Гигантски крокодили дебнат австралиец в продължение на дни

Австралиец е спасен след като в продължение на 3 дни е бил дебнат от крокодили край рибарска колиба. Тери Донован (Terry Donovan), на 65 години, е бил в колибата си на остров Дина (Dinah) в северен Куинсленд, когато наводненията му попречили да се прибере.

Крокодилите плували около и под бараката (явно колибата е издигната на колове). "За нищо на света не смятах да излизам навън, но се опасявах, че ако водата продължава да се покачва, ще влязат вътре", споделя Донован. Той живял върху билярдната маса през тези дни, където бил натрупал провизии. Водата достигала по мрежичката, където се събират топките.

Мъжът бил спасен с хеликоптер, който дошъл да провери какво става с него, след като не отговарял на обажданията на сателитния си телефон. 

Източник: Sky News
Дата на оригиналната публикация: 23 март 2012
Връзка

Робот който може да скочи на покрива на двуетажна сграда

Този робот е дело на Boston Dynamics и може да скочи от нивото на земята върху покрива на двуетажна сграда. След това може да скочи обратно на земята без да се счупи. Нарекли са го Sand Flea (Пясъчна бълха).

Мистериозните изчезвания

Авторът на оригиналната статия разказва една семейна история предавана от години в техния род, след което припомня два случая на мистериозни изчезвания неразгадани и до днес. Дали има намесени паранормални фактори?

Някъде в началото на предишния век, далечен братовчед на име Клод Калоулей (Claude Calloway) изчезва мистериозно и напълно внезапно. Той седял на верандата на къщата и разговарял с баща си през отворения прозорец, който бил вътре. След малко бащата излязъл също навън, но от сина му нямало и следа. Повече никой не го видял.

Това изчезване само по себе си е странно, но в семейната история има дори още по-странни детайли. Клод заедно с други членове на семейството позирал за снимка няколко дни по-рано. Той въобще не бил заснет на фотото, все едно не бил там.

Изчезването на Фредерик Валентич

Вечерта на 21 октомври 1978, 22-годишният Фредерик Валентич (Frederick Valentich) летял с малък самолет над морето на път за Кинг Айлънд (King Island), Австралия. От там мислил да вземе няколко приятели на самолета си. Докато летял изведнъж осъзнал, че не е сам в небето. Голямо зелено кълбо от светлина се появило и започнало да обикаля около неговата Чесна. Валентич се свързал с контролната кула в Мелбърн и описал случващото се.

"Изглежда си играе някаква игра с мен. Премина над мен два-три пъти със скорост която не мога да определя".

Не след дълго двигателя на самолета започнал да проявява проблеми. Това са последните разменени реплики между Валентич и кулата:

Кулата: Самолетът все още ли е с теб?

Валентич: Той е (мълчание в микрофона за две секунди) сега се приближава от югозапад.

Кулата: (повик за потвърждение на връзката)

Валентич: Двигателят не звучи добре. Настроил съм го на 23-24 и нещото е (чува се кашляне)

Кулата: Какви са ти намеренията?

Валентич: Моите намерения са да..отида до Кинг Айлънд...Мелбърн. Този странен апарат се носи над мен отново (мълчание в микрофона за две секунди). Той се носи и (мълчание за една секунда) и не е самолет.

Кулата: (повик за потвърждение на връзката)

Валентич:(мълчание във включения микрофон за 17 секунди)

След това се чул мощен металически звук. Нито младият пилот, нито самолетът му били намерени някога.

Изгубеният полк

През 1915 един полк от Норфолк от кралските сили на Великобритания се придвижвал към един хълм в залива Сувла (Suvla) в Турция. Хълмът бил покрит от спуснал се ниско облак. След като маршируващите войници навлезли в облака той изведнъж се издигнал към небето, но полка го нямало. Това наблюдавали трима новозеландски войници.

Истинността на историята от Първата Световна Война е трудно да се провери и често се определя като градска легенда. Има подобна история и от времето на Втората Световна Война - пилот твърди, че е наблюдавал как цял бомбардировач изчезва в облак и никога не се появява отново. Този пилот дори се появява в едно списание и радио-шоу. Дали не си е измислил всичко за да придобие известност не може да се каже.

Историята на Валентич обаче е съвсем истинска и добре документирана. Това обаче не значи, че със сигурност се е сблъскал с нещо паранормално. Въпросите остават...

Източник

Венеция потъва по-бързо от очакваното

Учени са заявили, че Венеция потъва 5 пъти по-бързо от предполагаемото до този момент. Освен това се накланя на изток.

Предишни изследвания са предполагали, че островите от лагуната потъват с по-малко от милиметър на година, докато сега се отчитат стойности от 2 до 4 милиметра годишно. Според изследователите това се дължи на естествени процеси като движението на тектоничните плочи.

Наводненията също са зачестили. Вече на жителите на Венеция се налага по 4-5 пъти да вървят из града върху изградени дървени пътеки.

Източник

200-килограмов фрагмент пада от небето в Сибир

Огромен фрагмент с формата на купол е паднал близо до отдалечено селище в Сибир.

Според експерти той не е част от ракета или друга земна космическа технология. Това обаче не значи, че не е част от друг вид земна машина. Още повече, че не е ясно дали хората са го видели наистина да пада от небето или просто са го намерили край селото си и само предполагат, че е паднал.

Властите са извършили измервания и са установили, че той не е радиоактивен.

Източник



ПОДОБНИ СТАТИИ:


Списък с катастрофи на НЛО



Уфологична конференция

Дебнещият човек-сянка

Шумът на движеща се по пода на детската и стая играчка-влакче събудил Маги. Седнала на края на леглото и взирала се през сумрака на стаята, тя осъзнала, че никога не е виждала тази играчка.

"Аз бях много малка" - разказва днес Маги - "събудих се от влакчето в моята стая. То не беше мое и тръгнах към него"

Но играчката се отдалечавала от нея винаги, когато тя се опитвала да я доближи, водейки я към отворената врата на килерчето в нейната стая. Момичето протегнало ръка за да хване влакчето, което било влязло в килера, тогава се случило нещо което ще помни цял живот.

"Нещо отвътре грабна ръката ми" - разказва Маги - "и аз обезумях".

Майката ма Маги се втурнала в стаята привлечена от виковете и притиснала детето до себе си.

Докато растяла Маги се опитвала да изхвърли тази случка от ума си, приписвайки я на въображението, но знаела, че не било така. Скоро нещото се завърнало в живота и.

"Когато бях на около 8, започнах да виждам Човека-сянка"

По-тъмна от нощта, сянка оформена като човек.

"Винаги беше един и същ" - разказва Маги - "чувствах се притеснена, но не напълно уплашена. Беше просто тъмна фигура. Нямаше шапка или нещо друго обичайно свързвано с тях."

Никога не го е виждала да се появява от нищото или да влиза в стаята. Просто разбирала когато вече е там. Стоейки, винаги стоейки.

"Не долавях никаква емоция от него. Не изглежда да се усмихваше или дори да гледаше към мен. И винаги стоеше докато заспя, така че не съм го виждала и да си тръгва".

Този сенчест човек посещавал Маги толкова често, че тя привикнала с присъствието му в нейната стая.

"На няколко пъти все пак съм го виждала да се движи" - продължава Маги - "прави няколко стъпки напред-назад, сменя си позата или си размърдва главата, точно като нормален човек, който дълго време е стоял на едно място"

Дали това е било същото същество, което се опитало да я прилъже някога в мрака? Маги никога не разбрала. Нито и станало ясно какво иска от нея.

"Никога не долових емоция - грижовност или омраза"

Но нейните собствени чувства я озадачават.

"Почти ми е невъзможно да го опиша" - разказва тя - "не е като грижата за приятел или родител. Не е нищо романтично. Не е да не съм искала да се махне, нито ми е липсвал. Но когато не се е появявал няколко дни, се чувствах все едно съм направила нещо лошо"

Тя не знае защо се чувствала така.

"Никога не усетих да е искал да направя нещо, но сякаш нещо пропусках"

Маги не е единствената. Хора на всякаква възраст, от различни краища на света съобщават за срещите си с хората-сенки, обикновено в техните собствени домове и в малките часове на нощта. Често вървят по коридорите, крият се в ъглите или като в случая с Маги - просто стоят и наблюдават.

Изследователят Лий Проузер (Lee Prosser) ги описва като просто любопитни.

"Аз чувствам, че тези същества са разузнавачи или изследователи от друго измерение" - казва той - "те могат да се появят по всяко време и на всяко място"

Човекът-сянка посещавал Маги редовно в продължение на около година.

"След това започна да се появява по-рядко. Не ми липсваше. Последният път, когато дойде, аз някак си знаех, че това е за последно"

Източник

Етикети за игрите подобни на тези за цигарите

Американски законодатели за излезли с доста интересно предложение. На видео игрите да се поставят надписи като тези което се поставят на цигарените кутии. Примерно да пише "ВНИМАНИЕ: игрането на насилствени видео игри се свързва с агресивно поведение".

Източник

Законопроекта предвижда този етикет да се поставя и на сравнително безобидни игри. Това предложение е леко малоумно според мен. Има много игри без насилие, с много хумор и подходящи за всяка възраст. Една такава игра която попада тази категория е "Hello Kitty Party" (Партито на Хело Кити). Къде ли е насилието в нея? Може би е опасно това, че на едно място играчът използва нож за да нареже зеленчуци за партито? Даааа....сигурно това ще доведе до агресивно поведение...

Но американските законотворци не могат да ме изненадат с никаква идиотщина. ACTA, PIPA, SOPA, законите според които за кражба на две марули от магазина получаваш 20 години затвор...

ПОДОБНИ СТАТИИ:



Mass Effect 3




Магията на Indie игрите

Бункерът на Хитлер в Лос Анджелис

В Лос Анджелис се издига имение-бункер от който Хитлер управлява световната нацистка империя след края на Втората Световна Война. Звучи като сценарий на треторазреден филм, но някога това не е звучало като фантастика.

През 30-те години на ХХ век симпатизанти на нацистите в Лос Анджелис толкова са вярвали, че Хитлер ще покори целия свят и ще се премести да живее в техния град, че дори не са дочакали това наистина да се случи, а са се заели да построят бункер на любимия си откачен фюрер веднага. Явно са били не по-малко откачени и от него.

Пръснали са огромни за онова си време суми за да не е лишен от удобство обитателя на бункера. Има дизелова централа за електричество и резервоар способен да съдържа 1 400 000 кубични метра вода. Американските фашисти са се надявали да добавят и 5 библиотеки, няколко трапезарии и гимнастически салон с пари от Германия.

Но един ден след японското нападение над Пърл Харбър, полицията нахлува в имението и задържа около 50 американски симпатизанти на нацистката идеология.

Днес бункерът е в руини, нашарен с графити. Има планове да бъде сринат изцяло за да се обособи площ за пикник и по този начин да се обърне нова страница в американската история.

Източник

Котката-демон от Втората Световна Война

Октомври 1943. Сякаш този ден е бил сцена извадена от "Дантевият Ад". Притъмнялото небе над Лондон, облаците обагряни в червено от избухващите немски бомби, усещане за смърт над празните улици. Там се намирал Хауърд Леланд (Howard Leland), един от многото доброволци в ARP (служба за предпазни мерки при бомбардировки).

Докато земята се люлеела от поредната мощна експлозия, той се втурнал в една изоставена къща, докато премине непосредствената опасност. Вътре не се виждало нищо, но с помощта на своя фенер, Хауърд намерил стълбището към втория етаж и се спрял да си почине на първото стъпало, изчаквайки поредната вълна на бомбардировки да отмине.

Внезапно студена тръпка на страх преминала през тялото му, защото усетил, че не е сам. Нещо, не някой, а именно нещо го наблюдавало. Погледнал към горните стъпала и чувството се засилило. Включил отново фенера си и видял на горната площадка на стълбището нещо, което накарало всички останали ужаси от този ден да избледнеят от съзнанието му. Там стояло огромно космато същество със страховити нокти и бляскащи очи. Можело и да мине за обикновена макар и страшно голяма котка ако не били двата рога на главата и.

За цяла минута, човекът стоял неподвижен, парализиран от злите немигащи очи. И тогава съществото се раздвижило. С един единствен скок, то се насочило към долната стая. Но преди да допре пода, съществото изчезнало във въздуха. Въпреки това Хауърд чувал смразяващия му писък, който кънтял в празната стая.

Във същото време се чули човешки стъпки откъм входната врата и магията била развалена. Писъците моментално престанали и през вратата се показали двама другари на Хауърд от ARP. Той им разказал какво му се е случило, никой от тях не бил чул писъците на съществото и Хауърд не очаквал да вземат разказа му на сериозно. Но за негова изненада, те запазили пълно мълчание и сериозни физиономии през цялото време.

Когато свършил, му казали, че не е единственият, който е имал среща с това нещо. За няколко години много хора го били виждали - демонът-котка, който винаги се намирал най-отгоре на стълбищата.

С надеждата, че ще открият някакви физически доказателства за съществуването на това създание, тримата се качили горе и претърсили етажа. Не намерили нищо.

Два дни по-късно Хауърд посетил известен ясновидец - Джон Пендрагон (John Pendragon). Намерили къщата на голяма карта на Лондон и Джон си поставил пръста на мястото. Веднага съзнанието му се изпълнило с един вихър от котки бушуващ на горния етаж в къщата. В центъра имало нещо доста по-голямо, не било котка, нито дори демонът-котка. Било човек с примка в ръцете си, който се готвил да я постави на врата си.

След това видение ясновидецът помолил Хауърд да разпита съседите за предишните собственици и обитатели на изоставената къща. Скоро той се върнал с интересни новини.

Един от някогашните обитатели на къщата запалено практикувал черна магия. В един отблъскващ ритуал, той редовно убивал котки върху един нечестив олтар. Скоро човекът се самоубил като се обесил на върха на стълбите. Не след дълго започнали да се чуват писъците и демонът-котка бил видян за първи път.

Когато Хауърд попитал ясновидецът какво мисли за съществото, той отговорил, че вероятно това е дух, чиято външна форма и безкрайна омраза се дължи на многото невинни котки намерили смъртта си там.

От години (и вече десетилетия) във Великобритания се говори за феномена на "британските големи котки". Котки забелязвани из цялата страна. В повечето случаи се оказва, че това са екзотични животни като пуми, леопарди и други, които са били държани като домашни любимци и са избягали. Има и много случаи на измами или грешна идентификация. Някои автори обаче предполагат, че поне една част от тези наблюдения може да се дължи на паранормални същества - те изтъкват именно тази история за демонът-котка от Втората Световна Война.

Първоизточникът на тази история е автобиографичната книга на ясновидеца Джон Пендрагон излязла през 1968 година, която е написана заедно с изследователя на паранормалното Брад Стейджър (Brad Steiger). Историята е дадена съвсем накратко и без да може да се провери истинността и. През 1993 обаче Стейджър издава книгата "Странни котки" в която случката е описана много по-подробно и са дадени пълните имена на очевидците (в книгата на Пендрагон са само с инициали).

Източник

Статията е извадка от подготвяна за печат книга със заглавие "Cats of Magic, Mythology, and Mystery" (Котки от магия, митология и мистерия). В статията е дадена и снимка на маска на котка с рога. Не е дадено обяснение за тази маска. Как да тълкуваме това?

ПОДОБНИ СТАТИИ:


Някои от най-странните мистерии на Втората Световна Война

Цунами-призрачен кораб достига бреговете на Канада

Като напомняне за това какво се случи преди повече от година в Япония, край бреговете на Канада се е появил изоставен японски рибарски кораб.

На 11 март 2011 Япония е ударена от мощно земетресение и огромно цунами. Явно този кораб е завлечен навътре в океана от оттеглящата се вода.

Източник

10 неща от миналото, които все още работят

Може би има по-стари предмети в съответната категория от описаните тук, но за тези е напълно сигурно, че все още работят.

Най-старата електрическа крушка

Намира се в пожарникарска станция в Калифорния и свети вече 111 години. Конструирана е от Адолф Чайлет (Adolphe Chailet) в съревнование с Томас Едисон за най-добра крушка.

Най-старата прахосмукачка

Собственост е на Хари Кокс (Harry Cox) от Англия и е произведена през 1904. Доста е шумна и жена му предпочита да чисти със съвременен модел прахосмукачка.

Най-старият хладилник

Намира се в САЩ. Произведен е през 1935 година и никога не е трябвало да бъде сериозно ремонтиран.

Най-стария компютър

Намира се в мемориална зала в Япония и е произведен през 1958. Модел FACOM 128B, той е бил ъпгрейдван няколко пъти през годините. Има изчислителна мощност по-малка от тази на един съвременен калкулатор. Не върши истинска работа вече, но целта е да го поддържат в работно състояние поне до 60-тата му годишнина.

Най-старият хуманоиден робот

Построен е във Великобритания през 1950, няма интелект и се движи съвсем бавно. Създателят му е използвал вторични суровини и целия робот му е струвал под 20 долара. Управлява се с радио вълни.

Най-старият телевизор на Великобритания

Произведен е през 1936 и е купен за под 100 английски лири. Днес колекционери са готови да дадат 5000 паунда за него. Няма дистанционно :)

Най-старият светофар

Поставен е през 1932 в Ашвил, Охайо, САЩ. Има една светлина пред която се сменят зелен и червен филтър. През 1982 е махнат от улицата на която е бил поставен, защото далтонистите не могат да преценят дали свети зелено или червено. От тогава този светофар свети в градския музей.

Най-старият хотел

Нарича се Hoshi Ryokan и се намира в Япония. Приема гости от 1300 години. Това, че е стар, не значи че не е модернизиран - има спа и всички съвременни удобства.

Забележка: спори се дали всъщност друг японски хотел не е най-стария работещ в света. Нарича се Nisiyama Onsen Keiunkan и е построен през 705 година, докато Hoshi Ryokan през 717.

Най-старият автомобил

Построена е през 1884 във Франция и се задвижва от въглища, дърва и хартия чрез пара. Може да развие 60 километра в час. През 2011 година е продадена на търг за 4.6 милиона долара.

Най-старото кино

Намира се в Полша и отваря врати през 1909 година.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:


Рисковете и печалбите от пазаруването от eBay

Археологически находки за нов човешки вид от Китай

От години антрополозите предричат, че в Азия ще се намерят доказателства за непознати хуманоидни видове и сега това е на път да се окаже истина.

През 1979 година в югозападен Китай е намерен човешки череп, който едва сега обаче е напълно анализиран. Оказва се, че неговите черти са уникални и не принадлежат на нито един подвид от еволюционната история на човека. Черепът има характеристики обичайни за по-примитивните прародители на човека, но и черти подобни на тези на съвременните хора.

Китай е обявил, че е намерил и втори археологически обект на който има следи от същия хоминид - пещерата Малу (Malu) в провинция Юнан (Yunnan). Изглежда хората живели в тази пещера са приготвили на огън хванат от тях елен.

Къде точно в еволюционното дърво стоят тези хора не е ясно. Изглежда са родственици с денисовските хора (Denisovan people), следи от които са намирани в Сибир и които макар и да са се кръстосвали с хомо сапиенс (днешните хора) са отделен вид.

Фосилите намерени в Китай са датирани на възраст от преди 11 500 години, което подсказва, че за разлика от неандерталците, те са преживели последната ледникова епоха. Те обаче не са единствените оцелели по-дълго древни човешки видове. В южна Азия и Индия са намирани скелети с древни черти на възраст 8000 години.

Източник

Градът на паяците

Това не са кадри от филм на ужасите! Това наистина се случва в Австралия. Наводненията са принудили десетки (или може би стотици) хиляди паяци да се преместят от обичайните им места доста по-близо до хората. Снимките показват как е изглеждал град Уага Уага (Wagga Wagga) на 6 март 2012. Кликнете с мишката върху някоя снимка за да я видите в пълен размер.

Източник

Тези снимки извикаха детски спомени за един страхотен филм появил се през 1990. Нарича се "Арахнофобия" и жанра му е комедиен филм на ужасите.

Подземните мистерии на Апалачите

От Wikipedia:

Апалачите са най-старата планинска верига в Северна Америка. Тя е много обширна и се простира на север от Нюфаундленд в Канада до щата Алабама в САЩ на юг. Дълга е 2600 километра. Съставена е от по-малки планини, вериги и планински долини.

На 26 декември 1945 в мината Белва (Belva) се случва мощна експлозия. Години по-късно, в периода декември 1981 - януари 1982 в няколко вестници се появяват интервюта с оцелели миньори. В тях се споменава, че някои от миньорите са виждали да се появява нещо като врата в стените на мината и от нея да излиза човек облечен като дървар. Можело да се види през вратата, че помещението зад него е било добре осветено. След като уверявал хората, че те ще бъдат спасени, той отново се прибирал през вратата там от където е дошъл. За такива срещи в подземни мини се разказва и в други части на САЩ и дори в други страни.

Подобен инцидент се е случил и в мина край град Шиптън (Shipton), Пенсилвания. От тримата миньори, само двама били спасени. И двамата разказват за среща със странен човек, който им казал, че ще бъдат спасени и осветил помещението в което се намирали. Дали халюцинирали, дали това било реално същество или пък идвало от паранормалното не били сигурни. Мислят, че синкавата светлина която осветила помещението била истинска, но всичко останало изглеждало като холограма.

Майкъл Бърк (Michael Burke) в неговата статия "Зелено нещо поражда слухове" (публикувана в Valley News Dispatch на 5 март 1981) описва малко същество "наполовина хуманоид - наполовина динозавър", което се появявало от тунел на канализацията в Ню Кингстън (New Kensington). Група деца го подгонили, като едно дори успяло да го хване за момент при което съществото издало пискливи звуци и се изплъзнало обратно в тунела. Това се случило на няколко мили от Диксънвил (Dixonville), където през 1944 имало трагичен инцидент в мина.

Диксънвил, Пенсилвания. Минният инспектор Глен Е. Бергер (Glenn E. Berger) заявил пред началниците си, че инцидентът при който загинали 15 човека не е в резултат на срутване, а на атака на същества живеещи под земята. Повечето загинали миньори не били ударени от паднали камъни, а имали следи като от нокти по телата си. Един оцелял миньор твърди, че е видял същество "което не е от този свят" след като достигнали до древен тунел, който не бил изкопан от тях. Съществото някак си създало срутване, което го отделило от хората. Стоуни Брейкфийлд (Stoney Brakefield), 14 юли 1974, NEWS EXTRA.

Преди няколко години две момчета влезли в малка пещера открила се след разкопки за път. В нея открили полузатрупана кръгла шахта, която решили да изследват. Тяхното куче изтичало напред по наклонената шахта. Скоро обаче се дочул дълбок, вибриращ шум, при което кучето се появило изплашено от шахтата, минало покрай момчетата и избягало вкъщи. Момчетата също се върнали, а пещерата скоро била затрупана от продължаващото пътно строителство. Съществуват и легенди за банда обирджии от времето на Дивият запад, които след като обирали някоя банка, се скривали от преследвачите им в пещери през "автоматична врата", която били открили в планините. (THE SHAVER MYSTERY Magazine).

Източник

Тези не напълно потвърдени истории и градски легенди ми напомниха за една интересна книга, която прочетох преди около година. Казва се "Земно ядро" и може да прочете кратка рецензия за нея тук, както и да си я купите онлайн.

Имейли от мъртвец

Джак Фроз (Jack Froese) умира на 32 години от сърдечна аритмия през юни 2011 година.

Миналият ноември, неговият най-добър приятел още от детството Тим Харт (Tim Hart) получава имейл съобщение от акаунта на Джак - това се случва 5 месеца след смъртта му.

Както самият Тим обяснява през "Би Би Си":

"Една вечер преглеждах електронната си поща, когато видях писмо с подател Джак Фроз. Станах бял като платно, когато го прочетох - беше кратко, но ясно."

Писмото имало заглавие "Аз виждам", а самото му съдържание:

"Чуваш ли ме? Аз съм в твоята къща. Разчисти си шибания таван!!!"

Тим Харт обяснява, че малко преди да умре приятелят му, двамата са имали разговор на тавана при който Джак го е дразнел за бъркотията там. Само двамата са знаели за този разговор.

Братовчедът на Джак - Джими МакГрал (Jimmy McGraw) твърди, че също е получил писмо от умрелия. Джак споменава за нараняване на глезена на Джими, която последния получил след смъртта на братовчед си.

Възможно е някой хакер да е разбил акаунта на Джак - и преди се е случвало някой да проникне в имейл акаунт на починал човек и да почне да праща писма, но в случая в съобщенията има доста лични неща.

Освен това има платени услуги в интернет чрез които всеки може да остави съобщение, което да бъде изпратено на избрани имейли след смъртта му. Идеята е проста - ако през определен период човека не потвърди, че е жив, системата приема, че той вече не е сред живите и изпраша съобщението което предварително е оставил. Дали Джак си е правил шеги?

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:



Призрак на прозореца в стара къща в Англия?



Бивш охранител все още потръпва при спомена за призрачно нападение