26 април 2013

От архивите: обаждания от мъртвата дъщеря

Било е след обяд един съботен ден на месец юни 1960 и госпожа Фокс била сама в нейния апартамент намиращ се в предградията на канадския град Торонто. Тя предполагала, че може би майка и ще и се обади - старицата често го правела през почивните дни и затова била напълно неподготвена за това, което щяло да се случи. По-късно 35-годишната жена ще разкаже това на изследователите:

"Аз вдигнах телефона и почти припаднах като чух гласа. Бе дъщеря ми Пеги. Нямам съмнения в това."


Гласът казал:

"Здравей мамо. Можеш ли да ме чуеш? Не бъди тъжна...аз съм толкова щастлива."

След което по телефонната линия се възцарила тишина.

Госпожа Фокс стояла на телефона в шок без да може да се помръдне. Не е изненадващо защо била толкова шокирана - дъщеря и била починала преди 6 месеца.

Пеги била весело и пакостливо момиче на 12 години. През зимата на 1959 обаче се разболяла от мистериозен вирус и въпреки усилията положени в най-добрата болница на Канада, след две седмици умряла.

Въпреки, че госпожа Фокс била напълно съкрушена от загубата на единствено и дете, тя положила всички усилия да събере разбития си живот и към лятото на 1960-та изглежда се справяла. Тя и съпруга и обмисляли дори възможността да осиновят дете. И изведнъж мъката се върнала с цялата си сила с това телефонно обаждане. Когато съпругът и се прибрал след един час, той я заварил да реве неконтролируемо. Когато му обяснила какво е станало, Пол Фокс решил, че това е нечия безсърдечна шега. Свързал се с телефонната компания за да разбере дали обаждането може да се проследи. Не можело...

Два дни по-късно се случило отново. Този път Пол също бил в стаята и когато съпругата му вдигнала телефона, успял да чуе следното:

"Това е Пеги, мамо. Не плачи..."

И пак линията замлъкнала в гробовна тишина.

Колкото и шокиран да бил, Пол набрал телефонната компания, но отново се оказало, че няма никакви запазени записи да е извършвано телефонно обаждане.

По-късно господин Фокс ще заяви:

"Кълна се, че това бе гласа на моята дъщеря - залагам си живота на това. Във същото време, разумът ми казваше, че няма начин да е тя. Бях там, когато я спуснаха в гроба".

През следващата седмица госпожа Фокс получила още едно фантомно обаждане в което се казвало:

"Предай моята обич на Моги"

Това е галеното име с което Пеги наричала баба си и почти никой не знаел за него. Както госпожа Фокс разказва:

"Никой не знаеше това освен моята дъщеря. Тонът на гласът и бе идентичен с този на Пеги. Дори и странния начин по който произнасяше 'д' бе същият. Отказвам да повярвам, че някой си прави шега и я имитира."

И какъв е смисълът от една такава шега? Какво могат да спечелят?

Не е изненада, че случаят придобива национална публичност. Накрая привлича вниманието на д-р Джон Крагс, психолог от Университета в Чикаго, който изследва този случай и по-късно го включва в една своя книга. Той ше каже:

"Сигурен съм, че г-н и г-жа Фокс казват истината"

Няма причина да си измислят такава история и да се подлагат на истинския стрес през който отново преминават покрай целия случай. С разрешение на семейството, д-р Крагс прикача записващо устройство към телефона им. На 3 август 1960 телефонът иззвънява и устройството автоматично започва да записва, когато госпожа Фокс го вдига. Записът от този ден, днес се пази в архивите на "Американското общество за психо изследвания". Ето какво е записано:

"Мамо, това ти ли си. Обичам те. Предай моята обич на татко също. Аз съм много щастлива. Моля те, не плачи като миналия път."

"Пеги, скъпа, това наистина ли си ти?"

"Не трябва да си тъжна. Аз ще се опитам да..."

В този момент се възцарила тишина. По късно д-р Крагс ще напише:

"Записът бе пуснат на няколко от приятелките на Пеги. Те всички са сигурни, че това е бил нейния глас. Същото казват нейните баба и дядо и нейния учител".

Източник: Times of Oman
Дата на оригиналната публикация: 28 март 2013
Връзка

Няма коментари:

Публикуване на коментар