24 декември 2012

Защо лошата наука е като лоша религия

Този текст е писан от д-р Рупърт Шелдрейк (Rupert Sheldrake), който е биолог и писател. Това е една критика към закостенялата наука от човек, който самия е учен. Не съм съгласен с абсолютно всичко в текста, особено религиозните намеци и залитания, но като цяло съм съгласен с написаното. От много време мнението ми е именно такова - днешната наука е пълна с догми, а много от днешните учени не се различават особено от религиозните фанатици. Кога ли в името на науката ще почнат да горят хора на клада? Дано повече учени прочетат текста на своя колега и се замислят. Трябва ли с такава злоба да отричат феномени като НЛО, предчувствията и предсказанията, паранормалните същества и т.н.? Не е ли по-добре да ги изучават? Трябва ли заради това, че е пълно с псевдо-контактьори с извънземни, лъже-гадатели и търсещи печалба измамници, да отричаме и малкото, които са имали истински аномални преживявания, дори и да са само 1 процент?

**************

И в религията и в науката, някои хора са нечестни или некомпетентни, използвачи, или пък проявяват други човешки пороци. Моето притеснение тук е по-голямата картина.

Аз съм учен от повече от 40 години, следвал съм се в Кеймбридж и Харвард. Провеждал съм изследвания и съм преподавал в Кеймбридж, имам повече от 80 публикации. Аз съм определено за науката. Но все повече и повече се убеждавам, че духът на свободното търсене е подтиснат в научната общност от страхливо нагаждачество. Науката е осакатена от догми и табута. Все по-скъпите изследвания дават все по-малко резултати.

Лошата религия е арогантна, догматична и нетолерантна. Същата е и лошата наука. Но за разлика от религиозните фундаменталисти, научните фундаменталисти не осъзнават, че тяхното мнение е изградено на базата на вяра. Те мислят, че знаят истината. Те смятат, че науката вече е отговорила на фундаменталните въпроси. Детайлите все още не са ясни, но принципно отговорите се знаят.

Науката в най-добрия си вариант е метод за търсене с отворен за възможностите ум, не религиозна система. Но "научното виждане" базирано на материалистичната философия е изключително престижно защото науката бе толкова успешна. Нейните постижения промениха живота ни посредством компютрите, реактивните самолети, мобилните телефони, Интернет и съвременната медицина. Нашият интелектуален свят бе трансформиран чрез огромното нарастване на научното познание, чак до най-микроскопичните частици материя и чак до безбрежния космос със стотиците милиарди галактики в разширяващата се вселена.

Науката бе успешна, защото бе отворена за нови открития. Точно на обратното, отдадените материалисти превърнаха науката във вид религия. Те вярват, че няма друга реалност освен материалната или физическа реалност. Съзнанието е страничен продукт на физическата активност на мозъка. Материята е неосъзната. Природата е механична. Еволюцията е безцелна. Бог съществува само като идея в човешките умове т.е. в човешките глави.

Тези материалистични вярвания често се вземат за напълно верни от учените, но не защото са мислили критично върху тях, а защото не са. Да се отклоняваш от тях е ерес, а ересът застрашава кариери.

От 19 век, материалистите са обещали, че науката ще обясни всичко в термините на физиката и химията. Науката ще докаже, че живите организми са комплексни машини, природата няма цел, а умовете не са нищо друго освен мозъчна дейност. Вярващите са поддържани от безусловната вяра, че научните открития ще оправдаят това в което вярват. Философът Карл Попер нарича това "материализъм на записите", защото той прави записи за открития, които още не са направени. Много обещания са дадени, но малко са изпълнени. Сега материализмът се изправя пред криза на доверието немислима за 20 век.

Както описах в моята нова книга "Освободената наука", необяснените проблеми тормозят науката отвътре. Много учени предпочитат да мислят, че тези проблеми ще бъдат евентуално разрешени от повече изследвания по установените начини, но някои, включително и аз, мислят, че те са симптом на нещо по-дълбоко. Науката е задържана от многовековни предположения, които са се превърнали в догма.

Въпреки уверените твърдения от втората половина на 20 век, че гените и молекулярната биология ще обяснят скоро същността на живота, проблемите на биологическото развитие остават нерешени. Никой не знае точно как растенията и животните се развиват от оплодени яйца/семена. Много детайли са открити, стотици геноми са подредени, но все още няма доказателство, че животът и умът могат да бъдат обяснени само с физиката и химията.

Техническият триумф на проекта "Човешки геном" доведе до големи изненади. Има доста по-малко човешки гени отколкото се очакваше, едва около 23 000, вместо 100 000. Морските таралежи имат около 26 000, а оризовите растения 38 000. Опитите да се предвидят характеристики като височина показват, че гените са отговорни само за около 5 процента от вариациите от човек до човек, вместо за 80 процента, както се очакваше. Безграничната самоувереност отстъпи място на проблема "липсваща наследственост". А междувременно инвеститорите в генни и био-технологии загубиха милярди долари. Скорошен доклад върху био-технологичната индустрия на бизнес училището в Харвард показа, че "само малка част от компаниите реализират някога печалба". Това показва как обещанията за научни пробиви се провалят отново и отново.

Въпреки брилянтните технически постижения на неврологията като мозъчното сканиране, все още няма доказателство, че съзнанието е просто мозъчна дейност. Водещи издания като "Behavioural and Brain Sciences" и "Journal of Consciousness Studies" публикуват много статии които разкриват дълбоките проблеми в материалистичната доктрина. Философът Дейвид Чалмерс (David Chalmers) нарече самото съществуване на субективно преживяване "трудният проблем". Труден е защото не се поддава на обяснение в термините на механизмите. Дори и да разбираме как очите и мозъка реагира на червената светлина, изживяването на червеното не се отчита.

Във физиката също проблемите се множат. От началото на 21-и век е станало очевидно, че познатите форми на материята и енергията съставляват около 4 процента от вселената. Останалото се състои от "тъмна материя" и "тъмна енергия". Природата на 96 процента от физическата реалност е буквално неясна.

Съвременната теоретична физика се доминира от суперструните и М-теориите, със 10 и 11 измерения съответно, които остават нестабилни. Теорията за мултивселената, която предполага, че има трилиони вселени освен нашата, е популярна сред космолозите въпреки липсата на каквито и да било експериментални доказателства. Това са интересни спекулации, но не твърда наука. Това е неустойчива основа за материалистичните твърдения, че всичко може да бъде обяснено в термините на физиката.

Добрата наука, като добрата религия е откривателско пътешествие, приключение. Стъпва на традициите от миналото. Но е най-ефективна, когато осъзнава колко много не знаем, което не е арогантно, а скромно.

Източник: Huffington Post
Дата на оригиналната публикация: 1 декември 2012
Връзка

Няма коментари:

Публикуване на коментар