19 ноември 2012

10-те най-странни извънземни

Това е списък съставен от д-р Карл Шукър (Dr Karl Shuker), който по-принцип е криптозоолог, но очевидно има широк кръг интереси. И както самият той казва, изглежда "сивите" не са единствените извънземни, които посещават Земята.


Еднокраки роботи

Шофьорът на автобус Антонио Ла Рубия (Antonio La Rubia) от Бразилия шофирал към работата си една нощ през септември 1977. Било около 2:20, когато видял огромен куполоподобен обект над футболно игрище. Скоро бил парализиран от лъч синя светлина. Към него се приближили три футуристично изглеждащи робота, които го пренесли в техния кораб. Тук го подложили на "обичайните" изследователски процедури, но и му показали редица изображения преди да го изхвърлят обратно на улицата. Веднага след това корабът изчезнал. Рисунка от самия Антонио:


Мозъкът без тяло от Пало Верде

Голите мозъци не са най-привлекателната гледка, особено ако се носят към теб в 2 часа през нощта, докато седиш в своя автомобил. И не стига това ами комуникират с теб телепатично!

Именно това твърдят, че им се случило Джон Ходжис (John Hodges) и Питър Родригес (Peter Rodriguez) през август 1971. Имената им не са истинските за запазване на анонимността им. Тогава те били на по 20-и-няколко години.

Докато отивали към колата, те забелязали разпръсната (дифузирана) бяла светлина на близо. Не е ясно какво са правели или какво са търсели там през нощта. След като се качили в автомобила, те забелязали на светлината на фаровете два обекта подобни на мозъци да се реят във въздуха. И двата мозъка били сини на цвят, единият бил с размерите на топка, но другият бил почти половин метър и имал червено петно.

Двамата мъже не губили време в наблюдение, а веднага отпрашили. Ходжис откарал Родригес у тях и след това се прибрал в своя дом. Установил обаче, че му се губят около 2 часа. В последствие имал подобни на сън видения в които бил в стая, в която били големия мозък, два малки мозъка и няколко високи сиви същества с по шест пръста. Големият мозък го информирал, че Земята е наблюдавана заради ядрената енергия. Заявил, че мозъците са само преводачи на сивите същества, които твърдели, че са от Зета Ретикули. Направили и серия предсказания, които обаче не се оказали точни.

Лудото същество от Балд Маунтийн

Това е името дадено от местните медии на невероятния звяр на който попаднали няколко шофьора вечерта на 17 ноември 1974 край Балд Маунтийн (Bald Mountain) на 20 и няколко километра от Шъхейлис (Chehalis), Вашингтон. Три нощи преди това било забелязано НЛО да се насочва към земята, само на няколко километра от мястото където след това е видяно съществото. Малко внимание било обърнато на това съобщение за НЛО преди Ърнест Смит (Ernest Smith) да види "лудото същество". Според неговото описание цитирано в книгата "Странната Америка (Weird America, 1978) от Джим Брандън:

"...беше с размерите на кон, покрито с люспи, имаше четири крака с вендузи като на октопод. На главата си имаше антени и излъчваше зелено сияние".

Съществото е видяно и от господин и госпожа Рамсбах (Ramsbaugh). Тези съобщения привлекли вниманието на местните власти начело с шериф Уилям Уистър (William Wister). Според някои твърдения, шерифът скоро бил посъветван от военновъздушните сили и НАСА да не продължава с разследването си. Вместо него с това се заел екип на НАСА в който имало и тежковъоръжени военни без обозначителни знаци.


Феите

Според някои НЛО-изследователи, извънземните са същите магически същества, които преди са се появявали като феи, елфи и т.н. Сега обаче вместо да танцуват на лунна светлина по усойни поляни, за да са в крак с времето, хвърчат по небето с летящи чинии. Може и да имат известна правота, ако разгледаме инцидента описан от Алфред Бъдън (Alfred Budden) в списанието "Fortean Times" (лято 1988).

Джийн Хигли (Jean Hingley) стояла в градината си в Роули Регис (Rowley Regis) близо до Бирмингам, Англия на 4 януари 1979. Тъкмо била изпратила съпруга си на работа. Тогава видяла голяма оранжева сфера да се носи над гаража им, усещала, че излъчва топлина. Скоро сферата станала бяла на цвят и се приближила по-близо.

Шокирана, жената видяла, че нейното куче стои парализирано до нея (в последствие то се оправило). Още по-голям шок изпитала, когато видяла как три малки подобни на феи същества прелетели покрай нея и влезли в къщата и.

"Бяха около метър високи, облечени в сребристи туники с по шест копчета отпред. Имаха бели лица с очи като черни диаманти. Имаха прозрачни шлемове със светлини на тях. Краката и ръцете им не изглежда да имаха стъпала или длани и бяха зеленикави. Имаха крила покрити с разноцветни точки. Не ги размахваха, докато летяха. Тънки нишки се спускаха от рамената им. Изображението на лицата им - като на мъртвец, нито веднъж не се промени.

По време на инцидента, продължил един час, тези "космически феи" от време на време говорили с Хигли, но с някакъв гърлен глас. Често обаче, когато жената ги заговаряла, те излъчвали лъч от светлината от каските си и я парализирали. Държали се по дяволит начин, клатели коледното дърво, скачали нагоре-надолу по дивана, проявили сериозен интерес към вестниците, касетите и една икона на Исус. Често вдигали малки неща или просто ги докосвали. Когато се ядосвали, че не могат да направят нещо - като да пият вода от чаша, те си го изкарвали на жената с техния светлинен лъч.


Внезапно много силен електронен звуков сигнал се разнесъл и жената видяла овалния светещ в оранжево апарат над градината си. Тогава съществата се понесли към него, като всяко мъкнело по парче пай! След това апаратът им отлетял. След като се махнали, на Хигли и трябвали няколко часа да се свести от болезнените удари със светлинните лъчи, след което успяла да се обади на съпруга си, полицията и един съсед. Няколко месеца върху челото и били видими следите от изгаряния.

Възможно е самите същества да са били халюцинация, но НЛО-то изглежда е било истинско, защото върху снега в градината имало следи, сякаш оставени от някакъв апарат. Освен това част от електрическите уреди в къщата престанали да работят, а касетите, които били пипани от "феите" вече не възпроизвеждали нищо.

Чудовището от Флатудс

Малко са извънземните същества, които да са причинили такъв терор сред очевидците, както това е направило така нареченото "чудовище от Флатудс". Това се случило на 12 септември 1952 в Западна Виржиния. Първо някакъв обект (метеор или НЛО) бил видян от много хора да пада върху хълм близо до Флатудс. Група деца и възрастни тръгнали да го търсят.

Скоро забелязали пулсираща сфера с диамътър от няколко метра. Едно от децата забелязало двойка очи да ги наблюдава между дърветата. Когато насочило фенерчето си натам, всички видели огромна зловеща фигура висока поне 3-4 метра. Фигурата била облечена в нещо подобно на черна роба със заострена качулка, подобно на монах, но лицето, което ги гледало изпод качулката не било на никой монах. Било кръгло, червено на цвят, със светещи очи.


Докато ужасената група от НЛО-търсачи гледала в потрес, съществото бавно тръгнало към тях съскайки. Не е изненада какво се случило след това, всички си плюли на петите и развили скорост като за световно! Срещата била толкова ужасяваща, че през следващите часове мнозина страдали от пристъпи на истерия. На следващия ден редакторът на местния вестник, както и мнозина други обходили местността, но чудовището и неговата сфера били изчезнали. Хората все пак намерили странни следи по земята, място със смачкана трева. Навсякъде се носела странна миризма.

*****

В една статия от преди няколко години Ник Редфърн излага тезата, че "чудовището от Флатудс" е било експеримент на военните. Изложението звучеше доста логично. Добавям и този материал към планираните за в бъдеще теми, стига да успея да го намеря отново.

Мумиите от космоса

Представете си висока метър и половина хуманоидна фигура, главата е свързана с тялото без врат, с сива кожа като на слон и с ръце без пръсти. Без очи, но с конични уши и нос.

Три от тези "мумии" били видени от двама рибари край Мисисипи в нощта на 11 октомври 1973. Съществата се приближили до парализираните Чарлс Хиксън (Charles Hickson) и Калвин Паркър (Calvin Parker) и ги пренесли в техния кораб наподобяващ ръгби с купол отгоре и два прозореца. Вътре ги подложили на редица прегледи, след това ги върнали точно от където ги били взели и отлетели с техния осветен в синьо кораб.


"Растението" от Западна Виржиния


Илюстрация към "Извънземни срещи" (Alien Encounters) от Джон А. Шорт (John A. Short), Август 1997.

Никога не се доверявайте на някой, който изглежда като растение и смуче кръвта ви през дългите си и заострени пръсти като игли. Дженингс Фредерик (Jennings Frederick) ще се съгласи с това твърдение понеже изглежда е срещнал такова същество докато бил на лов в горите на Западна Вирджиния през месец юли 1968.

Фредерик изведнъж чул високо бърборене като на "запис пуснат на бързи обороти". Въпреки това човекът успял да разбере какво му казва гласът - че идва в мир и има нужда от медицинска помощ.

В този момент, Фредерик видял до себе си описаното по-горе квази-ботаническо същество с полу-човешко лице, дълги уши и жълти очи. Преди да има възможност да осмисли видяното, човекът усетил, че подобните на бодили пръсти на съществото се забиват в ръката му и точат кръв. Очите на нападателя смени цвета си на червен и започнали да го хипнотизират като се въртят така, че цялата операция по изсмукването на кръвта станала безболезнена. Още една илюстрация на съществото, този път според представите на Тим Морис:


След минута съществото престанало да смуче кръвта на Фредерик и побегнало на подскоци по близкия хълм. За нещастие на Фредерик, след изчезването на съществото, болката се върнала. Той бързо тръгнал към тях, междувременно чул странен жужащ звук и решил, че вероятно това е корабът на пришълеца.

Фредерик бил толкова разстроен от случилото се, че не казал за него на никого няколко месеца. Някои изследователи спекулират, че цялата история може да е измама, но тези които са говорили на живо с Фредерик не мислят, че е така.

Летящи пихтии желе

Не всеки е имал "честа" да бъде отвлечен от група летящи торби с желе. Това се случило на Стиг Раидберг (Stig Rydberg) и Ханс Густафсон (Hans Gustaffson) около 3 часа през нощта на 20 декември 1958 в Швеция.

Първоначално хората забелязали странна светлина, след което видели и кацнал край пътя апарат на три крака. Пред него имало четири безформени "същества" със сиво-син цвят. Не се забелязвали ръце, глава, крака, нищо. Три от пихтиите се метнали върху ужасените хора, силно го стиснали, взели да ги дърпат към кораба си. Разнесла се странна миризма.

По време на яростните опити на хората да се измъкнат, Раидберг успял да вкара ръката си дълбоко в едно от желетата, но това нямало никакъв ефект. Все пак той успял да им се изплъзне, затичал се към колата и започнал бясно да натиска клаксона. Това изглежда стреснало нападателите, защото желетата пуснали Густафсон, качили се на кораба си и полетели в небето. Безспорно, това са най-странните 5 минути от живота на двамината човека.

Трикракото същество от долината на река Уобаш

Около 9 сутринта на 25 април 1972, семейството на Хенри Макданиел (Henry McDaniel) чуло странни стържещи звуци по задната врата на къщата си в Енфийлд, Индиана. Дни преди това се наблюдавали странни светлини в небето, а Хенри бил попадал на странни следи по земята. Сега, при тези звуци, той погледнал през прозореца като очаквал да види някое улично куче, съседската котка или любопитна миеща мечка. Нищо от изброеното. Това, което видял веднага накарало Хенри да грабне пистолета си и да стреля четири пъти.

На двора стояло мръсно-сиво същество с непропорционална глава, с розови очи и три крака.


Макар един от изстрелите да уцелил съществото изглежда това по никакъв начин не го засегнало и то избягало към близката железопътна линия с големи подскоци. Но няколко дни по-късно се върнало.

Една нощ около 3 часа, Хенри бил събуден от силния лай на кучето си. Внимателно отворил вратата и видял до линията същото същество. Този път то не направило опит да се приближи, а само гледало отдалече. Скоро се скрило и повече не било видяно от Макданиел (или който и да било друг).

Венецуелските "Малки стъпки"

Историите за американската "Голяма стъпка" (Бигфут) са добре известни. Често дори са виждани такива същества в близост до кацнали НЛО. В ранната утрин на 28 ноември 1958 Густаво Гонзалес (Gustavo Gonzales) и Хосе Понс (José Ponce) пътували през Венецуела и попаднали на нещо което може да се нарече "Малката стъпка".

Преди да стигнат до град Петаре, те видели голямо светещо кълбо, което се реело над пътя и го запречвало. Двамата мъже излезли от автомобила и тръгнали към кълбото за да го проучат. От там пък се появило малко космато същество, което ходело на два крака. Гонзалес успял да го хване, като мислил да го предаде на полицията (тук за разлика от горните случаи, човекът е агресора). Съществото било изключително леко. Но за сметка на това било изключително силно - с един удар на лапата си запратило човека на земята.


През това време вече Понс бягал по пътя към местна полицейска станция. Успял да забележи още две "малки стъпки", които събирали камъни и ги качвали на борда на сферичния обект. През това време първият косматко, явно ядосан от действията на Гонзалес, му се нахвърлил с нокти. Човека извадил нож за да се защити, но острието по никакъв начин не успяло да нарани съществото. От сферата се появила четвърта "малка стъпка", която парализирала Гонзалес с лъч светлина. Всички същества се качили на кораба и отпрашили.

Полицията дошла. Проверила дали двамата не са пили - никой от тях не бил употребявал алкохол. Гонзалес имал дълъг червен белег от одраскване. Нещо повече, след няколко дни местен доктор заявил, че бил видял отдалече сражението между Гонзалес и съществото, но не се намесил по разбираеми причини.

Източник: Shuker Nature
Дата на оригиналната публикация: 2 октомври 2012
Връзка

Няма коментари:

Публикуване на коментар