31 март 2012

Летящи сепии

Сепиите не само плуват в океана, те могат и да летят. Много морски същества са способни да скачат от водата - делфините, косатките, скатовете. В този материал от август 2010 съм сложил две снимки на летящи скатове.

Но сепиите не скачат, те се изтрелват като реактивни ракети! Но вместо реактивни газове, те използват струйки вода. Този рядък феномен е заснет от туристи край бреговете на Бразилия през 2010 година.





Източник

Все повече данни има, че не едно и две морски същества са способни да излизат от водата, макар и за кратко. Летящи скатове и сепии. Преди време пък видяхме и октопод който се разхожда по сушата. Дали някое съвсем реално морско същество не е в основата на този случай:

Летящото същество подобно на скат - 3.12.2004

30 март 2012

Възможен сблъсък с астероид през Февруари 2013

Учени са изказали мнението, че астероидът с кодово име 2012 DA14 има голям шанс да се сблъска със Земята на 15 или 16 февруари 2013. Този космически обект е с размери около 60 метра и е открит за първи път през месец февруари тази година.

Източник

29 март 2012

Да си тунинговаме автомобила

Много хора обичат да правят разни модификации по личните си превозни средства. Някои отиват твърде далеч, но лошо няма - щом им харесва...

Кликнете с мишката върху изображенията за да ги видите в голям размер.

Обичам да се къпя!!!

Обичате да прекарваме много време във ваната или в басейна? Няма проблем - вземете си джакузито с вас където и да ходите.


Всички в танка!

Харесвате верижните машини, но не можете да си позволите да си купите истински танк? Превърнете колата си в такъв!


Горещо/Студено ми е!

Климатика в автомобила не работи? Хващайте този от къщата!


Това ни е познато!

За американците долните "модификации" може да са рядка гледка, но ние в България сме ги виждали :)


Източник

28 март 2012

Някои от най-странните мистерии на Втората Световна Война

Битката за Лос Анджелис

Няколко месеца след японското нападение над Пърл Харбър, Америка е с изопнати нерви. Това се отнася особено много за хората от западното крайбрежие на САЩ. Всички наблюдавали морето и небето страхувайки се от друга японска атака. Действително през февруари 1942 японска подводница обстрелва петролно поле край Санта Барбара. Малко по-късно през месеца напрежението избухва в тотална истерия в Лос Анджелис.

Всичко започва с метеорологичен балон забелязан в небето. Хора изстрелват сигнални ракети за да осветят по-добре нощното небе. Те обаче още повече увеличават паниката, защото хората ги смятат за японско нападение. Скоро загърмяват и противовъздушните оръдия. Това продължава няколко нощи. В крайна сметка единствените жертви са трима починали от сърдечни удари и трима убити от приятелски огън. Не е намерен и един свален японски самолет, а по-късно самите японци отричат да са имали каквото и да било по това време във въздуха над Лос Анджелис.

Това е официалната версия. Още от тогава има твърдения, че истината е прикрита. По онова време терминът НЛО още не е навлязъл в употреба (това ще стане след 5 години - при срещата на Кенет Арнолд с няколко летящи чинии), но в ретроспекция "битката за Лос Анджелис" ще бъде обявена за едно от първите наблюдения на НЛО в съвременната история. Силен довод за това е добре известната снимка показваща нещо като светещ диск в центъра на прожекторите. А и е много странно как американските власти обичат да обясняват всичко с метеорологични балони - като при случая Розуел.

Друга теория твърди, че цялото това събитие е оркестрирано от самите американски власти, които искали по този начин да увеличат обществената подкрепа за включването си във войната. За разлика от днес, когато САЩ се намесва с готовност с военна сила навсякъде по земното кълбо, преди ХХ век, Америка дълги години е водила изолационистка политика за ненамеса. Дори е имало период през който САЩ са плащали на тунизийските пирати за да не нападат американските търговски кораби в Средизиемно море (я да пробва днес някой да нападне американски търговски кораб). В началото на ХХ тези миролюбиви настроения сред обществото са били все още доста силни и е имало мнения за ненамеса във ВСВ въпреки нападението на Япония.


Мистериозното изчезване на полет 19

Технически този инцидент се случва няколко месеца след края на войната, но в него участва американска летателна техника от ВСВ. Един ден лейтенат Чарз Тейлър повежда група от 5 изтребителя на тренировъчен полет от базата във Форд Уотърдейл, Флорида. По радиото той съобщава, че неговият компас не работи и няма представа къде се намира. Те летят в продължение на няколко часа докато им се свърши горивото. Предполага се, че самолетите са паднали в океана и всички са загинали. Военните хвърлят вината върху лейтенант Тейлър, който и друг път се е губил във въздуха.

Този инцидент обаче дава началото на историите, от които в последствие ще се появи мистерията наречена Бермудски триъгълник.

Странният живот на Рудолф Хес

Животът на Рудолф Хес е сякаш изваден от шпионска новела. Той е бил високопоставен член на нацистката партия. Na 10 май 1941 той вечеря в къщата си в Аугсбург, след това се качва на самолета си и отлита за Шотландия. Преследван е от британски изстребители, разбива се, но оцелява, след което е пленен от обикновен фермер. Желае да говори с дука на Хамилтън, както и с други високопоставени представители на властта. Твърди, че търси мирно решение между Германия и Англия, страхувайки се от кървавата баня, която ще последва при дълга война между Германия, Англия и Русия.

Не му вярват и прекарва войната в английски затвор. След това е съден при Нюрнбергският процес и получава доживотна присъда. Прекарва я в затвора Spandau в Берлин. Умира през 1987, като през последните 20 години от живота си, той е единственият затворник в този затвор. След смъртта му, той е разрушен.

Има няколко теории на конспирацията свързани с Хес. Руснаците вярват, че той е имал за задача да договори съюзяването на Германия и Великобритания срещу СССР. Дори е имало спор между Сталин и Чърчил по този въпрос. Освен това при пристигането си в Шотландия, Рудолф Хес е напълно психически здрав. На процеса в Нюрнберг той показва силни признаци на амнезия. Менталното му състояние драстично се влошава в берлинския затвор. Заради това някои смятат, че истинският Хес е оставен на спокойствие да си живее някъде, а вместо него в затвора гние двойник.


Призрачните самолети от Втората Световна Война

Не е трудно да се намерят истории за призрачните самолети от ВСВ. Трудно е да се намерят документирани източници за такива призрачни срещи. Именно затова те си остават в сферата на градските легенди. Основно са два типа.

Едните истории се случват след войната. Обикновенно започват така - млада двойка влюбени е на пикник в провинцията през 60-те, 70-те, или 80-те години на ХХ век. Внезапно те чуват странен шум и виждат на ниска височина да лети един или няколко стари самолета от времето на войната. Понякога самолетите се изпаряват във въздуха, друг път се разбиват на земята, но няма следи от катастрофа, а понякога дори пилотите им махат за поздрав с ръка.

Вторият тип истории се случват през войната. Общо взето звучат така - група самолети излита на опасна мисия. Всички успяват да се приберат в базата без един. Хората се взират в небето с надеждата, че техните другари ще се появят със самолета, но нищо не се случва. Надеждата угасва. Тогава, дълго време след като би трябвало горивото да се е свършило, се чува моторен шум. Липсващият самолет се появява в небето и успява да кацне на летището. Хората се втурват към него. Резервоарите са напълно празни и в повечето случаи няма и следа от екипажа. В някои версии на историята вътре има трупове. Понякога самолетите са толкова пострадали, че не би било възможно да летят въобще. Има дори една история при която няколко часа след нападението над Пърл Харбър до Калифорния долита димящ американски военнен самолет. Хората могат да видят пилота на борда, но когато самолета се разбива, пилотът го няма.


Странното съвпадение на играта Deadly Double

Трудно можем да имаме списък с мистерии без да има поне една свързана с нумерологията. Няколко седмици преди нападението над Пърл Харбър на страниците на Ню Йоркър се появяват две реклами за играта на зарове Deadly Double. На едната се виждат два зара с изписани числа 0, 5, 7, ХХ, 24, и 12. Освен това на няколко езика е изписано "Внимание" ("Achtung! Warning! Alerte!"). На втора е показан бомбардиран бункер в който хората играят на зарове. Логото на компанията производител прилича много на германски двуглав орел.

Числата 7 и 12 действително съвпадат с датата на нападение над Пърл Харбър (7 декември). Според мнозина конспирации тази реклама е била тайно послание до японските агенти в САЩ, кога точно ще се случи нападението. Дори ФБР провежда разследване и стига до компанията производител - фирма за игри от Чикаго. Изглежда все пак това е просто съвпадение.



Повечето неща са превод от тук. Добавените от мен неща са с курсив. В списъка липсва една от най-характерните мистерии на ВСВ - така наречените Фу-изтребители. Светещите сфери появяващи се около самолетите на всички воюващи страни и вземани за тайно оръжие на противника.

26 март 2012

Гигантско насекомо изчезнало преди 80 години, намерено отново на скала в Тихия океан

Пирамидата на Бол е скала издигаща се в океана между Австралия и Нова Зеландия. Със своите 562 метра максимална височина и отвестни скали трудно може да се впише в представите ни за остров. Но за сметка на това е популярен сред скалните катерачи.

През 2001 двама австралийски учени Дейвид Придел (David Priddel) и Николас Карлил (Nicholas Carlile) решили да изследват острова след като чули разкази на катерачи за това какво са видели там.



Те били удивени да открият колония на Гигански дървестни пръчици - едно насекомо считано за изчезнало от 1920 година. Последното известно обитание на тези 12 сантиметрови гиганти бил един друг остров - Лорд Хоул Айлънд (Lord Howe Island) - по-голям и по-типичен остров. Как са стигнали от единия остров до другия не е ясно.

За учените обаче било ясно едно - че не могат да разчитат на късмета да запази този уникален вид, а трябва да се вземат мерки за запазването му. Първоначално обаче австралийското правителство не разрешавало да се вземат насекоми от острова, но в последствие все пак позволило да бъдат взети четири индивида. Неволите обаче не свършват до тук - междувременно на острова се случило земно свлачище и учените се страхували, че то е унищожило колонията. За щастие насекомите отново имали късмет. Две от четирите взети насекоми обаче скоро умрели. За щастие обаче другите две оцелели достатъчно дълго за да дадат потомство в зоопарка в Мелбърн. Сега там има няколкостотин представителя на този вид.

Източник



ПОДОБНИ СТАТИИ:



Историята на Сийланд

25 март 2012

Посещение на сбирка на Клуба за фантастика и прогностика "Иван Ефремов"

В интернет попаднах на сайта на клуб "Иван Ефремов":


Това е доста интересен сайт, има и фантастични разкази. Това което ми привлече обаче вниманието, бе организираните от тях всеки вторник сбирки. Както на самия сайт пише:

Място: Дом на културата "Средец", ул. "Кракра" 2А, стая 213
Време: всеки вторник от 20 до 21:30 ч.
Вход: свободен, разбира се :)

Разглеждайки публикуваната програма, реших да посетя сбирката на тема "Оправдание на геноцида срещу зелените човечета" (13 март).

Адресът бе лесен за намиране, портиерът ме опъти къде точно е въпросната стая - "а, философията ли - на втория етаж в ляво" - явно за него фантастика и философия са едно и също, но както и да е :)

Стаята (и самата сграда) се оказаха в типичен овехтял социалистически стил, със стари мебели и обзавеждане. Но това не е проблем на клуба, а на кметството на района, а и на цялата държава - че не се отделят средства за поддръжка и развитие на културата. Предполагам, че плащат някакъв минимален наем (ако въобще плащат нещо) за да ползват помещението, а като се има в предвид настоящата финансова реалност, няма защо да се оплаквам, че стаята не беше много уютна. Не съм броил присъстващите, но бяхме около 20-тина човека и почти всички места бяха заети. Казаха, че друг път идвали повече хора - незнам те къде сядат, прави ли остават?

Имаше хора на възраст от по-млади до доста стари, като преобладаваха хората на средна и над средна възраст. Повечето сякаш си бяха професионални писатели-фантасти. Разбира се, като непознат човек, се чувстваш първоначално некомфортно, понеже всички останали се познават - но така е при всяка група от няколко човека - психология се нарича.

Човекът, който водеше темата бе доста интересна личност - мисля, че се казва Светлозар Янков, поне така пишеше на сайта. Още при самото започване на представянето, го базикнаха за "земните зелени човечета" (еколозите) и той дръпна една тирада за тях. Не беше много ласкава :) Но всеки си има право на мнение все пак. За щастие бързо се върна на темата. Разглеждаше срещата на човечеството с друга интелигентна раса и как трябва да постъпим. Общо взето идеята му, както аз я схванах, е че винаги трябва да разглеждаме извънземните като врагове. Дори и когато са (привидно) приятелски настроени, пак са врагове. До голяма степен съм склонен да се съглася - оцеляването на човешкия вид все пак е заложено на карта при всяка една такава среща.

Човекът разглеждаще случая при който двете раси (човешката и извънземната) са сравнително равностойни или поне едната не е безнадеждно изостанала зад другата. Ако между техниката и възможностите на двете раси има невероятна разлика, просто не бихме се срещнали. Примерно ако извънземните са много напреднали, те не биха ни забелязали както ние не забелязваме мравките край пътя, когато си сменяме гумата на автомобила, а за нас това което за тях е нещо като "смяна на гума" на кораба им, ще е природно бедствие - ще го възприемаме като някакъв падащ метеорид с антиматерия или нещо подобно. Тоест контакт няма да се осъществи поради голямата разлика във възможностите.

Та в границите на сравнимите възможности пак има няколко под-възможности - извънземните са по-слаби от нас, може да се каже че сме равностойни, те са по-силни от нас.

През цялото си изложение човека даваше примери явно от фантастични произведения, и по този начин най-добре описваше идеите си.

Извънземните са (привидно) по-слаби от нас. Какво трябва да направим? Нападаме ли? Не! Наблюдение, наблюдение, наблюдение. Примерът бе с един земен кораб който каца на обитаема планета с ценни за хората ресурси. Там живеят някакви подобни на катерици същества. Хората по типичен земен маниер вадят бластерите и почват да грабят. Тогава катериците питат (сигурно чрез някакво устройство за превод или чрез телепатична връзка - но това е без значение) - "защо го правите, така ли е прието при вас?" Хората отговарят - "ДА! По силния взима от по-слабия". В този момент силово поле обезврежда бластерите на хората, отварят се шлюзове в земята и от там се подават космически кораби. Катериците се качват на тях и казват "Отиваме на Земята да си вземем каквото ни хареса, щом така е прието при вас"....Та извода е ясен - да не се правим на арогантни копелета и да си мислим, че някой е по-слаб от нас. Наблюдение и проучване!

В тази връзка трябва да се внимава и кой преставлява човечеството - да не би някой отделен индивид да запали междузвезна война от името на цялото човечество :) За жалост не можах да запомня всички примери от фантастични произведения, но този също е в тази връзка:

На една обитаема от извънземни планета кацат бойни кораби, от тях излизат въоръжени същества и почват да избиват и рушат всичко наоколо. Преди да си тръгнат предават на оцелелите от местното население следното съобщение "НИЕ СМЕ ОТ ПЛАНЕТАТА Р.". Населението на планетата се съвзема, възстановява своята полулация, развива техниката и науката и успява също да построи боен флот космически кораби. Учените им изчисляват, че нападателите им вероятно са дошли от еди-коя-си звезда. Тръгват с бойните кораби да отмъщават, кацат на една обитаема планета от звездната система, ама гледат обитателите им не приличат на онези, които някога са ги нападнали. Казват си - "ама така и така сме дошли до тук за да отмъщаваме..." - бой, бой, бой и разрушения - преди да си заминат казват на оцелелите - "НИЕ СМЕ ОТ ПЛАНЕТАТА Р."

Другия случай - когато извънземните са по-силни от нас. Водещият представянето излезе с тезата, че най-добрият вариант за човечеството е просто да намерим нещо което им е нужно от нас и да им го предлагаме. Поне докато не се развием до ниво близко до тяхното. Всякакви холивудски филми в които със саморъчно направени бомби и пистолетчета побеждаваме раса извънземни способни да прелетят светлинни години са доста нереални. Трябва да имаме нещо, което да им е полезно за да не ни унищожат - дори и това да сме самите ние като храна за тях. Звучи доста крайно, но все пак от векове голяма част от хората се хранят със свинско месо, населението на Земята постоянно се увеличава, но прасетата очевидно не са изчезнали като вид. Те са полезни за нас и затова ние се грижим за съхраняването им като вид. По същия начин ние трябва да сме "прасета" за една силна раса, поне докато не разберем слабостите им и не си развием технологията.

При срещата на човечеството дори с една добронамерена раса, независимо дали по-силна или по-слаба, пак трябва да не разчитаме на добронамереността на другите. Не ги знаем какви са истинските им намерения, но дори и да са истински добронамерени трябва да ги колонизираме. За всеки случай :)

На това място си тръгнах от сбирката и не мога да кажа как е завършила, но мога аз да доразвия идеята за добрите извънземни, макар че това което ще кажа няма да са оригинални мисли - и други са ги казвали преди мен.

За хората изглежда все пак ще е по-полезно да срещнат една враждебна раса, отколкото една добронамерена. "Добрите" извънземни ще ни дадат лекарства за смъртоносни болести, семена на растения които ще ликвидират световния глад, евтина енергия и превозни средства с което да стигнеш от тук до Ню Йорк ще отнема толкова време, колкото да стигнеш от дома си с автомобил до кварталния магазин. Хората ще се отпуснат и изнежат защото ще получаваме всичко нагово, ще умре науката, ще станем истински мекотели защото ще ни мързи да ходим - на всякъде ще се движим с безплатните ни превозни средства с евтина енергия. В крайна сметка ще деградираме, въпреки (или по-скоро заради) грижите на добрата раса извънземни.

Сега си представете, че срещнем враждебна раса извънземни. Няма ли бързо да забравим земните си различия и глупави вражди и да се обединим пред лицето на врага? Може би най-после правителствата ще започнат да отделят достатъчно средства за науката, вместо за глупави забавления и разни парвенюта да се фръцкат със скъпите си коли. Да, може би за развитието на човечеството ще е по-добре да дойдат "лошите" извънземни :)


Уфологична конференция

В края на февруари се състоя поредната НЛО конференция в щата Аризона, САЩ близо до град Скотсдейл. Това е международно събитие на което известни и не толкова известни уфолози, НЛО любители или просто любопитни хора се събират за да обсъдят последните новини и теории относто феномена НЛО и извънземните. Провеждат се лекции и дискусии, гледат се документални филми, очевидци разказват своите истории за срещи с неземни същества. Прави се изложба на артефакти, които (може би) са парчета от НЛО. Продават се разни дрънкулки. Вечерно време се организират партита и коктейли придружени с наблюдение на нощното небе. С други думи, хората си прекарват добре, без значение дали наистина извънземни посещават Земята или не. Дали пък не е хубаво и в България да се направи нещо подобно?

Източник






23 март 2012

Имало ли е летящ динозавър-вампир?

Jeholopterus е малък птерозавър, чиито останки са намерени в Северен Китай. Първоначално се е смятало, че се е хранел с насекоми, но една негова странност е накарала учените да си променят мнението и да заключат, че вероятно е пиел кръвта на по-големите динозаври.

Намереният в областта Вътрешна Монголия индивид е бил с дължина около 90 сантиметра и е тежал около 3-4 килограма. Намерени са и няколко фибри "козина", както и мека тъкан. Черепът е смачкан и не може да се направи пълна картина на съществото. Все пак се вижда, че няма дълга човка като другите летящи динозаври хранещи се с насекоми.


Така се появила теорията, че съществото се е хранело с кръвта на други динозаври. Разбира се когато става въпрос за същества живели преди толкова много време и от които има толкова малко останки, никоя теория не може да бъде 100 процента сигурна.


Източник

22 март 2012

Гробницата на Исус?

Археолози изследващи християнска погребална камера от 1-ви век са открили надпис върху ковчег, който според тях може би означава, че това е мястото където е погребан Исус Христос.

Използвайки камера прикачена върху роботизирана ръка те са изследвали гробница под съвременна сграда в Йерусалим. Те са открили няколко каменни ковчега, като на един от тях на старогръцки е било написано "Божествени Йахова, вдигни се, вдигни се". На друг пък е било изобразена риба с нещо в устата. Вероятно това е препратка към историята за Йона и китът - една от първите библейски истории.


Тази гробница е в близост до друго откритие - така наречената семейна гробница на Исус, която през 80-те години на ХХ век предизвиква разгарянето на огромен спор. Археолози тогава са твърдели, че намерените каменни погребални кутии имат написани върху тях имена на хора от семейството на Исус. Това от своя страна поражда спекулации, че Исус Христос също е погребан някъде там заедно с Мария Магдалена и семейството, което са създали.

"Семейната гробница на Исус" е била изледвана за твърде кратко, понеже разкопките са били спрени заради протести на ортодоксални евреи. Гробницата е била зазидана и съвременна сграда построена върху нея (на снимката).


Но археоозите не са се отказали. През 2010 те получили рарешение от правителството да изследват с роботизирана камера околностите на сградата. Пробивайки дупки, те попаднали на отделна погребална камера.


Това откритие със сигурност ще породи поредната вълна от спорове сред археолозите.

Връзка за повече информация (на английски)

ПОДОБНИ СТАТИИ:


Намерена е маска в пирамидата на Слънцето в Мексико

21 март 2012

Поредни мистериозни звуци - този път от Дери, Северна Ирландия

Много хора в Дери са започнали да се оплакват от мистериозни нощни звуци идващи от небето. Техният нормален сън е нарушен. Те искат обяснение от властите дали това е резултат от полицейска или военна активност в региона.

Действително, напоследък полицията в Северна Ирландия използва нов тип летящи устройства за наблюдение. Все още остава да се изясни дали обаче те са причината или това е поредният случай на необясними с нищо звуци, които се регистрират по цялото земно кълбо от няколко месеца.

Връзка за повече информация (на английски)

20 март 2012

Гора на 298 милиона години намерена под китайска мина

Американски и китайски учени са удивени след като са открили под мина за въглища закопана добре запазена гора на 298 милиона години. Мината се намира във областта Вътрешна Монголия. Геологическият период в който е расла тази гора се нарича Перм, а е толкова добре запазена поради вулканично изригване покрило я с пепел.

Периодът известен като Перм обхваща период от преди 299 до 251 милиона години. Тогава не е имало все още цветя и растенията са се размножавали чрез спори. Континентите са били обединени в един гигантски контитент Пангея. Вече е имало животни - първите бозайници, костенурки, гущери (лепидозаври и архозаври).

Ето как вероятно е изглеждала гората преди да бъде затрупана:


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:



Следващият суперконтинент Амазия




Руските учени са стигнали до езерото Восток в Антарктика и са взели проби






Цвете на над 30 хил. години цъфна

19 март 2012

6 мита за космоса в които хората вярват (благодарение на филмите)


Астероидните пръстени са смъртоносни

Помните ли как в "Империята отвръща на удара" на Хан Соло му се налага да навигира през астероидно поле за да избяга от Империята? Астероидите са толкова близо, че дори на малък TIE-изтребител му е трудно да мине през такава област без да бъде смачкан от блъскащите се един в друг космически камъни. И тези астероидни полета са навсякъде.


Реалността

Тази картинка е взета от Wikipedia и в значително по-голяма степен отразява реалната същност на астероидните пръстени. Сравнете я с горното изображение - доста са различни нали?


Действително има много тела в астероидния пояс който ни е познат - изчисляват се на около половин милион астероиди. Но има и стотици и дори хиляди километри между тях. Всъщност когато НАСА изпраща сонда към астероидния пояс (между Марс и Юпитер), учените изчисляват шанса за сблъсък с астероид на едно на един милиард. Така, че Хан Соло ще може да мине със завързани очи през него.

Някой може да спори, че в други части на галактиката плътността на такива астеродни зони може да е по-голяма. Но това не би се запазило дълго - при всеки удар между астероиди, те политат в противоположни посоки и постепенно така едно сгъстено поле се разсейва в пространството.


Черните дупки са космически прахосмукачки


От всички ужасни неща там горе, Черните дупки са най-голямото доказателство, че Вселената ни мрази. Те са невидими, огромни и засмукват всичко на светлинни години около тях. Поради тези си особености, черните дупки редовно се появяват в различни филми.

Реалността

Ок, нека си представим, че утре се събудим и разберем, че нашето слънце е заменено с черна дупка със същата маса. Какво ще се случи тогава?

Общо взето нищо. Е, със сигурност ще умрем от студ, но няма да бъдем засмукани в черната дупка, нито пък бавно ще паднем към нея.

Черните дупки наистина са страшнички, но съвсем не са толкова мощни колкото повечето хора си ги представят. Черните дупки също имат маса и гравитационното им въздействие се определя от тази маса. Щом черната дупка заменила Слънцето е със същата маса като него, тя ще привлича със същата сила като него. Планетите ще си останат по местата.

Слънцето е жълто

Изберете си един цветен молив и нарисувайте слънце. Ако сте хванали молив различен от жълтия, значи сте или твърде умен или имате проблеми с цветовете. Че Слънцето е жълто, е едно от първите неща, които децата в детската градина научават. Дори научната класификация за него е като за звезда тип "жълто джудже".

Реалността

Всъщност Слънцето не е точно жълто. На нас ни изглежда жълто заради земната атмосфера. С температура от 6000 градуса по Келвин, то може да е само с един цвят - бяло. Не случайно има фраза "нажежен до бяло", което е много повече от "нажежен до червено".


А като говорим за цветове - и за други космически обекти може да се каже, че представите ни не са съвсем точни.

Метеоритите са горещи

Ако падне малък метеорит във вашия заден двор, какво ще направите? Ще го докоснете ли? По дяволите, не! Не и преди да изтине. Виждали сме колко са горещи в толкова филми. Само вижте пушещият метеорид в "Армагедон".


Реалността

Повечето метеорити които завършват пътя си падайки на Земята са били в студения космос с милиони и милиарди години. Там температурата е около 3 градуса над абсолютната нула. Те преминават през земната атмосфера за едва няколко минути. Те нямат време да се нагреят до "парещи" температури до падането си на повърхността. В най-добрия случай ще са леко хладки.

Но как да си обясним огнените кълба, които често виждаме на видеокадри при преминаването на метеорити. Всъщност метеоритите загряват компресирания въздух пред тях. Именно този нагрят възхух свети. Той дори нагрява външния слой на метеорита (а малките метеорити напълно се изпаряват - "падащи звезди"). Но този нагрят външен слой на метеорита се издухва, така че каквото падне на земята със сигурност не е огнено "горещо".

Хората експлоадират във вакума на космоса

Всички сме виждали как става в безброй филми. Нялагането във вас сравнено с налягането извън вас ще ви накара да експлоадирате отвътре навън, а очите ви ще изкочат.

Реалността

Всъщност във филма "2001: Една космическа одисея" са представили коректно какво се случва, когато космонавтът Болман напълно оцелява при космическа разходка без каска. Няма да искате дълго да бъдете така - все пак няма да можете да дишате, но главата ви няма да се пръсне като балон.


Хората имат няколко неща, които балоните нямат. Най-важните са нашата кожа и кръвоносната ни система. Те ни предпазват от експлозивна декомпресия. Дори замръзването не е проблем поне в началото понеже няма достачно материя в космоса около нас, които да ни отнеме от телесната топлина.

Има постоянно тъмна страна на Луната

Тъмната страна на Луната е една мрачна студена пустош. Тя е свързана с множество мистерии.

Реалността

Няма тъмна страна на Луната. Това, че Луната е винаги обърната с едната си страна към Земята, не значи, че другата е тъмна. Тя получава също толкова светлина от Слънцето, колкото и "светлата" и страна - просто се осветяват по различно време (както при Земята). Ето я самата "тъмна" страна:


Източник