21 септември 2014

МКС пуска в орбита сателити без разрешение

Международната Космическа Станция има специално устройство (подобно на оръдие) за изстрелване на микро-сателитите известни като "CubeSat". Това се извършва по команда от екипажа или от командния център на Земята. Преди няколко седмици обаче станцията самоволно е пуснала в орбита два сателита. На шега - може би след време в учебниците ще пише, че ето така е почнал бунта на роботите и изкуствения интелект.


На 4 септември 2014 командирът на станцията Стийв Слансон тъкмо поставял кръвни проби във фризера, когато забелязал, че външните шлюзове за изстрелване на микро-сателитите са отворени. Веднага информирал контролния център в Хюстън от където установили, че наистина два сателита са напуснали станцията.

Това не се случва за първи път. На 23 август т.г. други два "CubeSat" сателита са изведени в орбита самоволно. Това значи, че от общо изстреляните досега 12 такива мини-апарата, една трета е напуснала станцията не по човешка команда.

С програмата "CubeSats" се цели изстрелването на 100 сателита, които в реално време ще правят снимки на нашата планета и ще ги предоставят в интернет.


Източник

Да, много интересна новина. В статията се намеква за една хипотеза - че бордовия компютър на МКС се е самоосъзнал и е започнал да мисли. Преди обаче да я разгледам, нека малко да поспекулирам с други теории, подсказани ми от коментарите под оригиналния материал.

Това, че никой не си признава, че е изстрелял сателитите в орбита, не значи, че не е направено от човек. Може би някой от екипажа е таен агент на нечие правителство, който има секретна мисия. А щом може и от Земята да се задейства изстрелването, защо това да не е хакерска атака. "CubeSats" имат за цел да снимат планетата и да дават пълен достъп до заснетото в интернет. Сигурен съм, че не е едно и две правителства биха с удоволствие саботирали този проект.

А ако не е виновен човек, защо това да не е извършено от дух/полтъргайст/фантом? Според общоприетите представи духове се появяват на места където е умрял някой, но не винаги. На МКС не е имало смъртни случаи, но ако предположим, че духовете наистина съществуват, защо някой пакостлив и любопитен призрак да не е достигнал до станцията?

А може и извънземните да са поели контрола над оръдието за изстрелване....

Но да се върнем на първоначалната теза - за самоосъзналия се изкуствен интелект. Най-вероятно тези изстрелвания се дължат на някаква техническа/софтуерна грешка. Но пък е твърде вероятно едно изкуствено съзнание да е резултат от именно такава грешка, а не от целенасочено разработване и изследване в научни лаборатории. Все пак има теория, че самият земен живот се е зародил като грешка и със сигурност се е развил до днешното си многообразие благодарение на грешките (мутациите). Има теория, че дори появата на самата Вселена е плод на грешка, случайна флуктуация във време-пространството. Така, че нищо чудно някоя компютърна грешка да даде началото на нещо неочаквано. Има такива мнения, че първият истински Изкуствен интелект няма да е дело на някой университет, а ще е случайно самоосъзнала се голяма компютърна система....като търсачката на Google например.

И последно по тази теория - един отделен пример. Много от почитателите на компютърните игри сигурно знаят какво е Steam, но все пак ще обясня за другите (и за тези които предпочитат да свалят пиратски игри вместо да си ги купуват). Steam е дигитална платформа за продажба на игри, която аз често ползвам. Няма да им правя реклама, нито ще разсъждавам защо е по-добре да се играят легални игри вместо пиратски. Спомням си веднъж беше станала някаква грешка и в профилите на много играчи взеха да се появяват игри, които те не са купували. Голям смях падна тогава и дори имаше шега, че Steam се е самоосъзнал и е започнал да раздава подаръци на хората. Шега, ама тогава се замислих дали наистина е възможно. Това е една сложна система, която управлява няколко милиона профила. Следи за хакери и за това самите играчи да не "хитруват" примерно купува легално една игра, а пробва да я качи на 10 различни компютъра. Освен това има много допълнителни функции като форум, "пазар" където играчите продават различни дигитални стоки, както и "работилница" в която хората създават нови предмети, нива, чудовища и т.н. за редица игри. За да работи всичко това нормално, Steam трябва наистина да е една необикновена платформа. Освен това в нея са достъпни хиляди игри, в много от които са заложени различни алгоритми, близки до изкуствения интелект. В не малко игри са заложени реални физически закони. Знам за поне една игра в която темата пък е химията. Ако Steam по някакъв начин започне да използва алгоритмите вложени в игрите, това ще му даде невероятна мощ...и нищо чудно и да започне да "мисли".

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Фенове-роботи по стадионите!




Планктон е открит върху Международната космическа станция

20 септември 2014

От архивите: смъртен случай в Австралия с древноперсийска връзка

На 1 декември 1948 на плажа в Сомъртън, Аделаида е намерено мъртво тяло. То принадлежи на мъж на средна възраст, в добра физическа форма и добре облечен - с костюм, вратовръзка и елегантни обувки. Въпреки топлото време (през декември в южното полукълбо е лято), човекът носи пуловер и сако. По тялото му няма видими следи говорещи за причината за смъртта. Никой не го разпознава, няма и документи. Етикетите на дрехите му са старателно премахнати.


Единственото което полицията намира дълбоко в един от джобовете на човека е малко навито на руло парче хартия на което са напечатани думите "Tamam Shud". Оказва се, че това са последните думи от рядко копие на персийския сборник с поеми известен като "The Rubaiyat of Omar Khayyam". Самите думи могат да се преведат като "край".


Въпросната творба за първи път е преведена на английски от викторианския писател Едуард Фиджералд през 1859. Смята се, че е написана през 12 век от Омар Хаям (на долното изображение) - персийски поет, астроном, философ и математик. Темата на това произведение е "Carpe diem" - популярен израз който може да се преведе като "грабни момента", "живей днес", "живей за мига". Поради това разследващите предположили, че човекът може да се е самоубил с някаква отрова (нещо което не е потвърдено от лабораторните анализи) - един вид постигнал всичко в живота си и няма за какво повече да живее.



Така и не се установява от какво точно е починал мъжа. Макар да е бил намерен на брега, явно не се е удавил - нещо което лесно се разбира. През 1949 е намерена и самата книга от която са откъснати двете финални думи. Някой, може би самият мъж, я оставя на задната седалка на незаключен автомобил, седмица или две преди да бъде намерено тялото. Собственикът на колата предава книгата в полицията, но пожелава да запази анонимност. Разследващите органи с изненада намират надраскани букви на гърба на книгата. Детективите предполагат, че това е секретен код, което веднага променя първоначалната им версия за самоубийство. Студената война вече се е развихрила и не е изненада, че полицията предполага, че човекът е бил съветски шпионин убит от неизвестен негов враг. Макар от тогава да са се минали 65 години, все още нито едно правителство или агенция не е признало, че този човек е бил техен агент. А шифърът остава неразгадан и до днес, макар отдавна да е станал публично достояние.


Безименният човек отнася своите тайни в гроба, но историята сякаш има странно продължение. През Юни 1949 на морския бряг на 20 километра от Сомъртън са открити двегодишно момче и баща му обявени от няколко дни за издирване. Момчето е мъртво, а баща му е в безпомощно състояние, в последствие той е настанен в психиатрично заведение. Причината за смъртта на детето и за лошото състояние на мъжа не е установена. Явно бащата след като е дошъл в съзнание нищо не е могъл да обясни, вероятно си е загубил ума и затова са го настанили в психодиспансер. Този случай прилича на предишния по това, че също не е ясно какво им се е случило - дали не става въпрос за някаква трудна за засичане отрова? Освен това са намерени сравнително близо - 20 километра не са нищо за разстоянията в Австралия. Изглежда разликата е в това, че не са с неустановена самоличност - поне така се разбира от оригиналната статия на английски. Има още един интересен момент - човекът, който ги е намерил твърди, че е видял местоположението им в съня си предишната нощ. Дали обаче самият той не е убиеца? Не е ясно дали полицията го е разследвала...

Също така, когато историята за мистериозния човек от Сомъртън се разчува, се припомня един предишен случай развил се три години по-рано. Човек на име Джозеф Маршъл е намерен мъртъв в парк в Сидни. На гърдите му лежи отворено копие на "The Rubaiyat of Omar Khayyam". Предполага се, че е отровен.

Дали книгата не е прокълната и да носи по някакъв начин злощастие?

Източник

19 септември 2014

Читателска история: призрак в стара селска къща?

Искам да споделя едно свое преживяване. Преди 3 - 4 години заведох майка ми на село по работа и започнах да отключвам къщата и стайте. Оказа се, че нямам ключ от стаята в която щеше да нощува тя. Бравата беше от онези старите, които от вътре имат палче за избутване на резето, но отвън се отключва само с ключ. След като нито един от наличните ключове не влезе в отвора, реших да си направя шперц от пирон. Намерих един в гаража и се върнах да пробвам дали ще влезе в горната дупка на ключалката. Оказа се, че е по дебел и влиза само върха му. Междувременно
докато пъхах с лявата ръка пирона, с дясната държех дръжката на вратата, неволно я натиснах и вратата се отвори (преди това я бях натискал поне десет пъти , даже и с рамо бях бутал евентуално да изкъртя резето). Шока беше в това, че резето беше извадено докрай, а насрещника си беше на мястото и беше непоклатим. В следващия миг майка ми, която беше седнала на верандата извика и аз изскочих при нея. Гледаше втренчено в портата на двора. Погледнах и аз натам и видях за миг безплътен силует на жена със забрадка, която бързо излезе през портата и изчезна зад оградата.

Майка ми промълви "Видя ли това?!" "Баба" - отговорих аз (а тя бе починала преди 20 години). Влязох вътре и започнах да експериментирам с бравата.Опитах да я затворя, така, както я бях отворил с извадено резе - не стана. Натисках много пъти дръжката дали няма да се дръпне резето в някакъв момент - пак не. Бутах насрещника - беше железен и непоклатим,а резето влиза около 30 мм в него. Аз съм човек техничар, със средно техническо и висше техническо образование и обикновено не търпя да нямам логическо и материално обяснение на едно такова явление. Уви по никакъв начин не успях да открия "разумен" отговор.

Така и си остана за мен тази случка - пълна мистика! Ако беше случка само с видяния дух на баба ми нямаше никога да я коментирам, но преминаването на твърд материален обект през друг такъв стана за мен необяснима реалност. Свидетели на мистерията бяха жена ми, която беше до мен когато отворих вратата и майка ми,която педи три месеца за съжаление почина.

18 септември 2014

ИЗВЪНРЕДНО: Неидентифициран обект заснет на кометата Чурюмов-Герасименко

Обикновено за всяка комета, която приближава Земята, се появяват мистериозни или най-малкото вълнуващи новини. Явно и с Чурюмов-Герасименко това ще е така, макар че този път не кометата се приближава към нашата планета, ами една земна сонда наречена "Розета" ще я изследва.

"Розета" вече прати доста добри снимки на Чурюмов-Герасименко. На една от тях обаче сякаш се вижда някакъв неидентифициран металически обект кацнал на кометата. Действително обектът ясно контрастира с издадените скали наоколо. Засега няма официално изявление от Европейската космическа агенция.




Източник

И накрая искам да припомня по-стари статии в МИСТЕРИКА свързани с кометите:

Халеевата комета и Юстиниановата чума

Кометата Гарад, кометата Еленин и още една трета неизвестна комета

Кометата ИСОН ще донесе на Земята нова чума?

Отново за кометата Еленин - дали я следват извънземни кораби ?

Кометата Еленин с триъгълен щит ?

Драмата с Еленин приключи

Кометата ИСОН изглежда не е оцеляла при преминаването си край Слънцето

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Нагледна представа за големината на кометата Чурюмов-Герасименко




Болид/НЛО на репортаж на канадска новинарска агенция




Фигура на Луната

17 септември 2014

Кои са тулпамансърите

От много време знам за така наречените "мисловни форми" или "тулпи", дори съм ги споменавал в не е една и две статии в блога. Не знаех обаче, че в интернет се е развила цяла една култура базирана на тях. От прочетеното обаче поне аз виждам, че са избягали леко от класическата тулпа-идея идваща от Изток.

Най-общо казано тулпите са концепция от някои източни религиозни традиции (най-вече тибетския будизъм) според която мислите могат да се материализират под формата на същество или друг обект. Това същество заживява свой собствен живот. Тулпите могат да се появят целенасочено - от някой човек, който има точно такава цел. Според теорията за тях - те могат да се получат и без да са нарочно извикани от някого, достатъчно е да се говори/мисли от много хора за нещо. Някои хипотези твърдят, че така наречения Слендърман е "мисловна форма" - измислен герой превърнал се в реалност благодарение на голямата си популярност. Други казват, че и много или дори всички НЛО са мисловни форми появили се на бял свят заради силните емоции на групи хора. Случайно ли е, че много НЛО са наблюдавани над места където има много напрежение, тревога или страх - като военните зони, местата където са се случили природни катаклизми и т.н.?

Това е въведението от мен по темата, следва част от оригиналната статия (леко съкратена понеже е наистина доста дълга). След нея ще дам моя коментар и защо намирам разлики между това което правят "тулпамансърите" и това което по принцип съм чувал за тулпите. А иначе е ясно защо са се нарекли точно така - по подобие на "некромансърите" - черните магьосници от много фентъзи творби, които могат да призовават не-мъртви създания. Тулпамансърите пък привикват мисловни създания.

**************************************

Kitsune бе живачено кълбо реещо се над мраморен обелиск. Maciej погледна към нея. "Какво искаш да бъдеш?" - той попита. Сферата изчезна. Тогава Maciej чу стъпки по тревата. Той се огледа наоколо. Тя беше там. Гола. С големи лисичи уши и пухкава опашка. Тя го погледна с големи, примитивни очи.

Когато Maciej си отвори очите, той лежеше на неговото легло в полския град Вроцлав. Навън бе сив ден. Той скочи от леглото и седна пред лаптопа си, след което се свърза с мен.

"Направих го, тя е тук" - написа в скайп.

"Може ли да говоря с нея? - аз го попитах. Maciej спря и се заслуша вътре в себе си. Между неговите мисли се появи сладък малък тон, изглежда започна да движи пръстите си автоматично.

"Здрасти, аз съм Kitsune и аз съм тулпа".

(Тулпата Kitsune, чийто гостоприемник е Maciej от Полша)

Тулпите са интелигентни същества извиквани чрез подобни на медитация практики. Техните създатели, тулпамансерите, са една от най-новите интернет субкултури общуващи в сайтове като http://www.tulpa.info/ и http://www.reddit.com/r/Tulpas.

"Аз имам три тулпи" - казва Джик Клинтън, студент по игрови дизайн от Плимут - "те са с мен от 20 месеца и се казват Twi, Dash и Scoots. Те са човекоподобни понита високи около 30 сантиметра".

Джик има много добро приятелство с трите понита живеещи в неговата глава.

(Пример за тибетска тулпа според тибетския мистицизъм)

Тибетските мистици от дълго време практикуват метода за създаване на разумни същества чрез силата на концентрираната мисъл. Изследователката Александра Дейвид-Нийл е първата която разкрива тази практика на западния свят. В своята книга "Magic and Mystery in Tibet" (1929) тя разказва, че е виждала няколко тулпи и дори е пробвала с ограничен успех да ги създаде сама.

Въпреки това тулпите остават в периферията до 2009, когато тема за тях се появява в дискусионния сайт 4chan. Хора започват да експериментират. Истинският бум на популярност се случва през 2012 когато идеята е харесана от възрастните фенове на детския анимационния сериал "My Little Pony: Friendship Is Magic". Скоро идеята започва да привлича и много манга или фентъзи фенове.

"Моята тулпа се казва Жасмин" - казва Еле Камбрия от Уоренбърг, Мисури - "тя е човек, но е от алтернативна реалност, където може да прави магии. Аз я измислих преди десетина години за една фентъзи поредица която пишех, в последствие я превърнах в тулпа."

("Тулпа" от Джефри Слимджим)

Тоест това са разни фенове с въображаеми приятели? Не съвсем - за тулпите се смята, че са интелигентни същества със собствени предпочитания и без да са напълно под контрола на своите гостоприемници. Те се смятат за мисловни конструкции, които са се самоосъзнали.

"Хе-хе, татко ме научи това" - казва в имейл до мен Storm, тулпа с гостоприемник Раян Пейнтър от Орегон - "Cogito Ergo Sum - Мисля следователно аз съм. Аз не съм напълно независима обаче, аз трябва да използвам мозъчната сила на своя домакин за да мисля и понякога си пречим когато се опитваме да мислим едновременно".

Тулпамансерите казват, че техните творения казват неочаквани неща, извикват забравени спомени и дори ги карат да се смеят.

"Аз мога да извикам скрити и избледнели спомени, които моят домакин е забравил" - казва KT, тулпа чиито гостоприемник е Сам Айсатис от Мериленд - "мога да контролирам много от подсъзнателните му функции и като шега дори го карам да се прозява".

("Амон" от Дая Ли)

"Не мога да съм сигурна, но знам, че съществувам" - казва Kitsune, тулпата с която започва тази статия - "може би аз съм просто илюзия, грешка в неговия мозък. Никой няма със сигурност да знае някога, но ние трябва да вярваме".

Тулпите са посредници между техните гостоприемници и латентния потенциал на тяхното подсъзнание. Гостоприемниците твърдят, че техните създания могат да извлекат всеки спомен, да излекуват душевни травми, да блокират хронична болка, да подпомогнат техните изследвания или просто да са приятел. Като цяло тулпамансърите са облагодетелствани от наличието на тулпа.

За повечето простото приятелство е достатъчно. "Моята мотивация да имам тулпа е същата като да имам какъвто и да било друг приятел" - казва Еле.

За да създаде тулпа, един тулпамансър първо трябв да си представи една въображаема среда ("страната на чудесата"), където да започва да комуникира със създанието.

"Моята страна на чудесата е малка гора" - разказва Еле - "аз си се представям там с моята тулпа, ние говорим или просто изследваме наоколо, на практика същото, което правя с приятел и в реалния живот".

След като срещнат своята тулпа в "страната на чудесата", гостоприемниците започват да чувстват странно напрежение в част от главата си. Тулпата започва да комуникира. Процесът продължава и гласът на създанието става все по-ясен. В крайния етап, тулпамансърът може да "наложи" своята тулпа върху реалността като създаде реалистична халюцинация. Едно ръководство твърди, че за това са нужни между 200 и 500 часа.

Макар най-често комуникацията да става чрез глас, тулпамансерите могат да се научат да усещат козината на своите творения, да чувстват дъха им и дори да влизат в сексуален контакт.

Хората могат да прилагат практика наречена "превключване", която позволява на тулпите да поемат контрола над човешкото тяло. Това може да прозвучи твърде близо до шизофренията. Тулпамансерите отричат това, те казват че в 99 процента от случаите човекът може да "превключи" обратно когато пожелае. Някои дори смятат, че това може да се излолзва за лечение на шизофренията и други ментални заболявания - един вид "тулпа-терапия".

Някои тулпамансери вече използват тази практика за самолечение. "Аз страдам от депресия и мисли за самоубийство от десетилетие" - разказва Сам от Мериленд - "моята тулпа се опитва да атакува безпокойството и дори насила поема контрола над ръката ми за да не се нараня с ножа."

("Шира" от Дая Ли)

Както беше написано, в 99 процента човекът може да "превключи" обратно когато пожелае. Но какво става с онзи 1 процент? Един известен случай е този на Koomer и Oguigi. Koomer бе тулпамансер, който документирал своя опит да даде постоянен контрол върху своето тяло на неговата тулпа Oguigi. Това довело до срив, разстройство.

"Знам, че това което се случи не е по вина на Oguigi" - написа в интернет Koomer по-рано тази година - "всички лоши неща дойдоха от едната година глупаво мое държане целящо да извърши "превключването" перманентно...не го правете. Не защото те (тулпите) ще ви наранят по някакъв начин, ами защото други същества ще ви наранят отваряйки се по този начин".

(Siouxie - тулпа с гостоприемник Kelson)

В края на оригиналната статия на английски се говори за секса с тулпа, което аз смятам да пропусна.

Източник: VICE

**************************************

На мен лично тези хора ми приличат на поредната интернет субкултура увлечена по поредната модна мания. Въпреки това не бих се присмял на никого, който по-този начин решава своите психически проблеми, бори се със самотата и депресията и се пази от самоубийство. Изглежда странно? Е,и?! Какво от това - не вреди на другите, помага на себе си, пък и кои сме ние, че да съдим другите за неща които не ни засягат?

Сега малко за разликите, които виждам с източната тулпа-практика. Никъде не съм срещал да се говори, че тибетските монаси поддържат тулпите в съзнанието си и че им дават контрола върху тялото си. Като се говори за източна тулпа създадена в реалността, се има точно това предвид - създание което може да се види от другите (макар и понякога доста бледо и едва забележимо) и което може да влияе по някакъв начин на реалния свят (примерно да премества предмети). Така, че западната тулпа е по-скоро наистина "въображаем приятел", но лошо няма.

Освен това се замислих заради историята на Koomer и Oguigi дали наистина някакви други същества не могат да се възползват от цялата тази тулпа-мания. Спорно е дали наистина демони съществуват, но има множество случаи в които се говори, че те са обладавали различни хора. Ако приемем поне хипотетично, че демони съществуват дали, те не потриват ръце от радост, че хората така лесно им дават достъп до себе си мислейки си, че просто създават тулпа, която да им е приятел?

И на края мога да кажа, че имам известен опит в тази област, който обаче е толкова незначителен, че може би дори не си струва да се споменава. Предполагам и други след като са прочели за първи път за "мисловните форми", са се забавлявали с идеята, че някакво същество може да се материализира от мислите им. Така и на мен ми мина такава мисъл след като прочетох за тулпите. Не го взех обаче на сериозно и може би затова не мога да се похваля с някакъв успех. Мисля, че в периода 2011-2012 се забавлявах с такива идеи. Не съм помислял обаче да извиквам тулпа да живее в съзнанието ми или да и давам контрол над тялото си, моите разбирания бяха по-скоро за класическия източен тип. Е, два пъти по-скоро на сън или в просъница сякаш виждах/чувах това "същество", но пък често се случва да се сънува нещо за което човек си е мислил преди лягане. Ако все пак някой от читателите реши да се пробва в тулпамансерството, нека добре си помисли дали няма да си навлече някакви проблеми от естествен или свръхестествен вид. Не съм и психиатър и не обичам да давам съвети, но все пак знам, че понякога (за по-кратко или за по-дълго) хората се чувстват самотни, неразбрани и т.н. - тогава пробвайте първо да пишете в интернет - по форуми, блогове и т.н., може би ще имате късмета да си намерите истински, а не въображаем приятел.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Най-елементарната система за карти Таро




Агори - зловещата секта от Индия

16 септември 2014

Мистериозни мобилни клетки в САЩ

Според материал излязъл в "Popular Science" на територията на САЩ са открити 17 фалшиви GSM кули. Вместо да предлагат мобилно покритие, те се свързват с намиращите се наблизо телефони, записват разговорите или четат СМС-съобщенията.

Кулите са открити със специален телефон "CryptoPhone 500", който се дегизира като популярния модел "Samsung Galaxy S III", но има специални функции. Повечето обикновени телефони обаче не биха били способни да различат фалшивите клетки.

Лес Голдсмит от компанията "ESD America", които предлагат този специален телефон разказва:

"Един от нашите клиенти тръгнал да пътува от Флорида към Северна Каролина и по пътя засякъл 8 отделни кули. Дори намерил една в казиното Сейнт Пойнт в Лас Вегас"

Изданието "ComputerWorld" пък от своя страна посочва, че тези фалшиви клетки превключат комуникацията с телефоните в техния обхват от 3G и 4G на 2G. Това се прави защото 2G е по-несигурен и лесен за прихващане. Така че ако внезапно видите, че вашият телефон е преминал на по-стария протокол, може да се запитате дали не сте попаднали в обхвата на фалшива кула.


Макар да не е ясно на кого са кулите, интересен е момента, че няколко от тях са намерени в близост до американски военни бази. Дали са на военните или точно обратното - на агенти на чужди правителства които се опитват да подслушват американската армия? Вероятно не са на NSA - службата за сигурност на САЩ, те ако искат да подслушват нямат нужда от фалшиви кули, директно отиват при мобилните оператори.

Известно е, че полицията поне в няколко американски града е използвала фалшиви кули при техни операции ( "Stingray" или "Hailstorm"), но дали въпросните 17 кули са техни не може да се каже.

Източник


Случайно ли е това, че тази новина е публикувана в секция "Финанси" на Yahoo? Дали цялата тази история не се раздухва за да се продава този "специален" телефон, който може да засича фалшивите клетки? Конспирации, конспирации....

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Как са си представяли хакерството през 80-те години

15 септември 2014

Потокът, който се влива в два океана

В Уайоминг, САЩ има единствен по рода си извор за Сверерна Америка. Неговите води се влизат в два океана - Тихия и Атлантическия. Той така е и кръстен - "Потокът два океана", който в последствие се разделя на "Атлантически поток" и "Тихоокеански поток". Те се вливат в различни други реки и потоци и в крайна сметка водите на атлантическия поток пропътуват 5613 км до океана, а на тохоокеанския изминават 2177 км.

Мястото където водата се разделя:


Ето и карта на покока:


Теоретически е възможно на една сладководна риба да пропътува близо 10 000 хиляди километра от Атлантика до Пасифика използвайки този поток. Всъщност учените вярват, че именно така един вид риба се е разселил от една река принадлежаща към тохоокеанския водозборен басейн в друга принадлежаща към атлантическия.

Източник: Amusing Planet
Дата на оригиналната публикация: 3 септември 2014
Връзка

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Река в Китай мистериозно потича в червен цвят




Странни същества изплуват по плажовете в Калифорния




Ужасяващ червей от дълбините

14 септември 2014

От архивите: приплъзване в паралелна реалност

Намерих тази история през 2009, преди да създам блога МИСТЕРИКА. Описва събитие случило се през 1990. Достатъчно интересна и показателна е, за да я запазя в архива си и да я преведа на български сега.

Беше лятото на 1990, аз и две приятелки се разхождахме в Лондон, от Камден Таун по Камден Хай Стийт към центъра на града. Спряхме се на един светофар, защото светеше червено за пешеходците - стандартния британски светофар, червен силует на неподвижно човече.

Най-накрая светофарът светна зелено - нормалното крачещо зелено човече. Докато вървяхме, го наблюдавахме за да сме сигурни, че ще пресечем на време.

Внезапно, докато бяхме по средата на улицата, светофарът се смени, но...не в червено. Стандартното зелено човече вече носеше широки панталони и очила, имаше дълга коса, а линия от звезди започваше от челото му, преминаваше над главата му и завършваше зад гърба му. Всяка от тези звезди беше малко по-голяма от следващата, беше нещо като пелерина.

Заковахме се на място и разменихме погледи. Аз или някое от момичетата (не помня вече точно кой) каза "А, ти дали...?" при което веднага другите отговориха с "Да".

(отсечката днес)

Тогава се сетихме, че сме по средата на улицата и бързо пресякохме. Изчакахме нервно отново да светне червено. Когато това стана, видяхме, че и от двете страни на пътя червеното човече също не изглеждаше по обичайния начин. Носеше куфарче и пушеше лула от която се издигаше дим. Имаше шапка и стилни обувки.

Ние гледахме в продължение на около 10 минути как се сменя светофарът, но в крайна сметка си продължихме по пътя.

Два дни след това аз разказвах за случката на други мои приятели. За мое учудване едно от момичетата каза, че е чула за това. Тя каза, че е видяла статия във вестника за това, че градският съвет наскоро е сменил светлините на светофара на една пешеходна пътека. Така са отдали почит на наскоро починал певец, който е бил знаменитост през 60-те и който е живял някога на тази улица. Според това момиче, ние просто не сме забелязали различните човечета на светофара докато не сме стигнали средата на улицата.

Не бях много убеден - има логика в това властите да сменят светофара, но не и за едно премигване на окото. Както и да е, това момиче обеща да ми донесе статията.

Няколко дни по-късно, аз отново отидох на тази улица за да разгледам светофара по-внимателно. Конструкцията беше стандартна, червено и зелено стъкло покрити с черна боя, така че да се получат човечета.

Фигурите се базираха на оригиналните човечета, но с допълнителни детайли направени чрез премахване на част от черната боя. Стъклата бяха захванати с болтове пред крушките. Нямаше механизъм с който да се приплъзва или замени една стъкло с друго.

За всеки случай, аз поседях около час в едно кафе наблизо, но не забелязах нищо необичайно. След седмица отново отидох там. Бях разочарован, защото бяха върнали стандартния дизайн.



След два дни отново се видях с приятелите на които им бях разказал случката. Попитах онова момиче дали носи статията, която ми обеща и тя ме изгледа странно. Нямаше никаква идея за какво и говоря. Никой от групата нямаше никакъв спомен за историята със светофара. Когато отново я разказах, те изглеждаха изплашени.

Обадих се на двете момичета с които тях тогава на улицата и те си спомняха всичко.

Единственото обяснение което имам е, че временно сме се приплъзнали в паралелно измерение. Ако двете момичета не бяха с мен, аз нямаше да се доверя на собствената си памет, толкова сюреалистично изглеждаше. От тогава съм имал и други преживявания, които сякаш са малки приплъзвания, но нищо толкова драматично като описаното тук.

Знам, аз съм писател и очаквам недоверие към историята. Но всяка дума написана тук е самата истина, но пък вие не сте били там, а аз нямам доказателства. Но ако можете, поне опитайте да приемете възможността това да се случи. Квантовата механика подсказва, че паралелните измерения са възможни.

Източник

13 септември 2014

Читателска история: човек-сянка

Преди 6 години аз и едни двама приятели се разхождахме из село и изведнъж да едно място намерихме някаква много черна козина. Не приличаше на човешка коса или от някое животно. Беше далга около 5 см.

Не смяхме да я докосваме. На другия ден отидохме пак до козината да видим още ли е там и беше този път дълга към 15см. Учудихме се много. На третия ден беше 20 см. На четвъртия ден отиваме да видим дали расте,обаче вече я нямаше. Таман си тръгваме и виждаме как на един ъгъл седи черен образ около 2 метра. Нямаше лице, нито се виждаха крака или ръце. Тогава го видяхме този образ за първи път. И така през годините го забелязвахме почти всеки ден на различни места. Веднъж през 2011 около 12 през нощта съм си в стаята,легнал съм си и съм си изгасил осветлението. Пробвах си нощното виждане на камерата на телефона ми,като правих серия от снимки. Вътре в стаята беше тъмно. Виждаше се само светлината вънка от уличната лампа. Тръгнах да разглеждам снимките и забелязах че съм заснел нещо. Приличаше на черния образ който виждахме постоянно. Ето как изглеждаше снимката. Имам само рисунка и след малко ще кажа защо съм изтрил снимката.


На другия ден показах снимката на всички у дома и на моите приятели. А вечерта я качих в интернет. И така след това на първата нощ започваха да се случват странни неща. Като дращене по прозореца където заснех сянката. На сутринта там открих няколко размазани яйца(предишната вечер ги нямаше). На втората нощ пак се случваха странни неща. Приех това за някакво предупреждение и на другия ден изтрих снимката от интернета и от телефона си. Нощта след като ги изтрих не се случваше нищо. След това все по-рядко виждахме черната сянка. Сигурно искаше да ни каже нещо, да ни предупреди за нещо, но тъй и не разбрахме какво. Последно го видяхме през есента на 2011. А аз последно го видях миналата година. Една нощ се събуждам и виждам черния образ да седи до вратата която е на 3 метра от мене. Вратата е 210 см., а то беше по-високо от нея. Седя 5 секунди и изчезна. Какви ли не мисли не ми минаха през главата през тези 5 секунди. Изобщо не знаех какво ще се случи. Не знам това сън ли беше или наистина седеше там. Кой знае колко време е седяло там докато спя. Не знам дали през нощта още ме наблюдава докато спя.

12 септември 2014

Мистериозните нефритени дискове на древен Китай

Преди повече от 5000 години в древен Китай е започнало прилагането на интересна и загадъчна практика. При погребването на аристократите върху телата им са поставяни нефритени дискове, които по форма твърде много напомнят днешните компакт-дискове. Тяхното предназначение все още не е ясно на учените, както и точния начин на изработването им.

Нефритът е твърд скъпоценен камък състоящ се от различни силикатни минерали. Често се използва за направата на вази, накити и орнаменти. Обикновено е безцветен, но различни примеси (като хром) му придават неговия зеленикав цвят. Поради неговата твърдина, той е труден за обработка, загадка е защо древните китайци са избрали именно него за дисковете.


Тези нефритени дискове често се наричат и "би дискове" (bi discs). Появяват се в края на неолита. Изглежда са били от изключително значение, защото археолозите ги намират на практика във всяка по-знатна гробница на културата известна като "Hongshan" (3800-2700 г. пр. н.е.). Предават се и на кулурата "Liangzhu" (3000-2000 г. пр. н.е.). Тези дискове са поставяни върху гърдите или стомаха на починалия и често имат символи обозначаващи небето.

В онзи исторически период металните сечива все още не са били познати, затова археолозите вярват, че дисковете вероятно са изработени чрез бавно полиране - процес отнемащ изключително много време.

Логично е да предположим, че тези артефакти са били свързани с техните богове. Някои пък предполагат, че те представляват слънцето или колелото на живота. По време на война, загубилия е трябвало да предаде своите дискове на победителя, което говори, че те не са били просто украшения.

Някои свързват "би дисковете" с така наречените "камъни дропа".

Малко отклонение. Докато нефритените дискове са съвсем реални древни артефакти признати от науката, не може да се каже същото за "дропа камъните". За последните се твърди, че са на възраст 12 000 години и са намерени в пещера между Китай и Тибет. На външен вид са описвани на практика като "би дискове". Официалната наука се съмнява в съществуването на камъните "дропа".

Американският Смитсонов институт изглежда има голям интерес към нефритените дискове. В момента те имат повече от 150 диска в колекцията си и са вложили много време в изследването им.

Източник: Epoch Times
Дата: 20 август 2014
Връзка

В научната фантастика има такъв мотив - древни предмети се оказват всъщност носители на информация. За жалост не мога да си спомня в момента нито едно заглавие на такава книга. Дали приликата на тези нефритени дискове със съвременните CD-та не е само визуална ами и функционална? Не казвам, че ако "би дисковете" носят информация тя е закодирана на същия принцип като компакт-дисковете. Може би просто още не сме открили технологията за разчитането им. И защо наистина Смитсоновия институт толкова живо се интересува от тях?

11 септември 2014

Свръхестествените двойници

В митологията мотивът за двойниците може да се проследи стотици и хиляди години назад. Терминът за "двойник", който се е наложил поне на Запад е "допелгангер" (doppelgänger) - той идва от немския език.

Двойниците като цяло се приемат за поличба, за лош късмет и дори за знак за наближаваща смърт. Ако някой види допелгангер на свой роднина или приятел, това се приема за предзнаменование за болест или опасност за този човек. Ако пък видиш сам свой двойник, това вече е предзнаменование за твоята смърт. В други случаи се разказва, че тези "зли близнаци" се опитват да дадат съвети на човека, които се оказват подвеждащи и опасни. Опитват се да посадят противречиви идеи в главите на хората. Поради тази причина се препоръчва да се избягва комуникацията с допелгангерите на всяка цена.

Една от най-известните картини представящи двойници се нарича "Как те срещнаха себе си" от Данте Габриел Розети, рисувана през 1864. Двама влюбени от средновековието се разхождат през гората на свечеряване, когато срещат своите двойници, които дори излъчват леко сияние. Мъжът издърпва своята сабя, докато жената припада. Розети посочва като свое вдъхновение поемите "The Romaunt" на Елизабет Барет Броунинг и "Silence" на По.



Известни литературни творения третиращи темата за двойниците са "William Wilson" (1839) от Едгар Алан По, "Private Memoirs and Confessions of a Justified Sinner" (1824) от Джеймс Хог, "The Poor Clare" (1856) от Елизабет Гаскел. Дори в не-толкова известната приказва "Сянката" на Ханс Кристиян Андерсън героите са преследвани от своите зли двойници.

В древни времена едно от най-ранните споменавания на двойниците се среща при една религиозна секта (zurvanite), която е клон на зороастризма.




В гръцката митология Нарцис се влюбва в своето изображение в реката, една легенда която пак може да се добави към историите за "двойниците". 

В древноегипетската митология "ка" е "духовен двойник" със същите спомени и чувства като на човека на който прилича. В скандинавските притчи пък има така наречените "vardøger" - призрачни подобия на човека, които заемат неговото място при дадени дейности и дори извършват предварително неговите действия.  В Шотландия се говори за демони, които крадат деца и поставят на тяхно място демонични двойници "чейнджлинги" (на рисунката). Индианците от Северна Америка също имат своите митове за двойници. 



Двойниците не са само обект на фолклора, литературата и изкуството, има няколко известни случая от историята. Разказва се, че малко след като е станал президент през 1860 г. Линкълн е видял в огледалото си двойно свое изображение. Според самия Линкълн едното лице било "по-бледо от другото". Съпругата на президента много се притеснила от тази случка, според която това е лоша поличба, значеща, че той ще изкара първия си мандат, но няма да доживее края на втория. Така и става.

Днес мнозина се питат доколко наистина съществуват двойници на хората и дали това е просто биологично съвпадение и дали няма нещо паранормално в поне част от случаите. Има случаи за близнаци - братя или сестри, които по някаква причина са разделени като малки и не знаят един за друг. Учените пък казват, че определени наранявания на мозъка могат да доведат до разстройване на разпознавателната функция за лица - така хората преживели такива травми "виждат" нечие познато лице в лицето на някой напълно непознат. Като обяснение се намесва и теорията за паралелните светове - според някои може би понякога нашето собствено "аз" попада временно от друг свят в нашия.

За основа на тази статия е послужил следния материал:

Doppelgangers and the mythology of spirit doubles

А сега малко личен опит. От няколко години мои познати и приятели упорито ми казват, че са виждали някой, който много прилича на мен, макар че аз никога не съм го срещал. Има няколко интересни момента. Първият е, че до към 2011 аз под влияние на метал-музиката имах дълга коса, която обаче с годините оредяваше и трябваше да я махна. Моят предполагаем двойник също е имал дълга коса до тогава, а след това приятелите ми започват да го виждат с къса прическа.

Второ, по-голямата част от живота ми съм прекарал на две места - Костенец и София. Моят двойник е виждан и на двете места.

А дали просто моите приятели не са ме виждали мен самия? От далеч примерно и да не са ми се обадили, а аз да не съм ги забелязал? Дори и да има такива случаи, то те са малко. Приятелите ми са ми казвали, как като са се приближавали са виждали, че това не съм аз, а двойникът ми въобще не е реагирал като ги е виждал - все едно не ги познава.

Други пък не са разпознавали, че това не съм аз, но после като сме си говорили се е оказвало, че са ме виждали някъде където не съм бил по това време.

А най-странното е, че на няколко пъти и в Костенец и в София ме заговарят напълно непознати, така все едно съм им познат. Единствено помня една дата на такава случка - 12 февруари 2014, защото тогава имах и друго произшествие, която съм описал тук:

Бюлетин МИСТЕРИКА - 22 февруари 2014

Дали странните съвпадения се случват по няколко на веднъж? Едното е, че лаптопът ми се развали малко СЛЕД като му изтече гаранцията. Другото е странната среща, която сега ще опиша. Сервизът в който го занесох се намира в Дружба, близо до гара Искър. Едно време работех в този район, но не бях стъпвал там от години. Докато отивах към сервиза, някакъв напълно непознат човек ме заговори, все едно сме колеги и съм излязъл току-що на обяд. Не бях в настроение и затова директно му казах, че не го познавам и той остана като гръмнат.

При друг случай, който вече се разигра в Костенец (точна дата не помня), пак някакъв човек ме заговори за някаква фирма в която никога не съм бил и за някакви "колеги" от там. Тогава обаче не ми се занимаваше да му обеснявам, че нещо се бърка и му отговорих на един въпрос, че еди-кой-си е добре, а той като ми каза, че друг някой се бил пенсионирал, казах просто "добре".

Следващият случай пък се разиграва в центъра на София. Някакъв човек радостно се хвърли към мен да ме пита как съм и какво става с мен. Казах му, че явно ме бърка с някой друг, при което той много се изненада и започна да ми изброява имена на хора, които въобще не познавам и дори твърдеше, че сме ходили цялата компания в Сърбия, а там аз не съм стъпвал.....

В този последен случай си помислих, че този човек може просто да ми разиграва театър с цел нещо да ме измами или обере, затова много внимателно следях действията му и си притисках джобовете с портофела и телефона, но човека изглеждаше все пак искрено учуден.

И така - изглежда имам двойник, който аз никога не съм срещал. А може би съм го срещал, но като го погледа не виждам толкова много прилики с мен в него (както и той в мен) и затова не го смятам за мой двойник.  Поне в един случай, мой познат, който е виждал двойника ми, е споменавал за някаква особеност, която я няма при мен - той си бил пуснал брада. Освен това имам двама приятели близнаци, които аз перфектно различавам, но много други хора не могат да разберат кой - кой е, дори единият ходеше на взема изпитите в университета на другия. Така че дали просто моите познати и приятели не виждат някой който леко прилича на мен и да се бъркат? Хм, твърде много са тези мои приятели, които твърдят, че са ме "виждали" - как е възможно всички да се объркат?!

Но да допуснем, че наистина имам двойник, който по някаква прищявка на съдбата аз никога не съм срещал (въпреки че Костенец е малък град). Изглежда той води свой собствен живот, има свои познати и приятели и т.н., които аз срещам и за които аз съм "двойник" на него....   

ПОДОБНИ СТАТИИ:


Жените в черно



Моите осъзнати сънища

10 септември 2014

Извънземен или демон на видео?

Измама или истина е това? Придружаващото описание е следното:

"Ние имаме син с проблематично поведение, затова сме поставили камера в коридора пред вратата на спалнята му"