В интернет попаднах на сайта на клуб "Иван Ефремов":
Това е доста интересен сайт, има и фантастични разкази. Това което ми привлече обаче вниманието, бе организираните от тях всеки вторник сбирки. Както на самия сайт пише:
Място: Дом на културата "Средец", ул. "Кракра" 2А, стая 213
Време: всеки вторник от 20 до 21:30 ч.
Вход: свободен, разбира се :)
Разглеждайки публикуваната програма, реших да посетя сбирката на тема "Оправдание на геноцида срещу зелените човечета" (13 март).
Адресът бе лесен за намиране, портиерът ме опъти къде точно е въпросната стая - "а, философията ли - на втория етаж в ляво" - явно за него фантастика и философия са едно и също, но както и да е :)
Стаята (и самата сграда) се оказаха в типичен овехтял социалистически стил, със стари мебели и обзавеждане. Но това не е проблем на клуба, а на кметството на района, а и на цялата държава - че не се отделят средства за поддръжка и развитие на културата. Предполагам, че плащат някакъв минимален наем (ако въобще плащат нещо) за да ползват помещението, а като се има в предвид настоящата финансова реалност, няма защо да се оплаквам, че стаята не беше много уютна. Не съм броил присъстващите, но бяхме около 20-тина човека и почти всички места бяха заети. Казаха, че друг път идвали повече хора - незнам те къде сядат, прави ли остават?
Имаше хора на възраст от по-млади до доста стари, като преобладаваха хората на средна и над средна възраст. Повечето сякаш си бяха професионални писатели-фантасти. Разбира се, като непознат човек, се чувстваш първоначално некомфортно, понеже всички останали се познават - но така е при всяка група от няколко човека - психология се нарича.
Човекът, който водеше темата бе доста интересна личност - мисля, че се казва Светлозар Янков, поне така пишеше на сайта. Още при самото започване на представянето, го базикнаха за "земните зелени човечета" (еколозите) и той дръпна една тирада за тях. Не беше много ласкава :) Но всеки си има право на мнение все пак. За щастие бързо се върна на темата. Разглеждаше срещата на човечеството с друга интелигентна раса и как трябва да постъпим. Общо взето идеята му, както аз я схванах, е че винаги трябва да разглеждаме извънземните като врагове. Дори и когато са (привидно) приятелски настроени, пак са врагове. До голяма степен съм склонен да се съглася - оцеляването на човешкия вид все пак е заложено на карта при всяка една такава среща.
Човекът разглеждаще случая при който двете раси (човешката и извънземната) са сравнително равностойни или поне едната не е безнадеждно изостанала зад другата. Ако между техниката и възможностите на двете раси има невероятна разлика, просто не бихме се срещнали. Примерно ако извънземните са много напреднали, те не биха ни забелязали както ние не забелязваме мравките край пътя, когато си сменяме гумата на автомобила, а за нас това което за тях е нещо като "смяна на гума" на кораба им, ще е природно бедствие - ще го възприемаме като някакъв падащ метеорид с антиматерия или нещо подобно. Тоест контакт няма да се осъществи поради голямата разлика във възможностите.
Та в границите на сравнимите възможности пак има няколко под-възможности - извънземните са по-слаби от нас, може да се каже че сме равностойни, те са по-силни от нас.
През цялото си изложение човека даваше примери явно от фантастични произведения, и по този начин най-добре описваше идеите си.
Извънземните са (привидно) по-слаби от нас. Какво трябва да направим? Нападаме ли? Не! Наблюдение, наблюдение, наблюдение. Примерът бе с един земен кораб който каца на обитаема планета с ценни за хората ресурси. Там живеят някакви подобни на катерици същества. Хората по типичен земен маниер вадят бластерите и почват да грабят. Тогава катериците питат (сигурно чрез някакво устройство за превод или чрез телепатична връзка - но това е без значение) - "защо го правите, така ли е прието при вас?" Хората отговарят - "ДА! По силния взима от по-слабия". В този момент силово поле обезврежда бластерите на хората, отварят се шлюзове в земята и от там се подават космически кораби. Катериците се качват на тях и казват "Отиваме на Земята да си вземем каквото ни хареса, щом така е прието при вас"....Та извода е ясен - да не се правим на арогантни копелета и да си мислим, че някой е по-слаб от нас. Наблюдение и проучване!
В тази връзка трябва да се внимава и кой преставлява човечеството - да не би някой отделен индивид да запали междузвезна война от името на цялото човечество :) За жалост не можах да запомня всички примери от фантастични произведения, но този също е в тази връзка:
На една обитаема от извънземни планета кацат бойни кораби, от тях излизат въоръжени същества и почват да избиват и рушат всичко наоколо. Преди да си тръгнат предават на оцелелите от местното население следното съобщение "НИЕ СМЕ ОТ ПЛАНЕТАТА Р.". Населението на планетата се съвзема, възстановява своята полулация, развива техниката и науката и успява също да построи боен флот космически кораби. Учените им изчисляват, че нападателите им вероятно са дошли от еди-коя-си звезда. Тръгват с бойните кораби да отмъщават, кацат на една обитаема планета от звездната система, ама гледат обитателите им не приличат на онези, които някога са ги нападнали. Казват си - "ама така и така сме дошли до тук за да отмъщаваме..." - бой, бой, бой и разрушения - преди да си заминат казват на оцелелите - "НИЕ СМЕ ОТ ПЛАНЕТАТА Р."
Другия случай - когато извънземните са по-силни от нас. Водещият представянето излезе с тезата, че най-добрият вариант за човечеството е просто да намерим нещо което им е нужно от нас и да им го предлагаме. Поне докато не се развием до ниво близко до тяхното. Всякакви холивудски филми в които със саморъчно направени бомби и пистолетчета побеждаваме раса извънземни способни да прелетят светлинни години са доста нереални. Трябва да имаме нещо, което да им е полезно за да не ни унищожат - дори и това да сме самите ние като храна за тях. Звучи доста крайно, но все пак от векове голяма част от хората се хранят със свинско месо, населението на Земята постоянно се увеличава, но прасетата очевидно не са изчезнали като вид. Те са полезни за нас и затова ние се грижим за съхраняването им като вид. По същия начин ние трябва да сме "прасета" за една силна раса, поне докато не разберем слабостите им и не си развием технологията.
При срещата на човечеството дори с една добронамерена раса, независимо дали по-силна или по-слаба, пак трябва да не разчитаме на добронамереността на другите. Не ги знаем какви са истинските им намерения, но дори и да са истински добронамерени трябва да ги колонизираме. За всеки случай :)
На това място си тръгнах от сбирката и не мога да кажа как е завършила, но мога аз да доразвия идеята за добрите извънземни, макар че това което ще кажа няма да са оригинални мисли - и други са ги казвали преди мен.
За хората изглежда все пак ще е по-полезно да срещнат една враждебна раса, отколкото една добронамерена. "Добрите" извънземни ще ни дадат лекарства за смъртоносни болести, семена на растения които ще ликвидират световния глад, евтина енергия и превозни средства с което да стигнеш от тук до Ню Йорк ще отнема толкова време, колкото да стигнеш от дома си с автомобил до кварталния магазин. Хората ще се отпуснат и изнежат защото ще получаваме всичко нагово, ще умре науката, ще станем истински мекотели защото ще ни мързи да ходим - на всякъде ще се движим с безплатните ни превозни средства с евтина енергия. В крайна сметка ще деградираме, въпреки (или по-скоро заради) грижите на добрата раса извънземни.
Сега си представете, че срещнем враждебна раса извънземни. Няма ли бързо да забравим земните си различия и глупави вражди и да се обединим пред лицето на врага? Може би най-после правителствата ще започнат да отделят достатъчно средства за науката, вместо за глупави забавления и разни парвенюта да се фръцкат със скъпите си коли. Да, може би за развитието на човечеството ще е по-добре да дойдат "лошите" извънземни :)
