03 декември 2012

Котката на Шрьодингер и духовете

Това е една лично моя идея, която ми хрумна една нощ между 3 и 4 (така наречения дяволски час).

От Wikipedia:

Котката на Шрьодингер е персонаж от изглеждащ парадоксално мисловен експеримент, предложен от Е. Шрьодингер.

Експериментът се състои в следното:

В затворена кутия е поставена котка. В кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Параметрите на експеримента са така подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Според квантовата механика, ако върху ядрото не се провежда наблюдение, състоянието му се описва като суперпозиция (смесване) на две състояния — разпаднало се ядро и не-разпаднало се ядро, следователно, котката е жива и мъртва едновременно. Ако кутията бъде отворена, експериментаторът трябва да види кое да е от двете състояния — «ядрото се е разпаднало, котката е мъртва» или «ядрото не се е разпаднало, котката е жива».


Някои учени казват, че е невъзможно да има такова състояние "живо-мъртъв", дори самият Шрьодингер е от тях, целта на мисловния експеримент е била друга. Отново цитат от същата статия в Wikipedia:

Обратно на популярното мнение, Шрьодингер е замислил експеримента не защото е вярвал, че може да съществува живо-мъртва котка; напротив, смятал е квантовата механика за непълна и не докрай описваща реалността в дадения случай. Понеже котката може да бъде само жива или само мъртва (не съществува състояние живо-мъртъв), то това означава, че същото трябва да е вярно и за атомното ядро. То трябва да е или разпаднало се или не-разпаднало се.

Има учени, които обаче приемат възможността за съществуване на това състояние (интерпретация на Еверет за паралелните светове и съвместните истории):

В интерпретацията на квантовата механика за паралелните светове, която не счита процеса на наблюдение за нещо по-особено, и двете състояния съществуват, но поради краткото време на декохерентност на макроскопичните системи, това състояние на суперпозиция не трае дълго. Когато наблюдател отвори кутията, той става квантово „преплетен” с котката и се създават състояния на наблюдателя съответстващи на «котката е мъртва», и «котката е жива», и никое от тези състояния не може да взаимодейства с другото. Същия механизъм на квантова декохерентност е важен и за интерпретация в термините на съвместните истории. Само "мъртвата котка" или "живата котка" поотделно могат да бъдат част от съвместна история в тази интерпретация.

С други думи - когато кутията бива отворена, вселената се разделя на две отделни вселени. В едната наблюдателя гледа в кутия с мъртва котка, а в другата той гледа в кутия с жива котка. (Отново oт Wikipedia)

Дойде ми на ум, че терминът "живо-мъртъв" много напомня за английския термин undead (не-мъртъв), който се използва в областта на паранормалното за описване на всякакви същества, които "хем са мъртви, хем са живи" като духове, зомбита, вампири и т.н. Те притежават много общи черти с котката на Шрьодингер - имат едновременно черти от две взаимно изключващи се състояния. Според описанието им в литературата - нямат пулс, телесна температура като истински мъртъвци, но могат да се движат и извършват други действия които са характерни са живите същества. Учените (в по-голямата си част) отхвърлят възможността за съществуването на каквито и да било духове и други паранормални не-живи същества. Но защо тези същества да не са просто практическо проявление на един теоретичен експеримент? Защо някои учени допускат наличието на живо-мъртви котки и паралелни вселени в техните мисловни експерименти, но не и като реални възможности? Дали духовете не са същества в двойнствено състояние, които все още не са попаднали в някоя от двете възможни за техния случай паралелни вселени?

Такива мисли ми идват понякога като се събудя в дълбоката нощ.

ПОДОБНИ СТАТИИ:



Проверка за това дали живеем в компютърна симулация






Увеличава ли се призрачната активност в Южен Уелс?





Бихте ли си купили къща с призраци?

Няма коментари:

Публикуване на коментар