Бихте ли искали да се направи страница във Фейсбук на Мистерика?

26 октомври 2014

10 предмета/обекта с проклятия

Диамантът "Хоуп"

Този диамант наречен "Хоуп" (Надежда) се предполага, че се е образувал преди 1.1 милиарда години. Оценява се на 200-250 милиона долара. Пътувал е къде ли не по света и легендата разказва, че всеки, който се е осмелил да го носи като украшение е бил сполитан от зла участ. Вероятно затова днес е притежание на Смитсоновия музей по естествена история.

За някои от предишните собственици се твърди, че са банкрутирали или са вкарвани в затвора, някои са имали несполуки в личния си живот и са се развеждали, други са извършвали самоубийство. За един дори се твърди, че бил разкъсан от кучета.

В българската уикипедия има статия за него тук.

Там прочетох още допълнителна информация. Намирал се е в Индия (вграден като трето око в статуя на богинята Кали), но е откраднат и пренесен в Европа през 1668 г. Горе-долу по същото време на Стария континент пламва чума. Изглежда от тогава тръгва легендата за проклятието, което тегне върху този скъпоценен камък.


Столът на Бъсби

Английският пройдоха и пияница Томас Бъсби (Thomas Busby) убива баща си през 1702. За това си престъпление е обесен на кръстопътя до близка кръчма.

Но историята не свършва до тук. В споменатата кръчма имало един стол, който бил обърнат към мястото на екзекуцията. Легендата разказва, че всеки който седнел на него, бил застиган от нещастие. Въпреки това, този стол си стоял в кръчмата повече от два века до 1978, когато тогавашния собственик го подарил на един музей.

В музея, столът бил вдигнат на високо за да не вземе някой случайно или нарочно да седне на него.


Репродукциите на "Плачещото момче"

"Плачещото момче" е картина на Бруно Амадио (Bruno Amadio). Тя е била популярна и през 50-те години на 20 век са и правени репродукции. Те обаче изглежда, че са способни да причиняват пожари.

За първи път за това се разказва в статия в английския таблоид "The Sun" от 4 септември 1985.


Една къща в която се намирала картината изгоряла, но самото изображение не било засегнато. Пожарникарите се сетили и за други такива случаи при които възниквал някъде пожар, но ""Плачещото момче" не било засягано.

От BBC са си направили експеримент. Взели са една репродукция и са я запалили. Картината изгаря само в единия ъгъл където директно има досег с огъня. Пламъкът въобще не се разпространява. Дали легендата е потвърдена? Хората не бързат да правят такова заключение, според тях е възможно за направата на репродукцията да са използвани някакви трудно-запалими вещества. Възможно е и да е така, но поне от това видео не се вижда да са я изследвали за това какви вещества съдържа. Тоест предполагат нещо, но не дават доказателства за него.



Картината "Ръцете му се съпротивляват"

Тази картина е нарисувана от калифорнийския художник Бил Стоунхам ( Bill Stoneham) през 1972 г. На английски нейното наименование е "The Hands Resist Him". Картината показва малко момче и кукла застанали пред прозорец на който се виждат единствено ръце.


Картината е била собственост на актьора Джон Марли (John Marley) преди да се появи за продан в eBay през 2000 г. Анонимният продавач твърди, че я намерил изоставена зад стара пивоварна. Занесъл я у дома си. Скоро малката му дъщеря започнала да разказва, че фигурите се движат през нощта и дори излизат извън рамката. Някои мислят, че цялата тази история е измислена за да се вдигне цената, която в крайна сметка достига до 1025 долара.

Теракотената армия

За прословутата "теракотена армия" от Китай съм гледал много научнопопулярни филмчета, досега обаче не бях чувал, че над нея тегне някакво проклятие.


През 1974, седем селяни копаят кладенец, когато попадат на находка на 2200 години. Оказва се, че са открили армия от 8000 статуи "охраняващи" знатна гробница. Този обект ще привлече множество учени и туристи, но нищо добро не сполетява първоначалните откриватели. Китайското правителство отчуждава земята и разрушава къщите им за да може да проведе разкопките. Трима от седемте селяни загиват от мъчителна смърт. Според някои правителството е виновно за тяхната мизерия, но според други над гробницата е поставено древно проклятие (подобно на това свързано с гробницата на Тутанкамон), което да я предпазва от набези на иманяри.

Гробницата на Тутанкамон

Може би най-известното проклятие в историята е това свързвано с гробницата на 19-годишния египетски фараон Тутанкамон. Твърди се, че всички които са влизали в нея, независимо дали крадци или археолози, са спохождани от лош късмет, болести и дори смърт.

Повече за това проклятие може да прочетете в тази статия в българската уикипедия.



Йоци

Йоци е името дадено на мумия на човек живял някъде около 3300 г. пр. н.е. Тя е намерена през 1991 в Алпите. Няма да давам нейни снимки, защото изглежда доста отблъскващо. Легендата твърди, че върху това тяло дебне проклятие. Мнозина които са имали някаква връзка с това откритие са умрели. Патологът Райнер Хен (Rainer Henn) е загинал при автомобилна катастрофа, бил е на път към научно събитие където е щял да произнесе реч посветена на Йоци. Един от хората, който е открил мумията загива при падане от високо.

"Малкият негодник" на Джеймс Дийн

Актьорът Джеймс Дийн наричал с това име своето Порше 550 Спайдър. Той обаче загива в него при катастрофа през 1955.


Катастрофиралата кола е купена от автомобилния дизайнер Джордж Барис (George Barris), който планира да я продаде на части. При разглобяването един крик поддава и смачква краката на един механик. Така се ражда легендата за това проклятие. Двигателят е купен от един доктор, който също загива при катастрофа. При катастрофа сериозно пострадва и човекът купил скоростите. Гумите от автомобила, след като са продадени, се спукват едновременно в движение и изпращат новия си собственик в болницата. Шасито е транспортирано с камион, който също катастрофира и шофьора загива. След това самото шаси е откраднато и местоположението му се губи, не е ясно дали проклятието е продължило да действа.

Телефонният номер +359 888 888 888

Обърнахте ли внимание, че това е български номер? Както се казва - "и ние сме дали нещо на света". Историята на този номер е добре известна и описана в българските източници. И тримата, които са го притежавали, са мъртви – един от рак и двама застреляни. Сега той е блокиран и вече не го дават на никого. Ето тук може да прочетете повече за неговата история:

Българският 0888 888 888 влезе в световна класация за прокоби

Вазата от Базано

Легендата разказва, че тази сребърна ваза е била направена през 15 век и е подарена на една младоженка преди сватбата и в Неапол, Италия. Тя обаче никога не стигнала до олтара. Била убита още същата нощ, а вазата била в ръцете и. След това вазата се предава по наследство във фамилията, но всеки който става неин собственик, е споходен от нещастие. След няколко случая с фатален край, семейството решава да опакова вазата и да я прибере на сигурно.

Вазата е открита отново чак през 1988. Към нея има бележка на която пише: "Внимавайте...тази ваза носи смърт". Вазата е продадена на търг за 2 250 долара, но бележката не се споменава в описанието. Купена е от един фармацевт, който умира след 3 месеца. След това още трима човека умират. Накрая вазата е предадена на полицията и изглежда не е взела повече жертви...засега.



Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




От архивите: месарят-убиец от Чикаго

25 октомври 2014

Хора с истински суперсили


Светът на киното и литературата изобилства от супергерои, чиито способности значително надхвърлят тези на останалите хора. За нас тези истории са интересни, защото с тях бягаме от реалността и си представяме какво би било, ако можехме да правим някои от нещата.  И все пак по света има някои надарени с дарби, които се доближават до идеята за суперсила.  Изложените примери не са изчерпателни, нито ще са и най-невероятните, за които ще прочетете в Интернет, но са и максимално реалистични. А може и да се окажат следваща стъпка в еволюцията ни.


Голяма физическа сила


Малко след като Лиъм (Liam Hoekstra) се ражда, неговите родители забелязват, че има нещо необичайно в тяхното момче. Само на два дена Лиъм е бил способен да стои прав с чужда помощ, в осмия месец е бил способен да се набира и да върви по стълбите.  До третата си година вече е повдигал различни мебели, за които дори възрастен би се затруднил.  Още докато прохождал, в изблик на детско мрънкане и тръшкане се е случило да пробие хоросанова  стена. Силата му давала учудваща скорост и ловкост.


Освен това, Лиъм нямал почти никакви мазнини по себе си и имал по-развити мускули отколкото е нормалното за един активен възрастен човек. Загрижените му родители го завели на лекар. Там научили, че страда от рядко генетично заболяване, познато като  „Мyostatin-related muscle hypertropfy”.

Заболяването е било за първи път изучавано  в Германия при бебе родено през 2000 година, което имало развити мускули и което на 4 години било шест пъти по-силно от децата на тази възраст. Заболяването води до много ниски нива на протеина “myostatin”, който отговаря за ограничаването на растежа на мускулите при хората и животните.

Индивидите, при които липсва този протеин, притежават голяма физическа сила и се смята, че могат да развият до 50% повече мускулна маса.  За сега се известни само 100 случая при хората. За щастие на Лиъм и другите като него, това състояние не се свързва с негативни здравословни последици. Единственият минус  е, че трябва да изяжда огромни количества храна.


Неуязвимост


През 1994 година мъж на име Джон участва в сериозна автомобилна катастрофа и въпреки това видимо няма нищо повече от няколко драскотини. Когато отишъл да се прегледа, за да се увери, че няма вътрешни наранявания, рентгеновите снимки  показали, че му няма нищо. Освен това докторите направили интересно откритие – неговите кости били с неестествена плътност  – осем пъти по-голяма от нормалната за хората.


Друг  подобен случай е наблюдаван при мъж, на който е трябвало да се направи операция свързана с неговото бедро. Различни лекари изпитали затруднения с нея и не могли да я извършат заради здравината на неговите кости. Двата случая се оказали свързани. Освен изключително здравите кости, се оказало, че двамата имат далечна роднинска връзка. Докторите определят това като медицинско чудо. Последвало изследване стига до извода, че това е срещано и при други хора в техния род. Предполага се, че е свързано с ДНК изменение.


Издръжливост


Дийн Карназис (Dean Karnazes) външно не изглежда като типичния бегач на дълги разстояния. Въпреки това е звестен с някои подвизи, като бягането в 50 маратона, в 50 щата, в 50 последователни дни без да си даде почивка. В друг случай е бягал 3 дена без спиране и без сън, покривайки около 560 километра. Също така направил маратон между Сан Франсиско и Ню Йорк за 75 дена (1600 километра).


Цялото това бягане без натрупване на умора привлякло вниманието на учените. Изследванията върху него стигнали до  интересни резултати. Мускулите на Дийн имали необичайната способност да работят по-дълго от тези на другите хора, като в същото време получавали по-малко щети от натоварването. Също така има повече кръв  в неговата кръвоносна система, като това позволява на мускулите да останат хидратирани и снабдени с повече кислород. Тази суперсила  не е уникална само за Дийн. Скиорът Eero Mantyranta има  рядко заболяване, на което се дължи и наличието на 50% повече кислород в кръвта. Благодарение на това той развива наистина добра скорост в състезанията.


Рефлекси


Исао Мачии (Isao Machii) е японски фехтувач, който притежава рефлекси значително надхвърлящи това, което се смята за нормално при другите хора. Той е добре познат в родината си с различни умения с неговата катана, като разцепване на летяща стрела на две или малки пластмасови 6 милиметрови куршуми, които се използват играта  страйкбол. Също така държи рекорд за разцепване на бързо движеща се топка за тенис – 440 мили в час.



Скоростта на топчетата за страйкбол е значителна по-бърза отколкото човешкото око може да възприеме. Възниква въпросът как го прави? Някак си той успява да предвиди къде ще отиде предметът още преди да е направил траекторията си.

Това не е нещо уникално – всички човешки същества могат да правят това в някаква степен, а професионални атлети, като бейзболистите,  могат да предвидят пътя на топка летяща с около 140 километра в час. Въпреки това, Мачинии успява да усъвършенства това до по-високо ниво. Повечето хора използват очите си при преценяване на траектория, дори и при бързо движещи се  обекти. Исао прави всичко това без да използва зрението си, тъй като обектите, които той разполовява не могат да бъдат възприети човешки очи.

Експертите, които са наблюдавали японеца, спорят как той постига това. Изглежда, че е нужно нещо повече от постоянни тренировки. Според някои , Исао  показва различни  възприятия за пространството. Той не възприема траекторията по нормалния визуален начин, а използва някои други сетива.


Умения с електричество


Сърбинът Славица Пайкиц (Slavisa Pajkic) твъди, че има умения с електричество – може да бъде изолатор, проводник, акумулатор и дори печка. 

Изглежда че Пайкич е недосегаем за електричество и държи рекорд на Гинес за 20 000 волта, преминали през него, без да му навредят. Самият той твърди, че не усеща нищо. Открил е и други свои заложби – може да кара електрически крушки да светват като ги държи в ръцете си, да готви салам, който е сложен на вилица, като използва собствено електричество. Може и да нагрява чаша с вода до 97 градуса за по-малко от две минути.

За първи път научава за способностите си, когато е на 17. С група приятели се облегнали на ограда, която се оказала електрическа. Неговите приятели болезнено се  отдръпнали, но на младия Пайкиц нищо не му се случило. Сега си е поставил за цел да пусне милион волта през себе си. Въпреки всичко това, много скептици са на мнение, че той е измамник.



Това не е и единственият подобен случай. В Китай Ma Xiangang (на снимката) има подобни умения. Може да докосва предмети с висок волтаж и да абсорбира напрежението без да изпитва никаква болка. Също така твърди, че това му дава повече сила. За първи път разбира за силата си, когато веднъж телевизорът му отказва да работи и той решава да го поправи.  Без да иска докосва жица, през която тече ток, но за своя изненада открива, че това няма ефект върху него. Продължава да експериментира с  това е ефектът е все същия. Направените му изследвания показват, че заради по-различният състав на някои вещества в организма му, той има 7 пъти по-голяма устойчивост на електричество в сравнение с нормалните хора.

Тази суперсила е една от най-опасните за откриване, така че не бъркайте по контактите, за да видите дали я имате. 


Умения под водата


Мъж известен като Солвин (Solvin) лови риба с харпун и е живял по-голямата част от живота си в морето на борда на лодка-дом, заедно с цялото си семейство, като рядко стъпва на сушата. Интересният му начин на живот е допринесъл да развие различни умения. Може да вижда два пъти по-добре под вода от нормалните хора. Това се дължи на свиване на ирисите му под водата, вместо да се разширят, както и е при повечето хора. Освен това налягането на дълбочина от 20 метра не му влияе толкова силно и може да задържа дъха си за около 5 минути.



Тези 5 минути по време на подводен риболов са полезни, но са нищо в сравнение с уменията на един друг човек – Стиг Северинсън (Stig Severinsen) от Дания. Първият му рекорд е, когато се потапя в цистерна с вода и издържа 20 минути и 2 секунди, като две години по-късно подобрява рекорда на 22 минути. За да постигне това, преди потапянето диша чист кислород, с който елиминира азота и въглерода в своето тяло и го насища с кислород. Температурата на водата е била ниска, за да се забави още повече неговия пулс, като така допълнително се намалява консумацията на кислород. Стиг използва упражнения за дишане и твърди, че има способността да се дистанцира от физическите усещания.

Освен силната воля, устойчивост на студ и умения за регулиране на дишането, Стиг има и бели дробове, които са с капацитет 14 литра – два пъти по-големи от средностатистическите.


Умение да се „вижда“ света чрез ехо


Бен Ъндърууд е диагностициран с рак на очите, когато е бил само на две години, което наложило премахването и на двете му очи. Когато пораснал, открил, че има интересна способност. Още на 5 години открил, че с цъкане на език може да събира информация за заобикалящата го среда посредством ехото, което се отразява в заобикалящите го предмети. По този начин успявал да създаде груба представа за света около него. Подобна техника се използва и от делфините.


В началото можел да разбира за положението на стените или други големи обекти, но с времето значително развил това свое умение. Като тийнейджър Бен можел да върви като всеки нормален човек. Можел да определи мястото и формата на предметите без дори да ги докосва. Така той успял да извършва дейности, които изглеждат невъзможни за сляп човек – катери дървета, кара колело и скейтборд и дори да изучава бойни изкуства.  За съжаление Бен умира през 2009 г. на 16 години. Освен него има и други случаи на хора, които са успели да се научат да ползват ехото по този начин.


Поносимост към болка


Тим Кридлънд (Tim Cridland), познат още със сценичното си име Замора – кралят на мъченията (Zamora the Torture King) е водещ, специализирал в опасни номера върху себе си, включващи гълтане на меч, ходене по огън, пронизване на тялото и пускане на електричество.
В своите представления е лежал на легло от пирони, докато някой от публиката е подскачал отгоре му, а веднъж бил и върху същото легло, докато лек автомобил Тойота е поставен отгоре му. Повечето зрители се свиват от страх при вида на представленията му, въпреки че Тим твърди, че не изпитва болка.




Учени решили да проверят на какво се дължи устойчивостта на болка. Открили, че нервните клетки на Тим не регистрират на болка по същия начин както на другите хора. Въпреки че може да усеща топло и студено, той не асоциира болката с неприятно усещане. Това се дължи на нефункциониране на рецепторите за болка в мозъка – точно тези, които ви казват да си отдръпнете ръката от гореща повърхност или ви карат да подскачате на един крак, когато болезнено си ударите пръста в някой ръб.

Въпреки многото плюсове на неговата способност, според лекарите тя е опасна. Болката е начин на вашето тяло да ви каже да спрете да правите дадено нещо или да ви покаже, че нещо не е наред. Способността да не се чувства болка може да доведе до наранявания или да не се забележи съществуваща травма.


Контрол над студа и горещината


За тибетските монаси се знае, че тренират ума и тялото си до степен, в която са способни да покажат невероятни способности. Една от тях е да покачват температурата на кожата  си с 8 градуса по целзий, докато останалата част от тялото им остане с нормална температура. Също така са способни да издържат на много ниски температури.
През 70-те години техните умения са представени и на Западния свят, като се извършват и редица проучвания. При един от тестовете те са били поставени да спят в планина на височина от 4 500 метра, като са имали по себе си единствено монашеското си облекло и никакви други дрехи. Температурата паднала до -17 градуса, достатъчно ниско за да измръзне до смърт всеки нормален човек. Монасите не само, че се чувствали добре, но и не показали признаци на дискомфорт.




Смята се, че постигат това, като забавят количеството кръв към мозъка си и като свиват кръвоносните си съдове.




Станислав Колев




24 октомври 2014

Другите измерения

Идеята за другите измерения е привлекателна. Използвали са я за да обяснят всичко - от духове до НЛО, че дори и Бигфут. Тя се среща често като концепция в научната фантастика и води до хиперпространството и пътуванията със скорост по-голяма от тази на светлината. Езотеричните духовни водачи често я използват за описване на мистични концепции и преживявания. Дори учените от "сериозната наука" говорят за "други измерения" когато обсъждат теми като относителността и струнната теория. Въпреки големите разлики в разбиранията на учените, езотериците, писателите-фантасти и паранормалните изследователи за "другите измерения" - техните представи за тях имат общ корен идващ от 19 век.

Изглежда очевидно, че ние живеем в три-измерен свят. Една кутия има три измерения - дължина, ширина и височина. Всяко от тези измерения е на 90 градуса спрямо другите две. Невъзможно е да си представим четвърто измерение образуващо прави ъгли с тези три (или поне е невъзможно за повечето от нас, има няколко човека които твърдят, че могат). От друга страна пък е лесно да си представим по-малко от три измерения - нарисувайте квадрат върху плосък лист хартия и ето ви една двуизмерна фигура.

Двата края на листа са отдалечени на някакво разстояние един от друг в двумерното пространство. Ако обаче сгънем листа, можем да допрем тези краища. Изведнъж разстоянието е станало миниатюрно през триизмерното пространство. Идеята за хиперпространството в научната фантастика е логическо продължение на това - ако можем да "прегънем" триизмерното пространство в пространство с повече измерения, ще можем да пътуваме между звездите за кратко време.


Фантастиката има дълга традиция да изпреварва науката - спомнете си Жул Верн, който е предсказал появата на подводницата и полетът до Луната. И макар сега "другите измерения" да са честа тема в нея, поне в този случай фантастиката не успява да ги предвиди първа. През 1872 един германски астроном на име Карл Целнер (Karl Zöllner) предлага изкривяването на пространството като едно възможно обяснение за дългогодишната мистерия известна като "Парадокс на Олберс". Който гласи "ако вселената е безкрайна, защо тогава нощното небе е тъмно?"

В оригиналната статия не са обяснили подробно този парадокс, затова аз ще го направя. Ако вселената е безкрайна, то на където и да погледнем, в която и точка да си насочим взора, на където и да тръгнем, то рано или късно ще стигнем до звезда. Тоест нощното небе трябва да е напълно светло защото във всички посоки трябва да има звезди.

Целнер предположил, че триизмерното пространство се изкривява от четвъртото измерение. Ако гледаме морето и срещу нас идва кораб, първо ще видим мачтата му, а едва след това целият кораб ще "изплува" пред очите ни. Това е така, защото Земята е кръгла, двумерното пространство е изкривено в триизмерното. Този немски астроном предполагал, че на свой ред триизмерния космос е "изкривен" в четвъртото измерение и затова не виждаме светлината на всички звезди. Днес космолозите обясняват парадокса на Олберс по друг начин, но "духът вече бил пуснат от бутилката", тоест в обръщение навлязла идеята за четвъртото измерение.

Понеже отново в оригиналната статия не се споменава, аз ще разкажа на кратко как днешните учени разрешават парадокса. Вече се знае, че никоя звезда не живее вечно. Всяка звезда излъчва светлина до известно време, след което умира. Това е като да имаме две лампи в стаята си. Като загасим едната и пуснем другата, светлините на двете не се наслагват, затова не е цялото нощно небе осветено от край до край. Освен това има и много прахови облаци, които скриват не-малко звезди.

Историята на Целнер не свършва до тук. Той използва за първи път "четвъртото измерение" в научен контекст, но скоро терминът придобива метафизично значение. Немският астроном е бил голям последовател на английския учен Уилям Крукс (William Crookes), който е бил критикуван за това, че се занимава и със спиритуализъм. Целнер отива дори още по-далеч от Крукс, като предполага, че духовете живеят и се движат в четириизмерно пространство. Това което ние виждаме като призраци, са просто техните триизмерни сенки.

С помощта на американския медиум Хенри Слейд (Henry Slade), Целнер провежда серия от експерименти целящи да докажат, че духовете могат да извършват задачи, които са физически невъзможни без достъпа до четвъртото измерение. Той публикува резултатите през 1878 в книгата "Трансцедентална физика" (Transcendental Physics) посветена на Уилям Крукс. Днес, тази книга е достъпна онлайн на този адрес. Това е един от първите систематични опити да се изучава паранормалното с научни методи, макар че в днешно време се приема, че Слейд е бил просто мошеник, който е успял да заблуди Целнер.

На долната илюстрация е даден един от проведениете експерименти. Кожени каишки се завързват така, че да е невъзможно да се разплетат в триизмерното пространство (без шмекеруване).


Идеята за четвъртото измерение продължава да се развива. Тя е подета от Чарлс Холард Хинтън (Charles Howard Hinton), който е математик, макар и доста нетипичен. Той е вярвал, че опитите да си представим четириизмерни обекти (нещо което както беше споменато е невъзможно за повечето хора) е ефективен начин да си развием умствените способности - един вид йога за ума. Хинтън измислил множество форми, които неговите студенти е трябвало да си представят, включително и четириизмерен хиперкуб, който той нарекъл тесаракт. Неговият най-важен труд е озаглавен "Нова ера на мисълта" (A New Era of Thought), книга публикувана през 1888. Тази книга също може да бъде прочетена онлайн тук. Твърди се, че няколко човека са полудели опитвайки се да си представят неговия тесаракт!

На графиката, една несъвършена представа на четириизмерния тесаракт в триизмерното пространство:



В "сериозната наука" идеята за четвъртото измерение се утвърждава в началото на 20 век заедно с теорията на относителността на Айнщайн. В нея е представен пространствено-времевия континиум, който комбинира трите познати измерения с времето като четвърто. Макар тази концепция да не е нова, приносът на Айнщайн е в това, че вече времето не се разглежда като независимо от другите три. Обект движещ се със скоростта на светлината става компресиран по дължина и "разтегнат" във времето.

Общата теория на относителността е публикувана през 1916. Айнщайн успява да обясни гравитацията в термините на четириизмерното време-пространство. Тази теория обаче е далече от това да бъде "теория на всичко", тя не може да обясни електромагнитните сили например. През 20-те години на века, двама учени Теодор Калуца (Theodor Kaluza) и Оскар Клайн (Oskar Klein) предлагат теория свързана с 5 измерения, която обединява гравитацията и електромагнетизма. Това е стъпка напред, но все още не могат да се обяснят ядрените сили например. Съвременните "теории на всичко" изглежда се нуждаят от повече измерения, засега рекордьор е М-теорията, в която има не-по-малко от 11 измерения.

Източник

23 октомври 2014

Дъска Уиджа довежда човек-сянка в живота на една млада жена

История изпратена до американския блог Phantom and Monsters.

Преди 12 години учих в колежа. Аз и моите приятели понякога се отегчавахме. Често си говорехме какво ще е да пробваме така наречената дъска Уиджа. Чела съм за много лоши преживявания, но ние бяхме любопитни. Винаги съм вярвала, че има някакъв живот след смъртта и духовете се движат сред нас.

Една вечер един от моите приятели дойде в общежитието със стара дъска Уиджа. Каза, че я е купил от магазин за стоки втора ръка в града. Бяхме петима и решихме да пробваме. Затворихме всички прозорци и изгасихме светлините. Седнахме около малка маса.

Поставихме си пръстите на показалеца и взехме да питаме дали има някой дух с нас. Това продължи около 15 минути. Нищо не се случи. Ние всички решихме, че е загуба на време и вместо това се преместихме в другата стая за да играем видео-игри.

Ние си мислихме, че нищо не се е случило. Но трябва да съм допуснала нещо да се настани в стаята и в живота ми. От онази нощ, аз вече не съм същата. Постоянно съм изпълнена със страх.

Преди няколко години се нанесохме на друго място с моя приятел и неговата малка дъщеря. Винаги се чувствам така, все едно съм наблюдавана в апартамента. Една нощ аз отивах към кухнята и на пътя ми се изправи сенчеста фигура. Нямаше лице, но имаше очертанията на човек. Не знаейки какво да правя просто казах "извини ме" и сянката всъщност се отмести от пътя ми!

От онази нощ, 5-годишната дъщеря на приятеля ми се оплаква от "чудовища" в нейната стая и от време на време пищи в съня си. Това ни плаши.

Поради някаква причина имам дълбокото усещане, че дъската Уиджа е отговорна за появата на сенчестата фигура и за другите неща.

Джанис

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




От архивите: приплъзване в паралелна реалност

22 октомври 2014

Почти постоянната гръмотевична буря във Венецуела

В южноамериканската държава Венецуела има едно място, където вилнее гръмотевична буря, която рядко спира. Тя е толкова мощна, че почти изглежда като беснеещо живо същество. Този феномен е известен на испански като Relámpago del Catatumbo. Проявява се в щата Зулия, там където река Кататумбо се свързва с езерото Маракаибо. Между 200 и 300 дни в годината се случва да има гръмотевична буря на това място, а дните през които няма са разхвърляни из различните месеци, тоест не са последователни. Средно по 28 светкавици удрят земята за минута, но са достигани и такива стойности като 3600 на час или 40 000 светкавици за нощ. Това е най-голямото единично място на Земята, където се пуска озон в атмосферата.


Светкавиците не само са твърде чести, но са и удивително мощни, всяка е между 100 000 и 400 000 ампера, доста над нормата. Именно това спомага бурята да се вижда на много далечно разстояние (до 400 километра) и е причина за раждането на мита, че тези светкавици са безшумни т.е. не са придружавани от гръмотевици. Не е така, няма светкавица без гръмотевица, просто на по-голямо разстояние те не се чуват.

Самите бури са доста предвидими, обикновено почват по едно и също време - един час след залез. Но пък за сметка на това често светкавиците са в различен цвят в зависимост от влажността на въздуха. При повече влага, те са червени, розови, оранжеви или пурпурни. При по-сух въздух, те са в обичайния бял цвят.


Феноменът е известен от векове. Коренните жители са го наричали "rib a-ba" (река от огън) и са го смятали за знак от боговете. По-късно, през колониалния период, той е служел като средство за навигация за моряците - като един естествен крайбрежен фар.

Този феномен дори е променял историята поне на два пъти. През 1595 сър Франсис Дрейк е мислил да изненада с английската си флота испанците, обаче заревото от светкавичната буря го е издало. През 1823 пък самите испанци са били разкрити при войната за независимост на Венецуела.


И до днес няма напълно задоволително обяснение за този феномен. Предполага се, че се дължи на уникалната комбинация от топографията на района и атмосферните условия. Басейнът на езерото Маракаибо е обграден от три страни от Андите, получава се нещо като V-образен клин насочен към Карибско море. Идващите от морето топли ветрове се срещат със слизащия от планината студен въздух. Това плюс постоянните водни изпарения от езерото са перфектни съставки в рецептата за гръмотевични бури.

Има теория, че и големите залежи на метан натрупани под мястото също спомагат за силата на бурята. Басейнът на езерото се намира върху едно от най-големите известни петролни полета в света, което изпуска много метан във въздуха. Теорията предполага, че метанът увеличава проводимостта и дава допълнителна сила на светкавиците. Този газ според някой е виновен и за шарените им цветове. Тази теория не е доказана. През 60-те години на 20 век пък е била популярна друга идея - в района има залежи и на уран, той също е сочен за "виновник" за бурите.


Както вече беше споменато, има дни в които няма бури. През 2010 обаче се случва нещо странно - от края на януари до март в продължение на 6 седмици бурята напълно затихва. Това е толкова дълъг период, че учените започват да се питат дали феноменът не е изчезнал окончателно. Предполагали са, че това може да се дължи на Глобалното затопляне и явлението Ел Ниньо, което е било с доста силно проявление през предходната 2009-а. Тогава, толкова внезапно, колкото са спрели, също толкова внезапно, бурите започват отново. Никой не е сигурен на какво се дължи затишието, но има страхове, че някой ден, заради продължаващите климатични промени, те ще спрат окончателно.

Във Венецуела, този феномен се счита за национално богатство. Той дори е поставен на флага на щата Зулиа. Венецуелците се опитват да го впишат в Юнеско, макар да няма практика такива климатични феномени да присъстват там. Със сигурност обаче тези бури присъстват в "Рекордите на Гинес" с рекорда за най-голям брой светкавици падащи на квадратен километър за година.


Районът се е превърнал в притегателно място за туристи и учени от целия свят. Страната се опитва да го превърне в място за еко-туризъм. Това обаче е трудно, заради наличието на много наркотрафиканти и въоръжени бунтовнически групи.


Източник: Mysterious Universe
Дата на оригиналната статия: 13 октомври 2014
Връзка

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Парикутин - вулканът който се появява в нива с царевица




Потокът, който се влива в два океана

21 октомври 2014

Среща с 1991 VG


1991 VG e десетметров обект на орбита около Слънцето, който  от десетилетия  привлича вниманието на астрономите и търсачите на извънземен живот. През 1991 г. минава близо до Земята. Орбитата му е много близка до земната и наблюдението на неравномерни проблясъци водят до извода, че прилича повече на изкуствено тяло, отколкото на астероид. Много близката орбита повдига въпроса дали това е случайно или е извънземна сонда, която е оставена да наблюдава нашата планета.

Съществуват три теории за 1991 VG – направен от хората кораб, естествено тяло или извънземен артефакт.

Орбитата му около Слънцето, която е много близка до земната прави този обект интересен. Открит е през 1991 г. от Джеймс Скоти чрез телескопа Спейсуоч (Spacewatch) в Китт Пийк (Kitt Peak). констатирало се е, че само след месец ще се приближи много до Земята. Не се очаква дълго да остане на тази орбита – повлиян от земната гравитация може да се сблъска с нас  или да се отклони в напълно друга посока. През 1991 г. не е и единственото  му приближаване. Изчисления показват, че това се е случило и в началото на седемдесетте. Това довежда до спекулации, че може да е част от някоя ракета, която е изстреляна по време на Космическата епоха.  Не са малко случаите на изстреляни ракети, които са изпратени на орбита около Слънцето. Но за голяма част от тях се знае, че вече са се завърнали на Земята, а някои и на Луната (количеството космически боклук, който разпръскваме къде ли не е обезпокоително).  Изчисленията за тези, които все още си обикалят свободно, показва, че в посочения период нито една от тях не трябва да се приближава до Земята. Освен това изчисления на орбитата на 1991 VG показват, че е имало преминавания покрай нас и преди началото на Космическата епоха. Това до някъде е странно, защото астероид не би трябвало да се задържи толкова дълго на тази орбита.

Очаква се следващото приближаване да е през 2016 г. Дали този път ще се сблъска с нас или ще си отиде завинаги? Дали е случаен астероид, който обикаля на същата орбита като нас или е апарат поставен от чужда цивилизация? Ако това са нови въпроси за вас и искате да прочетете нещо подобно, препоръчвам ви една фантастика от 1972 г – „Среща с Рама“ от Артър Кларк. Ето и кратко описание:



„В Слънчевата система се появява гигантски космически кораб с неизвестен произход и предназначение. Той изглежда мъртъв, но скоро става ясно, че това е привидно. Астронавтите и учените се подготвят за първата среща на човечеството с извънземен разум. Тя ще надхвърли и най-смелите им мечти и ще разпали най-големите им страхове. Никой не знае откъде са се появили обитателите на „Рама”, нито защо идват. Едно е очевидно – всичко, което са направили загадъчните конструктори на „Рама”, са го направили тройно.“

Според някои теории въпросният обект има връзка с така наречената битка за Лос Анжелис, която се състои през 1942 г. В нея два часа е обстрелван неизвестен обект над американския град, Може да е точно 1991 VG, който е направил грешката да ни разгледа по-отблизо. Статия за това може да видите в Мистерика тук.



Станислав Колев

А дали пък няма нещо общо с така наречения "Черен принц"? Повече за него тук и тук

Допълнение: Георги Бончев

20 октомври 2014

Как е "изглеждало" чудовището от Лох Нес в миналото

Знаем каква е днешната общоприета представа за Неси - чудовището от Лох Нес. Описват го като "воден динозавър" (макар че е по-правилно да се каже плезиозавър) с голямо тяло, дълга шия и малка глава. Не така обаче са го "виждали" преди години и векове.

Да се опишат всички представи за Неси, ще изисква много време. Затова тук представям малка извадка от графиките обрисуващи чудовището в английските вестници в периода декември 1933 - януари 1934.







Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Открит е динозавър, който се е хранил с акули

19 октомври 2014

Призракът на Сивата Лейди от Дъдли (Англия)

След като посетили замък в Дъдли, Англия, млада двойка разгледали снимките, които направили с мобилния си телефон. Тогава забелязали нещо странно – когато приближили една от тях, видели нещо, което според тях е призракът на Сивата Лейди (Grey Lady), за която се смята, че обитава замъка от векове.

Снимката е направена на 30 август. Когато я разглеждали нещо привлякло вниманието на  Ейми Харпър (Amy Harper) –  светлина, която се вижда в една  от отворените врати. След приближаването виждат ясните очертания на жена. Двамата не се определят като ловци на духове и смятат, че откритието е станало случайно.

Снимката сама по себе си нямаше да е толкова интересна, ако не съществуваше легендата за Сивата Лейди. Смята се, че тя е духът на Дороти Беумонт (Dorothy Beaumort), която е починала там през 1646 година, малко след като е родила, като детето ѝ също умира. Последната ѝ воля била съпругът ѝ да я погребе до детето ѝ, но той не изпълнява желанието нейното основание. Това ѝ дава добра причина да продължава да обитава това място векове наред. Сведения за нейният призрак са получавани от замъка и от таверна „Сивата Лейди“, където според легендите нейната мъглява синкава сянка причинявала внезапен спад в температурата.




Самата снимка е неясна, като това може да бъде и просто човек. Туристически дестинации като тази поддържат легендите с различни истории, така че може и да е монтаж или младата двойка да вижда това, което иска да види. А може и да е Сивата Лейди.


Станислав Колев.

18 октомври 2014

Туги - сектата на убийците от Индия

През месец август 2014 писах за една необичайна индийска секта:


Сега ще разкажа за тугите - убийците движени до голяма степен от почитанието си към смъртта.



Тугите (англ: Thuggees) са последователи на култ съществувал в Индия между 13 и 19 век. Те са известни с ритуалните си убийства в чест на богинята Кали. Дейността им се характеризирала с висока степен на взаимодействие между членовете при извършване на убийство т.е. не са били единаци.

Тактиката им е била следната. Някой от убийците се присламчвал към някоя група пътници, печелел доверието им и приспивал предпазливостта им. След това (обикновено през нощта) групата била нападана и убивана от прикрилите се наблизо други туги. Обикновено ги удушавали с въже, примка и дори кърпичка - метод който не оставял кръв и не изисквал носене на оръжие, което би предизвикало съмнение. След убийството жертвите били ограбвани и грижовно погребвани. Всеки член на бандата на тугите си знаел своята роля - печелене на доверието, следене и наблюдение, самото убийство. За целия период на съществуването си се предполага, че сектата е убила около 2 милиона души.


Кога точно се е зародила сектата не е ясно. Първото им споменаване в писмен източник е от 1356 година. Интересното е, че корените им са в няколко мюсюлмански племена и през цялата си история тугите имат членове-мюсюлмани. Бързо обаче индуския елемент взема връх в сектата - те почитат богинята на разрушението и обновлението Кали. Чрез убийствата си, тугите-индуси вярват, че помагат на Кали да поддържа баланса между доброто и злото в света.

Явно има разлики между отделните туги - най-видната е това, че някои са били мюсюлмани, а други индуси. Въпреки това има основание да се говори, че това е една секта, а не отделни несвързани групи. Има доказателства, че тугите са имали собствен жаргон и знаци чрез които членовете са се разпознавали един друг където и да се срещнат. Освен това са имали неписани правила. Едно е забраната да се обира някой, без да бъде убит - с това явно са искали да се разграничат от обикновените крадци, движени единствено от желанието за печалба. Забранено е било убийството на святи хора (брахмани). Не са убивали болни, защото са смятали, че това е жертвоприношение с твърде малка стойност. Освен това не са убивали и жени, защото са ги смятали за земно превъплъщение на Кали.

Една представа за богинята Кали:


Често пъти членството в тази секта се е предавало по кръвна линия - от баща на син. Други са били наставлявани от учител-гуру, точно както е при много други религиозни култове. Понякога децата на убитите пътници са взимани от тугите и самите те са ставали членове на сектата.

На долното изображение, няколко туги отвличат вниманието на един пътник, сочейки небето, докато друг се готви да го убие:


През 30-те години на 19 век, британските колониални власти в Индия предприемат решителни мерки и изкореняват сектата. Въпреки това те оставят наследство в английския език, толкова са били страховити, че в английския език навлиза в употреба думата "туг" (thug), която се употребява в смисъл на престъпник, главорез, бияч, убиец и т.н.

Източник: Ancient Origins
Дата на оригиналната публикация: 2 октомври 2014
Връзка

Не съм убеден, че сектата е напълно изкоренена или че не са се появили съвременни имитатори. Преди години ми попадна една книга разглеждаща различни странни религиозни групи. Там за първи път разбрах за този култ. В края на главата посветена на тази секта, се споменаваше, че през последните години е имало няколко случая на необяснени убийства в Индия. Хора пътуващи във влакове или рейсове са били удушавани по начина по който са правели някога тугите.

Докато подготвях тази статия в главата ми се въртеше песента "Ganges" (Ганг) на бандата "Cemetery of Scream", затова в крайна сметка я намерих в YouTube, мисля че чудесно се връзва с темата в тази статия...

In the blessed river Ganges
There are many skulls and bones
Shiva speaks to the Goddess Kali
Kali wants to kill us all