09 февруари 2014

Злата сила в къщата на баба (история от Салвадор)

Като малка Шана била в къщата на баба си. Тя си играела на пода, докато останалите били в съседната стая и гледали телевизия. На дивана в стаята имало една кукла.

"Аз погледнах към дядо и баба, които гледаха телевизия в другата стая" - разказва самата Шана. Когато отново извърнала погледа си, куклата на дивана се била преместила.

Не била паднала, не се била наместила в друго положение под влияние на гравитацията, просто куклата не била на същото място, където била преди минута. Не само това, ами се взирала право в Шана.

"Изплаши ме толкова, че не можех да помръдна. Макар да казах на баба, никой не ми повярва."

И макар никога повече да не видяла преместване на куклата, Шана знаела, че нещо не е наред с тази къща.

"Понякога чувствах, че някой броди из къщата, включва осветлението и дори възпроизвежда шум подобен на музика с нещата в кухнята. Но това се случваше, когато бях сама. Моята леля (която също живеела в къщата) казва, че нищо не и се е случвало."

"Нещото" явно се фокусирало върху Шана още като дете. То взело две от любимите и играчки с които тя си играела ежедневно. Един ден те просто изчезнали и то не само физически - никой не ги помнил освен самата Шана и човека, който и ги бил подарил.

Шана пораснала, но вниманието към нея не спряло, като отново семейството и приятелите били в пълно неведение.

"Никой не ми вярваше или помагаше. Не исках да живея повече така, нищо не можеше да ме защити, само нещата ставаха по-зле. До точката в която вече мислех за самоубийство, но не позволих на тези случки да ме съсипят".

Шана след време се преместила в друг град на 100 километра разстояние, но от време на време се връщала да види леля си, която останала да живее сама в къщата след като и баба й починала.

При една скорошна визита, се случило нещо, което учудило и леля и. Шана намерила бяла чаша в кухненския шкаф поставена пред всички останали чаши.

"Когато я намерих, тя беше много мръсна и прашна. Аз я измих и попитах дали някой не е идвал в къщата наскоро (и да я е донесъл), но и леля ми каза, че не я е виждала преди."

А чашата била наистина странна. Звучала като кристал, когато я чукнеш с лъжицата, но изглеждала като порцеланова чаша. Шана я напълнила с вино, но нещо не било наред - тя сякаш побирала повече отколкото трябвалo. Пробвала с вода, фъстъци и дори бонбони и отново същото.

Тази почти винаги пълна чаша била всякога студена на допир и носела чувството на отчаяние.

"Аз я взех в моята къща, но след два дни я дадох на един приятел, защото такова чувство ме обзе, когато той я взе в ръцете си."

През последните 6 години откакто живее далеч от бабината къща, Шана се чувства добре. Единствено я безпокоят ежедневните телефонни разговори с леля и.

"Тя ми разказва, че сънува нашите мъртви роднини, които и казват, че нещо лошо се е случило с мен. Затова и ми се обажда всеки ден за да види дали съм добре".

Шана е ужасена от тези сънища на леля си. Опасява се, че ако те продължат, тя трябва да се върне да живее при леля си, за да я успокоява. Може би това е целта на "нещото"...

Източник: Mysterious Universe
Дата на оригиналната публикация: 29 януари 2014
Връзка

4 коментара:

  1. Проверете си електронната поща.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Имах две писма, но предполагам ти си човека, който ми е пратил морската история. Благодаря, много е интересна, ще я публикувам след около седмица.

      Изтриване
  2. То и аз мога да ти изпратя доста материал, при това са истински случай подкрепени с доказателства, но не ми се превежда защото е на Английски.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Прати ми ако искаш линкове и ще видя дали аз мога да преведа нещо.

      Изтриване