24 октомври 2012

Странните автостопаджии

До колко има истина в тези класически градски легенди?

Една жена-шофьор видяла млад мъж да върви покрай пътя. Никога преди не е взимала непознати, но сега почувствала, че трябва да го направи. Той носел качулка и тя не можела да му види лицето. Докато шофирала го попитала:

"Синко, къде отиваш?"

Той и отговорил:

"Моите устни са близо до тромпета".

Тя се обърнала да го погледне, но той бил изчезнал! Изумена, тя отбила в страни. Скоро един полицай спрял до нея за да види дали всичко е наред и да я предупреди, че е опасно да спира тук.

"Аз съм толкова шокирана, че не мога да продължа" - му казала жената.

"Защо, какво има?" - попитал полицаят.

"Ако Ви кажа, няма да повярвате"

Но той настоял и когато тя му разказала случката, той казал:

"Вие сте петият човек, който ми разказва това".

*****************************

Мъж шофирал по натоварен път и видял автостопаджия. Спрял да го вземе. Той се качил и веднага обявил "края на света". Начинът по който говорел, правил силно впечатление. Когато казал, че е ангел, шофьорът се обърнал да го погледне, но там нямало никого! Спрял изненадан и се огледъл. Скоро го приближила полицейска кола. Човекът разказал, какво му се е случило, а полицаят отвърнал"

"Не сте първият, който ми разказва тази история".

*****************************

А това е една от най-популярните истории в Америка от времето на Втората световна война:

Мъж качил странна жена в своята кола. Когато я закарал до там до където тя искала, жената му предложила да му плати за бензина, който бил изразходвал. Той отказал и тогава тя му предложила да му предскаже бъдещето.

"Ще има мъртво тяло в твоята кола преди да се прибереш у дома и Хитлер ще е мъртъв до 6 месеца".

На път към къщи, човекът видял сериозна автомобилна катастрофа и взел една от жертвите за да я закара по-бързо в болницата, но пострадалият починал по пътя.

*****************************

През 1973 аз срещнах две много високи личности - мъж и жена край връх Сейнт Хелън. Аз бях там за да подготвя пътешествие с кану във вече несъществуващото езеро Спирит. Но понеже беше март, езерото се оказа покрито със сняг и затова тръгнах към върха за да го изкача.

Когато слязох от моя автомобил "Фолксваген Super Beetle" аз бях обзет от страх. Ужасът ме сграбчи.

Опитвах се да се заставя да пресека паркинга към началото на туристическата пътека, където едно семейство се подготвяше за тръгване. Аз не можех да тръгна.

Тогава видях в съзнанието си как върха експлодира. Провикнах се на семейството да се махне от там, защото планината ще избухне. Те ме изгледаха така, все едно съм някакъв луд наркоман. По онова време имах и дълга коса.

Денят беше прекрасен, с ясно небе и аз бързо осъзнах, че това е видение за бъдещето. Влязох в колата и се разкарах от там.

По пътя надолу аз спрях в хижата за да купя бира и почти щях да кажа на собственика, че ще умре някой ден в тази планина.

По-надолу на един остър завой, аз задминах двамина в бели роби. Първоначално си помислих, че са кришнари и понеже имаше 20 мили до Толедо, аз отбих за да ги взема.

Две неща се случиха.

Първо, докато вървях към тях, аз осъзнах, че гледам към тях все едно гледам нагоре към баскетболен кош. Това ме стресна, но аз обичам приключенията. Предложих им да ги закарам.

Жената се обърна към мъжа и каза тихо:

"Мисля, че трябва да срещнем някой тук".

Мъжът, който също имаше дълга коса, леко си вдигна ръката за да посочи, че аз съм този с който трябва да се срещат.

Второ, един автомобил отби и шофьорът ме попита дали съм добре. Отново сетивата ми подсказваха, че нещата въобще не са наред. Аз "знаех", че мъжът и другите трима пътници в колата - вероятно семейството му, въобще не виждат двамината високи хора до мен.

Аз казах, че просто съм се прехласнал от красотата на гледката и съм се спрял за да и се полюбувам. Бавно, много бавно, автомобила се отдалечи, явно си мислеха, че разговарям с въображаеми личности.

Но те бяха истински, много истински.

Жената отново се обърнала към мъжа и казала "Той може да ни види", при което той отговорил "той е в необичайно състояние на съзнанието". След това той се обърна към мен и ми каза:

"Ти ги заблуди?"

Аз не бях подготвен за този въпрос и отново ги попитах дали искат да ги закарам. Мъжът се обърна към жената и я попита "Ще ли?"

И те тръгнаха към колата. Аз знаех, че няма да се съберат в моята кола и казах:

"Май не е толкова добра идея", на което мъжа отговори:

"Ще се съберем прекрасно."

Пред очите ми взеха да се смаляват и се качиха на задната седалка. Имах нужда от бира. Отворих една и предложих и на моите спътници. Робите им имаха мръсни петна все едно са вървели през гората. Не очаквах това от тези, които бях започнал да възприемам като извънземни или ангели. Изглеждаха реални. Мъжът имаше по шест дълги пръста на ръцете си.

Бях подкарал колата и мъжът ми каза вежливо но властно:

"Обърни се и гледай пътя"

При което аз отговорих като всеки 20-годишен:

"Аз мога да карам и да говоря в същото време".

"Какво пиеш?"

"Това е Bud".

"Какво е това?"

"Бира, не знаеш ли, алкохол".

"Алкохол? Това е отрова. Алкохолът ще ти причини много проблеми през твоя живот".

Беше прав за това.

Аз отново погледнах двамата си спътници. Жената се усмихваше. И двамата бяха в началото на тридесетте. Аз казах:

"Толедо е 20 мили от тук. Това трябва да е била дълга разходка".

"Какво правеше в планината" - ме попита мъжът.

Моят ум се бореше с мисълта, че сега имам със себе си двама извънземни, които се бяха променили пред очите ми и преди малко ме бяха скастрили за това, че пия. Разказах им за видението, което имах. Мъжът започна да ми дава точни детайли за датата и часа на изригването.

"Между 60 и 70 човека ще умрат, когато планината изригне" - ми каза мъжът.

След няколко години - на 18 май 1980 загинаха точно 68 човека там.

"Кой си ти?" - попитах.

Жената се наведе към него и тихо с усмивка го попита - "Да му кажем ли кои сме?"

"Не", след което ми каза "Ние сме Наблюдатели".

Усетих, че навлизам в гора за която не знам пътя и казах:

"Аз имах в предвид, как се казвате".

"Моето име е Геруисюмейн (Geruisyumain)".

Аз казах, че няма да мога да запомня неговото име и аз наистина не го помнех 33 години докато не го чух отново в един сън.

"И моето име е Исю (Isyu). То лесно се помни. Помни го като "Is you" (ти си - на английски)".

От всичките велики въпроси, които можех да им задам, аз не зададох нито един. Все още се обвинявам за това, че оставих такава страхотна възможност да се изплъзне между пръстите ми от страх пред непознатото.

Бяхме на около 10 мили от Толедо, когато мъжът каза:

"Отбий тук и когато слезем, не поглеждай назад"

Аз спрях и те слязоха. И разбира се, аз гледах назад как те отново нарастват на височина и след това изчезват.

*****************************

Малко след полунощ на 11 юли, полицай в Меканик Фолс (Mechanic Falls) спрял за да провери тинейджър, който налудничаво премигвал със светлините си. Полицаят намерил в колата 16-годишния Дейвид, който се тресял целия. Хлапето ревяло и говорело несвързано за нещо, което се било случило преди малко.

Историята, която разказал била налудничава, но съвсем не уникална. От поколения, пътниците пътуващи през това тъмно място са разказвали истории за млада жена облечена в бяло, която спирала колите на автостоп.

Но Дейвид никога не бил чувал тези истории. Малко преди 2 часа през нощта, той шофирал по Шосе 26 за Оксфорд. В плътния мрак, той забелязал светлина покрай пътя.

"Тя беше отстрани на пътя. Първоначално беше само светлина. Когато се приближих видях, че е жена. Беше между 20 и 24-годишна. Аз отбих и тя ме попита дали мога да я закарам до църквата на Шосе 11."

Качила се в автомобила. Тя го помолила да кара по-бързо защото закъснявала за своята сватба. Скоро Дейвид отбил по Шосе 11, където било още по-тъмно и след няколкостотин метра видял нещо, което му приличало на църква. Спрял и попитал дали това е мястото.

"Тя погледна към мен и изглеждаше като нормална личност. Каза, че идва полицай".

Погледнал през стъклото и видял светлините на приближаваща се кола. Когато го отминала, той видял, че действително това бил полицейски автомобил. Чул една последна дума от жената - "Довиждане".

"Когато се обърнах към нея, тя беше изчезнала".

Дейвид е абсолютно сигурен, че вратата от другата страна на шофьора не е отваряна. Навън никъде не се виждала жената в бяло. Младежът дал газ и намерил полицая. Питал го дали е видял някого друг в неговата кола. Полицаят единствено бил видял хлапето да седи само в автомобила си.

Историята за призрачната жена има много вариации. Най-често се твърди, че това е духа на годеницата на Джордж Найт, заклана през 1856 в нейната къща край Шосе 11. Жената ще предупреди за нещо, този, който я вземе на автостоп или ще направи предсказание, след което ще изчезне.

В друга версия това е призрака на младо момиче убито на път за нейния бал.

След този случай Дейвид е потърсил в интернет (има много информация за призракът от Шосе 26) и мисли, че се е сблъскал с духа на жена загинала на път към църквата за нейната сватба през 30-те години на ХХ век. Мъжът за когото е трябвало да се омъжи е все още жив и живее в Оксфорд.

*****************************

"Това е част от път, на север в Мейн, който никога, никога не е виждал усмивка..."

Това е част от песента "Надгробен камък на всяка миля" и се отнася за изолиран път в Мейн. Кънтри изпълнителят Дик Кърлес (Dick Curless) записва парчето през 1965 и това се превръща в най-големия му хит.

Тази секция от Шосе 2 минава през гористи и усамотени части на Мейн. Шофьорите с ужас минават по нея особено през студените и снеговити зими характерни за Ню Ингланд. Съвсем естествено мястото е придобило лоша репутация.

Кърлес е родом от Мейн и е бил шофьор на камион преди да стане кънтри музикант. Той много добре познава опасностите при пътуване през това място. Песента разказва за всички шофьори загинали там.

От години местните хора разказват за жена в бяло, която върви покрай пътя през нощта. Тя ще казва на спрелите водачи, че тя и нейния съпруг са имали ужасен пътен инцидент и ще моли за помощ. Когато взелото я превозно средство напуска местността, тя ще се изпари безследно. Според историята младоженци са пътували през нощта по този път. Мъжът бил пиян и се блъснал в телефонен стълб. Той загинал на място. Жената изпълзяла от автомобила и замръзнала до смърт на снега. Духът и и досега продължава да обикаля Шосе 2 и да търси някой да и помогне.

В друга версия на легендата, това е дух на малко момиченце, което търси помощ. Тя дори внезапно ще се материализира вътре в автомобила и също така внезапно ще изчезне.

На 22 август 1967 загиват две 10-годишни момичета. Според някои техните духове и досега бродят по пътя.

Някои хора разказват как са минавали по този път през нощта и са виждали червена премигваща светлина в далечината. Когато я доближат, светлината изчезва, но бял облак обръща автомобила им.

*****************************

Тълпи се стичат тази година около новогодишните празници в Блекавил (Brackaville), Великобритания. Причината е предполагаема среща с привидение.

В един момент поне 60 автомобила са се били наредили по пътя с надеждата да видят нещо.

Според някои всичко се дължи на отражение на Луната в реката, която тече в тази местност, но други упорито твърдят, че "нещото" е имало очертана човешка фигура. Дори казват, че това е духа на жена.

Пат Хюз (Pat Hughes), съдържател на бар, разказва:

"Всички говорят за това в бара и това естествено е разпалило въображението на младите хора".

Източник: Phantoms and Monsters
Дата на оригиналната публикация: 4 октомври 2012
Връзка

Няма коментари:

Публикуване на коментар