02 януари 2012

Адската плесен

Тази история започва през лятото на 1961, когато Грейди Норман (Grady Norman), фермер от малкото градче Елкин (Elkin), Северна Каролина, САЩ, купува от негов съсед използван линолеум за застилане на под.

Сделката изглеждала добра. Грейди закарал линолеума в къщата си, почистили го с жена му и го поставили…и от тук започват неприятностите. Скоро госпожа Норман започнала да страда от респираторни проблеми. Тя се консултирала със семейния лекар, който препоръчал да си смени възглавниците, но това не помогнало. Не след дълго и самия господин Норман започнал да страда от същите проблеми и в по-малка степен и дъщеря им. Те установили, че проблемите с дишането им са най-остри когато са в стаите в които е поставен „новия” линулеум.


Норман решил да махне настилката за да открие източника на напастта която ги е нападнала. Откритието било ужасяващо. Долната част на линулеума била покрита с дебел слой от пухкав сиво-зелен плесен. Норман бързо изхвърлил настилката, но било вече късно. След това заедно с жена си измили усърдно пода с препарат и гореща вода. Два дни по-късно обаче плесента отново се появила. Тя била върху стените и дървесината, дори върху дрехите им. Допирът до плесента предизвиквал парене. Но семейството не се отказвало да се бори.

Накупили си всякакви дезинфектанти и почистващи препарати и започнали усърдно да чистят цял ден. Държали прозорците и вратите отворени за да може свежият въздух и слънчевата светлина също да помогнат. Легнали си изморени, но с ужас установили на следващата сутрин, че плесента не е изчезнала, а дори е заела нови пространства.


Мъхестият, сивкав неуязвим натрапник се разпространил от стените по снимките висящи на тях. Покрил мебелите и книгите по рафтовете, дори и семейната библия не била отмината. Най-ужасяващото било това, че на дивана имало само няколко едва загатнати петънца сутринта, а следобед целият бил покрит от плесента и напълно разяден.

Семейството било объркано и малко уплашено. Каква е тази плесен, която се разпространява толкова бързо и напълно устоява на толкова различни препарати? Семейството започнало да изнася навън все още незасегнатите си мебели.

ПОД КАРАНТИНА

Понеже това е малка общност, не след дълго случващото се стигнало до местната преса и до службата по здравеопазване. Къщата била поставена под карантина. Семейството изпратило дъщеря им да живее при техен приятел, а те се пренесли в стар автобус, който се намирал върху собствеността им. Съседите (с изключение на човека, който им продал линулеума и който се преместил да живее на друго място) започнали да носят неща от първа необходимост на сега „бездомното” семейство. Скоро обаче интересът на медиите към историята утихнал.


ПРОДЪЛЖЕНИЕТО

През 1964, три години след описаните събития, журналистът Франк Едуардс посветил една глава на историята в книгата си „Странен свят” (Strange World). За известно време отново имало интерес, но всичко пак утихнало. Отново се заговорило за адската плесен едва след 3 десетилетия.


През 1991 двама изследователи – Майкъл Фризел и Алън МакКан издирили дъщерята на семейство Норман. Тя им разказала за този труден период от детството си, като пожелала да не споменават името и в подготвяната статия в списанието “The INFO Journal”.

Вече жена на средна възраст, тя разказала как за нейна собствена безопасност, била изпратена от родителите си да живее и да се грижи за хронично болен семеен приятел, докато те самите останали да живеят в буса и да се мъчат да се отърват от адската плесен. Тя разказала и за човека, който продал злополучния линулеум на баща и – той се преместил да живее някъде във Вирджиния като продал повечето от собствеността си. Тя не е сигурна дали той самия е имал проблем с плесента, но в малката му къщичка никога никой не се заселил отново.

Освен това един химик от Ню Джърси успял да разработи уникален препарат (киселина), който успял да спре разпространението на плесента върху дрехите им. За жалост самата киселина била почти толкова унищожителна колкото и самата плесен. Жената си спомня също, че учените най-накрая успели да изолират организма – оказало се, че той е съставен от най-малко две разновидности на плесента.

ТЪРСЕЙКИ ПРИЧИНИТЕЛЯ

Различните видове плесен представляват мъхести многоцветни гъбички, които образуват многоклетъчни колонии и обикновено се появяват при наличие на влага. Като всички гъби и плесента произвежда спори за да се разпространява. Може да расте върху дървета, хартия, храна и други органични материали. Когато влажността е достатъчно голяма в затворено помещение, плесен почти сигурно ще се появи.

Не можем да кажем колко влага е имало в къщата на семейство Норман през лятото на 61-а, но знаем двете от разновидностите на плесента, които са се заселили в дома им – известната „пеницилинова плесен” (penicillin mold) и „аспергиловата плесен” (aspergillus mold).


Aspergillus е гъбичка, която се смята за вредна за човека. Често се открива върху царевицата и фъстъците. Може да причини инфекция на роговицата на окото както и на други части- дори артериите, мозъка и белите дробове. Много вариации на тази гъбичка също така са способни да произведат значително количество от отровата афлатоксин (aflatoxin), която се смята за една от най-опасните отрови на света.

А защо тази плесен е процъфтявала в къщата на семейство Норман дори и при прилагане на най-ефикасните препарати от онова време остава загадка. Възможно ли е заедно с двата разпознати вида плесен да е имало и трети още по-опасен вид? Или пък комбинацията от двата ги е направила в нещо свръхустойчиво? Или пък причината е съвсем друга?

КАПИТУЛАЦИЯТА

След дълга борба, най-накрая семейството се предало. Взели каквото все още не е било унищожено и пуснали парцела за продан. Това било особено тежко за мистър Норман, понеже той бил роден и отгледан на това място.

През 1962 семейството най-накрая успяло да продаде къщата, заедно с малък парцел в близост на техен съсед, който или не бил запознат с „проклятието на плесента” или не се притеснявал особено. Те си купили нова къща, която според дъщеря им, била определено незаразена от плесен.

Неназованият купувач на старата къща на семейство Норман се заел сам да почисти плесента, но както внезапно започнал работа, така внезапно и спрял и оставил сградата да се разпада и сега там е празно място.

За близо три десетилетия къщата, която несъмнено е придобила славата сред поколенията местни деца като обитавана от дебнещи зли сили, е оставена да се разлага под въздействието на плесента отвътре и ветровете отвън. Така до 1989, когато собственика и я продава на друг човек. Според дъщерята на Норман, тя е срината с булдозер през юли 1990 и от тогава там е абсолютно празен парцел.

Дъщерята на Норман също разказала, че няколко години след като продали фермата и двамата и родители развили хронични проблеми с дишането. Баща и бил дългогодишен пушач, но майка и никога не е пушила. Майка и починала от сърдечен удар през 1966, а баща и умрял през 1977. Дали е възможно досегът със спорите да е скъсил техните животи?

ДАЛИ СТИВЪН КИНГ Е ВДЪХНОВЕН ОТ ТАЗИ ИСТОРИЯ?

През 1976 списанието за „джентълмени” Cavalier публикува кратка история от млад автор наречен Стивън Кинг със заглавие „Бурени” (Weeds). Историята ще бъде адаптирана за един сегмент във филма „Creepshow” и разказва за фермер от Ню Хемпшър наречен Джорди Верил, който намира паднал метеорит в земята си. Той вярва, че ще го продаде скъпо и ще си реши финансовите проблеми. Но когато докосва космическата скала на пръстът му започва да вирее мухало-подобна субстанция. Тя се появява и на всичко останало наоколо.

По нататък в историята цялата къща е превзета от ненаситния организъм. В края Фермерът чува по радиото, че така необходимата дъждовна буря се задава и вече полу-човек, полу-чудовище той слага край на живота си – оставяйки ни да си представяме, че съдбата му ще сполети и останалата част от планетата.


Фантастични истории за метеорити носещи унищожение не се появяват за първи път, но в разказът на Стивън Кинг имаме доразвиване на темата с този подобен на плесен бързо разпространяващ се организъм. Дали авторът е почерпил вдъхновение от гореописания случай не се знае, но няма да е изненада, ако е така.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През ХХ век, въпреки напредъка на човешкият вид в създаването на антибактериални препарати, химически почистващи средства и други подобни, все още природата може да ни поставя в шах и да показва, че тя контролира нещата. Плашещо е, че във века на технологиите, едно семейство е останало бездомно (и вероятно живота им се е съкратил) само заради някакви плесенни спори. Мисля вече да внимавам какво внасям вкъщи и със сигурност ще гледам никога да не забравям да си измия ръцете….


Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар