30 април 2013

Ранчото Скинуокър в Юта

Наскоро в американския блог Phantoms and Monsters бе публикувано писмо от читател, който е живял в близост до прословутото ранчо Снинуокър в щата Юта. Понеже досега не съм публикувал нищо в МИСТЕРИКА за тази предполагаема аномална зона, следва да започна с малко встъпителни думи.

Това ранчо, познато още и под името "Ранчото на Шърман" е с площ приблизително около 2 квадратни километра и се намира на югоизток от град Балард. Името му "Скинуокър" идва от съществата от индианските легенди, които можели да си сменят формата. Според съвременните градски легенди, това място е с висока паранормална активност включваща множество различни феномени като НЛО, полтъргайст, житни кръгове, светещи кълба, подобни на Бигфут същества и други.

Информация за необичайните характеристики на това ранчо се появяват за първи път в "Дезърт Нюз" излизащ в Саут Лейк Сити. Автор е журналистът Джордж Нап (George Knapp), който в последствие ще напише и книга в съавторство с Колм Келехер (Colm Kelleher).

Ранчото е закупено през 1996 от организацията "National Institute for Discovery Science" (NIDSci), чиито основател е предприемачът Робърт Бигелоу - същият който притежава "Bigelow Aerospace" и се занимава с частното овладяване на космоса. NIDSci прекратява своята дейност през 2004.

Предполага се, че всички твърдения за паранормална активност в ранчото Скинуокър са измислени от бившия му собственик Тери Шърман с цел да продаде на по-висока цена мястото.

За източници са ползвани следните статии в Wikipedia:

http://en.wikipedia.org/wiki/Skinwalker_Ranch
http://en.wikipedia.org/wiki/National_Institute_for_Discovery_Science
http://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Bigelow

И макар скептиците да твърдят, че въпросното място не е нищо повече от най-обикновено затънтено ранчо, много паранормални и НЛО изследователи съвсем не мислят така. Вече повече от 10 години продължават разискванията и споровете сред средите на изследователите на аномалните феномени. Това ранчо е намерило достойно място в съвременния фолклор като постоянно нови разкази се добавят към легендата. Ето поредният такъв:

Аз живеех близо до Рузевелт, Юта, когато бях момче. Моето семейство притежаваше земя южно от града. Предполагам, че сме живели на 3-4 мили от ранчото Скинуокър. Беше през 50-те години.

Понякога през нощта поглеждах на изток и виждах странни светлини. Една нощ видях кълбо от ярка бяла светлина с дълга опашка да се движи по източния хоризонт, след това тя смени посоката си и тръгна на обратно. Моят баща ги наричаше "светлините на духовете".

Най-шокиращият инцидент се случи на моя 12-ти рожден ден, който беше през септември 1959. Бях получил за подарък телескоп и нямах търпение да го изпробвам. Вечерта небето беше ясно и пълно със звезди. По едно време чух звуци наподобяващи човешки разговор. Те идваха от водоскока в източния край на нашия парцел. Видях, че баща ми се приближава към мен - имаше много уплашено изображение на лицето си - все едно е видял призрак.

Внезапно се чуха два силни звука. Погледнах отново към водоскока и бях шокиран да видя 3 високи хуманоидни фигури. Бяха много слаби с дълги крака и ръце. Те стояха неподвижно и гледаха с блестящи черни очи към нас. Една от фигурите вдигна ръката си и посочи към местността където сега е ранчото Скинуокър. Моят баща се провикна "оставете ни на мира" и фигурите клекнаха към земята и изчезнаха.

Когато се прибрахме в къщата, родителите ми обясниха, че това са духовете на загиналите индиански войни, които са били убити от испанците и които са били погребани в местността.

Източник: Phantoms and Monsters
Дата на оригиналната публикация: 15 април 2013
Връзка

29 април 2013

Майкъл Джексън предсказал нападението над кулите-близнаци?

Това е обложката на излезлия през 1997 албум на Майкъл Джексън "Blood On The Dance Floor". На български името на албума се превежда като "Кръв по дансинга".

Според някои маниаци на теми конспирации, тайното общество (масони, илюминати и т.н.) което дърпа конците на целия свят обича предварително да загатва за намеренията си в произведения на изкуството - филми, музикални клипове, анимации и т.н. След атентатите в САЩ от 11 септември 2001, загатващи послания за това което се случи бяха открити къде ли не. Въпросния албум на Майкъл Джексън е поредния пример.


На дясната си ръка певецът е изобразен с черна траурна лента. Самото заглавие съдържа думата "кръв". На заден план се виждат кълба дим, които приличат на дима получил се при рухването на кулите. Но най-голямото доказателство за наличието на скрито послание е...разположението на двете ръце на Майкъл Джексън. Ако бяха стрелки на часовник върху циферблат, щяха да показват час "9 часа без 11 минути" тоест "11 септември".

Аз по-скоро си мисля, че някои хора просто имат твърде развинтено въображение....


Източник: Paranormal-news.ru
Дата на оригиналната публикация: 19 април 2013
Връзка

28 април 2013

Децата с черни очи (обзор)

От няколко години в "паранормалното пространство" се появи един изцяло нов феномен, който набира все повече популярност и чиято "мода" изглежда скоро няма да отшуми. Става въпрос за така наречените "деца с черни очи", които достойно се наредиха до "класически" загадки като призраци, вампири и извънземни.


Първият източник от който черпя информация за въпросните "деца" е този материал в "Who Forted?":


Там е описан сценария по който обикновено се развиват срещите с тези същества.

Схема на типична среща с деца с черни очи

1) Човекът, който има "щастието" да ги срещне обикновено е сам и действието се развива през нощта. Има изключения от това правило.

2) Човекът е или във вкъщи или е на път към дома си, най-често в автомобила си.

3) Появяват се от някъде деца на видима възраст между 8 и 15 години (в по-редки случаи съществата са възрастни индивиди), които първоначално изглеждат съвсем нормални. Те чукат на врата на човека и го молят да ги пусне за да ползват телефона, защото са се загубили - това ако си е вкъщи. Ако пътува с кола го молят да ги закара до някъде.

4) По някое време човекът ще забележи очите им - изцяло черни без следа от бяло. Съществата все по-силно ще настояват да ги пусне или придружи до някъде. Човекът ще усети, че нещо не е наред, ще изпита силен страх. Ще затръшне вратата или ще даде газ с колата си и с това случката ще приключи.

А ако ги пуснем у дома си?

Така описаната схема повдига един важен въпрос - какво се случва с хората, които поради една или друга причина пускат "децата" у тях или в автомобила си? Някои хора се правят на смели, други са твърде глупави за да усетят опасността, трети отричат напълно съществуването на паранормалните феномени, четвърти пък не им забелязват очите - във всеки случай има много причини поради които някой все пак ще изпълни молбите на тези същества.

Първи вариант - голямата измама

И друг път се е случвало някоя добра измислена история да заплени до толкова въображението на хората, че след нея да се появят множество нови истории измислени от анонимни автори, които ни ги представят за истина. В такъв случай отговорът на въпроса "какво се случва с хората пуснали деца с черни очи у дома си?" е следният:

Нищо не се случва, просто защото няма реални такива истории.

Има предположение, че всичко започва като шега и измислица на някой си Браян Бетел (Brian Bethel). "Who Forted?" дават връзка към този блог принадлежащ на човека:


Ако въпросният Браян е първоавторът на легендата, то явно е публикувал измислиците си на друго място, защото всички статии в дадения блог са от 2012, а за първи път чух за "деца с черни очи" още през 2009.

Има и един крайно спекулативен вариант - всичко да е започнало на шега или като измислица, но вече да е съвсем реален феномен. Сред паранормалните изследователи битува такава теория - че образи и персонажи родени в нечии фантазии, бързо придобиват реална форма. Това е и много популярен мотив сред писателите (особено на фантастична литература) - персонажите от даден роман оживяват и примерно помагат или пък убиват своя създател. Стивън Кинг също има такива произведения в които главния герой е писател, който се изправя "очи в очи" с творенията си.

Затова да разгледаме другият вариант - при който приемаме, че децата с черни очи са реални

Втори вариант - децата убиват повярвалите им

Както вече писах - ако действително има "деца с черни очи", ще има и хора, които ще се съгласяват да изпълнят молбите им. Защо обаче такива хора не разказват какво им се е случило след като са пуснали съществата у тях или в автомобила си? Най-вероятно защото са мъртви и няма как да разкажат! След време други хора намират мъртвото тяло, но колкото и да им се ще на криминалните експерти, все още има случаи при които медиците могат да запишат единствено "причина за смъртта: неизвестна". Или пък да заключат, че човекът е умрял от естествена смърт (примерно сърдечен удар), а всъщност да му се е случило нещо съвсем друго.

Все пак има и една история от човек, който е пуснал "деца с черни очи" у дома си. Тази история (ако разбира се е истина) само потвърждава, че непредпазливите хора не ги очаква нищо добро. Този разказ е публикуван на 26 март 2013 в блога "Para-rational" и е от "четвърта ръка" тоест типа "чух за някого, който е чул за някого, който...". Такива свидетелства, дори и да са истина са трудно проследими и на практика недоказуеми. Иначе връзката към статията се намира тук:


Чел съм за много случаи с тези деца с черни очи, но нищо не може да се сравнява с това, което се случи с мен, когато пуснах две от тях у дома си.

Аз седях в спалнята си, когато чух чукане по външната врата. Не беше твърде късно, затова реших да проверя кой е. Бяха две деца и двете забили поглед в пода.

"Да?" - аз казах и по-високото ме попита дали могат да влязат, защото се били загубили и на другото момче му се ходило до тоалетна. Аз живея в местност, където е много лесно да се загубиш и затова реших, че не ме лъжат. Реших, че гледат в пода, защото са много срамежливи, макар че високото момче говореше със сигурен глас. Така, че аз ги пуснах и това, което се нуждаеше от тоалетна тръгна направо по стълбите за втория етаж. Аз му извиках, че тоалетната е в дясно.

Казах на другото, че телефонът е в дъното на всекидневната.

"Благодаря" каза то и аз тръгнах след него. Докато вървях изпитах изведнъж чувството, че нещо лошо ще се случи. Момчето се спря пред телефона. Аз го попитах: "Всичко наред ли е?". Тогава то се обърна към мен и аз видях неговите черни очи - тях никога няма да забравя. Обърнах се и побягнах, другото дете също се беше върнало.

Аз се почувствах много замаян и се борех да се задържа на краката си. Другото дете се приближи и ми каза, че са изпратени да ме вземат. Аз успях да избягам в антрето и затворих с трясък вратата. Бях шокиран. Около час стоях там и притисках с гръб вратата. След това събрах кураж и изтичах до вратата водеща към градината. Отключих я, излязох в градината и прескочих оградата без да поглеждам назад.

Един мой приятел живее наблизо и изтичах при него. Разказах му какво ми се е случило и двамата се върнахме в моята къща. Претърсихме цялата сграда, но от тях нямаше и следа. От както това се случи постоянно имам кошмари, че тези деца са до леглото ми и протягат ръце към мен.

Нетипични срещи

Интересното е, че има случаи в които "децата" не се държат според описаната по-горе схема. Те не заговарят очевидеца и не го молят за нищо - просто стоят и нищо не казват - което е достатъчно само по себе си да го уплаши. Следните случаи са описани в "Mysterious Universe":


Случай 1

Семейството на Таня се преместило от апартамент в града в малко ранчо с къща в провинциална Индиана, когато тя била на 5.

"Майка ми беше бременна с моята сестра. За мен бяха направили люлка отвън, освен това се грижех за зайче в клетка."

Една вечер, докато родителите и приготвяли вечерята в къщата, Таня била отвън и си играела на люлката. Усетила че не е сама.

"Друго момиче се появи зад мен. Спомням си, че първо си помислих, че ще има с кого да си играя сега."

Момичето изглеждало мръсно и бедно, косата и била на кичури.

"Нищо не каза, но се уплаших. Нейните очи бяха тъмни, а зъбите и криви и мръсни"

Таня скочила от люлката и избягала във вкъщи. На следващия ден не искала да излиза от страх. Родителите и намерили клетката на заека отворена, а самият той бил разкъсан.

Този случай е интересен с много неща. Съществото не говори. Това май е първия случай за който чувам, където съществото е момиче, а не момче. Изглежда то е убило заека.

Случай 2

Семейството на Шей и Кори се преместили от Арканзас в Олив Бранч, Мисисипи през април 1996. Все още много неща липсвали в новия им дом - примерно още не били сложили завеси на прозорците.

Една вечер бащата гледал телевизия, Шей помагал на майка си за вечерята, а неговият брат Кори си пишел домашните в неговата стая.

Шей разказва:

"Беше в стаята си от 20 минути, когато се втурна по коридора с най-ужасяващия вик, който някога съм чувал и със сълзи на очите. Каза, че докато си пишел домашните придобил зловещо чувство, че някой го гледа. Погледнал през прозореца и видял момче с бяло бледо лице като на призрак. Той първо си помислил, че това е неговото собствено отражение, но когато брат ми се приближил към прозореца, лицето премигнало и видял, че очите му са изцяло черни. Разбрал, че не е отражение. В продължение на три седмици след това Кори спа в стаята на родителите ми. След това си разменихме стаите с него и сложихме завеси."

16 години по-късно Шей знае, че онзи спомен все още преследва брат му.

"Една нощ му се обадих и го попитах дали още помни малкото момче гледащо го през прозореца. Казах му че съм чел в интеренет за много такива случаи. Той ми каза, че по-добре да не му бях казвал, сега е сигурен, че не е било само неговото въображение"

Обяснения

Сега се връщам към материала в "Who Forted?" с който започнах обзора за да разгледаме някои от възможните обяснения. Вече споменах, че всичко е много вероятно да е една голяма градска легенда от днешния фолклор. Другите възможни обяснения поне според "Who Forted?" са следните:

1) Вампири

Дали тези днешни митични "деца" не са нова форма на едни други доста по-стари легендарни същества - вампирите? Има прилики (това, че явно искат нещо от хората), но има и много разлики особено във външния вид. Вампирите понякога са описвани с червени очи, но поне аз не знам за описания с черни такива.

2) Обсебени хора

Всяка година в САЩ и други страни изчезват много деца, а и възрастни. Дали някои от тях не стават жертва на тъмни сили, които се вселяват в тях и ги използват за "гостоприемник" за да вършат пъклените си дела? Казват, че "очите са огледало към душата на човека", но обсебените хора загубват душите си...дали заради това очите им не стават изцяло черни?

3) Същества от по-висше измерение

Някои окултисти говорят за "възвишените учители" (ascended masters), които вървят заедно с човечеството още от зората на зараждането му. Дали децата с черни очи не са тяхно проявление? В един от описаните горни случаи детето казва на човека, че са дошли да го вземат. Това не значи непременно, че ще го убият. Може просто да имат в предвид, че ще го пренесат на друго ниво от реалността.

В оригиналната статия това са всичките обяснения, които са дадени. Аз съм чувал и други, ще спомена обаче само още едно защото мисля, че е важно...

4) Кръстоска между хора и извънземни

От десетилетия някои НЛО изследователи твърдят, че извънземни провеждат тайна програма за колонизиране на Земята. За това отвличат хора и провеждат медицински експерименти с тях. Взимат сперма от мъжете и яйцеклетки от жените. Някои хора, които твърдят, че са били отвличани от извънземни дори твърдят, че са правили секс с тях (насила или доброволно). Има жени, които дори казват, че са забременявали и след време са били отвличани отново за да им отнемат плода. Трети пък казват, че на извънземните кораби са виждали малки деца - резултат от кръстоската между хора и извънземни. Дали "децата с черни очи" не са такива хибриди? Дали "летящите чинии" на извънземните не са се до толкова напълнили с хибридни деца, че вече не знаят какво да ги правят и ги пускат сред човечеството за да плашат хората по нощите? Нека сравним двете типични представи за "децата с черни очи" и "сивите извънземни":



Не си ли приличат твърде много...по очите?

Легендата продължава да живее...

Независимо дали всичко е измислица или има и частици истина, митът за "децата с черни очи" е изключително популярен към момента и все повече разкази ще се добавят към историята. Винаги е така. Някои хора податливи на внушения и самозаблуди, ще започнат да си мислят, че в конкретни случаи са срещали такива същества. Още измамници ще се включат в играта. Ще започне да се появява и снимков и видео материал. Процесът вече е почнал. След публикуването на статията в "Who Forted?" един разтревожен читател е пратил една снимка до блога. На нея се вижда жена, с която се запознал в интернет и която страшно настоявала да и даде адреса си и да се срещнат.

Reader Mail: Worried Reader Sends in Image of a “Black Eyed Kid”



От блога го успокояват, че това не е "дете с черни очи". Първо, ясно се вижда, че не целите очи са черни, а и жената е на прилична възраст, а не е дете. А защо тогава толкова настоятелно иска да се срещнат? Нищо необичайно, всеки който е прекарвал известно време в чатове и форуми в интернет, знае колко странни хора се навъртат във виртуалното пространство. Някои са просто чудати, други смахнати, а трети направо опасни. Така, че без значение дали въпросната жена е от "хората с черни очи" или не - нека човека добре си помисли дали да се среща с нея и на живо.

Накрая пожелавам лек ден на всички, които дочетоха този дълъг материал до края и внимавайте с хора с какви очи се срещате :)

27 април 2013

Монета на Марс?

Поредният интересен обект на снимка от Марс (този път направена не от Кюриосити а от Спирит).

За да не кажете, че е фотошоп измама, на този адрес на сайта на НАСА може да се намери оригиналната снимка:

http://marsrovers.jpl.nasa.gov/gallery/all/2/p/1220/2P234663574EFFATF3P2561L6M1.HTML


Източник: Paranormal-news.ru
Дата на оригиналната публикация: 18 април 2013
Връзка

26 април 2013

ВИДЕО: Spacing Out! (епизод 47)

Днес в YouTube бе качен поредния епизод от англоезичното шоу "Spacing Out!".

От архивите: обаждания от мъртвата дъщеря

Било е след обяд един съботен ден на месец юни 1960 и госпожа Фокс била сама в нейния апартамент намиращ се в предградията на канадския град Торонто. Тя предполагала, че може би майка и ще и се обади - старицата често го правела през почивните дни и затова била напълно неподготвена за това, което щяло да се случи. По-късно 35-годишната жена ще разкаже това на изследователите:

"Аз вдигнах телефона и почти припаднах като чух гласа. Бе дъщеря ми Пеги. Нямам съмнения в това."


Гласът казал:

"Здравей мамо. Можеш ли да ме чуеш? Не бъди тъжна...аз съм толкова щастлива."

След което по телефонната линия се възцарила тишина.

Госпожа Фокс стояла на телефона в шок без да може да се помръдне. Не е изненадващо защо била толкова шокирана - дъщеря и била починала преди 6 месеца.

Пеги била весело и пакостливо момиче на 12 години. През зимата на 1959 обаче се разболяла от мистериозен вирус и въпреки усилията положени в най-добрата болница на Канада, след две седмици умряла.

Въпреки, че госпожа Фокс била напълно съкрушена от загубата на единствено и дете, тя положила всички усилия да събере разбития си живот и към лятото на 1960-та изглежда се справяла. Тя и съпруга и обмисляли дори възможността да осиновят дете. И изведнъж мъката се върнала с цялата си сила с това телефонно обаждане. Когато съпругът и се прибрал след един час, той я заварил да реве неконтролируемо. Когато му обяснила какво е станало, Пол Фокс решил, че това е нечия безсърдечна шега. Свързал се с телефонната компания за да разбере дали обаждането може да се проследи. Не можело...

Два дни по-късно се случило отново. Този път Пол също бил в стаята и когато съпругата му вдигнала телефона, успял да чуе следното:

"Това е Пеги, мамо. Не плачи..."

И пак линията замлъкнала в гробовна тишина.

Колкото и шокиран да бил, Пол набрал телефонната компания, но отново се оказало, че няма никакви запазени записи да е извършвано телефонно обаждане.

По-късно господин Фокс ще заяви:

"Кълна се, че това бе гласа на моята дъщеря - залагам си живота на това. Във същото време, разумът ми казваше, че няма начин да е тя. Бях там, когато я спуснаха в гроба".

През следващата седмица госпожа Фокс получила още едно фантомно обаждане в което се казвало:

"Предай моята обич на Моги"

Това е галеното име с което Пеги наричала баба си и почти никой не знаел за него. Както госпожа Фокс разказва:

"Никой не знаеше това освен моята дъщеря. Тонът на гласът и бе идентичен с този на Пеги. Дори и странния начин по който произнасяше 'д' бе същият. Отказвам да повярвам, че някой си прави шега и я имитира."

И какъв е смисълът от една такава шега? Какво могат да спечелят?

Не е изненада, че случаят придобива национална публичност. Накрая привлича вниманието на д-р Джон Крагс, психолог от Университета в Чикаго, който изследва този случай и по-късно го включва в една своя книга. Той ше каже:

"Сигурен съм, че г-н и г-жа Фокс казват истината"

Няма причина да си измислят такава история и да се подлагат на истинския стрес през който отново преминават покрай целия случай. С разрешение на семейството, д-р Крагс прикача записващо устройство към телефона им. На 3 август 1960 телефонът иззвънява и устройството автоматично започва да записва, когато госпожа Фокс го вдига. Записът от този ден, днес се пази в архивите на "Американското общество за психо изследвания". Ето какво е записано:

"Мамо, това ти ли си. Обичам те. Предай моята обич на татко също. Аз съм много щастлива. Моля те, не плачи като миналия път."

"Пеги, скъпа, това наистина ли си ти?"

"Не трябва да си тъжна. Аз ще се опитам да..."

В този момент се възцарила тишина. По късно д-р Крагс ще напише:

"Записът бе пуснат на няколко от приятелките на Пеги. Те всички са сигурни, че това е бил нейния глас. Същото казват нейните баба и дядо и нейния учител".

Източник: Times of Oman
Дата на оригиналната публикация: 28 март 2013
Връзка

24 април 2013

Норвежец създава вечен двигател?

Това видео е старо - качено е в YouTube още през 2011, но за мен беше непознато и интересно, а вярвам и за много от читателите на блога. Рейдар Финсруд е човек на изкуството и математик. Твърди, че машината му може да работи без да се захранва от външен източник на енергия и с малки доработки може да произвежда електричество. Ако е така, не се учудвам, че я пази в частен сейф, за да не "потъне" безвъзвратно в някой таен правителствен склад.

Връзка



ПОДОБНИ СТАТИИ:




Градската легенда за тайните правителствени складове






Видео-игри за котки

23 април 2013

Бигфут и сеанс с Уиджа

Обикновено при спиритическите сеанси се приема за нормално да се материализира призрак или демон, макар че няма надеждно документиран и заснет такъв случай. Понякога обаче, вместо "обичайните" духове, се появява някакво животно. Има описани няколко такива случаи, макар че не е ясно до колко са достоверни. Твърди се, че при един сеанс дори се появил...неандерталец. Настоящата история е близка като сюжет до тези случаи и е от архивите на популярния паранормален изследовател Ник Редферн. Той получил този личен разказ в края на 2007 от 36-годишната Лаура, която живеела в Ню Йорк.


Това се случило през 1985, когато Лаура била тинейджърка. Било петък вечер през юни или юли. Нейните родители ги нямало тогава и затова тя поканила три от нейните приятелки от училище за да си направят купон - Бет, Брук и Алисън. Слушали силна музика, говорили си за момчета и т.н. обичайни неща за тази възраст.

По едно време Брук ги изненадала като извадила от чантата си старинна дъска Уиджа от 40-те години. Никое от момичетата не се уплашило, даже намерили за доста вълнуваща идеята "да се свържат с духовете". Всяка от тях се опитала да се свърже с починали родини - баби и дядовци, но нито веднъж не се получило. Скоро това им омръзнало и се върнали към другите забавления. След това обаче на два пъти електричеството спирало - което леко ги стреснало като се има в предвид, че минути преди това са си играли с дъската Уиджа. Освен тези кратки прекъсвания на тока, нищо не се случило през останалата част от нощта.

След като на сутринта приятелките и си заминали, Лаура била обхваната от странно безпокойство. Това чувство се усилило още повече към 6 вечерта, когато тока още веднъж спрял. Малко по-късно, след като казала лека нощ на родителите си и се прибрала в спалнята си, Лаура чула странен животински писък идващ от малка гориста зона в близост до техния дом. Тя отворила прозореца и погледната на вън, но нищо не се различавало в мрака.

Към 2 през нощта, тя се събудила от "най-ужасната миризма - подобна на гниещо зеле". Тъкмо щяла да запали нощната си лампа, когато видяла силуетът на голяма черна човекоподобна фигура с дълги ръце и големи бели очи.

В този момент, тя се опитала да изкрещи, но била като парализирана. Още по-лошо - съществото взело да се приближава към нея и спряло на сантиметри от лицето и. Било космато и миризливо. "Също като Бигфут" - по нейните собствени думи.

Звярът се вгледал в нея за няколко мига, след което взел да отстъпва назад докато станал на практика неразличим от сенките на отсрещната стена.

Интересно, но Лаура твърди, че макар чудовището да я е ужасило, тя не почувствала, то да е враждебно. Даже напротив, тя не може да го обясни, но имала чувството, че то сякаш я предупреждавало да не си играе със света на духовете и с дъските Уиджа.

Тя действително никога повече не пробвала подобно нещо и човекът-звяр никога повече не се появил.

Източник: Mysterious Universe
Дата на оригиналната публикация: 8 април 2013

Преживяването на Лаура доста прилича на класически случай на "сънна парализа". Дали е така и дали всичко останало е просто съвпадение - спирането на тока, животинския писък, играта с дъската? Може би е така, но може би съществото наистина се е появило в стаята и...което за пореден път потвърждава теорията, че голяма част от наглед отделните паранормални феномени, всъщност са свързани.

22 април 2013

Мистериозна погребална могила открита в Галилейското езеро

Огромна каменна структура е открита в Галилейското езеро (наричано още Галилейско море) в Израел. Предполага се, че това е погребална могила на възраст над 4000 години.

Учените са подали молба към израелските власти да им позволят разкопки там. Подобни структури от натрупани необработени камъни са намирани и в други части на света, но никога с такъв размер. Обикновено маркират места на погребения.




Източник: Who Forted?
Дата на оригиналната публикация: 10 април 2013
Връзка

Интересно как досега тази гигантска структура не е била видяна? Не за първи път Галилейското езеро се споменава в статия в МИСТЕРИКА. Това е едно от местата, където се предполага, че се намира Светия грал:

По следите на изчезналия Кивот (отново)

ПОДОБНИ СТАТИИ:


Разни неща за новия папа на римокатолическата църква

21 април 2013

Ангели край Слънцето?

Обикновено по изображенията направени от специалните сателити на НАСА, разни ентусиасти откриват извънземни кораби. Е, поне за две снимки се твърди, че са хванали в кадър...огромни ангели (с размери колкото Земята). Снимките са от 15 октомври 2012 и 20 февруари 2013.


Източник: Who Forted?
Дата на оригиналната публикация: 10 април 2013
Връзка

20 април 2013

Бухалите и извънземните

Това е една история разказана от НЛО изследователя Дейвид Уедърли (David Weatherly) в неговия блог TwoCrowsParanormal.

Това се случи през 2008 в Тампа, Флорида, САЩ. Млада жена на име Джоан се свърза с мен понеже на няколко пъти била наблюдавала НЛО близо до нейния дом в покрайнините на Тампа.

Аз пристигнах на адреса на Джоан, когато слънцето вече залязваше, това бе един ден през първата седмица на Септември. Аз паркирах на улицата пред нейния дома и изключих двигателя. Тя ми беше казала да гледам за нейната кола. Видях, че е там - значи се беше прибрала от работа. Аз се протегнах за да взема ноутбука си и дигиталния аудиорекордер. Видях, че трябваше да сменя батериите на рекордера. Докато бях навел глава за да свърша това, чух силно изтрополяване и усетих че колата се разтресе леко. Бързо вдигнах глава и видях, че един бухал е кацнал на автомобила. Той си завъртя главата и погледна директно в мен. Познах вида - Вирджински бухал (на английски: Great Horned Owl, на латински: Bubo virginianus). Беше поне 30-тина сантиметра висок. Погледна ме за един момент, след това си завъртя главата и погледна надолу по улицата, след това повтори движението. Не произнесе нито звук и след малко полетя във въздуха.

Грабнах веднага камерата си от мястото до мен, но птицата отлетя толкова бързо, че не успях да направя снимка. Това не ми се стори обичаен инцидент, но не казах за него на Джоан докато провеждах интервюто.

Седяхме в кухнята и тя разказваше детайлите около нейните наблюдения на НЛО. Като много други, които съобщават за такива наблюдения, Джоан е преживяла някои странни неща. На два пъти е имала "липсващо време". След като тя приключи с разказа си, аз попитах за децата и. Джоан има две деца - Мелиса на 12 и Джаред на 7. Дъщеря и не е споменавала за нищо необичайно. Но синът и започнал да говори за "светлини в небето" и "малки човечета". Той имал и въображаем приятел - нещо обичайно за децата на неговата възраст, но това, че "въображаемият приятел" се появил точно сега е съмнително.

Докато говорех с Джоан, синът и дойде в кухнята и каза, че "то отново е на неговия прозорец". Джоан го уверила, че "то" вече си е заминало. Тя се извини и отиде със сина си в неговата стая. Когато се върна каза, че голям бухал е почнал да идва и да каца отвън на прозореца на стаята на сина и. Предполагаше, че птицата е привличана от светлината или може би от тяхната котка, която често стояла на масата от вътрешната страна на прозореца.

Попитах я дали лично е виждала бухала. Тя каза, че не е, но нейната дъщеря го е видяла на два пъти. Един съсед също и казал, че на няколко пъти е виждал бухал в двора им. Попитах за повече детайли и се оказа, че бухалът започнал да идва горе-долу по същото време, когато било нейното първо наблюдение на НЛО.

Бухалът се смята за предзнаменование на смъртта и мракът в някои култури или за носител на мъдрост в други. Тези птици се споменават в доста случаи свързани с НЛО. Някои изследователи смятат, че бухалът често е "защитна памет" скриваща истинските образи на извънземните. Тази теория макар да е интересна, остава недоказана. Може би по-впечатляващото е това, че истински бухали са привличани от случаите на отвличане от извънземни. На какво се дължи това?

Връзка

ПОДОБНИ СТАТИИ:


Чудовището от Флатудс - дело на военните?

19 април 2013

Вратата на джуджетата в Голдън Гейт Парк

Голдън Гейт Парк се намира в Сан Франциско, САЩ. В началото на месец март 2013, една жена представила се като Ерика Р. е направила няколко снимки на мъничка врата в основата на едно дърво. Прилича на доста оригинална артистична проява на някой творец.


Източник



След няколко седмици, Ерика отново е посетила мястото и е видяла, че хората са оставяли различни неща за "обитателите на дървото". Дали това е на път да се превърне в "дърво на желанията", където хората пишат на листчета своите мечти и ги оставят зад вратичката?

Източник


След като подготвих тази статия се оказа, че историята има продължение.

Хората (особено децата) са започнали наистина да оставят пожелания и писма към елфите, както и сладкиши.



Накрая обаче някой (както се предполагаше злосторник) е взел, че премахнал хубава вратичка:


Източник

Оказало се, че самата управа на парка е премахнала вратата, понеже "пречела на дървото". Гражданите били силно възмутени и властите трябвало да върнат вратичката. Има проблем обаче - след като са махнали оригиналната врата, явно са я изхвърлили, понеже не са очаквали, че ще трябва да я връщат. Затова на нейно място са сложили евтина имитация...



Източник

18 април 2013

Нов вид тарантула с големината на човешко лице

Нов вид отровна тарантула е открит в Шри Ланка. Още през 2009 група селяни са занесли мъртъв такъв паяк на експертите. Специалистите са предположили, че това е нов вид тарантула, но за да се докаже това е бил необходим жив индивид. След дълго търсене най-накрая са успели да хванат един жив такъв паяк с размерите на човешко лице.





Източник: METRO
Дата на оригиналната публикация: 3 април 2013
Връзка

17 април 2013

Гигантска змиорка в езерото Лох Нес?

Поредната интересна находка в "Гугъл Земя" (Google Earth). Дали това е гигантска змиорка? И дали е възможно тя да е причина за някои от наблюденията на така нареченото чудовище от Лох Нес (Неси)? Координатите на обекта са 57°10’25.8″, 4°36’54.1″.



Източник: Who Forted?
Дата на оригиналната публикация: 6 април 2013
Връзка

ПОДОБНИ СТАТИИ:


Хиляди мъртви риби в Бразилия, радиоактивни риби в Япония

16 април 2013

Духове в апартамент в София


Това е една история случила се лично с мен. Макар от 2009 година да публикувам в блога МИСТЕРИКА какви ли не странни и дори страшни истории, никога не съм предполагал, че сам ще стана участник в подобен род преживявания.

Преди да започнете да четете този материал, следва да предупредя за няколко неща, за да си прецените дали да отделите време за него и за да няма разочаровани накрая.

1] Описаната история не е толкова страшна и невероятна, колкото много други истории в блога. За сметка на това гарантирам, че нищо не съм си измислил.

2] Материалът е доста дълъг, с много размисли и препратки към друг статии, така че ако решите да го изчетете до края, ще трябва да се заредите с търпение.

3] В обществото за жалост има много догми. Една такава е отношението към тези който са имали досег с паранормалното. Присмехът е обичайната реакция. Затова няма да споменавам имена и точни адреси, не искам да злепоставя никого. Най-общо мога да кажа, че апартаментът в който се развиха събитията се намира в близост до ж.п. гара "Захарна фабрика". А, аз лично заставам с името си зад историята първо защото се стремя да не плащам "данък обществено мнение" и защото търсенето на истината (каквато и да е тя в този случай) е много по-важно от нечий присмех.

4] Макар да съм избрал ефектното заглавие "Духове в апартамент в София", не твърдя със сигурност, че това е причината поради която се случиха описаните събития. Може друга необичайна сила да е намесена. Може дори да има някакво обикновено и логично обяснение.

5] Не бързах с публикуването на тази история, реших да я обмисля добре в продължение на една година. Събитията кулминираха на 16 април 2012 (точно преди една година), тогава реших, че има нещо доста необичайно, иначе всичко започва около два месеца по-рано.

И така, нека започнем...

Макар да живея в малкото градче Момин проход през последните години работех в София и като много други хора пътувах всеки работен ден с влак. Случайно в началото на 2012 се срещнах с един човек, който ми каза, че е живял в тристаен апартамент, който сега се дава под наем и то за наем доста по-нисък от обичайния за такъв тип апартамент без хазяин. Заведе ме там и определено ми хареса апартамента. Не го попитах защо вече не живее самия той там и защо още не си е взел нещата. На 7 февруари се срещнах със собственика, платих му наем и депозит както е обичайно и той ми даде ключовете. Вероятно помните каква люта беше зимата през онази година, специално на 7 февруари дори имаше сериозни проблеми с транспорта, които отразих в тази статия:


По онова време дори не съм предполагал, че въпросната дата ще се появи и в друг мой материал. Тогава, докато чаках да пуснат влак по моята дестинация, се чудех дали още тази вечер да не отида в наетия от мен апартамент - ключовете бяха в мен, все щях да намеря с какво да се завия, а и щях да пусна парното в стаята, хранителни магазини има навсякъде в София - имаше какво да си взема за вечеря, лаптопа и безжичния интернет са почти винаги с мен - така че нямаше и да скучая. Все пак реших да се прибера у нас и официално се нанесох следващата неделя (12 февруари) като занесох две големи торби с личен багаж - одеяло, съдове, прибори и т.н.

Апартаментът не е лош, не е луксозен, но не е и занемарен. Стандартен апартамент в панелен блок.

Още първата вечер се случи нещо необичайно, на което обаче не придадох особено значение и щях да забравя, ако не бяха последвалите събития. Както си седях и се ровех в интернет, нещо изтрополи в другия край на стаята. Проверих на какво може да се дължи това и видях една плочка от паркета. Реших, че най-вероятно е била поставена на ръба на вътрешния перваз на прозореца и просто е паднала от там. След всички останали събития вече не съм съвсем сигурен, че "просто е паднала от перваза". Забавлявам се с мисълта, че се е материализирала от нищото, но щом не съм го видял с очите си, не мога да твърдя подобно нещо. Тази снимка на въпросната плочка я направих в последния ден в който бях във въпросния апартамент (4 май):


През следващите дни и седмици не се случиха някакви особени събития, освен може би това, че ми се струваше, че някои врати в апартамента ги оставям отворени/затворени и ги намирам не така както си спомням да съм ги оставил. Може просто така да ми се е струвало. Поне веднъж собственикът на апартамента е идвал в мое отсъствие. Възможно е и друг път да е наминавал просто да провери как стопанисвам неговата собственост, така че не мога да твърдя, че "незнайни сили" са отваряли/затваряли вратите.

Също така понякога ме обхващаше някакво безпричинно безпокойство в апартамента. Но по принцип от преди да се нанеса там бях започнал сериозно да се замислям над това как върви живота ми и от много неща не бях доволен, така че може "безпокойството" да се е дължало на цялостното ми настроение.

Като цяло бях доволен от това, че съм взел апартамента под наем. Наспивах се добре, не трябваше сутрин да мръзна по влакове и спирки, можех вечерите да ходя по различни събития и да стоя до късно, не трябваше да се съобразявам с това, че имам "последен влак", който не трябва да изпускам и т.н.

Една вечер, някъде в началото на март, излязох от стаята в която спях в коридора за да отида до банята/тоалетната и когато натиснах ключа за осветлението, целият апартамент потъна в мрак. Естествено, се стреснах, още повече, че в коридорът не прониква никаква светлина от вън, за разлика от стаите, които имат прозорци, но и на този случай на придадох особено значение. Тогава се върнах с опипване в стаята, където незнайно какво чувство ме беше накарало още първият ден да поставя едно фенерче на бюрото до леглото. Взех го и с него осветих коридора, намерих къде са бушоните, за щастие се оказаха автоматични и ги включих отново. Беше изгоряла крушката в коридора. Предполагам на всеки му се е случвало да му изгори крушка при натискане на ключа за осветлението, на мен също, но не ми се беше случвало от една лампа чак да се изключат бушоните. Стори ми се странно, но явно е възможно. Забравих и за този случай също като и за падналата плочка от паркет от първата вечер - докато последвалите събития не ме накараха да си ги припомня.

Следвалото необичайно нещо се случи някъде през втората половина на март. И тук както и в случая с изгорелите бушони, точна дата не мога да назова, понеже все още не смятах, че има нещо обезпокоително и не съм се старал да помня дати. Една нощ, на границата със сутринта, се събудих от странно скърцане. Звучеше все едно мишка или някакво друго малко същество се движи по пода. Огледах стаята, достатъчно светлина идваше от вън (София е доста светъл град дори и през нощта), но нищо не можах да видя. Скоро скърцането престана и аз скоро отново заспах. Естествено се учудих какъв може да е бил този шум, но нито за миг не се притесних - макар да поддържам този блог в който има стотици паранормални истории, аз съм доста рационално мислещ човек. Трябва да търсим свръхестествени обяснения едва след като всички останали варианти са изчерпани. Пък и спадах по-скоро към аномалисткото течение, а не към езотеричното. Или казано с пример - по-скоро към хората, които вярват, че извънземни посещават земята, отколкото, че съществуват духове. В тази статия съм се опитал да обясня по-подробно разликите:


Там съм цитирал и следните два абзаца от книгата "Вечните загадки" на Джером Кларк:

Аномалистите не се занимават с паранормалното ESP (екстрасензорно възприятие), призраци, психокинеза и полтъргайсти.
По правило аномалистите вярват, че явленията, които ги интересуват, могат да се обяснят чрез съществуващи физически закони, въпреки, че някои от тях, изглежда, стигат критична точка.

Моята критична точка щеше да настъпи съвсем скоро...

През следващите няколко нощи "стъпките" не се повториха. Бях на път да забравя и за тях, но на следващата седмица отново ги чух. Твърде много ми напомняха на действията на някакво същество, а не на случайните пукания на мебелите и дървесината при нагряване/изстиване. Повечето от живота си съм прекарал в къщата в Момин проход и добре познавам и двата вида звуци. Старите къщи пукат, особено когато има големи вариации в дневните и нощните температури. Не намирам нищо необичайно в тези звуци. Преди години (преди да завъдим свирепи котки-ловци) понякога се е случвало да чувам мишки в стаята си, често, макар и не винаги съм ги и виждал като запаля нощната лампа. Затова бях сигурен, че въпросните звуци в апартамента се причиняват от някакво същество. Питах колегите от работата дали са имали проблеми с гризачи дори и в горните етажи на блоковете и те ми казаха, че в София могат да се срещнат мишки и плъхове дори и във високите сгради. Затова продължих да не обръщам внимание на "мишите стъпки" и да спя спокойно, дори ми служеха като ориентир - знаех, че чуя ли ги, остават още час-два до развиделяване. Не се появяваха всяка нощ и със сигурност не бяха обичайните "съседски" шумове характерни за панелените блокове. Много добре разпознавах тези шумове - приглушените гласове на съседите, когато си говорят, не толкова приглушените гласове, когато се карат, шума от пуснатата вода от казанчето в тоалетната, тропането им, когато ходят из стаята. Не, "мишите стъпки" не идваха от съседните апартаменти, те се генерираха в моята собствена стая.

През 2012 Великден се падаше на 15 април. Цялата седмица преди това бях в много добро настроение понеже се събираха няколко почивни дни. Не чух "стъпките" нито веднъж, може би просто съм спал много добре през тези нощи заради доброто си настроение и не съм се будил от шумовете. Когато настъпиха почивните дни, аз се прибрах в Момин проход, а на 16-ти април се върнах отново в София. Спомням си, че бях в изключително лошо настроение - празниците бяха свършили, на другия ден трябваше пак да ходя на работа. Освен това същият ден бях започнал работа по материала посветен на случая Дятлов и все още бях под впечатленията от тази изключително страшна история.

Тази вечер трудно заспах, постоянно се въртях в леглото, често се будех от обичайните шумове - тропането на съседа, пукането на мебелите. Когато заспивах сънувах разни кошмари - като това, че над леглото има нощна лампа (в действителност няма) и че трескаво се опитвам да я запаля, но тя само съвсем бледо примигва при натискането на ключа и оставам в пълна тъмнина. За първи път изпитах и така наречената "сънна парализа" - когато съзнанието ни се събужда, а тялото все още е парализирано от съня. В един момент имах чувството, че някаква черна пелена ме е затиснала и не мога да се помръдна по никакъв начин. В следващия миг ужасното чувство изчезна, аз знаех, че това е ефекта на "сънната парализа" и продължих с опитите си да спя нормално. Но спокойният сън не идваше. Продължих да спя на пресекулки. По някое време обичайните шумове бяха отстъпили място на необичайните - "мишите стъпки". Към тях обаче се прибавиха и съвсем не толкова леки стъпки, както и от време на време потропване по различни мебели и предмети. Когато най-накрая силно издрънча една пластмасова поставка, не издържах, станах и запалих лампата. Часът бе 4 сутринта на 17 април.

Не видях нищо необичайно в стаята, но повече и не загасих осветлението докато не се разсъмна. Не спах повече тази нощ, само лежах и се чудех всичко което чух дали се е случило наистина или е било плод на неспокойния ми сън. Никакви необичайни шумове обаче не се появиха повече през оставащото време от нощта.

През следващия ден не бях особено работоспособен заради това, че не се бях наспал добре. Въпреки това вечерта реших да не гася лампата и да видя дали няма пак да се повторят странните събития от предната нощ. Лежах и четях книга, а като ми омръзнеше се ровех в интернет. Малко след полунощ "мишите стъпки" се появиха отново. Лампата бе запалена, а аз съм абсолютно сигурен, че бях буден. Не видях мишка. Не виждах и някаква друга причина за звуците. Можех да се ориентирам дори от къде идват звуците, а в тази част на стаята нямаше нищо. Просто сякаш някаква невидима сила стъпваше по паркета. Настръхнах и ако кажа, че поне малко не съм се притеснил, ще излъжа. Но освен това изпитвах и някакво нелогично задоволство - значи не ми се беше присънило миналата нощ.

Станах от леглото и тръгнах натам. Шумовете спряха. Отново легнах и се помъчих да спя на запалена лампа. Много не ми се получаваше, още повече, че "стъпките" се повториха на няколко пъти.

През следващите нощи отново не гасих лампата и отново имаше шумове, най-често след полунощ или около 3-4 часа сутринта. Основно се чуваха "стъпките", но от време на време "щоу-програмата" се разнообразяваше и от други звуци. Най-невероятното беше това, което нарекох "кръгът" и което се повтори само един път. Силно изпукване по пода в отдалечения край на стаята, сякаш някой доста тежък е стъпил там, след няма и секунда ново такова изпукване, но сякаш малко по-в-страни от първото, след още една секунда още едно. Така се чуха за няколко секунди поне 5-6 мощни изпуквания на паркета, които "обходиха" стаята в кръг, като всяко следващо беше все по-близо до мен. Предпоследното бе на метър от леглото, а последното точно под мен под леглото.

Нито веднъж не се сетих да пробвам да запиша с телефона си, някой от тези звуци. Тогава въобще не ми беше до това да се правя на "паранормален изследовател", единствено исках да мога да се наспя нормално. Сега донякъде съжалявам, че дори не опитах да документирам шумовете.

Към края на седмицата вече бях до голяма степен привикнал със спането на запалена лампа и "стъпките" в стаята и горе-долу успявах да спя, само от време на време отварях очи за да видя дали най-накрая няма да зърна източника на шумовете. Така и никога не видях нищо.

В събота се прибрах за една нощ и половин ден в Момин проход. В неделя през нощта отново будувах в квартирата. Явно неведомата сила искаше да си навакса за това, че ме е изпуснала за една нощ и ми устрои специално представление. Изведнъж едновременно се чуха "мишите стъпки" и гардероба започна силно да пука, така все едно нещо напира да излезе отвътре.

На следващия ден реших да взема мерки. Разрових се в интернет и попаднах на следната статия:

Защо мебелите "ПУКАТ" ....

Разбрах, че и други са имали подобни преживявания. Разбрах, че на 3:00 през нощта му казват дяволския час. Тогава неведомите сили били най-силни. Действително при мен около 3:00 зачестяваха шумовете. Припомних си и някои стари методи за прогонване на полтъргайст, за които съм чел още преди години, но които никога не съм мислил, че ще използвам. Говорете му директно.

Така следващата нощ, аз чаках шоуто да започне. Това се случи след полунощ. Чувствайки се почти като идиот, че съм повярвал в такива "бабини деветини" и надявайки се, че съседите вече са заспали и няма да си помислят дали не съм загубил разсъдъка си, аз казах на висок глас нещо от рода на - "благодаря за представлението, а сега бихте ли били така добри да ме оставите на мира". Шумовете заглъхнаха, за всеки случай повторих отново искането си. Не загасих лампата, но до края на нощта не се повиха повече необичайни звуци.

Прекарах още две нощи там. Нямаше "стъпки" или други необичайни звуци, единствено от време на време леки единични изпуквания, които по-скоро приемам за нормални - следствие от падането на температурата през нощта. Въпреки това продължавах да не гася осветлението. Лежах буден в леглото и си давах сметка, че дори повече нищо необичайно да не се случи, скоро няма да посмея да спя на загасена лампа. Освен това си дадох сметка, че щом нещо не ми е приятно няма смисъл упорито да го правя. Наех квартира в София, за да не пътувам с влака, а пътувах с влака защото работех в София. Животът ми от няколко години на практика беше изпаднал в дупка без някакво сериозно развитие в която и да било област. Това, че получавах добра заплата (за българските условия) не бе достатъчно за да оправдае липсата на прогрес при мен. Онази нощ взех твърдото решение, че с или без духове, не искам да продължавам с нищо от това. Макар и да бях платил наема до края на месеца (а и за следващия), още на другия ден започнах отново да пътувам временно с влак, но да спя спокойно в собственото си легло в родната си  къща. На следващия месец освободих квартирата и напуснах работа. Сега, година по-късно сам съм "шеф на себе си". Това не е като да си на сигурна заплата, има много рискове, но нито за миг не съжалих за решението си. Сега имам много повече свободно време, държа съдбата си в мои ръце - основно от мен си зависи дали ще изкарам добри пари или не, откриха ми се страхотни възможности, задвижих някои планирани лични проекти, доброто настроение много по-често е мой спътник. Каквото и да се случи с мен от тук нататък - дори и да фалирам, никога няма да съжалявам за решението, което взех тогава. Ако следите редовно МИСТЕРИКА от дълго време, няма как да не сте забелязали, че през последната година се появяват много по-често дълги и качествени материали отколкото преди. Та от тази гледна точка, мога да благодаря на духовете, полтъргайста или каквото и там да е било за това, че ме "изритаха" от апартамента и от обичайното русло в което бе навлязъл живота ми.

Историята има кратко продължение.

Когато напусках, една моя позната каза, че друг неин познат си търсил квартира в момента. Бях и споменал за духовете, не знам колко сериозно го прие, но се съгласих да покажа апартамента на момчето, а след това да го представя пред собственика. Така историята се повтори - и аз бях доведен в този апартамент от предишния ползвател, и аз като него още не си бях взел всички вещи, когато доведох новия наемател. Момчето взе апартамента, и той като мен на по-нисък наем от обичайния.

След около месец ми се наложи да преспя една нощ в София. Звъннах на момчето, което сега живееше в апартамента с въпрос дали мога да спя в някоя от свободните стаи. Той е точен пич и нямаше проблем. Вечерта гледахме някакъв екшън филм и пихме бира. След това той си отиде в стаята, а аз останах да спя (на загасена лампа) във всекидневната с телевизора. Той си беше забравил телефона при мен, защото около 4 сутринта се събудих от неговите звуци. Помислих си, че е алармата на телефона за събуждане и тръгнах да я изключвам. За моя изненада не беше алармата. Телефонът се държеше като полудял - сменяше произволно менютата си, влизаше в контактите, дори набра пред очите ми един номер. Сякаш някаква невидима ръка си играеше с него. С много натискания на "червената слушалка" успях да го усмиря. Отново легнах да спя, но около един час по-късно се повтори същото. Този път се замислих дали да не го снимам със собствения си телефон, но все пак това беше негова лична вещ, а и се показваха имената на приятелите записани в телефона, затова реших, че не е много редно да го снимам.

Дали телефонът или софтуерът имаха някакъв дефект? Или това бе проявление на паранормалното? За пореден път изпуснах възможността да заснема свръхестественото,но не съжалявам - в интернет има хиляди клипове и за никой няма гаранция, че е истински. Ако бях заснел клипче на побъркалия се телефон или на странните шумове, колко ли хора щяха да ме оплюват като измамник?

През октомври 2012, момчето напусна квартирата. Не съм го питал директно дали е имал някакви особени преживявания, но до колкото схванах не е имал и напуска по други причини. Мисля, че не е довел някой друг наемател на негово място.

Това е в основни линии историята, която ми се случи миналата година. От тук нататък следват основно размисли и спекулации за това каква може да е била причината за събитията.

Обикновени обяснения

1) Ако попитам някой психиатър, той най вероятно ще ми каже, че никакви шумове не е имало. Любимото им обяснение е, че всичко е плод на човешката психика.  Когато посетих групата от лекции обединени под името "Рацио" (RATIO), Крис Френч говореше именно за това в неговото изложение, дори спомена, че на някои хора им се причували стъпки през нощта, но нямало реално нищо такова.

Аз много уважавам професор Френч, но за моя конкретен случай мисля, че греши - шумовете бяха реални.

2) Понеже зачитам всички гледни точки, следва да отбележа, че дори и шумовете да са били напълно реални, това пак не е гаранция, че има намеса на паранормална сила. Може просто да е случайност. Помните ли преди време как в ТОТО-то два пъти под ред се паднаха едни и същи числа? Ако цялата работа не е манипулирана, то това е шанс на един милиард, но ето че се случи. Дали и най-обикновените пукания не могат случайно така да се подредят, че да наподобяват стъпки? И то да се подреждат няколко нощи подред? И по чисто съвпадение да спрат след като казах на глас "заклинанието" си? Шанс не на един милиард, а на един трилион, но кой знае, всичко е възможно...

Паранормални обяснения

3) Класическото свръхестествено обяснение - дух на починал човек. Няколко месеца след като напуснах квартирата, разговарях с човек, който силно вярва в "невидимия свят". Той ме помоли да отрежа малко от косата си и да му я дам за да провери какво става с мен. Дадох му, защото много не вярвам в разни вуду-магии, пък и до колкото го познавам - не е лош човек и не би тръгнал да прави такива неща. След време той ми се обади и каза, че по косата ми е разбрал, че цели 3(!) духа са се закачили за мен, вероятно от времето когато съм живял в онзи апартамент. Това би обяснило защо на момчето което нае апартамента не са се случвали странни неща, или поне аз не знам за такива. Просто духовете са си тръгнали заедно с мен. Но защо тогава една година по-късно не съм забелязал да се проявят нито веднъж? Не приех крайното рационално обяснение на Крис Френч, няма да приема и крайното нерационално обяснение за духовете. Вероятно истината е някъде по средата.

4) Полтъргайст. За някои паранормални изследователи "дух" и "полтъргайст" са синоними. Други обаче не смятат така. Някои смятат полтъргайста за проявление на силните човешки емоции. Ето както пише в Wikipedia по въпроса:

Парапсихологията смята, че се касае за феномен на психокинеза, предизвикана от един или няколко души. Полтъргайст е силно психологическо преживяване, съпроводено от чувство за обсебване, халюцинация и смущения в съня...Полтъргайст често съпровожда хората при преместване в ново жилище рядко причинява телесни наранявания.

Ето още един материал по въпроса, който публикувах в МИСТЕРИКА наскоро:

Призраците - отражение на мислите на човека

Действително по онова време бях в особено емоционално състояние. Лошо настроение заради края на празниците, все още пресни впечатления от "случая Дятлов", размисли от много време за състоянието на живота ми...възможно ли е сам да съм причинил паранормалната активност? Но не за първи път през живота ми съм бил под силно емоционално напрежение, дори съм имал и много по-тежки моменти, защо тогава не е имало прояви на полтъргайст?

5) Зла паранормална сила различна от дух на някога живял човек. Някои наричат тези сили "демони", други им лепват други имена. Както и за горните обяснения не мога да твърдя, че това стои в основата на събитията, но и не мога напълно да го отхвърля. В блога е пълно с подобни истории, а тази ми се струва най-близка до моя случай:

Ужасяващи почуквания (случай от САЩ)

6) Добронамерена паранормална сила. Да, въпреки дискомфортът, който ми бе причинен заради липсата на сън, аз не изключвам възможността неведомата сила да не ми е мислила лошото. Вече споменах, че онези събития доведоха да това да поема по нов път в живота.

В тази връзка на мисли се чудя още нещо. Ако прием, че неизвестната сила, която се прояви пред мен тогава е добронамерена, дали не е искала не просто да промени живота ми към по-добро, ами и да ме предупреди за нещо? На 11 април 2012 (едва няколко дни преди да се развихри полтъргайста), се случиха две земетресения в Индонезия. Отразил съм събитията тук:

Две силни земетресения в Индонезия

Завършвам онзи материал със следния мой коментар:

Какво съвпадение ми се случи. През миналата нощ сънувах, че се е случило голямо земетресение, само че в България. Дори помня силата му - 8.8 по Рихтер.

След около месец ще се случи земетресението в Перник:

5,9 по Рихтер удари София, Перник в бедствено положение

Дали паранормалната сила не е искала да се разкарам от София преди това събитие, което макар да се размина без жертви, предизвика истински шок в Столицата? Може би...

Има и такива материали в МИСТЕРИКА - за "страшни, но предупреждаващи сили", макар и по-малко на брой от тези в които се говори за "злонамерените сили". Ето два примера:


Ето цитат от там:

Аз съм се опитвала да разбера какво значат думите "това е твоят последен шанс". Дядо ми почина някъде по онова време, но не мога да съм сигурна дали Хатман се появи преди или след неговата смърт. Знам, че дядо със сигурност не беше по това време в къщата, но той прекарваше много време в болницата, особено накрая. Дали Хатман ми е казвал, че това е последния ми шанс да говоря с дядо? Аз не знам.


Цитат:

"Нямам идея какво беше това сенчесто същество, но аз винаги съм обичал мрака. През деня дори често ми е трудно виждам, защото слънчевите лъчи направо изгарят очите ми. Дори се шегувахме с приятелите ми на които разказах моето преживяване, че сянката ме е предупредила защото сме от една порода".

Заключение

Какво наистина се случи преди една година? Кое от горните нормални и паранормални обяснения е вярно? Или никое от тях? Не мога да кажа. Знам само, че не само живота ми се промени, ами и възгледите ми по въпроса за свръхестественото. Като цяло не вярвах много в езотерическите/окултните феномени - духове, призраци, полтъргайст, демони и т.н. Обръщах повече внимание на съобщенията за НЛО, извънземни, древни цивилизации, непознати видове животни (криптиди) и т.н. Това е видно от статиите, които публикувах до преди година - едните имаха голям превес над другите. Сега обаче е по-скоро обратното - появиха се статии за "Кървавата Мери", за дъските Уиджа и т.н. Продължавам да не приемам нищо лековерно, но знам, че дори и най-фантастичната история може да се окаже вярна. Пътешествието ми в търсене на истината продължава...

15 април 2013

Електронна връзка със света на мъртвите

Традиционните методи за връзка с "оня" свят, ако приемем че той съществува, са спиритическите сеанси и дъските уиджа. Има обаче и нетрадиционни похвати включващи различни електронни устройства и най-обикновени уреди като телефони, телевизори, компютри и т.н. В блога Андромеда Нео Нула вече бяха публикувани няколко материала по темата и ако се разровите лесно ще ги намерите. Тук представям една история взета от западен сайт.


От години различни хора твърдят, че са получавали телефонни обаждания от починали личности. В повечето случаи те не могат да докажат твърденията си. За разлика от тях паранормалният изследовател Джордж Мийк е успял да направи запис на едно такова обаждане.

Това се случило на 27 януари 1994. Докато бил в дома си близо до град Франклин в Северна Каролина, Мийк получил обаждане от някой представящ се за Константин Раудив.

Запис на разговора в Mp3 формат

Константин Раудив е действително съществуваща личност. Има латвийски произход и самият той е бил изследовател на връзката с отвъдното чрез аудио записи - така нареченият "феноменът на електронния глас" (Electronic Voice Phenomenon - EVP). Починал е през 1974. Снимка на Константин:


Дали записът е измама или е автентично обаждане от света на мъртвите? Освен Мийк и други изследователи твърдят, че са получавали обаждания от Константин Раудив, включително Сара Естеп, Ханс Хекман и д-р Уолтър Упхоф.

На 20 февруари 1994, изследователя Адолф Хоумс получава съобщение на компютъра си, който не бил свързан с интернет или по какъвто и да било начин с външния свят. Не е уточнено точно в какъв вид се е получило съобщението, но най-вероятно е текст, а не глас. Освен това е на немски език. Съдържанието на съобщението е следното:

Това е Константин Раудив чрез устройствата на Станция Ривених. Скъпи колега Адолф Хоумс. Аз тук потвърждавам моя контакт с мистър Малхоф (в Германия) и Мийк и Мейси в Америка. Още контакти са направени успешно с Китай и Япония чрез телефон и факс. Нашите тестове са необходими, защото човечеството е в етап на създаване от самото себе си - което е негативно за нас до там, че не можем да повлияем на съзнанието. Затова ние ви молим на Земята да отворите психическите бариери. Едва тогава има възможност да продължим с повече контакти чрез радио-приемници, телевизори и компютри. За жалост съобщенията от нашата страна чрез телефон и факс не са достатъчни на човечеството да разбере нашата реалност като една от многото реалности.

Източник: Gralien Report
Дата на оригиналната публикация: 31 март 2013
Връзка

Интересна тема, затова я допълвам с втори материал. Историята е следната:

"През 1995, аз бях на 15. Аз често оставах буден до късно в моята стая и слушах радио на моя радиокасетофон. Аз превъртах станциите и щом чуех нещо интересно, натисках бутона "Запис".

Една нощ попаднах на това. Не мисля, че това е началото на излъчването, но хванах голяма част от него. В края, водещия обяви, че станцията е WKCR 89.9 Ню Йорк."

Самият запис е качен в YouTube:



Отново измама? Нощна шега на някой радио водещ? Съобщение от отвъдното? Или може би шпионска станция? Такива станции съществуват от самото начало на Студената война. Те предават на пръв поглед безсмислени цифри, но това са закодирани съобщения за съответните шпиони разполагащи с шифъра.

Източник: Who Forted?
Дата на оригиналната публикация: 5 април 2013
Връзка

ПОДОБНИ СТАТИИ:






Мъже в черно и предупреждение от сенките









Мъжът в черно на гроба на Едгар Алан По