02 януари 2013

Какво се крие под планините Суперстишън

Разни хора твърдят, че са имали срещи с всички видове извънземни същества населяващи подземните нива под планините Суперстишън, източно от Финикс. Ранните съобщения говорят за хора и човекоподобни джуджета живеещи в пещерите в региона, но през 20 век се увеличават срещите с рептили и сиви извънземни. Някои случаи са свързани с "бели-сиви" (колкото и парадоксално да звучи) от звездната система Епсилон Бутис (Epsilon Boötis), други с подземната раса "дерос" - хуманоиди или рептили с черни наметала и качулки. Последните използват отвлечени/програмирани хора над и под повърхността като роби.

Първият разказ е от преди няколко години.

Аз съм чувал, а и съм виждал рептоиди в зоната на 5 мили източно от Финикс, Аризона. Планините Суперстишън са мястото на срещите и се говори, че под тях има извънземни бази и лаборатории. Военните също имат подземна база там и общуват в рамките на експеримент с извънземните.

Преди около 20 години срещнах един човек, който прекарваше времето си в изучаване на старите мини в района. По едно време бе изчезнал за месеци, преди отново да го срещна. Аз го попитах къде е бил през цялото това време. Това е неговата история.

Веднъж той забелязал вход на мина на западната страна на планината. Изглеждала в добро състояние, затова той влязъл в шахтата. Вървял около половин миля и стигнал до знак на който пишело, че се забранява преминаването отвъд тази точка. Шахтата все още изглеждала добре, затова той продължил още няколко десетки метра. Той ми разказа, че хора започнали да излизат от стените на тунела. Хора в черни униформи започнали да го разпитват и после го отвели в място за задържане в град Меса (Аризона), където престоял 72 часа. Те отново го разпитвали и разбрали, че домът му се намира в Колорадо. Дали му самолетен билет до Денвър и му казали никога повече да не се връща в зоната на Финикс. Помоли ме да не казвам на никого, че съм го виждал. Той се върнал само за да си прибере някои лични вещи. Никога повече не го видях след това.

Има и други истории за търсачи на съкровища, които са влизали в стари минни шахти и са намирали холографски стени. Не са опитвали да преминават отвъд холограмата, понеже са се страхували, че няма да могат да се върнат. Те са ми казвали, че са хвърляли кръгли камъни през тези стени и са чували как продължават да се търкалят още известно време. Един от хората промушил ръката си в която държал фенерче през холограмата. Насочил обратно включеното фенерче към себе си, но не можел да види светлината. Той бързо си дръпнал ръката, защото имал чувството, че има нещо от другата страна, което всеки момент можело да го хване и завлече навътре. Аз помолих мъжете да ме заведат при мината. Те ми казаха, че не биха се върнали там. Показаха ми карта обаче и аз тръгнах да търся тази мина, но така и не я намерих. Това не е странно, защото и други са намира отвори и са ги маркирали с пирамида от камъни. Отивали са си за да вземат оборудване и още хора, а когато са се връщали пирамидата от камъни все още била там, но от входа нямало и следа!

Има съобщения за наблюдавани в тази зона рептоиди високи над 2.70 метра. Веднага след като усетят, че ги наблюдават, те изчезват. Хората още са виждали гущероподобни същества високи колкото човек с крила на прилеп и опашки. Те летят в отворите между клифовете и също изчезват след като разберат, че са видени. Индианците са виждали тези същества от стотици години и имат легенди за тях. Казват, че те могат да си сменят формата и да ви се представят във всеки вид в който искат. Това го разбрах при един личен случай.

Докато се разхождах по една пътека в планината, аз видях един човек да идва срещу мен. Той се бе повил от въздуха. Аз забелязах очите му - те бяха очи на рептил. Когато разбра, че аз знам какво всъщност представлява, той ми нанесе психически удар, който мога само да опиша като удар с чук в челото. Почти паднах на колене. Разклатих си главата за да се съвзема и когато отново погледнах натам той беше изчезнал. Аз имах два дни главоболие след това и мисля, че той можеше да ме убие ако бе пожелал.

Това са само някои от странните неща, които са виждани там. Виждали сме различни типове извънземни апарати да влизат в планината. От стотици години са виждани призрачни светлини, които изчезват над стари мини или кладенци, а някои направо в планинските склонове. Би ми било приятно да вляза във връзка с добре екипирана изследователска група, която да провери някои от силните магнитни полета, които може би действат като пространствени портали.

Някой ден нашето правителство може да каже истината за връзките си с извънземните и за технологиите, които са получили за сметка на правото извънземните да ни отвличат.

/ Анонимен потребител /

**********

Историята на Стивън Броди (Steven Brodie)

Стивън Броди е бил човек с много хобита и таланти, сред тях рисуване и събиране на скали. Преди няколко години решил да проучи определена област от Аризона, за която се твърдяло, че притежавала кварцови кристали в изобилие. Броди убедил негов приятел, също запален колекционер на камъни, да се присъедини към него при това пътешествие. След като си купили влакови билети, те пътували до определена малка общност в Аризона, която била близо до зоната, която смятали да проучват.

Двамата виждали една определена отвесна скала от града и решили именно там да отидат. Местните жители чули за техните планове и ги предупредили да не ходят там понеже няколко човека са изчезвали без следа в миналото. Броди и приятеля му пренебрегнали предупрежденията като суеверия и тръгнали към скалата. Едва приближили се до основата и, от сенките се появили две фигури загърнати в тъмни наметала с качулки. Било трудно да се различат техните черти и дали въобще са хора. Броди и приятеля му изпаднали в паника и се опитали да избягат. Стивън се кълне, че една от фигурите насочила към тях нещо като оръжие и ярък лъч светлина ударил приятеля му, който извикал в агония и след това паднал неподвижен на земята. Броди преценил, че приятеля му е убит, макар че никога след това не видял тялото.

След това едно от съществата дошло до Броди, който не се съпротивлявал и стоял като закован на място. Докато все още бил в шок, съществото поставило някакво устройство на главата му и той загубил съзнание.

Следващото нещо, което Стиви си спомня след като отново дошъл в съзнание е, че е в някаква тъмница или пещероподобно помещение, в нещо като килия. Там имало и други хора. Повечето изглежда били в транс или под контрол на съзнанието, той също не бил изключение. Помни, че се "будел" на няколко пъти, но всеки път идвало едно същество в тъмна роба и насочвало някакво подобно на пръчка устройство към него и той отново изпадал в чернотата. По време на един от тези кратки съзнателни епизоди, той успял да говори с едно момиче, което му казало, че техните похитители се наричат "деро".

Това на практика било всичко, което помнел. Забележителната част от историята била, че след няколко месеца, той внезапно дошъл в съзнание и осъзнал, че се движи по улиците на Ню Йорк! Нямал идея как е стигнал до там и къде е бил през последните шест месеца. На всичко отгоре бил и добре подстриган.

Дали това има нещо общо със слуховете за странни и древни тунели под Ню Йорк не е ясно. Някои говорят, че такива тунели се използват от тайни общества подобни на "мъжете в черно". Някои от тунелите са свързани с Импайър Стейт Билдинг и други сгради в Манхатън. Според някои в тези тунели "потъват" много от изчезналите хора в Ню Йорк всяка година.

Стив постоянно страдал от параноя и се страхувал, че някой или нещо го следи. Освен това, често рисувал странни "извънземни" пейзажи, макар преди преживяването си, никога да не го е правил. Един ден Броди изчезнал и от тогава никой не го е виждал.

Източник: Phantoms and Monsters
Дата на оригиналната публикация: 11 декември 2012
Връзка

В първата история няма нито едно име на човек и си е чист градски фолклор. Във втората обаче се споменава името на Стивън/Стив Броди. Поразрових се в интернет и под това име намерих футболист, актьор, играч на безбол и т.н., но не и художник. Цялата история изглежда идва от човек на име Джон Робинсън, който твърдял, че познавал Броди.

Злата подземна раса "деро" за първи път е представена пред широката публика от американския писател Ричард Шейвър (1907-1975). Не съм сигурен до колко описаната история е вярна, по-скоро мисля, че и тя спада към градските легенди. Но съм склонен да вярвам, че действително има непозната подземна раса или дори няколко раси. Други автори и изследователи ги наричат по други начини. Джон Кийл го нарича "ултраземни" (ultraterrestrials) за да ги разграничи от "извънземните". А Мак Тонийс (Mac Tonnies) ги нарича криптоземни (cryptoterrestrials). Аз лично бих използвал на български термина "вътрешноземни" - така ясно се разбира, че не става въпрос за типичните извънземни, които се предполага, че идват от други звездни системи.

Накрая искам да кажа няколко думи са споменатия изследовател Мак Тонийс. Той умира от сърдечна аритмия твърде млад през 2009 - едва на 34 години. Спомням си когато почина, че бях чел в блоговете на негови приятели, също НЛО-изследователи, че тъкмо се бил запознал с някой който можел да му уреди среща с въпросните вътрешноземни. Дали тази среща все пак не се е състояла и това да е истинската причина за смъртта му? Или някой го е ликвидирал за да не стане срещата? Това разбира се са спекулации, но съмненията остават. Почивай в мир, Мак Тонийс!


ПОДОБНИ СТАТИИ:


Кенет Арнолд - измамник?



Зловещо същество на снимка от САЩ




База на НЛО под планината Адамс във Вашингтон?

Няма коментари:

Публикуване на коментар