19 октомври 2013

Читателска история - Русе, 1997

Това се случи през 1997 година. По принцип съм човек на когото му допадат мистериите и смея да твърдя, че ми са се случвали няколко. Може би защото умея да ги виждам, друг не би ги забелязал. Де да знам, както и да е - ще ти разкажа за една от тях.

Та през онази година реших да посетя един приятел, който живее в едно русенско село и без да предупредя хванах влака и заминах за Русе. Тогава работех в Сливен, пътувах цял ден та май се и прехвърлях. Както и да е, пристигнах в Русе привечер, отидох до пощата (тогава нямахме мобилни) и позвъних на приятеля си. Вдигна ми баща му и ми каза, че го няма и че е приет в болница (може би трябва да ти кажа че се запознахме на Наречен лекувайки се от алкохолна зависимост). Искам да подчертая че не пиех от месеци и това което видях не е под въздействието на алкохол.

Та оказах се в непознат град, сам без пари (обадих се на майка ми да ми изпрати запис на следващия ден) и трябваше да преживея нощта. Разходих се по Дунав, поседях в един страхотен парк с огромни дървета, фенерите бяха запалени въпреки че съвсем не бе тъмно, но почна да се смрачава. Беше късна пролет, но нощите още бяха хладни, не знаех какво да правя, пък и с онзи още детски акъл...хванах път за извън града, камионите ми свиркаха и шофьорите ми махаха с рака че съм луд. В края на града доближих нещо като горичка, наблизо имаше къщи, така че не бях съвсем изолиран. Когато открих малка полянка сред дърветата бе почти нощ. Постлах си една блуза, завих се с друга и използвайки раницата за възглавница си казах че ще поспя и утре, нов ден нов късмет. От близките къщи се чуваше кучешки лай и глъч, опитах се да заспя, но тогава излезе вятър, разшумолиха се дърветата и малко се поуплаших, сгуших се в блузите и стиснах очи ..не знам защо, но се страхувах от вълци или от съседските кучета, и през ум не ми минаха серийни убийци или духове :)

Тогава в клоните на близко дърво забелязах зеленикава светлинка, помислих че е светулка, но тя приближи до мен и кацна на близка до мен тревичка. Казах си wow каква светеща пеперудка, но не беше никаква пеперудка, защото ясно успях да различа миниатюрно телце и крехко личице, това беше фея, или нещо което наподобяваше фея от представите ми за феи, въпреки че сиянието което излъчваше или аурата и, беше в бледо зелено, ясно се виждаше миниатюрната и бяла рокличка. Та това нещо кацна и заспа, изведнъж ме обзе неописуемо спокойствие и взирайки се в нея аз също заспах. На сутринта нямаше и помен от нея, но приятното чувство ме съпровождаше дълго след това.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Сънна парализа - дали това е само психологически ефект?

3 коментара:

  1. Здравей. Беше ли заспал преди да видиш феята? Или поне да си се унесъл? След събуждане или докто заспиваш, можеш да изпаднеш в сънна парализа, по времето на която да видиш за кратко интересни и детайлни халюцинации.

    п.с. вече почва да ми омръзва да си обясявам почти всяко нещо с това. Предпочитам да вярвам, че като заспиваме, мозъкът ни изпада в състояние, където може да вижда неща от други измерения :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Както казва един герой от Света на диска - Ти не виждаш коня на върха на кулата, защото упорито вярваш, че там няма кон :)

      Изтриване
    2. не мисля че бях заспал, по-принцип трудно заспивам , но знам че спокойствието излъчвано от това създание бързо ме унесе :)

      Изтриване