30 март 2014

Призракът "Бялата алпинистка"

Това е разказ на човек на име Александър Терасов публикуван в руски сайт.

Това се случи в моята младост - през 1983 година. Тогава извършвах геоложки проучвания на южната страна на Тян Шан.

Един от моите маршрути минаваше през оврага Ак-бай-бейоб, тесен и стръмен улей, който все още беше покрит със " снежен мост". В този ден заедно с помощника ми памирец на име Мурод бяхме успели да изминем едва километър към върха.

Тук, на височина от три и половина хиляди метра, на около се извисяваха скали покрити със сняг и лед. Студен вятър духаше и проникваше под якетата, а слънчевите лъчи, отразени от снега, така заслепяваха очите, че трябваше да се носят специални очила.

И тогава, както често се случва в планините, времето внезапно се влоши. Тъмни ниски облаци покриха планинските върхове, вятърът се увеличили, започна да пада мокър сняг, който скоро се превърна в снежна буря. Захладня, видимостта падна до няколко метра.

Реших да изчакаме докато се подобрят условията. Седяхме с Мурод под затулената страна на голяма скала за да се предпазим от хапещия вятър и биещия сняг.

Изведнъж нещо ме накара да обърна главата си наляво. Това което видях ме накара да замръзна, а косата ми да се изправи. Сред виелицата бавно се движеше човешка фигура. В паметта ми веднага изплуваха смразяващите истории на колеги геолози за "бялата алпинистка". Така те наричали призрака на алпинистка загинала в планината. Тя често се явявала по високите заснежени склонове и търсела приятеля си, който също бил алпинист. Говореше се, че тя призовавала хората да я последват и тези които го правели, повече не се връщали.

За краткия миг в който видях тази жена, аз имах възможност да я разгледам. Тя носеше бяло алпинистко облекло типично за 50-60-те години. Голяма качулка почти закриваше лицето и. Изглежда не ме забеляза, страх ме е да си помисля какво би станало, ако ме бе видяла!

Погледнах към Мурод, дали той вижда "бялата алпинистка", но той продължаваше безстрастно да гледа в краката си и да дъвче бисквита. Отново погледнах към призрака, но алпинистката бе изчезнала.

Леденият страх не ме напускаше. Изглеждаше, че призракът ще се появи отново и ще ни отнесе със себе си в снежната пропаст. Но нищо такова не се случи и аз постепенно дойдох на себе си.

Скоро снежната вихрушка утихна толкова бързо, колкото и бе започнала. Ние с Мурод излязохме от прикритието си. Снегът бе затрупал всичко, така че нямаше смисъл да продължаваме по геоложкия си маршрут. Затова се отправихме надолу и след двайсетина минути бяхме отново там от където тръгнахме - на алпийската ливада, напоена от дъжд. Небето бе ясно, слънцето грееше и всичко там горе ми изглеждаше като нереален сън. Но бялата фигура скитаща се сред снежната буря ще я помня за цял живот.

Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар