27 май 2015

City mayor in Bulgaria uses sugar in a ritual to fight car accidents

Nikolai Grozev is a mayor of Nova Zagora with population of around 23 000 citizens. Recently he ordered a lot of sugar to be poured on the streets in a ritual against car accidents. It is a folk belief that sugar can chase away bad luck and evil forces.

Some people call it a "superstition" but the mayor replies that this is no different from going to the church to lit a candle.

As mister Grozev explains:

"Within just a few days in the territory of Nova Zagora two very serious accidents happened. In one two policemen were killed and five other poeple were wounded. In the other two young boys were killed. These accidents occur out of nowhere".

In Bulgaria car accidents are a very serious problem with a lot of dead and wounded.

Заекът с брадвата от Вирджиния

Това е една градска легенда появила се в началото на 20 век. Дълбоко в горите в близост до град Клифтън се намирал санаториум за психичноболни. Постепенно обаче все повече хора започнали да се заселват наоколо и недоволството, че в района има такова заведение, нараснало. Гражданите дори написали петиция то да бъде преместено. Властите се съгласили да преместят лунатиците и другите психичноболни на друго място.

Според легендата една вечер всички пациенти били натоварени в 15 буса, за да бъдат транспортирани в друг санаториум. По пътя обаче пред една от колите изскочило нещо (заек?) и за да избегне удара, шофьорът рязко завъртял волана. Автобусът се забил в дърветата край пътя, повечето включително и шофьора загинали на място. Няколко от лудите обаче оцелели и избягали в гората. На следващия ден полицията предприела мащабно издирване продължило месеци. Всички избягали пациенти били хванати без двама - Маркус Уолстер и Дъглас Грифън.

По време на издирването полицията и местните хора често попадали на ужасяващи гледки - разчленени, обезобразени и частично изядени трупове на зайци, някои от които висели от дърветата. Козината им била изцяло премахната, а вътрешните им органи се търкаляли наоколо. В крайна сметка трупът на Уолстер ще бъде намерен. Той висял под един железопътен мост край пътя Коулестър Роуд. В ръката си все още стискал саморъчно направен нож от заострен камък и дръжка от клон. На крака му била закачена бележка на която пишело "Вие никога няма да ме хванете, колкото и да се опитвате! подпис: Човекът-заек". Вероятно това било дело на втория все още неоткрит беглец - Грифън.


На 7 април 1905 полицията прекратила издирването предполагайки, че Дъглас Грифън е или мъртъв или преместил се на друго място. Дали обаче е така? Легендата за него тепърва заживява свой собствен живот. Заради намираните по време на издирването заешки трупове и заради самата бележка, хората започват да говорят за човека-заек обитаващ местните гори.

Мостът където бил намерен трупът на Маркус Уолстер започнал да се нарича "моста на човека-заек". Според легендата в нощта на Хелоуин през 1905 група тинейджъри отишли под него, за да се веселят. На другия ден те били намерени заклани и изкормени като зайци.

На следващата година, отново на Хелоуин други тинейджъри отново отишли да се забавляват под моста. Едно от момичетата обаче се уплашило от лошата репутация на мястото и решило да стои по-далеч от моста. По нейния разказ видяла около полунощ как бледа светлина се приближава към нейните приятели. Щом светлината достигнала моста, последвал ярък блясък. Единствено чувала писъците на приятелите си. Втурнала се за да види какво става. Безжизнените тела на децата висели от моста, изкормени по познатия вече начин. Според историята, никой не повярвал на разказа на това момиче и самата тя била обвинена за убийствата, прекарала останалата част от живота си в клиника за психичноболни.


Легендата твърди, че още тела на тинейджъри са намирани под моста - през 1913, 1949 и 1976. Полицията никога не открила извършителя. Вместо това много хора започнали да виждат странно същество. В гората бродел човек с големината на възрастен облечен в нещо като заешки костюм. Често носел брадва или дълъг нож, заплашвал хората или повреждал собствеността им. Започнали да го виждат и доста по-далече - чак в Мериленд или околностите на град Колумбия.


На 19 октомври 1970 млад кадет от Военновъздушната академия на име Боб Бенет бил спрял автомобила си край град Бурк, Вирджиния. В колата била годеницата му с която си говорили. Забелязали бяла фигура да се приближава. В следващия момент предното стъкло било разбито, а зловещ глас им казал "Вие сте в частна собственост". Ужасената двойка подкарала с бясна скорост. Забелязали малка брадва на пода на колата - с нея било разбито стъклото. Пред полицията Боб Бенет ще каже, че човекът бил облечен в странен заешки костюм.


Полицията решила, че "човека-заек" вече не е просто градска легенда и наистина в гората е започнал да броди опасен маниак. Само две седмици след случая с Бенет, имало нов инцидент. Пол Филипс, частен охранител работещ за строителна компания, съобщил, че е видял заек с големината на човек пред строителната площадка която пазел. Когато тръгнал към съществото, го чул да казва "всички вие хора преминавате от тук. Ако не се махнете, ще ви думна по главата" след което взел яростно да размахва брадва. Филипс веднага се върнал, за да вземе оръжието си от автомобила, но през това време "заекът" вече бил избягал в гората.

След като тези два случая получили гласност, последвала вълна от съобщения. Твърде вероятно е да става въпрос за масова психоза и на много хора да започнат да им се привиждат разни неща. Близо 50 човека твърдели, че са виждали човека-заек. За няколко от неразкритите убийства в района от последните години започнали да обвиняват този психопат със заешки костюм. Вестници и телевизии раздухвали психозата. Постепенно обаче всичко отново утихнало.

Градските легенди обаче не умират. Твърди се, че в нощта на Хелоуин на 1987 няколко младежи били отново под моста и се плашели взаимно като си разказвали страшни истории за човека-заек. Сред тях била и една девойка на има Джанет. Тя много не вярвала в приказките за това същество, но около полунощ внезапно силна светлина пробляснала наоколо и момичето усетило, че нещо я порязва по гърдите. Тя се паникьосала и тръгнала да бяга, но се ударила в нещо (провесено тяло?) и паднала на земята като загубила съзнание. Когато се свестила разбрала, че косата и била изцяло побеляла. В историята не се казва какво са видели другите младежи. Вероятно целия този случай е измислица за разлика от предишните няколко (на кадета и на охранителя) които са доста достоверни.

Твърди се също така, че веднъж местната полиция получила телефонно съобщение от "човека-заек" в което той казвал:

"Бъркате се в територията ми, оставяте само пънове и клони от дърветата и изхвърляте какво ли не. Можем да уредим всичко, срещнете ме довечера и ще обсъдим ситуацията".

Естествено никакъв "заек" не се появил на уреченото място. Местен полицейски инспектор ще каже, че "човекът-заек" е "виждан" предимно от деца и младежи. Случаят ще бъде затворен.


Източник

Каква част от легендата е истина и каква е измислица? Възможно ли е да е имало повече от един "човек-заек"? При такава популярност на историята, нищо чудно в скоро време поредният психопат да облече заешки костюм, да хване брадвата и да тръгне да плаши хората из горите на Вирджиния....

ПОДОБНИ СТАТИИ:





Читателска история + интервю с необичаен наш читател

26 май 2015

Митичният Голем

Големът е същество от еврейския фолклор направено от глина.

Самата дума се появява веднъж в Библията и значи "безформена маса", "недовършена субстанция" на иврит. Според една легенда първият човек Адам бил голем в първите 12 часа от съществуването си, тяло без душа. Според друг мит пророкът Йеремия сътворил голем.



В "Sefer Yetzirah" (Книгата на сътворението) са описани инструкции за направата на голем. Макар да има противоречия първата стъпка е да се оформи в човешка фигура.

Има различни начини за вдъхване на живот на това създание. В една версия на легендата, неговият създател трябва да обикаля около него и да произнася тайното име на Бог. В друга версия трябва на челото на голема да се напише думата "emet" (истина). Според трета, на парче хартия трябва да се напише името на Бог и да се сложи в устата на голема.



Най-известната история свързана с голем идва от Прага. През 16 век градът бил част от Свещената Римска Империя с император Рудолф II. Евреите в Прага били подложени на анти-семитски атаки. За да ги защити равинът направил голем с огромна сила. И макар според легендата той наистина да ги предпазил, историята няма щастлив край. Големът ставал все по-силен и по-силен, побъркал се и започнал да застрашава невинни хора. Заради това равинът премахнал от него името на Господ и големът се превърнал отново в безжизнена статуя. Казват, че тя била скрита в подземията на местната синагога, а входът зазидан. При проучвания на синагогата след векове, нищо такова не е намерено.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Чудовището-червей от Шотландия

25 май 2015

6 причини поради които сме по-близо до откриването на извънземни отколкото си мислите

Според жена на име Елен Стофан ние ще открием извънземен живот през следващите 30 години. Тя не е някой хахо, тя е водещ учен в НАСА. Ето няколко причини поради, които може би наистина сме пред прага на това велико откритие.

6) НАСА наскоро доказа, че животът може да се зароди в условията на дълбокия космос.

В изследователския център Ames в Силиконовата долина в симулирани условия близки до тези в космоса, НАСА е възпроизвела градивните елементи на живота, които служат за изграждане на ДНК и РНК - урацил, цитозин, тимин. Експериментът се състоял в това да вземат органични елементи, които ги има и в космоса и да ги облъчат с ултравиолетова радиация. Получили се споменатите урацил, цитозин и тимин. Щом може да стане в лаборатория защо да не може и в открития космос? След което евентуално да паднат на повърхността на някоя планета.


5) Изглежда има страшно много подходящи за живот планети.

Предишната точка казва, че може да се получават колкото си искаме органични съединения в космоса, но ако няма планети на които да падат, няма да има никакъв ефект. Е, има планети! На базата на това колко сме открили досега, учени от университетите в Бъркли и Хавай са изчислили, че в Млечния път трябва да има около 20 милиарда планети годни за живот!


4) Животът на Земята е възникнал с един милиард години по-рано от досега приеманото.

Но за да се развие животът освен гостоприемна планета, трябва да има и достатъчно време. Земята е на около 4 милиарда години, а поне досега се смяташе, че животът се е зародил преди около 2.2 милиарда години. Тоест на земния живот са му били нужни цели 2 милиарда години да се развие. През Февруари т.н. обаче група учени са излезли с ново изследване, според което първия организъм се е появил преди 3.2 милиарда години. Следователно животът е възникнал за "едва" милиард години. Това е добра новина! Колкото по-бързо се развива, толкова по-голям е шанса за оцеляване.

3) Намираме все повече организми тук на Земята живеещи при екстремни условия.

И не става въпрос само за микроби, ами дори и за сложни организми - риби, скариди и т.н.




2) Мъховете и лишеите обичат космоса.

За разлика от хората се оказва, че много от нисшите организми се чувстват много добре в космоса, това доказват редица експерименти. Нещо повече, те са толкова приспособими, че дори могат да се окажат проблем за НАСА. И най-обикновени микроби пренесени чрез дъха на астронавтите могат да си направят колонии на Международната Космическа Станция и постепенно да разяждат материалите от които е направена, което създава опасност.

1) Има вода навсякъде из Слънчевата система.

Преди години и десетилетия се е считало, че другите небесни тела в нашата система (с няколко изключения) са много и дори напълно сухи. Постепенно вода обаче започва да се открива къде ли не, дори и на Луната (под формата на лед в скалите).

А водата е много важна за възникването на живота.

Източник: част 1 и част 2.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Вода тече на Марс

24 май 2015

Замакът Масяф - седалището на убийците Асасини

Масяф е днешен град в Сирия в който през 12 век се е намиралa главната крепост и седалище на прословутите убийци асасини. Тази религиозна и военна група е основаха от Хасан и-Сабах. Именно от тях идва в английския език думата "асасин" (убиец). По техен модел е изграден образа на главния герой в игрите от поредицата "Assassin’s Creed".

Самата крепост (до голяма степен запазена и до днес) не е изградена от асасините. Тя е по-стара. Археологическите проучвания навеждат на мисълта, че нейни строители са били византийците. Масяф преминава през различни ръце, основно мюсюлмански династии, преди да стане седалище на сектата на убийците през 1141 г..


Асасините са се отървавали с голяма ефективност от своите политически врагове. Това до известна степен им дало голямо влияние над региона, което от своя страна накарало другите владетели да започнат да се притесняват от тях и да желаят да ги унищожат. Със задачата да превземе Масяф се заел не кой да е, а самият легендарен Саладин (на долната илюстрация) - султанът на сарацините известен с това, че е бил достоен противник на кръстоносците на Ричард Лъвското сърце.


Саладин обсадил замъка през 1176 година, но обсадата била неуспешна. Според една легенда, Саладин бил заспал в своята тента, когато един убиец-асасин се промъкнал в нея, който обаче не идвал за да го убие. Саладин се събудил и видял как убиеца си тръгва. До леглото си намерил сладкиш с отрова и бележка с предупреждение, че следващият път ще го убият, ако не си тръгне. Уплашен за живота си, Саладин сключил мир с асасините.

Но и асасините си "намерили майстора". През 1260 г. Масяф, заедно с три други крепости, били принудени да се предадат на монголците. Скоро обаче самите монголи били победени от мамелюците (династия идваща от Египет и с огромно влияние в Близкия Изток). С прогонването на монголците от Сирия, асасините успяват да си възвърнат контрола над Масяф. Властват там обаче само десетина години, преди мемелюците да завземат на свой ред крепостта. Постепенно асасините западат и изчезват от историята.

От 2000 до 2006 година се провеждат реставрационни работи в крепостта, за да се запази рушащата се крепост (днес обаче не е ясно дали замъка ще оцелее заради войната в Сирия). При реставрациите е открит един таен тунел, който вероятно е извеждал извън крепостта. Намерили са и цяла система от тунели, които са отвеждали дъждовната вода в цистерни под замъка. Явно така е бил изграден, че да издържа на дълги обсади.


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Куелап, Перу - древната крепост на войните от облаците

23 май 2015

Нови доказателства за китайското присъствие в древна Америка?

Джон Рускамп Джуниър, доктор на науките, твърди, че е направил забележително откритие, което винаги е било пред очите ни. В Албъкърки, САЩ се намира национален парк с индиански петроглифи (рисунки върху скала). Разхождайки се там докторът е забелязал символи които са го озадачили с различието си спрямо другите. След като се е консултирал с експерти, той е стигнал до извода, че това са древни китайски йероглифи.

Отдавна има непризнати от науката твърдения, че древните китайски пътешественици са достигнали Америка дълго преди европейците.

Досега Рускамп е идентифицирал 82 петрогрифа, които наподобяват китайски символи. Нещо повече - такива петроглифи има не само в Албакърки, но и в Аризона, Юта, Невада, Калифорния, Оклахома и Онтарио, Канада. Изглежда обаче не всичките са правени от самите китайци, много е вероятно индианците да са продължили да ги копират след заминаването на чужденците.

А най-сензационното твърдение на доктора - петрогрифите са правени някъде около 1046 г. пр. н.е.! Защо мисли така? Много просто - до към тази година са използвани едни йероглифи в Китай, след това започва използването на други. Скалните рисунки в Америка обаче приличат на по-стария вариант.

Следват няколко снимки, както и сравнение с китайските йероглифи.






Източник

22 май 2015

Детският кръстоносен поход

Детският кръстоносен поход е едно от необичайните събития от историята на средновековна Европа. Толкова е странен, че днес някои историци дори предполагат, че въобще не е реално събитие, макар да се споменава в поне 50 хроники от Средновековието. През 1212 г. не напълно уточнен брой деца (според някои източници десетки хиляди) тръгват от северна Франция и западна Германия на поход към Йерусалим. Те не са въоръжени, единствено мислят чрез силата на добротата да освободят Светите земи.

Преди този "поход" се провеждат няколко рицарски кръстоносни похода, като обаче крайният резултат не е добър - мюсюлманите отново си възвръщат свещените за християните земи. Може би неуспехите на военните походи кара някои младежи да си въобразят, че там където не е станало с оръжие, ще стане с добро.

Извадка от писмения източник "Chronica regia Coloniensis" от 13 век:

"Много хиляди момчета, от 6 годишни до пълнолетие изоставиха стадата си, нивите си, каруците си и всичко което правеха. Те го направиха въпреки увещанията на родителите си, роднините си и приятелите си, които искаха да ги задържат. Внезапно едно се затичваше след друго, за да поеме на свой ред кръста. Така в групи от двадесет, петдесет или сто, те издигнаха знамената и поеха към Йерусалим."


Средновековната хроника продължава с това, че според самите деца, те са тръгнали на кръстоносен поход по волята божия. "Някои се върнаха след като стигнаха Мец, други Пиаченца, някои достигнаха чак до Рим и се върнаха. Въпреки това други стигнаха чак до Марсилия, но дали достигнаха до Светите земи и каква е съдбата им, не е ясно." Средновековният автор завършва разказа за това събитие със зловеща забележка: "едно нещо е сигурно: от многото хиляди, които тръгнаха, малцина се завърнаха".

Всъщност исторически изследвания предполагат, че е по-вероятно да е имало два отделни "похода" обединени в последствие в хрониките и в паметта на хората в един. Първият е тръгнал от Франция и е воден от едно селско момче наречено Стефан от Клойс, което твърдяло, че носи писмо за краля на Франция от Исус, дадено му на сън. Около него се събрала младежка група като повечето претендирали, че притежават специални дарби от Бога и се смятали за чудотворци. Групата стигнала до Париж където се опитала да даде "писмото" на крал Филип II. Кралят дори не си направил труда да ги приеме, а заръчал да се приберат по къщите си. Някои послушали този съвет, но много други дошли на тяхно място. Разказва се, че Стефан събрал 30 000 деца и младежи и тръгнали за Марсилия, където мислели по море да стигнат до Светите земи.


Горе долу по същото време друга "армия" от деца-кръстоносци се събира в Германия. Техен водач бил Николас от Кьолн. По някои сведения бил събрал 50 000 последователи. Сред тях имало и "малък брой възрастни, но те не командвали". Походът преминал Алпите и стигнал до Рим където се срещнали с папата. Той ги похвалил за смелостта им, но също ги посъветвал да се приберат у тях понеже са твърде млади за едно такова начинание. Някои действително се върнали в Германия, вече много били починали при прехода от глад и изтощение, други загинали на връщане. Една малка група се качила на кораб уж за да стигне до Светите земи, но дирите им напълно се губят в историята...


Какво все пак става с малкото останали в края на "походите". Има съмнения, че търговците, които уж са се съгласили да ги откарат с корабите си в Светите земи, са ги продали всъщност в робство на мюсюлманите. В Германия пък бащата на Николас бил арестуван и обесен под натиск на гневни семейства, чиито деца изчезнали защото последвали момчето.

Източник 1

Източник 2

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Мистериозно изчезналата колония Роаноук

21 май 2015

Разказ на един моряк за смразяващи кръвта звуци

Това е история разказана наскоро в reddit от човек записал се като drizzt9889. Той твърди, че служи от 10 години във военноморските сили на САЩ. Казва, че в дългогодишната му кариера се е сблъскал един единствен път с тази загадка...и не желае повече никога да му се случва.

"Аз работя с комуникационното оборудване и прекарвам доста време просто в сканиране на радио честотите".


"Преди две години бяхме на 30-40 морски мили от бреговете на Филипините, когато електричеството на кораба изгасна. Лампите, двигателите, всичко замря. Не казвам, че се случва често, но все пак се случва, така че не се разтревожих. И така, няма ток, светят само аварийните светлини, юпиесите захранват комуникационното оборудване докато инженерите възстановят захранването.

Аз върша обичайната си работа да сканирам честотите. Изведнъж улових нещо...най-ужасните, смразяващи звуци които съм чувал през целия си живот. Чувал съм какви ли не смущения, но това не приличаше на нищо чуто от мен до този момент. Косата ми настръхна и се почувствах много, много малък. Все едно бях там от часове и звукът бе пропълзял под кожата ми.

След около 5 минути звукът спря, а електричеството дойде."

Какво може да е било това? Някакво древно същество живеещо на дъното на океана?

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




НАСА ще изследва аномална зона в САЩ

20 май 2015

Мистериозната НЛО битка в Нюрнберг

Немският град Нюрнберг е известен най-вече с така наречените нюрнбергски процеси срещу оцелелите нацисти след края на Втората световна война. Тук обаче ще стане въпрос за едно събитие състояло се през месец април 1551. Посред бял ден в небето се появили множество обекти, които сякаш водели битка. Чували се силни звуци, които накарали жителите на града да наизлязат навън и да наблюдават случващото се в паника.

Всичко продължило около час. За нещастие фотографията ще се появи след още три века. Все пак в града по това време имало един художник - Ханс Гласер, който ще нарисува това което е видял за местния вестник. Към приложеното описание се говори за кръстове, тръби, колела, разноцветни сфери. Стотици обекти! Някои от тях ще изчезнат сред кълба дим (взривени? анихилирани?) Други ще се разбият на земята. Издигащият се дим е можел да се види на километри.


Няколко години по-късно, през 1566, нещо подобно се случва и над Базел, Швейцария. Този път в битката участват черни сфери. Отново събитието е отразено в местен вестник, но без рисунки.

През 1697 пък две огромни колела в небето се появяват над Хамбург, Германия.

В настоящето много ревностни скептици са се опитвали да обяснят събитието в Нюрнберг. Метеори или комети са посочвани като причини. Наскоро един известен отрицател дори е "разгадал" загадката като е посочил за причина..."слънчевите кучета". Това е оптичен природен феномен, който изглежда ето така:


Сами преценете дали въобще си струва да се обсъжда едно такова несериозно "обяснение". Дори и да приемем, че някакви хората може да са сбъркали тези слънчеви отблясъци за "стотици кръстове, тръби, колела, разноцветни сфери", те по никакъв начин не могат да предизвикат пушеци и гърмежи.

Има и теория, че всъщност нищо от това не се е случило и просто е било вестникарска шега. Това обаче трудно може да се провери.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Доказателство за извънземни сигнали от Космоса?




Продължение на темата за странните сигнали

19 май 2015

Странна нощ в Тафт, САЩ

История изпратена до американския блог Phantom & Monsters.

През 1987 аз бях тинейджър и живеех в малко градче Тафт намиращо се в Калифорния. Там и бях роден. Това е горещ и прашен пустинен град наситен с вонята на сяра идваща от петролните полета около него.

Бях на 18 и притежавах един малък Нисан с който обикаляхме града в търсене на момичета и партита. Бях "метална глава", както тогава се наричаха хора като нас. И аз и моите приятели имахме дълги коси и бяхме облечени в кожени дрехи. Винаги бяхме със задължителната тениска на някоя хеви метъл група. Не бе необичайно често да кръстосваме улиците, аз и моите метъл приятели, надули на автомобилната уредба най-тежката музика за онова време.

В една такава нощ видяхме нещо, което никога няма да забравим!

Аз и моя приятел Дан джиткахме цяла вечер търсейки купони и момичета, но нямахме никакъв късмет. Беше странно ветровита нощ, сякаш вятъра духаше произволно от всички посоки. Вече мислехме да се прибираме, явно нямаше смисъл, когато забелязахме Рон - един от нашите метъл приятели да се бори срещу вятъра по улицата. Спряхме и го качихме. Рон помоли да го закараме до тях - до едно място с каравани наречено "Форд Сити".

Когато завихме по пътя към "Форд Сити" станахме свидетели на нещо невероятно. Нещо, което мога да опиша само като призрак, се рееше над дърветата покрай пътя. Приличаше на летящ чаршаф или покривка, но светеше в бледо синьо. Казвам чаршаф или покривка защото нещото се развяваше на вятъра. Донякъде приличаше на медуза. Почти цялото се развяваше без най-горната част, където приличаше на класически анимационен призрак - с две дупки за очи и една за уста. Сериозно, това все едно идваше от филмче за Скуби Ду!!

Но нещата тепърва щяха да стават все по-странни.

Докато прелиташе над нас, Дон и Рон го гледаха и издаваха възклицания като "Уау", "Копеле, не е истина!". В този момент обаче аз гледах в друга посока защото едновременно се случваше още нещо. Малко по-напред по пътя една паркирана кола започна да ни премигва с фаровете над кабината. Странно, но това повече привлече вниманието ми, а не прелитащият призрак. Този автомобил бе паркиран от същата страна на пътя от която се появи "нещото". Примигваше едва ли не като някакъв сигнал, нещо като морзов код.

Тогава не направих връзка между призрака и премигващите фарове, реших, че някой иска да ни заслепи и че просто си търси белята. Призракът премина над нас и се скри зад едни дървета. Щом изчезна, веднага спряха и премигванията с фарове. Приятелите ми продължаваха да се шегуват за призрака, аз бях малко по-спокоен и ги "приземих" обратно на земята като казах - "кой ни мигаше?!! Някой иска бой или какво?!!" Бяхме готови да го/ги ступаме.

Бавно преминахме покрай паркирания автомобил. Беше малка спортна кола, Нисан 280Z може би. Не се виждаше никой вътре. Не бях доволен, спрях и излязохме. Доближихме се, нямаше никакви следи някой да е бил вътре или наоколо. Приближих се и погледнах вътре. Колата беше празна. Опитах вратата. Беше заключена. Минах от другата страна и установих, че и другата врата е заключена. Докоснах капака на двигателя за издайническа топлина - беше напълно студен. През 80-те мисля, че все още алармите на колите не можеха да карат фаровете да премигват, но може и да се бъркам. Но и да са можели, точно тази кола изглежда нямаше никаква аларма, защото нищо не се задейства докато напъвах да отворя вратите.

Дори и не си помислих тогава, че фаровете може да са били контролирани от призрака, който може да е искал да комуникира с нас. Никой от нас не си го помисли докато стояхме озадачени там. Чувствах ярост, бях се подготвил да се бия с някого.

През цялото време вятърът беше продължил да духа яростно. Но щом се върнахме в нашата кола, той напълно спря.

Един последен детайл. Докато потегляхме, аз забелязах, че на табелата за номер на малката кола бе изписано “I FLY” (АЗ ЛЕТЯ). Направо не можех да повярвам на очите си. Не мисля, че през онези години в Калифорния бе позволено автомобилните номера да са с по-малко от 6 букви/цифри, но отново - може да се бъркам.

JM

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Преместващият се стол

18 май 2015

Числовите грешки, които могат да доведат до катастрофа

Удивително елементарен компютърен проблем може да доведе до падане на самолети, загуба на космически апарати и т.н. Всъщност, вече е създавал сериозни проблеми.

4 юни 1996 за винаги ще бъде запомнен като тъмен ден за Европейската космическа агенция (ESA). Тогава е първият полет на безпилотната ракета "Ариана 5" на борда на която има четири скъпи научни сателита. Само след 39 секунди всичко свършва с експлозия. Загубите се оценяват на 370 милиона долара.

Разследването установява, че не става въпрос за механичен проблем или нарочен саботаж, всичко е по вина на "обичаен" софтуерен проблем. Компютърът се сблъсква с числова стойност твърде голяма за интерпретация. А този бъг тепърва ще създава още бели.

Самият проблем може лесно да се обясни. Представете си, че имате някакъв кръгъл циферблат на някакъв уред. Примерно скоростомер на автомобил. Той показва до определена скорост - примерно 160 км в час. Но какво става ако се стигне до по-голяма от тази скорост, примерно 165 км? Ако е напълно кръгъл циферблата, стрелката подминава 160 (което е и началната точка 0) и спира на 5. Тоест вместо 165 км, уреда показва само 5 км. В действителност днес скоростомерите не ги правят напълно кръгли и като стигне стрелката до края, просто си остава там, но това бе дадено само за пример - дали ще показва крайното 160 или ще превърти и ще показва 5, пак няма да е точната стойност.

Нещо такова се е случило с ракетата "Ариана 5" - появила се е стойност по-голяма от максимално възможната. В информатиката този проблем дори си има име - нарича се “integer overflow”.

По-задълбочените проверки установяват, че този софтуер е наследство от предишната версия на ракетата "Ариана 4". Новата ракета обаче се движи по-бързо и съответно датчиците са засекли по-голяма скорост, такава каквато не би се получила при четворката където не би имало проблем. Тази нова по-висока скорост е блокирала компютъра, който не е могъл да я запише в паметта си и всичко е гръмнало.

Предполага се, че нещо такова се е случило и през 2013 с апарата на НАСА "Deep Impact".

А преди няколко седмици се появи една стряскаща новина. Двигателите на самолетите "Boeing 787" може внезапно да се изключат (дори и да са в полет!), ако не са били изключвани в продължение на 248 дни. Федералната авиационна служба на САЩ не е дала детайли относно проблема, но обикновени хора са изчислили, че 248 дни се равнява точно на 2 147 483 647 сантисекунди (сантисекунда - една стотна от секундата, 1 сантисекунда = 10 милисекунди). А това число не е случайно, това е максималното число което може да се запише в "32-битов компютърен регистър". За сравнение на "Ариана 5" е имало 16-битов регистър, който може да побере само числа до 32 767.

Числата са безкрайни, защо тогава има такива лимити? Много просто - числата са безкрайни, но представянето им не е. Вземете един лист и започнете да пишете цифри в него, примерно нули и единици. Колкото и дребни да ги пишете, рано или късно ще запълните целия лист. За да продължите да пишете трябва да вземете втори лист. Така и компютърната памет е ограничена. Защо обаче не се презастраховат с огромен регистър за числа? Заради бързодействието. Да се върнем на примера с листовете хартия. Примерно ако сте писали предимно нули и ви се налага да намерите всички единици, много по-бързо ще ги намерите ако трябва да прегледате само един лист, отколкото 10 листа. Така е и при компютрите, изчисления с по-малки регистри стават по-бързо. А при ракетите от типа на "Ариана" бързината е критична, трябва максимално бързо да се смята. Затова именно целта е да се ползва максимално възможен малък регистър. И тук идва трудния момент - какъв да е размера, който хем да е достатъчно малък, хем да сме сигурни, че никога няма да бъде запълнен. За жалост често пъти това се установява по метода "проба-грешка".

През 1991, в първата война срещу Ирак в Персийския залив, една защитна ракетна система "Пейтриът" не успява правилно да прихване иракска ракета "Скъд" поради описания по-горе софтуерен проблем. В резултат е поразена казарма на американците и загиват 28 войници, други 98 са ранени.

За щастие не всички подобни случаи имат такива сериозни последици. Нещо подобно се е получило в първата игра от поредицата "Цивилизация". Описал съм го в тази статия:

Защо Ганди е такъв задник в поредицата "Цивилизация"

Миналия декември пък прословутия клип "Гангнам стайл" "счупи" брояча в YouTube като достигна 2 147 483 647 гледания. Просто някога когато програмистите са разработвали този видео сайт, дори не са си представяли, че някое клипче ще бъде гледано толкова много пъти. От компанията веднага коригираха размера на регистъра на 9 куинтилиона (10 с 30 нули след него).


Прословутият "Проблем 2000" от началото на столетието също в основата си е подобен проблем с достигане на лимит. Най-младите читатели може би не знаят, но имаше сериозни опасения, че големи беди ще се случат когато свърши 1999 и настъпи 2000 година. Проблемът идва от това, че в много програми за изписване на годината са се използвали само две цифри, примерно '89 е 1989, '96 е 1996. Как обаче щеше да бъде възприета новата двехилядна година? Като '00 което може да се "помисли" от компютрите за 1900 и съответно голяма каша да стане. За щастие не стана, до голяма степен благодарение и на това, че бяха взети редица мерки в предходните месеци преди настъпването на Нова година. Все пак имаше единични инциденти. Апаратура за измерване на радиация в Ишикава, Япония е спряла да работи в полунощ, няколко сайтове в интернет започват да показват датата като "1 януари 19100", а в щата Делауеър в САЩ 150 хазартни машини с монети блокират (горките комарджии, дори и на връх Нова година се занимават с прахосване на пари).

През 2012 пък жена от Швеция получава напомняне да се запише в предучилищната подготовка, само дето тя е на....105 години! Софтуерът, който е обработвал данните е работил с две цифри за година. Жената е родена през 1907, програмата обаче решила, че '07 идва от 2007 и и пратила известие.

На Нова година 2010 милиони дебитни и кредитни карти в Германия стават неизползваеми поради подобен проблем.

Очаква се следващият голям проблем свързан с датите в компютрите да възникне през 2038 година и то точно в 3 ч. 14 мин, и 7 секунди през нощта. Само да напомня - 3 през нощта е така нареченият "дяволски час", определено ще бъде интересно тогава :)

В споменатия час през 2038 се достига максималното число в секунди изминали от 1 януари 1970 г. В много (предимно стари) компютри и програми времето се отброява чрез изминалите секунди от тази въпросна дата. 2038 е след 23 години, колко от тази стара техника ще се ползва до тогава не е ясно.

И накрая за един малко по-различен компютърен проблем свързан с датите. За него вече съм писал, затова ще копирам отново новината:

Може би не сте запознати, но от време на време към някоя определена година се добавя по една секунда. Тази година е такава, и това ще е 26-тия път на добавяне на секунда от както е почнала практиката през 1972. Целта е да се компенсира забавянето на атомните часовници и времето показвано от тях да продължава да е в синхрон с Координираното Универсално Време (UTC). През тази година секундата ще се добави на 30 юни. И така когато часа стане 23:59:59 ще следва 23:59:60 и едва след това 00:00:00 на следващия ден. Предишния път на добавяне е бил през 2012 и това е предизвикало известни проблеми в интернет. Поради това мнозина настояват да се прекрати тази практика, дори чертаят страшни картини - за объркани парични транзакции или за полудели автоматични апарати и машини. Е, ще видим какво предстои.

Аз лично планирам на 30 юни да не си лягам до полунощ и да следя какво ще стане. Ако има интересни събития, ще ги отразя в моите блогове.

Източник

17 май 2015

Хълмът с крематориума

Някога, преди няколко десетилетия, е съществувало едно легендарно място край градчето Монро Тауншип в Мидълсекс Каунти, щата Ню Джърси, САЩ. До това място се е стигало по прашен път, намирало се е на хълма Дисброу повече познат като "Хълма с крематориума". Според легендата изоставената структура, която се намира там действително е била крематориум в който са изгаряни хора, а прахът им е заравян в близкото гробище. Сградата е била изоставена, отново според легендата, понеже там се появили духове и демони.

Следват спомени на хора, които някога са посещавали мястото.



Едно време, когато бях в средното училище "Ийст Брунсуик" (1969-1972), това бе страхотно място за посещение с приятели или с гаджето, особено в петък или събота вечер. Беше си направо като ритуал.

По пътя към крематориума по дърветата висяха дрехи и други неща. При няколко от пътуванията, ние сме попадали на голяма дървена табела край пътя на която с големи червени букви пишеше "ДОБРЕ ДОШЛИ В АДА". Това бе знак, че предстои едно дяволски вълнуващо пътешествие. Често сме чували писъци идващи от гората и развълнувани продължавахме да караме напред, очаквайки, че всичко може да се случи!


Близо до черния път водещ към хълма имаше една къща, светлините в която винаги бяха включени. Легендата разказваше, че когато преминаваш покрай нея можеш понякога да видиш през прозорците как семейството живеещо в нея се удрят един-друг с чукове. Е, при никое от пътуванията си не видяхме такова нещо, но достатъчно странно бе, че винаги лампите бяха пуснати в тази къща насред пустошта в която не се виждаше никой да живее.

След като подминехме тази забележителност, започвахме да гледаме за просека сред дърветата по която черният път водеше към Крематориума. Тук вече си проличаваше на кой му стиска. Бе тъмно, много тъмно сред гората. Странните горски звуци те изнервят. Не знаеш какво те чака. Въоръжен си само с фенерче.

Последната част от пътя се извървяваше пеша. Адреналинът се покачва и винаги усещаш, че нещо е там, докато в един момент пред лъча на фенерчето изникне структурата. Покрита с графити, тя ни чакаше да влезем и да я изследваме. Крематориумът бе изграден от тухли, камък и цимент, отворите за прозорци и врати зееха празни, а мазето бе пълно с боклуци. За да слезеш долу трябваше да скочиш през една дупка в пода на първия етаж. Имаше разни тръби за които се смяташе, че са били част от инсталацията за кремиране. Изглежда сградата е била построена през 19 век.

След изследването на крематориума, най-големите куражлии отиваха да търсят и гробището още по-дълбоко в гората, все по-далеч от автомобилите.

Накрая предстоеше връщането, пътят назад изглеждаше по-дълъг и плашещ. Когато най-накрая видиш колата си в лъча на фенерчето, въздъхваш облекчено и забързваш крачките си, за да я отключиш и да се прибереш сигурно в нея.


Веднъж, при едно от тези пътувания, ние стигнахме до крематориума, излязохме от колата и тръгнахме пеша когато чухме някакво шумолене сред дърветата. Изведнъж се появиха някакви фигури, които виеха и тръгнаха към нас. Бяхме достатъчно близо до автомобила, а ключът бе в ръката ми, бясно превъртях гумите и се изнесохме от там. Измъкнахме се благополучно. Един от приятелите ми гледаше назад и каза, че е различил добре очертанията на фигурите, но наоколо нямаше други коли. Как са стигнали до там и какво са били и какво са правили остава загадка.

Чувал съм, че крематориума е бил използван от известни гангстери през 40-те години където са водели хора за сплашване и дори убиване. За нас тинейджърите от онова време мястото предлагаше ненадминати емоции. Самото шофиране до там си бе достатъчно страшно, но винаги те изкушаваше и разходката пеша сред гората.

Люис Софман

************************************************

Аз живеех в Саут Ривър и помня историите на по-големите деца, които ходеха до хълма с крематориума, включително и моя брат. Мен не ме вземаше обаче.

Помня, че една нощ всички деца в квартала тръгнаха, напълниха се в пет коли. След няколко часа се върнаха с бясна скорост и някои от момичетата плачеха и бяха наистина уплашени. До колкото разбрах някой е стрелял по тях. Когато попитах брат ми какво е станало, той, бял като призрак само каза "не ти трябва да знаеш".

След време властите събориха с булдозери всичко на хълма и построиха апартаменти там и никога нямах шанса самия аз да посетя мястото. Това бе едно от онези стари добри места за посещения от децата. И сега се чудят защо днешните деца се забъркват в неприятности, след като няма какво да правят.

Grafxchik

************************************************

Аз тогава живеех в Инглиштаун. Хълма до колкото си спомням бе някъде в Уиндзор / Хаитстаун близо до път 33. Той бе сред гората до някакви големи постройки. Гангстерите са отвеждали хора там и са ги убивали.

Предполага се, че е имало стотици жертви. Връзвали са ги към дърветата, а на самите дървета са изписвали имената им. Бил съм по залез там и съм чел имена по стволовете.

Ким

************************************************


Аз помня хълма с крематориума добре! Ходила съм там с няколко приятели през 1986. Виждали сме дим да се издига над гробището. Бях много любопитна и трябваше да отида и да проверя. Не можеше да се стигне с кола.

Ние се придвижихме пеша. В крематориума пещите имаха огромни врати. Аз отворих едната. Беше пълно с пепел, но аз продължавах да не вярвам, че наистина това е било крематориум, затова се пресегнах и взех малко от пепелта. Осъзнах, че в пепелта която държа имаше много метални копчета и други метални части. Всички се разпищяха и побягнаха, но аз не можех да издържа на изкушението и напълних джоба си с тях, за да ги проуча по-късно. Имаше някакви отличителни знаци на тях - щатски или военни. Никога не установих дали са от униформи. Някой казват, че гангстерите са използвали крематориума, за да отървават от техните жертви, особено от полицаи.

Маргарет

Източник

Хм, ако на мястото са построили жилищен комплекс, дали духовете продължават да се навъртат там....