19 март 2012

6 мита за космоса в които хората вярват (благодарение на филмите)


Астероидните пръстени са смъртоносни

Помните ли как в "Империята отвръща на удара" на Хан Соло му се налага да навигира през астероидно поле за да избяга от Империята? Астероидите са толкова близо, че дори на малък TIE-изтребител му е трудно да мине през такава област без да бъде смачкан от блъскащите се един в друг космически камъни. И тези астероидни полета са навсякъде.


Реалността

Тази картинка е взета от Wikipedia и в значително по-голяма степен отразява реалната същност на астероидните пръстени. Сравнете я с горното изображение - доста са различни нали?


Действително има много тела в астероидния пояс който ни е познат - изчисляват се на около половин милион астероиди. Но има и стотици и дори хиляди километри между тях. Всъщност когато НАСА изпраща сонда към астероидния пояс (между Марс и Юпитер), учените изчисляват шанса за сблъсък с астероид на едно на един милиард. Така, че Хан Соло ще може да мине със завързани очи през него.

Някой може да спори, че в други части на галактиката плътността на такива астеродни зони може да е по-голяма. Но това не би се запазило дълго - при всеки удар между астероиди, те политат в противоположни посоки и постепенно така едно сгъстено поле се разсейва в пространството.


Черните дупки са космически прахосмукачки


От всички ужасни неща там горе, Черните дупки са най-голямото доказателство, че Вселената ни мрази. Те са невидими, огромни и засмукват всичко на светлинни години около тях. Поради тези си особености, черните дупки редовно се появяват в различни филми.

Реалността

Ок, нека си представим, че утре се събудим и разберем, че нашето слънце е заменено с черна дупка със същата маса. Какво ще се случи тогава?

Общо взето нищо. Е, със сигурност ще умрем от студ, но няма да бъдем засмукани в черната дупка, нито пък бавно ще паднем към нея.

Черните дупки наистина са страшнички, но съвсем не са толкова мощни колкото повечето хора си ги представят. Черните дупки също имат маса и гравитационното им въздействие се определя от тази маса. Щом черната дупка заменила Слънцето е със същата маса като него, тя ще привлича със същата сила като него. Планетите ще си останат по местата.

Слънцето е жълто

Изберете си един цветен молив и нарисувайте слънце. Ако сте хванали молив различен от жълтия, значи сте или твърде умен или имате проблеми с цветовете. Че Слънцето е жълто, е едно от първите неща, които децата в детската градина научават. Дори научната класификация за него е като за звезда тип "жълто джудже".

Реалността

Всъщност Слънцето не е точно жълто. На нас ни изглежда жълто заради земната атмосфера. С температура от 6000 градуса по Келвин, то може да е само с един цвят - бяло. Не случайно има фраза "нажежен до бяло", което е много повече от "нажежен до червено".


А като говорим за цветове - и за други космически обекти може да се каже, че представите ни не са съвсем точни.

Метеоритите са горещи

Ако падне малък метеорит във вашия заден двор, какво ще направите? Ще го докоснете ли? По дяволите, не! Не и преди да изтине. Виждали сме колко са горещи в толкова филми. Само вижте пушещият метеорид в "Армагедон".


Реалността

Повечето метеорити които завършват пътя си падайки на Земята са били в студения космос с милиони и милиарди години. Там температурата е около 3 градуса над абсолютната нула. Те преминават през земната атмосфера за едва няколко минути. Те нямат време да се нагреят до "парещи" температури до падането си на повърхността. В най-добрия случай ще са леко хладки.

Но как да си обясним огнените кълба, които често виждаме на видеокадри при преминаването на метеорити. Всъщност метеоритите загряват компресирания въздух пред тях. Именно този нагрят възхух свети. Той дори нагрява външния слой на метеорита (а малките метеорити напълно се изпаряват - "падащи звезди"). Но този нагрят външен слой на метеорита се издухва, така че каквото падне на земята със сигурност не е огнено "горещо".

Хората експлоадират във вакума на космоса

Всички сме виждали как става в безброй филми. Нялагането във вас сравнено с налягането извън вас ще ви накара да експлоадирате отвътре навън, а очите ви ще изкочат.

Реалността

Всъщност във филма "2001: Една космическа одисея" са представили коректно какво се случва, когато космонавтът Болман напълно оцелява при космическа разходка без каска. Няма да искате дълго да бъдете така - все пак няма да можете да дишате, но главата ви няма да се пръсне като балон.


Хората имат няколко неща, които балоните нямат. Най-важните са нашата кожа и кръвоносната ни система. Те ни предпазват от експлозивна декомпресия. Дори замръзването не е проблем поне в началото понеже няма достачно материя в космоса около нас, които да ни отнеме от телесната топлина.

Има постоянно тъмна страна на Луната

Тъмната страна на Луната е една мрачна студена пустош. Тя е свързана с множество мистерии.

Реалността

Няма тъмна страна на Луната. Това, че Луната е винаги обърната с едната си страна към Земята, не значи, че другата е тъмна. Тя получава също толкова светлина от Слънцето, колкото и "светлата" и страна - просто се осветяват по различно време (както при Земята). Ето я самата "тъмна" страна:


Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар