26 юни 2016

Дъждове от камъни

"Странните валежи" са един природен феномен, на който от време на време обръщам внимание в блога. Сега, освен най-общо за това явление, ще акцентирам върху едни конкретни валежи - тези от камъни.

Има сведения още от древността и ранното средновековие за падащи от небето необичайни неща - жаби, риби, медузи, зърна и ядки, дори бонбони. Плиний Стари е описал валеж от риби и жаби в Италия през първи век от н.е. Атеней разказва за нещо подобно случило се в Гърция през 3-ти век.


Ето някои примери от по-ново време. През 1840 в Италия падат хиляди семена на растението познато като Дървото на Юда и виреещо в централна Африка. В Калифорния през 1857 валят захарни кристали. 1867 - лешници се изсипват над Дъблин, Ирландия. Живи езерни миди падат в Германия през 1892. 1894 - медузи в Англия. Един от най-интересните валежи се случва над руско село на 16 юни 1940 - старинни монети от 16-ти век падат от небето.

Торнадото и силните ветрове са най-честите обяснения за тези странни валежи. Те засмукват или вдигат цели пасажи риби, жаби и т.н. от реки, морета и езера и след това ги изсипват някъде на друго място. В случая с монетите се предполага, че торнадото е разкрило плитко закопано съкровище.

Към тази теория, колкото и да е логична, винаги съм имал едно възражение. Защо нещата, които падат от небето обикновено са еднородни? Защо падат само жаби? Или само лешници? Защо рибите, които падат обикновено са само от един вид и дори са с една дължина? Не е ли нормално да се предположи, че ако торнадо засмуче водата на дадено езеро, то от там ще вдигне риби, раци, жаби, растителност, тиня и т.н.?

Има и други теории за "странните валежи", които всъщност не са валежи. Действително, в някои случаи хората не виждат как съответните неща падат от небето. Това е така, защото са си по къщите и чакат бурята да отмине. Когато дъждът спре и излязат навън, едва тогава хората виждат риби, жаби и др. по земята. Лесно е да решат, че са паднали от небето, но има и няколко други възможности.

Може би по време на бурята са придошли водите на местна река или езеро и те са донесли рибите и т.н.? Може пък животните (като жаби) да са тръгнали сами да мигрират на някъде?

Никоя от тези теории, включително и торнадото не може да обясни падащите от небето камъни. Те не мигрират, не плават на повърхността на придошлите води. Теоретически едно торнадо може да вдигне и изстреля камък, но той ще падне по балистична траектория обратно на земята. Няма да бъде пренесен в облаците на километри от мястото на вдигане и едва тогава стоварен обратно.


Конрад Ликостенс (Conrad Lycosthenes) описва в своята "Хроника на чудесата" случай от 1557 при който падали камъни, които убили няколко човека и животни. През средновековието за "каменните" валежи са били обвинявани различни свръхестествени същества, дори самият дявол.

Още случаи на падащи камъни. Ню Хемпшир, Северна Америка (1698), о-в Суматра (1903), Белгия (1913), Франция (1921), Австралия (неколкократно между 1946 и 1962), Нова Зеландия (1963), Ню Йорк (1973), Аризона (1983).

Илюстрация на падащи камъни от "Дон Кихот":


Един интересен случай от октомври 1901. Място на действието е Харисънвил, Охайо, САЩ. "Бъфало Експрес", малък местен вестник, съобщава, че на 13 октомври малка скала е разбила прозореца на една къща. Никой не се виждал наоколо, но се предполагало, че някой е хвърлил камъка. Този единичен инцидент скоро е щял да бъде забравен, ако след няколко дни не са започнали да падат множество камъни от небето. Властите събрали всички мъже и момчета на едно място, за да видят дали феноменът ще спре. Предполагали, че някои от тях си правят лоша шега и хвърлят камъните. Каменовалежът обаче не спрял. Жените не били събирани, защото се предполагало, че камъните са твърде тежки за тях да ги хвърлят. След няколко дни явлението спряло внезапно от само себе си, така както било започнало.

Има различни версии за това на какво може да се дължи феноменът на падащите камъни. Според една теория това всъщност са метеорити. Друга версия предполага, че някой активен вулкан наблизо изстрелва камъните в небето. Действително, на 23 ноември 2013 Сицилия е покрита с малки камъчета идващи от вулкана Етна:



При много от случаите обаче наблизо няма никакви действащи вулкани.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




От архивите: вода появяваща се от нищото в един дом




Река в Мексико потъва в дън земя




Странни звуци от първата половина на месец май 2016

25 юни 2016

Неразгадани изчезвания - Франк Ленц

Има една дузина хора, изчезнали докато са били на околосветско пътешествие. Един от тях е Франк Ленц от Пенсилвания. На 25 години той решава, че ще обиколи света с велосипед, едно пътешествие, което предполага, че ще му отнеме 2 години.

Ленц започва своята авантюра на 25 май 1892 г. в Питсбърг, САЩ. През следващите няколко месеца мъжът ще върти педали из Северна Америка преди да отплава с кораб за Азия. През май 1894 Ленц преминава през Тeбриз, Иран. Следващата му точка е на 450 километра - град Ерзурум в Турция. Франк Ленц обаче никога не се появява там и след няколко месеца семейството и приятелите му започват да го издирват.

Ленц пътува през Турция по същото време в което в тази страна се извършва геноцид срещу арменците. Десетки хиляди са избити и някои предполагат, че Ленц е станал случайна жертва в клането.

Друг велосипедист, Уилям Саклебен тръгва по стъпките на Ленц и намира допълнителна информация. Изглежда Франк е минал през малко кюрдско село в Турция и е обидил местния старейшина. Това разгневило последния и вероятно той е наел бандити, които да очистят Ленц. Няколко човека дори са арестувани.

В крайна сметка нищо не се потвърждава с пълна сигурност, тялото на Франк Ленц никога не е намерено. Все пак Турция се съгласява да изплати компенсации на роднините му.


Източник

24 юни 2016

Севтополис - минало и бъдеще

Севтополис е древен град, основан от тракийския цар Севт III, както и столица на Одриското царство от 320 г. пр. Хр. Развалините му са открити през 1948 г. по време на строителството на язовир Георги Димитров (по-късно преименуван Копринка) край Казанлък, област Стара Загора. В некрополът на Севтополис са намерени редица тухлени куполни гробници, някои от които подмогилни. Въпреки това, било решено да се продължи с изграждането на язовир, оставяйки Севтополис на дъното му.

Куполна гробница от некропола на Севтополис, открита в Могила №3:


Статуетка на млада жена (висока 17 см). Находка от Могила №1:


Източник: Уикипедия.

Наскоро с изненада разбрах, че има идея Севтополис да бъде отново изкаран извън водата, това ще стане като се построи стена около него. В момента този проект се опитва да привлече внимание и финансови средства за реализиране на идеята.

Страница на проекта

Ето как би изглеждало всичко, наистина е прекрасно и дано се реализира:





23 юни 2016

Неразгадани изчезвания - Джуди Смит

През 1997 Джуди Смит е 50-годишна жителка на Нютън, Масачузетс, САЩ. Има две деца и освен това наскоро се е оженила повторно за адвокат на име Джефри. Двамата младоженци летят за Филаделфия, където Джефри е на бизнес пътуване. На 10 април мъжът трябва да присъства на важна конференция и Джуди решава да разгледа града. Тя обаче не се прибира в хотела и Джефри я обявява за издирване.

Планинари намират мъртвото ѝ разложено тяло на 7 септември, след пет месеца. Най-странното е, че това се случва на 960 километра от Филаделфия, в планинска местност в Северна Каролина. Точната причина за смъртта не може да се установи, но поради това, че тялото е закопано в плитък гроб, се предполага, че Смит е станала жертва на престъпление. С нея обаче е годежният и пръстен и портфейла ѝ с 167 долара, следователно отпада предположението, че са я убили, за да я оберат. Освен това наблизо е намерена синя раница, а Джуди притежава червена. И сякаш нещата не са достатъчно странни до тук, хора живеещи в близък град са си спомнили, че са виждали Смит да идва сама и доброволно. Тя говорила с няколко човека, била приятелски настроена и дори споменала, че съпругът ѝ е юрист.

Ако сама е решила да си тръгне от Филаделфия без да каже на никого, защо го е направила? Какво е търсела толкова далеч, на почти 1000 км разстояние? Кой я е убил и защо?

Източник

Ако тази история ви звучи познато, това най-вероятно значи, че сте редовни читатели на "Мистерика" и четете внимателно освен статиите и коментарите под тях. Преди време анонимен читател бе публикувал тази случка като коментар под тази статия:

Загадъчен криминален случай - жената от Исдален

22 юни 2016

Древните Шумер и Акад

Шумер официално се счита за най-старата човешка цивилизация, появила се през четвъртото хилядолетие преди н.е. Самите шумери обаче са живели в Месопотамия, между реките Тигър и Ефрат, още преди да достигнат до невижданите за времето си постижения в архитектурата, изкуството, математиката, астрономията, писаното слово и законодателството. Според някои този народ се е появил преди цели 7000 години. От къде са дошли, не е съвсем ясно. Самите шумери наричали себе си Сагига ("черноглавите" или "плешивите"), а самата си държава Кенги ("цивилизованите земи"). Една версия е, че са се преселили от Анадола в днешна Турция. Според други, шумерите идват от Кавказ и дори от Индия.

Шумер на практика е група от градове-държави, които като цяло си остават независими. Много от тях просъществуват цели 3000 години. Типичните шумерски градове включат крепостни стени, публични сгради, пазари, работилници и водопреносна система. Първоначално политическата власт принадлежи на самите граждани, но със засилването на съперничеството между отделните градове-държави, много от тях преминават към някаква форма на царска власт. Най-важният град в Шумер е Ур, който може да се приеме за нещо като столица. При основаването си, около 3 хилядолетие пр.н.е., е бил на морския бряг, но поради затлачването на Персийския залив, сега се намира във вътрешността на континента, близо до град Насирия в днешен Ирак. Руините на града са открити от Пиетро дела Вале през 1625 г., а първите интензивни разкопки са предприети в средата на 19 век, от Джон Тейлър.

Освен това се предполага, че всеки град е имал собствен бог или богиня. Техните храмове са се наричали зикурати и са доминирали над останалите постройки. Най-известният зикурат е този в Ур, който се е издигал на 15 метра височина. Останките му са открити през 20-те и 30-те години на ХХ век, реконструиран е от Садам Хюсейн през 80-те години. Така изглежда днес:


Предполага се, че шумерите са откривателите на плуга, лодката с платна, лунният календар. Освен това са разработили бройна система базирана на числото 60. Дори и днес тя се използва при отчитането на часовете и минутите. Ако някога сте се чудили защо един час е разделен на 60 минути, а една минута на 60 секунди, вече знаете. Не е ли вълнуващо! Нещо въведено преди 5000 години от древните шумери продължава да има приложение дори днес!

За най-важно шумерско постижение обаче се смята клиновидното им писмо. Най-ранните текстове са от около 3000 г. пр. н.е. Шумерите са пишели чрез изрисуване на символи върху мокри глинени плочки посредством пръчица наречена стилус. След нанасянето на текста, плочиците са оставяни на слънце, за да изсъхнат. До наше време са се запазили хиляди такива плочки. Те са един прозорец към древността давайки ни представа за шумерските закони, култура, икономика, политика, литература и религия. Съседните племена бързо възприемат клиновидното писмо за собствените си нужди. Около 2500 г. пр. н.е. това правят и акадийците, семитски народ живеещ на север от Шумер.

Около 2300 г. пр. н.е. акадският език взема връх в Месопотамия и започва да се използва повече от шумерския. Това е началото на възхода на Акад, За следващите две хиляди години в тази част на света ще се говори основно акадски, в последствие от него ще възникнат вавилонския и асирийския. Шумерският език постепенно отмира и започва да се ползва само в писмени документи. Става един вид мъртъв официален език, същото което векове по-късно ще се случи и с латинския.


И макар Щумер да се смята за първата цивилизация, Акад се смята за първата империя. Началото на тяхното величие започва при управлението на Саргон Велики (2334-2279 пр. н.е.). Той покорява остатъците от шумерските държави в южна Месопотамия, както и редица други земи, които сега са част от Сирия, Турция и Иран.

Столица на тази първа човешка империя е едноименният град Акад. Той обаче тъне в мистика. Не е съвсем ясно кога и от кого е бил разрушен, предполага се, че това са сторили амореите. Не е ясно и къде точно се е намирал. Учените са предлагали редица теории за местоположението му, но досега няма нищо сигурно потвърдено. Вероятно след разрушаването му, той е бил напуснат и хора повече никога не са се заселили там. Има и малка вероятност да е бил заселен наново, но под друго име - тоест да е под носа на учените, но те да не могат да разберат, че това именно е Акад. Една от теориите е, че Акад е разположен срещу Сипар от левия край на р. Ефрат, и е може би най-старата част от град Сипар. Друга теория гласи, че руините на Акад са под съвременен Багдад.

След падането на Акадската империя около 2200 г. пр. н.е. за кратко се възраждат шумерските градове-държави, в които обаче вече не се говори на шумерски, а на акадски. Този техен нов разцвет обаче е съвсем кратък. На сцената се появяват нови велики сили - Вавилон и Асирия.

Източник

21 юни 2016

Неразгадани изчезвания - Джон Рийд

Започвам поредната поредица от статии, този път посветена на 10 неразрешени изчезвания на хора. Някои са загадъчни, някои не толкова. Въпреки това ще ги публикувам всичките. В крайна сметка, след като не се е разбрало какво точно се е случило, как можем да сме сигурни, че причината не е нещо по-странно отколкото дори можем да си представим?

През 1980, 28-годишният Джон Рийд напуска дома си в Туйн Ситис, Калифорния, САЩ и заминава за Бразилия с надеждата да намери изгубеният град Акатор. Младежът е прочел за това загадъчно място в книга наречена "Хрониките на Акатор", чийто автор е Карл Бругер. Според Бругер това е град на древна подземна цивилизация, която е останала неразкрита в амазонската джунгла в продължение на хиляди години. Той освен това твърди, че е разбрал за Акатор от бразилски туристически водач на име Татунка Нара, който твърди, че преди е бил вожд на съвременно индианско племе, което преди 3000 години е управлявало тайнствения град.

Джон Рийд изрирва Татунка Нара, който живее в село Барселос и си изкарва прехраната като води туристи в джунглата в търсене на Акатор.

Нара и Рийд:


Рийд оставя билета си за връщане в хотелската си стая в Манаус и тръгва с Татунка Нара на пътешествие в джунглата. Никога не се завъща. Разпитван от полицията Нара твърди, че американецът побягва и се скрива в джунглата, защото не е искал да се връща в Барселос. Властите обаче провеждат разследване и установяват някои интересни неща. "Татунка Нара" въобще не е бивш индиански вожд, ами е германец на име Гюнтер Хаук. Освен това Рийд не е първият човек, който изчезва при експедиция водена от Татунка / Гюнтер. Швейцарец на име Херберт Ванер и шведка на име Кристин Хойзер също никога не се завръщат. От тримата изчезнали единствено след време е намерена кост - част от челюстта на Ванер.

През 1984 се случва още нещо странно. Карл Бругер, авторът на книгата, заради която Джон Рийд тръгва за Бразилия, е застрелян в Рио Де Женейро. Съмненията отново падат върху Гюнтер Хаук. Никога обаче не са събрани достатъчно доказателства за да бъде осъден този самозван вожд.

Източник

20 юни 2016

Връх Шаста в Америка - свещената индианска планина

Планината Шаста се намира в щата Калифорния близо до границата с Орегон. Височината ѝ е 4321 метра и в ясни дни може да се види на 160 километра разстояние. Част е от масива Каскейд, който се простира от северна Калифорния до Британска Колумбия. На свой ред този масив е част от "Огненият пръстен" от вулкани обграждащи Тихия океан. За геолозите е сигурно, че рано или късно Шаста ще изригне и това изригване ще е по-мощно от изригването на Сейнт Хелън случило се през 1980 година.


Тази планина съм я споменавал на няколко пъти в блога като обикновено става въпрос за нещо злокобно или твърде фантастично. Следват няколко цитата от по-стари статии.

"...минен инженер на име Дж. Лорен Шуфелт (G. Warren Shufelt) се е срещнал с мъдър стар индианец от племето Хопи. Индианецът му разказал за древен град на хора-гущери (днес такива същества наричаме рептили). Тази древна раса била високо интелигентна и научно напреднала в сравнение с хората. Те се скрили в два подземни града от гигантско бедствие, единият под днешен Лос Анджелис, а другия под връх Шаста." (Тайният рептилски град под Лос Анджелис)

"Други пък са предполагали, че лемурианците са измислили древния език санскрит. Или пък, че са имали телепатични способности. Розенкройцерът Хърбърт Спенсър Люис твърди, че маите са наследници на лемурианците, а също че живеят на върха на Маунт Шаста в Калифорния. Хора са ги забелязвали там - те имали дълги коси и английски акцент." (Как се появява легендата за Лемурия)

"Обектът бил намерен край планината Шаста (Mt. Shasta) и имал необичайни свойства. Ако се потопи в гореща вода за кратко и след това се извади, той продължава да е горещ за изключително дълъг период от време. Поставен в хладилника за едва 15 секунди, след това той дълго продължава да е студен като лед." (Мистериозната сфера на семейство Бец)

Тук обаче ще стане въпрос за един не толкова познат аспект на Шаста - като свещена планина.

Още от древни времена местните индиански племена са считали мястото за сакрално. Около планината археолозите са откривали артефакти на 11 000 години, което говори, че това е едно от първите места в Америка, на които са се заселили хора. Културното наследство на планината е признато и тя е намерила място в националния регистър на историческите обекти на САЩ.

В миналото индианците са позволявали само на техните знахари да се изкачват по планината отвъд зоната в която растат дървета. Смятали са, че планинските духове са толкова силни, че е опасно за всекиго друг да се качва толкова на високо.

(© Dustin Naef)

За разлика от индианците, белите заселници първоначално не обръщат почти никакво внимание на планината Шаста. Едва през 19 век натуралистът Джон Мюир описва важността на планината като духовно място. От тогава тя става популярна туристическа атракция, а малко по-късно тръгват и всякакви странни и дори страшни легенди свързани с нея.


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Гората край Ориус в Испания

19 юни 2016

Вампирите и пиенето на кръв в древността

Съвременният образ на вампирите се е появил сравнително скоро. Но още в древни времена е имало същества и дори божества, които са ги наподобявали до известна степен.

Също така днес пиенето на кръв се свързва основно със сатанистки ритуали и евтини филми на ужасите, но в миналото това е била доста често срещана практика.

Според историческите книги първото създание пиещо кръв е Лилит, описвана и като първият демон или женски дух съчетал най-лошите качества на света.

Картината "Лилит" на Джон Колиър (1892):


В древен Египет Озирис и брат му Сет също се свързват с пиенето на кръв. Те били изоставени от родителите си и отгледани от друго семейство, което се занимавало с тъмни сили. Когато пораснал Озирис имал много от силите, които днес се приписват на съвременните вампири.

Освен това даровете, които египтяните са правели на тези богове, се се състояли основно от плът и кръв. Дори се твърди, че са включвали и трупове. Всичко това обаче до голяма степен е в зоната на догадките, защото историците не са изяснили напълно всички древни египетски практики.

В персийският фолклор пък са съществували естриите, които на даден етап се появяват и в еврейските легенди. Това са женски демони способни да сменят формата си. Обикновено имат вид на красиви девойки, които прилъгват мъжете и пият кръвта им. Ако една естрия бъде наранена, тя може да се излекува, само ако нападателят ѝ и предложи хляб и сол.

Стигаме и до древна Гърция и богинята Хеката. Тя е свързвана с магическото изкуство, некромантията и дори призраците. Някои историци смятат, че в храмовете посветени на Хеката се е пиело кръв. По някое време в антична Гърция се забраняват аутопсиите и пиенето на кръв, но е вероятно това да е продължило като тайна практика в храмовете на богинята. Кръвта идвала от животни.

В гръцката митология също така имаме Емпуза, която е демон и дъщеря на Хеката. Тя и Мормо (слуга на Хеката, за него е писал Аристофан) са описвани като пиещи кръв. В митологията на гърците има поне още двама персонажа, които могат да се приемат за прото-вампири.

Възможно е древните гръцки ритуали свързани с пиене на кръв в последствие да се отразени във фолклора на другите балкански народи и така да се е зародил съвременния вампирски образ.

В източна и южна Азия също има богове-кръвопийци и подобни ритуали. Най-известното такова божество е индийската богиня Кали, която се свързва с времето, промяната и унищожението.

Индианските племена в Америките също са имали подобни практики и легенди.

С разпространението на християнството, практиката да се пие кръв започва да се свързва с дявола, а всички древни божества изискващи това, придобиват изцяло демоничен образ. Все пак древните ритуали не са напълно отречени, както много пъти се случва, християнската религия ги вплита отчасти в себе си, за да улесни прехода на масите от езичеството. Не случайно един от най-популярните християнски обреди включва символичното "пиене" на христовата кръв.

Източник

18 юни 2016

Историята на летящото килимче

Летящите килимчета са вълшебни предмети присъстващи в редица ориенталски легенди. Най-често се свързват с приказките от "Хиляда и една нощ", но противно на популярното мнение, в оригиналните версии на историите не присъстват летящи килимчета. В най-старият открит ръкопис (съдържащ само 282 приказки) не се споменава нищо за такива магически пособия.

В оригиналната версия на "Аладин и вълшебната лампа" не се споменава нищо за летящо килимче. Вместо това принцесата е отнесена докато е върху леглото си, което е носено във въздуха от джина от лампата. За появата на летящо килимче в тази приказка до голяма степен отговорност има Уолт Дисни и най-вече филма "Аладин" (1992).

Древен ръкопис на "Хиляда и една нощ":


И макар точно в тази колекция от приказки да няма летящи килимчета, то те присъстват в други стари легенди. Една от най-старите такива истории е свързана с цар Соломон. Тази легенда за първи път е записана през 13 век от еврейски книжовник на име Исаак Бен Шерира. Твърди се, че е ползвал дори по-стари източници.

В историята записана от Шерира се разказва как някога в двора на Савската царица имало надарен алхимик, който успял да накара една рогозка да левитира над пода. След години на упорит труд той успял да усъвършенства магията (технологията?) и да накара цял един килим да полети във въздуха. Зарадвана от това, Савската царица решила да подари килима на цар Соломон. Килимчето било изтъкано от зелена коприна с втъкани злато, сребро и скъпоценни камъни.

Когато подаръкът пристигнал в Йерусалим, цар Соломон бил толкова зает със строежа на Соломоновия храм, че не му обърнал внимание. Изглежда решил, че е обикновен килим, макар и покрит с диаманти, и затова го предоставил на един от подчинените си. Когато Савската царица разбрала за това, тя много се разочаровала и изгубила интерес към магическите килими. Алхимикът загубил работата си и няколко години се скитал по света преди да се установи някъде в Месопотамия. Той вече не можел да прави летящи килимчета, защото за тях трябвали много средства, а нямало кой да го покровителства. Когато умрял, с него си отишла и тайната как се правят магически летящи килими.

Тази история има и друга версия. В нея килимчето е дадено на Соломон лично от Бог. То можело да носи 40 000 човека. Цар Соломон, противно на мъдростта, която му се приписва в други притчи, се възгордял от това, че има такова килимче. Затова Бог го наказал, той разлюлял килимчето, докато то летяло и 40 000 соломонови войни паднала на земята и загинали.

Летящите килимчета се появяват и в някои исторически разкази. Фраат II е бил владетел на Партия от династията на Арсакидите. През 130 г. пр. н.е. бил във война с Антиох VII Сидет, владетел на Селевкидите. Разказва се, че лично Фраат е полетял на килимче и унищожил вражеската армия като я обстрелвал отгоре с огън и светкавици.

Твърди се, че в 3 век от н.е. живял друг владетел, който също имал летящо килимче. Това бил Шапур I от Персия. С това магическо средство една нощ Шапур проникнал в лагера на римляните и отвлякъл император Валериан.

На какви ли истински събития се базират тези легенди? Нима някой в древността е притежавал машини способни да летят?

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




15 гръцки митологични създания (видео)

17 юни 2016

Мохамед Али и извънземните

Миналата седмица светът си каза "последно сбогом!" с Мохамед Али, една от най-великите личности на нашето време. Феноменален боксьор, борец за граждански права, противник на войната във Виетнам, пример за подражание - много може да се говори за него.

Той е толкова велик, че такива противни личности като Доналд Тръмп и Ердоган се опитаха да се възползват от случая и да се отъркат у славата му, въпреки че проповядват и вършат неща противоречащи на принципите на великия боксьор. Доналд Тръмп изказа възхищението си, макар да иска да изгони всички мюсюлмани от САЩ, а Мохамед Али бе именно мюсюлманин. Ердоган пък потъпква гражданските права в собствената си страна, а не стига това, ами е искал да се разпорежда какво да се прави на погребението. Организаторите естествено му отказаха.


А иначе за първи път чух да се продават билети за нечие погребение. Не за футболен мач, не за концерт, а за погребение! Представете си колко е велик Мохамед Али, че да се налага да се издават билети!


В тази статия обаче няма да се говори за спортната му кариера, нито за активистката му дейност. С този материал ще разкажа за един малко известен факт - това че Али се е интересувал и е имал силно увлечение към темата "НЛО". Факт, който днес мнозина отдаващи почит на боксьора, предпочитат да не споменават и да пренебрегват.

Мохамед Али е виждал на няколко пъти неидентифицирани обекти в небето. При много от случаите е имало и други хора с него, които потвърждават видяното. Тоест Али не е търсел внимание разказвайки тези истории. Не е имал нужда, а и не е бил такъв човек, че да му трябва такава евтина слава.

Първият случай е от 1970. Али тичал рано сутринта заедно със своя треньор, когато видял ярко осветен обект в небето. Първоначално си помислил, че е хеликоптер, но един момент след това, втори подобен светещ обект преминал над тях. Той оставял червена опашка след себе си. Двамата с треньора му гледали обектите в продължение на 15 минути. В последствие се оказало, че има и други хора видели тези НЛО, дори се появили съобщения по вестниците.


Най-интересното наблюдение на Мохамед Али е свързано с НЛО от така наречения тип "пура" (още наричан "кораб-майка"). Боксьорът пътувал през нощта и бил на север от Ню Джърси, когато се появил огромният обект. Както самият Али разказва:

"Можехме да видим сянката на НЛО-то, когато то мина над пътя, осветено от пълната Луна"

На следващата вечер Мохамед Али отново видял същия обект. Този път бил с бизнес мениджъра Джен Килрой, който до тогава бил скептично настроен към историите за НЛО и си мислил, че предишните разкази на боксьора са плод на неговото "богато въображение". Това наблюдение променило възгледите на Килрой.

Общо Мохамед Али е виждал 16 пъти НЛО. Интересът му към темата се запазва за цял живот и дори включва странните обекти в духовните си вярвания.

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Рептили в Румъния?

16 юни 2016

Деца с черни очи покрити с кръв

Аз живея в Сидни (Австралия). Един следобед бях заспал, защото работя през нощта. Тогава се потропа на външната врата. Който и да тропаше, бе много настоятелен, затова не можех просто да го игнорирам и да продължа да спя. Слязох по стълбите от втория етаж и отидох да отворя.

Погледнах през шпионката на вратата и видях две млади момичета. Не можех да различа много от външния им вид, попитах ги какво искат. Едното каза "ние сме ранени, пуснете ни, ние сме ранени". Не можех добре да видя лицата им, но забелязах кръв по ръцете им.

Аз отворих вратата и те се втурнаха вътре. Все още бях доста сънен, но видях кръвта по дрехите и ръцете им. Попитах ги къде са родителите им и те просто казаха "далече".

Казах им. че ще извикам линейка и тъкмо се обръщах, за да взема телефона си, когато едното момиче ме хвана силно за ръката и ми каза да не отивам. Стреснах се от това ѝ действие. Погледнах я по-внимателно в лицето и видях изцяло черните ѝ очи без бяло.

Това ме ужаси и бързо си дръпнах ръката, отидох в съседната стая, където бе телефона ми. Когато се върнах след няма и минута, момичетата бяха изчезнали. Проверих цялата къща - нямаше ги. Излязох навън, също не се виждаха никъде.

Започнах да си мисля дали всичко не е сън. Върнах се вкъщи и видях петната кръв по входната врата, не е било сън! Погледнах ръката си и там също имаше кръв, която не бе моята. Освен това имах синини в продължение на дни там където едното момиче ме бе хванало.

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Уисконсин и Уайоминг




Всичко на куп: Уиджа, Зозо, извънземни и деца с черни очи

15 юни 2016

Парчето масло на Кришна

"Парчето масло на Кришна" е скален къс, който се намира в град Махабалипурам в южния индийски щат Тамил Наду. Този камък сякаш отрича физичните закони и е неподвластен на гравитацията. Той стои наклонен върху друга скала, но упорито не иска да пада. Именно затова се е превърнал в местна туристическа атракция.

Някога тази скала се е казвала "Ваан Ираи Кал", което може да се преведе като "камъкът на небесният бог". Според една легенда, той е поставен там от боговете, които са искали да демонстрират своята мощ. В по-нови времена някои твърдят, че не боговете, а извънземни са отговорни за неговата поява.

А че някой го е поставил там е почти сигурно. Природните стихии трудно биха оформили такава комбинация. Ерозията би "изяла" равномерно и двете скали.

Най-популярната легенда е свързана с бог Кришна и именно от там идва съвременното име на скалата. Като дете Кришна много обичал масло и често го крадял от съдовете на майка си. Скалата е парче масло изпусната от малкия бог.


Скалата тежи около 250 тона, височината ѝ е 6 метра, а диаметърът около 5 метра. Наклонът, върху който стои, е 45-градусов. Повърхността, чрез която e в допир с долната скала, е съвсем малка.


Поне два опита са правени скалата да бъде преместена. През седми век местен владетел искал да я предпази от посегателства на каменоделци и затова се опитал да я премести на друго място. Опитът не се увенчал с успех.

През 1908 английският губернатор на провинцията също се опитал да я свали от хълма, защото се опасявал, че може да се търколи и да разруши къщи в града. Седем слонове дърпали скалата, но тя дори не се помръднала.


Източник