02 април 2015

Бюлетин МИСТЕРИКА - 2 април 2015


Най-доброто от другите мои блогове публикувано през изминалия месец.

*******************************************************

"Странни игри в странни дни"

Shutter - пратете робот в прокълната къща

***************************************************************************

"Хакер на живота"

Съвет на Стивън Кинг за писането

***************************************************************************

"Мистерика Дейли"

Путин е жив, показа се! Мислех само с това да отбележа неговото появяване, но после изгледах репортажа отразяващ срещата му с президента на Киргизстан и ми направи впечатление, че сякаш Вова се държи малко неадекватно - особено обърнете внимание какви странни движения извършва с краката си след като е седнал (след 20-тата секунда):



Дали рептилът, който се е намърдал в тялото му все още свиква с човешката форма и не се чувства комфортно ? :) А може би това е андроид? Или все пак е човек, но не истинския Путин, а негов двойник? Или пък клонинг отгледан в лаборатория за тези 10 дни? Разбира се, всичко това са просто фантастични теории, но човек добре може да се позабавлява с тях.

А докато Владимир липсваше, хората в интернет добре се забавляваха. Аз следя Туитър и там имаше много интересен хаштаг (етикет) #WhereIsPutin. Някои говореха сериозно и даваха линкове към интервюта с дипломати и анализатори, а други се спукваха от майтапи - казваха, че са проверили под леглото си и Путин не е там. Съвсем естествено се появи и една анимация в която Путин е отвлечен от извънземни:



Предполагам сте чували за прилепите-вампири, а чували ли сте за раците-вампири? Аз не бях, но се оказва, че има цял род към който наскоро са добавени още два новооткрити вида - Geosesarma dennerle и Geosesarma hagen. И докато прилепите са наречени така защото наистина смучат кръв, то при тези раци няма такова нещо (поне при новите два). Въпреки това има интересни неща свързани с тях. Първо все пак да кажа, че името им по-скоро се дължи на ярката им окраска:




Раците живеят на остров Ява и макар едва сега да получават официално научно признание, тези видове от доста време са били познати на търговците, които дори не са се свенели да ги изнасят и продават в чужбина.

Интересно е и друго. Тези раци макар и да живеят много близо до водата, са си сухоземни животни. Размерите им са миниатюрни - едва 13-14 милиметра. Живеят под или около камъните сред растенията в една долина. Хранят се с насекоми, ларви, растителен детрит (мъртви растения).

(Източник)

Знаехте ли, че има сухоземни раци? Аз това го бях чувал.

Може ли с "Ислямска държава" да не се замеси и българска връзка? Не може:

Джип с русенска регистрация е използван за атентат в Сирия

Според статията автомобила не е откраднат - собственикът съвсем доброволно си го е закарал в Сирия.

А като говорим за "Ислямска държава", някои хора дори свързаха тази групировка с паранормалното и по-точно с митичните "деца с черни очи". Ако не сте чули за тях, можете да погледнете този линк:

Децата с черни очи (обзор)

Джихадистите редовно качват в интернет пропагандни клипове с участието на деца. Някои западняци с твърде развинтено въображение привидяха в тях "деца с черни очи". Анализът обаче показва, че очите им са съвсем нормални, просто клиповете са с твърде тъмни цветове. Така че бъдете спокойни - "деца с черни очи" не се бият на страната на "Ислямска държава", и без тях джихадистите са си достатъчно опасни....

(Източник)


В Бразилия дупка на пътя погълна автобус и го изхвърли в река:



ПОДОБНИ СТАТИИ:




Бюлетин МИСТЕРИКА - 1 март 20155

01 април 2015

Сензация: „Кървавата Мери“ всъщност е куче

Тази статия е по желание на двама от участниците в приключилия през януари 2015 конкурс за разказ по картинка. Станислав си пожела материал за „личен опит при викането на Кървавата Мери“, а Изи - „весела статия за Кървавата Мери“.

И така, трябваше да призова духа на този любим детски дух и да опиша какво е станало. И за да не бъде статията с дължина едно изречение („виках я, нищо не стана“), реших да пробвам да направя това по нетрадиционен начин.

Първо, реших да я „викна“ на нетрадиционно място – в гората. Не че имам някакви притеснения да направя това у нас (дали ? ;) ), но пък пробвал ли някой някога това?

Второ, реших да използвам не какво да е огледало, ами прокълнато. Има легенди за много такива огледала – от тях духовете сами излизат. А какъв ли ще е ефекта, ако добавим към това и нарочното призоваване на „Кървавата Мери“?

И така - влязох в eBay и...останах доста разочарован. Имаше някое и друго „прокълнато“ огледало, но цените им бяха солени, а и бяха доста големи. Просто си представям какво биха си помислили хората като ме видят да мъкна към гората стенно огледало метър на метър и половина....

Затова проверих какво се предлага по българските онлайн битаци. Прокълнати огледала нямаше, но имаше доста антикварни. Най-накрая намерих едно малко джобно огледалце-пудриера (на снимките), което да се продава за прилични пари. Не пишеше да има някакви по-специални особености, но за целите на експеримента ще си представяме, че е прокълнато :) Пък и кой знае, като му гледам дизайна, ми изглежда поне на няколко десетилетия – може през това време наистина да е станало такова.





И така, посред бял ден тръгнах из близките гористи хълмчета. Ако си мислите, че на дневна светлина няма тръпка да се викат духове, погледнете следната снимка – с малко повече фантазия можем да си представим, че гората изглежда зловещо, особено ако изведнъж се възцари пълна тишина...



И между другото, открих следи, че и други хора са се забавлявали наоколо, но докато аз смятах да викам Кървавата Мери, те явно са викали „добрия горски дух на алкохола“. Поне да си бяха събрали отпадъците след това...



И така – стигнах до един изоставен бетонен постамент и реших, че тук е добро място за изпълняване на ритуала. Проверих наоколо да няма никой – овчари, горската мафия или най-обикновени любовчии, все пак не исках да ме помислят за откачен като ме видят какво правя. Как ли съм изглеждал от страни - застанал в поза на шекспиров герой, който вместо череп държи огледалце и вместо да се пита „да бъда или да не бъда“, повтаря „блъди Мери, блъди Мери“?

Тъкмо щях да затворя пудриерата разочарован, че нищо не е станало, когато забелязах нещо да се оформя в огледалото. Нима бе истина? Какво е това...око, козина, муцуна!?



Изведнъж „Кървавата Мери“ излезе от огледалото, застана пред мен и каза:

- Бау!

Аз: Ъ?

- Бау?



Следва краткият диалог, който проведохме:

- Ти такова...Кървава Мери ли си?!

- Да, ти какво очакваш?

- Ами....по различно те описват в историите...

- Мислиш ли, че имат време да ме разгледат добре в тъмната стая щом се появя? Обикновено децата се изстрелват на максимална скорост от стаята щом мернат нещо в огледалото. При един случай от Плевен, не знам кой им беше казал, че за ритуала се изисква да държат и нож, още ми е чудно как не се самозаклаха...

- Мхм...ясно. А сега какво правим?

- Знам ли, трябва да ти взема душата – така е легендата.

- А не може ли да измислим нещо, виж сега – не можеш ли да вземеш това (на снимката, търговската марка е цензурирана, все пак не искам да им правя реклама) ? Аз си нося този пакет в джоба на якето за да храня бездомните животни като ги срещна на улицата...



- О! Чудесно! Това ще ми свърши много повече работа от душата ти. Даже можеш да пишеш на сайта си, че най-ефективния ритуал за извикване на духове изисква наличието на котешка / кучешка храна. Поне да имам някаква полза от цялото това тичане по затъмнени спални и бани.

- Един последен въпрос...и Дама Пика ли е куче?

- Как ли пък не! Не го ли видя този мързел как се излежаваше в храстите докато идваше насам? Скоро не сме се били с „Дама Пика“...



След тези думи, кучето подвизаващо се като „Кървавата Мери“ метна на гръб пакета с храна и се стопи във въздуха...

*************

Горната история разбира се е измислена (истинска е до момента преди появата на образа в огледалото). С нея искам да ви честитя 1 април – международния ден на шегата и хумора. В реализирането и участваха Шаро (в ролята на „Кървавата Мери“) и Жълтия (в ролята на „Дама Пика“).

След като изрекох думите за призоваване направих няколко интересни заключения.

Първо, за пореден път се убедих, че ние хората сме по-умни от животните. Кучето което до този момент ме придружаваше явно си въобрази, че усеща някакво зло присъствие наоколо и хукна да бяга като ме изостави в гората. Колко е глупав Шаро – всеки знае, че такова нещо като духове няма :) Аз останах още малко надявайки се да видя поне някое НЛО от хълма на който се намирах.

Като си затръгвах и аз, забелязах също така колко добре се отразява разходката из природата на слуха ми. Започнах да чувам шумолене и пукане на клони сред храстите и дърветата наоколо. Тези звуци не ги бях чул на идване – сигурен съм, че са били там, просто още не ми се е бил отразил чистият въздух на ушите. Някой „вярващ“ би си помислил, че тези зловещи звуци имат нещо общо с ритуала, но не и аз – както казах, всеки знае, че духове няма:)

Какво направих с огледалото ли? Не че ме бе страх да си го прибера обратно у нас (дали?), но реших да си направя малка шега и да го скрия под един камък. Може би някой ден някой ще го намери и ще се зачуди как се е озовало там – и може би поредната легенда ще се роди – как някоя самотна самодива се е оглеждала на лунна светлина в него, докато Слендермен тайно я гледа из зад дърветата и чака да я види гола.

*************

Макар и да считам, че изпълних желанието на двамата читатели с тази статия (а не просто да „отбия номера“), би желал да допълня материала и с малко допълнителна информация която намерих междувременно. Все пак обичам дългите статии.

Наскоро прочетох книгата „Савската царица“ от Ролф Байер. Тя е част от поредицата „Тайни и загадки“ под номер 72.

Замисълът на тази книга е добър – да се съберат на едно място всички легенди свързани с тази митична личност, но като цяло представянето е малко хаотично. Иначе авторът е намерил връзки свързващи Савската царица с кого ли не – жената-демон Лилит, библейския Кивот, светия Граал, митът за Парсифал, основаването на Етиопия, освобождението на негрите в Америка, даже и с дракони и еднорози.

Положеният труд от Ролф Байер е похвален, но може би е изпуснал една връзка, вероятно защото не се интересува от поверията на днешните деца. А може би само на мен ми се струва, че митът за Кървавата Мери частично произхожда от едно поверие за Савската Царица. И все пак когато за първи път прочетох долния пасаж, приликата ме порази. Това е заклинателна формула от 17 век използвана от алхимиците:

„Ако искате да видите Савската царица, снабдете се с един лот злато (?) от аптеката, освен това малко винен оцет и малко червено вино и ги смесете заедно. После го намажи и кажи „Ти, Савска царице, ела след...половин час, без да нанасяш щети или някакви загуби. Заклевам ви, теб и Малкииел, в името на Тефефал. Амин. Селах“

Е, днес няма алхимици, а и конкретният ритуал за викането на Кървавата Мери е по-различен, вместо „един лот злато от аптеката“ (каквото и да значи това), се използва огледало, но не може един такъв ритуал да се появи просто ей така от нищото, той почти сигурно копира някой по-стар ритуал. Защо днешния детски ритуал да няма за първоизточник някогашния алхимичен от 17 век?

**************

Надявам се тази „статия по желание“ да ви е харесала. Може и вие да си пожелаете материал по дадена тема, стига да се престрашите да участвате в някой от следващите конкурси, които мисля за в бъдеще да обявя в блога.

31 март 2015

Енигмата "Cicada 3301"

Ние живеем в ерата на Интернет. На практика всеки аспект от живота ни има досег по един или друг начин с киберпространството, което вместо добре организирано място, се е превърнало в хаотична кибер-джунгла. И точно като във всяка джунгла и тук има неща, които се спотайват в мрака. Мерваме ги за миг и се чудим - това хищник ли беше, нещо безвредно ли, или чисто и просто игра на нашето въображение. В тази статия ще стане въпрос за една от най-прочутите интернет мистерии, която не е разплетена и до днес.

На 5 януари 2012 се появява загадъчно съобщение в интернет. То е прост текст, бели букви на черен фон. Съдържанието му е следното:

"Здравейте. Ние търсим високо интелигентни индивиди. За да ги намерим, ние сме измислили тест. Има съобщение скрито в картинката. Намерете го и то ще ви поведе по пътя към нас. Очакваме да срещнем малкото, които ще достигнат до края. Късмет."

Съобщението е подписано с "3301" и е придружено с картинка на цикада в която се съдържа първата подсказка. Така започва странната и на моменти зловеща история на това което ще се окаже една от най-комплексните загадки някога измисляни от човек. Тя ще придобие името "Cicada 3301" и ще се състои от поредица от пъзели съдържащи препратки към картини, поезия, музика, фантастика, малко известни литературни творби от 18 век, календара на Маите. За решаването им са нужни още познания по философия, математика, криптография, нумерология, технологични знания, сигурност на данните, стенография, древни ръкописи и др. Загадката излиза от интернет и обхваща реалния свят, простирайки се на континенти. Изисква огромни воля, знания и технически умения.


Освен интернет за загадките започват да се използват телефони, принтирани страници поставени на различни места, CD-та. Криптирана информация се поставя в музика, дигитални изображения и в какво ли още не. Изисква се играчите (както започват да се наричат хората заели се с пъзелите) да пътуват до различни дестинации по целия свят (включително САЩ, Франция, Испания, Русия, Япония, Полша, Южна Корея), за да намерят следващата загадка, често под формата на QR-код поставен на уличен телефон, стълб от уличното осветление или дори пощенска кутия. Загадките трябва да бъдат решавани по определен ред, невъзможно е да се върнеш назад и да поправиш грешка. Всяка следваща е все по-трудна и по-индивидуализирана, изискваща от играчите да се ровят дълбоко в своя опит и знания.

За сега е имало три поредици от загадки. Първата започва с описаното по-горе съобщение от 5 януари 2012, втората на 5 януари 2013, а трета на 5 януари 2014. През 2015 обаче не се появява нова загадка. Интересното е, че всички загадки са неразривно свързани и изискват познания за загадките от миналите години. Всяка година поредицата започва с кратко съобщение до потенциалните играчи целящо да разпали любопитството им и да изостри апетита им за това което може да ги чака накрая. Примерно загадката от 2014 започва така:

"Здравейте. Богоявлението е над вас. Вашето поклонничество започва. Просветлението ви очаква. На добър час. 3301"

Но колкото и удивителни и трудни да са загадките на "Cicada 3301" има нещо дори по-загадъчно - кой стои зад това име и каква им е целта (освен заявената "да намерят високо интелигентни индивиди"). По самите загадки може да се заключи, че организацията която ги създава е с изключителен опит и познания (едва ли може някой сам да измисли всички тези логически ребуси) и разполага с много пари (иначе няма как да постави загадки на различни места по целия свят - често пъти едновременно).

Съвсем разбираемо това води до огромни спекулации. Според някои зад "Cicada 3301" стои мощна правителствена организация като ЦРУ или английската МИ-6, които действително търсят много надарени хора, за да ги приемат в редиците си. Вариант на тази теория е, че отново става въпрос за правителствена организация, но тя е толкова секретна, че обществото дори не е чувало за нея. Други мислят, че зад всичко стои някоя корпорация или банка която цели да изпробва криптирането на данни в мрежата - ако е така, то шифърът им не е много надежден, защото в крайна сметка на всички загадки е намерен отговор. Трети предполагат, че зад "Cicada 3301" стоят потайна група хакери, които мислят да организират някакъв световен престъпен заговор. Подвариант на тази теория е, че не просто хакери, а истинска терористична организация стои зад "Цикада"-та. Не е изненада, че някои хора дори посочват извънземните - все пак те са намесвани във всяка по-голяма загадка. Каквото и да си говорим обаче, няма доказателства, че която и да е теория от изброените е вярна. Със същия успех можем да предположим, че Джими Хофа и Елвис Пресли са се събрали някъде в Атлантида и понеже им е скучно, си измислят логически загадки.

Тук е момента за малко пояснения понеже едва ли на много от читателите им говори нещо името Джими Хофа (а на някои вероятно е непознат и Елвис Пресли).

Хофа е американски профсъюзен деец борещ се за правата на работниците в САЩ, който мистериозно изчезва през 1975. Предполага се, че е убит от някоя голяма корпорация, защото се е явявал пречка пред тях. Тялото му обаче никога не е открито, а в Америка това е една от най-големите загадки, почти равна на това кой е истинския убиец на президента Кенеди. За по-младите читатели ще кажа и за Елвис Пресли. Това е певец с легендарен статус (нарича често пъти "Кралят"), който умира през 1977. Мнозина вярват в разни конспирации, че всъщност Елвис е жив, а смъртта му е инсценирана.

Но да се върнем на "Cicada 3301". Както вече споменах техните загадки са били решавани до последната. Какво обаче се случва с тези които ги разгадаят? Изглежда се случват различни неща, а можем ли и да бъдем сигурни, че това са били наистина последните загадки? Хиляди хора твърдят, че са стигали до края на някоя от поредиците, можем да вярваме, че не-малко от тях наистина са го направили, а не само да се хвалят. За жалост това, което ги е очаквало в края, като цяло е било пълно разочарование. А може би, не е така за всички, но тези което наистина са получили "голяма награда", си мълчат за нея. Носи се слух, че първите решили загадките получавали имейл с личен тест, който ако решат, биват наистина приети в организацията. 

Можем само да разкажем за тези, които са споделили своите преживявания.

Джоел Ериксон е изследовател в областта на сигурността, който случайно попада на загадките през 2012. Отначало разглежда цялата работа просто като упражнение за ума върху което работи през свободното си време, скоро обаче разбира колко сериозни са нещата. Първоначално използва собствените си знания по стенография и криптография, както и различни стенографски и декриптиращи програми за да разбие шифрите скрити в различни картинки и текстове. Но с напредването на загадките му се налага да излезе извън интернет. При дешифрирането на една загадка скрита в изображение, той получава телефонен номер намиращ се в щата Тексас. Обажда се и автоматичен глас му дава следващото направление. Скоро стига до 14 GPS местоположения по целия свят. На всяко място го чака QR-код като показания на долната снимка. Ериксон обаче не може да посети всички места, затова се свързва с хора живеещи там, които му помагат.


Най-накрая Ериксон разрешил всички загадки и последната го върнала обратно в интернет и по-точно в "дълбоката / тъмната мрежа".

Тук е момента отново да прекъсна повествованието за да дам повече информация за термина "дълбока" или "тъмна" мрежа (deep / dark net). Най-общо това е онази част от Интернет която не е достъпна без специални средства и/или пароли. Точните граници са малко размити. Някои включват абсолютно всеки сайт в който се влиза след идентифициране - което ще рече базите данни на различни университети където само преподавателите имат достъп, дори и официални сайтове също биха попаднали в тази категория - примерно в сайта на НАП за подаване на данъчни декларации се влиза с електронен подпис, съдържанието на тази система не е достъпна за всеки. Други включват в "дълбоката мрежа" само мрежи като TOR в които се влиза само със специален браузър. TOR е мрежа, която на теория осигурява анонимност на потребителите в нея, на практика обаче това не е точно така - има не малко случаи на хора занимавали се с престъпна дейност там, които са хванати. Все пак анонимността в TOR е малко по-добра и от това се възползват всякакви хакери, политически активисти борещи се за свобода в страни с диктаторски режими, параноици подозиращи, че постоянно ги следят, продавачи на оръжия и дрога, както и много извратеняци. "Дълбоката мрежа" заслужава може би отделна статия, още повече, че има и паранормални легенди свързани с нея - като например тази, че на най-дълбокото ниво живеят легендарни (извънземни / демонични) същества наречени "архонти", които тайно движат всичко в света.

Та, въпросният Ериксон получил адрес от "дълбоката" мрежа, набрал го в TOR клиента си и .... бил страшно разочарован понеже съобщението което го чакало гласяло, че организацията не приема никого друг, защото изглеждало, че твърде много хора работят заедно за да решат загадките, вместо да ги решават сами, както бил замисъла. Което е иронично - Ериксон сам разгадавал загадките, единствено ползвал помощта на хора в други страни за да види QR-кодовете. Други играчи действително си сътрудничели за самото решаване и получили по-голям достъп (като описания следващ случай). Може би пред Ериксон била затръшната врата, защото твърде късно стигнал до края, изпреварили го измамниците работещи заедно.

Все пак Джоел Ериксон придобил някаква представа за това кой стои зад "Cicada 3301". В интервю за списание "Fast Company" той споделя:

"Това най-вероятно е някаква тайна организация, която не е свързана с никоя правителствена или разузнавателна агенция. На базата на препратките в загадките - поемата "Агрипа" от Уилям Гибсън, "Сватбата между Небесата и Ада" от Уилям Блейк, "Книгата на закона" от Алистър Кроули - и постоянните им препратки към простите числа и т.н., те най-вероятно са интелектуалци, анти-конформисти, идеологически мотивирани и изглежда високо ценят логическото/аналитичното мислене. Изглежда споделят много от идеологията на крипто-анархията и олд-скул хакерите."

А за това колко голяма може да е организацията, Ериксон казва, че те трябва да се много добре организирани и подготвени, но това не значи, че са непременно голяма група:

"Всъщност достатъчен е един отдаден човек да го планира, но ако трябва да предположа, бих казал вероятно от 3 до 5 човека са основната движеща сила. Вероятно прекарват един до два месеца в подготовка. Аз мисля, че е възможно подобни предизвикателства да се подготвят и за по-кратко време, но не и с такова голямо внимание за детайлите както при 3301."

И докато Ериксон не е бил допуснат "зад вратата", Майкъл Гротус твърди, че е минал през нея (той също дава интервю за "Fast Company"). Казвам "твърди" защото си имам своите съмнения. Майкъл (подвизаващ се в интернет под псевдонима Tekknolagi) е 16-годишен тинейджър. Той обаче не е някакво дете-чудо, а просто си е сътрудничел с още 12 други играчи при разгадаването на загадките. Което е и ироничното в случая - Ериксон работи сам и показва търсените качества, но не е допуснат, а малкия "хакер" шмекерува и съответно минава през вратата преди да бъде затръшната заради шмекерите. А дали наистина минава?

Майкъл въвежда в браузъра тайния адрес и му се изписва поздравително съобщение, както и инструкции как да се регистрира за безплатна имейл услуга на която ще получи допълнителна информация. Информацията го насочва към нов TOR адрес, предоставя му и парола и потребителско име. Когато влязъл на въпросния сайт обаче, може да се каже, че и той бил разочарован. Вместо някаква потайна организация, попаднал на нещо като сайт с с около 20 членове, с форум, чат, табло за обявления и система за лични съобщения. На таблото за съобщения имало различни анотации за настоящите проекти на групата свързани с криптографията, шифроването, подобряването на анонимността в мрежата и създаването на нови видове софтуер с отворен код. На пръв поглед всичко изглеждало безобидно, но в чата сякаш се загатвало и за по-кофти дейности като инфилтриране на множество частни и публични организации като например компанията публикуваща списания "Conde Nast", собственик на много популярното "Wired". И макар като цяло да не приемал "Cicada 3301" за зли, младежът все пак останал с впечатлението, че са нещо потайно като масоните например.

Други странни неща също започнали да правят впечатление на Майкъл. Макар организацията очевидно да била пълна с брилянтни умове, комуникацията между тях била много неформална, често пълна с граматически и правописни грешки. Постепенно някои от членовете спрели да влизат и самото момче се отегчило и също спряло. Когато след време отново решило да влезе, сайтът бил свален.

Нищо обаче от казаното от Майкъл Гротус не може да бъде потвърдено, защото не е направил никакви снимки. Твърде възможно е да си измисля. Аз все пак мисля, че казва истината (просто думите му не звучат твърде сензационно). Също така мисля, че това всъщност не е била "наградата", а поредния тест, който Майкъл не е преминал. Това е била една последна психологическа проверка. Можеш да решиш всички загадки с помощта на други хора, но ако се държиш като 16-годишно дете във форума, бързо става ясно, че случайно си достигнал до тук и са го "отсвирили".

През 2015 няма нова поредица от загадки. Според някои групата вече не съществува. Според други обаче тепърва ще виждаме на какво е способна. Твърде вероятно е през миналите години да са набрали достатъчно нови членове, които не са се провалили на последния психически / поведенчески тест. Дали "Cicada 3301" не планира нещо голямо?

Източник

30 март 2015

Час и половина архивни НЛО кадри

От UFOTV са събрали час и половина различни архивни кадри на НЛО от 50-те години на ХХ век до сега. Обикновено филмите на тази група са добри и често съм ги слагал в блога. Не съм сигурен обаче дали това им творение също спада към добрите. Похвално е, че са си направили труда да съберат на едно място толкова много различни видео кадри, но няма никакво обяснение кое НЛО кога и къде е заснето. Това затруднява проучвателната работа. Добре, че на някои от оригиналните видеа е сложена датата в самите тях.

Ако все пак целта ви не е да правите проучвания, а просто да видите редица неидентифицирани обекти, то филма става за тази работа.

29 март 2015

Кладенците изпълняващи желания

Днес на много места като туристическа атракция има кладенчета или фонтани в които хората хвърлят монети и си пожелават различни неща. От къде обаче идва тази традиция?

Като много други традиции и тази изглежда идва още от времето преди създаването на писмеността. И също така вероятно се е появила на различни места, независимо едно от друго.

На снимката - подземно езеро в пещерата Лурей, Вирджиния, САЩ в което посетителите хвърлят монети за късмет:


В корените на тези вярвания стои почитта към водата като животворна сила. Фактически всички големи цивилизации по целия свят са възниквали около някакъв източник на вода - тя е служела както за пиене, така и за други важни дейности като поливането на растенията за изхранване. Големите водни басейни пък са служели за начин на придвижване и търговия, също и за защита на селището. Нищо чудно, че към всичко това древните народи прибавили към водата и магически свойства.

Вярвало се е, че водата има пречистващи свойства освен в пряк, така и в преносен смисъл. Потапянето във вода премахвало лошото.

Кладенец на желанията в Бармил, Шотландия


Келтските и германските племена вярвали, че в източниците на вода независимо от какъв тип и с каква големина, живеят водни духове, които ги пазят. Преминавайки покрай извор хората често казвали нещо на висок глас за да ги чуят тези духове. Пожелавали си да бъдат благословени. Може би при тези народи така тръгнала и традицията на "кладенците на късмета" - постепенно не само си пожелавали, но и оставяли нещо в замяна.

Римският писател Плийний Млади също разказва за съществуването на поне няколко извора където хората хвърляли монети и блестящи камъчета - става въпрос за втори век преди н.е.

Фонтан на желанията в Хавай

Във Великобритания е изследван един кладенец посветен на келтската богиня Ковентина. В него са намерени монети, копчета, стъкълца, игли, керамика. Все неща без особена стойност. Дори и монетите са били с малък номинал, в съответното време е имало по-ценни монети, но те не са хвърляни. Това показва, че стойността на даряваните предмети няма връзка с големината на желанието.

Чешир, Англия

Дори и днес хората продължават да поддържат жива тази традиция, макар да знаят, че това са суеверия. Изчислено е, че през 2006 туристите са хвърлили близо 3 милиона английски лири в късметлийските фонтани и кладенци на Великобритания.

Източник

28 март 2015

Дух в лондонското метро (видео)

Дух? Самоубиец? Дух-самоубиец??
Снимката е част от видеоклип, заснет в лондонското метро. Фигурата е невъзможно да се види при възпроизвеждане на видеото с нормална скорост, докато при превъртане на бавни обороти се забелязва. Какво е това? Призрак? Илюзия? Истински човек? Да се надяваме, че е едно от първите две!


Източник

27 март 2015

Цветни капки вода се държат като живи организми

Учени от университета в Станфорд са били удивени от резултатите от проведен експеримент. Когато поставили цветни капки от вода и пропиленгликол върху стъкло, те започнали да се движат като съвсем живи организми - свързвали се, гонели се, едни бягали, други ги преследвали, поглъщали се, разцепвали се...

Пропиленгликолът е органична молекула, многоваленен алкохол с две хидроксилни групи. За оцветители били използвани бои за храни.



Какво по дяволите се случва? Според учените този ефект се дължал на изпарението на водата и с това се получавала разлика във влажността между две отделни капки.

Наука

Вероятно е така, както го обясняват учените. И все пак може би този експеримент може да хвърли повече светлина върху това как живата материя се е зародила от неживата. Първоначално неживи капчици с органични молекули на базата на чисто химични и физични процеси са имитирали днешното поведение на живите организми.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Два различни вида дават общ потомък 60 милиона години след като са се разделили

26 март 2015

В дебрите на католическото малоумие

Въпреки заглавието, далеч съм от мисълта, че всички католици са малоумни, предполагам болшинството от вярващите са съвсем нормални и разумни хора, поне се надявам да е така. Далеч съм и от мисълта, че само в католицизма има малоумия. Такива могат да бъдат открити във всяка една религия. Но понеже темата на статията е конкретно за католическия папа, няма да разказвам що за неща съм откривал и по другите вярвания.

Преди няколко години се случи нещо немислимо - тогавашният папа Бенедикт XVI подаде оставка. Това предизвика много спекулации понеже обикновено папите остават на този си пост до края на живота си. Новият папа Франциск (избран на 13 март 2013) наскоро също предизвика фурор с една своя реплика:

"Имам чувството, че моят понтификат (папско управление) ще бъде кратък...Смътно чувство, че Бог ме е избрал за кратка мисия"

Том Хорн е писател, за който в оригиналната статия се твърди, че е познал, че Бенедикт XVI ще подаде оставка. Сега той коментира думите на новия папа. Според него Франциск вярва в древно пророчество и мисли, че ще го убият. Още при "излизането в пенсия" на стария папа се заговори за това пророчество. Според него, 112-тият папа ще е последния, след което ще настъпи унищожението на Рим и ще дойде Съдният ден. Това би трябвало да е Франциск, макар че според самото пророчество името на последния папа трябва да е "Петър Римлянина". Може би знаете, че имената на папите не са първородните им имена, те си ги избират едва след като заемат този най-висок пост. Настоящият е с истинско име Хорхе Марио Берголио. Мнозина очакваха да избере именно името "Петър", но за тяхна изненада той избра "Франциск".

А може би все пак и Петър е на линия - Франциск е назначил за свой държавен секретар италианец с име Пиетро Паролин. Според мнозина така пророчеството се оказва вярно - Пиетро е италианската форма на името "Петър", а щом е италианец значи може да се приеме за римлянин. Доста свободно тълкуване и нагласация според мен - Пиетро е популярно име и все щеше да се намери някой във Ватикана с това име.

Том Хорн припомня и "Чудото от Фатима". Фатима е град в Португалия край който на 13 май 1917 със сигурност става нещо необичайно. Официалната версия на църквата е, че Дева Мария се явила на три деца и направила три предсказания. Изследователите на НЛО пък имат своя версия на събитията, която естествено включва извънземните. "Чудото от Фатима" вероятно заслужава отделна статия и затова няма да го разглеждам подробно тук, единствено ще спомена това което евентуално има връзка с настоящия папа. Последното от трите предсказания според мнозина описва атентата срещу папа Йоан Павел II. Том Хорн обаче смята, че то всъщност се отнася за новия папа. В него се говори за град, разпознат от много като Ватикана, в който много свещеници (включително и "епископ в бяло") са насилствено убити от бойци, които лесно може да си представим като терористите от "Ислямска държава". Това им е удобното на предсказанията - че всеки може да ги нагажда към каквото си иска. "Епископът в бяло" може да е както Йоан Павел II, така и настоящия папа Франциск. В убийците някои виждат Али Агджа извършил атентата срещу Йоан Павел II, други припознават "Ислямска държава", която в типичен стил действително се закани да превземе Рим до 2020 година.

Дали наистина Франциск вярва в пророчеството, че е последен папа и след него идва Страшния съд? Може би Том Хорн е усетил какво си мисли, а може и просто да спекулира. Във всеки случай аз не съм от вярващите в подобни апокалиптични пророчества.

Друг автор Джером Корси също не вярва, че някакви древни предсказания са в основата на честата смяна на папите напоследък. Според него може и Франциск да подаде оставка и това всъщност ще е с цел административна реформа. Папството да стане длъжност с мандат така както президентите на различните държави стоят на този пост 4 или 5 години след което се сменят.

Това обяснение звучи доста по-"земно", но съм скептик и за него. Църквата (особено римокатолическата) трудно се реформира - да вземат първо да разрешат абортите, презервативите и разводите, а след това да мислят за "административни реформи".

Източник

25 март 2015

"Зона дел Силенсио" - градската легенда от която се изкарват пари

Дълбоко в пустинята на северно Мексико, между щатите Дуранго, Чихуахуа и Коахулия се намира "Зона дел Силенсио" (Zona del Silencio) или на български "Зоната на тишината". Друго нейно название е "Тихата зона на Мапими" заради намиращия се наблизо едноименен град. Легендата разказва, че в тази местност не могат да се получат електормагнитни трансмисии, радиото не работи, компасът не показва към магнитния север, а флората и фауната са с необичайни мутации. През годините към това са се прибавили срещи с извънземни, падащи от небето "горещи камъчета" и какви ли не още паранормални феномени. Това привлича туристи и търсачи на необичайното от целия свят.

Всичко започва през Юли 1970-та. Американска военна база край Грийн Ривър, щата Юта провежда ракетен тест. Ракетата обаче се отклонява на юг, пропътува 400 мили (над 600 километра), прекосява границата и пада в мексиканската пустиня край град Мапими. Веднага е изпратен екип да я прибере. Претърсването трае три седмици, когато ракетата е намерена, американците построяват самолетна писта на мястото за да си я приберат със самолет. Цялата операция е много потайна и това естествено поражда много слухове сред местните хора.

Разказва се, че американците наели някой си Джейми, местен жител, който да охранява ракетата от любопитни и вандали. На Джейми му харесали вниманието и парите, които получавал и след като военните си заминали, започнал да мисли за строежа на хотел заедно с двама притежатели на земя в района. Някои казват, че именно Джейми е този, който създава легендата. Местните медии, жадни за сензации на драго сърце публикуват историите му.

А според тези истории, в района има странни магнитни аномалии, които отблъскват радио излъчванията и карат стрелката на компаса да се върти безспирно. Магнитните вълни от аномалията са толкова уникални, че дори привличат материали от горните слоеве на атмосферата - именно те са привлекли американската ракета. Като допълнително доказателство се посочва и падането на един метеорит през 1969 година.

Започва да се твърди, че феноменът за първи път е описан от Франциско Сарабия, мексикански пилот. Той бил казал, че докато летял над местността неговото радио мистериозно замлъкнало. Други хора пък започнали да твърдят, че са виждали НЛО или падащи предмети при безоблачно небе.

В днешно време стотици хора идват в района. Местните ги наричат "зонери" (zoneros). Обикновено са изненадани, когато виждат, че радиата и компасите им работят напълно нормално. Тогава местният им водач търпеливо им обяснява, че зоната се мести и е трудно да се намери.

Самите местни не вярват в "Зоната на тишината". Обикновено като ги питат, отговарят с хумор, че не са виждали странни неща в пустинята, само странни хора (туристите). За мнозина от жителите на района, тези туристи са източник на приходи - служат им като водачи или им продават напитки и храна, за други обаче са досада.

Разправя се дори нещо като виц. Един местен жител бил попитан от група туристи, къде може да бъде намерена зоната. Той им казал да вървят по пътя докато видят марсианци да скачат от едната му страна до другата. Туристите му повярвали и му благодарили.

Източник





ПОДОБНИ СТАТИИ:




Блатото Беър Крийк в Алабама




Няколко скрити камери с фантастични мотиви

24 март 2015

Човек от САЩ се оплаква от тормоз от извънземно семейство

Човек от Кънектикът се е свързал наскоро с НЛО-изследователската организация MUFON. Той има интересна история - смята, че голямо семейство от "извънземни същества" го мразят и нарочно го тормозят. Според човекът, предпочел да остане анонимен, извънземните притежават "кораби с много различни размери".

"Продължавах да чувам хора в избата и отидох да проверя" - описва преживяванията си човекът - "за моя изненада там бяха мъжки, женски, деца, по-възрастен мъжки и женска, които предполагам са родителите на по-младите в групата".

Съществата са описани като "човекоподобни", но не са дадени повече детайли. Но за това пък ги определя като добри катерачи, които използвали високите борови дървета в собствеността му за да се качват и слизат от летящите си кораби. Очевидецът разказва, че те може също така да носят някакви анти-гравитационни устройства.

"Изглежда имат някакъв начин да манипулират прозорците в къщата ни и да ги отварят без да ги докосват" - продължава своя разказ потърпевшия. Първоначално проявявали "приятелско" държание.

"Те говорят много ниско. Сега като си помисля, техните устни не се мърдаха".

Но приятелското отношение свършило.

"Има проблеми с извънземните. Изглежда мислят, че не съм се погрижил за едно от децата което умря".

Човекът е помолил MUFON да се свържат директно с него, защото се страхува, че хуманоидите може да го отвлекат. Не е приложил снимки или видео на съществата, защото "идват и си отиват бързо".

"Камерата на телефона ми ги прогонва" - завършва своя разказ човекът.

Източник

23 март 2015

Прокълнатите дървета

Известни са много истории за прокълнати къщи, кукли и дори самолети. Има обаче и не-малко дървета които имат тази слава. Следва подборка на някои от най-известните.

В окръг Съмърсет, Ню Джърси, САЩ, насред необработвано поле се намира най-известното американско прокълнато дърво. Това е стар дъб с множество мъртви и извити клони, той прилича на ръка на скелет протегнала се към небето. Местните са го нарекли "Дървото на дявола". Разказва се, че това дърво станало прокълнато, когато преди много години един фермер, който живеел наблизо, избил цялото си семейство, след което се обесил на него. Легендата се родила.

Години след трагичната смърт на фермера и семейството му, в близост до дървото расистите от "Ку Клус Клан" си направили щаб. Разказва се, че те използвали този дъб за убийства, бесения, линчове. Дървото сякаш започнало неистово да поглъща душите на всички убити край него и дори самото то да подбужда хората към насилие.

Появил се и слухът, че всеки който не прояви уважение към дървото, ще бъде застигнат от лош късмет и дори може сериозно да пострада. Според легендата, едно от най-лошите прояви на неуважение е да се изпикаеш върху дървото. Обикновено такива хора са застигнати от голямо нещастие - при пътна катастрофа или някакъв необичаен инцидент. Казват, че е достатъчно само да говориш неприлични и обидни неща край "Дървото на дявола" и то ще се разгневи.

Това е истинска снимка на дървото:


Около дървото има и много други странни неща. Казват, че то излъчва необичайна топлина и около него не се задържа сняг, дори и в най-студените зими. Някои разправят, че наблизо има и една скала, която също излъчва топлина, има дори твърдение, че този голям камък е истинска врата към Ада.

Някои хора пък казват, че са чували зловещи звуци като са си допирали ушите до ствола му - вой, писъци, плач и дори зловещ детски смях. Понякога се чуват и силни бумтящи звуци, които сякаш идват от дълбините на дървото.

Една градска легенда твърди, че който докосне дървото, а след това се храни в ресторант, ще види как ръцете му необяснимо почерняват.

Може би най-странния слух е, че понякога хора които се приближат близо до дървото, са прогонвани от там от мистериозен черен пикап. Този автомобил ще ги преследва и тормози още известно време далеч от дървото и изведнъж ще се разтвори във въздуха, все едно никога не е съществувал.

Известно е също така, че дървото привлича светкавиците, но най-странното е, че макар да е било поразявано много пъти, не е понесло щети от тях, нито някога са предизвиквали пожар. Някои хора, които са докосвали дървото, казват, че се е случвало да усетят статично електричество. Понякога зарядът е бил толкова силен, че ги е отхвърлял назад.

И въпреки тези истории за лошите неща, които се случват на всеки, който си позволи да не уважи дървото, това вместо да спира хората, изглежда още повече ги ентусиазира да пробват да направят някоя глупост. Славата на "Дяволското дърво" се носи из целите Щати и през години е имало много опити то да бъде отрязано. Учудващо, но дървото устоява на тези опити за вандализъм (не е ясно какво се е случило с опитвалите), по ствола му има много белези оставени от кандидат-секачите. Още по-странно е, че има и друг вид белези - сякаш оставени от лапите на голям звяр.

От време на време се съобщава, че на дървото са виждани примки на бесилки (понякога с изображения на хора в тях) - най-вероятно оставени от шегаджии, но можем ли да бъдем сигурни...

Преди няколко години дървото е поставено под защитата на близкия град Бернардс. То все още е достъпно за посетители, но е оградено с телена ограда (на снимката) за да спира вандалите.


"Дяволското дърво" не е единственото прокълнато дърво в САЩ. На около 25 километра южно от Кисими, Флорида се намира "Дъбът на мъртвеца" - или поне така твърди легендата. Историята разказва, че някога испанците обезглавили под дървото човек, който хванали с бял откраднат кон. Твърди се, че духът без глава и до днес обикаля около мястото и прогонва тези, които се приближат твърде близо. Тази легенда е добре известна в района, но изглежда никой не знае кой точно от многото дъбове е въпросното дърво.

Друго призрачно дърво може да бъде намерено край Помфрет, Кънектикът. Не далеч от покрайнините на този град се намират развалините на едно село известно като Бара-Хак. То е възникнало още по времето на гражданската война в САЩ, но днес е само рушащи се каменни стени и обрасли с растителност руини. Сред това изоставено място се намира един бряст с който се свързват паранормални събития. Казват, че за първи път робите на човек на име Джон Рандал забелязали нещо странно свързано със стария бряст издигащ се насред гробището. Негрите твърдели, че са виждали около него духовете на наскоро починалите, както и диви животни със светещи очи с размерите на дете.

В днешно време от дървото е останало само един пън, но странностите продължават. Хора казват, че в близост до него са чували звуци от коне, човешки говор, кучешки лай. Други са виждали светеща сфера да обикаля около дървото, но най-зловещ е призракът на бебе виждано в фантомните несъществуващи клони на бряста.

А в Нова Англия (най-източната част на САЩ състоящ се от 6 щати) направо гъмжи от легенди за прокълнати и обладани от духове дървета. Твърди се, че ако се движите по изолирания път "Улф Айлънд Роуд" сред горите на Масачузетс, когато минете покрай едно старо гробище може да видите висящи от дърветата призрачни тела. Разказва се, че това са духовете на войници пленени при засада и обесени по времето на войната крал Филип.

В Масачузетс също така се намира голям явор наречен "камшиченото дърво". Разказва се, че там по брутален начин е наказан с камшик един шейкър. Шейкърите (Shaking Quakers) били религиозна група живяла в района преди да бъдат насила изселени от там през 1782. Разказва се, че всички които са участвали в наказанието над човека, умрели скоро след това. А дървото се счита за прокълнато.

Край град Сеймор се намира друго дърво с лоша слава. Някога един човек се обесил на него. От тогава понякога се вижда неговият призрак да виси от клоните, а често на автомобилите които преминават под дървото им изгасват двигателите.

Друго прокълнато масачузетско дърво се намира в гробището край град Борн. Това гробище започва да функционира през 1803, а когато през 1909 започва да се строи един воден канал в района, мъртвите от друго гробище също са преместени тук. Това пренасяне било извършено толкова припряно, че много от починалите били погребани под грешни надгробни плочи. Това изглежда не се харесало на духовете, защото от тогава много призраци започнали да се появяват. Край входа на гробището има старо дърво с извити клони, то изглежда така сякаш някой се опитва да се измъкне от него. Освен това около дървото може да се усети миризма на цигарен дим, макар никой да не се вижда да пуши.

"Западният бряг" също има своите прокълнати дървета. На брега на залива Монтерей има стар кипарис, който по някакъв начин се свързва с призрака известен като "жената в дантелата". Това е един дух за който се твърди, че се навърта около самотния път наблизо, особено в мъгливи нощи. Според някои понякога причинява автомобилни катастрофи. Освен това във водата в близост до дървото умира необяснимо един сърфист. Снимка на въпросния кипарис:


Не само в САЩ има подобни легенди. Да посетим провинция Онтарио в Канада. Край едно старо летище се намира старо извито дърво с много клони. Разказва се, че през Втората Световна Война под него са поставени телата на жертви на самолетна катастрофа. Това сякаш го "заредило с енергия" и накарало корените му да израстат дълбоко в земята. Говори се, че ако се приближите до дървото, ще чуете граченето на хиляди гарвани, макар че няма да видите нито един сред клоните му. Освен това дървото причинява дълбоко чувство на безпокойство сред хората наоколо.

Следва дърво от Индия. В село Манглоджоди, щата Ориса има едно дърво от вида пийпал (peepal), спадащ към рода на фикусите. До него никой не смее да се приближи. Легендата твърди, че някога семейството на богат търговец от Бомбай били на почивка в селото, защото бащата бил родом от там. Синът по това време бил в Америка, но дъщерята Айеша била там. Тя била очарована от живота в провинцията и по цял ден се разхождала наоколо. Минавайки покрай дървото, тя усетила приятен аромат и се приближила за да види от къде идва. С изненада видяла прекрасно цвете от непознат вид да расте сред клоните му, което е странно - не е известно каквито и да е цветя да растат по пийпал дърветата. Младата жена се покатерила и го откъснала.

Същата вечер Айеша била връхлетяна от неочаквана треска и легнала на легло. През нощта родителите и били събудени от силни писъци от нейната стая. Втурнали се и с ужас видели как дъщеря им се рее във въздуха над леглото. Семейството я натиснало обратно в кревата, но дълго време някаква невидима сила се мъчела да я вдигне отново. На следващия ден Айеша умряла, но преди това тихо прошепнала, че дървото ще убие 21 човека. По-късно един от селяните ще разкаже как е видял дъщеря им да откъсва цветето от дървото и как странна бяла сянка я е последвала.

В селото се разнесъл слуха, че младото момиче е станало жертва на вещица на име Комила, която някога живеела в района. Хората я хванали, че използва черна магия за да краде душите на млади момичета под 21 години, за да увеличи собствените си сили и да удължи живота си. Тя била линчувана от разгневените селяни и погребана под дървото. Духът и обаче все още търсел млади жени като Айеша. Казват, че единствения начин да бъде развалено проклятието, е да бъде намерено тялото на вещицата, изкопано и изгорено. Братът на починалото момиче - Раж се върнал от Америка и се заел да свърши това. Но докато търсел тялото, той бил сериозно наранен от дъжд от бодли и камъни. Безплътен глас го предупредил никога да не се връща.

От тогава легендата продължава да живее. Злият дух на вещицата все още обитава дървото и е особено активен на здрачаване, тогава селяните минават по дълги заобиколни пътища, само и само за да не се приближават. Но дори и през деня местните хора не се осмеляват да дойдат при дървото. Казват, че който го докосне, ще умре мъчително - обикновено кашляйки кръв. Местните все пак се опитали да изкоренят растението. При този опит, едно 19-годишно момче внезапно се свлякло на земята, почнало да кашля кръв и скоро умряло. Преди това обаче казало, че вижда призрачна бяла котка сред клоните. Хората пресмятат, че досега дървото е убило 7 човека, доста далече от числото 21.

В края на краищата дървото само паднало от старост, останал само дънера му. Въпреки това селяните твърдят, че проклятието продължава да действа и няма да спре докато наистина не вземе душите на 21 човека.

В Гвиана пък се твърди, че има едно памуково дърво, което стои насред магистралата. Когато някога строителите на пътя дошли за да разчистят местността, местните ги предупредили, че това дърво е прокълнато. Това обаче не спряло работниците и те тръгнали да го режат. Обаче всеки, които се опитал да го направи, умирал веднага. Това толкова ужасило строителите, че те оставили дървото между двете платна. Снимка обаче не е приложена.

В Дубай, ОАЕ има една заградена с ограда площ близо до игрище за ръгби. В нея има шест дървета за които се твърди, че всеки, който мине под тях, ще бъде погълнат от създанията, които живеят в тази своеобразна малка гора. Мнозина твърдят, че са виждали духове и джинове сред клоните им. Един човек се е блъснал с колата си в тях и преди да умре е промълвил, че вижда джин да се рее над него. Разказват още, че всеки който се опита да отреже дърветата ще умре, а трионите отскачат от стволовете. Затова, сега когато там трябва да се строи мост, хората не смеят да отрежат дърветата, а мислят да ги преместят.

Може би все пак има някакво рационално обяснение за последната арабска легенда. Установено е, че този вид дървена отделят много въглероден двуокис, който може да причини чувство за безпокойство, дори халюцинации, може би от там е тръгнала легендата за джиновете сред клоните.

Източник

22 март 2015

Хората в древността не са виждали синьо?

Изглежда хората от древността (с едно изключение) не са виждали цвета познат ни като "син". Такава дума липсва в древните гръцки, китайски, японски и еврейски текстове. Защо? Твърде вероятно е просто защото не са го виждали.

В "Одисея" Омир описва морето като "винено тъмно". През 1858 един учен обръща внимание на още странни неща свързани с цветовете в това произведение. Става въпрос за Уилям Гладстон, който по-късно ще стане министър-председател на Великобритания и на който има кръстена улица в София. Омир с охота описва дрехи, брони, оръжия, животни и т.н. Но желязото и овцата са виолетови, а медът зелен. Гладстон решава да преброи всички споменавания на който и да е цвят. Черното е споменато почти 200 пъти, а бялото 100. Останалите цветове са много редки. Червеното има под 15 споменавания, а жълтото и зеленото под 10, синьото липсва. Тогава Гладстон решава да прегледа и други древногръцки текстове - резултатите са същите, няма дума която да съответства на цвета "синьо".

Сякаш древните гърци са живели в един сивкав и убит свят, лишен от цвят, предимно черно-бял и металически, със спорадични проблясвания на жълто и червено. Гладстон решил, че това е нещо уникално за гръцката култура, но филологът Лазарус Гайгер продължил неговите изследвания и установил същото и при други народи.

Гайгер проучил исландските саги, Коранът, древните китайски истории и древната версия на Библията написана на иврит. За хиндуистките ведически химни, той пише, че повече от 10 хиляди реда са посветени на описанието на небесата. Няма друга по-честа тема. "Слънцето и зората, деня и нощта, облаците и светкавиците, въздуха и етера, всичко се разкрива пред нас отново и отново...но има нещо което никой няма да научи от тези древни песни...и това е, че небето е синьо".

Няма синьо, поне не по начина по който го знаем днес - не са го различавали от зеленото и по-тъмните оттенъци. Гайгер започва да търси кога думата "син" се е появилa в съвременните езици и открива странна схема по целия свят.

Във всеки език изглежда се появяват първо думи за черно и бяло или тъмно и светло. Следващия цвят който се "появява" е червеният - цвета на виното и кръвта. Следва жълтото и по-късно зеленото (макар че в някои езици жълтото и зеленото си сменят местата). Последният от основните цветове винаги е синият.

Единствената древна култура която има дума за синьо, това са египтяните, и едва ли по случайност, това е единствената култура, която е можела да произвежда синя боя.

Като се замислим, синьото не се появява твърде често в природата - почти няма сини животни, сините очи са редки, а почти всички сини цветя са култивирани в по-късни времена от човека. Имаме, разбира се, небето, но както Гайгер показва, дори и текстове посветени на него, не го описват като "синьо". Как да си обясним това?


Един изследовател Гай Дойщер провел интересен експеримент. Той между другото е автор на книгата "През езиковото стъкло: как светът изглежда различен в другите езици". Казват, че първият въпрос на децата бил "защо небето е синьо?". Този учен отгледал дъщеря си като внимавал никога да не описва какъв цвят е небето. Един ден той я попитал какъв цвят вижда като погледне нагоре. Алма, неговата дъщеря първоначално въобще нямала идея - небето било безцветно. Евентуално започнала да го описва като бяло, а по-късно вече и като синьо.

И така хората не са ли виждали синьото в древността щом не са имали дума за него?

Малко е трудно да се каже, ние не знаем какво е накарало Омир да говори за "винено тъмно" море и виолетови овце, но знаем, че древните гърци и другите народи са имали същата биология като нас и следователно същите възможности да виждат цветовете.

Но наистина ли можем да видим нещо, ако нямаме дума за него?

Учен на име Джулс Давидоф посетил Намибия за да търси отговор на този въпрос. Там има едно племе което говори на език, който няма дума с която да се отличава "синьото" от "зеленото".

Той показал на хората от племето кръг с 11 зелени квадратчета и едно синьо. Помолил ги да му покажат различното квадратче. Ние лесно можем да го забележим, но повечето от племето не могли, а на тези които успели им отнело много време и правили грешки.


И макар това племе да няма дума за синьо, те имат няколко думи за различните нюанси на зеленото. Във втори експеримент Давидоф им показал 11 зелени квадратчета като едно от тях било със съвсем лек по-различен оттенък. Хората веднага го показали. Вие можете ли да го видите? Пробвайте се...


Отговорът следва малко по-надолу.....

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.


Давидоф казва, че без да има термин за конкретен цвят, без начин да го идентифицираме като по-различен, за нас е доста по-трудно да забележим уникалността му, макар нашите очи да са същите като очите на тези, които имат дума за цвета.

Източник

Това не е съвсем нова теория макар че за първи път я виждам свързана с цветовете. Преди време в един научнопопулярен филм се разказваше, че когато първите кораби на Христофор Колумб се появили край бреговете на "Новия свят", живеещите край морето индианци не ги видели, макар да се извисявали на метри от тях....Не знам дали това беше алегория или го казваха буквално, но съм сигурен, че много необичайни неща минават край нас без да ги видим, просто защото не мислим за тях, не вярваме в тях или дори нямаме думи за тях - все пак "извънземни" е сравнително нова дума, дълги векове английската дума за тях е значела просто "чужденец"...

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Динозаврите може би са се дрогирали




Произходът на пиратското знаме