06 май 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Вашингтон и Западна Вирджиния

Има една зловеща легенда свърза а с гробището "Малтбис" във Вашингтон. Твърди се, че там някога е имало подземна гробница на богата фамилия, до дъното на която се е стигало по 13 стъпала. Ако ги извървиш и след това се обърнеш и погледнеш нагоре, ти ще надзърнеш директно в Ада и ще загубиш ума си. Твърди се, че няколко деца са го пробвали това и повече никога не са промълвили и една дума до края на живота си.

Твърди се, че преди няколко години гробницата мистериозно е срината и заравнена.


Най-страшната легенда от Западна Вирджиния е свързана с така нареченото "извънземно чудовище от Флатудс". Колкото и фантастично да звучи тази история обаче, тя до голяма степен се приема за истинска! Това не значи, че действително там имаме проява на нещо свръхестествено, може би има логично обяснение. Поне една такава възможност съм разгледал в тази статия:

Чудовището от Флатудс - дело на военните?


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Мисури и Монтана




Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Небраска и Невада




Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Ню Хемпшир и Ню Джърси

05 май 2016

Проклятието на гробницата на Кажимеж IV Ягелончик

Всеки е чувал за проклятието на египетския фараон Тутанкамон. Как смъртта сполетяла някои от тези, които са участвали в отварянето на гробницата му. Но знаете ли, че през 70-те години на ХХ век в Краков, Полша са се разиграли подобни събития?

В този полски град е погребан Кажимеж IV Ягелончик (1427-1492). Той е третият най-малък син на Владислав II, крал на Полша и велик княз на Литва. В България по-известен е братът на Кажимек и първороден син на Владислав II - Владислав Варненчик.

Кажимеж става княз на Литва през 1440 и полски крал през 1447. Управлява до смъртта си през 1492. По негово време Полша изживява един от най-силните си периоди. Кажимеж побеждава силният Тевтонски орден в конфликта станал известен като Тринадесет годишната война (1454 – 1466). Благодарение на него фамилията Ягелончик става една от най-почитаните монархически династии в Европа.


Кажимеж умира на 7 юни 1492 в замъка Гродно, който днес е част от Беларус. Било е горещ летен ден. Погребението е трябвало да се състои във Вавел, по пътя тялото на краля започва да се разлага от горещината, затова го заливат с калций. Погребват го в затворен ковчег на 11 юли. Някои предполагат, че тялото на краля се е превърнало в биологична бомба. Това би обяснило събитията случили се близо 500 години по-късно.

Рисунка на Фаит Штос на гробницата на Кажимеж в катедралата във Вавел :


Както вероятно знаете, през 70-те години на ХХ век Полша принадлежи към така наречения "социалистически" лагер. По това време е било трудно за историците и археолозите да получат разрешение за проучване на определени исторически обекти, особено ако има вероятност да се оспори официалната история и партийната линия. И все пак за гробницата на Кажимеж получават такова разрешение. Един от хората, който много съдейства това да се случи е тогавашният архиепископ на Краков - Карол Войтила, който след време ще стане глава на римокатолическата църква под името Папа Йоан Павел II.


Разбираемо е въодушевлението на археолозите през 1973 от това, че ще изследват гробницата на един от най-значимите владетели на Полша. Надяват се, че ще са първите отворили този обект (имало е тайни опасения, че гробът може да е обран от руснаците след навлизането им в града по време на Втората световна война). Учените проявяват и чувство за хумор - шегуват се, че ще ги застигне същото проклятие, което е застигнало преди няколко десетилетия колегите им отворили гробницата на Тутанкамон. Това обаче съвсем няма да се окаже шега...Дни след като е отворена гробницата (тя се оказва непокътната) 4 от 12 учените умират. В последствие и други взели участие напускат този свят. Вярва се, че общо 15 души са починали в сравнително кратък период след отварянето на гробницата. Вестниците веднага заговарят за "кралско проклятие", и до днес мнозина тиражират тази версия. Дали обаче наистина това е работа на неведоми сили или има по-просто и логично обяснение?

През 70-те години на ХХ век микробиологията не е била толкова напреднала колкото днес. Едва след години в гробницата се засича, че има Aspergillus flavus, вид сапрофитни и патогенни гъбички. Веднага тези спори се посочват като причина за смъртта на първите четирима учени. Някои обаче са склонни да спорят. Aspergillus flavus може да причини смърт, но основно при хора с по-слаба имунна система. При тези с по-силна защита обикновено причинява само астма, алергия или дори абсолютно нищо. Всички ли умрели археолози са били със слаб имунитет?

Микроскопска снимка на Aspergillus flavus:


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Проклятията в древен Рим




Джаябая - яванският Нострадамус

04 май 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Върмонт и Вирджиния

В щата Върмонт има една зона, която се нарича триъгълникът на Бенингтън. Там са виждани редица странни и страшни феномени - от НЛО до Бигфут. Има и случаи на изчезнали хора. Един от най-известните случаи е този на Паула Джийн Уелден. Тя вървяла пеша от едно място към друго, като пътят и частично минавал през "триъгълника". Изчезнала без следа и никой повече не я видял, въпреки масираното претърсване.


Във Вирджиния пък в началото на 70-те години се появили истории за човек облечен в заешки костюм, който обикалял около Феърфакс и заплашвал хората с голяма брадва. Това е една вълнуваща легенда, за която съм писал отделна статия, прочетете я, струва си:

Заекът с брадвата от Вирджиния


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Мейн и Мериленд




Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Масачузетс и Мичиган




Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Минесота и Мисисипи

03 май 2016

Зловещата история "Pokemon Lost Silver"

Статия по молба на читателка.

Вероятно знаете кои са покемоните дори и да не играете игри или да гледате анимации, най-малкото сте виждали образа на Пикачу, жълтия сладур. Тези измислени същества са създадени през 1995 от японеца Сатоши Таджири, скоро след това стават мулти-милионен бизнес.

Покемоните имат такава популярност в Япония и по целия свят, че е съвсем закономерно да се появят и зловещи истории свързани с тях. Една от тях е крипипастата наречена "Pokemon Lost Silver". Тя е свързана с реално съществуващата игра "Pokémon Silver" за преносимата конзола "Gameboy Color".

Легендата твърди, че играта е бъгава (или направо прокълната) и героят е захвърлен в зона наречена "Bellsprout Tower". След това играчът продължава да се движи през серия от екрани докато придружаващият го покемон произнася думи като “LEAVE”, “HEDIED”, “DYING”, “NOMORE” и “IMDIED” (превод - напусни, той умря, умираш, стига вече, аз умрях). Като "бонус" героят е изобразен без ръце и с кръв течаща от очите му.

За първи път историята е публикувана на 6 юни 2010 в един известен сайт-форум. През следващите дни и месеци, тя се разпространява светкавично из много други сайтове. Мнозина започват да търсят запазени бройки от въпросната прокълната игра. Изглежда обаче търсенето им е напразно. С такава популярност обаче не може историята просто да свърши до тук. Тя заживява свой живот благодарение на феновете на крипипастата.

На 1 септември 2010 потребител с ник dabr1dg3 качва в Ютюб видео на направена от него игра в която се случват точно нещата, които се очаква да се случат.



Други фенове започват да създават страхотни рисунки вдъхновени от историята.

See more on Know Your Meme


See more on Know Your Meme

И дори да ходят на специални събития маскирани като героя от играта.


See more on Know Your Meme

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Интернет мистерии - част I




Интернет мистерии - част II




Интернет мистерии - част III

02 май 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Тексас и Юта

Това е снимка от сградата на медицинското училище в Галвстън, Тексас. Мнозина сякаш различават лице на стената. Който каквото и да е правил, то не може да бъде заличено. Легендата твърди, че това е лицето на човека, който първоначално е притежавал сградата. Той не е искал тя да бъде дарена за медицинско училище и изглежда още недоволства от това.


В Юта се разказва за един полицай, който всъщност е убиец. Това е истински ужас - да сте закъсали на пътя и до вас да спре пътен полицай, който да се окаже опасен злодей. Историята има корени в действителността - легендарният сериен убиец Тед Бънди, който се е обличал в полицейска униформа без да е бил в действителност полицай.

Веднъж Бънди позвънил на вратата на една жена и ѝ казал, че някой е разбил и обрал нейната кола и тя трябва да дойде с него до полицейското управление, за да подаде оплакване. Жената се усъмнила, че има нещо нередно, когато "полицаят" искал тя да се качи в обикновена кола, а не в полицейска патрулка. След това Бънди се опитал да и сложи белезници, ни тя го изритала и побягнала към истинската полицейска станция.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Илинойс и Индиана




Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Айова и Канзас




Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Кентъки и Луизиана

01 май 2016

Подборка на читателски истории

История получена по имейл:

По време на съня ми посред нощ се събуждах с голяма паника и страх от глас, който ме вика. Първоначално това не го приех толкова на сериозно, защото сутринта, събуждайки се мислех, че това е сън. Но всеки следващ път времето през, което оставах събудена посред нощ ставаше все повече и повече. През това време, което бях събудена имах затруднено дишане, не можех да мръдна крайниците си, нито по някакъв начин да говоря или да викам. Виждах сенки, наподобяващи хора, които все повече се приближаваха до мене при всеки следващ такъв случай. Беше ме страх да го споделя с някой, поради простата причина да не ме помислят за полудяла,откачена и подобни неща.

Тази моя както я наричат - "Сънна парализа" продължи близо два месеца, като не всяка вечер ми се случваше това. Нямаше определен интервал от време през което се повтаряше, но след време почна да се повтаря по-често. Първоначално ме беше много страх и се молих на Господ. Имаше моменти, в които не исках да заспивам, защото ме беше страх, че отново и отново ще стане това нещо. Имаше моменти, в които не съм спала дни наред. Родителите ми ме виждаха в какво състояние съм и питаха ме защо си причинявам това, но не можех да им разкажа... те нямаше да ме разберат, нямаше да ми повярват. След около месец разказах това на баба ми, която е много суеверна и ми каза, че не трябва да ме е страх от нищо и че само аз мога да спра това нещо, защото всъщност аз ги храня с моя страх, че страхувайки се аз - те стават по-силни. Разбира се не беше толкова лесно просто да спреш да се страхуваш от такива неща... но мисля, че успях, защото от близо месец не е ставало нищо подобно, но има неща, които не съм разбрала и не мога си обясня. Защо изобщо ми се случи това? Просто си казах, че няма да се плаша и всичко това спря? Не знам... не знам защо всичко това на мене точно ми се случи. Нямам обяснение. Страх ме е че отново ще се повтори, но едновременно се опитвам и да не мисля за това толкова често.

*******************************

История получена по скайп:

Вчера към 00:00 като си бях легнал още не бях заспал, започнаха да се чуват много странни и силни звуци от небето.От началото си помислих че идва от тировете на магистралата или че минава влак,но като започнаха няколко вида звуци излязох на терасата и се чуваха сякаш от небето.Не можех да ги оприлича на никой друг звук който съм чувал до сега.Това продължи около 10-15 секунди след като излязох на терасата. Звуците се чуваха с различни амплитуди и единия приличаше на някакво говорене и накрая се чу боботещ басов звук който развибрира прозорците.Като влязох в стаята екрана на компютъра светеше в бяло и веднага изгасна като го забелязах,а беше изключен.Обзе ме голямо чувство на безпокойство и трудно заспах.

*******************************

Друга скайп история:

За първи път сънувах сън с дете с черни очи, преди да видя статията го сънувах. Не е ли странно, че малко след като си публикувал статията съм сънувал това? Като се събудих помня че беше 4:00.

Започна така, че помня ,какво сънувах преди кошмара.(то си беше част от съня който завърши с кошмар). Малко преди съмване излизам с един фенер и отивам до пътната врата.Нямаше ток.Отварям вратата и виждам едно момче на около 10 години.Не светих към него,за да не му светя в очите, огледах се наоколо,докато седя до вратата и го питам "Какво правиш тука" и то отговори невинно "Ниищо".Изведнъж се появи от нищото кола и премина през детето със невероятна скорост,после изчезна в тъмнината ,но детето не мръдна като призрак и още си седеше на едно място.Изплаших се много и реших да светна към лицето му и видях че има големи черни очи които просто поглъщаха светлината от фенера. Изпитах невероятен ужас,който вероятно никога не съм имал по време на сън.Веднага тряснах вратата.И през телта видях как детето побягна към нея, разби я и огъна напълно и вратата,която е желязна и много тежка, излетя на няколко метра напред и след това, когато детето се затича към мене, се събудих.

*******************************

История разказана в чата на блога (най-неудобния вариант за копиране в статия):

Имам една история. Баба ми, която е от Сливен ми я разказа малко преди да почине. През една лятна вечер, когато заспивала, в просъница, усетила как някой я хваща за крака . През тънкото одеало усетила длан. Помислила, че е дядо ми, с когото спяха в една стая на ъглова спалня. Отворила очи и на светлината от уличното осветление, видяла две черни фигури. Едната по-висока, а другата - малко по-ниска. Били абсолютно черни. Главите им се очертавали, а надолу имали нещо като плащ. Тя замръзнала от ужас, понечила да извика на дядо ми. Накрая успяла, но викът бил тих от ужаса. Естествено дядо, продължавал блажено да спи. На главите си имали очи..но били издължени, като на котка и с жълтеникав цвят. После, тези "неща" започнали да губят очертанията си и постепенно се превърнали в безформена маса черен дим..и изчезнали през стената. Като минавали оттам, се чул звук, подобен на драсването на клечка кибрит...съскане някакво. Баба ми беше много прагматичен човек . Самата тя не можеше да повярва, че това и се е случило.

*******************************

История получена по пощата и отделно като коментар в блога:

Веднъж един мой приятел беше отишъл при друг мой приятел.Той го чакал пред апартамента му.Погледнал през прозореца и видял някаква черна фигура.Помислил си че е бащата на момчето,но по късно разбрал че само той е бил в апартамента. Става още по мистериозно.Аз бях писал една книга за черна фигура(само една глава). Реших да я продължа, но всякъж беше изчезнала. Сега се чудя дали самия аз не съм създал фигурата.Може и детето да си измисля, не знам.

Поисках повече разяснения за случая и получих ето това:

Той стоял на около 5 метра от прозореца.Прозореца гледал към кухнята.Там била се облегнала на стената черната фигура. Книгата започнах да пиша като на шега. Бях в час по български. Имах нова тетрадка по български. Госпожата ни беше дала да правим някакво упражнение. На мен не ми се пишеше. И за това погледнах към прозореца на покрива на един блок имаше някакъв човек. И така де отдалече изглеждаше мрачен. И за това реших да започна да направя един малък разказ за мрачна фигура. Нямах никакво намерение да напиша цяла книга. Много пъти съм почвал но все ме домързяваше. Сложих я до леглото си откъм стената. След няколко дни е станала срещата с черната фигура. На мен ми го разказаха малко по късно. Около 5-6 дни след случката. Когато го разказаха, аз се вдъхнових за още една глава. Но какво да видя? Тетрадката я нямаше.

*******************************

При миналата такава подборка попитах дали и други хора са имали напоследък нещо като загуба на време - на яве или в сън. Един читател писа коментар по статията, а няколко други споделиха на скайп, че са имали. Сега съвсем случайно установих, че се е случило друга подобна синхронност в дните около 20 април. Този път не е свързано със загуба на време, а с това, че мнозина хора са имали проблеми със съня и даже въобще не са можели да заспят. Най-вероятно това се дължи на Луната и пълнолунието. Но имаше изказани и по-смели хипотези - заради случващите се земетресения например.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




МЕГА СТАТИЯ: Зловещи и странни читателски истории




Зловещо: сън с последствия в действителността




Читателски случай със синхронно сънуване

30 април 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Южна Дакота и Тенеси

Разказва се, че на една улица с номер 26 (в кой град в Южна Дакота е пропуснато да се спомене) може да се види нещо необичайно, ако минеш там сам през нощта. Става въпрос за две тичащи край пътя сенки. Легендата твърди, че това са духовете на двама студенти, които някога са си правили джогинг, но били убити.


Някога в Тенеси живял мъж на име Том, който излизал с чаровно момиче. Това което обаче Том не знаел, било, че девойката била вече омъжена. Съпругът на жената разбрал за изневярата ѝ и замислил отмъщение. Издебнал двамата веднъж и с остър нож пробол жена си в корема, а Том одрал жив. Легендата разказва, че и до сега на това място се появява дух без кожа и с капеща кръв.

Източник

29 април 2016

Децата-индиго

Блогът "Мистерика" съществува от близо 7 години и в него съм писал на какви ли не теми. Темата за така наречените деца-индиго обаче досега не я бях засягал, най-вече защото не вярвам в тези теории. Но пък кой може да каже с абсолютна сигурност, че НЛО, извънземни и духове наистина съществуват? Затова мисля, че и дойде времето.

За начало ще дам малко информация от Уикипедия:

Деца индиго (на английски: Indigo children) е термин, използван, за да опише деца, за които се вярва, че притежават специални, необичайни и понякога — свръхестествени черти или способности. Тази идея се основава на ню ейдж концепции, развити през 70-те години на 20-ти век от Нанси Ан Тапе, част от нейната класификация на хората според отенъка на аурата им (на въпросните деца тя била индигова). Идеята за децата индиго добива популярност с разпространението на няколко книги и филми в края на 90-те. Интерпретацията на тези вярвания варира от убеждението, че те са следващо ниво в човешката еволюция, до това, че владеят телепатия или просто, че са по емпатични от връстниците си. Псевдонаучни изследвания им приписват какво ли не - че идват от други планети, че имат богат опит и знания за Космоса и притежават паранормални способности, като телепатия, телекинеза и пр. Няма достоверни научни изследвания, откриващи които и да било от тези черти. Характеристиката на Нанси Ан Тапе за децата индиго ги представя като некомуникативни, с богата интуиция. Според нея тези деца работят с дясната половина на мозъка си. Съгласно поддръжниците на тезата за децата индиго, те помнят и възприемат информация много по-бързо от децата с развита лява половина на мозъка, от което следва отегчеността им от материала в училище. Често са смятани за разсеяни и несериозни, но били изпреварвали връстниците си и били хиперактивни и по-подготвени от учителите си. Някои от набедените за деца-индиго са диагностицирани с хиперактивност с дефицит на вниманието. За това заболяване често се предписва риталин.

И макар на Запад тази теория, за съществуването на деца-индиго, да е доста стара, в България мисля, че тя придоби популярност през първото десетилетие на новото хилядолетие. Появиха се десетки тематични статии в българското интернет пространство, под много от статиите родители питаха как да разберат дали децата им са такива. Дори попаднах на един специален тест:

Какви са децата индиго и тест за дете индиго

Обаче, както се казва "всяко чудо за три дни". Увлеченията на леко шантавите майки бяха изместени към нови деца, кристалните:

Децата кристали са новите деца индиго

Децата-индиго са родени след 1978, а новите кристални деца са родени след 2000 г. Те са един вид "Версия 2.0" с изчистени грешки. Което е обидно за предишните деца набедени за индиго, едва ли не ги изкараха недъгави.

За разлика от индиго, децата-кристали имат щастлива и уравновесена природа. Това поколение използва пътя, който е вече проправен от децата индиго. Ако с тяхното идване "заваляха" диагнози "хиперактивност", то с появата на децата-кристали започнаха да се увеличават диагнозите "аутизъм".

Но и на "кристалите" им биха шута. Появиха се "златни деца", родени след 2010....

Индиго, кристални и златни деца

Последно чух, че най-новите са "диамантените" деца и реших, че ми идва твърде много, реших да спра до тук. Независимо дали са индиго, кристални, златни и т.н., тези деца очевидно се се справят със задачата, която мнозина твърдят, че те имат - да направят света едно по-добро място. Очевидно войните не спират, дори напротив, стават все по-сериозни, мнозина вече се опасяват направо от Трета световна война. Бедността не е изчезнала, смъртоносните болести също....

Затова, родители, моля ви, просто оставете децата си да си живеят живота. А ако забелязвате странно поведение, не вярвайте на всичко написано в Интернет, консултирайте се със специалист. Аутизмът и синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието не са за подценяване. Ето мнението на педиатъра д-р Павлина Андреева:

Децата индиго – опасна заблуда?

Завършвам с едно документално филмче на агенция "Vice", в него са показани възрастни и младежи, които се определят като индиго. Пожелавам им всичко добро, но просто не мога да повярвам в твърденията им без повече доказателства.



ПОДОБНИ СТАТИИ:




7 паранормални човешки способности




Шейпшифтърите през вековете

28 април 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Роуд Айлънд и Южна Каролина

Може би сте гледали филма "Заклинанието" (The Conjuring). Но дали знаете, че той е базиран на случай разиграл се в истинска къща в Роуд Айлънд? Най-интересното е, че се твърди, че този филм всъщност е доста точен. Нима наистина дух на древен сатанист на име Батшеба (Bathsheba) е обитавал тази къща и нима наистина се е вселил в едно от децата?


Най-страшната легенда от Южна Каролина е свързана с едно гущероподобно същество. За първи път го е видял един шофьор спрял край пътя, той описва случката така:

"Аз погледнах назад и видях нещо да тича през полето към мен. Бе на няколко метра и видях светещите му червени очи. Скочих в колата и заключих вратите тъкмо на време, защото създанието хвана дръжката. Можех да го видя от врата надолу, имаше три големи пръста на ръката, дълги черни нокти и зелена кожа. Бе силно и ядосано. То скочи на покрива. Аз потеглих и натиснах газта, за да падне."

От тогава "човекът-гущер" е виждан няколко пъти. Полицията е намирала изоставени коли със странни драскотини по тях и следи от зъби. Не е ясно какво е станало със собствениците им.

През 2015 една жена успява да направи долната снимка, освен ако не лъже.


Източник

27 април 2016

Джаябая - яванският Нострадамус

Всички знаят за пророчествата на Нострадамус (1503 – 1566), но малко европейци са чували, че на далечния остров Ява някога живял един не по-малко забележителен предсказател. Той се наричал Джаябая и предшествал Нострадамус с 400 години.

Джаябая бил владетел на кралство Кедири в периода 1135-1157 г. Като повечето монарси от онова време той се асоциирал с божество, за да придаде легитимност на властта си. По този въпрос има известно разминаване в историческите източници. Едни твърдят, че бил пра-пра внук на бог Брахма, а други направо, че бил земно превъплъщение на Вишну. Обикновените яванци вярвали, че именно заради тази си божествена природа, той бил способен да вижда в бъдещето.


Независимо дали Джаябая е бил бог или не, той управлявал мъдро и по негово време Кедири процъфтявало. Това бил златният век за литературата. Освен, че покровителствал известни поети, Джаябая написал и няколко собствени книги - те съдържали неговите предсказания.

Територията на някогашното кралство Кедири на остров Ява:


Когато остарял, Джаябая абдикирал и се оттеглил да живее като отшелник в село Менанг. И до днес това селище се смята за свято място и много хора го посещават. Разказва се, че и Сукарно и Сухарто (първият и вторият президент на Индонезия след получаването на независимост от Холандия през 1945) са ходили в Менанг, за да медитират и по този начин да получат благословията на Джаябая и дори свръхестествени способности. На Сукарно това не му помага, защото е свален от власт от Сухарто.

А за самите предсказания - сякаш много от тях са се сбъднали. Джаябая предрекъл, че ще дойдат белокожи мъже, които ще носят оръжия способни да убиват от далеч. Те щели да покорят Ява за много дълго време. Тези бели мъже ще бъдат победени от жълтокожи дошли от север. Последните обаче ще царуват в Ява не по-дълго отколкото е живота на житно растение. Действително, след 300 години на остров Ява дошли холандските завоеватели. Те управлявали няколко века. През 1942 г., по време на втората световна война, холандците били прогонени от японците. Местните хора посрещнали това с радост, защото така се сбъднало още едно пророчество на Джаябая, освен това знаели, че и жълтокожите скоро ще се махнат. Действително, през 1945 Япония губи войната и Индонезия използва това, за да обяви независимост.

Джаябая има предсказания и за това какво ще се случи след като си отидат жълтокожите. Той нарича следващите управници "Notonegoro", което може да се преведе като "администратор". Мнозина са се чудили защо е използвал именно този термин. Според някои е искал да каже, че който и да управлява, няма да има силата на един крал, а ще е просто "администратор" отговарящ пред народа си.

Има и други обяснения. Някои мислят, че с думата "Notonegoro" е изредил последните срички от имената на съвременните управници на Индонезия. Сукарно завършва на "НО", Сукарто завършва на "ТО", но третият президент Хабиби не завършва на "НЕ". Има и още по-сложни тълкувания, които дори не мога да разбера.

Има още едно предсказание, което яванците чакат да се сбъдне. Джаябая предрекъл, че ще се появи "Рату Адил" (Ratu Adil) - велик управник, който ще поведе страната към нов златен век. Той (а може би тя) ще има царски произход и ще се появи, когато "железни каруци ще се движат без коне, а корабите ще плуват по небето". Изглежда това време е дошло - "железните каруци без коне" са автомобилите, а "корабите в небето" са самолетите. Велик лидер обаче засега няма. А може вече да се е родил, но все още да не е показал потенциала си? Джаябая предрича, че Рату Адил ще срещне много трудности в началото и много препятствия ще трябва да преодолее. Ще мине през унизения и бедност, но благодарение на чистото си сърце ще се издигне и ще възстанови хармонията в света.

Източник

26 април 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Орегон и Пенсилвания

С езерото Кратер в Орегон се свързват някои зловещи истории. Планинари са намирали обезобразени човешки тела на пътеката обикаляща водния басейн. Често са виждани НЛО или Бигфут наоколо.

Разказва се, че през 70-те години на ХХ век е намерено мъртво тяло, което е било разтопено в собствените си дрехи. Обувките липсвали, а чорапите били намерени на няколко метра, пълни с кости от пръсти.

Действително около езерото са изчезвали хора. Дали са се удавили или нещо още по-зловещо им се е случило?


В Пенсилвания пък има един извънградски път наречен Косарт Роуд. Затънтен и самотен, той изглежда доста плашещо. На него все пак има една къща, която местните наричат "Култовата къща". Твърди се, че понякога тя е посещавана от неизвестни хора, които паркират черни джипове пред нея. С тези мощни машини ще прогонят всеки дръзнал да се приближи.

Има няколко версии на легендата за това кой е притежател на къщата. Едни твърдят, че тя е собственост на сатанисти, а други, че там се подвизава Ку Клус Клан. Трета версия казва, че тя е притежание на богата фамилия в която хората се женят помежду си, за да не излезе богатството извън семейството.

Източник

25 април 2016

Проклятията в древен Рим

Римляните са първото общество в което се въвежда пожарна служба, а римското право е било добре разписано и служи за еталон дори днес, така че изглежда странно, че са нямали някакво подобие на полицията (нощната стража не се брои - те по-скоро са отговаряли за това да наблюдават да не се задават вражески орди). Как тогава хората пострадали от дребни престъпления като малки кражби са се справяли без полиция? Общо взето са се оправят сами. Не е чудно тогава, че много от тях са се обръщали към проклятията.

Плочките с проклятия са били голям бизнес. Намирани са при разкопки в различни части на някогашната Римска империя. Били са изработвани от олово, дърво, папур, камък. Оловото обаче е било най-предпочитано заради качествата му - тъмен цвят, студенина, тежест, вярвало се е, че тези свойства придават допълнителна сила на проклятията. Самите плочки като цяло са имали правоъгълна форма, но археолозите са откривали такива с формата на човек и дори на кон. Може би е бил изобразяван този, срещу който е било насочено проклятието. По това римските проклятия малко приличат на вуду практиките.


Римските бани са били мястото, където най-често са ставали дребните кражби. Какво съвпадение със съвремието - помня, че докато в моя роден град все още работеше обществената баня, ставаха от време на време кражби. При липса на полиция, пострадалите римляни са се обръщали към боговете. Табелка с проклятие е или хвърляна в горещия извор или закачана с пирон на стената на банята. В една древна римска баня в Лондон например са намерени 130 плочки с проклятия, всичките адресирани до богинята Сул Минерва. Интересното е, че много от проклятията са искали наказания непропорционални с извършеното престъпление. За кражба се е пожелавало крадеца да умре или да го застигне тежка болест. Ето един пример, надпис на табелка с проклятие:

"Досимедис загуби две ръкавици и моли крадеца отговорен за това да загуби ума си и очите си в храма на богинята"

Запазена римска баня в Англия:



Самата богиня Сул Минерва е съчетан образ на две други богини:

- Сул - почината в римските провинции Британия и Галия, закрилница на плодородието и термалните изводи (и по този начин и на баните).

- Минерва - богиня на мъдростта и войната за благородна кауза, покровителка на занаятите, изкуствата и науките. Често изобразявана с доспехи.

Самото им свързване в Сул Минерва говори, че хората са почитали тази богиня като даваща, но и наказваща.

Статуя на Минерва в Хайделберг, Германия:


Не всички плочки с проклятия са били насочвани към крадците обиращи принадлежностите на къпещите се в баните. Така например през 2008 в Кипър е намерена плочка датирана към 7 век от н.е. По това време островът е бил част от Източната Римска империя (Византия) и християнството вече се е било разпространило. Наличието на такава плочка с проклятие говори, че някои от предхристиянските практики са се запазили и при новата религия. Самият текст е доста интересен и много циничен - "нека пенисът ти да те боли когато правиш любов". Нищо друго не се знае за тази плочка, а въпросите са много. Кой я е направил? Срещу кого? Защо?

Източник

За да не завършвам статията с цинизъм, ето една съвременна песен посветена на богинята Минерва. Дори и днес римските богове вълнуват хората.

Therion - "Chain Of Minerva"