02 юли 2015

Мечът Гоуцзян неподвластен на времето вече над 2000 години

През 1965 археолози провеждали разкопки в китайската провинция Хубей на едва 4 километра от Дзинан, столицата на древното царство Чу. Учените открили 50 гробници от които събрали 2000 артефакта. Един от тях обаче изпъквал над всички останали.

Това бил един невероятен древен меч. Възрастта му се оценява на над 2000 години, а сякаш е произведен едва вчера с помощта на най-новите технологии. По него нямало никакви следи от ръжда. Когато един от археолозите докоснал острието, той си порязал пръста - толкова било остро. Това невероятно оръжие ще бъде наречено Гоуцзян по името на владетеля на който се предполага, че е принадлежало. Днес в Китай този меч е толкова важен, колкото в Англия е Екскалибур, мечът на крал Артур.


Мечът е открит в плътно затворена дървена кутия до един скелет. Основно е направен от бронз.


Гоуцзян е един от най-ранните мечове известни като Цзян характеризиращи се с прави остриета подострени и от двете стани. Използват се в Китай през последните 2500 години и са тясно свързани с митологията. Във фолклора това оръжие е наричано "джентълменът на оръжията" и е едно от четирите основни типа заедно с бойната тояга, копието и сабята.

Един железен и два бронзови меча Цзян, в доста по-лошо състояние от Гоуцзян:


Гоуцзян е сравнително по-къс от други подобни мечове. Освен бронз той съдържа и много други съставки. Голямото количество мед го прави по-гъвкав и вероятността да се пречупи става по-малка. Ръбовете са от калай, което спомага за запазване на остротата на острието. Има и малки примеси на желязо, олово и сяра, както и меден сулфид, който му осигурява защита от ръждясване. И от двете си страни мечът е покрит със символи, а в дръжката му са вградени скъпоценни камъни. Самата дръжка е покрита с коприна. Мечът е дълъг 55.7 см. (включително 8.4 см. дръжка), широк е 4.6 см. и тежи 875 грама.


Йероглифите принадлежат на един изключително труден за разчитане вариант. До тук са разтълкувани няколко значещи "царят на Юе" и "направи този меч за собствена употреба". Смята се, че следващите два йероглифа са името на самия владетел.


Юе е древно китайско царство съществувало в периода 510 - 334 пр. н.е. след което то бива унищожено от Чу. Един от тях е Гоуцзян (496 – 465 пр. н.е.). Смята се, че именно на него е принадлежал мечът, затова той получава и името му.

Изображение на владетеля Гоуцзян:


Времената в които е живял Гоуцзян са бурни и белязани с постоянни борби между династии и царства. Поради това оръжията от епохата са изключително усъвършенствани и смъртоносни. Направата на някои от тях е отнемала години, но целта е била да просъществуват векове.


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Синеоките японци – загадъчните айни




Древен мост между Индия и Шри Ланка?




Статуята от Елче

01 юли 2015

Мистерика Бюлетин - 1 юли 2015

През изминалия месец за известно време си бях дал лека почивка. Тя обаче не се отрази на плановете ми за развитие на "Мистерика". Обмислях много нови идеи, дори реализирах една - вече новините на английски ще са в отделен блог, той се намира на този адрес:


На него ще публикувам на английски всичко по-интересно от нашата страна и региона, за да могат и западняците да са запознати с мистериите на България.

Имам и много други идеи, както се казва живот и здраве, всичко по реда си. Сам или с малко помощ от по-редовните читатели мисля постепенно да ги реализирам.

А ето и най-интересното от другите мои блогове и форума.

От форума на "Мистерика":

Един читател публикува свой приказен разказ чието действие се развива в българско село:

Караконджул

От "Мистерика Дейли":

[1 юни 2015] Изригващ вулкан в Япония и обект преминаващ пред него

[13 юни 2015] Поредно НЛО което краде от земната вода

[14 юни 2015] Сатанисти щели да използват праха на Никола Тесла за ритуали

[16 юни 2015] Деца в България получават зловещи съобщения

[22 юни 2015] Скорошно мистериозно изчезване и едно такова от миналото

[23 юни 2015] Пирамида на Марс

[24 юни 2015] Странни светлини на видео от Индиана, САЩ

В блога "Момин проход и наоколо" съм обобщил видяното от мен НЛО, което описах и в "Мистерика", но в два отделни материала:

НЛО над Момин проход (6 и 7 юни 2015)

От "Хакер на живота":

Осем съвета за сигурността на децата в интернет

Предпазители за ръбовете на мебелите

От "Странни игри в странни дни":

НЛО в GTA V

Мобилна игра, която ще насели къщата ви с привидения

Някои от редовните ми читатели сигурно вече са прочели тези статии, въпреки това могат да ги прочетат отново - струват си. За други, които следят само основния блог, те ще са напълно нови. Пожелавам и на двете групи приятно четене!

А хейтърите и троловете мога да ги посъветвам да си вземат валериан за успокоение на нервите, "Мистерика" скоро няма да изчезне!

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Експеримент "Мистерика" 004: "Психични влияния"

30 юни 2015

Защо космоса е най-страшното място за среща с паранормалното

Повод за тази статия ми даде материал в англоезичния сайт io9. Там се разглежда въпросът защо космосът е едно от най-страшните места за сблъсък с паранормалното като разсъжденията са пречупени през филмите на ужасите. Аз обаче си мисля, че изброените неща са валидни не само за филмите, а и за реалния живот, стига да допуснем, че паранормалното съществува (нещо в което аз не се съмнявам).

Няма къде да избягаш

Повечето добри истории на ужасите залагат на изолацията, на отдалечеността от други хора и от обществото. Обикновено се развиват в прокълната сграда, в малък изоставен град, в подземията и т.н. Е, има и изключения, а също така има и страшни филми в които "злото" е обхванало цялата планета, макар че тогава много от кинолентите попадат в друга категория - не на ужасите, а на апокалиптичните филми за края на света.

Но като цяло това е правилото - изолацията. А къде може да се постигне абсолютна изолация ако не в космоса? Ако да кажем си в призрачен град или прокълната къща на Земята, теоретически можеш да избягаш от там - да се измъкнеш през някой прозорец или с бягане да се отдалечиш от града населен със зомбита. Пробвайте обаче да се измъкнете през илюминатора на космическия си кораб в открития космос. Ако сте на някакъв космически апарат и на него има и нещо паранормално, то ще трябва да се изправите срещу него без да разчитате, че скоро ще се измъкнете. Поне докато не кацнете или не дойде спасителен кораб.


Призракът в машината

От разни филми, а и от много случаи претендиращи да са реални, знаем, че паранормалните сили обичат да влияят на техниката. В космоса обаче това може да има фатални последици. Едно е полтъргайст да ти светка и спира лампата в стаята у вас, вярно плашещо и изнервящо е, но съвсем друго е някаква паранормална сила да вземе да спре апаратурата подаваща кислород на някоя космическа станция - следва мъчителна смърт за хората.

Космосът е плашещ сам по себе си

Мнозина хора на Земята (включително и аз) се възхищават от Космоса и това което той крие. Приятно е да се вълнуваме от всякакви космически новини и мистерии докато сме се настанили удобно на дивана у нас. Но ако се замислим, космоса е едно доста страшно място. Той е необятен и крие големи тайни. Там ни дебнат всякакви реални и предполагаеми неща - радиация, температури близки до абсолютната нула, вакуум, враждебни извънземни, черни дупки, убийствени астероиди и т.н. А прибавим ли и един дух към всичко това нещата стават от плашещи - извънредно страшни.


Източник

Оригиналната статия в io9 завършва с това, че всъщност няма много филми с космическа паранормална тематика. Аз като малък съм гледал поне няколко такива и мога да потвърдя, че това именно са ми били най-страшните филми. За жалост не мога да си спомня нито едно заглавие.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Няколко космически новини




Числовите грешки, които могат да доведат до катастрофа




Възхищението на човечеството от метеоритите

29 юни 2015

Същество като Йода

История изпратена на американския блог "Phantoms and Monsters"

Попаднах на вашия сайт и ми се ще да знам дали някой някога е виждал същество подобно на Йода (от "Междузвездни войни"). Знам, че звучи глупаво, но преди около 20 години аз и мой приятел решихме да отидем с колата до една местност край Хамилтън. Бяхме двама глупави тинейджъри, които бяха чули слухове, че в гората там се събират поклонници на дявола. Решихме лично да проверим.

Завихме по черен път и продължихме по него известно време докато не се озовахме в голямо открито поле. Беше много тъмна и тиха нощ. Не видяхме никъде никакви "поклонници на дявола". Реших все пак да изплаша приятеля си и спрях на едно място след което загасих фаровете за около 10 или 15 секунди. Не можехме да видим нищо, дори самите себе си.

Когато отново запалих светлините през колата почти до бронята стоеше едно невъобразимо същество. То бе около 1.80 метра, стоеше на два крака, но това не бяха човешки крака. Бяха извити като задни крака на животно. Буквално изглеждаше като Йода. Цветът му бе светлосив и имаше дълги странни уши, както и плоско сбръчкано лице. Очите му бяха големи и кръгли, те бяха отпред на лицето, а не отстрани (като при някои животни). Определено НЕ БЕШЕ сърна или някакво друго нормално животно от гората. Не съм сигурен за ръцете - мисля, че имаше две малки кльощави ръце отпред. Стоя така около 5 секунди след което се обърна и бързо се насочи към гората.

Нямаше отчетливо тичане или ходете или скачане...бе нещо средно между бягане, скачане и плъзгане. Не беше нормално движение нито за човек, нито за каквото и да било животно.

Ние с приятеля ми се разпищяхме, аз веднага включих задна скорост и се махнахме от там колкото се може по-бързо. Никога повече не отидохме там, стигаше ни това преживяване, но се чудя дали някой друг е преживявал нещо подобно? JAX

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Хълмът с крематориума




Разказ на един моряк за смразяващи кръвта звуци




Заекът с брадвата от Вирджиния

28 юни 2015

Историята на дъската "Уиджа"

Днес "Уиджа" е популярен метод за викане на духове. Как обаче се е появила и каква е нейната история? Тази статия е посветена на нейния произход....

През втората половина на 19 век в Западна Европа и САЩ придобиват голяма популярност така наречените "спиритически сеанси". Светът се изменя, времената са бурни, в САЩ тъкмо е приключила гражданската война, хората търсят отговори и отдушник, но за много традиционните религии не могат вече да изпълняват тази функция. Затова се обръщат към спиритизма и окултното. За пример само през 1868 има 150 обявления за предстоящи сеанси в американското издание "Spiritual Telegraph", а сеансите, които не са рекламирани никъде, сигурно са в пъти повече.

На долната снимка - спиритически сеанс от 1900 година:



При тези спиритически сеанси се използвали какви ли не помощни пособия. Имало е различни видове "спиритически дъски", като някои са наподобявали днешната Уиджа, а други не. Някои от устройствата дори са разчитали на почуквания, а не на посочването на отделни букви. Някои от дъските са имали показалци като използвания при Уиджа. И до днес този показалец в западните страни се нарича "плашет" (planchette) - според легендата той е наречен така по името на един френски медиум.

На долната графика - показалец който използва молив, за да "пише съобщения от духовете":


Кой точно обаче е създателят на "Уиджа" в познатия ѝ днешен вид? Спори се дали това е производителят на мебели И.Си. Райх (E. C. Reiche) или Чарлс Кенард (Charles Kennard). Най-често приеманата за достоверна версия е, че Райх е създал дъската през 1886 и е продал дизайна на Кенард. В последствие обаче Райх започва да твърди, че Кенард всъщност я е откраднал. Може би Райх е осъзнал каква златна възможност е изпуснал. Кенард на свой ред също изглежда не казва истината, той твърди, че сам е измислил дизайна на "Уиджа", не я е купил от Райх, нито я е откраднал. Има още един момент, в своята история Кенард разказва, че е сметнал дъската за добър метод за достъп до подсъзнанието си, а не за метод за викане на духове. Въпреки това Кенард и съдружника му Илая Бонд започват да продават "Уиджа" като пособие за спиритически сеанси, явно защото това е било популярно в онзи момент. Ако само-опознаването е имало популярност, най-вероятно са щели да я рекламират не като "спиритическа дъска", а като "дъска за самоопознаване на скритото ни аз".

Дъската придобива съвременния си вид - с букви образуващи арка и с думите "Да", "Не" и "Довиждане". От къде обаче се взима самото име "Уиджа"? Историята твърди, че то е измислено от доведената сестра на Илая Бонд - Хелен Питърс. Тя имала репутация на медиум. На 25 април 1890, тя провеждала сеанс в Балтимор. Решили да попитат дъската как желае да бъде наричана и дъската "казала" "Уиджа" (Ouija), попитали я отново какво значи тази дума и тя "казала" - "добър късмет".

Дали наистина някой дух е дал името на дъската и дали наистина "Уиджа" значи "добър късмет" на някой език от отвъдния свят? Всъщност има и друго обяснение залагащо на логиката. Като образована жена от отбраното общество Хелен Питърс вероятно е чела английската писателка Уида (Ouida), която е била популярна в нейните среди по онова време. Нищо чудно името Уида да се е било загнездило в подсъзнанието на Хелен и тя да го "предала" чрез дъската бъркайки една буква. Тоест това отново говори за дъската като за метод за достъп до подсъзнанието, а не за викане на духове.

Има и трето обяснение за името. По онова време сред спиритическите кръгове била много популярна египетската мистика. Двамата съдружници продавали "Уиджа" с твърдението, че това била египетска дума. Дори подзаглавието било такова - "египетска дъска на късмета".

През следващите години правата върху интелектуалната марка "Уиджа" сменят няколко пъти собственика си. През 1901 те са придобити от Уилям Фулд (William Fuld). По негово време дъската преминава през още една трансформация - вече не я рекламират толкова като пособие за спиритически сеанси, колкото като настолна игра за добро прекарване на времето. Изглежда в началото на 20 век спиритическите сеанси губят от популярността си и затова се налага тази промяна в имиджа. До този момент "Уиджа" е била купувана основно от възрастни и зрели хора, които сериозно вярват, че могат да разговарят с духове. Сега аудиторията ѝ обхваща и хората невярващи в такива "врели, не кипели", но искащи да се позабавляват час-два заедно с приятелите си. Децата също стават целева група. През 1966 правата върху "Уиджа" са закупени от големия производител на играчки "Паркър Брадърс", през същата година тя надминава по продажби легендарната игра "Монопол" (повече известна като "Монополи").

Снимка на "Уиджа" от 1967:


Устройство за достъп до подсъзнанието, метод за викане на духове, настолна игра за добро прекарване на времето - историята на "Уиджа" е забележителна, дори и в дигиталната ера тя няма да изчезне, най-много отново да се преобрази в нещо ново.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Починал дядо поздравява внучката си чрез радио?




Исторически първи снимки




Как се вика демонът Чарли

27 юни 2015

Симон Магът

Симон Магът (известен и като Симон Магьосникът, Симон Влъхва, Симон от Хитон, Симон Хитонски) е историческа и религиозна фигура от 1 век от н.е.

Смята се, че Симон е самаритянин по произход. Самаритяните познати и като самаряни исторически са етническа и религиозна група появила се в древна Палестина в областта Самария, днес към тази група се причисляват едва около 750 човека живеещи в Палестинската автономия и Израел. В днешно време изразът е придобил преносно значение - "самарянин" обикновено значи религиозен човек занимаващ се с благотворителност.

Симон Магът отраснал като езичник, в среда в която на магията се е отдавало голямо значение. През целия си живот той твърди, че може да прави магии, от там идва и прякорът му. По негово време обаче вече се разпространява едно ново учение по родните му земи - християнството. Симон живо се интересувал от тази нова религия, особено от силата присъща на Светия Дух. Симон бил покръстен от архидякон Филип, но никога не следвал християнското учение по начина по който би трябвало да се следва от вярващите. Когато от Йерусалим дошли апостолите Петър и Йоан, Симон им предложил пари, за да му разкрият тайната на низвестяването на Светия Дух при ръковъзлагане (акт исторически предшестващ ръкополагането днес, в общи линии свеждащ се до полагане на ръце върху някого, при което му се предава силата на Светия Дух). Именно от Симон и тази му постъпка идва думата "симония" - плащане за позиции и влияние в църквата. Недоволен от това, че не е усетил Светия Дух, Симон основал свое религиозно движение с гностичен характер. Неговите последователи стават известни като симонийци. Едно разяснение - терминът "гностицизъм" обхваща широк кръг от учения, които се опитват да съчетаят в едно християнското Евангелие с теософията, окултизма и / или митологията. Тези движения се смятат за ереси от официалната църква, разцветът на гностиците е през 2-3 век от н.е.

Симеон е претендирал, че е бог в човешка форма и дори съставил своя собствена космология (история на възникване на света). Според него Огънят е първото от всички неща, едновременно от мъжки и женски пол. От него произлезли Nous (ум), Ennoia (мисъл), Logismos (причина), nthymêsis (отражение), Phonê (глас) и Onoma (име).

Nous се превърнал в Баща, първичен бог подобен на Зевс, а Ennoia се превърнала в негова богиня съпруга. Те на свой ред дали начало на Ouranos (небе), Gê (земя), Aêr (въздух), Hydôr (вода), Hêlios (Слънце) и Selênê (Луна).

Според симонийската вяра светът се е образувал по по-различен начин от този в който вярват римляните и християните. Симонийците твърдят, че Еноя е първата мисъл дошла в ума на Бога-баща. Тази мисъл се превъплатила в няколко ангела. Именно тези ангели създали материалния свят, но заточили Мисълта, защото завиждали на нейната сила. Еноя била принудена да преминава от човек на човек без да може да се върне обратно при Бога. В крайна сметка стигнала до Елена - спътницата в живота на Симон (каква изненада!).

Симонийците вярвали, че Симон е самият Бог-баща, който сега след като се е събрал с Елена (първата мисъл), ще донесе спасение на света. Симон и Елена можели да съдят смъртните, да решават кой отива в рая и кой в ада.

Симон пътувал много из древния свят - от Палестина до Сирия, от Египет до Рим. Основавал свои църкви навсякъде. Той посещава Рим по времето на император Клавдий (царувал между 41 и 54 от н.е.) където изглежда се ползвал с голямо доверие.

Според една легенда по времето на следващия император Нерон (54 - 68 г. н.е.) Симон си намерил майстора. Той полетял във въздуха, за да демонстрира силата си. Свети Петър обаче развалил магията му и Симон се размазал на земята (на долната картина). 


Според друга легенда Симон умрял понеже поискал да го закопаят жив като твърдял, че щял да оцелее благодарение на магическата си сила, но вместо това се задушил. Трети смятат, че е умрял от естествена смърт някъде по родните си места. Някои изследователи смятат, че всъщност зад Симон Магьосника стоят няколко отделни човека, чиито истории са обединени в едно. Има и съмнения, че много от нещата приписвани на Симон всъщност никога не са се случили. Въпреки това той е обявен от църквата за "баща на всички ереси".

Неговата секта просъществува до 2-3 век тоест доста след смъртта му. Дори и днес има хора, които твърдят, че са му последователи.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Вуду - истинската същност

26 юни 2015

Проклятието на компанията "Маркони"

"Marconi Electronic Systems" е английска компания основана през 1897. Тя се занимава с военни разработки и е подразделение на друга, по-голяма фирма "General Electric Company" (да не се бърка с американската "General Electric"). В последствие през 1999 "Маркони" е закупена от друга компания и днес съществува под името "BAE Systems Electronics Limited". Всичко това са данни взети от Уикипедия, там обаче не е спомената и дума за мистериозните смъртни случаи от 80-те и началото на 90-те свързани с тази компания. Защо? Можем само да гадаем...

Описаната по-долу информация е взета от статия на небезизвестния изследовател Ник Редфърн. Този негов материал обаче съвсем не прилича на другите му статии. Задоволил се е само да изброи случаите, без да изкаже мнение или каквото и да било предположение за причините за случилото се. Обикновено Ник прави точно обратното - дава накратко един, максимум два случая, след което на дълго и на широко разсъждава за причините. Сега не прави така. Защо?

Но да започнем по същество...

Първият случай е от Март 1982, професор Кейт Боуден умира при автомобилна катастрофа. Отново през март, но през 1985 Роджър Хил е намерен мъртъв с огнестрелна рана - случаят е определен като самоубийство. Общото между двамата е, че са работили за "Маркони".

Отново през 1985, един месец по-късно Джонатан Уош е намерен мъртъв край хотел в Брега на слоновата кост, Африка. Той е паднал (или е бил бутнат?) от балкона в неговата хотелска стая. Уош не е служител на "Маркони", а на Бритиш Телеком. Работил е обаче в отдел, който е имал сериозни връзки по общи разработки с "Маркони". Преди да загине Уош е споделял с приятели и със семейството си, че се чувства застрашен и мисли, че го следят.

На 4 август 1986 човек на име Вимал Даджибаи скача от мост в Англия (или отново е бутнат?). Той е работил с "Marconi Underwater Systems" - филиал на основната компания.

Само 8 седмици по-късно се случва един от най-зловещите случаи. Жертвата се казва Аршад Шариф и е програмист. Негова смърт е толкова брутална, че дори е отразена отвъд океана, в американски вестници. Той завързва единия край на въже за едно дърво, а другия за врата си. След това се качва в колата си и дава пълна газ.

За първи път се обръща внимание, че в тази компания се случват необичайно много самоубийства.

Доктор Джон Британ е следващият. На Коледа 1986 колата му неочаквано излиза от контрол и се забива в крайпътната канавка. Човекът като по чудо оцелява, но не за дълго. След две седмици, през януари 1987, тялото на Британ е намерено в гаража му - задушил се от автомобилни газове. През същият месец умира и компютърният експерт Ричард Пух, макар и да не се споменава точно по какъв начин.

Следва удивителната история на Автар Синг-Гида. Той е служител на министерството на отбраната на Великобритания, но е работил по много съвместни проекти с "Маркони". Изчезва от дома си в Англия почти по същото време, когато умира д-р Джон Британ. Всички се опасяват, че и той е мъртъв. За щастие поне на него му се разминава - намерен е след 15 седмици в Париж, без да помни нищо от времето на изчезването си.

Тези случаи вече са твърде много. Един от членовете на английския парламент, Джон Картрайт заявява, че те "надхвърлят вероятността за прости съвпадения". Но още нищо не е свършило...

На 22 февруари 1987 Питър Пипел е открит мъртъв в гаража си, отново натровен от газове. Той е преподавател в Кралския военен колеж, но е консултирал "Маркони" по много проекти. Същият месец умира от наркотична свръх доза Дейвид Скийл - инженер в "Маркони".

През март 1987 поредна жертва се явява човек на име Дейвид Сандс. Той е служител на "Elliott Automation Space and Advanced Military Systems Ltd", която сигурно вече и сами сте предположили - по онова време има работни взаимоотношения с "Маркони". Сандс натоварва колата си с туби бензин и се забива в празен ресторант - умира на място. Колегите му и приятелите му казват, че не е проявявал никакви признаци на стрес и са учудени как може да е извършил подобно нещо.

През април 1987 загива Стюард Гудинг. Той също не е пряк служител на "Маркони", а работи за споменатия Кралски военен колеж. Той катастрофира с автомобил в Кипър. Негови колеги се съмняват, че това е случаен инцидент. В същия ден в който се случва нещастието с Гудинг, умира и Дейвид Грийнхал. Той пада от железопътен мост в Англия. Работел е по същата програма като Дейвид Сандс. 11 дни по-късно и не много далеч от това място е намерена мъртва една жена на име Шани Лорен. Тя е намерена във водата, с парцал в устата и завързани крака и ръце. Въпреки това официалното заключение е, че става въпрос за самоубийство. Лорен е работела за компания, която малко по-късно е придобита от "Маркони".

На 3 май 1987 при автомобилна катастрофа загива Майкъл Бейкър. Той е работил по секретна програма за фирмата "Плесей", компания която след години е придобита от "Маркони". Десет месеца по-късно умира директен служител на "Маркони" - Тревор Найт, той като много други се отравя от автомобилни газове в собствения си гараж.

През 1988 загиват "едва" двама души. Единият е бизнес мениджър в "Маркони", а другият работи за "Плесей". И двамата умират от токови удари!

Последната смърт настъпва през 1991. Жертва е Малкълм Пуди. Малко преди да умре, той е казал на шефовете си в "Маркони", че е попаднал на нещо удивително. Какво е било това нещо, никой не знае, защото 24 часа по-късно тялото му е извадено от един воден канал.


И понеже Ник Редфърн не иска да прави спекулации, ще ги направя аз. Вероятността всички тези случаи да са случайни съвпадения е твърде малка, макар и да не може да се изключи напълно. Някак си, твърде невероятно изглежда всички да са нещастни инциденти и самоубийства. Кой тогава е убивал тези хора? Възможно ли е това да е свързано с работата им? Наистина "Маркони" са се занимавали с военни разработки, може би някой е искал тези проекти да се провалят или да останат завинаги тайна? Кой е този "някой"? Чуждо правителство? Може би руснаците? Знаем, че КГБ не би се спряло пред нищо и с лекота извършва убийства. Може би руските агенти са искали да се докопат до тайните разработки. Смъртните случаи спират през 1991, в същата година се разпада и СССР. Случайност?

Така, че е твърде вероятно поне някои от случаите да са убийства извършени от шпиони. Но не смятам, че абсолютно всичките са такива. Тук вече изпадаме в другата крайност - на всякъде да виждаме конспирации. Жертвите са твърде разнородни - програмисти, инженери, преподаватели, дори бизнес мениджър, пък и не всички са работели за "Маркони", някои са били във фирми имащи договори в "Маркони" или придобити в последствие от компанията. КГБ не са толкова смотани (или която и да била друга вероятно замесена секретна служба), за да не могат да постигнат целите си с едва 2-3 убийства на ключови фигури.

Затова моето предположение е следното. Няколко човека са убити и то именно заради работата им по военните проекти. Другите смъртни случаи се явяват или напълно случайни съвпадения или се е проявил феноменът , който аз наричам "злите шеги на съдбата" - невероятни съвпадения предизвикани от някакво човешко действие (първите нарочни убийства?). Тоест можем дори да говорим за "свръхестествено проклятие".

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Конспирацията "Човек на Луната" - има ли доказателства, че стъпването на Луната е измама?




"Симпсънс" вече го предсказаха! 10 пъти!

25 юни 2015

Статуята от Елче

През 1897 в частен имот в град Елче, Испания е намерена много добре направена статуя. Тя представлява бюст на жена със странна украса на главата. Възможно е статуята да е била в цял размер, но да се е запазила само тази част. Тя става известна като "Дамата от Елче" и се счита, че е изработена през четвъртото столетие преди н.е.



Според някои украсите са част от ритуално облекло и статуята изобразява жрица, нещо подобно на пресъздаденото в тази картина вдъхновена от статуята:


Други обаче смятат, че това е статуя на древна иберийска богиня. Иберите са най-старото исторически известно население живяло по земите на днешна Испания. За трети това също е богиня, но от легендарната Атлантида.


Не си мислете обаче, че теорията за Атлантида е най-странната, има и по-странни предположения. Според някои нещата около главата на жената не са никакви украшения, а сложно техническо устройство, говорещо за напреднала техника в древността.

Има и такива учени, които мислят, че статуята всъщност е съвременна измама.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Древен компютърен чип? В случая - не!

24 юни 2015

Обяснения за НЛО различни от извънземните - част V (последна)

Част IV

Посетители от царството на фантазиите

Царството на фантазиите е хипотетична алтернативна реалност достъпна само при необикновено състояние на съзнанието. Това място е родено от мислите на хората. Теорията е развита от психиатъра Кенет Ринг и според него това "фантастично място" в миналото е било населявано от феи и елфи, а сега от "извънземни" просто защото днес това е в умовете на хората.

До тази алтернативна реалност могат да достигнат различни племенни шамани, както и хора имащи видения. Изпадането в транс, различни ритуали, както и употребата на някои психотропни наркотици също помагали.

Вътрешноземни

За тази теория вече е писано в различни статии в блога. Неин голям застъпник бе покойният изследовател Мак Тонис.

За повече информация:

Какво се крие под планините Суперстишън

Според тази хипотеза, НЛО-тата не идват от дълбокия космос, те идват от дълбините на Земята.


Източник

23 юни 2015

Странните циганки и уфологията

В уфологията така наречените "мъже в черно" имат легендарен статус. Независимо дали ги смятат за правителствени агенти, замаскирани извънземни или дори демони, те обикновено се появяват неочаквано и притесняват хората станали свидетели на НЛО. Понякога се говори и за "жени в черно", които съм описал в тази статия:


Горната статия се базира на материал написан от Ник Редфърн. Сега той доразвива темата, като разказва, че в края на 60-те години на ХХ век в щата Ню Йорк се появяват едни "странни циганки", които според него са поредна проява на "жените в черно". Редфърн естествено няма да ни разкаже всичко, за да си купим най-новата му книга, но все пак е споделил един случай.

Тези "циганки" не са като обикновените циганки. Те се появяват, обикновено през нощта, пред хора които са видели НЛО. Стоят неподвижно пред домовете на очевидците и се взират в тях. Опитите да ги заговорят обикновено са посрещани с враждебност.

През 1967 един фермер става свидетел на НЛО в близост до град Мелвил, Ню Йорк. Неговото ранчо е забутано сред пустошта. Съвсем неочаквано един ден той вижда класическа летяща чиния да се рее над нивята му. Най-странното е, че от нея виси нещо като стълба. Бързо обаче тази стълба е прибрана в НЛО-то, което се изстрелва в небесата. Историята обаче не свършва до тук.

Няколко дни по-късно човекът чува потропване по портата си. Имайки в предвид, че домът му е насред нищото, той отворил предпазливо вратата. За негова изненада отпред стояла една циганка облечена в сива рокля стигаща до глезените ѝ. Била обута със сандали. Кожата ѝ имала дълбок маслинен тен, а очите ѝ имали "ориенталски" вид. Фермерът допълва, че била висока около 1.60 и имала дълга коса "толкова черна, че сякаш била боядисана".

Със шепот казала:

"Пропътувах дълго разстояние. Може ли чаша вода? Трябва да взема хапче."

Мъжът бързо донесъл вода и я видял да поема зелено на цвят хапче. Циганката му благодарила, обърнала се и се отдалечила. Отново да напомня - човекът живеел насред пустошта, да се стигне пеша до най-близкия град представлявало сериозно начинание.

Знаменитият изследовател Джон Кийл във връзка с този случай, ще каже, че фразата "пропътувах дълго разстояние" е масонска парола за разпознаване. А също и вземането на хапче.

Има ли връзка между наблюдението на НЛО и появилата се странна циганка? Тя обикновена жена ли е била и просто се е сторила странна на фермера? Случайно ли е използвала ритуали присъщи за масонските срещи?

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Семейство "Странните"

22 юни 2015

Обяснения за НЛО различни от извънземните - част IV



Пътници във времето

Може би някои НЛО не идват от далечно място, а от далечно време напред в бъдещето. Може би за това прословутите "сиви извънземни" приличат толкова много на хората. Може би те СА хора и може би именно до такъв външен вид е еволюирало човечеството след хиляди и милиони години.

"Сивите" имат доста болнав вид. Може би генофондът им се е износил и са на прага на унищожението като вид. Това би обяснило интересът на "извънземните" към хората и медицинските процедури за които говорят тези, които твърдят, че са отвличани. Може би така се опитват да изцерят генетичните си заболявания.

Метафизична контролна система

През 1975 известният изследовател Жак Вале публикува книгата си "The Invisible College" (Невидимият колеж). В нея той твърди, че НЛО-тата са някаква форма на контролна система имаща за цел да влияе на човешката представа за реалността. Тази система е ръководена от някакъв метафизичен интелект с непознат произход.

Вале твърди, че макар и реални физически обекти, НЛО-тата имат и по-голяма същност, все още недостъпна, "невидима" за човечеството. Те представляват ниво на съзнание до което още не сме стигнали.

21 юни 2015

Вампирът от Блейдънбъро

На 6 януари 1954 базираният в Лънбертън, Северна Каролина, САЩ вестник "Робесониан" излиза със сензационното заглавие "Вампир напада жена; Полицейският шеф предупреждава родителите". Статията започва така:

"Обезпокоени родители наглеждат децата си днес понеже звяр "вампир" продължава да вилнее наоколо"

Това не е журналистическа измислица, действително още от декември 1953 започват да се случват редица убийства на животни в малкия град Блейдънбъро. За извършител се посочва диво същество, което някои от виделите го хора описват като черен леопард, a други като мечка. Още по-объркващо е, че откриваните следи пък са по-скоро кучешки, а не на дива котка или мечка. Поне няколко очевидци твърдят, че са виждали звярът на смуче кръв от жертвите си.


Повечето от жертвите на това същество са домашни кучета. Единствено една жена е нападната и то защото попречила на звяра да се добере до кучето ѝ. Съществото на практика просто замахнало към нея, но не я наранило.

Постепенно започнало да се говори, че съществото напада и селскостопански животни. Твърди се, че някои собственици намирали свои прасета умъртвени и със смачкан череп.

Градът опустял, хората не смеели да излязат навън след падането на нощта, а децата не ходели на училище през деня. Няколкостотин мъже въоръжени с огнестрелни оръжия организирали хайка. Успели да убият един американски рис, а пък един леопард бил блъснат и убит от автомобил. Въпреки това убийствата продължили още известно време. Към средата на януари те все пак спрели и повече не се подновили. Никога не се разбрало какво все пак е убивало нещастните домашни животни.

Тази история остава популярна в района. Тема е на епизод от поредицата "Monster Quest" излъчен през 2008 по "Хистъри Ченъл".

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Слайд Рок Болтър - един от най-чудатите криптиди




Тур – най-известното изчезнало животно в Европа




Дъгов ягуар (Rainbow jaguar)