02 май 2014

Науката и съвпаденията

Винаги съм вярвал, че паранормалните феномени могат да бъдат обяснени и разбрани. Мнозина са изказвали предположението, че зад повечето или дори всичките стои едно и също "нещо", като има различни предложения както е това "нещо". Аз не мисля, че абсолютно всички феномени са с общ произход, но много от тях действително макар да изглеждат различни, имат близък характер. Бигфут, призраците, НЛО - изглеждат коренно различни, как може да имат общ характер? Но нима не забелязваме постоянно такива неща около нас? Графитът и диамантът нямат много прилики на външен вид, но са изградени от един и същ химичен елемент. А като говорим за химични елементи - кислородът, който поемаме от въздуха и желязото в приборите с които се храним, са толкова различни, но и двете са изградени от атомни частици - протони, електрони, неутрони. Слонът и стръкчето трева са две с нищо неприличащи си същества, но и те имат еднакви "градивни елементи" - клетки, ДНК, РНК. Думите в българския език са няколкостотин хиляди (с диалектните и чуждиците), а могат да се изпишат с едва 30 букви. Предполагам езиците по света са няколкостотин, но колкото и да звучат различно в тях се използва краен набор от няколко десетки гласни и съгласни звуци.

Така че, какъв може да е общия градивен елемент на "паранормалните" феномени? Един краен скептик може би ще каже, че всичко е на основата на "лъжата" и "самозаблуждението", но аз съвсем не мисля така, убедил съм се в реалното съществуване поне на някои необясними (засега) свръхестествени проявления. Затова имам друго предположение - "атомите" на тези феномени, това са съвпаденията. Как от тях обаче се стига до неща като призраците и извънземните например, не мога да дам категоричен отговор, надявам се в бъдеще да намеря правдоподобно обяснение.

Доволен съм, че попаднах на статия от която разбирам, че макар и бавно, науката (в лицето на един учен) започва да изучава съвпаденията, а не просто да ги взима за случайности. Въпросният учен е д-р Бернард Бейтман (Bernard Beitman), той не прави предположения като моите (за връзката на съвпаденията с други феномени), но пак това е едно добро начало.

Д-р Бейтман е гостуващ професор в Университета на Вирджиния и бивш ръководител на департамента по психиатрия в Университета в Мисури-Колумбия. Възпитаник е на медицинското училище в Йейл и е завършил психиатрия в Стандфорд. Звучи като сериозна научна визитка. И въпреки това, от него ще чуете невероятни неща, такива каквито учените избягват да изказват.

Д-р Бейтман смята, че разбирането на съвпаденията може да е много полезно. Съвпаденията могат да ви помогнат да намерите сродна душа, възможност за работа и дори да намерите изгубено ви куче. За това обаче е нужно да бъдат изучавани систематично.

Срещите на този учен със съвпаденията през неговия живот, са породили научното му любопитство. На практика той полага основите на научното им изучаване.

"Мисля, че едно от най-важните неща, които научих, е че предварителните нагласи на хората определят как те реагират" - разказва професорът - "някои виждат съвпаденията като изцяло обясними от статистическата вероятност. Други пък изцяло намират обяснение в религията. И двете крайности отхвърлят изучаването им от науката."

Д-р Бейтман започва своите изследвания на съвпаденията не с търсене на причините, а с нещо не толкова вълнуващо, но задължително за научния подход - класифицирането им. Засега разделя съвпаденията в следните категории (опитал съм се максимално точно да преведа термините на български):

1. Синхронни съвпадения (Synchronicity)

Случват се когато мисъл получава своето външно проявление, без видима връзка. Примерно за първи път от 20 години се сещате за вашия учител в 4-ти клас и по-късно през деня, когато отидете в супермаркета го срещате там.

2. Намиращи съвпадения (Serendipity)

Намирате нещо, точно когато имате нужда от него, без да знаете предварително, къде да го търсите.

3. Серийни съвпадения (Seriality)

Това са серия от събития в реалния свят, които ние запомняме. За разлика от предишните два вида, тук е изключен субективния елемент, всеки може да потвърди случването на тази поредица.

Не съм сигурен, че добре разбрах идеята на професора, ако беше дал пример, щеше много да улесни читателите си. Ще се опитам аз да дам пример, но може да не е точно това, което д-р Бернард е имал в предвид. Считам, че след като запомняме събитията от поредицата, те трябва да са забележителни - примерно падането на голям пътнически самолет. Ако в три поредни дни в три различни точки на света катастрофират три самолета - може би това е което професора нарича "серийно съвпадение".

4. Съвпадения с близки хора (Simulpathity)

Когато чувствате, че с ваш близък, който е далеч, има някакъв проблем, без да знаете за това. Най-често се случва при близнаците, но също и при родителите спрямо децата им.

Д-р Бейтман разказва как веднъж започнал да се задавя без никаква причина. По късно разбрал, че горе-долу по същото време баща му, който бил на смъртното си легло, се задавял.

5. Променящи съдбата съвпадения (Instrumental—useful)

Професорът разказва за един интересен случай. Една жена е щяла да позволи на своя съпруг-насилник отново да се върне да живее при нея. Тъкмо когато е тръгвала към летището да го посрещне, телефонът звъннал. Оказало, се че това било някаква друга жена, която просто била набрала грешен номер. Все пак двете се заговорили и се оказало, че жената от другата страна също имала приятел, който упражнявал домашно насилие. Този случаен телефонен разговор променил решението на първата жена и тя разбрала, че да допусне обратно съпруга си, ще е грешка. Когато го срещнала на летището, тя му казала, че няма да се съберат отново заедно.

**************************

Как да си обясним тези съвпадения?

Едно изследване на съвпаденията трябва да вземе в предвид всички потенциални обяснения - статистическата вероятност за случването им, психологическите фактори, дори вярата в някаква "висша сила". Все още е трудно към този момент да се даде със сигурност причината за конкретните съвпадения. Но доктор Бейтман е оптимист. Той сравнява това с изучаваното на светлинни проблясъци в далечината. Виждаме ги, регистрираме ги, търсим някакви модели по които се проявяват (примерно дали не светят през определен интервал от време), надяваме се да намерим източника им. В крайна сметка целта е да се установят техните принципи по които се проявяват.

Също така според професора, нашите мисли и чувства имат доста повече влияние върху другите, отколкото си мислим. Както той казва "ние сме в това заедно". Бейтман разказва за друг случай, който му се е случил като дете. Неговото куче го нямало вече няколко часа. Тогава той се метнал на колелото си и отишъл в полицейския участък за да пита дали някой не го е намерил. Никой не го бил виждал. Младият Бейтман излязъл навън и започнал да плаче, подкарал колелото си и завил по произволна улица. Скоро видял кучето му да тича срещу него, то сякаш го чакало и знаело, че ще се появи.



Д-р Бейтман изказва хипотезата, че може би имаме в нас нещо като GPS система. Понякога тя ни помага да намираме неща, друг път ни насочва в живота. Разбирайки тази потенциална система, значително може да подобри човешкото битие.

Професорът дава още един пример. Един студент си търсил работа като асистент по културна антропология. Оказало се, че това е доста трудно търсене. Един ден участвал за разнообразие в спортен маратон и майка му била сред зрителите на събитието. Тя се заговорила с човек стоящ до нея. Оказало се, че той е изследовател, който си търси точно такъв асистент.

"Мисля, че GPS-ът на майката, я е насочил да застане точно до този човек" - казва Бейтман.

Представете си, че съзнателно овладеем тази неподозирана човешка възможност - да намираме този и това, което ни трябва в конкретния момент? Тогава ще отпадне безплодното търсене, пускането и преглеждането на хиляди обяви и т.н.

Източник: Epoch Times
Дата на оригиналната публикация: 16 април 2014
Връзка

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Първият паранормален изследовател




Прогнози за следващите 110 години




Може ли скептицизмът да заслепява?

Няма коментари:

Публикуване на коментар