19 декември 2013

Смъртта на Нелсън Мандела и глобалното психично поле

Нелсън Мандела бе една забележителна личност. Този материал обаче няма да е посветен на него, а по-скоро на една противоречива теория за която сякаш се появяват все повече и повече доказателства.

Съществува един проект наречен "Глобално съзнание". Интересно ми е, как ли скептиците преглъщат факта, че този проект е дело на учени и дори официалният му сайт се помещава на страницата на университета в Принстън?


Очевидно от името на този проект може да се заключи, че той предполага, че съществува някакво "глобално съзнание". В този по-стар материал в МИСТЕРИКА съм използвал подобен термин:


Там използвам термина "колективен интелект на човечеството" и го дефинирам като очакване да се случи някакво определено събитие, предсказване на нещо уж внезапно, изненадващо, неочаквано.

В проекта "Глобално съзнание" се говори за нещо малко по-различно, не става въпрос за предсказване на някакво бъдещо събитие, а за реакция породена от някакво вече настъпило глобално събитие. И "глобалното съзнание" е не просто сбор от отделните съзнания на хората (както може да се заключи за "колективният интелект" описан в споменатата по-стара статия), ами отделно реално съществуващо поле. И тук идва най-интересната част, това "глобално съзнание" (или "поле" ако предпочитате) влияе на събития, които трябва да са абсолютно случайни.

Примерно, хвърлянето на зарче за игра може да се приеме за случайно събитие. Хвърлим ли го без да шмекеруваме, ние на практика не знаем какво число ще се падне - може да е всяко от 1 до 6. Статистически обаче може да се изчисли очакваната средната стойност. Да си представим, че 10 човека хвърлят едновременно 10 зарчета. Ако съберем всичките получени числа и ги разделим на 10, ще получим средната стойност на това хвърляне. Статистически, тя се очаква да е 3,5. Това се получава защото макар някои от хората да са хвърлили 5 или 6, то други ще са хвърлили 1 или 2 и резултатите ще се уравновесяват. Е, ще има и редки случаи в които всичките десет човека ще хвърлят 6 (тогава средната стойност ще е 6), както и случаи в които всички ще са хвърлили 1. Тези 10 човека може 10 или 100 пъти да хвърлят едновременно зарчетата, понякога средния резултат ще е над статистически очаквания (3,5), друг път ще е под него, но като цяло графиката на хвърлянията ще е подобна на вълна, много малко е вероятно да има примерно 10 поредни хвърляния в които всички зарчета да са показали 6.

А сега си представете, че вместо хора да хвърлят зарчета, имаме устройства - генератори на случайни числа. Не е задължително тези генератори да връщат числа от 1 до 6 като зарчетата, могат да връщат в какъвто интервал им се зададе. Най-простият вариант е да има само две числа - "0" и "1". Към тези генератори може да се приложат същите статистически закони - очаква се да има някаква средна стойност около която да клонят генерираните резултати. Примерно ако разглеждаме група от 100 отделни генератора и най-простия вариант ("0" и "1"), устройствата генерирали двете различни числа ще са разпределени приблизително по-равно. Примерно при първото "хвърляне" 55 генератора ще дадат "1", 45 ще дадат "0", при следващото 60 ще дадат "1", 40 "0", при третото 46 ще върнат "1", а 54 "0" и т.н. От време на време, ще има пикове - 95 ще върнат "1", а само 5 "0", но това ще са редки случаи и няма да се проявят някакви аномални тенденции. Поне статистиката не очаква да има такива, но на практика се получат, но затова след малко.

И какво общо има всички това с Мандела? Ок, да се върнем на проекта "Глобално съзнание". За неговото описание съм използвал тази статия:


Във връзка с този проект в различни точки на света са инсталирани подобни на описаните генератори на случайни числа, които не се влияят един от друг и не би трябвало да се влияят от нищо. Когато обаче Мандела приключва жизнения си път, става нещо странно - генераторите започват да клонят към една и съща стойност и това да се запазва измерване след измерване. Тези устройства мисля, че не са 100, но за нагледност да приемем тази бройка. В първите мигове след смъртта на Нелсън Мандела примерно 70 генератора показват "1", в следващото измерване вече са 75, в следващото 80, за малко примерно падат на 78, след което отново се покачват и т.н. Тоест имаме устойчива непонятна тенденция. Ето я и самата графика предоставена от представители на проекта:


Съвпадение ли е, че точно в този момент генераторите започват да клонят към една и съща стойност? Изглежда не е, защото не се случва за първи път. Сега е време да се запознаем с историята на проекта.

Всъщност, той не изглежда в началото си по начина по който изглежда сега. Група изследователи провеждали експерименти свързани с психокинезата - опитвали се чрез съзнанието си да влияят на няколко напълно независими генератори на случайни числа. Експериментите показали, че сякаш е възможно с мислите си да повлияем на машините - генераторите започнали по-често да показват тези числа за които си мислели хората. В един момент изследователите решили да пробват машините на малко по-голяма скала - когато те били поставяни в безлюдни паркове или в близост до скучни научни срещи, генераторите не показвали някакви забележителни стойности - общо взето резултатите се уравновесявали и се намирали в близост до средната стойност. Когато обаче се разразявали силни човешки емоции, тези уж независими от нищо машини показвали странни резултати. Тогава именно изследователите (най-вече Роджър Нелсън) решили да изградят мрежа от разположени по целия свят генератори на случайни числа. Тяхното първо аномално и най-драматично показание се случило на 11 септември 2001 година. При атентатите в САЩ, генераторите показали немислимо "единомислие" и започнали да показват едни и същи числа. Много такива случаи ще последват, като последния е именно смъртта на Мандела.

Не е ясно по какъв начин силните човешки емоции влияят на генераторите на случайни числа, говори се, че много учени, включително и носител на Нобелова награда са започнали да работят върху този феномен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар