18 септември 2012

От архивите: По следите на изчезналия Кивот

Сайтът Phantoms and Monsters припомня някои от твърденията свързани с този библейски артефакт. Замесена е и българска информационна агенция.

През Ноември 2011 се появи новината, че изчезналият Кивот, за който се твърди, че съдържа 10-те божи заповеди, е намерен заедно с гробницата на Александър Велики на гръцкия остров Тасос.

Българската информационна агенция Фокус, известна с не твърде голямата си точност, съобщава за твърдения появили се на сайта Grekomania.ru. Това е руски портал твърдящ, че са "официален информационен партньор на Министерството на културата и туризма на Гърция". Твърденията заявяват, че група водена от Николао Кумаржис (Nikolaos Kumardzis), е открила сензационните находки. Този "археолог" не е свързан с никои други разкопки. Историята се появява поне в един американски вестник.

За Тасос от много време се говори, че може да е мястото, където да се намира гроба на Александър Велики, който е починал в Вавилон през 323 пр. н.е. Връзката между великия пълководец и десетте божи заповеди (които той определено не е спазвал) не е ясна. Това прави още по-малко достоверна новината, че били намерени заедно.

Изчезналият Кивот от векове ентусиазира пътешественици, изследователи и авантюристи да го търсят. Интернет е пълен с всевъзможни твърдения.

Това е един материал от 2008, който твърди, че Кивотът се е превърнал в свещен артефакт на африканско племе...

Февруари 2008

За последно видяхме изгубеният Кивот в действие, когато Индиана Джонс го изкопа в Египет в добре известния игрален филм. Но според Тудор Парфит (Tudor Parfitt) това е грешка. Вместо Египет, артефактът (или репликата създадена след като оригинала е унищожен) се намира върху прашен рафт в музей в Хараре, Зимбабве.

Често Кивотът се описва като дървена кутия, вероятно обкована със злато, с четири халки през които се поставят колове и така се носи. Съдържа десетте божи заповеди. Може да изгаря препятствия и навъртащи се наоколо невнимателни хора. С тромбонен звук е разрушил стените на Йерихон. В Библията се споменава, че се е намирал в храма на Соломон, който вавилонците унищожили през 586 г. пр. н.е. Учените дебатират за това дали наистина е съществувал и къде се намира сега ако е реален - под Сфинкса, закопан под храмовия комплекс в Йерусалим, във Франция, в Англия...


Парфит, който е на 63, е професор в Лондонския университет - департамент за ориенталски и африкански изследвания. С последната си книга той рискува академичната си репутация, но добавя нови щрихи в хилядолетната мистрия. Професорът обаче и преди е бил в такава ситуация и се е оказвал прав за друго сензационно негово твърдение. През 80-те години на ХХ век, той живее при южноафрикански племенен клан наричащ се Лемба. Те твърдели, че са едно от изгубените племена на Израел. Професорът напълно заставал зад това твърдение, но неговите колеги му се смели. През 1999 година обаче генетично изследване доказало, че специфичен генетичен маркер се появява еднакво често както при племето Лемба, така и при евреите от рода Коен, за които се твърди, че са наследници на жреците от древния еврейски храм. Лемба и Парфит станали световна новина.

Парфит започнал да се пита дали и друг аспект от устната история на Лемба няма да се окаже истински - за свещения подобен на тъпан предмет наричан Нгома Лунгунду. Спред Лемба в този артефакт се поставяли религиозни предмети, носел се на колове минаващи през халки и бил способен да произведе "Огънят на Бога", който можел да убива. Старейшина от племето казал на Парфит, че са го донесли от храма в Йерусалим през цяла Африка.

В мита на племето се говори за град наречен Сенна. Парфит действително намерил такъв изоставен град намиращ се в днешен Йемен. Изглежда предците на племето са минали от там.

Но следите на Нгома се губят някъде през 40-те години на миналия век. Професора го търсил в Египет, Етиопия, дори Нова Гвинея, преди да се натъкне на нещо интересно в складово помещение в един музей в Хараре, Зимбабве. Там, сред разхождащите се мишки, се намирал стар тъпан със сякаш прогорена дупка на дъното - "все едно е използван като оръдие" ще отбележи професора. В краищата му се забелязвали останки от халки. "Тръпки ме полазиха" - казва Парфит при вида на този предмет, толкова много приличащ на описаното в Стария завет.

Парфит смята, че "Огънят на Бога" се е получавал от използването на нещо като примитивен и нестабилен барут. Това би обяснило защо понякога са загивали хора намиращи се край артефакта. Има известно разминаване в това, че реалния предмет е тъпан, докато в Библията винаги е свързван със звуците на тръба.

Е, наистина ли е намерен изчезналия Кивот? И да и не, заключва професорът. Въглеродната датировка определя създаването на Нгома някъде около 1350 година от н.е. - впечатляващо за африкански дървен артефакт, но създаден 2500 години след времето на Мойсей. Парфит казва, че това напълно се връзва обаче с историята на Лемба - те казват, че оригиналната Нгома е била унищожена (при поредното си спонтанно възпламеняване) и е трябвало да бъде създадена отново от жреците.

Колегите на Парфит отново отхвърлят неговата теория, но дали отново след време няма да се окаже прав?

Източник: Phantoms and Monsters
Дата на оригиналната публикация: 5 септември 2012
Връзка

ПОДОБНИ СТАТИИ:


42-ма от 43 американски президенти свързани с английския крал Джон Безземни?

Няма коментари:

Публикуване на коментар