Бихте ли искали да се направи страница във Фейсбук на Мистерика?

23 октомври 2014

Дъска Уиджа довежда човек-сянка в живота на една млада жена

История изпратена до американския блог Phantom and Monsters.

Преди 12 години учих в колежа. Аз и моите приятели понякога се отегчавахме. Често си говорехме какво ще е да пробваме така наречената дъска Уиджа. Чела съм за много лоши преживявания, но ние бяхме любопитни. Винаги съм вярвала, че има някакъв живот след смъртта и духовете се движат сред нас.

Една вечер един от моите приятели дойде в общежитието със стара дъска Уиджа. Каза, че я е купил от магазин за стоки втора ръка в града. Бяхме петима и решихме да пробваме. Затворихме всички прозорци и изгасихме светлините. Седнахме около малка маса.

Поставихме си пръстите на показалеца и взехме да питаме дали има някой дух с нас. Това продължи около 15 минути. Нищо не се случи. Ние всички решихме, че е загуба на време и вместо това се преместихме в другата стая за да играем видео-игри.

Ние си мислихме, че нищо не се е случило. Но трябва да съм допуснала нещо да се настани в стаята и в живота ми. От онази нощ, аз вече не съм същата. Постоянно съм изпълнена със страх.

Преди няколко години се нанесохме на друго място с моя приятел и неговата малка дъщеря. Винаги се чувствам така, все едно съм наблюдавана в апартамента. Една нощ аз отивах към кухнята и на пътя ми се изправи сенчеста фигура. Нямаше лице, но имаше очертанията на човек. Не знаейки какво да правя просто казах "извини ме" и сянката всъщност се отмести от пътя ми!

От онази нощ, 5-годишната дъщеря на приятеля ми се оплаква от "чудовища" в нейната стая и от време на време пищи в съня си. Това ни плаши.

Поради някаква причина имам дълбокото усещане, че дъската Уиджа е отговорна за появата на сенчестата фигура и за другите неща.

Джанис

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




От архивите: приплъзване в паралелна реалност

22 октомври 2014

Почти постоянната гръмотевична буря във Венецуела

В южноамериканската държава Венецуела има едно място, където вилнее гръмотевична буря, която рядко спира. Тя е толкова мощна, че почти изглежда като беснеещо живо същество. Този феномен е известен на испански като Relámpago del Catatumbo. Проявява се в щата Зулия, там където река Кататумбо се свързва с езерото Маракаибо. Между 200 и 300 дни в годината се случва да има гръмотевична буря на това място, а дните през които няма са разхвърляни из различните месеци, тоест не са последователни. Средно по 28 светкавици удрят земята за минута, но са достигани и такива стойности като 3600 на час или 40 000 светкавици за нощ. Това е най-голямото единично място на Земята, където се пуска озон в атмосферата.


Светкавиците не само са твърде чести, но са и удивително мощни, всяка е между 100 000 и 400 000 ампера, доста над нормата. Именно това спомага бурята да се вижда на много далечно разстояние (до 400 километра) и е причина за раждането на мита, че тези светкавици са безшумни т.е. не са придружавани от гръмотевици. Не е така, няма светкавица без гръмотевица, просто на по-голямо разстояние те не се чуват.

Самите бури са доста предвидими, обикновено почват по едно и също време - един час след залез. Но пък за сметка на това често светкавиците са в различен цвят в зависимост от влажността на въздуха. При повече влага, те са червени, розови, оранжеви или пурпурни. При по-сух въздух, те са в обичайния бял цвят.


Феноменът е известен от векове. Коренните жители са го наричали "rib a-ba" (река от огън) и са го смятали за знак от боговете. По-късно, през колониалния период, той е служел като средство за навигация за моряците - като един естествен крайбрежен фар.

Този феномен дори е променял историята поне на два пъти. През 1595 сър Франсис Дрейк е мислил да изненада с английската си флота испанците, обаче заревото от светкавичната буря го е издало. През 1823 пък самите испанци са били разкрити при войната за независимост на Венецуела.


И до днес няма напълно задоволително обяснение за този феномен. Предполага се, че се дължи на уникалната комбинация от топографията на района и атмосферните условия. Басейнът на езерото Маракаибо е обграден от три страни от Андите, получава се нещо като V-образен клин насочен към Карибско море. Идващите от морето топли ветрове се срещат със слизащия от планината студен въздух. Това плюс постоянните водни изпарения от езерото са перфектни съставки в рецептата за гръмотевични бури.

Има теория, че и големите залежи на метан натрупани под мястото също спомагат за силата на бурята. Басейнът на езерото се намира върху едно от най-големите известни петролни полета в света, което изпуска много метан във въздуха. Теорията предполага, че метанът увеличава проводимостта и дава допълнителна сила на светкавиците. Този газ според някой е виновен и за шарените им цветове. Тази теория не е доказана. През 60-те години на 20 век пък е била популярна друга идея - в района има залежи и на уран, той също е сочен за "виновник" за бурите.


Както вече беше споменато, има дни в които няма бури. През 2010 обаче се случва нещо странно - от края на януари до март в продължение на 6 седмици бурята напълно затихва. Това е толкова дълъг период, че учените започват да се питат дали феноменът не е изчезнал окончателно. Предполагали са, че това може да се дължи на Глобалното затопляне и явлението Ел Ниньо, което е било с доста силно проявление през предходната 2009-а. Тогава, толкова внезапно, колкото са спрели, също толкова внезапно, бурите започват отново. Никой не е сигурен на какво се дължи затишието, но има страхове, че някой ден, заради продължаващите климатични промени, те ще спрат окончателно.

Във Венецуела, този феномен се счита за национално богатство. Той дори е поставен на флага на щата Зулиа. Венецуелците се опитват да го впишат в Юнеско, макар да няма практика такива климатични феномени да присъстват там. Със сигурност обаче тези бури присъстват в "Рекордите на Гинес" с рекорда за най-голям брой светкавици падащи на квадратен километър за година.


Районът се е превърнал в притегателно място за туристи и учени от целия свят. Страната се опитва да го превърне в място за еко-туризъм. Това обаче е трудно, заради наличието на много наркотрафиканти и въоръжени бунтовнически групи.


Източник: Mysterious Universe
Дата на оригиналната статия: 13 октомври 2014
Връзка

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Парикутин - вулканът който се появява в нива с царевица




Потокът, който се влива в два океана

21 октомври 2014

Среща с 1991 VG


1991 VG e десетметров обект на орбита около Слънцето, който  от десетилетия  привлича вниманието на астрономите и търсачите на извънземен живот. През 1991 г. минава близо до Земята. Орбитата му е много близка до земната и наблюдението на неравномерни проблясъци водят до извода, че прилича повече на изкуствено тяло, отколкото на астероид. Много близката орбита повдига въпроса дали това е случайно или е извънземна сонда, която е оставена да наблюдава нашата планета.

Съществуват три теории за 1991 VG – направен от хората кораб, естествено тяло или извънземен артефакт.

Орбитата му около Слънцето, която е много близка до земната прави този обект интересен. Открит е през 1991 г. от Джеймс Скоти чрез телескопа Спейсуоч (Spacewatch) в Китт Пийк (Kitt Peak). констатирало се е, че само след месец ще се приближи много до Земята. Не се очаква дълго да остане на тази орбита – повлиян от земната гравитация може да се сблъска с нас  или да се отклони в напълно друга посока. През 1991 г. не е и единственото  му приближаване. Изчисления показват, че това се е случило и в началото на седемдесетте. Това довежда до спекулации, че може да е част от някоя ракета, която е изстреляна по време на Космическата епоха.  Не са малко случаите на изстреляни ракети, които са изпратени на орбита около Слънцето. Но за голяма част от тях се знае, че вече са се завърнали на Земята, а някои и на Луната (количеството космически боклук, който разпръскваме къде ли не е обезпокоително).  Изчисленията за тези, които все още си обикалят свободно, показва, че в посочения период нито една от тях не трябва да се приближава до Земята. Освен това изчисления на орбитата на 1991 VG показват, че е имало преминавания покрай нас и преди началото на Космическата епоха. Това до някъде е странно, защото астероид не би трябвало да се задържи толкова дълго на тази орбита.

Очаква се следващото приближаване да е през 2016 г. Дали този път ще се сблъска с нас или ще си отиде завинаги? Дали е случаен астероид, който обикаля на същата орбита като нас или е апарат поставен от чужда цивилизация? Ако това са нови въпроси за вас и искате да прочетете нещо подобно, препоръчвам ви една фантастика от 1972 г – „Среща с Рама“ от Артър Кларк. Ето и кратко описание:



„В Слънчевата система се появява гигантски космически кораб с неизвестен произход и предназначение. Той изглежда мъртъв, но скоро става ясно, че това е привидно. Астронавтите и учените се подготвят за първата среща на човечеството с извънземен разум. Тя ще надхвърли и най-смелите им мечти и ще разпали най-големите им страхове. Никой не знае откъде са се появили обитателите на „Рама”, нито защо идват. Едно е очевидно – всичко, което са направили загадъчните конструктори на „Рама”, са го направили тройно.“

Според някои теории въпросният обект има връзка с така наречената битка за Лос Анжелис, която се състои през 1942 г. В нея два часа е обстрелван неизвестен обект над американския град, Може да е точно 1991 VG, който е направил грешката да ни разгледа по-отблизо. Статия за това може да видите в Мистерика тук.



Станислав Колев

А дали пък няма нещо общо с така наречения "Черен принц"? Повече за него тук и тук

Допълнение: Георги Бончев

20 октомври 2014

Как е "изглеждало" чудовището от Лох Нес в миналото

Знаем каква е днешната общоприета представа за Неси - чудовището от Лох Нес. Описват го като "воден динозавър" (макар че е по-правилно да се каже плезиозавър) с голямо тяло, дълга шия и малка глава. Не така обаче са го "виждали" преди години и векове.

Да се опишат всички представи за Неси, ще изисква много време. Затова тук представям малка извадка от графиките обрисуващи чудовището в английските вестници в периода декември 1933 - януари 1934.







Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Открит е динозавър, който се е хранил с акули

19 октомври 2014

Призракът на Сивата Лейди от Дъдли (Англия)

След като посетили замък в Дъдли, Англия, млада двойка разгледали снимките, които направили с мобилния си телефон. Тогава забелязали нещо странно – когато приближили една от тях, видели нещо, което според тях е призракът на Сивата Лейди (Grey Lady), за която се смята, че обитава замъка от векове.

Снимката е направена на 30 август. Когато я разглеждали нещо привлякло вниманието на  Ейми Харпър (Amy Harper) –  светлина, която се вижда в една  от отворените врати. След приближаването виждат ясните очертания на жена. Двамата не се определят като ловци на духове и смятат, че откритието е станало случайно.

Снимката сама по себе си нямаше да е толкова интересна, ако не съществуваше легендата за Сивата Лейди. Смята се, че тя е духът на Дороти Беумонт (Dorothy Beaumort), която е починала там през 1646 година, малко след като е родила, като детето ѝ също умира. Последната ѝ воля била съпругът ѝ да я погребе до детето ѝ, но той не изпълнява желанието нейното основание. Това ѝ дава добра причина да продължава да обитава това място векове наред. Сведения за нейният призрак са получавани от замъка и от таверна „Сивата Лейди“, където според легендите нейната мъглява синкава сянка причинявала внезапен спад в температурата.




Самата снимка е неясна, като това може да бъде и просто човек. Туристически дестинации като тази поддържат легендите с различни истории, така че може и да е монтаж или младата двойка да вижда това, което иска да види. А може и да е Сивата Лейди.


Станислав Колев.

18 октомври 2014

Туги - сектата на убийците от Индия

През месец август 2014 писах за една необичайна индийска секта:


Сега ще разкажа за тугите - убийците движени до голяма степен от почитанието си към смъртта.



Тугите (англ: Thuggees) са последователи на култ съществувал в Индия между 13 и 19 век. Те са известни с ритуалните си убийства в чест на богинята Кали. Дейността им се характеризирала с висока степен на взаимодействие между членовете при извършване на убийство т.е. не са били единаци.

Тактиката им е била следната. Някой от убийците се присламчвал към някоя група пътници, печелел доверието им и приспивал предпазливостта им. След това (обикновено през нощта) групата била нападана и убивана от прикрилите се наблизо други туги. Обикновено ги удушавали с въже, примка и дори кърпичка - метод който не оставял кръв и не изисквал носене на оръжие, което би предизвикало съмнение. След убийството жертвите били ограбвани и грижовно погребвани. Всеки член на бандата на тугите си знаел своята роля - печелене на доверието, следене и наблюдение, самото убийство. За целия период на съществуването си се предполага, че сектата е убила около 2 милиона души.


Кога точно се е зародила сектата не е ясно. Първото им споменаване в писмен източник е от 1356 година. Интересното е, че корените им са в няколко мюсюлмански племена и през цялата си история тугите имат членове-мюсюлмани. Бързо обаче индуския елемент взема връх в сектата - те почитат богинята на разрушението и обновлението Кали. Чрез убийствата си, тугите-индуси вярват, че помагат на Кали да поддържа баланса между доброто и злото в света.

Явно има разлики между отделните туги - най-видната е това, че някои са били мюсюлмани, а други индуси. Въпреки това има основание да се говори, че това е една секта, а не отделни несвързани групи. Има доказателства, че тугите са имали собствен жаргон и знаци чрез които членовете са се разпознавали един друг където и да се срещнат. Освен това са имали неписани правила. Едно е забраната да се обира някой, без да бъде убит - с това явно са искали да се разграничат от обикновените крадци, движени единствено от желанието за печалба. Забранено е било убийството на святи хора (брахмани). Не са убивали болни, защото са смятали, че това е жертвоприношение с твърде малка стойност. Освен това не са убивали и жени, защото са ги смятали за земно превъплъщение на Кали.

Една представа за богинята Кали:


Често пъти членството в тази секта се е предавало по кръвна линия - от баща на син. Други са били наставлявани от учител-гуру, точно както е при много други религиозни култове. Понякога децата на убитите пътници са взимани от тугите и самите те са ставали членове на сектата.

На долното изображение, няколко туги отвличат вниманието на един пътник, сочейки небето, докато друг се готви да го убие:


През 30-те години на 19 век, британските колониални власти в Индия предприемат решителни мерки и изкореняват сектата. Въпреки това те оставят наследство в английския език, толкова са били страховити, че в английския език навлиза в употреба думата "туг" (thug), която се употребява в смисъл на престъпник, главорез, бияч, убиец и т.н.

Източник: Ancient Origins
Дата на оригиналната публикация: 2 октомври 2014
Връзка

Не съм убеден, че сектата е напълно изкоренена или че не са се появили съвременни имитатори. Преди години ми попадна една книга разглеждаща различни странни религиозни групи. Там за първи път разбрах за този култ. В края на главата посветена на тази секта, се споменаваше, че през последните години е имало няколко случая на необяснени убийства в Индия. Хора пътуващи във влакове или рейсове са били удушавани по начина по който са правели някога тугите.

Докато подготвях тази статия в главата ми се въртеше песента "Ganges" (Ганг) на бандата "Cemetery of Scream", затова в крайна сметка я намерих в YouTube, мисля че чудесно се връзва с темата в тази статия...

In the blessed river Ganges
There are many skulls and bones
Shiva speaks to the Goddess Kali
Kali wants to kill us all

17 октомври 2014

Бигфут заснет от движещ се влак?

За тази снимка се твърди, че е направена на 19.8.2014 от движещ се пътнически влак в Айдахо, САЩ. Оптическа илюзия - комбинация от обикновен храст и игра на светлината? Някой шегаджия в костюм? Наистина митичната "Голяма стъпка"?


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Джудже на домашно видео




"Снежният човек" от Колон Каунти, Западна Вирджиния, САЩ

16 октомври 2014

Дивите деца

Обзорна статия подготвена от читателка.

Свикнали сме да ги наричаме „дивите деца” или “децата Маугли” по едноименния разказ на Ръдиърд Киплинг, макар че истината за тях няма нищо общо с красивия разказ на великия писател, нито с прекрасното филмче на Уолт Дисни. Колкото по-дълго са принудени да оцеляват в дивия свят, толкова по-трайни и необратими са негативните психофизиологически последици за тях. От древността до ден днешен самият факт на съществуването им буди интерес, а митовете за тях са забулени с толкова мистерия и романтизъм, че дълго време фактите се тълкуваха превратно и загърбваха научната истина.

Един от тези митове – този за легендарните братя Ромул и Рем, които полагат основите на вечния Рим, след като били отгледани от вълчица, се появява още в зората на цивилизацията. Притчите за сътворението на света, с които древните се мъчели да си обяснят законите, управляващи природата, са преизпълнени с митични същества – полухора, полуживотни, – а случките с тях вървят паралелно както в света на животните, така и в този на хората. Дори легендата за всемогъщия Зевс се основава на мита, че бил откърмен от свещената коза Амалтея. Да не говорим за древните индийски, китайски и изобщо ориенталски сказания, в които богове и хора извършват велики дела, превъплътени в образите на животни. Поради тези исторически предпоставки разказите за отгледаните от животни деца също са обгърнати в мистицизъм и романтика някъде до Късното средновековие, когато хората реално се натъкват на истински подобни случаи.

ЛЕГЕНДИТЕ

Ромул и Рем

Първоначалният вариант на историята за Ромул и Рем, даден в изложението на древния римски летописец Фабий Пиктор и преразказан от Момзен, звучи по следния начин: Родените от дъщерята на предишния цар Нумитор, Илиа, близнаци, които били заченати в обятията на бога на войната Марс, по заповед на управителя на Алба - Амулий, трябвало да бъдат хвърлени в реката. Слугите на царя носели децата към река Тибър близо до Палатинския хълм; когато обаче се опитали да слязат от хълма към реката, за да изпълнят заповедта, забелязали, че нивото на реката се е повишило и не могат да стигнат до коритото на реката. Слугите хвърлили коритото с децата в плитчините до брега. Известно време то се задържало на повърхността, но скоро водата се отдръпнала и след като се ударило в един камък, коритото се преобърнало и плачещите деца паднали в крайбрежната тиня. Плача им чула една току-що родила вълчица, чието виме било пълно с мляко. Тя се приближила до децата и им дала да бозаят; докато сучели, вълчицата ги ближела с език.

Един кълвач, който летял над тях, започнал да пази децата и да им носи храна. Очевидно бащата се грижел за своите синове, защото вълкът и кълвачът са свещени животни на бога Марс, техния баща. Един от царските пастири, който изкарвал животните на пасището, от което водата се била отдръпнала, видял това. Поразен от зрелището, той извикал своите приятели и те намерили вълчицата, която като майка се грижела за децата, и децата, които се отнасяли с нея като със своя родна майка. С викове и силни звуци мъжете се помъчили да прогонят животното, но вълчицата не била страхлива и макар да оставила децата, тя не сторила това от страх; бавно, без да обръща внимание на пастирите, тя се скрила в гъстата гора, на свещеното място на Фавн, там, където водата стремително бликала от планинската клисура. През това време мъжете взели децата и ги отнесли при главния пастир на царя, Фаустул, тъй като решили, че боговете не искат тяхната гибел.

Жената на Фаустул току-що била родила мъртво дете и била потънала в скръб. Мъжът и дал близнаците и тя ги нахранила. Двамата съпрузи отгледали децата и ги нарекли Ромул и Рем. По-късно, когато бил основан Рим, цар Ромул построил дома си недалеч от мястото, където коритото било изхвърлено на брега. Клисурата, в която се скрила вълчицата, оттогава е известна като Вълча клисура, Луперкал. На това място била издигната желязна статуя на вълчица с близнаци, а самата вълчица, Лупа, била почитана от римляните като божество. По-късно легендата за Ромул претърпява множество промени, изопачения, добавки и интерпретации. Най-известна тя е във формата, изложена от Ливий, откъдето научаваме някои неща за предисторията и по-нататъшната съдба на близнаците. Цар Прока завещал царската титла на своя първороден син Нумитор. Но по-младият брат на Нумитор, Амулий, го сваля от трона и сам станал цар.

И за да не може родът на Нумитор да даде потомък, способен да отмъсти, той убива всички деца от мъжки пол. Амулий прави дъщерята на Нумитор — Рея Силвия, весталка и така я лишава от всякаква надежда за потомство, като я свързва с обет за пожизнена девственост, наложен и под вид на най-почетно отличие. Но девойката весталка била изнасилена от него и след като родила близнаци, тя назовала като баща на своите незаконни деца Марс, било защото сама била убедена в това, било защото и се струвало по-приемливо да представи като виновник за събитието един бог. Разказът за начина, по който децата били хвърлени в Тибър, гласи, че когато се отдръпнала, водата оставила на сушата коритото, което през цялото време се държало на повърхността. В коритото се намирали момчетата и една вълчица, която отивала да пие вода, но привлечена от детските викове, им дала да бозаят.

По-нататък се разказва, че децата били намерени от главния царски пастир, на име Фаустул, който ги отнесъл у дома при жена си Ларенция, където те израснали. Някои смятат, че Ларенция била наричана от пастирите Лупа, тъй като жертвоготовно (като вълчица) откърмила децата, и така възникнала забележителната легенда. Когато пораснали, юношите Ромул и Рем защитавали стадото от диви животни и разбойници. Веднъж Рем бил заловен от злодеи, които го обвинили, че той краде овцете на Нумитор. Но Нумитор, на когото го дали за наказание, се трогнал от неговата младост и като научил, че юношата има брат близнак, заподозрял, че братята може да са неговите внуци, от които Амулий искал да се избави. Докато развълнуван търсел сходство с чертите на дъщеря си и мислел за съвпадението във възрастта на юношата и времето, минало от деня, когато децата на дъщеря му били изхвърлени в реката, се появил Фаустул с Ромул; когато пастирите разказали как намерили децата, назрял заговор.

Юношите се хванали за оръжието, за да отмъстят, а Нумитор — за да си върне правото върху престола, от който бил незаконно свален. След като Амулий бил убит, Нумитор отново получил властта, а юношите решили да основат град на мястото, където били захвърлени и израснали. Започнал разгорещен спор по въпроса кой от братята да управлява току-що издигнатия град, защото нито един от близнаците нямал правото на първороден син, а резултатът от гледането по вътрешността на птици бил също толкова неопределен. Легендата разказва, че Рем, присмивайки се над брата близнак, прескочил новопостроената стена и Ромул толкова се ядосал, че убил брат си. След това Ромул станал единствен владетел. А градът в негова чест бил наречен Рим.

Маугли

Маугли е измислен герой, които се появява за първи път в книгите на Ръдиърд Киплинг „Книга за джунглата“ и „Втора книга за джунглата“. Малко момче на име Маугли, попада сред джунглата, където е отгледано от вълча глутница. Там то среща още мечката Балуму, която му преподава Закона на джунглата и Черната пантера Багира, която пък го учи на лов. С тяхна помощ Маугли побеждава враговете си, най-страшен от които е Куция тигър Шир Хан.



Тарзан

Тарзан е измислен (литературен) герой, дете, отгледано от маймуни в африканската джунгла. Книгата "Тарзан на маймуните" (Tarzan of the Apes) с автор Едгар Райс Бъроу е публикувана през 1914 г. Оттогава по нея са направени десетки филми, и има няколко продължения на книгата.

Тарзан е син на благородници, които загиват, атакувани от лъв, а Тарзан, който по това време е бебе, бива отгледан от вид маймуни, наречени Мангани, неизвестни на науката. Името Тарзан означава Белокожият, но неговото английско име е Джон Клейтън, лорд Грейсток. Той среща млада американка, Джейн Портър и се влюбва в нея. За кратко отива в Америка, но е отвратен от цивилизацията и нейния фалш и двамата с Джейн се връщат в Африка.

ИСТИНАТА

Първото откритие датира от средата на ХІV в., когато в Хесен, Германия, било открито седемгодишно момченце, отгледано от вълци. В средата на ХVІІІ в. Жан-Жак Русо пък разказва историите на пет малки „дивачета”, а в края на същия век в европейската историография вече се появяват научни разкази за четиринайсет от тях. По-голямата част са деца вълци или деца мечки, тоест отгледани от вълци и мечки. Постепенно започнали да пристигат описания за аналогични факти от други краища на света, предимно от Индия. Към края на века в научната хронология вече са описани случаите на 53 деца, отгледани от диви животни. Благодарение на невероятните усилия на немския учен Блументал броят на проучените свидетелства скача до сто.

Всъщност целта на учените от времето на Русо до наши дни е да развенчае едни от най-красивите митове за сътворението на света и появата на висш разум на Земята. Основният въпрос е обърнат към изучаването на човешкия интелект, на законите за неговото развитие и факторите, които го предопределят. Какво е въздействието на социото? В какво се превръщат децата, останали сами сред дивата природа? Възможно ли е наистина те да приличат на Маугли и Тарзан – героите на Киплинг и Едгар Райс Бъроу. Или са по-скоро сходни с добрия по природа дивак, описан от Русо. За зла участ на потърпевшите истината не съответства нито на едното, нито на другото...

Почти всички описани случаи имат една обща характеристика. Независимо от възрастта си откритите същества ходят трудно на два крака, нямат никакви говорни умения, но затова пък имат невероятно обоняние и слух. Дивите деца не проявяват никакво желание да общуват с хора, а само някои от тях – с животни. Не знаят какво е срам, рядко се усмихват, не плачат, но имат чести пристъпи на гняв. През 1940 в The American Journal of Psychology започват периодично да се появяват статии на американски и други учени, в които познатите дотогава случаи са групирани в три категории:

деца, живели в пълна изолация сред дивата природа;

деца, живели при същите условия, но в компанията на някакви животни;

деца, обречени на изолация от психически извратени и болни хора

Към първата от тези три групи се отнася случаят от 1797 г. на хлапето от Авейрон, наречено Виктор. През 1970 големият френски режисьор Франсоа Трюфо филмира по неговия случай великолепна творба. Истината за Виктор не е красива и едва ли би могла да се митологизира... Той не говори, но издава доста неприятен звук, наподобяващ ръмжене. Първоначално всички го мислели за глух, тъй като не реагирал дори на силни шумове в непосредствена близост. Впоследствие било установено, че има перфектен слух, тъй като различавал и най-малки шумове зад гърба си. Винаги първо душел храните, а дрехите, които му обличали, разкъсвал със зъби. Не усещал топлина и студ, тъй като прекарал цялото си детство гол. Тялото му било покрито от белези, а един от тях бил от хладно оръжие, което навело учените на мисълта, че преди да бъде изоставен, е правен опит да бъде убит. Развитието му в нормална среда било наблюдавано от младия тогава д-р Жан-Марк-Гаспар Итар, който по-късно оставя трайни следи в психологията и педагогиката. След съжителството си с д-р Итар Виктор преодолява голяма част от дивашките си навици, но успява да се научи да произнесе само няколко прости думи и словосъчетания.

Още по-тъжна е историята на малките индийски момиченца Амала и Камала, които са интересен случай на зоантропия (от англ. zoanthropy - термин, който най-често се употребява в случаи на психическо отклонение). Когато били открити, те се държат и действат точно като вълците, сред които са открити в Индия през 1920. Лекарите преценили, че Амала е на около година и половина, а Камала – на повече от осем. Момиченцата само лазели и затова краката и ръцете им били покрити с мазолести образувания и истинска кора от засъхнала кръв. Те не можели да говорят, но стенели и виели. Ядели предимно мърша, а водата ближели. Дневната светлина предизвиквала у тях силно безпокойство, но когато настъпвала нощта, ставали самоуверени и дръзки. Те били оставени на грижите на един от най-добрите индийски специалисти – д-р Сингх от Миднапур, който имал многобройни контакти в научните среди. Скоро момиченцата станали известни като „дивите деца” от Миднапур. Амала починала само след година, но Камала преживяла под грижите на д-р Сингх цели осем. Научила се да ходи и да употребява с лекота повече от 50 думи. Нещо повече – тя свикнала с околния свят и дълбоко ценяла компанията на хората, които се грижели за нея. С времето придобила и силно чувство за срам, не позволявайки никой повече да я види гола.

Друг известен случай е този на Петер от Германия, открит някъде около 1720. Той оцелял сам сред природата, хранейки се с плодове, зеленчуци и птици, които сам ловял. Когато разбрал за детето, английският крал Джордж І настоял да го отведат в Лондон, където под грижите на добри лекари преживял до 68 години. Макар че с времето изгубил дивашките си навици, Петер никога не проговорил като останалите хора.

Един от най-ужасяващите е несъмнено случаят на малката американка Джини. Тя била освободена от зловещото пленничество на своя баща през 1970 на тринайсетгодишна възраст. Още от съвсем малка била изолирана в помещение без прозорци, така че никога не била виждала околния свят, хората и дори останалите помещения от къщата. Живеела завързана за един стол, без да може да контактува с когото и да било. Когато я открили, Джини страдала от страховито недохранване, не можела да говори, ходела трудно и нямала никакво чувство за топлина и студ. Непрекъснато мастурбирала поради дългите сексуални извращения на баща и. Това е единственото, което я отличавало от другите изолирани от света деца, които никога не проявили интерес към секса. Джини не виждала на разстояния, по-големи от няколко метра, тъй като държаното в пълна тъмнина зрение атрофирало. С течение на годините тя успява да се приспособи към новите си условия на живот и дори започнала да говори.

Историята познава и друг подобен случай – този на немското дете Каспар, – открит през 1828. Тогава бил на 16 години, но умственото му развитие отговаряло на тригодишно дете. Полу-изръмжавал само няколко думи и ходел тромаво на два крака. Не различавал собственото си изображение в огледалото, търсил скрити зад него хора. Каспар все пак се научил да говори и тогава разказал тъжната си история. Цялото му детство преминало в дупка в земята, където от време на време някакъв мъж му носел храна. Когато през 1833 започнал да проявява истински проблясъци на разум, бил убит от напълно непознат.

За Каспар се разказва и това:

28.05.1828г. Докато обущар се разхождал из улиците на Нюрнберг, 17-годишен младеж му подал писмо.Било адресирано до капитана на драгунския ескадрон, разквартируван недалеч и се казвало, че подателят му прекарал 16 г. в самота, изолиран напълно от хората и не е виждал никога светлина. Живеел в колиба и неизвестно кой му носел хляб и вода. Научил го да стои изправен, да ходи, да говори и му написал препоръчано писмо.Пишело още, че момчето може да служи като добър войник.И явно имал право,защото макар,че младежът едвам можел с мъка да произнесе няколко думи, имал отлично обоняние, чрез което различавал хора и растения, а на тъмно виждал така добре,както и на светло.

Възпитанието на Касапар Хаузер (тъй пишело в писмото,че се казвал младежът), почнало от А и Б. Вървяло бавно, но все пак се научил да чете и дори се пристрастил в отглеждане на цветя. В края на 1831г. Хаузер бил изселен в Ансбах, при д-р Майер, според който развитието на "дивото дете" било на нивото на 8-годишно в човешко общество.

През 1834-та, в парка младежът бил наръган от непознат. Раната се оказала смъртоносна, а слуховете наместват богатство и наследници във връзка с изоставянето на детето и убийството му.

Описаните случаи вече достигат 100. Но обстоятелствата около тях следва да се анализират много внимателно и прецизно. Някои засягат отдавна минало време, а фактите са препредавани многократно от уста на уста. Такава е историята на малка французойка, открита през 1731. Легендата разказва, че пиела кръвта на зайците и причинила смъртта на друго момиченце, с което живеела. Особено многобройни са разказите за „децата животни” в Индия, които имали най-причудливи съдби. Едно момче успяло дотолкова да се обучи, че дори постъпило в полицията, където се оказало незаменимо с необичайните си умения, разказва преданието. Също в Индия от столетия се разказва легендата за млад женски леопард, който след като загубил своето малко, отвлякъл и отгледал невероятно надарено дете.

Сред “приемните родители” има вълци, шимпанзета, мечки, чакали, пантери, гепарди, дори кокошки и щрауси. Откритите от хората деца с малки изключения не били особено щастливи, а за някои от тях това се оказало фатално. През ХVІІ и ХVІІІ в. те често били показвани по циркове и панаири, а понякога и на научни симпозиуми... Някои от тях получили вторичен и непоправим стрес от контактите в новата среда. Малките Амала и Камала например наблюдавали убийството на осиновилата ги вълчица от ловците, които после ги приютили. Те изпитвали неподправен ужас от вида на хора с лъкове и ловни атрибути. Други се разболявали неизлечимо поради промяната в начина на хранене. Тези създания не били особено приспособими и към човешките болести. Факти, довели до серия научни спорове за начина на живот, който трябвало да водят. Силно научно течение защитавало тезата, че трябвало да се оставят да живеят в условия, максимално близки до естествените за тях. Но през ХІХ в. повечето учени били убедени, че човешките гени са напълно достатъчни, за да се възстановят за кратко време уменията на поставените отново в нормални условия деца. Дълги години те не приемали факта, че клетите създания не се научавали да говорят, търсейки обяснения в напълно несъществуващи физически дефекти. Нещо повече, някои дори твърдели, че децата са се озовали в злощастното си положение поради умствена изостаналост. Научните открития и факти днес говорят нещо съвсем друго.

Макар че могат да назовават предмети с имената им, дивите деца не могат да се научат да съставят изречения. До края на живота си по-голямата част от тях не се чувстват добре сред себеподобните си и признават за “свои” единствено животните. Колкото по-дълго и от по-ранна възраст детето е живяло сред тях, толкова по-трудно се адаптира към цивилизования начин на живот. Както категорично заявява пионерът в детското развитие, американският психолог и педиатър Арнолд Гезел (1880-1961), нито едно човешко създание не може да оцелее дълго без естествената си човешка среда. Интересно е да се добави, че всички познати и описани случаи са на деца или юноши. Не са известни такива на зрели индивиди.

Най-пресните факти за живели в изолация деца по категоричен начин доказват, че средата е жизнено определящият фактор за тяхното интелектуално развитие. Безспорен е случаят с Андрей Толстик, днес на 12 години. През 2005 той бил открит в Сибир, обграден от грижите на овчарско куче. Когато бил едва на 3 месеца, майка му напуснала семейството, а баща му се пропил и го изоставил сам с кучето в празната къща в покрайнините. Животното му помогнало да оцелее в кошмарните условия на сибирската тундра. Когато го намерили, Андрей ходел на четири крака, бягал от хората, хапел и ръмжал. Завели го в приют, където лекарите се опитват да установят дали детето може да се приобщи към хората, или завинаги ще си остане “куче”. Андрей се научил да ходи изправен, да си оправя леглото и да яде с лъжица. Той обаче имал вродени слухови и говорни проблеми, така че шансовете му да се приспособи напълно били минимални.

Същата е съдбата и на петгодишно момиченце от Източен Сибир. През 2009 то било открито в апартамент, където живеело с родителите си, но никой не се грижел за него. Детето било отгледано от няколко кучета и котки и никога не било излизало навън. Когато го открили, момичето се хвърляло срещу хората като малко кученце. През цялото време на отшелничеството си то общувало с кучетата и котките на техния език. Не можело да се храни с лъжица, а като куче изхвърляло яденето от чинията и го ядяло направо с уста. Родителите му също били силно асоциални. Съседи разказват, че живеели изолирано и не излизали през деня, а само през нощта, за да не срещат никого.

Най-обнадеждаващ е случаят на отгледаното от семейство маймуни момченце от Уганда. Едва на 2 години, Джон Себуня станал свидетел на убийството на собствената си майка от освирепелия му баща. Ужасен бяга в джунглата и губи контакт с външния свят. Три години по-късно го намерила тамошна туземка, докато търсела храна в джунглата. Тя и племето є се опитали да го приберат при себе си, но срещнали яростната съпротива на неговите “осиновители” – семейство зелени маймуни. Приматите замеряли ожесточено племето с клони и камъни в желанието си да защитят малчугана. Когато все пак го завели в християнско сиропиталище, видът му бил плашещ. Той страдал от свръхокосмяване, а тялото му било покрито с рани. Белезите по краката му показвали, че не се е научил да ходи. За осем години обаче постигнал завидни резултати, научавайки се да ходи и дори да свири на музикален инструмент.

7-годишният Ваня Юдин е прекарал целия си досегашен живот в апартамент, пълен с птици, а майка му го третирала като един от домашните си любимци. 31-годишната Светлана Юдина не говорела със сина си и това го принудило да комуникира основно с птиците, като научи техния език. Майката на момчето-птица се интересувала повече от пернатите, отколкото от сина си, и така го превръща в истински Маугли. Момчето-птица е открито случайно в началото на февруари т.г. от волгоградски социални работници. Те твърдят, че животните, с които живял малкият Ваня, се превърнали в ролеви модел и момчето започнало да копира несъзнателно поведението им. Така например когато момчето се чувствало разочаровано, че никой не го разбира, то започвало да маха с ръце, все едно пърха с криле. Майката работи като продавачка на вестници и живее изключително бедно. След откриването на момчето-птица майката собственоръчно подписва документ, с който се отказва от родителските си права над него. Момчето е настанено в подходящо социално заведение.

Кое прави човешкото общуване и реч толкова важни за интелектуалното ни развитие? Отговора можем да потърсим отново в някои от примерите, описани в научните монографии. През ХVІІІ в. император Фридрих II Хохенщауфен забранил на няколко дойки да разговарят със сираците, за които се грижели. Той бил убеден, че ако се оставят без външно влияние, децата ще проговорят на естествения човешки език, който предполагал, че е гръцки или латински. Малките издъхнали на различна възраст, без никога да проговорят. Днес със сигурност се знае, че първите години са решаващи за формирането на човешките говорни навици, предопределящи в най-голяма степен интелектуалното развитие на индивидите. Учените дори употребяват като термин „границата на осемте години”, след които нещата са почти необратими.

Човек може и да загуби говорните си способности, но ако ги е притежавал, лесно може и да ги възстанови. Това доказва случаят с шотландския моряк Аликзандър Селкърк, намерен на о. Мас а Тиера от архипелага Хуан Фернандес след четиригодишно самотно съществуване. Животът му дал повод на Даниел Дефо да напише знаменития "Робинзон Крузо". Селкърк загубил на самотния остров способността си да комуникира, но бързо я придобил отново, попадайки в нормалното си обкръжение. В мозъка му лесно се възстановили вече съществували връзки. Според анатома Огюст Робер „децата научават през първите две години от живота си от своето обкръжение повече, отколкото през целия си останал живот. Ако това влияние липсва, мозъчното развитие се забавя и настъпват непоправими изменения.” Затова и индивид, който не е чувал човешка реч до осемгодишнината си, се изправя пред огромни проблеми, тъй като в мозъка му са настъпили необратими неврологични промени. Описаните случаи доказват това. Успява да се обучи единствено угандийското дете, което до двегодишна възраст живяло в естествената си среда. Останалите научават отделни думи и изрази, които използват тромаво и неубедително. Германецът Петер използвал думата планина за всички високи неща, докато французинът Виктор смятал, че думата книга се отнася само за конкретния екземпляр. Но ако Виктор беше отвел лекарите си в гората, ако ги беше поставил при същите екстремни условия, при които протекъл неговият живот, кой знае? Той също би ги взел за ранени или болни животни. Затова защо да съдим? Може би интелектът ни не е нищо повече от умението ни да се приспособяваме към околната среда...

Обратното доказва случаят с Рочом Пнгиен - "жената Маугли", намерена в джунглите на Камбоджа, която се загубила в джунглата на 8 годишна възраст.

Съвременният начин на живот се оказа по-сложен и от най-гъстата и трудно проходима джунгла. Ежедневието в Камбоджа не понесе на "жената Маугли", която бе намерена през 2007 г. в дивата природа и тя отново се е завърнала в джунглата. През трите години, които прекара при семейството си, Рочом Пнгиен не успя да се приспособи към човешкия начин на живот, писа в. "Телеграф". Опитите й да научи кхмерски език или местното наречие били белязани от пълен провал. Рочом не се научила да ходи, а продължавала да пълзи и да върви прегърбена, отказвала да носи дрехи и няколко пъти се е опитвала отново да избяга в гората. Нейният баща, местният полицай Сал Лоу, споделил, че напоследък дъщеря му отбелязвала значителен напредък в приобщаването си към съвременния свят, когато преди седмица изчезнала отново. "Съблече се и избяга от къщата, без да каже дума", разказва бащата. Последният опит за приобщаването на Рочом към хората е било включването й в събирането на плодове. В общество, ръководено от мистични вярвания, бащата обвинява горските духове за изчезването на детето си. Той дори се е обърнал към магьосник, за да му помогне да я намери. След като многократните опити момичето да бъде намерено не дали резултат, Сал Лоу започнал да спестява за див вол, прасе, пиле и четири кани вино, които ще гарантират завръщането на дъщеря му.

Според друга теория обаче Рочом просто не е успяла да се адаптира към обществото, което е довело до силен стрес. По всяка вероятност в джунглата тя е преживяла страховити събития, които са се отразили пагубно върху способността й да общува с хората.

Момичето изчезнало през 1989 г. заедно със сестра си, която така и не била намерена. Двете завели на паша бивол близо до границата с Виетнам. Цели 18 години Рочом живяла в дивата природа, когато през 2007 г. била хваната да краде храната на местен фермер. Вярващите в свръхестественото камбоджански селяни твърдят, че са я виждали редом до гол мъж със сабя, за когото твърдят, че е горски дух. Според други версии за момичето се грижело номадско племе.

Родителите й, които отдавна били изгубили надежда, че отново ще видят дъщеря си, я разпознали по белег на рамото. Бащата обаче отказал да бъде направен ДНК тест, който със сигурност да установи роднинските връзки. Според камбоджански неправителствени организации е невъзможно 8-годишно момиче, на колкото е била Рочом, когато изчезнала, да оцелее само в свирепите условия на джунглата. Те смятат, че тя всъщност е била отгледана в плен. Твърденията им се потвърждават и от факта, че Рочом можела да си служи с лъжица без проблем, а по китките и глезените си имала белези, сякаш била връзвана. Истината обаче едва ли ще излезе наяве, тъй като жената Маугли не е произнесла нито дума на разбираем език.

ОБРАТНАТА СТРАНА

Има десетки, ако не и стотици примери за диви животни, които са приети за човешки деца. Това е особено разпространено в страните от Югоизточна Азия, където периодично се появяват новини за намерени „мауглита". Неотдавна властите в Куала Лумпур иззеха маймунче от дома на жена, която го кърмела като човешко дете.

По данни на Malaysian Star, сътрудници от Департамента за националните паркове и дивата природа в Куала Лумпур получили писмена жалба за държана в плен маймуна. Защитниците на дивата природа реагирали незабавно. За тяхна изненада обаче в посочения в жалбата дом открили маймунче, облечено в ританки. Стопанката обяснила, че няма за нищо на света да се раздели с него, тъй като то има нужда от нея. Тя заявила пред природозащитниците, че маймунчето е кърмаче и се нуждае от млякото, което му дава.

Жената намерила маймунчето полумъртво от глад. Малко преди това тя била отбила сина си, но имала още кърма. Преценила, че може да спаси маймунското бебе, ако се престори на негова майка. Така и сторила.

Въпреки молбите на осиновителката да я оставят да се грижи за намереното маймунче, природозащитниците били непреклонни. Аргументирали се, че тя няма лиценз, който да й позволи да държи в къщата си диво животно и прибрали маймунчето.

Колкото и странно да звучи, подобни случаи не са рядкост. Жените от папуаското племе капауко редовно кърмят прасенца. Свинята е култово животно сред папуасите, живеещи в Нова Гвинея. Там тя е пълноправен член на семейството, към нея се обръщат по име, говорят й, милват я и скърбят искрено, ако се пресели на „оня свят". В някои от семействата се счита за нещо нормално свинското дете да се отглежда наравно с човешките. Така както споделя софрата, то не се лишава и от майчината кърма. Едва ли някой в цивилизованите страни ще приеме за нормална гледката, в която на едната гръд е поставено бебе, а на другата - прасенце. Но такива сцени там са нещо обичайно.

През 2007 г. световните агенции разпространиха новината за бирманка, която пожелала да кърми две новородени тигърчета. Майка на три деца, най-малкото от които 7-месечно кърмаче, Хла Хтай предложила услугите си на дойка, когато тигрицата Ноа-Ноа разкъсала едно от децата си. „Аз пожелах да кърмя тигърчетата четири пъти дневно, докато не им покарат зъби", обяснява пред медиите Хла Хтай.

Източници: Уикипедия, bta.bg/site/parallels, sexnature.org, standartnews.com, politika.bg

Подбрала и съставила: Климентина Койчева

15 октомври 2014

Оръдие на Марс?

Тази снимка е изпратена от "Кюриосити", за някои това е някакво оръжие (на марсианците, други извънземни или на тайни земни бази).



На други обаче им прилича на ето това...


Източник

14 октомври 2014

Двойниците - извънземни!

Темата за двойниците продължава да вълнува читателите на блога. Първо, една читателка изпрати своя история, сега друга читателка ми прати линк към материал на руски, който аз превеждам тук.

През 2000 г. професорът от Калифорнийския университет Джонатан Малкис свиква пресконференция. На нея, той заявява, че извънземните се разхождат сред нас. Те са в състояние да приемат човешка форма и наблюдават развитието ни. Това сензационно изказване за някои е шега или фантазия, но в негова подкрепа е вълната от забелязвани двойници през 90-те години.

Жителка на Даленогорск в Русия един ден била в дома си, когато децата и се върнали от магазина. Обаче не били облечени в обичайните си дрехи, а в комбинизони със сребрист цвят. Освен това тези "деца" се държали странно. Ядосана, майка им мислейки си, че си правят глупава шега, замахнала към тях и веднага я ударил електрически заряд. В това време се върнали истинските деца облечени в нормални дрехи и техните двойници в сребристи комбинизони веднага изчезнали.

При друг случай, в Латвия, една жена се срещната на една поляна с трима двойници едновременно - на майка й, на дъщеря й, и на нея самата. Странната тройка стояла неподвижно. От гората се появили три ниски същества, които се насочили към двойниците. Скоро двойниците са разтворили във въздуха, а съществата се върнали в гората.

Три ученички от 6-ти клас от село Александровка (Киргизия) се прибирали след училище. Те видели висок мъж (около два и половина метра) облечен в сребрист комбинизон. Изведнъж той се преобразил в дядото на едно от момичетата. "Дядо Николай" любезно ги поканил в една къща наблизо където ги почерпил с торта. Там "дядото" внезапно изчезва, а "къщата" бавно започва да се издига във въздуха. Вместо торта на масата имало непонятен уред с червен бутон. Едно от момичетата натиснала копчето и те веднага се озовали пак на улицата, но вече се било стъмнило.

В нощта на 4-ти Август, 1990, живеещата в района на Тюмен Надежда B. спала сама у дома си - съпруга и работил нощна смяна. Някой почукал на вратата. Отивайки към вратата, жената чула гласа на свой приятел наричащ се Олег. Той я помолил да отвори вратата. Но тогава Надежда си спомнила, че Олег не е в града, а бил заминал по работа. И едва ли Олег щял да дойде да тропа на вратата и през нощта. Надежда помолила мъжа да се покаже на прозореца и видяла, че действително бил Олег. Само че нямал брада, косата му била по-светла, а и като цяло изглеждал по-млад. Затова решила да не го пуска в къщата.Странният посетител мрачно изгледал жената, пробвал сам да отвори вратата, като говорел на Надежда, че тя му е нужна и иска да поговорят. Жената започнала да го разпитва за миналото му и се оказало, че "Олег" не си спомня нищо от живота си за последните три години. Надежда не го пуснала у тях. Тя срещнала истинския Олег след една седмица и той и казал, че едва вчера се е завърнал от пътуването си.

Изглежда извънземните се представят за двойници на някои истински човек, за да влизат лесно в контакт с хората. Но е много лесно да бъдат разобличени - в повечето пъти са с необичайно облекло и нестандартно поведение. Според изследователите тези прикрити извънземни събират информация за живота на Земята и я изпращат по енергиен канал на своите планети.

Американския лекар-терапевт Барбара Бартолик разказва, че след нейните пациенти е имало хора, които под хипноза, са разказвали за контактите си с извънземни и са потвърждавали, че инопланетяните създават човешки двойници.

В присъствието на извънземни на Земята не се съмнява и друг американски лекар - К. Търнър, който провежда сеанси с регресивна хипноза. Неговите пациенти са му разказвали за това, че извънземните създават нови човешки клонинги. А един от пациентите дори е споделил, че извънземните са казвали на реалните хора, че или ще им сътрудничат или ще ги заменят с клонинги и никой няма да отличи двойника от оригинала.

Отличителните черти на извънземните двойници са голямата глава издължена като на египетските фараони, големите очи, бледата кожа, дългите ръце с тънки пръсти. Речта им е или много ясна или пък точно на обратно - стараят се да мълчат. Често пъти имат странни способности - предсказват бъдещето, четат мисли. Често пъти страдат от ранно оплешивяване. Държат се внимателно и точно. Не проявяват силни емоции и нямат чувство за хумор. Явяват се лидери, но се стремят да останат в сянка. Домашните животни проявяват към тях агресия или страх. Друга особеност е, че на снимки или въобще ги няма или част от телата им са преекспонирани.

Повечето уфолози считат, че живеещите на Земята извънземни се делят на две групи - "светли" и "тъмни". Първите се опитват да помогнат на нашата цивилизация да се издигне на едно по-високо ниво. "Тъмните" пък се опитват да променят така планетата, че да е удобна за тях за живеене. Земния климат в момента не е подходящ за тях. Има версия, че настоящите катаклизми - земетресения, цунамита, глобално затопляне, са дело на "тъмните" извънземни. На тях се приписват и войните и новите смъртоносни болести.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:





Свръхестествените двойници

13 октомври 2014

Още една снимка на камера от дивата природа

Приложената история към тази снимка е следната:

"Моята приятелка наскоро ми показа снимка направена в Оклахома (САЩ), която и е показала нейната майка, на която пък и е била показана от нейна приятелка. Две сърни и малко момиче в нощница посред нощ.

Странно е, че момичето е ясно заснето. Не знам какво да мисля. Призрак ли е или истинско момиче. Една от сърните е наясно с присъствието на малкото момиче и гледа право в нея, другата гледа право в камерата. Изглежда момичето също е наясно с наличието на камера."




В оригиналната статия от където превеждам са изброени няколко версии.

  • Изфабрикувано фото. С някакъв софтуер е добавено момичето към снимката на сърните или пък сърните са добавени към снимката на момичето. В днешно време не можем да изключваме такава възможност.
  • Реална, но нарочно нагласена сцена. И момичето и сърните са истински, но някой ги е събрал за да направи тази уж призрачна снимка. Интересното е това, че ако е така, то животните не ги е страх от детето и не бягат. А може да са заснети точно миг преди да побегнат.
  • Снимката е реална, но не е нарочно нагласена и наистина и момичето и сърните са истински. По една случайност те са щракнати заедно на снимка. Ако е така това повдига няколко сериозни въпроса. Какво прави малко момиче през нощта в гората? Човекът на който принадлежи камерата, докладвал ли е в полицията - може да става въпрос за някакво престъпление?
  • И последната поне хипотетична възможност е това да е наистина призрачно момиче.
Източник

А сега моя прочит на тази история.

Първо да уточня защо в заглавието съм казал "още една снимка". Това не е първата такава. В този материал съм събрал линкове към множество такива:


Вижте също и това:


Това е първият материал, който преди да публикувам обсъдих на обща сесия в скайп с няколко от редовните читатели на блога. Радвам се, че го направих, защото иначе нямаше сам да обърна внимание на няколко детайла. Оформя се екип "Мистерика", което е добре :)

Първо сякаш детето е стъпило в някаква неестествена поза особено предния и крак.


Снимката е с ниска резолюция и може просто така да ни се струва, но кой знае. Вторият детайл е дори още по-странен. Сякаш момичето държи в ръце някаква странна кукла. Твърде много ми прилича на пищящ демон....


По самите теории - най-вероятна ми се струва тази, че това е дигитално направена фалшификация. Пък и как започва описанието "някой ми каза, на който някой е казал, на който..." т.е. иди че търси реалния първоизточник. Всички останали теории са доста диви, но кой знае, както се казва "понякога истината е по-странна и от измислицата".

Дали някой е завел детето си в гората само за да направи тази зловеща снимка? Ако е така, то това са меко казано безотговорни родители. Ако това е истината, то вероятно и сърните са докарани от човека там. Иначе биха чакали цяла нощ някоя дива сърна да се приближи. Може би това са питомни животни отглеждани в зоологическа градина и свикнали с човешкото присъствие.

Дали има шанс снимката да е реална и без да е нагласена? Не бива да изключваме никоя възможност. Но какво наистина прави малко момиче в гората през нощта? Може би тя живее наблизо и страда от сумнамбулизъм (тоест ходи на сън)? Може би след като се е разходила насън в гората отново се е прибрала у дома и родителите и не подозират нищо? В такъв случай трябва да бъдат предупредени. Полицията е редно да се заеме със случая.

И последно ако наистина имаме нещо паранормално тук, то едва ли става въпрос за "обикновен" дух, а за демон - не съм чул някой дух да носи в ръцете си пищящо същество....

А дали пък не тулпа? Образ роден от мислите на някой (виж допълнителните връзки)

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Кои са тулпамансърите




Читателска история: призрак в стара селска къща?

12 октомври 2014

Бюлетин МИСТЕРИКА - 12 октомври 2014

Знам, че някои от читателите не обичат да четат тези бюлетини, но въпреки това искрено препоръчвам да прочетат настоящия, ако се интересуват от развитието на блога и от това какво предстои.

Първо, вероятно сте видели, че премахнах анкетата преди да е изтекла (може да видите крайните резултати в архива). Резултатите са ясни - има хора които искат често да четат обзорния бюлетин "Мистерика" и такива, които предпочитат да е по-рядко. Стигнах до извода, че единственият вариант да удовлетворя и двете групи хора, е да направя нов сайт само за бюлетина. Направих го и вчера публикувах първата подборка. Може да го намерите на този адрес, мисля, че и добро име му избрах:


Има какво да прочетете в този първи бюлетин, освен традиционните новини за ебола, съм сложил и последния брой на YouTube шоуто "Spacing Out!" в което може да видите някои интересни кадри на НЛО.

В основния сайт "Мистерика" ще продължава да има бюлетини, но много по-рядко и пряко свързани с блога.

Друго подобрение е свързано с чата. Платих за премиум версията - уж 2 долара на месец, ама не може да платиш за по-малко от 3 месеца - така, че 6 долара ми струваше, типични капиталистически трикове :). Ползите са няколко - чата се обновява автоматично, освен това може да си регистрирате и запазите с парола чат псевдонима си (от "профил"). Освен това вече може да пишете и по-дълги съобщения - до 200 символа, преди беше сложено до 100.

Струва си да спомена и за голямата помощ от страна на читателите. През следващите седмица ще се появят две статии подготвени от читатели и една (за двойниците-извънземни) която аз подготвих, но на която ми бе обърнато внимание от една читателка. Освен това вчера за първи път проведох скайп-дискусия с няколко от редовните читатели на блога и обсъдихме една предстояща статия. Обърнаха ми внимание на някои неща, които нямаше сам да забележа. Още утре в ранната утрин (3:30 дяволския час) ще се появи тази статия.

А като говорим за двойници, днес по телевизия "Нова" ще дават филм наречен точно така - "Двойници". Дали ще си струва? Начален час: 20:00.

Не съм сигурен защо точно, но напоследък имам голям ентусиазъм да работя по "Мистерика" и нещата около него - чат, нов блог, пощенска кутия, дискусии в скайп...А имам и още толкова идеи :)