04 декември 2016

От архивите: НЛО и извънземни (Англия, 1901)

Този странен случай е описан в бюлетина "Nufon News" #50 издаван от Дерек Джеймс и Фил Бенет. Разиграл се е лятото на 1901 в Борнбрук, Англия.

Франк Уорели, на 10 години, се прибирал по пряка пътека към дома си. Внезапно се озовал пред странен обект, който първоначално му заприличал на съвсем малка работна барака. Имал комин както на параход и врата от едната страна. Обектът бил с зеленикаво син металически цвят и не бил по-голям от половин съвременна кола.

Внезапно от вратата излезли две малки същества. Приличали на хора, макар и доста дребни. Били с гладки обръснати лица и имали дрехи в зелено-сив цвят наподобяващи военни униформи. На главите си носели шлемове, които почти напълно скривали ушите и очите им. На каските си имали по две антени.

Едното създание останало на вратата, а другото се насочило към Франк с вдигнати ръце, все едно му прави знак да се маха. Детето така и направило - отдалечило се. Тогава и двете същества влезли в машината и вратата се затворила.

Тогава обектът полетял във въздуха след проблясване като от светкавица, чувал се и свистящ звук. Отдолу Франк видял, че НЛО-то има пулсираща червена светлина.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




От архивите: вълната от наблюдения на извънземни и НЛО през октомври 1973




Мистериозни звуци от дълбините край Канада

03 декември 2016

Крали Марко

Сайтът "Ancient Origins" е един от любимите ми сайтове и ако сте проследили кои са основните източници за статии в блога, със сигурност сте видели, че от там черпя информация за много от материалите. Наскоро в "Древния произход" (както би следвало да се преведе името на сайта на български) бе публикувана статия за Марко Мърнявчевич, историческата личност първообраз на народния герой Крали Марко. Първоначално се зарадвах и реших, че ще използвам написаното в англоезичния сайт като основа за статия в "Мистерика". За жалост този път "Ancient Origins" са се изложили. Още в първото изречение пише, че Марко е сърбин. Това е спорно, да не кажа направо, че е невярно. Затова реших в настоящия материал да почерпя повече информация от Wikipedia, отколкото от "Древния...". Гарнирал съм нещата и с мнооого мои разсъждения.

Да започнем с това какъв по народност все пак е бил Марко Мърнявчевич, известен и като Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко. От години съществува спор дали е българин или сърбин, а македонците в типичен за тях стил твърдят, че е македонец. Като цяло обаче преобладаващото мнение е, че е бил българин. Хипотезата за сръбската етническа принадлежност на Крали Марко се базира единствено на съчинението на Мавро Орбини от края на 16 век „Царството на славяните“. За местния български произход на краля на Прилеп свидетелстват редица летописци и хронисти от по-старо време, сред които Константин Михайлович, Иван Музаки, Сфранцес, Теодор Кантакузин, Йосиф бен Йошуа, Филип Лоренц и други, които го сочат недвусмислено като „български княз“. Редица по-късни изследователи на периода на османското завоевание на Балканския полуостров, сред които Адам Кърчевич, Василе Петрович, Иларион Руварац, Владимир Чорович също споделят или поддържат становището, че Крали Марко е „родом българин“ и отбелязването на Обрини, че е роден в Ливно е умишлена неточност, за да възбуди херцеговинци в борба срещу османците по него време.

Още една неточност в "Ancient Origins". Този храм се намира в македонското село Маркова Сушица и е представен като "Манастира на Марко". От информацията, която намерих за него в Уикипедия, обаче става ясно, че това е църква наричаща се „Свети Димитър“. Кое е вярно?



Самият Марко е син на деспота Вълкашин Мърнявчевич, който около 1365 г. е обявен от цар Стефан Урош за съвладетел на Душановото царство с титла крал, която му е преотстъпена от владетеля, поради по-ниския ѝ източен статус, и вероятно по държавни причини.

През 1371 г. Вълкашин заедно със своя брат деспота на Сярско Йоан Углеша, тръгват на поход срещу османските турци, като според тогавашните хронисти разполагат с 60 000 бойци.  Те са разбити в Битката при Черномен, където загиват и двамата.

Така Марко Мърнявчевич наследява кралството, но става васал на османския султан. Това известно ли ви е? Крали Марко завършва живота си като османски слуга. Аз знам за този факт още от 5-6 клас, когато тогавашният ми учител по български език и литература ни го каза. Винаги ще помня този учител, строг, но справедлив и неотбягващ неудобните истини.

Именно заради това ми е било странно, че Марко Кралевич става "Крали Марко" в историческата памет. Юнак с ненадмината сила и борец срещу османците. Дали фолклорът е съхранил само началото на живота на Мърнявчевич, когато действително е бил борец срещу турците? Или благоговението пред него се дължи на народната вяра, че той не е умрял, това че е бил васал на султана е само временен етап от живота му, той ще се върне и ще размаже поробителите? А може би има твърде много нерационалост в българската / балканската / общочовешката психика и обикновено "противоречиви" (меко казано) личности стават герои в очите на хората, стига да проявят "твърда ръка"? Мислех да дам примери от съвремието, от България и от света, но ще се въздържа. Предполагам и сами ще се сетите поне за няколко съвременни любимци на масите с противоречива или направо криминална биография.

Марко Кралевити е убит през 1395 в битката при Ровине. Това название също е малко спорно. Историческите източници по-скоро говорят за две битки с разлика от една година. Именно при първата загива крал Марко, той се бие на страната на султан Баязид I срещу християнските армии предвождани от влашкия войвода Мирчо Стария. Твърди се, че преди самата битка Марко се е помолил на Господ да загине още в началото нежелаещ да се сражава на страната на османците срещу други християни като него самия. Така и става. Според народна легенда обаче той не умира. Бог пренася Марко и неговия кон в една пещера, където те живеят и до днес.


Е, герой ли е Крали Марко? Безспорно в народния епос той е, без значение, че историческия прототип Марко Мърнявчевич е имал спорни моменти в живота си. Но както се казва - няма съвършени хора. За мен като любител на фолклора (за това говорят поредиците с разнородни предания, които публикувах през тази година) е изключително интересно да видя как историческия Марко Мърнявчевич се преобразува в Крали Марко. Придобива направо неземни свръхестествени сили. Проф. Иван Венедиков дори защитава тезата, че Крали Марко е митологически персонаж, който притежава едновременно уранически и хтонични черти и в структурно отношение се доближава в голяма степен до хетския Бог на бурята, семантично и културно съизмерим с Критския Зевс и Тракийския Дионис. За незапознатите ураническите богове са тези живеещи в небесата (Зевс), а хтонични - боговете на подземното царство (Хадес).

Крали Марко е незабравима част от многото персонажи в българския фолклор и във фолклора на някои други народи. Така както там са Хитър Петър, Настрадин Ходжа (също базиран на реално живяла личност и популярен фолклорен образ освен сред българите и сред турци, арменци, гърци...и дори в Китай), свети Георги и ламята, Торбалан, баба Яга (популярна и сред руснаците), тримата глупаци. Да, знам - не скачайте недоволно, знам, че "Тримата глупаци" са анимационни герои на Доньо Донев появили се през 1970 г. Но кой е казал, че фолклорът е статичен и мъртъв като хербарий?! Фолклорът се развива, какво ако не съвременен фолклор са градските легенди? Забелязал съм, че образът на тримата глупаци вече е влязъл в ежедневна употреба без с произнасянето им да се говори за късометражните филмчета на Донев. Пример - чувал съм да се употребява това словосъчетание за трима на брой леко смешни / комични хора - "гледай ги тия тримата глупаци пак идват". Кой ли ще е следващият фолклорен образ наложил се в общото ни самосъзнание? Бате Бойче може би? И срещу какви ли лами ще се бори....

А иначе в кръга на шегата, всеки българин има в едно отношение митичната сила на Крали Марко. Е, с мааалко изменение на името. Ние не сме точно "Крали Марко", ние сме ....



Източник 1 и Източник 2

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Параклисът в дъба - стар колкото самата Франция


>

Първата психологическа война в историята




Художествена измислица ли е Марко Поло?

02 декември 2016

Когато стените кървят

Кой е най-страшният феномен свързан с прокълнатите къщи? Необяснимите звуци? Самоволното включване и изключване на лампите? Преместващите се предмети? Какво да кажем за течащата от стените кръв? Признавам си, не знаех че има реални описани такива случаи, виждал съм такива сцени по филми на ужасите, но мислех, че специално това е художествена измислица за засилване на ефекта.

Във филма "The Amityville Horror" (1979) има такава сцена. Случилото се в Амитивил е истинско и споменатият филм се рекламира с твърдението, че описаните събития са достоверни. Специално за кървавите стени малко са поизменили нещата. В оригиналния разказ на очевидците се казва, че всъщност от стените се е процеждала нещо като зелена каша.

Въпросната сцена от игралния филм:



А ето и няколко случаи, за които наистина се твърди, че кръв е текла от стените.

Къщата на Талман в Уисконсин. През 1988 семейството живеещо в тази къща купува двуетажно легло, което се оказва прокълнато. Девет месеца те са тормозени от паранормална активност. Виждали са какво ли не - от духове до течаща от стените кръв. В крайна сметка напускат жилището.

За семинарията Меринол в Илинойс се твърди, че е обитавана от дух на монах, който се обесил в камбанарията. Хора твърдят, че именно в тази кула са виждали кръв да се процежда от стените.

Друга история разказва как в Питсбърг едно семейство било тормозено от демон познат като Демона от Браунсвил Роуд. Освен всичко друго, отново имаме кървящи стени.

През 80-те в Сан Педро полтъргайст е тормозил едно семейство. В интерес на истината "кървящите стени" са им били най-малкия проблем. Полтъргайстът е проявявал изключителна агресия. Физически е атакувал хората и дори се е опитвал да ги обеси.

Друг случай от Америка е описан в броя от 11 септември 1987 на вестник "The Register-Guard newspaper". Уилям и Мини Уинстън са възрастна двойка на 79 и 77 години съответно. Те се обадили в полицията след като окрили кръв по пода и стените на дома в който живеят от 22 години. Лабораторните тестове потвърдили, че това наистина е човешка кръв. Странното било, че тя била нулева група, а двамата старци били с група А. Въпреки всички усилия на полицията, така и не се установява от къде е дошла кръвта.

Най-новият случай е от Оклахома. През 2015 чернокожо семейство видяло, че по една стена тече кръв. Това обаче не се оказало полтъргайст. Съседът им от горе бил умрял - паднал и си ударил главата. Именно неговата кръв се процеждала.



Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




От архивите: полтъргайст в Ирландия (1910)




Истински зловещи истории - част I




Истински зловещи истории - част II

01 декември 2016

Допълнение към историята за ФБ + планове за бъдещето

Миналият месец публикувах една странна история от Разград, за човек следящ други хора:

История от България свързана с Фейсбук + друга история

В последствие, читателката, на която се бе случило това, се сети за нещо което може и да има, може и да няма връзка. Ето какво ми доразказа.


Май по-миналата година бях на сбора в Гецово и съвсем случайно мернах човек, който ми заприлича на него. А тогава нито съм говорила с някой за това, нито съм си мислела за него, за да кажем, че съм се повлияла от нещо и съм се припознала. Нали знаеш как по филмите има сцени на актьори, които стоят в една тълпа от хора, хората си вървят, а той стои. Такава беше моята ситуация, в момента, в който се обърнах да намеря някой от приятелите ми, вече го нямаше. Може би съм се припознала, привидяло ми се е, знам ли.


Повече не го видях цяла вечер, къде ли не обикаляхме с приятелите ми, не видяхме никой.

Георги Бончев: ако това е наистина той, мислиш ли че е случайно, че е бил на събора?

Може би. Не съм срещала такъв човек никога в Гецово, а няма много млади хора тук, почти не останаха, познаваме се, би трябвало да го знам.

Досега си мислих, че профилната снимка на този човек не е неговата, взел я е от някъде, но след като читателката ми разказа това, вече не мога да съм сигурен. Все пак няма да бързам да я публикувам тук или да давам линк към профила на човека във Фейсбук. Ако искате, пишете ми в скайп и там ще ви я покажа.

Междувременно на 27.11, неделя, на същата читателка се е случило още нещо много странно:

Както си стоя и телефона ми звъни,непознат номер от друга държава,Турция (проверих кода в интернет) съответно затворих,знам ли може да е на роуминг пък и не знам кой е,после ми звъни друг номер,от друга държава-Полша май беше и така за 30 минути ми звъняха от Турция,Полша,Германия,Словакия,Великобритания май та дори и от Нидерландия. И изведнъж всичко спря. Дори и един скрит номер звъня ама не вдигнах. Писах на единия смс и той ми върна нещо на турски което гугъл не го преведе точно. Който е писал смс не го е писал правилно,преводача ми подсказа, означава "вдигни".

Това последното значи, че не е бъг в системата, някой нарочно я е търсил...но защо от толкова много държави.

***************************

А като заговорихме за скайп, мисля да направя малко прочистване на абонатите там. Извинявам се предварително, ако ще изтрия някого, който е редовен читател, но просто не ми е писал от дълго време. През годините съм си писал в скайп, по имейл, във ФБ или в чата на блога с изключително много хора и за жалост не мога да помня всичките. Понякога се получава сконфузна ситуация - някой ми пише и очаква да го помня, защото сме си писали преди време. Не очакват да се държа резервирано и да не си спомням за какво сме говорили. Съжалявам за това, моля да проявите разбиране. Просто ми припомнете кога и за какво сме си писали.

Като говоря за разчистване на абонати, има хора, с които сме си разменили "приятелства", но не са ми писали нито веднъж, дори и не отговарят, когато аз съм им писал "здравей". Винаги съм се чудил защо ли ме добавят? Имам една теория, че може би така някой се опитва да ме следи, примерно вижда кога съм онлайн (което би трябвало да значи, че съм си у нас) и кога не съм на линия (което би трябвало да значи, че съм излязъл навън). Дали е така? Вярно е, че имам много "зложелатели", които искрено мразят "Мистерика", но никога не съм ги смятал за толкова умни да се сетят, че скайп става за следене. За всеки случай ще разкарам такива хора, с които никога не съм си писал, както се казва:



***************************

Имам планове и за необичайна поредица през януари 2017 (вероятно ще се появи през втората половина на месеца). Тя може да е в по-малкия блог "Мистерика Дейли", но може и да е в главния блог. Ще е обзор на всичко, което привлече погледа ми през изминалата гадна 2016-та година (на вас поне беше ли ви добра годината?). Няма да е изцяло за мистерии, ще разгледам много разнородни теми. Ако не обичате политика, прескочете статиите от поредицата.

Ето идеи за това, за което мисля да пиша, може да добавя и още теми, а някои от изброените може да отпаднат, не знам и в какъв ред ще публикувам статиите:

НЛО
Странни съвпадения
Читателски истории
Експерименти и проучвания
Космос
Бедствия
Военни конфликти
Геополитика
Конспирации
Интернет и Тъмна мрежа
Хакове
Игри
Предсказания
Футуризъм
Небесни феномени и звуци
Животни
Филми
Криптиди
Изчезвания
Паранормални същества
Крими
Зловещо
....

Имате ли предложения?

ПОДОБНИ СТАТИИ:





История от България свързана с Фейсбук + друга история

30 ноември 2016

Хора с черни очи в старовремски автомобил

Макар и доста по-рядко, понякога се появяват и истории за "възрастни с черни очи", а не само за деца. Тази история е от Декември 2001.

"По това време карах черен седан, с който превозвах клиенти от Делауеър до летището Кенеди в Ню Йорк. Бях го правил дузина пъти и знаех добре и страничните преки улици. Бе около 12 през нощта и извършвах поредния курс. Предложих на клиента ми, нека го наречем Стийв, да минем по една странична улица за по-бързо. Този маршрут минаваше през Шийпхед Бей (Залива на овчата глава) и със Стийв тъкмо говорехме, колко странно е това наименование. Тогава от някъде изникна един автомобил Чеви Бел Еър, произвеждан през 50-те. Стийв, който се возеше на задната седалка зад мен, се залепи за за прозореца и каза "човече, виж тази кола!".

Ние спряхме на червен светофар и щяхме да направим десен завой. Чевито спря до нас, явно щяха да завиват на ляво. Можехме да разгледаме добре колата, беше прекрасна. Червена цвят, с хромирани елементи. В автомобила се возеха мъж и жена, и двамата облечени в стил 50-те. Мъжът беше с кафява шапка и палто. Жената бе с шал увит около главата ѝ, големи кръгли очила в дебели рамки и кожено палто. Стийв им се провикна за поздрав през прозореца: "Страхотно возило!". Тогава и двамата бавно и в унисон се обърнаха към нас. Очите им бяха изцяло черни! Огромни черни очи! И двамата със Стийв се вцепенихме. В този момент светна зелен светофар и странната кола със странните пътници направи ляв завой и потегли в посока Манхатън. Странната двойка продължаваше да ни гледа докато завиваха.

След малко, все още вцепенен, аз завих на дясно. Стийв каза "какво по дяволите бе това?". Аз нямах отговор. Продължих по пътя и след малко видях, че експресната лента е достъпна, затова преминах на нея. След малко видях сини премигващи сигнални светлини зад нас. Освен нас и полицейския автомобил (както първоначално си помислих, че е) други коли нямаше.

Стийв, все още под въздействието на това, което бяхме видели, се прехвърли на пасажерското място отпред. Започнахме да говорим за случката. В това време наблюдавах в страничното огледало как полицейските светлини се приближават. Помислих си, че вероятно съм минал превишената скорост и идват да ме глобят. Затова се изтеглих в дясно и зачаках патрулата да се изравни с мен и да ми даде знак да спра. Внезапно сините светлини минаха отдясно на нас, а не отляво, както се очакваше, това означаваше само едно - движеха се извън пътя. Видях, че това не е никакъв полицейски автомобил и се провикнах "Колата!". Двойката с черни очи се беше завърнала. Те караха с над 100 мили в час, телефонните стълбове преминаваха между нас и тях. Мъжът гледаше отново към нас с черните си очи. Странният автомобил прелетя отново на пътя пред нас и изчезна с бясна скорост в далечината. Не случайно казвам "прелетя", защото не ги видях да се удрят и прескачат бордюра, както би направила всяка кола движеща се по земята.

Продължихме да се движим безмълвно докато не стигнахме до летището. Спрях пред терминала, Стийв си грабна багажа и излезе. Единствено каза "Заливът на овчата глава определено е странно име за квартал".

Източник

29 ноември 2016

Художествена измислица ли е Марко Поло?

Нещо, което ме изуми като го прочетох. Винаги съм си мислил, че Марко Поло е реална историческа личност и най-вероятно той е такава, но си струва да се замислим.

Марко Поло (на италиански: Marco Polo) (15 септември, 1254, Венеция, Италия или Курзола, Венецианска Далмация – днес Корчула, Хърватско – 8 януари, 1324, Венеция) е венециански търговец, пътешественик и откривател, който заедно с баща си Николо и чичо си Матео пропътува Пътя на коприната до Китай и се среща с великия хан на Монголската империя – Кубилай хан (внук на Чингис хан) в Шанду. Дава първите сведения за остров Сипангу или днешна Япония. Неговите пътешествия са описани в книгата „Милионът“ (на италиански: Il Milione) или „Пътешествията на Марко Поло“ от Рустикело да Пиза. (Wikipedia)


Има хора, които поставят под съмнение реалното съществуване на пътешественика Марко Поло. Нека направим една аналогия с книгата "Мизъри" на Стивън Кинг. Ако някой не знае, че той е автор на художествени романи, би си помислил, че описаното в тази книга е преразказ на реални събития. В "Мизъри" психически неуравновесена жена на име Ани Уилкс взима за заложник писател на име Пол Шелдън и чрез изтезания го принуждава да пише. Ако читателят желае да провери достоверността на историята, той може да провери архивите и действително ще намери няколко хора носещи името Пол Шелдън и живеещи в Мейн, американският щат в който се развива действието в "Мизъри". Двама от тях дори са писатели. Освен това в Мейн има и е имало жени носещи името Ан Уилкс. Няма да е изненада, ако се намерят данни, че поне една от тях е имала психически проблеми. Всичко това може да наведе читателят на мисълта, че Пол Шелдън е разказал случилото се с него на Стивън Кинг, който е описал историята в книга. Някои по-скептични читатели обаче няма да бързат с изводите. Те ще проверят стари броеве на вестници и няма да открият никъде тази сензационен случай. Ще прегледат и другите книги на Кинг и ще се убедят, че той не пише документални творби, той пише художествени романи.

Е, защо тогава масово приемаме, че написаното от Рустикело да Пиза за Марко Поло е истина?


Един бърз поглед върху творчеството на Да Пиза ще ни покаже, че той основно е съчинявал измислени рицарски романи, сред които най-известният е "Романсът на Крал Артур". Според легендата генуезците хвърлят Рустикело в затвора през 1284 г. Твърди се, че след няколко години, когато почва поредната война между Генуа и Венеция, в същия затвор е заточен и Марко Поло. Именно там знаменитият мореплавател бил разказал за своите приключения на Да Пиза. Един интересен факт - няма никакви исторически и документални сведения, че който и да е от двамата - Рустикело или Марко Поло е бил някога затварян в този зандан.

Е, съществувал ли е Марко Поло наистина?

Източник

28 ноември 2016

Фантомът от огледалото

История от САЩ.

"Аз съм в момента на 21, което значи, че това се случи в средата на първото десетилетие на 21 век, бях на 13 или 14. Живеехме тогава в старата ни къща в Уест Вали, Юта. От години се случваха странни неща - чувах някой да произнася името ми, врати се затваряха сами и т.н. През въпросната година обаче се случи нещо ужасяващо. Нещо ме беше уплашило (не помня какво точно) и се бях преместил да спя при баща ми. Събудих се около 3:30 - 4:00 сутринта и видях как фигура облечена в бяло излиза от огледалото. В същото време стаята се изпълни с мъгла. Фантомът имаше къса черна коса, бяла кожа и празни очни ябълки. Той застана над баща ми и положи ръце на гърдите му. Забелязах, че дишането на баща ми се наруши и започнах да се опитвам да го разбудя. Веднага фантомът отлетя обратно в огледалото, а мъглата изчезна. Повече не видях никога фигурата, но и не останах твърде дълго в къщата. Скоро се преместихме."

Две интересни неща има в тази история. Едното е, че фантомът излиза и влиза в огледалото. За огледалата винаги е имало много теории и истории. Прочетете тази статия от миналата година:

Едно прокълнато черно огледало

Другото е, че създанието се е насочило към бащата на момчето, явно човекът му е бил цел, а не просто случайно да е дошъл. Вероятно е искал да се храни с енергията на спящия човек. Може би фантомът е нещо от рода на демоните сукуби / инкуби.

Източник

27 ноември 2016

Първата психологическа война в историята

Битката за Пелузий е историческо сражение между египтяни и перси случило се през 6-ти век пр. н.е. В нея Египет губи и така за дълго време персийците стават новата господстваща сила в региона.

Ето къде се е намирал Пелузий, положението му в делтата на Нил е стратегическо:


За да достигне до победа Персия не разчита само на чисто военни средства. Всъщност тази битка се приема за първата, в която са приложени тактики от психологическата война. Може да е имало и други такива случаи, но те не са запазени в историческите източници.

Както вероятно знаете, в древен Египет изключително много са почитали някои животни и са ги смятали за свещени - скарабей, котка, ибис и т.н. Преди решителната битка персите нарисували котки по щитовете си, а според някои исторически източници дори пуснали живи котки пред армията си. Много египетски стрелци с лъкове отказали да стрелят от страх да не наранят някоя котка или дори да не засегнат някое изображение на свещеното животно нарисувано върху щит. Именно така персите победили.

Има още нещо интересно, което си струва да се спомене. Два века преди това, през 8 в. пр. н.е. отново се води решителна битка край Пелузий. Този път едни срещу други са изправени египтяни и асирийци. Отново са намесени животни, поне такава е легендата. През нощта преди самото сражение, в лагера на асирийците се появяват много полски мишки - те прегризват тетивата на лъковете и кожените ремъци на щитовете. Така египтяните печелят.


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Странни човешки популации - част IV




Странни човешки популации - част V

26 ноември 2016

Да разпространим живота в Космоса...чрез мъртви космонавти

От време на време учените са способни на доста зловещо звучащи изказвания. Поредното такова идва от Гари Кинг, микробиолог от Щатския университет на Луизиана, САЩ. Според него поне хипотетично можем да разпространим живота на други планети в Слънчевата система и дори в други звездни системи чрез труповете на умрели астронавти.

Истина е, че дори мъртвото човешко тяло бъка от много микроби. Ако умрелият космонавт попадне на подходяща планета, то той може да даде началото на нови форми на живот еволюирали от пренесените от него бактерии.

Все пак Гари Кинг уточнява, че много условия трябва да са изпълнени, за да се случи това. Колкото по-добре са защитени микробите, толкова по-голяма е вероятността да оцелеят при полет в космическото пространство. По-добре е, ако мъртвият астронавт е в лутащ се космически кораб, а не просто да се носи в скафандър в космическия студ. Освен това, колкото по-кратко е пътешествието, толкова повече микроорганизми ще оцелеят. Тоест един умрял космонавт достигнал до Марс има много по-големи шансове да пренесе живота там, отколкото ако дълги години се носи из космоса и накрая стигне до Алфа Кентавър.

Източник

Хубавото на тази идея е, че може да се реализира и сама - не е нужно нарочно да пращаме труповете. Просто трябва да стане инцидент в космоса, да умрат един или няколко космонавта, телата им да не могат да бъдат прибрани и да потеглят на дълго пътешествие из пространството.

Докато четох оригиналната статия, а след това и подготвях настоящия материал, направих асоциации с две неща. Едното бе така популярната тема за "зомби астронавтите", която присъства в игри, филми или просто добре нарисувани картини. Ето няколко примера взети от Интернет.







Другото с което направих асоциация е песента "The Eldest Cosmonaut" (Най-старият / древният космонавт) на гръцката група Septic Flesh. Със зомбитата е ясно защо свързах новината, но за песента ми е по-трудно да кажа. Може би заради минорните тонове в нея, странния текст и тъмния клип. Има нещо тъжно и зловещо в това иначе гениално музикално произведение.

No traps can seize me,
No toombs can seal me.


25 ноември 2016

Мистериозни звуци от дълбините край Канада

Тази статия я подготвям 20 дни преди самото ѝ публикуване в блога. Дали междувременно канадските военни ще са разбрали причината за тези мистериозни звуци? Обещали са да разследват, но ще видим дали ще има развитие по темата или всичко ще бъде потулено отново. През тези 20 дни ще добавям всичко ново за случая. Погледнете в края на статията - пише ли нещо като "Обновление"?

Местните ловци и рибари живеещи в отдалечената северна общност Нунавут се оплакват, че странно "бибиткане", "жужене", "тиктакане" е прогонило морския дивеч от района, в който ловуват. Става въпрос за протока Хекла и Фюри (Fury and Hecla Strait).


Този пролив лежи на миграционния път на някои китове и тюлени и точно сега водата и бреговете трябва да гъмжат от тях. Но няма нито едно животно.

Теории за чуваните от време на време странни звуци не липсват.

Според някои за "бибитканията" е виновна корпорацията Baffinland Iron Mines Corporation. От тази фирма действително преди време са правили сонарни проучвания на друг район в близост, но твърдят, че сега не провеждат никакви изследвания. Дори нямат разрешително от властите за каквито и да било проучвания.

Друга теория, популярна сред коренните жители е, че това е отмъщение на "Грийнпийс". През 70-те и 80-те години на ХХ век е имало противопоставяне между индианците и екозащитниците от организацията, които са настоявали ловците да спрат да убиват тюлени. Конспирацията твърди, че водолази на "Грийнпийс" са оставили някакво устройство на дъното, което прогонва животните и хората няма какво да ловуват. Набедените екоактивисти категорично отричат да са направили такова нещо - това е и против принципите им - да навреждат на хора и животни.


Източник

Съществуват и други доста по-диви теории.

Някои твърдят, че звуците идват от потънало НЛО. Нещо подобно на знаменития случай от Шаг Харбър. Кратка информация за него съм дал тук:


4 октомври 1967, Шаг Харбър, Нова Скотия. Най-забележителният случай. Много очевидци, включително и официални лица наблюдават как ярък обект пада от небето в океана. По-късно се появява светеща пяна на повърхността. Разпространява се слух, че американската флота е провела операция за издирване на падналото тяло.

Като говорим за американски военни, нищо чудно това да е изгубена атомна бомба на САЩ. Не за първи път те губят такива опасни оръжия, дори си имат термин за загубените ядрени бомби и ракети - "счупени стрели". За едно такова подобно събитие съм писал тук:

Малко познато събитие - през 1966 САЩ пускат над Испания четири атомни бомби

Обновление към 28.11.2016:

Продължение на история - мистериозните звуци край Канада

24 ноември 2016

Истински зловещи истории - част IV

Юли 1976, Чоучита, Калифорния, САЩ. 26 деца на възраст между 5 и 14 години се прибират от училище с училищния автобус. Остават само два дни до ваканцията и настроението е приповдигнато. Тогава обаче автобусът списа, защото автомобил тип ван прегражда пътя. Бързо се появяват и няколко въоръжени мъже, които натъпкват децата и шофьора на буса в два вана и ги возят на някъде в продължение на 11 часа под парещото слънце.

Спират в каменна кариера в Ливърмор, на повече от 160 километра от Чоучита. Похитителите записват имената, възрастта, адреса и номера на домашния телефон на всяко дете. Също така вземат и по парче от дрехите на всеки. След това нареждат на децата и шофьора да влязат в друг ван скрит в изкоп.

Прекарват 16 часа в тази своеобразна гробница. Оставена им е малко храна и няколко матрака, няма никаква вентилация. Тогава Едуард Рей, шофьорът на училищния автобус, и няколко от по-големите деца измислят план как да се спасят. Натрупват матраците един върху друг и достигат до тавана на возилото. Успяват да махнат една метална плоскост и след това да си прокопаят път до повърхността. Всички избягват.

Властите бързо залавят похитителите позволили си да заровят живи децата в земята, още повече, че единият е син на собственика на каменната кариера. Общо на брой това са трима, всички от богати семейства. Мотивите са им странни, всичко прилича на опит за отвличане и искане на откуп, но защо им е трябвало при положение, че са били достатъчно богати?

Днес толкова десетилетия по-късно някогашните деца все още страдат от преживяното. Една жена, вече на близо 50 години, разказва, че продължава да спи на запалена лампа и има кошмари.

Ванът-гробница в който са били затворени децата по време на изкопаването му от властите:


Източник

23 ноември 2016

Замъкът Хуска построен върху вход към Ада

Хуска се намира на 47 километра на север от Прага, столицата на Чехия. Този замък е построен между 1253 и 1278 с цел да се запуши една бездънна дупка към Ада, поне така твърди легендата.

Преди построяването на масивното здание, местните хора са били тероризирани от демоните излизащи нощем от ямата. Селяните не са смеели да излизат по тъмно от къщите си, а много от тях не са искали да се приближават до дупката дори посред бял ден.


Макар излизащите демони да са били създания на злото, самите селяци също не са се отличавали с особена доброта. Преди да бъде издигнат Хуска, дупката е използвана като жестока форма на наказание - в нея са били спускани осъдените престъпници. Ако някой успее да изпълзи жив от нея, то той е получавал свободата си. Нямало е много такива случаи.

Първият осъден затворник, който бил спуснат в ямата, започнал да крещи веднага след като се изгубил от поглед. Хората решили да го изтеглят обратно, за да разберат какво става. Престъпникът бил млад мъж. Когато обаче го издърпали той изглеждал състарен с 30 години, а косата му била побеляла. Дали пък от този първи случай не е тръгнала цялата легенда? Както казват - на страха очите са големи. Затворникът може нищо да не е видял в пропастта, а просто да е страдал от клаустрофобия и затова да се е разкрещял. Суеверните селяци решили, че е зърнал демони в дълбините.

Дали е така е трудно вече да се прецени, но през следващите месеци и години все по-често започнали да се разправят истории, че адски същества завличат хора и добитък в ямата. Странно защо обаче хората решили да построят цял замък, вместо просто да запечатат дупката. Това начинание отнело няколко години.

Отвън Хуска не изглежда много по-различен от който и да е замък от онзи средновековен период. Много от прозорците му всъщност са фалшиви - зад тях има стена. Освен това той няма кули, около него няма източник на вода и е далеч от пътищата. Въобще изглежда като място, което не е предназначено за живеене. Това е самата истина - дълги години никой не е живял в него.



Фреска върху една от стените в замъка:


След като ямата е запечатана, странностите не спират. Посетители на замъка твърдят, че нощно време са чували как някой драска от долната страна на пода в някои помещения - все едно демоните от ямата искат да излязат. Понякога по пустите коридори са виждани да се разхождат привидения. По време на Втората световна война Хуска е щаб-квартира на нацистите. Някои твърдят, че те са се опитвали да извлекат полза от демоничните сили обитаващи замъка.

Днес паранорманите феномени продължават да се проявяват в Хуска. Твърди се, че точно параклисът на замъка е върху входа на дупката. Хора казват, че там са чували "хор от крясъци" идващи изпод земята. На същото място други са виждали странно уродливо същество - нещо средно между човек, жаба и булдог. Трети пък са виждали дух без глава да преминава през вътрешния двор на сградата.


Настоящият собственик на сградата, човек на име Йаромир Симонек твърди, че е виждал една вечер как чашата му се издига сама във въздуха след което бавно се спуска отново на масата. Дали пък не е прекалил с пиенето? А може би си измисля, за да привлича още повече туристи?

През годините Хуска е посещавана от много паранормални шоута, които са правили предавания за мястото. Редовно там идват и множество изследователи на свръхестественото.

Източник