03 април 2014

Радиационни истории: "слонския крак", езерото Чаган, мистериозен облак

Както често се случва, когато реша да пиша по дадена тема, изведнъж в полезрението ми попадат още подобни статии и винаги се чудя дали това е случайно съвпадение. Всичко започна с това, че читател на блога пусна в коментар връзка към материал посветен на едно причудливо образувание в Чернобил (Слонския крак). Няколко дни по-късно излезе друга подобна статия в един сайт, който редовно следя и който е посветен на забележителните природни форми или човешки конструкции. Тази статия разказва за изкуствено-създадено радиационно езеро. Няколко часа след това пък се появи новина за странен метеорологичен облак засечен над някогашен американски полигон където са правени ядрени тестове. Затова реших, че е време да подготвя поредната мега-статия обединяваща тези истории.

"Слонския крак" в Чернобил

По време на рутинен тест на 26 април 1986, с реактор номер 4 в Чернобилската атомна станция се получава проблем, който налага аварийното му изключване. Това обаче не помага. Напротив, ситуацията се усложнява и температурата в него започва да се повишава. Охлаждащите пръти са вкарани твърде късно. От топлината самите те се напукват и засядат. Температурата продължава да се покачва докато всичката вода използвана за охлаждане не се изпарява, създавайки невероятно налягане. Последва експлозия която избива горната част на реактора. Сега няма какво да пречи на останалата вода в охладителните канали да се излее в реактора където веднага се превръща в пара при досега си с нагорещените пръти с атомно гориво. Получава се втора, още по-мощна експлозия, която изпраща радиация в атмосферата. Самият реактор почва да се топи. Радиоактивното гориво става все по-горещо и се превръща в нещо като лава, която си проправя път през бетона и тръбите, докато най-накрая се охлажда достатъчно за да се втвърди. Резултатът са необичайни сталактити, сталагмити и други форми, най-известната от които е голямата черна маса, която в последствие ще бъде наречена "слонския крак".


Радиоактивните атоми са нестабилни. Електрони, протони и неутрони се излъчват от тях, докато се превърнат в някакъв стабилен елемент като оловото. Частиците излъчени от радиоактивните елементи са йонизираща радиация. Те избиват атоми от молекулите с които се сблъскат, за разлика от нейонизиращата радиация, излъчвана примерно от мобилните телефони, която няма достатъчно енергия за да разкъсва връзки. Йонизиращата радиация предизвиква рак. Нашата ДНК се съдържа в хромозомите, подредени вериги с точно определена последователност. Но радиацията може да повреди и промени тези вериги карайки клетките да се държат необичайно, което може да доведе до фатални последици. Примерно, повредата да е такава, че да накара клетките да се репродуцират неконтролируемо, водейки до рак.

Колкото повече радиация се отделя, толкова по-опасна е тя. Чернобилския "слонски крак" отделя 10 000 рентгена на час. Една десета от тази стойност убива човек. Това е все едно да сте се подложили на 4.5 милиона рентгенови изследвания. Радиацията като цяло убива бавно. До определена точка, може да се предотврати с лечение. Но при високите дози няма какво да се направи.

Веднага след аварията в Чернобил, близо 600 000 работника са изпратени там в борбата за ограничаване на радиацията. Знаейки или не, много от тези работници извършват голяма саможертва. Повече от 30 от тях умират до няколко месеца, а хиляди други получават достатъчна доза радиация за да развият рак.

През Май 1986 започва строителството на бетонен саркофаг върху повредения реактор. Оставени са входове от където изследователите да влизат и да проверяват какво е положението. През декември те откриват "слонския крак". Веднага установяват колко смъртоносно радиационен е той. Те използват камера върху колела за да го разгледат отблизо. Оказва се, че не е съставен изцяло само от радиационно гориво. Това е смесица в която има и пясък, парчета от бетона през който "лавата" е минала. Този материал дори получава свое име - "кориум". С времето "слонският крак" е започнал да се напуква и да изпуска прах, но си останава смъртоносен. Само 300 секунди (5 минути) прекарани край него ще доведе до смърт в рамките на два дни. Ако не умрете през това време, ви чака ужасна съдба. Днес "слонският крак" изпуска само една малка част от радиацията, която някога е излъчвал. Въпреки това, той продължава да е много опасен - един час престой край него ще се окаже фатален.

В днешно време саркофагът покрил реактора е започнал бавно да се руши, което може да доведе до ново радиационно изпускане. Има и друга опасност - "слонският крак" да влезе в досег с подпочвените води и да ги замърси.

"Слонският крак" ще бъде радиоактивен още векове, там в леговището си в тъмното мазе. Никой не знае какво може да се случи.

Източник

Видео, което повдига въпроса дали и при аварията във Фукушима през 2011 не се е образувал "кориум":



Езерото Чаган пълно с радиоактивна вода

По време на Студената война, СССР започва да взривява атомни бомби с мирни цели из целия североизточен Казахстан за да изследва възможността за използването им за индустриални дейности като създаване на канали и земни резервоари, сондиране за нефт и т.н. Опитите се провеждат под девиза "Атомни експлозии за националната икономика". Това е съветската версия на американската "Операция Палешник" (Operation Plowshare). Копирайки от САЩ тази ужасна идея, СССР я осъществява в много по-грандиозна степен. Американците осъществяват 27 полеви теста преди програмата да е прекратена през 1977 година, докато руснаците извършват 156 атомни теста преди да спрат през 1989.

Един от най-известните опити е извършен през Януари 1965 година в Чаган. Целта е било да се види дали чрез атомна експлозия може да се изкопае резервоар за вода. Това е първият и най-мощен тест от съветската програма. 140 килотона са взривени в дупка с дълбочина 178 метра край река Чаган. Взривът създава кратер с диаметър 400 метра и дълбочина 100 метра. След експлозията се прокопава канал през който дупката се пълни с вода.

Резервоарът, неофициално известен като езерото Чаган, съществува в същия си вид на практика и днес. Водата му е със стойности на радиация 100 пъти над допустимата за питейна вода. Въпреки това по времето на създаването си, властите определят този опит като голям успех. Правят пропаганден филм в който се вижда как един от министрите на строителството плува в езерото, а водата от резервоара се използва за водопой на селскостопански животни.



Изчислява се, че около 20 процента от радиоактивния материал използван при взрива, излита във въздуха, като е засечен над Япония. Това кара САЩ да протестират и настояват, че СССР е нарушил споразумението ограничаващо атомните тестове в атмосферата. Руснаците отговарят, че това е бил подземен тест и не се брои.

Източник




Мистериозен облак над американски полигон

И докато горните две истории описват събития случили се преди години (макар и с последствия и до днес), то последната история е от месец март тази година.

На метеорологичните радари е засечен странен облак над американски полигон в Ню Мексико. Любителите на конспирациите считат, че той може да е резултат от тест на ново оръжие, независимо дали е атомно или не.


Мястото на появата на облака е близо до площадката където през 1945 е взривена първата атомна бомба. САЩ официално обаче не са извършвали атомни тестове от 1992 година. Друга спекулация е, че видяното на радара може да се дължи на вулканично изригване или нещо подобно, но засега няма свидетелски показания, които да потвърдят това.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Геополитика: повтаря ли се дебютът на Втората Световна Война?

1 коментар:

  1. Може би най-страшните атомни тестове са тези в ионосверата. Една особенно мощна американска водородна бомба взривена там създава огромен радиоктивен облак, повреждайки сумати сателити.В следствие на всички тестове се образува нов пояс на Ван Алън около земята който е много по концентриран от естествените защити на земята. В момента излитането в космоса е по опасно заради радиацията отколкото преди 50 години.

    ОтговорИзтриване