17 март 2014

Случай от Ирак (вероятно Гуул)

Това е история на един американец, който е служил в Ирак.

Аз бях следовател в американската служба за криминални разследвания към армията (U.S. Army Criminal Investigations) в периода 2004-2009 и съм бил в Ирак и Афганистан. Повечето от моята работа бе свързана с различни незаконни финансови схеми с участие на военни (подкупи, лихварство, кражби и т.н.)

През 2005 ме присъединиха към пехотна част в планински регион в североизточен Ирак (иракски Кюрдистан). Когато се присъединих към частта бях информиран за необичайна активност в една конкретна зона само на няколко километра от границата с Иран.

Започнахме разследването с изчитането на съобщенията от местните жители и кюрдските военни за това че хората са преследвани в планините от неизвестно същество. Един човек ми каза, че местните го наричат "гуул" и го описват като високо човекоподобно същество с дълги ръце и крака, което се храни с човешка плът.

"Гуул" е демон от арабския фолклор, на английски обикновено се изписва като "ghoul", но също и като "ghool", "ghul" или "goule".

Аз докладвах събраната информация на началниците си и се върнах в щаба. Няколко дни по-късно ми наредиха да се върна в зоната с необичайна дейност. Група пехотинци заедно с командира им бе прикачена към мен. Всеобщото мнение бе, че най-вероятно това е дезертирал войник, който е започнал да създава проблеми. Въоръжените конфликти могат да накарат най-лошото в човешката природа да се прояви. Ако това бе случая и той е започнал да убива цивилни, ни предстоеше нелека работа.

След няколко дни на наблюдение и претърсване, не бяхме попаднали на нищо. Ако това наистина бе войник или друг човек, ние щяхме да сме попаднали на него или да сме намерили някакви следи. Бях започнал да вярвам, че "гоним вятъра", но местните бяха убедени, че нещо ги дебне.

Една вечер аз и командира на отряда подготвяхме доклад когато ужасяващ писък дойде от близък планински проход, който бяхме претърсили няколко часа по-рано. Малкото местни хора, които все още бяха навън, се прибраха по домовете си. Очевидно не го чуваха за първи път.

След по-малко от час, аз и отрядът бавно напредвахме в прохода. Беше вече нощ, но Луната осветяваше наоколо. Претърсихме цялата местност за няколко часа като използвахме уреди за нощно виждане. Не намерихме нищо, дори следи.

Продължавам да се чудя какво чухме онази нощ. Питал съм други хора за мнение, но без да намеря задоволителен отговор. Има много други странни случаи от Ирак които не се разгласяват. Аз знам за някои, но съм сигурен, че не се споменават в докладите.

Phantoms & Monsters

3 коментара:

  1. Анонимен17 март, 2014 03:46

    В арабския свят тези същества се наричат джинове и там никой не се съмнява в съществуването им. Покрай военните мисии много американци и европейци също се сблъскват с тях, но докладите им, разбира се, са засекретени. Според вярванията на арабите, джиновете са древен и изчезващ народ, който обитава пустините от преди появата на хората. По принцип не са настроени зле към хората, дори понякога им помагат. Обикновено са невидими за човека. Живеят в изоставени селища и сгради, които са известни на местните, и не трябва да бъдат смущавани, защото лесно могат да предизвикат пустинна буря.

    ОтговорИзтриване
  2. Напълно съм съгласен със всичко което казваш за джиновете, но в случая не мисля, че става въпрос точно за джин. Във вярванията на арабския свят има повече от едно същество, както по принцип е на всякъде - в Европа не се вярва само във върколаците примерно, има още вампири, русалки, домовой (домовик) и т.н.

    Така, че мисля че джина е различен от споменатия тук гуул.

    ОтговорИзтриване
  3. Кажете нещо повече за този Гуул (ghoul) защото само тази история ме грабна

    ОтговорИзтриване