Експериментът дал интересен резултат. Заради това на учените им се наложило да си понапрегнат малко мозъците за да измислят задоволителна теория, а не да минават с номера "хората не са видели, жабата е била до камъка, а не в камъка". Според мнозина малките пори във варовика позволявали вътре да проникват малки количества вода и въздух, а освен това жабите могат да изпадат в летаргично състояние.

Това е добро обяснение за експеримента на Уилям Бъкланд, който нарочно е зазидал жаби в камъни, но кой е направил същото за известните 200 случая? Как те са попаднали вътре? Дали жабешки яйца не са попаднали в седиментни скали, които в крайна сметка са се превърнали във варовик и при благоприятни условия да се е развила възрастна жаба? Но трябва да имаме в предвид, че варовика се образува в продължение на векове и хилядолетия. Може ли едно жабешко яйце да се запази за толкова дълго време? Ами какъв е случая с другите животни?

За жалост няма известен случай на животно намирано живо вградено в камък или друг материал от 1980 г. Това ни лишава от възможността една такава жаба (или друго вградено животно) да бъде изучена с най-съвременните научни методи като ДНК-анализът. Може би тогава щяхме да получим отговори на някои от въпросите...

И за финал ето един от най-странните случаи, който обаче именно заради невероятността си не може да се приеме за напълно достоверен. Описан е в "Illustrated London News" през 1856 г.

"Работници прокопавали железопътен тунел през пласт юрски варовик, когато удивени видели голямо същество да излиза размахвайки крила от наскоро разцепена скала. То веднага умряло. Съществото било идентифицирано като птеродактил от местен студент по палеонтология."




Източник

Защо днес вече не се срещат такива случаи? Имам две обяснения.

Едното е очакваното - градски легенди, съвременен фолклор. Днес на хората не им е вече толкова интересно да "намират" жаби в камъни, предпочитат да виждат "Слендърмен" и затова няма нови случаи.

Второто е свързано с начина по който днес се добиват и разбиват камъни и се копаят тунели. Ръчната работа е все по-малко. Кой вече чука камъни на ръка в кариерите? Всичко се прави от машини. Машини копаят тунели, на поточни линии камъните е раздробяват на чакъл. Дори и да има животни в тях, никой не би ги забелязал.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Науката и съвпаденията




От архивите: фантомна котка край Лох Нес

Няма коментари:

Публикуване на коментар