18 юни 2013

Котешкото селище в Тайван и размисли за българските цигари

Никога не съм поставял строги рамки на темите за които пиша в този блог и никога не смятам да го правя. Редовните читатели на МИСТЕРИКА знаят, че от време на време публикувам материали нямащи нищо общо с основната тематика на блога. Това е един такъв материал. Днес темата няма да е посветена на "духове летящи с НЛО и преследвани от Бигфут на летящо килимче" (примерно), вместо това ще стане въпрос за котки. А също и за широко-дискутираната отмяна на забраната за пушене в заведенията, което си е политическа тема, но какво да се прави - независимо дали се интересуваме от извънземни или други необичайни теми, ние продължаваме да живеем в човешкото общество. Продължаваме да сме "социални животни" и искаме или не - политиката ни засяга...

Хоутонг (Houtong) е малък миньорски град в Тайван на пътя на Юланската железопътна линия (Yilan Line). До към 70-те години на ХХ век това е процъфтяващо селище с повече от 6000 жители.

Постепенно обаче минната индустрия започва да запада. През 90-те години хората постепенно започват да се изнасят, остават едва няколкостотин жители.

Нещата обаче поемат неочакван обрат през 2008. Един любител на котките решава да организира група от доброволци за да се грижат за многото изоставени котки, чиито бивши стопани са напуснали града. Те качили снимки на котките в интернет и получили неочаквано голяма положителна реакция. В града започнали да пристигат любители на котките от други населени места за да ги снимат или просто за да ги погалят. За нула време Хоутонг станал истински рай за любителите фотографи и любителите на тези животни. Днес градът и неговите над 100 котки привличат хиляди туристи през почивните дни.

Местните жители се възползват от този интерес - отварят магазинчета със сувенири, започват да продават сладки оформени като котета и т.н. Започват и преустройства - дори пешеходният мост водещ към жп гарата е освежен с котешки уши от единия край и опашка от другия. Градът се възражда от пепелта.











Източник + още снимки

Тази история на мен ми показва едно - с тежките ситуации можем да се справим с инициативност, малко късмет и много отдаденост на това което обичаме (първият човек, който е започнал да храни котките го е правил от любов към тях). Дали така мислят и собствениците на заведения в България? Май не - надигнал се е един смешен плач за връщането на тютюневия дим по барове и ресторанти. Всички чакат държавата да ги "оправи", няма предприемчивост, няма инициативност.

Тази събота (8.6) се случи да слушам външнополитическото обзорно предаване на радио "Хоризонт". Имаше репортажи за това как се приема забраната за пушене в заведенията в някои западноевропейски страни. Харесаха ми примерите от Германия и Франция. Тази забрана има изключително добър прием, много хора се отказват да пушат дори и когато са си у тях макар никой не им забранява, тоест здравословният ефект е налице, а ресторантьорите и собствениците на питейни заведения са намерили начини да продължават да поддържат добрата посещаемост. Заведенията се преустройват с повече тераси на открито, набляга се на качеството на предлаганите храни и напитки, а един германски собственик е сложил отопляема пейка на открито за да могат пушачите да си пушат навън и да им е комфортно дори и през студените месеци. Сравнете това с поведението на българските им колеги от ресторантьорския бизнес! Твърдението за прословутата "българска предприемчивост" е просто мит! Били сме умни и изобретателни - да, такива сме, но изглежда само извън България - тук в тази задушливо-димна среда умните виреят трудно. Тук се тачат простите, но устати хора. Готини са тези които нарушават елементарните правила. Българин бил измислил компютъра (Джон Атанасов). Измислил го е, но го е направил в САЩ, а не докато е бил в родна България.

"Смешният плач" на собствениците се допълва от още няколко абсурдни факта.

Първо политиците изтъкват, че това е в помощ на българския бизнес. От кога под "българския бизнес" се разбират кръчмарите и производителите на цигари? Мислях, че се стремим да сме напредничава в развитието си нация - с ИТ фирми конкурентни на чуждия пазар, с механизирани и модерни ферми предлагащи качествени продукти от животински и растителен произход, с туристически обекти развиващи еко-туризъм...Не, явно българския бизнес...са кръчмарите.

Второ изключително смешен ми е господин Станишев, който претендира да е социалист. Едно време в началото на ХХ век социалистите застават на страната на тютюноработниците при големите стачки в България. Днес "социалистите" застават на страната на едрите производители на цигари. Работниците кучетата ги яли. Един човек може да отиде в дадено нощно заведение и да реши да стои един или два часа или дори директно да си тръгне ако е задимено. Но работещите в заведението не могат да си тръгнат - трябва да гълтат цигарения дим 8 или дори 12 часа нонстоп. Социалисти...важното е да се мисли за джоба на бизнесмена, отколкото за здравето на работника. Станишев и компания имат толкова общо със социализма, колкото електрическия стол за екзекуции има общо с кухненския стол, който използваш на вечеря - и двете се наричат "стол". Така и БСП просто има думата "социализъм" в името си - нищо повече.

Трето, повече от смешни и жалки са всички приказки за лошия Европейски съюз, който ни отнема цигарите, лошите западняци, които ни мачкат, новото "колониално робство" за което говори Сидеров и т.н. Ще дам само един пример. Живото въплащение на "западното зло" са електроразпределителните дружества сред които е и ЧЕЗ. За "зло" мога да се съглася, но повдигам вежди за "западно". Чакайте малко, ЧЕЗ са чешка фирма, не са "западна". И Чехия също като и България беше в Източния комунистически блок. И те сега би трябвало да живеят в мизерия заради заговора на Запада за унищожаване на страните от "Източна Европа". Как обаче чехите съвсем не живеят толкова зле и защо чешка компания идва в България и взема такъв апетитен пай какъвто е електроразпределението? Защо българска компания не отиде в Чехия? Защо НЕК не е електроразпределително дружество там, а ЧЕЗ е тук? Пак май се връщаме на темата за инициативността и предприемчивостта. Чехите могат да се налагат на други пазари, на нас обаче не ни остава време за това - все пак трябва да се оплакваме и да говорим за конспирациите на гадните западни илюминати.

И накрая ще кажа, че не съм особено разгневен от развитието на нещата по тази тема, просто леко раздразнен. Новото поколение на хората разчитащи основно на себе си в България става все по-голямо, макар и да е все още малцинство. Болшинството изглежда продължава да разчита на "държавата-хранилка" и "партията-майка" да ги храни с пропагандни кебапчета, да ги топли с АЕЦ-а и да им пробутва сладки лъжи обвити в цигарен дим. Понякога ми е жал за тези хора - какво ще правят кокато сегашните политици решат, че няма смисъл да продължават да разиграват тази трагикомедия и ги оставят сами да се оправят - сигурно ще трябва вместо кебапчета да ядат завещаните ни тонове радиоактивни отпадъци, да се топлят като изгарят последните си книги и да се справят някак си с болката от истината след като осъзнаят хилядите лъжи.

А ние останалите ще се постараем да оцелеем по най-добрия начин, че и да живеем добре. Книгите ще ги четем, няма да ги използваме за тоалетна хартия. Всяко твърдение ще посрещаме критично защото не ни трябват лъжи. Ако пък съберем някой лев за дограма и изолация на жилището, това ще ни свали сметките много повече от някой нов АЕЦ (който ще ни ги качи). Ще минем и без партийните кебапчета - не са върха на кулинарията. А и не сме изпълнени толкова много със злоба - света не ние е крив и не си го изкарваме като бием жените и децата си и като влачим кучета с автомобила си. Вместо това също като хората от Хоутонг си имаме домашни любимци за които се грижим с много любов. Оказва се, както в случая с този тайвански град, че като подхождаш с обич и много отдаденост на каузата, можеш да получиш многократно повече.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Няколко необичайни факта за Северна Корея

Няма коментари:

Публикуване на коментар