27 февруари 2012

Гаргойлите на Чили

Гъстите джунгли на Южна Америка са пълни с кръвожадни хищници рядко виждани от човешки очи, но не по малко странни същества са виждани и в сухите равнини на Чили.

На около 15 километра от пристанищния град Арика (Arica) се намира червената пустинна област Пампа Ача (Pampa Acha). Единственият признак за човешко присъствие е пан-американската магистрала, която се вие като асфалтова змия през изгорения пущинак.

Именно на този самотен път през юли 2004, офицерът от армията Карлос Абет де ла Торе (Carlos Abett de la Torre), неговата жена Тереза, трите им деца и един племенник ще се срещнат с група фантастични същества сякаш изкочили от страниците на древните книги.

Някъде около 7 часа следобед, семейството се натоварило в пикапа на Карлос и тръгнало от тяхното жилище в квартала Fuerte Baquedano, който се намира в армейската общност в Позо Алмонте (Pozo Almonte) и се насочило към Арика за посещение на роднини. Карлос подкарал автомобила пълен с деца по пътя по който редовно пътувал последните 25 години.


След около два часа те вече се намирали на около 30 километра южно от Арика. Пътят пред тях бил осветен не само от фаровете на колата, но и от пълната луна показала се на безоблачното небе. Тогава най-голямата дъщеря на Карлос – Кармен забелязала двойка странни същества през задния прозорец на автомобила. По нейните собствени думи:

“Аз пътувах на задната седалка с моите братя и разговарях, когато внезапно всичко стана тъмно. Тогава казах на единия от моите братя какво виждам и той ми каза да пазя тишина защото майка ни се изнервя. След това погледнах през прозореца и видях някакви същества които изглеждаха като птици, но с крила на гърба и глави като на куче. Баща ми каза по-късно, че са като гаргойли.”

Кармен по-късно разказва, че летящите същества са били с дължина около 1.80 и първоначално не е била сигурна, дали са имали криле или крака, но със сигурност са имали някакви крайници.

Кармен и нейният брат гледали необичайните създания без да смеят да продумат за да не изпадне в паника тяхната склонна към истерии майка. Но самата Тереза, която е седяла на предната седалка до шофьора, мярнала с периферното си зрение двойката същества. Дори от нейното място най-добре можели да се наблюдават тези „кенгура с лица на кучета” – както по-късно ще се изрази пред вестниците жената. Тереза още ще каже, че тези същества се движели със скоростта на автомобила – понякога избързвали, но после изоставали за да се изравнят отново с колата.

По това време, вече всички в автомобила са забелязали кошмарните същества навън. Карлос натиснал газта, молейки се, ужасен от това което може да се случи ако създанията нападнат колата. Цялото семейство е било в такъв шок, че никой не е говорил. Кармен описва така сцената:

„Ние бяхме онемели за около 10 минути, след това мама ни каза да направим нещо и ние започнахме да говорим какво сме видели”

Тогава обаче пред колата изскочили още две същества от същия вид. Карлос едва успял да избегне сблъсъка и ускорил още повече скоростта докато и четирите същества не останали някъде назад.

Когато пристигнали в Арика, те разказали за случилото се на техните роднини, но ги заклели да не разказват историята, защото се страхували от публичен присмех и че това може да навреди на кариерата на Карлос.

Макар посещението при роднините им да било приятно, цялото семейство се притеснявало за обратното пътуване. За тяхно щастие то минало безпроблемно. Вече във военната база, те отново си казали, че ще мълчат за случилото се, но след няколко седмици друг офицер – Диего Рикелме (Diego Riquelme) споделил, че на същият участък от пътя е видял динозавъро-подобно същество, тогава семейството също решило да разкаже тяхното преживяване.

Едва ли е изненада, че скоро и медиите разбрали за тези невероятни истории и във вестниците започнали да се появяват статия след статия за чудовищата забелязвани по Пан-американската магистрала. И макар чилийците да са по принцип с отворено съзнание, вестниците в повечето случаи твърдели, че хората са видели щрауси избягали от местен развъдник. Фактите, че щраусите не могат да летят и това, че нито една птица не е обявена за изчезнала от нито една ферма, са игнорирани от медиите. Също така как е възможно нито един от очевидците да не разпознае щраус?

КАКВИ СА БИЛИ ТЕЗИ СЪЩЕСТВА?

Едно от първите предположения които идват на ум при тази история са за легендарните…

ЧУПАКАБРА

Поради причини трудни за обяснение описанията на чупакабра варират значително от средата на 90-те когато такива истории се появяват за първи път до сега. Днес много хора си представят тези същества като краставите мършави кучета често заснемани на границата между Тексас и Мексико. Но това няма нищо общо с класическото описание на чупакабра. Първоначално чупакабра са описвани като същества с кенгуруви крака, огромни челюсти и често крила като на прилеп.




Горното описание има доста общо с описанието дадено от семейство Торес. Освен това от 2004 спорадично се появяват съобщения за забелязани такива същества в Южна Америка, често в близост до мъртви птици лишени от кръв.

Макар много хора да си мислят, че чупакабра имат извънземен произход или са резултат от генетичен експеримент на американците, то възможността днешните чупакабри да са познатите от миналото гаргойли е интригуваща.



ДЯВОЛЪТ ОТ НЮ ДЖЪРСИ

Наблюдаваните същества приличат и на друг известен криптид познат като Дявола от Ню Джърси, макар последният да е описван с копита вместо с кучешки крака.




А ако все пак търсим обяснение за странната и плашеща среща извън областите на паранормалното, следва да видим какви подобни създания има във фауната в Южна Америка.

VAMPYRUM SPECTRUM

Още известен като Спектрал или Фалшив вампирски прилеп – този вид прилеп се среща в Централна и Южна Америка – от Мексико до Бразилия и Чили. Това е най-едрия месояден прилеп на Земята.




С продълговати носове и размах на крилата близо 1 метър, не е съвсем неоснователно да си помислим, че семейството може да е видяло малка групичка от тези същества, а въображението им да е доокрасило срещата.

А дали не става въпрос за непознат на науката вид прилепи? И защо няма съобщения за подобни наблюдения преди 2004? Дали масовото изсичане на джунглите в Южна Америка не е прогонило този вид от обичайното им местообитание?

Докато едно такова същество не бъде застреляно, уловено живо или заснето на видеофилм не можем да бъдем сигурни с какво точно си имаме работа.



Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар