09 август 2020

Няма време

 Хм, все по-малко хора асоциират израза "няма време" с лицето с цип на устата и телевизионното състезание "Минута е много". Аз съм от старото поколение, което си отива. Младите си имат нови мемета и култови фрази. Като се замисля това личице появило се още през 80-те бе емотиконка и меме дълго преди някой на запад да въведе тези термини. Изпреварихме ги, ама няма да ни го признаят :D

Иначе наистина няма време. Както се казва внимавай какво си пожелаваш - може да се сбъдне. Пожелах си съвсем друга работа да работя, със съвременни технологии и то за доста повече пари. Но винаги едно нещо е за сметка на друго. В случая свободното ми време силно намаля. Може би ще се напасна с новия ритъм и отново ше мога някога да почна да подготвям нови статии за Мистерика. А може би няма да се наредят нещата.

Във всеки случай, засега казвам...

Fin




08 август 2020

Читателски истории

Всичките истории са на една единствена читателка, която досега не бе пращала нищо. 

 Всичко започна още когато бях в детската градина,майка ми редовно беше в командировки и аз спях при баба ми...Вечерта баба ме слага да си лягам както обикновено...Но на мен не ми се спеше още,започнах да оглеждам стаята която се осветяваше от големите улични лампи от училищния двор...Виждах цялата стая,гардероба,малката масичка,до леглото ми,дори чувах равномерното дишане на леля ми,която спеше на съседното легло...Изведнъж стаята започна да се клати,като при земетресение,отвън започнаха да се чуват гърмежи от пушки и от бомби,все едно беше настъпила трета световна война...Чувах дишането на леля ми но толкова се изплаших че не посмях да помръдна от леглото.....След минути и вратата на стаята се отвори, тя се намираше в горния край на стаята и светлината едва стигаше до вратата,там застана човек,мъж с черно бомбе и черен шлифер,лицето му не се виждаше.,Вцепених се.от страх....Всичко което ми дойде да направя беше ако човека тръгне към мен да се завия през глава а пък каквото ще да става...Човекът тръгна с бавни крачки към мен,аз се скрих под завивките и притихнах...Изведнъж всичко утихна,гърмежите от вън,вече не усещах и стаята да се клати,подадох главата си от завивката всичко беше изчезналоо и човека също...Веднага скочиих и изтичах при баба ми в кухнята разказах и запъхтяна и трепереща все още от преживяното.Баба ме успокои като ми каза че съм била много изморена и заспала съм с отворени очи и съм сънувала.Знаех че не беше сън...Минаха се 4 години случката ми почти избледня...Но една събота отново се върнаха спомените ми породени от моя съученичка от която трябваше да взема един учебник..Тя живееше срещу нашият блок..Докато влизах във входа чух писъци,тя беше на 4ти или 5ти етаж, асансьора беше заседнал на нейния етаж..Тръгнах по стълбите молейки се да не идват от нея тези писъци,на етажа й хора се суетяха вратата на апартамента й беше широко отворена.Влезнах притеснена,но не много изплашена,какво пък толкова може да е станало,крадец който при суматохата е избягал това си помислих...,Първата врата водеше към кухнята тя беше там...Бледа като платно и трепереща с изкочили от страх очи...Попитах какво е станало,все още с мисълта че крадец се е промъкнал,..Но тя ме накара да се вцепеня загубила ума и дума...Докато учела през коридора към входната врата преминала жена с черна забрадка и черен шлифер без лице...След три години спомням си ясно беше пълнолуние половин един час преди полунощ..Прибирах се от дискотека,бяхме с кола двама души аз и шофоьора,докато си разказвахме весели случки в колата,минавайки покрай гробищата,бях се обърнала към шофьора а той можеше да вижда от моята страна на вън..карахме на дълги ..Изведнъж момчето спря да се смее лицето му пребледня,попитах го какво има но не се обърнах продължавах да гледам към него и през ум не ми мина какво може да видя пред затвореният портал на гробищата..Той заеквайки и сочейки с пръст към портала,ме попита дали съм видяла двамата които стоят там...мъж и жена за миг осветил лицето на мъжа било бледо зеленикаво .Обърнах се и видях гърбът на мъж с бомбе и шлифер,вдигнал ръка за автостоп,жената беше срещу мъжа не се виждаше цялата беше почти до гърдите му,мярнах черна забрадка и дълъг черен шлифер,тя беше вдигнала също ръка за автостоп но в срещуположната страна...Така й не разбрах до ден днешен,защо преживях тези случки,и никога няма да забравя това...Със сигурност знам че всичко това е било истинско,но кой са били тези хора виждал ли ги е някой,не посмях да потърся информация за тях...Аз по принцип съм чувствителна на тази тема за задгробния живот не ми е първата случка,но тази беше най очевадна...

07 август 2020

"Другият" на Стивън Кинг (ревю)

Отдавна не бях чел писана сравнително скоро книга на Стивън Кинг и едва сега можах да оценя някои от специфичните неща в стила на този автор. Да, миналата година прочетох "Мъглата", но тя не е писана сега, а през далечната 1985 (гледайте и филма, той доста се различава от новелата и е интересно да се сравнят). Като малък пък бях прочел почти всичко на Кинг, което бе преведено на български, но тогава също много от тези творби бяха стари, но и в новите не разбирах препратките към събития от историята на САЩ, не бях чувал определени рок групи и не бях прочел другите споменавани книги. Едва сега имах удоволствието да разбера почти всичко странично споменато от Кинг. Например единият от героите казва нещо от рода "случаят се завърза като книга на Лъдлъм". Страхотно! Знам кой е Робърт Лъдлъм, чел съм няколко негови книги и напълно разбрах какво има в предвид Кинг.

При политическите препратки и тънки намеци нещата са още по-добри. "Другият" е писана през 2018 (българското издание от Плеяда е от 2019), а не през 1982 примерно. Кинг не споменава войната във Виетнам, за която вметва по нещо в книгите, които четох в моето детство. Едни препратки, на които не можех много много да вникна в дълбочина. Сега обаче много ясно схванах защо Тръмп бе споменат точно там където бе споменат. Един герой минава през една забутана местност където следват едно след друго изоставени ферми, старо гробище и надпис "ТРЪМП ПРАВИ АМЕРИКА ВЕЛИКА ОТНОВО ТРЪМП". 

Между другото именно този стил на разказване, с добавяне на много допълнителни подробности, редовно използвам и в МИСТЕРИКА. Явно, макар да не схващах всичко, още като дете попих този маниер от С. Кинг.

Злодеят в "Другият" е съществото известно като Ел Куку, за което преди няколко месеца имаше статия в блога:


Няма да разказвам детайли от сюжета, за да не развалям удоволствието на тези, които не са чели книгата и държат да го направят без спойлери. Само ще кажа, че като автор Кинг хем се е развил, хем е останал в това, което може да се очаква от него. Нямаше някакви свръхголеми изненади.

Не мога обаче да не спомена една фраза, която един от героите изрече. Тя лесно би била подмината, но не и от мен, който вече повече от 10 години води блог посветен на паранормалното. Един от героите каза нещо от рода на това, че тези същества успяват и разчитат на това, защото отказваме да повярваме в свръхестественото. Винаги ще си намерим "рационално" обяснение, винаги сме готови да обвиним някого за някакво гнусно престъпление, дори и да не знаем какъв му е мотива и как го е направил, дори и да има факти в негова защита ще ги пренебрегнем, но никога няма да приемем, че някаква "неземна" сила стои зад пъкленото деяние. И именно затова тези същества се хранят с нашите емоции и дори с нас самите, без да се страхуват, че ще ги подгоним. Тук Кинг може би е отцелил в десятката. Може би това е обяснението защо продължава да има "свръхестествени" феномени около нас, които все така не намират своето обяснение. Просто няма как да търсим обяснение за нещо, което не вярваме, че е реално.

Иначе самата книга е доста голяма, малко над 600 страници е, но се чете на един дъх. Аз нарочно предпочетох да я прочета в три последователни вечери, макар че ако се бях напънал, щях и по-бързо да я свърша. Интересно, но и в трите нощи след това имах или странни сънища или голямо главоболие. Явно доста ми повлия тази книга.

06 август 2020

МИСТЕРИКОН (6 август 2020)

Вижте тази снимка по-долу, какво си мислите? Че най-после някой е успял да улови на перфектен кадър легендарния тип НЛО известен като "Черни триъгълници"? Че е фалшификация? Че е поредната снимка на американските стелт бомбардировачи F-117? Впрочем за много от наблюденията на НЛО "Черни триъгълници" през 80-те се смята, че всъщност са наблюдения именно на F-117. Този самолет започва да се ползва от американската армия още през 1981, но официално обявяват съществуването му през 1988.  Да, сигурно трябва това да е прототип на един от първите направени F-117. 

Ок,  това е истинска снимка. И да, това са американски самолети. Само дето снимката не е направена през 80-те, а през 1943! Янките доста отдавна са имали триъгълни самолети! Този модел от снимката е известен като Northrop N9M. За F-117 има конспиративна теория, че е направен на базата на извънземни технологии, с които американските военни са се сдобили при падането на НЛО в Розуел през 1947. Northrop N9M обаче е създаден години преди най-известният НЛО инцидент. Не, няма да измислям нова конспирация, че и той има извънземен произход, но все пак ми е странно, че "черни триъгълници" са летели още през 40-те години.



Следва една куриозна новина. Много рок и метъл групи освен албумите си предлагат и различни допълнителни аксесоари на феновете си - обикновено тениски, значки, постери. Култовата банда Cradle of Filth свиреща в стила (лигав) блек метъл е решила друго:


Хм, 2020 и торбата ѝ с изненади. В интерес на истината идеята на CoF не е съвсем оригинална. Има бири посветени на разни банди. Но пък ето, че някой най-после помисли и за феновете трезвеници.


Една новина от България:


През 2016 публикувах тази статия:


Този котак все още е жив, макар и доста стар, но странното завръщане се случи отново! Един друг котарак на един съсед изчезна преди повече от година, ние го успокоявахме с думите "нашият така изчезна, ама след много време се върна", без да вярваме, че чудо може да се случи втори път. Но тази седмица разбрах, че котаракът на съседа се е върнал! Целият бил кожа и кости и много рани. Явно нещо става тук! Подозирам една определена личност, който май взема пари от някакви западни фондации да спасява бездомни котки. Изглежда улавя местни котки и ги кара в София където ги показва пред западняците - "ето, тези котки спасих". Те му дават пари, а след това той ги изхвърля и може би дори ги убива! Нашият и другият котарак са оцелели и успели някак си да се дотътрят от София. Разбера ли, че това е истина, дупе да му е яко на този "защитник" на животните!

Следва кинорубриката. "What Ever Happened to Baby Jane?" излиза през 1962 и в него няма чудовище, поне не и такива със свръхестествен произоход. Но злодеи има - хората могат да бъдат не по малки злодеи от талъсъмите и другите подобни.

05 август 2020

Нобеловият лауреат, който се среща със светеща извънземна миеща мечка

Доктор Кари Банкс Мълис е американски биохимик, който през 1983 г. изобретява техниката на полимеразната верижна реакция, заради което е удостоен с Нобелова награда за химия 10 години по-късно, през 1993. Освен това е и откачалка. Не, това не е преувеличено изказване. 

 Мълис е описван като нетърпелив и импулсивен изследовател, който намира лабораторната работа за скучна. Личните възгледи на Мълис след получаването на Нобеловата награда са противоречиви. Той изразява несъгласие с научните доказателства по отношение на изменението на климата, изтъняването на озоновия слой, започва да вярва в астрология и отрича, че СПИН се причинява от ХИВ. Той определя тези явления като продукти на световен заговор на учени, които целят единствено печалба на пари. Мълис публикува алтернативна теория относно СПИН през 1994 г. Мълис признава, че е употребявал ЛСД през 1960-те и 1970-те години, като споделя особено положителни впечатления от преживяването. Според сведения на друг учен, Алберт Хофман, Мълис му е споделил, че именно ЛСД му е помогнало да разработи полимеразната верижна реакция. Мълис се жени общо четири пъти и има три деца. Известен е с ругатните си, когато се разпали. Мълис умира от пневмония на 7 август 2019 г. в Нюпорт Бийч, Калифорния, на 74 години. (Източник)

Пак ще се върна към автобиографията му в края на настоящата статия, преди това обаче нека да разгледаме един от най-интересните моменти в живота му.


Годината е 1985 и докторчЕто е в своята вила насред гората в щата Калифорния. Той тъкмо е пристигнал там, макар и доста късно, полунощ е. Оставя нещата си в колибата, включва захранваното от батерии осветление и се насочва към една по-малка барака намираща се на 50 стъпки от основната постройка (около 15 метра). По думите на Мълис, тази нощ той така и не достига по-малката колиба. Докато се движи, вниманието му е привлечено от нещо светещо сред дърветата. Докторът насочва фенерчето си към източника на сиянието и това което вижда е една светеща миеща се мечка. В последствие Мълис ще се чуди дали това не е било холограма. "Животното" казва "Добър вечер, докторе" и озадаченият човек смотолява нещо в отговор от рода на "Хелоу".

Следващите спомени на д-р Кари Мълис са чак от сутринта. Той осъзнава, че е на пътя водещ към горската му вила. Помисля си, дали не е изпаднал в нещо като безсъзнание и цяла нощ да е бил навън, но дрехите му са сухи и чисти, определено не е спал на земята.

Прибира се в колибата си и вижда, че лампите са все така запалени, нещата му са пръснати по пода, а от ръчното му фенерче няма никаква следа, така и не го намира никога. Минали са цели 6 часа от последните му спомени с миещата се мечка.

Докторът обикаля из собствеността си и стига до едно място, което преди му е било любимо. Сега обаче там чувства някакво безпокойство и отвращение. Така ще е всеки път, когато посети мястото. След известно време на Мълис му писва и той взема автоматичното си оръжие AR-15 и започва да стреля на това място и да псува. Това подейства като екзорсизъм и мястото се освобождава от негативните енергии. Доста нетрадиционен екзорсизъм наистина.

Интересно, но има и други хора, които твърдят, че са имали странни преживявания в горската вила на д-р Мълис. Годината е 1993 и той тъкмо е получил Нобеловата си награда. Заради случая докторът организира грандиозно парти в гората. Много от познатите и приятелите на Кари водят свои приятели. Един от присъстващите е навън, може би дори на същото място, където през 1985 се появява светещото животно. Този човек вижда малко сияещо човече, което пред очите му се превръща във нормален по размер възрастен човек. Светещият "човек" му казва "ще се видим утре". Не е изненада, че шашардисаният гост на доктора намира приятелят си, който го е довел и двамата си обират крушите. Двамата все пак решават следващата вечер отново да се върнат на партито, което продължава вече второ денонощие. Едва приближили кабината на доктора, те виждат автомобил, в който човекът разпознава "светещият странник" от предишната вечер. Този път не свети, а изглежда като съвсем обикновен човек. Предсказанието се е сбъднало - "ще се видим утре". Това вече идва прекалено на очевидеца и той истерично побягва. В последствие той ще обвини Мълис за странното си преживяване. Затова докторът ще издири пича и ще го разпита по-подробно за преживяното от него. Оказва се, че "светещият човек" има външността на един съсед на Мълис. Този съсед не е бил на празненството първата вечер, но втората е дошъл - тогава го е видял ужасеният човек.

Луси, дъщерята на Мълис също е имала странно преживяване в горската вила на баща си свързано с липсващо време. Веднъж докато се разхождала наблизо на нея и се губят 3 часа. Годеникът ѝ я търсил през това време, но никъде не можел да я намери. 


Какво си мисля, за цялата тази история? Мога да направя няколко извода, като първите два дори си противоречат. 

Тази история показва, че дори и признати учени могат да имат досег с паранормалното, никой не е застрахован. А може би доста хора са имали вземане-даване със свръхестественото, но повечето крият тези свои преживявания. На Кари Мълис не му е пукало какво ще си помислят хората за него, той нали си има милионите от Нобеловата награда.

От друга страна винаги има шанс докторът да е просто пълна откачалка и всичко да е измислено или резултат от употребата на наркотици. Бил получил Нобелова награда. Това съвсем не е чак толкова неоспорим фактор доказващ неговата гениалност. Комитетът връчващ наградите предпочита да ги дава на:

- Мъже
- Жители на западния свят
- Представители на бялата раса

Жените, цветнокожите, учените от Африка, Азия, Латинска Америка и дори Източна Европа са омаловажавани. За това съм писал в тази статия от 2017:


Така че не се знае наистина колко чужди трудове е ползвал Мълис, за да направи своето откритие и да си присвои лаврите. Във всеки случай е доста устат. В крайна сметка може да е пореднния мошенник и откачалка, който е надценен и ще остави името си в световната история за сметка на други. 

Накрая една интересна ирония. Докторчето е разтягал разни локуми за "световните конспирации" глобално затопляне и СПИН. Но неговото откритие в момента е важна част от случващата се пандемия и конспирацията, която я отрича. Изобретената от Мълис полимеразна верижна реакция на английски се изписва като polymerase chain reaction (PCR). Да, за PCR тестовете става на въпрос. Мнозина конспиратори отричат тяхната надеждност, други твърдят, че са нарочно фалшифицирани и т.н. Как ли щеше да се почувства Мълис, ако беше жив в момента? Цял живот е твърдял, че някои доказани научни концепции са лъжа, а сега неговото откритие се твърди, че е част от заговор.  Съдбата обича такива превратности и шеги. Д-р Кари Мърис умира само няколко месеца преди появата на Covid-19. Дали пък няма някаква конспирация и тук?


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Природен закон: колкото сме по-големи идиоти, толкова е по-вероятно да срещнем извънземните


В защита на лошите идеи


Шейсетте години - най-наркоманският период в скорошната история на човечеството

04 август 2020

МИСТЕРИКОН (4 август 2020)

Следенето и подслушването на хората продължава да добавя в арсенала си нови технологии. Това вече може да става чрез обикновена светеща крушка в стаята. Достатъчно е да се наблюдава от разстояние светещата лампа в помещението, примерно през прозореца с телескоп. Звуковите вълни от говора предизвикват трептения в светлината и на базата на тях може да се дешифрира с голяма точност какво е казано.



Една интересна конспирация:


Сами можете да видите как е изглеждал Родченков преди на снимката долу в ляво:


Ето как се твърдеше, че е изглеждал през 2018 след пластична операция:


Днес никой не знае как изглежда или дали въобще е жив.

В предишният бюлетин МИСТЕРИКОН представих карта на криптидите в Северна Америка, сега давам една такава на Европа. Повечето представени същества всъщност са фолклорни създания. (ИЗТОЧНИК С ПО-ГОЛЯМА РЕЗОЛЮЦИЯ, кликнете върху картата след като го отворите, за да увеличите размера)


В началото на годината публикувах ето тази статия:


Оказа се, че поне даденото в края видео на кълбовидна мълния е фалшиво! Това е компютърно генерирано изображение. // Източник


Завършвам бюлетина с нова кино-рубрика - филми на ужасите от 60-те! Incubus (1966) е черно бял като повечето филми от онова време. Това не му пречи да се превърне в класика. Актьорският състав е звезден - след време много от участващите ще изиграят невероятни роли в други филми, някои ще получат дори оскари. Диалозите са изцяло на международния език есперанто, едва ли има друг такъв филм.

Трейлър:

 

 Пълният филм:



ПОДОБНИ СТАТИИ:




МИСТЕРИКОН (25 юли 2020)


Хрониките на 2020 (седмица 30)

03 август 2020

Продължение на история: неидентифицираните шумове в Уиндзор, Канада са притихнали

През далечната 2011 публикувах тази статия:


Сега, 9 години по-късно, изглежда загадката е разрешена.

От известно време вече не се чува въпросния шум. По-точно откакто е спрял работа завод за стомана от другата страна на границата - в Детройт, САЩ.


С голяма доза сигурност може да се приеме, че тази загадка е разрешена, макар че не бих заложил 100 процента на това. Нагледал съм се на достатъчно съвпадащи случайни събития, за да знам, че има вариант причината за шумовете да не е споменатият завод и изчезването на звуците да е съвпадение. Крайното доказателство би било да се проведе експеримент. Да пуснат и да спрат на няколко пъти фабриката. Ако всеки път звуците се появяват при започването на работа и изчезват при спиране, няма да има никакво съмнение, че именно тази инсталация е причината.

Има още няколко неща, на които искам да обърна внимание. В материала от 2011 беше написано следното:

Министерството на околната среда е изследвало вибрациите и е констатирало, че те не се дължат на индустриален източник.

Както казах, приемаме с голяма сигурност, че заводът е източникът на този феномен. Защо властите през 2011 са излезли с такова категорично заключение? Некадърни ли са били експертите им, за да разберат от къде идва шума? Или са скрили нарочно истината? Корупция? Страх от влошаване на отношенията със САЩ? Не само в България има корумпирани, не си мислете, че сме уникални, просто при нас нивата достигат до наглост.

Второ, половин година след публикуването на статията в Мистерика, анонимен читател остави следния коментар под нея:

Дано не предвещава земетресение или изригване на вулкан!

Мога само да поздравя човекът, който е написал това. Да, сега в ретроспекция, се оказва, че това не е било знамение за предстоящ природен катаклизъм, но към онзи момент не се знаеше. Аз не се сетих да предположа тази възможност в материала, но читателят или читателката ме допълниха. Ценя такива стойностни коментари.

Накрая, винаги съм доволен, когато даден случай (почти сигурно) се разреши, дори и обяснението да не се окаже паранормално. Не всичко е свързано със свръхестественото. Отпадането на пореден случай, ни позволява да се концентрираме на други, активни случаи. И не се знае "от кой храст ще изскочи заек".    


02 август 2020

Хрониките на 2020 (седмица 31)


Да започнем с добрата новина:


Няколко дни преди това и Китай и ОАЕ изпратиха свои апарати към Червената планета. Очертава се интересна надпревара.

И други неща се случиха през седмицата - взривеният газопровод край Кулата, кравите които умряха веднага след като пиха от Марица, ареста на руските наемници в Беларус и т.н. Относно последното може да прочетете тази аналитична статия:


Завършвам с коронавируса. Тазседмичните новини от България не бяха никак никак добри и по-лошо ще става.



Статистиката: 

  В световен мащаб:

Случаи на заразяване: 18 003 101   (+1 788 392

Смъртни случаи: 687 843 (+39 893

Излекували се: 10 945 921 (+1 327 450

Все още болни: 6 369 337  (+421 049


В България: 

Случаи на заразяване: 11 836 (+1 524

Смъртни случаи: 385 (+47

Излекували се: 6 396 (+1 090

Все още болни: 5 055 (+387


Средна смъртност за света: 3.82% (-0.18%

Средна смъртност за България: 3.25% (-0.03%)

Сравнението е спрямо данните от тази статия.


ПОДОБНИ СТАТИИ:




2020 - годината, в която абсолютно всичко може да се случи


2020 продължава с пълна пара!


Хрониките на 2020

01 август 2020

МИСТЕРИКОН (1 август 2020)

Може и да сте чули тази новина - в Одеса паметник на Ленин бе префасониран като паметник на български лозар. Това не е случайно, вероятно знаете, че в югозападната част на Украйна живеят много българи. 


Може би това е по-добрият вариант от простото бутане на монументите, които не ни харесват - преобразуването им в нещо друго. 


И докато сме на българска тематика - следва един забавен колаж (най-после бяха намерени едни герои от вицовете) и една забавна песен.

 


Карта на криптидите в Северна Америка (източник).


Завършвам с кино рубриката. Това ще е и последният филм в тази мини-поредица. В оригиналната статия, от която взех списъка с филми под номер едно на екшън филмите от 80-те години е поставен "Командо" (1985). Малко не съм съгласен с този избор, но като се замисля, може би авторът има известни основания именно него да го постави на първо място в класацията. Този филм е събрал всичко характерно за екшън филмите на това десетилетие - яко действие, зрелищни и в същото време абсурдни сцени. В главната роля е Арнолд Шварценегер, който пуска реплики от едно-две изречения, нещо с което ще остане известен в не един и два филма ("Аста лависта Бейби!")




ПОДОБНИ СТАТИИ:




МИСТЕРИКОН (5 юли 2020)


МИСТЕРИКОН (11 юли 2020)


МИСТЕРИКОН (18 юли 2020)

31 юли 2020

В САЩ пристигат непоръчвани пратки със семена от Китай

Ежедневно от Китай се изпращат стотици хиляди пратки. Всеки си е поръчвал китайски стоки чрез Али Баба или Ибей.  Евтини са и за тези пари качеството е сравнително добро. Е, често се чака доста дълго, защото доставката е безплатна, а това значи, че китайците използват възможно най-евтиния и бавен вариант за пощенски пратки. Понякога поръчаната стока не пристига или е объркана, но в такъв случай се свързваш с търговеца и ти възстановяват парите или ти пращат отново.

Това, което в момента обаче се случва в САЩ изглежда въобще не е грешка, а целенасочено действие - просто случаите са твърде много.

Мнозина американци са получили от Китай пратки със странни семена без да са ги поръчвали. На някои от пакетите стоката е била обозначена погрешно като "накити". Когато се разчула тази история, се оказало, че и във Великобритания са пристигнали такива пратки със семена. Някои от хората преди време действително са си били поръчвали неща от Китай, включително и семена. Вероятно затова китайците имат точните им адреси.

Как да си обясним тези пакети? Както по-нагоре казах, едва ли е грешка. Нито пък си мисля, че китайчетата от добро сърце пращат безплатни "подаръци".

Според експерти това може да е добре замислена диверсионна акция целяща да създаде още проблеми на западните противници на Китайската народна република.

Много хора са предали семената на властите, но 100 процента има и такива, които от любопитство са ги засадили (чудя се дали има глупаци, които са пробвали да ги изядат :D ). Така в Америка и Европа може да проникнат нови инвазивни растителни видове. Те може да успеят да заменят и изтласкат местни видове растения и по този начин да нарушат цялата еко-система. 

Определено 2020 става все по-странна.



30 юли 2020

НЛО като влакове

"Обичайните" НЛО форми, доколкото въобще може да се говори за обичайно, включват дискове (летящи чинии), триъгълници, сфери, пури (кораб-майка). Има и по-редки видове, които приличат на познати неща:



Сега към тази менажерия ще прибавя и "НЛО влаковете". Дали разумът, който стои зад този феномен не се опитва да имитира земната цивилизация? 

Едно от най-ранните наблюдения на "извънземен влак" датира от юли 1968. Заводски работник на име Франциско Замора пътува заедно с половината си рода в своя автомобил. В колата са още неговата съпруга Марта Фрияс (която явно не е приела фамилията на мъжа си), сестра му Тринидад Замора,  неговият баджанак и две деца. Те се придвижват от град Дифунта Кореа към Сан Хуан, Аржентина. По едно време им се налага да спрат, защото пътя пресича влак. Той е дълъг няколко десетки метра и има осветени прозорци, но вместо да се движи по земята, той сякаш се рее на известно разстояние над нея. Освен това е напълно безшумен. Озадаченото семейство слиза от автомобила и преглежда пътя пред тях - няма и следа от железопътни релси.

Почти всички от следващите случаи също са от Аржентина. Месецът отново е юли, но годината този път е 1972. Мястото на действието - пуст път недалеч от град Ароито, провинция Кордоба.  Атилио Брунели и Северино Порчието пътуват с автомобил около 2:30 през нощта. За миг са заслепени от ярка светлина, която смятат просто за светкавица. След малко виждат светлини на около 50 метра от тях. Мислейки, че това е просто влак, те продължават по пътя си. Скоро установяват обаче, че нещо не е наред. Пред тях е град Монтекристо, който не би трябвало да са достигнали толкова бързо, той е на 185 километра от Ароито. Горивото им също показва, че не са изминали по обичайния начин това разстояние. През следващите дни и двамата мъже ще имат спазми, изтръпвания и обриви.

Обмисляйки какво им се е случило и двамата ще са учудени от странната си незаинтересованост, още повече че единият от тях е доста любопитен човек. Онази нощ е безоблачна и няма как да има светкавици. Освен това в района макар наистина да има релси, те са на 10 метра от пътя, а не на 50. И въпреки това и двамата продължават все едно нищо от това не е необичайно. Един изследовател се свързва със железопътната компания и установява, че по онова време в района на Ароито не са се движели никакви влакове.

Следващият случай отново е от юли 1972 и отново е от Аржентина. Емилио Албаир е в дома си, когато вижда някакъв обект дълъг около 50 метра в близката гора, той има осветени прозорци. Много прилича на влак. Цялото семейство се събира и наблюдава странния влак, който в един момент се изстрелва вертикално в небето, където се превръща в огнена топка.

Още един случай от същия месец.  Бизнесменът Карлос Алтамирано пътува с колата си към Сантияго Дел Естеро. С него е и неговата секретарка. Двамата виждат как огнена топка се спуска от небето. Мислят, че е падащ метеор. След малко обаче вниманието им е привлечено от тъмен обект със светещи прозорци в близката гора. Дълъг е около 50 метра и прилича на влак, но няма как да е влак защото на километри няма никакви линии.

Предполагам, че всичките тези аржентински наблюдения са на един и същ обект, който се е местил наоколо.

Завършвам с един случай от Шотландия. Една декемврийска вечер през 1983 един мъж чака автобуса на спирка в Глазгоу, когато вижда на няколко метра над него да лети оформен като влак обект. Прозорците са ярко осветени.




По някаква необяснима причина паранормалното често се преплита с железопътния транспорт. Ето някои по-стари статии по темата:





29 юли 2020

Аномалната зона Маунт Мизъри (Зона 5)

Маунт Мизъри (връх Мизерия) се намира на остров Лонг Айлънд, Ню Йорк, САЩ. Определението "връх" е малко пресилено, на други места просто биха го наричали хълм, но като се има в предвид, че това е най-високата точка на острова и останалата част е плоска равнина, то е разбираемо защо го определят за такъв.

През Мизъри минават няколко пътни артерии, по които ежедневно се придвижват хора тръгнали и връщащи се от работа. Малко обаче знаят колко невероятна е историята на това място.

Още някогашните индианци от племето Матнекок са смятали мястото за прокълнато и обсебено от духове. В края на 17-ти век тук пристигат първите европейски заселници. Те с разочарование установяват, че почвата на хълма е неблагоприятна за отглеждане на културни растения, нищо не вирее. Вместо това европейските колонизатори стават свидетели на странни светлини в небето, а често се случва да изчезнат различни домашни животни. Когато все пак някои от тях са намирани, те са напълно обезобразени. Хората смятали, че това е дело на някакъв див звяр, което е напълно възможно, но имайки в предвид останалите неща описани в статията, може би "звярът" въобще не е бил с естествен произход.

По време на войната за независимостта, на хълма се води една битка, след която започва да се говори, че в местността бродят духовете на загиналите войници.


През годините малко хора са се опитвали да се заселят на Маунт Мизъри. Предвид кръстопътното му положение там е имало изградена страноприемница, по едно време дори е имало училище. През 18 век на хълма е изградена лудница. Малкото жители на хълма са чували викове и писъци да идват от зданието. Именно тогава мястото получава настоящото си име - връх Мизерия. 

Санаториумът просъществува едва 10 години преди да бъде унищожен при пожар, при който загиват много от пациентите. Техните духове се присъединяват към останалите призраци бродещи наоколо.

И докато при ранните заселници основно изчезват домашни животни, постепенно на хълма започват да изчезват и хора. Появява се градска легенда, че в затънтена барака някъде в гората живее стар луд човек, който има кошница пълна с човешки глави.

По време на Втората световна война американското правителство решава да изгради тук болница за войници ранени на европейския фронт. Тук са докарвани основно тежко ранени бойци. Някои от тях не успяват да прескочат трапа и вероятно духовете им се присъединяват към останалите духове.

През 1945 болницата е затворена. Само две години по-късно малкото местни жители обаче започват да забелязват признаци, че сградата отново е обитаема. Появява се слух, че армията тайно използва мястото като лаборатория за осъществяване на експерименти по контрол на съзнанието.

Един НЛО изследовател успява да издири един бивш военен, който му разказва странна история. Докато служел във Форт Браг, Северна Каролина веднъж той внезапно се разболял макар до онзи момент да бил напълно здрав. Имал халюцинации. Войникът бил преместен в "болницата" на връх Мизъри. Не може да си спомни много от престоя си там, почти през цялото време бил в състояние подобно на сън. Престоят му продължил 5 месеца като през цялото време го тъпчели с лекарства. Най-накрая внезапно, за само 24 часа той напълно се възстановил. Помни, че никога не е виждал повече от 5 човека наоколо. Лекарите и сестрите, макар да били военни медици, нямали никакви обозначителни знаци. Когато го извеждали от болницата, човекът видял един надпис, на който пишело "Зона 5". Когато се прибрал във Форт Браг, започнал да търси информация за това странно място. Един негов приятел от разузнаването му казал, че "Зона 5" е свързана с психологическата война и по-добре да спре да разпитва за нея. Няколко години след като се уволнил от армията, човекът решил да отиде отново до Лонг Айлънд. Сградата изглеждала изоставена, но местните хора му казали, че понякога чуват звуци от сградите и виждат вътре да свети. През 70-те години на ХХ век зданието е сринато.

Странностите обаче не спират. Често в онези години се наблюдават НЛО или едно крилато същество със светещи червени очи, което мнозина оприличават на Мотман. То най-често е виждано в местно гробище.

Малкото жители на хълма са били посещавани от мъже в черно, виждали са и черни хеликоптери без обозначителни знаци. Поне една жена смята, че е била отвличана от извънземни от жилището си на хълма.

Веднъж през 80-те години военните блокират за известно време всички пътища водещи към Маунт Мизъри. Освен това изграждат няколко бункера в района.



ПОДОБНИ СТАТИИ:




Когато животните атакуват гноми - ч. 4