26 септември 2012

Призрачни гласове от килера

Тази история идва от Нюфаундленд и е от типа "познавам някого, който познава..." тоест достоверността и трудно може да се провери.

В края на 60-те години на ХХ век, местен човек на име Рег е живял в къща с няколко доста бъбриви духове. Както ми е разказвал:

"Тръпки ме побиваха, макар да не съм виждал, а да съм чувал духове да говорят в къщата в която израснах. Баба ми, дядо ми, майка ми и аз - всички имахме възможност да се срещнем със свръхестествените същества".

За първи път Рег се срещнал с тях, когато бил на 9.

"Аз израснах там с трите ми сестри. Понякога поради ограниченото пространство се налагаше да спя на дивана в дневната. Там имаше малка печка и килер за палта".

"Спомням си, че всяка нощ се будех между 3 и 4 часа от гласовете разговарящи в килера. Не можех да разбера какво казват. Различавах 6-7 различни гласа".

"Казвах на майка ми са това, но тогава тя го приемаше като детска фантазия".

Когато Рег пораснал, той се изнесъл от там и неговите баба и дядо се нанесли в апартамента.

"То това време работех в Торонто. Говорехме с майка ми и нещо стана въпрос за килера. Тогава тя каза, че баба ми също е била събудена през нощта от гласове идващи от там".

Баба му произнесла молитва и гласовете спрели.

Използването на молитва и дори на името на бога е често срещан мотив в призрачните истории от Нюфаундленд.

В друга история от там се разказва за човек наречен просто "чичо Ели". Някакъв палав дух постоянно гасил керосиновата лампа докато чичо Ели и семейството му играели карти. Тогава чичо Ели казал високо:

"Ако принадлежиш на Бог, върни се при Бог. Ако принадлежиш на дявола, върни се при дявола!"

След което той отново запалил лампата и семейството спокойно довършило играта си.

Източник: Phantoms and Monsters
Дата на оригиналната публикация: 11 септември 2012
Връзка

Няма коментари:

Публикуване на коментар