Това е една история от град Норуич, Англия. Не е ясно кога се е случила.
Крейг Бесанд се е прибирал към апартамента си през нощта, когато две фигури го доближили. Това били две малки момчета на около 13 и 9 години.
Както Бесанд обяснява: "Бяха облечени с блузи с качулки, типично младежко облекло, нищо странно. По-голямото ми каза, че се опитват да намерят гробището и ме помоли да ги заведа. Стори ми се странно, но се съгласих, защото пътя ми минаваше точно покрай гробището."
Докато вървели, Бесанд видял, че косата на по-голямото дете било гарваново черна, а кожата му бяла като порцелан. Момчетата имали абсолютно черни очи, без никакво бяло. Когато ги попитал къде живеят, те назовали една близка улица. Което било странно - ако наистина са от града, много добре би трябвало да знаят къде е гробището.
Когато пристигнали до портите на гробището, те го помолили да дойде с тях. Той отказал. Децата продължили да настояват.
"По-голямото се усмихна с най-злата усмивка, която някога съм виждал и ми каза, че няма да ми причинят нищо лошо. Аз бях като хипнотизиран и бях готов да тръгна с тях."
Тогава по-малкото момче казало: "ние не трябва да правим това".
В този момент Бесанд излязъл от хипнозата и започнал да бяга. Погледнал назад да види дали не го преследват, но те сякаш се били изпарили. Бягал чак докато се прибрал в къщи.
След една седмица открил едно магазинче за магически джунджурии и когато говорил с продавачката за случката, тя казала, че и друг път се е случвало. Никой не знае какво представляват тези деца - демони, призраци, феи, но по-добре, че не е тръгнал с тях...
Крейг Бесанд се е прибирал към апартамента си през нощта, когато две фигури го доближили. Това били две малки момчета на около 13 и 9 години.
Както Бесанд обяснява: "Бяха облечени с блузи с качулки, типично младежко облекло, нищо странно. По-голямото ми каза, че се опитват да намерят гробището и ме помоли да ги заведа. Стори ми се странно, но се съгласих, защото пътя ми минаваше точно покрай гробището."
Докато вървели, Бесанд видял, че косата на по-голямото дете било гарваново черна, а кожата му бяла като порцелан. Момчетата имали абсолютно черни очи, без никакво бяло. Когато ги попитал къде живеят, те назовали една близка улица. Което било странно - ако наистина са от града, много добре би трябвало да знаят къде е гробището.
Когато пристигнали до портите на гробището, те го помолили да дойде с тях. Той отказал. Децата продължили да настояват.
"По-голямото се усмихна с най-злата усмивка, която някога съм виждал и ми каза, че няма да ми причинят нищо лошо. Аз бях като хипнотизиран и бях готов да тръгна с тях."
Тогава по-малкото момче казало: "ние не трябва да правим това".
В този момент Бесанд излязъл от хипнозата и започнал да бяга. Погледнал назад да види дали не го преследват, но те сякаш се били изпарили. Бягал чак докато се прибрал в къщи.
След една седмица открил едно магазинче за магически джунджурии и когато говорил с продавачката за случката, тя казала, че и друг път се е случвало. Никой не знае какво представляват тези деца - демони, призраци, феи, но по-добре, че не е тръгнал с тях...
Връзка за повече информация (на английски)
ПОДОБНИ СТАТИИ:
Злите клоуни на Америка
История от САЩ: има нещо в къщата
Забавна история. Хареса ми, но не мисля, че е действителна. Това е един вид PR трик за привличане на туристи към райони с малки неизвестни градчета, които нямат никаква друга забележителност. Затова се измислят подобни истории, като по този начин се провокира интереса и току-виж някои туристи или дори журналисти вземат, че ги посетят. Трябва и у нас да започнем с тая практика, та дано живне туризма по селата.
ОтговорИзтриване