18 юли 2011

Лудите газови нападатели на Америка

По същият начин по който Джак Изкормвача е прочута историческа фигура и нерешена загадка във Великобритания, по същия начин и в Америка има една тайнствена особа от миналото. Той (или тя…или то) дебнел хората в малкото провинциално градче Матун, Илиноис и впръсквал зловонни изпарения в техните къщи след което изчезвал безследно. Останал е в историята като „Лудият газов нападател от Матун”, но съвсем не е единствения, нито първия подобен случай.

Между 31 август и 13 септември 1944 облечен в черно нападател всява терор в град Матун с непровокирани „газови атаки”. Макар полицията и ФБР да се опитват да представят случая като типична масова психоза, има реални доказателства, че този човек (или дори няколко човека) е съвсем реален.

От тогава теориите се множат – че това е луд учен, правителствен агент тестващ нови газове върху хората, завърнал се ветеран от Втората Световна Война, дори има теория, че това е дело на извънземни.

Малко се знае обаче, че това не е първият подобен случай.


Фантомният нападател от Ботътот Каунти, Вирджиния

22 декември 1933, Хеймейкъртаун

Всичко започва на едно затънтено място в окръг Ботътот, Вирджиния. Човек на име Кал Хъфман заедно с жена си, шестте си деца и семеен приятел твърдят, че са имали странно преживяване.

Според свидетелските показания около 10 часа вечерта неидентифицирана миризма изпълнила къщата им като госпожа Хъфман се почувствала зле от нея. Все пак жената и децата си легнали, докато господин Хъфман останал буден за да види дали фигурата, която са забелязали по-рано ще се завърне.

Само след половин час в къщата му отново нахлули зловонни газове. Кал бързо се отправил към къщата на своя хазяин (той живеел под наем) от където известил полицията. След това заедно със сина на хазяина си, Ашби се завърнал на мястото. Там ги чакал полицаят Лемън. Заедно, те тримата наблюдавали наоколо до полунощ. След това полицаят бил отзован. Почти веднага и нападателят се завърнал, този път обгазявайки и двата етажа на къщата.

19 годишната дъщеря на Хъфман – Алис загубила съзнание. Тя страдала от проблеми с дишането седмици след това. Другите членове на семейството, както и Ашби получили гадене, главоболие и стягане на гърлото. И Кал и Ашби забелязали „сенчеста” фигура да се отдалечава в нощта, но изглежда не посмели да я преследват.

На другия ден дошли специалисти, но не могли да установят какъв газ е използван. Единствената следа която била намерена била един отпечатък от женска обувка под един от прозорците – вероятно от където газът е впръскван. Подобна следа била открита и в Матун през 1944.

24 декември 1933, Кловърдейл

Град Кловърдейл се намира близо до града описан в горния случай. Тук нещата започват към 9 часа вечерта, когато Клерънс Хол, неговата съпруга и двете им деца се връщат от църковната служба посветена на Рождество Христово. В момента в който влезли в жилището си, те усетили странна миризма. Съпругът тръгнал да проверява из къщата. Когато се върнал, почти бил загубил съзнание, но жена му успяла да го издърпа навън, както и децата. Явно газът нямал дълготраен ефект в този случай, защото навън Клерънс бързо дошъл на себе си (жена му обаче се оплаквала от зачервени очи през следващите няколко дни).

Полицията и доктор Брекинридж (същият който изследвал и предишният случай) пристигнали преди да се е разнесъл напълно газа. Това обаче не му помогнало да изясни какъв е точно използваният химикал. Този път не намерили отпечатък, но един полицай забелязал дупка в рамката на един прозорец – изглежда от там е била вкарана тръбичка и пуснат газ.

Съпругът изпратил семейството си да прекара остатъка от нощта при приятели, а самият той заедно с група съседи търсили околността за следи от тайнственият нападател. Не намерили нищо. Докато повече хора търсили навън, Емет Лий твърди, че чул глас под прозореца си. Той грабнал револвера си и стрелял във въздуха за да уплаши натрапника. За всеки случай цялото семейство се качили на горния етаж в случай, че все пак някой пусне газ.

27 декември 1933, Тротвил

На тази дата тайнственият нападател поразил къщата на А.Л. Кели и неговата майка.

По-късно когато давал показания пред полицията, Кели казал, че е забелязал чисто нов автомобил марка "Шефролет" да се навърта покрай къща им и че в него имало двама мъже и една жена. Един съсед успял да запише част от цифрите на номера на автомобила, но полицията не успяла да го издири.

След тези събития, паниката се разпространила по-бързо от горски пожар сред общността, а местните вестници я подхранвали като публикували всякакви спекулации. Мъжете дежурели по цяла нощ с пушки в ръце, а жените запушвали ключалките и всяка намерена дупка в къщите им. Дори била обявена награда от 500 долара (голяма сума за онова време) за залавянето на извършителя.




10 януари 1934

„Лудият газов нападател” се скрива за две седмици преди отново да напомни за себе си. Хоумър Хилтън и съпругата им са спели на горния етаж в къщата им, докато тяхната омъжена дъщеря и малкото и дете са спели на долния. Съпругът на дъщерята е бил в командировка по това време. Тя се събудила към 10 часа вечерта за да нахрани бебето и чула „приглушени гласове” и как някой се опитва да отвори един прозорец. Преди да успее да реагира стаята се напълнила със смог. Тя грабнала детето и бързо напуснала помещението.

Съсед на семейството казал, че също чул гласове по същото време. По късно през нощта друг жител на града е имал проблеми с дишането и може би е станал жертва на нападателя.

16 януари 1934, Бонсак

Фантомният нападател обгазил къщата на Ф.Б. Дювал, който веднага се втурнал към полицейското управление. По пътя той забелязал бягащ човек да се качва в паркирана кола и да заминава в неизвестна посока.

От полицията изпратили отново полицая Лемън (същият пристигнал и при най-първият случай). Той отново открил следа от женска обувка.

19 януари 1934, Кловърдейл

Газовият нападател напада къщата на съпругата на бивш съдия.

21 януари 1934 Тротвил-Кловърдейл

Семейство живеещо във къща между Тротвил и Кловърдейл се прибирало късно вечерта. Когато влезли в дома си, те усетили, че някакъв газ изпълва къщата. Полицията пристигнала бързо на мястото, но единственото което успели да намерят било едно парче от тръба.

Мълвата за инцидентите била стигнала и до вестник „Ню Йорк Таймс” и се превърнала от локална в национална новина. Това довело на тази дата до приемането на закон във Вирджиния, според който за обгазяване може да се даде присъда от 10 години в затвора. Този закон на практика все още действа в щата.

22 януари1934, Карвинс Ков

Очевидно новият закон не охлажда ентусиазма на газовия нападател след като тази нощ се оказва най-действена. За един час три отделни семейства се оплакват от нападения в Карвинс Ков, намиращ се на няколко мили североизточно от Кловърдейл.

23 януари 1934, Плезандейл Чърч

Следващите жертви са госпожа Хартсел и семейството и, които се прибирали към 4:30 часа сутринта към дома си след като прекарали нощта при техните съседи. Семейството ужасено установило, че вратите на къщата им били блокирани от купчини дърва и боклуци. Когато разчистили препятствията, те получили още един шок след като къщата се оказала пълна с газова мъгла.

Това преляло чашата и хората от окръга взели да се организират в групи и да патрулират по пътищата след мръкване. Това едва не довело до инциденти при които хората да стрелят един по друг в мрака.

28 януари 1934, Кловърдейл

Фермер на име Ед Станли, неговата съпруга, един нает от него работник, както и две други лица са се намирали в къщата на фермера, когато тя започнала да се пълни с неприятна мараня. Наемният работник изтичал навън и видял четирима души да бягат към гората. Той се върнал в къщата на Станли, взел една пушка и стрелял, макар вече да не виждал хората.

29 януари 1934, Кловърдейл

За първи път газовият нападател се връща на място където е бил и отново обгазява къщата ма мистър Станли.

3 февруари 1934, Нейс

А.П. Скагес, неговата жена и пет други човека са обгазени според самите тях с две впръсквания на газ. Хората започват да се чувстват много зле. Кучето на семейството също се разболяло.

Отново пристига полицаят Лемън. Той констатира, че този път няма повръщане, по-скоро симптомите са такива сякаш са използвани халюциогенни наркотици.

През следващата седмица се получават и много доказани фалшиви съобщения причинени от масовата психоза или от неуместни шеги – като тази на група тийнейджъри, които хвърлили бутилка с отрова против насекоми през прозореца на една жена.

9 февруари 1934, Лития

Последната атака на лудият газов нападател в Ботътот Каунти. Върху снега до прозорец на нападната къща е открито някакво вещество, което при анализ се оказва, че съдържа арсен и сяра. Също така са открити и следи които водят до хамбара зад къщата. Полицията ги проследява, но не намира никого вътре. Не са намерени следи върху снега, които да водят навън от хамбара, сякаш някой е влязъл и след това е изчезнал. Това води до спекулации, че нападателят е паранормално същество.

Властите в крайна сметка обявяват цялата история за масова психоза, нещо с което жертвите и пряко разследващите – като полицай Лемън не са съгласни. Тези твърдения на властите карат някои хора да предполагат, че това е правителствен експеримент свързан с тестване на нови газове.

Газовият нападател-обирджия от Лейк Каунти

8 ноември 1935, статия в местен вестник


В тази статия се разказва за газовите нападения на неизвестен нападател. За разлика от случаите в Ботътот Каунти тук е използван упойващ газ, като жертвите след това са били обирани.

Източник

1 коментар:

  1. Анонимен24 юли, 2011 20:58

    Полицаят Лимон ги е обгазявал :) Защо все той пристига първи

    ОтговорИзтриване