18 юни 2018

Въображаеми приятели, които може и да не са били съвсем въображаеми - част 5


Аз имах въображаема приятелка, когато бях на 5 или 6 и тя се казваше Беки Рийдър. Беки бе на около 8 или 9, имаше къдрава кафява коса и бе леко пълна. Тя бе моя приятелка за около 3 години. Често си играех с нея на долния етаж на къщата, понякога си играехме и на вън, но никога горе. Беки никога не идваше с мен, когато се качвах на втория етаж.


Една вечер, тя ме покани на парти и аз бях много развълнувана, защото Беки каза, че ще ме запознае с нейното семейство - нейните майка, баща, леля, по-голяма сестра и бабите и дядовците. Партито щяло да бъде до водата (на 10 минути от нашата къща) и щяло да бъде много забавно. Аз първо казах, че не мога да дойда, защото нашите не ми дават да излизам толкова късно, но Беки каза да се измъкна незабелязано. Така мислех и да направя, но моята майка чу как отварям вратата и веднага дойде. Попита ме какво мисля да правя и аз и казах, че отивам на парти с Беки, където ще се запозная с нейното семейство. Майка ми разбира се ме спря веднага и аз започнах да рева, защото много исках да отида.

Майка ми ме взе и ме занесе в моята стая, където ме сложи в леглото. Аз обаче не спирах да плача и тя ме премести при нея в нейното легло в спалнята. Малко по-късно вече се бях успокоила, но още не бях заспала. Тогава чух, че вратата на спалнята се отваря. На прага стоеше Беки, тя за първи път се беше качила на втория етаж! Аз и махнах с ръка и казах "съжалявам", а Беки ми отвърна "мразя те", след което си тръгна. Никога повече не я видях след това.


За разлика от повечето предишни истории, тук не е установено някога да е живяло в къщата момиче, което може да е Беки Рийдър. Описаният случай обаче е толкова зловещ, че няма как да не си помислиш, че някакво зло присъствие е искало да подмами малкото дете до водата.

17 юни 2018

КИНО МИСТЕРИКА - епизод 20 (17.6.2018)

"No More Souls" е кратък (~ 6 мин.) и стар (2004) късометражен филм. Но за мен е култов. В него главен герой е основният злодей от филмите от поредицата Hellraiser. Това късометражно филмче обаче не е официална част от групата, защото не е дело на оригиналните сценаристи, а на няколко фена. Въпреки това, именно така си представям, че би била сложена точка на цялата поредица.



Следва тийзър за предстоящия филм "Suspiria". Правите ли разлика между трейлър и тийзър? Аз до скоро не правех :D В тийзърите нещата не са дадени толкова явно колкото в трейлърите, те по-скоро имат за цел да събудят любопитството ни. Долното клипче със сигурност успява, поне що се отнася до мен.

16 юни 2018

Робърт Уодлоу - най-високият официално документиран човек

В народните приказки на различните народи има много огромни великани, но кой е официално признатият от науката най-висок човек живял някога? Това е Робърт Уодлоу, роден през 1918 в Илинойс, САЩ. Той е страдал от рядка медицинска аномалия причиняваща невъобразимо високи нива на хормона на растежа. През целия си живот, Робърт не спира да расте. На 10 години, той е близо 2 метра (долната снимка)!


Уодлоу умира през 1940 - на едва 22 години. По това време той е висок 2.72 метра и тежи 220 килограма. За времето на краткият си живот, той успява да стане масон в ложата Алтънс Франклин No.25 и дори да се издигне в нея. Масонският му пръстен е най-големият пръстен правен някога и съдържа две унции злато. Днес в тази ложа има специална стая кръстена на него.

Източник



15 юни 2018

Въображаеми приятели, които може и да не са били съвсем въображаеми - част 4


В тази част няколко кратки истории накуп.


"Имах въображаем приятел когато бях на около 4. Наричаше се Чарли. Родителите ми ме питаха как изглежда и аз винаги казвах "малък човек". Той бе навсякъде с мен. Аз дори се разревавах, ако някой седнеше върху Чарли, когато сядахме да вечеряме. Когато се преместихме, Чарли не дойде с нас. След години разбрахме, че преди ние да се нанесем в онази къща, там е живял дребен човек, който се е самоубил."

*************

"Когато бях дете, може би 5-8 годишен, имах въображаем приятел - куче скелет. То бе навсякъде с мен. Животните в гората реагираха със страх на него."

Г.Б.: Малко скептицизъм от моя страна - не съм убеден, че горските животни наистина са виждали това въображаемо куче-скелет и са се плашели от него. По-скоро си мисля, че са бягали от самото дете.

*************

"Аз имах доста въображаеми приятели като дете, но повечето от тях бяха перонификации на моите кукли или любимите ми герои от книгите и телевизията. Кристин обаче бе различна. Тази "въображаема приятелка" се появи докато живеехме във Вирджиния и бях на 9. Кристин бе на моите години и имаше опашки от двете страни на главата. Не съм се замисляла особено за нея през годините, но наскоро родителите ми се заговориха за времето, когато живеехме в онази къща. Майка ми каза, че често е чувала стъпки и детски глас в къщата, докато аз съм била на училище, а баща ми каза, че веднъж намерил в килера стара снимка на малко момиче. Дали това е била Кристин? Той за жалост не можа да си спомни дали момичето е било с опашки."

Източник

14 юни 2018

Мъже в черно и мистериозните бумтежи

Мистериозните мъже в черно по принцип се асоциират с наблюденията на НЛО. Те обикновено идват да тормозят очевидците видели странни обекти в небето. Има обаче и случаи при които "мъжете в черно" са притеснявали хора станали свидетели на други феномени или дори такива, които не са се сблъсквали с нищо паранормално. Ето, че може да добавим още една аномалия към списъка с теми, от които се интересуват загадъчните "хора в черно" - необяснимите гърмежи, бумтежи и други тътени чувани из целия свят.

Тези гърмежи са подмножество на по-голямата група от странни необясними звуци към която се включват "тромпетите на апокаликсиса", странното жужене, необяснимите писъци и вой и т.н. За гърмежите, както и за всички останали звуци, има множество теории - от рационални до фантастични. Ето два примера в двата края на спектъра:

- Рационално обяснение - кандидат-терористи пробват експлозиви в подготовка на терористичен акт. Действително понякога в местности, където са се чували гърмежи, в последствие са намирани малки ями край пусти пътища - такива все едно получили се от хвърлена граната.

- Фантастично обяснение - кораби на извънземни предизвикват тези бумтежи когато преминават през невидими портали в небето.

И макар, както казах, тези бумтежи да се чуват из целия свят, то регистрирани посещения на очевидци (в настоящия случай не е ли по-добре да се казва "ушеслушци"?) има само в САЩ. Може би мъжете в черно правят визитации и в други части на света, но просто тези случаи не са станали известни.

А за самите "хора в черно" също има множество теории, отново от рационални (правителствени агенти) до фантастични (извънземни).

Не ме учудва, че двата феномена се допират, техните рационални и фантастични обяснения много добре се връзват. Ако бумтежите са дело на терористи, то мъжете в черно нищо чудно наистина да са правителствени агенти опитващи се да ги заловят. Ако пък кънтежите са с извънземен произход, защо да няма и извънземни с черни очила и костюми отиващи на гости при ушеслушците?

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Момче с черни очи - замаскиран извънземен?




Siri, Alexa и Google’s Assistant реагират на недоловими за човешкото ухо команди




Странна бяла линия опасваща цялото земно кълбо?

13 юни 2018

Въображаеми приятели, които може и да не са били съвсем въображаеми - част 3


Аз това не го помня, но родителите ми са ми разказвали, че веднага след като съм почнал да говоря, аз съм започнал да твърдя, че имам невидим приятел на име Том. Настоявал съм да сложат стол за него на масата, говорил съм си с него по време на дългите автобусни пътувания, искал съм му мнението за разни неща и на практика той е бил нещо като брат за мен, макар да имам три други братя и сестри. Майка ми се е притеснила от това ми поведение и ме е завела на детски психиатър. Това вече си го спомням - посещенията при психиатъра. Те явно са имали ефект, защото съм забравил за Том.

10 години по-късно. Родителите ми се разведоха и майка ми започна все повече да се обръща към духовното. Мислих всичко това за глупост, но веднъж присъствах на сесия при нова екстрасенска, която по някаква причина страшно се интересуваше от мен. Тя каза, че вижда млад тъмнокос мъж, който ми е пазител. Попита ме дали името Тим ми говори нещо? Възможно ли е това да е Том от детството ми или е просто съвпадение близостта на имената? Тази жена позна каква зодия съм и че имам родилен белег на едно място.

Екстрасенската разказа, че с Тим сме били братя близнаци в миналия ми живот. Родилният белег е мястото където е бил ранен и от това той е умрял.

Все още съм доста скептичен, но ако ме наглеждаш и се грижиш за мен, благодаря ти, бро!

Източник

12 юни 2018

Автомобилите на мъжете в черно - част II

Предполагам ще се зачудите как така тази статия е "част втора", след като не сте забелязали в последните дни да е излизала "част първа". Това е така, защото настоящият материал е продължение на статия излязла през далечната 2012:


Прочетете, ако искате първо горните истории, преди да продължите с настоящите, които са още по-странни.

Малък град в щата Минесота, САЩ. Годината е 1975 и един човек си кара колата по пуст път, когато го застига черен кадилак, който почти го изблъсква от шосето. Пострадалият веднага дава газ и се втурва да преследва грубиянина. Тогава с изненада вижда как кадилака се издига във въздуха след което изчезва от полезрението.


А следващият случай е разказан от Ник Редфърн и се отнася за добрата негова приятелка Трейси Остин, която също е паранормален изследовател.

Септември 1999. Трейси присъствала на паранормална конференция в Лийдс, Англия, където срещнала Бриджид Баркли, добре известна във Великобритания контактьорка с извънземни. Бриджид разказала много случаи, в които е била следвана от мъже в черно, черни коли или черни хеликоптери. Трейси била силно впечатлена.

Няколко дни по-късно изследователката и нейна приятелка тръгнали с автомобил към Пица Хът. Пътували от Чешир към Стафордшър. Когато вече влизали в Стафордшър забелязали, че в отсрещната лента се движи стар черен линкълн. Това е типично американска кола и е малко вероятно да я видиш насред Англия. Именно заради това Трейси решила да се загледа по-добре в шофьора. Само дето не забелязала никой да седи зад кормилото! Освен това колата нямала регистрационен номер.

Зад линкълна се движели още няколко коли - нормални модели със шофьори, но тези хора сякаш били "изключени", в транс. Сякаш черният автомобил най-отпред ги бил повел на някъде.

След като странната процесия отминала, приятелката на Трейси попитала "Забеляза ли как тази кола се движеше?!"

Трейси я попитала какво има в предвид и приятелката ѝ казала, че сякаш гумите на линкълна не докосвали въобще земята. Трейси не била забелязала това, защото се опитвала да види кой шофира този автомобил. Тя и до днес се чуди дали странната среща има нещо общо с това, че само няколко дни преди това Бриджид Баркли и била разказвала странни истории за коли в черно.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




НЛО наблюденията на д-р Алън Хайнек




Страшен НЛО / Бигфут случай от 1973


11 юни 2018

Въображаеми приятели, които може и да не са били съвсем въображаеми - част 2


Още със втората статия от настоящата серия имаме "изключение, което потвърждава правилото" - тук няма да стане въпрос за детски въображаем приятел, който може би не е бил толкова измислен, а за "истинска" приятелка, която може би не е била толкова реална. И в двата случая (настоящият и описаният в предишния материал) обяснението може да е едно и също - дух.


"Като малък аз често влизах в чужди къщи. Бях на около 5 или 6. Живеех в западащ квартал в града и много от жилищата бяха празни и изоставени. Пробвах прозорците и ако те не бяха залостени, ги отварях и влизах през тях вътре.

В една от къщите винаги срещах едно латино момиче - в банята на горния етаж. Аз се качвах там и си говорехме или си играехме на разни игри като криеница, "истина или предизвикателство" и т.н. Канил съм я у нас на вечеря, но тя винаги отказваше, защото чакала майка си. По онова време явно всичко ми се струваше нормално, но като се замислям днес - нищо в къщата не бе нормално. Там нямаше нищо, дори мивки. Подът бе прогнил. Няма как да живее някой в тази къща.

Момичето се казваше Сара, не мисля че някога ми е казвала фамилията си. Винаги носеше изрязани ризи и оранжеви шорти. Бе леко пълничка и ѝ липсваха няколко зъби. Реална ли бе тя?"

Източник

10 юни 2018

КИНО МИСТЕРИКА - епизод 19 (10.6.2018)

В това издание ще има само едно видео (и никакви трейлъри), но това късометражно филмче наистина си струва. То освен, че е сравнително дълго (20+ мин.), не е и типичен ужас. Това дори не е и типична "пародия на ужасите". Най-точно бих описал "37% Pure Evil" (2017) като пародия на ужасите представена като псевдо-документален филм. Заради някои сцени, го препоръчвам само на лица над 14 години. Enjoy!



ПОДОБНИ СТАТИИ:




КИНО МИСТЕРИКА - епизод 17 (6.5.2018)




КИНО МИСТЕРИКА - епизод 18 (27.5.2018)

09 юни 2018

Лазерен лъч от Мъглявината на Мравката

Mz3, известна още и като мъглявината "Мравка" е открита през 1922 от астронома и астрофизик Доналд Мензел (1901 – 1976). Намира се на около 8000 светлинни години от нас. Наскоро Европейската космическа агенция (ESA) използвайки орбиталната обсерватория Хершел, е засякла лазерно излъчване идващо от тази планетарна мъглявина. Странична забележка - тази новина става за страхотно заглавие за треторазряден фантастичен филм "Лазерният лъч от мъглявината на мравките!" Иначе сериозно - може ли това излъчване да е дело на извънземни? Аз лично не бих отхвърлил никоя възможност, дори и тази, не знам защо учените винаги бързат да обяснят всичко с "естествени феномени". И в този случай действат така. Някои радиоактивни газове, когато са в сгъстени облаци около някоя звезда могат да увеличат светлинното ѝ излъчване до толкова, че да се получи лазарен лъч.

Има обаче един интересен момент в цялата история - горната теория обясняваща феномена чрез естествени космологични процеси е предложена доста преди засичането на настоящия лъч. Неин автор е...Доналд Мензел, същият човек, който е открил Мъглявината "Мравка"! Случайно съвпадение ли е, че една от неговите теории се проявява в космически обект, който той самият е открил? Вероятно да, но цялата сага ми напомни за нещо, което ако не се лъжа бях прочел в "Дневник на галактическия стопаджия". Корабът на героите на книгата се задвижваше от "случаен двигател". Той разчиташе на "случайностите", за да се придвижи от едно място във вселената до друго. Като страничен ефект, навсякъде където минаваше се случваха "случайни съвпадения". Така на една извънземна планета един континент "съвсем случайно" бе кръстен Франция. Някога когато прочетох това бях много впечатлен от идеята. Замислих се дали някъде на хиляди светлинни години от тук, няма някой извънземен, който също като мен се казва Георги Бончев и който живее на планета казваща се България например.

Но да се върнем на настоящата новина. Ако си представим, че описаното съвпадение е дело на някаква странна машинация, то то няма да е единствено. Какви други странни съвпадения може да има? За мен е ясно какви - в мъглявината "Мравка" живее извънземна раса, която изглежда точно като земните мравки (че даже може да има и същите размери или пък напротив - да са гиганти)! Те идват!!!!

Източник

(изображение - aniaart @2013)

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Червени колони от светлини над Хърватия (2 и 5 май 2018)




Октоподите са извънземни?




Планети - очни ябълки

08 юни 2018

Въображаеми приятели, които може и да не са били съвсем въображаеми - част 1

За малките деца е характерно да си измислят невидими приятели. Според различни изследвания между една трета и една втора от всички деца са имали такива в ранното си детство (аз явно тогава съм бил без въображение и съм попадал в другата половина). Преобладаващото сред психолозите мнение е, че тези "въображаеми приятели" играят положителна роля за развитието. Е, в някои случаи нещата взимат крайни форми и се налага намесата на психиатри и психолози, но не за такива случаи ще стане на въпрос в настоящата поредица. От край време в паранормалните среди съществува тезата, че някои от "приятелите" може въобще да не са били толкова въображаеми, а да са били някакви свръхестествени създания - духове например.

Първата история в серията (всичките са разказани в Reddit) е на потребител записал се като bluethundersix.

Аз бях хлапе с голямо въображение и имах няколко въображаеми приятели, но първият бе различен от останалите. Когато бях на 2 или 3 имах "приятелка" на име Керън. Цялото ми семейство знаеше за нея и аз настоявах да се държат с нея като с истинска личност. Майка ми често ме слушаше как водя разговор с нея и винаги се чудеше от къде съм си измислила всичко това, понеже думите ми бяха доста по-сложни отколкото се предполага за толкова малко дете. Понякога родителите ми се бъзикаха като внезапно казваха "О, здравей, Керън!", на което аз отговарях "тя не е тук в момента".

След време се преместихме и Керън вече я нямаше. Когато пораснах, майка ми ме пита отново за нея и аз със сигурност си спомних, че си бях измислила останалите приятели (като Хауърд Гъската и приятелката му Чък), но не и Керън. Тогава майка ми ми призна, че винаги се е чудила дали всъщност не виждам нещо, което тя не може да види, но след като нищо лошо не се е случвало, не се е тревожела много за това.

Сега съм над 30 годишна и наскоро попаднах на стара история за момиче наречено Керън. Тя е била убита в града, в който живеехме, а трупът и бил заровен. Писах на майка ми да ми каже старият ни адрес и се оказа, че той е бил на една миля и половина от мястото където е било открито мъртвото момиче.

Не казвам на 100 процента, че моята Керън и била тази Керън, която е била убита повече от десетилетие преди аз да се родя. Все още не мога да намеря снимка на онова момиче и да я сравня с образа, който помня от детството си. Цялата история е доста тъжна - да я убият толкова млада. И още по-тъжно ще е, ако наистина е останала като дух на земята, но единственият човек, който е можел да я види и да говори с нея е било едно 3 годишно дете.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Енциклопедия на невъзможното: кладенецът Окику




Мозъкът - нещо като радиоприемник за съзнанието

07 юни 2018

Загадъчни гори: Ипинг (Англия)

Със сигурност в тази гора са ставали убийства. Поне едно от престъпленията на Дик Търпин е извършено тук. Търпин е много известен бандит от 18-ти век.

През 1878 специален закон забранява в тази гора да се секат дървета. Именно затова днес тя е толкова гъста.

Хора разхождали се из гората твърдят, че са виждали привидения или чували странни звуци.

До самият лес се намира и хълма Хангман. Твърди се, че ако спрете колата си на него и я изключите от скорост, тя ще започне да се движи сама нагоре!

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Загадъчни гори: Уичуд (Англия)