26 юли 2013

Един друг поглед върху Тибет - проклето място и зли лами

Това е текст изпратен ми от читателка на блога. Аз не бих се ангажирал с оценка - нека всеки сам си прецени как да го възприеме. Материалът е превод от тази статия на руски език:


Българското заглавие е измислено от мен понеже мисля, че така по-ясно се разбира за какво става въпрос. Леко съм съкратил изпратения ми превод - най-вече първите няколко абзаца понеже читателите, които  не са запознати с предишни статии в руския сайт, вероятно ще се объркат. Бруталните снимки също не съм ги сложил тук - който има желание може да ги види в оригиналния материал. Останалите ми корекции са чисто граматически.

За Тибет и местните вуду-култове има много литература, след запознаването с която е невъзможно да се избегне заключението, че вещиците и вуду-шаманите в сравнение с тибетските лами са като малки деца. Всичко да преразкажем и обясним ние нямаме възможност. Описание на реалния Тибет, до неговото присъединяване с Китай – това е жежка тема, но най-важното за нея тук. 

За много Тибет е „райско кътче с благородни монаси“, „светла религия“, „мъдри управници“ и „безкрайно трудолюбив и верен народ“.

Западната пропаганда наби в главите странното клише „Окупация на Тибет“. Запада леко забрави, че почти 40 г. назад до 1959 г. Тибет е бил част от Китай и само няколко десетилетия от японската окупация и гражданската война е извън юрисдикцията на централното китайско правителство.

И накратко в 1959 г. особена необходимост от „окупация“над Тибет, Китай не е имал. Неудобството се появява, когато САЩ съобразяват, че ракета със среден обсег, която е поставена в планините високо на 4-5 хиляди метра над морското равнище – се превръща в ракета с много висок обхват.....

Защо високопланинската страна, в която жителите от равнините се задъхват дори и без физически усилия – не е могла да се съпротивлява ?

Защо страната на манастирите не е заела отбранителна позиция и не е водела битка за всяка клисура ?

Защо изгражданите с векове укрепления не са се съпротивлявали меко казано от слабо въоръжената и много зле хранена китайска народно освободителна армия ?

Да, защото да защитава теократичен режим не е имал никой необходимост. Една трета от населението на Тибет през 1959 г. са били роби. Трети – крепости селяни. 

Робът е бил имущество. Добитък. Робът можеш и си бил длъжен да изтезаваш, унижаваш, убиваш от глад и мизерия. Може да го направиш инвалид – в Тибет ламите много обичали да вземат отрязани човешки ръце, дланите и стъпалата. Носели ги на пояса си. В някои случаи човешката плът се наслагвала на няколко слоя.

Крепостните не се отличавали по статуса си от робите по нищо. Неговото задължение е било едно – да плати. Когато няма, с какво да заплати – той се превръща в роб.

Дългът към крепостните манастири се индексирал - понякога 50-80% годишно (нашите банки шумно преглъщат и облизват слюнки) и бива прехвърлян на деца, внуци и правнуци. Изплащането по процент се събирало в човешка плът – от членовете на семейството, които превръщали в роби.

Това не е средновековие – това са 50-те години на 20-ти век.

Тибетските лами са теократични владетели на планинската страна. В милионния Тибет – 200 хиляди са били монаси. Останалото са – роби и крепостни роби.

Монасите между другото също не са най-висшата класа. Болшинството е безправно и се намира в положение на практически роби.

Всеки манастир е имал своя боен отряд, задачата на който е да поддържа покорност у поданиците на манастирската земя. Както разбирате от отмъстители, бойци не можеш да направиш – затова и да се противопостави тази армия на „окупацията“ е било невъзможно дори и теоретически.

В това всъщност се крие и отговорът – защо тибетците не защитават със собствени гърди родната си земя от кървавата окупация. Това не е тяхна земя. Това е земя на ламите.

А пропагандата – да, тя е нарисувала от Шамбала райско кътче с благородни монаси, мъдро правителство и безкрайно трудолюбив и верен народ, които били покорени от кървави завоеватели. Никой не се интересува, как е там наистина .. действително, когато всичките познания се вземат от филмите на Джеки Чан и журналистическите статии за будисти на Стъвън Сегал.

Това е „прекрасния и загадъчен“ Тибет....

Както се говори за Тибет по време на царуването на Далай-лама и кой се изненадва на историята, че през 20-те години на миналия век, той се опитва да намери пари за войни със съседите, като духовният владетел Далай-лама е въвел налог върху ушите.

Т.е. тези, които са искали да останат собственици на ушите си са били длъжни да заплатят дължимото или ушите им ще бъдат отрязани. Нима не бихте възкликнали „И това е най-свободната страна Тибет, която е угнетена от китайците ?!“.

Е добре, нека разгледаме тогава, какъв е бил Тибет до 1959 г. – по време на Национално Освободителната Армия на Китай“. В Тибет – последен от всички завоювани земи е отменено робството. Преживяващия в изгнание Далай-лама, никога не е публикувал тези снимки от тибетския рай. Вижте ги сами (в оригиналната статия на руски език):

Занаятите на тибетските лами от черепите на наказани роби.
Част от отрязани ръце, които се носят на пояса на кръста.
Роб носещ на гръб друг роб, чиито крака са били отрязани за непослушание към стопанина.
Роб и куче на едно, делящи една постеля.
Роб в дървени окови.
Жена роб с отрязано стъпало.
Роб, на който стопанина е извадил очите за провинение.
Разнообразни инструменти за наказание на роби.
Мястото, където живеят робите и в далечината белият дворцов комплекс.
Роб, който носи своята отрязана от стопанина му ръка.

Така живеят робите – в ляво купчината отпадъци, а в дясно до нея – семейството.

Има доволно много снимков материал, както и различни случаи описани подробно.

Ето малка част от това, за което би могъл да се накаже един роб:

Известен е случай, когато собственика е изпратил роба в друго землище с поръчение. Той не е могъл да се завърне по светло и нощувал в полето. Полето се оказва, че принадлежи на някакъв местен земевладелец и поискал робът да си заплати за нощувката. Пари робът естествено няма и тогава за наказание му отрязват ръката. Когато той отслабнал се връща обратно при собственика си – собственика разгневен, че здравият, добър роб е станал инвалид – дава заповед да му отрежат и другата ръка.

Наистина ли, тази прекрасна приказна страна заслужава одобрението на всички страни и правозащитни организации, защитаващи човешките права ?

Ето още свидетелства на хора били в Тибет и техните разкази за царящите там порядки:

Френската пътешественичка Александра Давид Нел в книгата си „Старият Тибет пред новият Китай“ е отбелязала: „В Тибет всички селяни са пожизнено роби, сред които е малко вероятно и възможно да се намери някой, който да успее да се измъкне от дълга.“

А Дейвид Макдоналд, който в 20-те години на 20-ти век се занимава с търговия между Великобритания и Тибет, в книгата си „Истината за Тибет“ е написал следното:

„Най-тежкото наказание в Тибет – смъртното наказание. Обвиненият в смъртно наказание зашиват в кожен мех и хвърлят в реката. Отначало този мех изплува на повърхността на реката, но след 5 минути отново се потапя под водата. Ако човека в меха не е умрял – то отново го хвърлят в реката. Когато той е вече мъртъв, те го изваждат от торбата, разчленяват трупа и изхвърлят във водата. Освен смъртното наказание има много жестоки наказания: чупене на ръка или крак, вадене на очи, изливане на горещо масло в очите, за да се изгуби зрението и т.н. После това, дори и запазили живота си робите остават инвалиди. Престъпниците и заподозрените задържат в сиви, тъмни и мръсни подземия до края на дните им.“

Еднакво с това издевателствата, злоупотребите не са били само с роби. Известният журналист Всеволод Очинников, който е посетил Тибет казва:

„Изясниха ми, че сектата на „червените шапки“ от дълго време развива при млади лами способността за телепатични контакти. За да се подобри „роуминга“ на тази връзка, първоначално е бил жесток обичай. Под крайъгълния камък на всяка нова монашеска сграда е поставен лама тинейджър. Младият мъж изпада в самадхи – нещо като летаргичен сън и без негово знание бива покрит изцяло с каменна плоча.

Твърдят, че подобно на коня, който се погребва със собственика, няколко години наред трупът на младия лама дава радиационно излъчване и това улеснява телепатичния вход към нужния обект. В 1990 г. Разговарях в Лхасе с професор по богословие от Тибетския университет. Когато подаряват децата си в манастира Ганден, той е бил избран за тази печална участ. Но избягал – предупреден от наставника си, на който му станало жал за своя ученик.“

Но може би това са агенти на китайската пропаганда и нагли клеветници на добрите лами. Да се обърнем към документите.

Мелвин Голдщайн в своята книга«The Snow Lion and the Dragon: China, Tibet, and the Dalai Lama (University of California Press, 1995)», пише:

„Преди няколко века армията на китайския император е била изпратена в Тибет, за да подпомага върховния лама – амбициозен мъж на 25 г., който дава на себе си в последствие титлата Далай ( Океан )-лама, владетел на всички в Тибет.

В две негови „превъплащения“ в качеството си на лама със задна дата признат от предшествениците си, като по този начин той се превръща от първи Далай-лама в трети Далай-лама.

Този първи ( или трети ) Далай-лама завзел манастир, не принадлежащ на неговата секта и унищожил будистката писменост, която показва несъгласие с неговите претенции на святост.
Далай-лама, който е дошъл да го замести имал много любовници, организирал пищни тържества в компанията на приятели и като цяло не се държал правилно с високото си положение. Затова той е бил убит от своите свещеници. В течение на 170 г., въпреки признатия си свещен статут, пет Далай-лами са били убити от религиозни лидери или от тяхната юрисдикция.“

В 1660 г. При петия Далай-лама се вдига въстание в провинция Цанг – базата на съперничещата секта Кагу с върховен владетел лама на име Карамапа. Петият Далай-лама призовал към решителни действия против въстаниците насочвайки монголската армия да унищожи мъжете, жените и децата „подобно яйца разбиващи се в камъни..... С една дума избършете от лицето на Земята всички следи от тях, дори техните имена.“

В 1292 г. Много манастири на Кагу били конфискувани и техните монаси били насилствено приемани в сектата на Гелуг ( сектата на Далай-лама ). Школата на Гелуг известна под името „жълтите шапки“, не пожелали да проявят търпимост към другите будистки секти.

Традиционната молитва на сектата съдържала такива думи:

„Благословен бъди, ти жесток бог на учението на Жълтите шапки, не забелязвай праха на великите хора, висшите сановници и прости люде, които замърсяват и развалят доктрината Гелгут“.

По спомени на тибетски генерал живял 18 век се съдържат описания на борба между будистките секти – толкова кървава и безпощадна, както и всички други религиозни конфликти. Тази мрачна история остава незабелязана от днешните последователи на тибетския будизъм на Запад.

Майкъл Паренти пише труд „Дружествения феодализъм – мит за Тибет“ ( частта е голяма, но ще я предоставим в пълност и нагледност ):

„Една 22 годишна жена роб избягала и съобщила:

„Хубавите робини девойки обикновено се взимали от господарите в качеството на прислуга и използвани по желание на собственика. Те били просто роби без никакви права“.

Ако иска да отиде някъде на роба се е налагало да иска разрешение. Собствениците имали законното право да ги ловят, ако те избягат.

Един 24 годишен беглец приветствал китайската инвазия като „освобождение“. Той свидетелствал, че при робите той се е сблъсквал с невъобразими издевателства, студ и глад. След третият неудачен опит да избяга той бил безжалостно бит от господаря докато не потекла кръв от носа и устата му. Затова те излели алкохол и сода на неговите рани – да усилят болката.
Робите се облагали с данък при женитба, при раждане на всяко дете, при смърт на член от семейството. Те плащали данъци за засаждане на дърво в двора си и за поддържане на животно.

Имало налози за религиозни празници, за публични танци и биене на барабани, с налог се облагали дори заключените в тъмниците и освобождаването им от там.

Тези, които не могли да намерят работа – плащали налог за това, че били безработни, а ако те се отправели по други места за работа – то плащали налог за преминаване. Ако хората не можели да платят – манастирите олихвявали техните пари с 20-50 %. Понякога дългът е наследяван от баща на син, от дядо на внук. Длъжниците, които не могат да плащат задълженията си рискували да бъдат продадени в робство.

Теократическите религиозни учения се опирали на класов порядък. На бедните и огнетените се внушава, че те сами са навлекли на себе си тези нещастия, защото прегрешили в предишния си живот. Затова те обезателно е трябвало да се примирят със своят ужасен жребий в живота сега и да го приемат като кармично възмездие, жива надежда за подобряване на своята съдба с бъдещето прераждане. Богатите и силните разглеждали своята удачна съдба в качеството на награда за заслугите в миналия и настоящ живот.

Тибетските роби не винаги се примирявали с ролята на кармични жертви, виновни за своето ужасно положение. Както разбрахме някои са бягали, други се съпротивлявали открито, за което са подложени често на жестоки наказания.

Във феодалният Тибет мъчения и осакатяване - включително вадене на очи, рязане на език, разкъсване на крайници - са любимите видове наказания, прилагани за крадци и избягали или упорити роби.

Пътешестващите по Тибет в 1960 г. Стюарт и Рома Гердер взели интервю от бивши роби Церефа Ванг Туэя, откраднал две овце, принадлежащи на манастира. За тази си постъпка му били извадени двете очи и счупена едната ръка, така че да не може повече да я използва.

Той обяснил, че е престанал да бъде будист: „ Когато светият лама им каза да ме ослепят, аз разбрах, че в религията няма нищо добро“. Така както лишението от живот противоречи на будисткото учение, някои престъпници били подложени на тежко бичуване и после „оставяни на Бога“ да замръзнат през ноща до смърт.„ Поразителна прилика между Тибет и средновековна Европа“ – заключава Том Грюндфелд в своята кига за Тибет.

В 1959 г. Анна Луиз Стронг посещава изложба на уредите за изтезание, използвани от владетелите на Тибет.

Там има белезници от всички размери, включително за малки деца, инструменти за рязане на носове и уши, чупене на ръце и крака, рязане на подколянното сухожилие.

Представените приспособления са били годни за горещо дамгосване, камшици, и специални устройства за изкормване. На изложбата бяха представени фотографии и свидетелствата на жертвите, които са били ослепени, осакатени или лишени от крайници за кражба.

Господаря на един овчар, трябвало да заплати обезщетение в юани и пшеница, но отказва да плати. Тогава овчарят взема от него крава. За това собственика – господар му отсича ръцете. Друг говедар, противопоставил се затова, че взели жена му и я дали на господаря му - му счупват ръцете. Бяха представени снимки на комунистически активисти с отрязани носове и разкъсани устни, и жена, която беше първо изнасилена и след това отсечен носът и.

Как ни се иска да повярваме в обратното, но феодално-теократичен Тибет е бил толкова безкрайно далече от романтиката на Шангри-Ла, на която с ентусиазъм се възхищават западните радетели на будизма.“

Впечатляващо доказателства за спокойна и добра религия и нейната основа, нали?

Това, между другото е друг мит - че Далай-лама е глава на всички будисти. В действителност, той е глава на всички Ламаисти - религията на тибетските лами, които абсорбират техните практики ужасен фанатизъм - традиционна тибетска Бон религия и други подобни.

Да дадем думата още веднъж на М. Паренти:

„За богатите лами и земевладелци комунистическата интервенция се оказва страшно нещастие. Болшинството от тях често имигрират зад граница, включително и самият Далай-лама, който бяга с помощ от ЦРУ. На някои за свой голям ужас се наложило да заработват сами за собственият си живот.

На много им се удало да избягат от тази печална участ. В течение 1960 г. Тибетското емигрантско движение получавало $ 1.7 милиона на година от ЦРУ, съгласно документи, публикувани от Държавния департамент в 1998 г. После публикуването на този факт организацията на Далай-лама сама признала, че е получавала милиони долари от ЦРУ в 1960 г. При изпращането на въоръжени групи в Тибет, за да подкопае революцията Мао.
Далай-лама ежегодно е получавал $ 186 000. Индийското разузнаване също го е финансирало него и други изгнаници от Тибет. Далай-лама отказва да каже дали е работил той и неговите братя за ЦРУ или не. ЦРУ също не коментира фактите."

Такава е, съвсем не лицеприятна за тибетски лами картина се появява, ако направите размишления за ламаистката теокрация, а не от Западните репортажи по телевизора, холивудски филми и писания на Елена Блаватска, Рьорих и други теософи.

Ние можем да възразим, че да речем положително-мистериозно-свещения образ на Тибет е развит много преди присъединяването на Тибет към Китай, но нищо подобно не се споменава.
Затова е достатъчно да се прегледа, какво са знаели европейците за Тибет в 19 век, когато тези митове започват да се зараждат. Да, фактически нищо не са знаели.

Имаше една загадъчна страна, високо в планините, в която се твърди, че живеели мъдреците. По принцип тази матрица е достатъчна, за да се образуват серия от псевдо-религиозни спекулации ( както е известно тайнствената информация и начина, по който попадаш на нея се затяга все повече ).

Болшинството от тези, които са формирали в себе си митовете за Тибет – или никога не са били там или са там вече, след като са формирали своето ясно изразено становище на база масовата пропаганда до момента. Такива хора – няма, как да убедите в противното, дори, ако видят и лама пред тях да се храни с бебета. Те ще намерят в това свещено значение.

Много тъжно, че митът за Тибет в продължение на дълги години се е базирал основно на различни видове измамници и мошеници придаващи този религиозен смисъл, поради което е станал един своеобразен воал на тайнственост и недостъпност.

Нека бъдем обективни – в тибетския будизъм няма нищо хубаво и сакрално от индийския или китайския ..., а тибетската цивилизация в 50-те години на 20-ти век не е „самобитно и уникално образувание“, а реликва.

Средновековието в съвременния свят, за всичките претенции на лами и техните поддръжници в определена изключителна и уникална цивилизация унищожена от варварите, имат такова право на съществуване, каквито са и претенциите на неонацистите, които ордите болшевики са унищожили - уникалната цивилизация на Третия Райх. Между тях има много общи неща. Нищо чудо, че нацистките владетели са така любезни към Тибет. Чувствали го като сродна душа.

Характерен момент в обкръжението на Далай-лама и до последно желаното от Китай връщане на „това, което е“, всички ние вече знаем много добре. Да не говорим, че потомците на тези 4 хиляди роби, лично принадлежащи на Далай-лама, много ще са щастливи да се завърнат в състоянието на своите предци. И самите те казват. Да, Далай-лама, все още е почитан като духовен лидер, няма съмнение за това, но нищо повече. Трябва да се отбележи, че китайските власти многократно са предлагали на Далай-лама да се върне в Тибет като духовен владетел, по настоящата администрация, на което той категорично отрича. Той трябва да "всичко да е както преди", но това очевидно е невъзможно.

Така че, нека да обобщим. Тибет през 1959 г., това не е небесното Шангри-Ла, а изостанала феодална теокрация, чийто религиозен компонент не съдържа нищо „сакрално“ от други потоци на будизма, а многобройни участия на тибетските лами в изтезания и екзекуции на хора, което е в разрез с будистките канони. Цялото това великолепие се задвижва от един куп самонадеяни лами, ползващи се с всепозволеност, безнаказаност и собственост над земята и хората.


1 коментар:

  1. Защо студентите не реагираха, когато Бойко ги прати да стават овчари след като завършат?
    Прочетете малко материал по темата и вижте видеото http://www.podoko.eu/archives/5183

    ОтговорИзтриване