02 ноември 2012

Проверка за това дали живеем в компютърна симулация

Идеята, че живеем в симулирана реалност не е нова. На нея са посветени много философски и други научни трудове, книги и филми, най-известния от който разбира се е "Матрицата". Даже според мнозина всякакви паранормални неща като духове, НЛО, Бигфут не са нищо повече от "грешки в програмата".

И след толкова десетилетия на разисквания, може би все пак можем да проверим дали живеем вътре в някоя компютърна симулация. Поне това казват група учени начело със Силас Беане (Silas Beane) от Университета в Бон в Германия.

Пълно описание на техните предположения може да се прочете тук (на английски език).

Какво аз успях да разбера от материала...

Изглежда констатациите си ги правят на базата на нашата собствена компютърна техника и това как ние извършваме симулации. Но не можем да бъдем сигурни, че "който и да е там горе, ако въобще има някой" ще има техника работеща на същите принципи като нашата техника.

Според учените, всяка физическа сила и въобще всичко във вселената трябва да е насложено в една триизмерна дискретна (цифрова) решетка.

Малко отклонение - в науката и особено в техниката думата "дискретен" няма смисъла на "таен", а на "цифров" тоест обратното на "аналогов". "Аналогов" е такъв сигнал, който може да заема всякакви стойности в определени граници, а "цифров" е сигналът който заема само точно определени стойности - като 0 или 1 - обикновено единствените две стойности, които имат сигналите в нашите компютри.

Да се върнем пак на идеите на учените от Германия. Те казват, че триизмерната ни вселена трябва да се симулира върху триизмерна матрица, която трябва е цифрова. И ако действително е така, нищо не може да е по-малко от разстоянието между две точки в матрицата. Във физиката на елементарните частици има една граница позната като граница на Грейзен-Зацепин-Кузмин (Greisen–Zatsepin–Kuzmin), но тя е за максималната енергия, която могат да имат частиците. Интересно защо нея дават в случая с хипотетичната решетка?

Друго от хипотезата на учените е това, че решетката (матрицата) трябва да е кубична. Тоест космическите лъчи трябва предпочитащо да се движат по осите на решетката и да не ги виждаме еднакво във всички посоки. Това според тях можело да се провери с настоящите ни технологии.

Е, добре, нека опитат, може пък и да излезе нещо.

ПОДОБНИ СТАТИИ:



НАСА тества топлинни щитове направени от извънземна почва



Астрономи започват търсене на сфери на Дайсън

Няма коментари:

Публикуване на коментар