Шумът на движеща се по пода на детската и стая играчка-влакче събудил Маги. Седнала на края на леглото и взирала се през сумрака на стаята, тя осъзнала, че никога не е виждала тази играчка.
"Аз бях много малка" - разказва днес Маги - "събудих се от влакчето в моята стая. То не беше мое и тръгнах към него"
Но играчката се отдалечавала от нея винаги, когато тя се опитвала да я доближи, водейки я към отворената врата на килерчето в нейната стая. Момичето протегнало ръка за да хване влакчето, което било влязло в килера, тогава се случило нещо което ще помни цял живот.
"Нещо отвътре грабна ръката ми" - разказва Маги - "и аз обезумях".
Майката ма Маги се втурнала в стаята привлечена от виковете и притиснала детето до себе си.
Докато растяла Маги се опитвала да изхвърли тази случка от ума си, приписвайки я на въображението, но знаела, че не било така. Скоро нещото се завърнало в живота и.
"Когато бях на около 8, започнах да виждам Човека-сянка"
По-тъмна от нощта, сянка оформена като човек.
"Винаги беше един и същ" - разказва Маги - "чувствах се притеснена, но не напълно уплашена. Беше просто тъмна фигура. Нямаше шапка или нещо друго обичайно свързвано с тях."
Никога не го е виждала да се появява от нищото или да влиза в стаята. Просто разбирала когато вече е там. Стоейки, винаги стоейки.
"Не долавях никаква емоция от него. Не изглежда да се усмихваше или дори да гледаше към мен. И винаги стоеше докато заспя, така че не съм го виждала и да си тръгва".
Този сенчест човек посещавал Маги толкова често, че тя привикнала с присъствието му в нейната стая.
"На няколко пъти все пак съм го виждала да се движи" - продължава Маги - "прави няколко стъпки напред-назад, сменя си позата или си размърдва главата, точно като нормален човек, който дълго време е стоял на едно място"
Дали това е било същото същество, което се опитало да я прилъже някога в мрака? Маги никога не разбрала. Нито и станало ясно какво иска от нея.
"Никога не долових емоция - грижовност или омраза"
Но нейните собствени чувства я озадачават.
"Почти ми е невъзможно да го опиша" - разказва тя - "не е като грижата за приятел или родител. Не е нищо романтично. Не е да не съм искала да се махне, нито ми е липсвал. Но когато не се е появявал няколко дни, се чувствах все едно съм направила нещо лошо"
Тя не знае защо се чувствала така.
"Никога не усетих да е искал да направя нещо, но сякаш нещо пропусках"
Маги не е единствената. Хора на всякаква възраст, от различни краища на света съобщават за срещите си с хората-сенки, обикновено в техните собствени домове и в малките часове на нощта. Често вървят по коридорите, крият се в ъглите или като в случая с Маги - просто стоят и наблюдават.
Изследователят Лий Проузер (Lee Prosser) ги описва като просто любопитни.
"Аз чувствам, че тези същества са разузнавачи или изследователи от друго измерение" - казва той - "те могат да се появят по всяко време и на всяко място"
Човекът-сянка посещавал Маги редовно в продължение на около година.
"След това започна да се появява по-рядко. Не ми липсваше. Последният път, когато дойде, аз някак си знаех, че това е за последно"
Източник