19 юли 2018

Когато американците ходеха на пикник в гробищата

През 19 век, а и в началото на 20, в САЩ масово хората са ходели на пикник в гробищата. Това обаче не е била някаква прищявка, имало е конкретни причини за това. Основно - липсата на паркове. Обособените места за отдих са били доста малко, за разлика от днес. Освен това по онова време смъртността е била много по-висока, много от живите са имали преждевременно заминали си близки и пикникът е бил повод да ги посетят и да си "поговорят".

Не на последно място, да се храниш на гробището си има своите древни традиции. Такива практики има от Южна Америка до древна Гърция. Дори днес на Задушница в България се раздава храна. През 19 век много от тогавашните американци все още помнят корените си и носят обичаите на местата от където идват, това може лесно да се види в снимките в тази статия публикувана в "Мистерика Дейли":


Затова и яденето в гробищата не е странно по онова време, вписва се в донесените традиции.

Пикниците в гробищата почти напълно замират през 20-те години на ХХ век. Вече има много изградени градски паркове, а напредъкът на медицината правят смъртните случаи все по-редки, хората имат все по-малко поводи да посещават гробищата (никога не е късно тази тенденция да се обърне, Тръмп и анти-ваксерите работят по въпроса смъртността отново да се увеличи). Днес дори в много гробища има предупредителни знаци забраняващи пикниците.

Но традицията не е напълно изчезнала! Днешните емигранти на свой ред носят традициите си и почитат мъртвите с храна на гробищата. Освен това има множество тихи и спокойни почти напълно изоставени провинциални гробища, където никой няма да те спре да си направиш пикник.

Източник





18 юли 2018

Фантоми с технологични костюми - част II

Това е една история от годините на нацистката окупация на Словакия (1938-1945). През тези 7 години чехите и словаците са карани на сила да работят при тежки условия във фабриките, за да произвеждат оръжия за германците. Много хора работят буквално докато паднат мъртви от изтощение. Отделно от това населението е подложено и на други гаври и издевателства. Нацистите бързо разстрелват всеки, който се осмели да им се противопостави. Тук-таме има отделни групи, които оказват съпротива, но тя е като цяло неефективна. Страната е под ботуш.

Фашистките окупатори в Прага:


Най-голямото нацистко зверство срещу чехите е извършено след като съпротивата успява да убие Рейнхард Хейдрих, високопоставена фигура в СС. Две села са изравнени със земята, 1300 човека са убити на място, а 10 000 са арестувани и пратени в лагерите. Точно по това време се появява и един странен персонаж.

Хората разказват, че са виждали странен човек облечен в някаква черна екипировка, който освен това има маска на лицето със светещи очи. Този фантом има почти свръхестествени сили, най-вече способността му да прави големи скокове. Очевидци разказват как с лекота той е прескачал от покрив на покрив, над високи врати или движещи се влакове и дори над цели сгради. Поне в един случай този субект с неизяснен произход е прескочил от единия бряг на река Вълтава до другия. Именно заради тази си способност този "човек" получава прякора Перак, което може да се преведе като "Пружинникът" или "Човекът-пружинка". Друга негова способност е да издава оглушителен свирещ звук. Перак е и много бърз, здрав и силен, това го прави почти невъзможен за улавяне. Може да хвърли възрастен мъж и да разбие стена с лекота.

Първоначално Перак е разглеждан от хората като заплаха, като един вид демонична фигура, от която са се страхували. При ранните истории той гони и плаши гражданите, дори убива и изнасилва. Хората, толкова се наплашват от него, че въпреки нацистките заплахи, много отказват да отиват да работят нощни смени във фабриките. Това се отразява негативно на производството.


Скоро обаче образът на Перак се изменя. Тръгват слухове, че той е насочил своето внимание към немските окупатори. Извършва саботажи, изскача от сенките и прерязва нечие нацистко гърло. Като цяло удря внезапно и бързо се оттегля, но има случаи, в които активно влиза в бой с немските войници налагайки ги и ръгайки ги със всякакви видове хладни оръжия - мечове, ножове, боздугани. Използва и някакво звуково оръжие, което кара неприятелите да се гърчат от болка. Легендата разказва, че Перак е неуязвим за куршумите, те дори понякога отскачат от него и удрят други войници.

Перак е добър и с експлозивите, взривява няколко снабдителни камиона на германците и дори един танк разположен в парка Гребовка. Понякога от китката му изскачат пламъци като от горелка. Някои хора дори започват да вярват, че лично Перак е убил есесовеца Рейнхард Хейдрих.

Често на Перак му остава време да оставя антифашистки надписи по стените, включително и на трудно достъпни места, което още повече усилва легендата за свръхчовешките му сили.


Историите за Перак бързо се разпространяват из цяла Чехословакия, той се превръща в символ на съпротивата срещу нацистката окупация. Перак е навсякъде. Стига се до момент, в който всеки проблем, злополука или инцидент при германците се отдава на Перак. Когато войната свършва, Перак така внезапно изчезва, както и се е появил.

Има много теории за това кой или какво е Перак. Най-логичната е, че това е бил някой британски парашутист, американски агент или местен жител технически грамотен и опитен с експлозивите. Неговите "свръхспособности" са се дължали на това, че той вероятно е бил акробат или гимнастик. Може допълнително да е подсилвал скоковете си с пружини в обувките или да е имал на разположение някакви стимуланти даващи му временен прилив на адреналин. Той е прескачал някоя висока ограда, а в очите на уплашените хора е изглеждало, че е скочил двойно по-високо. Колко му е да тръгне легенда, че може да прескача цели сгради. Ясно е, че в цялата история много неща са преувеличени, но е и ясно, че тя не е съвсем измислена. Важното е, че нещата, които реално е направил този "Перак" са раздухани до такива пропорции, че започват да вредят на окупаторите.

Разбира се, има и теории, че Перак не е бил въобще човек, а примерно призрак, демон, дори извънземен. И макар в повечето случаи да харесвам такива обяснения, сега няма да развалям хубавата история с такива твърде невероятни неща. Слава Перак, героям слава!

Източник

17 юли 2018

Дали едно странно самоубийство ще разреши случая със серийният убиец известен като Зодиак?

През 2002 човек на име Джоузеф Нютън Чандлър III се прострелва фатално в банята в своя малък апартамент в Ийстлейк, Охайо. Цяла седмица минава, преди тялото му да бъде открито и полицията не може да вземе отпечатъци от пръстите му понеже те са доста разложени. Джоузеф не е оставил предсмъртно писмо, но пък има повече от 80 000 долара в банковата си сметка. Нает е частен детектив, който да издири живи родственици на Чандлър, за да им бъде връчена тази сума. Скоро обаче се установява, че това не е истинското име на самоубилия се, той е откраднал самоличността на 8-годишно момче от Тулса, Оклахома, което е загинало при автомобилна катастрофа през 1945.

Веднага се появяват теории какъв може да е този човек с фалшива самоличност и 80 000 долара в банката. Може би е престъпник и парите са крадени? Може би е нацистки военнопрестъпник успял да се измъкне от Германия и прикрил се в САЩ? Други дори предполагат, че това е прословутият сериен убиец известен като Зодиакът. Все пак самоубилият се има известна прилика с полицейската скица направена на база на свидетелски показания, а и се установява, че "Чандлър" е бил в Калифорния през годините, когато са извършени убийствата.


Зодиак е псевдоним на сериен убиец, който действа в северна Калифорния в края на 60-те и началото на 70-те години на 20-ти век. Убити са поне четирима мъже и три жени, на възраст между 16 и 29 години (има и други убийства, които се приписват на този маниак, макар и да не е напълно доказана връзката). Убиецът използва прякора Зодиак в серия подигравателни писма, адресирани до пресата в Санфранциския залив. Писмата съдържат четири криптограми, от които само една е окончателно разгадана.


Скоро разследването около Джоузеф Нютън Чандлър III замира, полицията не може да установи истинската му самоличност. Едва тази година най-после има пробив, първата част от мистерията бива разгадана - кой е този човек. Това обаче поражда повече въпроси, отколкото дава отговори. Остава неразгадана втората част - защо е живял под фалшива самоличност?

През настоящата година екип от криминални генеалози (специалисти занимаващи се с роднинските връзки) разгадава самоличността на "Чандлър". Това всъщност е Робърт Айвън Николс от Ню Албъни, Индиана. Той е ветеран от Втората световна война, дори е бил награден с Пурпурно сърце. Напуска семейството си през 1965. Изоставя сина си и казва на жена си - "когато дойде времето, ще знаеш защо". Пише на родителите си, че е "добре и е щастлив". Скоро след това праща писмо на сина си Филип, в което има само един единствен цент, никакво послание. Роднините му повече не чуват за него. Според тях за поведението му е виновна войната, която се отразява тежко на психиката на Робърт, след като се завръща, той изгаря униформата си в задния двор. Няма криминални регистрации нито преди като Николс, нито след като става "Чандлър". Колегите му, които са работили с него, след като е приел новата си самоличност, разказват, че той е бил самотник и е странял от другите. Често е отсъствал в продължение на дни и дори седмици. В апартамента му е имало винаги торба със всичко необходимо за внезапно заминаване.

През 1978 кандидатства за социална осигуровка като дава всички данни на загиналото при катастрофа момче - имена и рождена дата. По онова време е било доста лесно да се направи такава измама, защото на децата рядко са се издавали карти за социални осигуровки. Истинският Чандлър действително е нямал, това е показала проверката на властите, но пък го е имало записан в архивите на родените деца, следователно са издали карта на "Чандлър", просто са решили, че човекът чак сега е решил да си направи такава осигуровка. С реален социален номер под ръка на "Чандлър" вече е било лесно да се впише в обществото под чужда самоличност.

Робърт Николс като Чандлър през 1992:


С разкриването на истинската самоличност на самоубилият се, загадката не се разрешава. Ок, не е избягал нацист, не е и доказан престъпник. Защо му е трябвало на Николс да сменя самоличността си? Все пак за да извършва убийства под прозвището Зодиак, не е било нужно да има фалшива самоличност. Дали смяната на името се дължи наистина само на получената психическа травма от войната? И в крайна сметка защо се е самоубил?

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Робърт Уодлоу - най-високият официално документиран човек

16 юли 2018

Фантоми с технологични костюми - част I

Кинула, Финландия. Датата е 2 февруари 1971, 20:00 ч. Две жени, Синика Куитинен и госпожа Манинен пътуват с кола по пуст провинциален път, когато странна светлина минава над автомобила им. Миг по-късно пред возилото притичва още по-странно същество. Създанието е едва 90 сантиметра и е облечено с някакъв зеленикаво-кафяв костюм, има и шлем. Придвижва се на големи подскоци, сякаш е почти неподвластно на гравитацията.

Три дни по-късно, на 5 февруари, двама дървари - Питър Алиранта и Еско Юхани Снек виждат същото същество. Преди това виждат как някакъв неидентифициран летящ обект се спуска над дърветата и каца на малко разчистено пространство сред гората. От апарата се спуска облеченото в зелено създание. Изглежда то разполага с някаква анти-гравитационна технология, защото съвсем плавно се приземява на снега.

След няколко секунди съществото започва да се приближава към хората с големи грациозни подскоци. Дървосекачите обаче не помръдват и затова извънземното се завърта и тръгва обратно към кораба си. Това дава кураж на Алиранта и той тръгва да го преследва.

Когато създанието стига до НЛО-то, то започва да се издига към него, но Алиранта успява да го хване за крака. Веднага човекът усеща силна болка като от опарване в ръката си, това го кара да пусне извънземния. Съществото се прибира в кораба, който отлита в нощта. Двамата дървосекачи са дезиорентирани и частично парализирани поне час след тази среща, а изгорената ръка на Алиранта ще се възстанови едва след месеци.

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Свръхстранни срещи със същества - част III




Свръхстранни срещи със същества - част IV

15 юли 2018

МИСТЕРИКОН (15 юли 2018)


"Живот и вселена" и защо ще срещнем извънземните

През последната половин година имаше доста представени филми (основно чрез техните трейлъри), но книжният фронт бе почти забравен. Не че не съм правил ревюта на книги в блога, ето един пример:

Илюминатите в една книга и една игра

Смятам да използвам моята нова рубрика "МИСТЕРИКОН", за да наваксам с представянето на книгите. Започвам с публикуваната през 2010 "Живот и вселена" с автори Владимир Божилов и Камен Нам. Книгата все още може да се намери като чисто нова за 15 лв, но мисля, че вече има и достатъчно бройки от нея като "книга втора ръка", аз примерно си я взех едва за 1 лев.


Книгата е научно-популярна, като повече е наблегнато на научната част отколкото на популярната. Има много формули и научни термини, които трудно ще бъдат разбрани от читатели без съответната научна подготовка. Това обаче мен не ме притесни и просто прескачах нещата, които не ми бяха ясни, важното бе да схвана главната идея на авторите и мисля, че успях да го направя.

Цялата теза на Божилов и Нам се базира на втория закон на термодинамиката, наричан още и "Закон за ентропията". Той гласи, че ентропията на затворена система, която не се намира в равновесие, нараства с времето, като достига максималната си стойност при достигане на равновесие. Сега ще попитате и какво е ентропия, нали :)

Ентропия е физична величина, която представлява мярка за безпорядъка на термодинамичните системи. Това е сухата дефиниция, макар че аз винаги за по-лесно съм си представял ентропията като хаос, не съм сигурен до колко е правилно, но това опростяване върши работа за разбирането на този термин.

Друго важно, което трябва да се знае - състоянието на термодинамично равновесие се характеризира с максимална вероятност, максимален безпорядък и максимална ентропия.

Най-важното от закона е, че безпорядъкът в системите винаги нараства. Нещо повече, целта е да се достигне равновесното състояние (максимален безпорядък) възможно най-бързо. И именно тук се намесват хората и извънземните според двамата автори на "Живот и вселена".

Човекът създава безпорядък, дори и да си мислим, че сме "строители", "градители" на бъдещето. Колкото по-развита е една цивилизация толкова по-голям хаос е способна да създаде. Представете си затънтено село в средновековието. Един селянин се побърква и решава да подпали нивите и хамбарите с храна. Колко щети ще успее да нанесе преди другите селяни да го хванат, набият и изгонят от селото? Една-две ниви, няколко хамбара, ако е достатъчно бърз и има късмет дори всичките, но пак вредата, която ще е нанесъл ще има само локално измерение. Селото ще прекара една гладна зима до другата реколта, но съседните села няма да са засегнати. Едва няколко десетки човека ще са потърпевши от действията на полуделия селяк. А сега си представете един съвременен човек, който има отговорна работа - диспечер е в метрото, на някое летище или пък работи в някоя ядрена централа. Направо не ми се мисли колко стотици и хиляди хора могат да пострадат ако той превърти. Тези примери ги няма в книгата, както казах обясненията там са доста по-научни, но мисля, че много точно описват как колкото сме по-развити, толкова повече способстваме за увеличението на ентропията.

Защо и извънземните да не са като нас? То е в реда на нещата да възниква все по-сложен живот, защото цялата вселена се стреми да достигне максимална ентропия. Ако има само една планета с живот (Земята), то много по-бавно ще нараства ентропията отколкото ако има хиляди и стотици хиляди извънземни раси. И те ще развиват своята техника и наука все по същата причина - за да имат на разположение все повече оръжия и технологии, чрез които да създават хаос. Все в този ред на мисли - логично е високоразвитите цивилизации да се срещат. Една самотна раса би унищожила доста по-малко сама - своята планета, съседните планети и т.н. в зависимост от това до къде успее да се развие преди да се самоунищожи. Ако обаче две раси се срещнат, то те такава война може да си спретнат, че да поломят множество звездни системи. Не е ли страхотно :)

Именно затова ми хареса тезата на Божилов и Нам. Ние ще оцелеем, макар че ясно се вижда, как се мъчим да достигнем максимална ентропия на Земята превръщайки я в еднороден (радиоактивен?) отпадък. Вероятността да оцелеем е много по-голяма от тази да се унищожим още сега, защото според природните закони е много по-полезно да създадем максимална ентропия из цяла звездна система отколкото само на нашата си планета. А и най-вероятно ще срещнем извънземни "братя по разум", които с радост ще взривяват планети и с радост ще ги превръщат в еднороден пръстен от отломки (ентропия на макс). Не е ли яко :D

~~~~ o ~~~~ o ~~~~ o ~~~~

Не обличайте термитниците, идиоти!

В България има термити, но те не строят извисяващи се жилища като други видове по света. За жалост човешката идиотия няма граници (което е логично според описаната по-горе теза за ентропията). Експерти все по-често забелязват поставени дрехи върху термитници. Явно някои хора намират това за забавно, вероятно си правят и селфита. Само дето това може да убие цялата колония! Дрехите, особено ако са от изкуствена материя променят температурата и вентилацията в термитника. Ах, тази ентропия в човешките мозъци....


(Източник)

~~~~ o ~~~~ o ~~~~ o ~~~~

Полтъргайст в Разград, ще има ли разследване?

От повече от година следя едни случай на вероятен полтъргайст. Една редовна читателка от време на време чува странни звуци на работата си като е сама. Веднъж една арка от балони сама започва да се тресе, а друг път един прозорец е счупен, а камък няма. Всичко до тук може все пак да се обясни с някакви естествени причини, макар че толкова случаи ще е голямо съвпадение. Последното обаче, което ми написа ме кара силно да вярвам, че имаме работа с паранормални сили.

"Отдавна не съм споменавала за полтъргайса. Е вчера се появи. Не бях сама,с шефката ми бях и имаме една малка масичка,която е украсена и имаше една фигурка на сладолед и изведнъж падна,но не просто да падне,а все едно нещо или някой я блъсна и се счупи,първо се чу някакъв звук,как се плъзга по покривката и след това падна беше много странно и не можем да си обясним какво стана. Не съм си внушила,шефката ми е видяла (тъй като аз бях с гръб как просто това нещо пада,без да се мести или нещо такова,а не е било накрая на масата."

Чудя се дали да не планирам едно посещение до Разград и да се опитам лично да засека полтъргайста с уредите, които имам.

~~~~ o ~~~~ o ~~~~ o ~~~~

Интересни статии от българското онлайн пространство

Температурата на Антарктида достигна рекордните -98.6 градуса

Луиза Григорова снима филм за Царичина и контакта с извънземни

~~~~ o ~~~~ o ~~~~ o ~~~~

Изследване на изоставени подземия, хавайски стил

30 минутно видео. Струва си. Не откриват тайна подземна база, но важно е приключението.



ПОДОБНИ СТАТИИ:




Лазерен лъч от Мъглявината на Мравката




МИСТЕРИКОН (30 юни 2018)

14 юли 2018

Мистериозни езера - Поянг, Китай

Езерото Поянг се намира в китайската провинция Дзянси и е най-големият сладководен басейн в страната. Чрез канал то е свързано с река Яндзъ, което позволява кораби да навлизат в него.

През 1363 тук се състои може би най-кръвопролитната битка на вода в историята. Флотилиите на династиите Минг и Хан влизат в епично сражение. Загиналите са неизброимо много. Според легендите именно многото причинена смърт и страдания са направили езерото прокълнато. Местните хора дори наричат Поянг "водата на Смъртта".

Къде реални, къде преувеличени, но има доста описани случаи на изчезнали кораби в това езеро. Един от най-известните случаи е от времето на Втората световна война. Датата е 16 април 1945. Кобе Мару е две хиляди тонен японски транспортен кораб. Той е натоварен със заграбени богатства, освен това на борда му има и около 200 японски войници. Внезапно докато преминава през езерото, той потъва в дълбините. Времето е ясно и спокойно. След няколко дни японците изпращат 7 гмуркачи, които да се опитат да извадят поне част от ценностите намирали се на Кобе Мару. Седмината се гмуркат във водата, но само един се завръща. Той е онемял и изпълнен с ужас от нещо, което е видял долу. Човекът никога не проговаря и никога не възвръща разсъдъка си.

След края на войната китайското правителство решава на свой ред да извади ценностите от Кобе Мару. Властите наемат американския експерт Едуард Боер да свърши това. Цял месец неговата компания търси точното място на потъване на кораба, но така и не го намира - сякаш той се е разтворил във водата. Не стига това, ами няколко от гмуркачите на Боер също изчезват.

Самият Боер десетилетия наред отказва да говори за тази неуспешна мисия. Все пак след много години той публикува странен очерк за случилото се в езерото. Той разказва, че на няколко пъти се е гмуркал заедно с неговите хора във водата и се е случвало да бъдат заслепени от светлина идваща отдолу. Други пъти са чували странни скърцащи звуци под водата. Имало е и случаи да усещат как някаква невидима сила ги тегли към дъното.

За Поянг се твърди, че между 1960 и 1990 в него без следа са изчезнали над 200 кораба! Други екипажи, които са имали късмета да не изчезнат са споходени от други проблеми - дезориентация, липсващо време и спомени какво им се е случило и др.

През 2010 е едно от последните големи изчезвания. Транспортен кораб, тежащ 1000 тона потъва при ясно време. Останките му така и не са намерени.

Изчезванията в Поянг са още по-странни като се отчете факта, че макар езерото да е голямо по площ, то не е много дълбоко, средната му дълбочина е едва 8.4 метра. Къде отиват всички тези потънали кораби?

Има една интересна история, която обаче не е ясно до колко е вярна. Тя разказва за гмуреца Шен Дахай, който изчезва в Поянг. На следващият ден тялото му е намерено в друго по-малко езеро намиращо се на 15 километра, то обаче няма никаква водна връзка с Поянг!

Като допълнение често около и над езерото са виждани НЛО. Не липсват и случаи на видени водни чудовища.

Източник


13 юли 2018

Защо наблюденията на НЛО стават все по-малко?

Броят на наблюденията на неидентифицирани летящи обекти в САЩ през последните години постоянно намалява. Поне това е заключението на професионалният статистик Дейвид Кордс натоварен със задачата да анализира данните. Поръчител на изследването е MUFON - една от най-известните организации за изследване на странните обекти летящи в земното небе.

Тази организация все още получава по около 7000 съобщения на месец от очевидци видели НЛО, но от 2012 година случаите трайно намаляват, когато са били с 30-40 процента повече от сега. Абсолютно същата тенденция са забелязали и изследователите от друга организация - NUFORC. От 2001 до 2012 има видимо увеличение на докладваните наблюдения, след което кривата се обръща.

MUFON не могат да дадат обяснение на какво се дължи настоящата негативна тенденция. Един геолог и научен писател обаче има обяснение. Според Шарон Хил това се дължи на днешната култура на поведение свързана със социалните медии. Ако ти се случи нещо (независимо дали става въпрос за НЛО), ти правиш видео или снимка на събитието и го качваш в YouTube или в друга социална платформа. Не си губиш времето да пишеш есе до някаква старовремска организация. Неидентифицираните летящи обекти са трудни за заснемане, те сякаш дори имат технологии защитаващи ги от снимки, за това говорят много случаи от миналото. Днес хората толкова са свикнали да се изразяват чрез фото и видео, че ако не успеят да заснемат събитието, то все едно не се е случило за тях и едва ли ще тръгнат просто да разказват за него.

Хил вижда и друга причина. Да, все още има много ентусиасти интересуващи се от темите НЛО и извънземни, но техният фокус се е сменил. Те вече не се интересуват толкова много от преките наблюдения. Те вярват, че извънземните посещават Земята и не би ги впечатлило поредното наблюдение на НЛО. Сега тези ентусиасти са се насочили основно към конспирациите - като тази, че правителството пази тела на извънземни и има под ръка извънземни технологии.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Защо САЩ унищожават свой сателит през 2008?




Странни пипала на сателитни снимки от Зона 51




Летящ хуманоид спуснат от НЛО (случай от 1975)

12 юли 2018

Мистериозни езера - Отжикото, Африка

Африканското езеро Отжикото (Otjikoto) се намира в Намибия. Диаметърът му е едва 102 метра, средната му дълбочина обаче е около 45 метра. Това е едно от двете постоянни естествени езера в Намибия, другите или пресъхват през определени периоди или са изкуствено създадени. Средната дълбочина е заблуждаваща характеристика. В по-голямата си част всъщност езерото е доста плитко, но има няколко места, където дъното пропада до невъобразими дълбочини - те не са добре проучени и има вероятност да са свързани с подводни пещери. Според местните легенди езерото дори е бездънно и всякакви свръхестествени същества живеят в дълбините му.

Отжикото има интересна история. През Първата световна война край брега му се намират немски военни части. Войната е загубена и те трябва да се предадат на противника. Преди да го направят обаче, те хвърлят всичките си муниции, леки оръжия и дори оръдия в езерото, за да не ги дадат в ръцете на врага. Все още част от това оборудване може да бъде намерено на дъното. Разказва се и една градска легенда - че германците не са хвърлили само оръжията си във езерото, а и 6 милиона златни германски марки. Това естествено привлича ловци на съкровища от близо и далеч.

Ето ги перфектните предпоставки за появата на твърдението, че езерото е прокълнато. История за несметно богатство, опасни дълбини, незапознати с терена ловци на съкровища идващи от далеч. Нормално е някои от тях да се удавят. После иди, че разправяй, че няма проклятие.

Източник

11 юли 2018

Жена се появява жива и със същите дрехи година и половина по-късно

На 8 януари 2017 Нининг Сунарсих (на 52 г. по онова време) бива пометена от голяма вълна на плаж в западна Ява, Индонезия. Спасителите не успяват да се доберат до нея и тя изчезва в морето. Една седмица по-късно силно разложено тяло изплува на брега. Роднините на жената отричат това да е тя, защото липсва един характерен родилен белег. ДНК-тестът също е отрицателен. Въпреки това властите обявяват край на издирването.

Юни 2018. Роднина на Нининг има странен сън, в който тя му се явява и му казва, че все още е жива. Дори му дава напътствия къде да я намери. На следващата сутрин няколко човека от родата на жената тръгват към мястото и действително намират Сунарсих там - това е на едва 500 метра от плажа, на който изчезва. Жената е в безсъзнание, покрита е с пясък и носи абсолютно същите дрехи, с които е била когато вълната я помита.

Нининг е закарана в болница, където идва в съзнание. Не може обаче да каже къде е била през тези близо 18 месеца.

Къде може да е била? Абсурд е през цялото това време да е била във водата, няма как да оцелее. Може обаче да е била на кораб, който да я е спасил. Поради каква причина обаче не са я върнали веднага в някое пристанище? И защо са я изхвърлили пак близо до мястото на което са я спасили. Други мислят, че става въпрос за някаква времева аномалия, пропадане във времето и появяване отново година и половина по-късно.

Може да има и по-прозаични обяснения. Всичко може да е нагласено от самата Нининг Сунарсих и част от роднините ѝ. Преди да изчезне, тя е ходила по къщите да събира пари за различни финансови услуги. Дали не е завлякла своите съседи? Братът на Нининг обаче твърди, че абсолютно всички суми са били върнати още преди да изчезне.

Дали жената не се е опитала да се самоубие, но морето да се е смилило над нея и да я е изхвърлило на друго място малко по-късно след изчезването ѝ? Както разказва един от другите плажуващи през въпросния 8 януари - докато всички са я търсели в морето, никой не се е сетил да погледне в близката кръчма дали не се е измъкнала от водата и влязла там да се свести. Може да е осмислила живота си след това невероятно оцеляване и вместо да се обади на роднините си, че е жива, да е решила да се усамоти за известно време. Може да е живяла като скитница из пущинака, това би обяснило защо носи същите дрехи. Тогава как да си обясним сънят на нейния роднина, благодарение на който тя е открита? Ами неидентифицираното тяло, което изплува седмица след изчезването ѝ?

Източник

10 юли 2018

Мистериозни езера - Фундузи (Южна Африка)

Първите две езера описани в поредицата се намираха в САЩ и освен това бяха с изкуствен произход. Настоящата статия ще е посветена на Фундузи (Fundudzi) намиращо в Лимпопо, най-северната провинция на Южна Африка. Езерото е възникнало след като древно свлачище заприщва пътя на река Мутале.

Фундузи е свещено за племето Венда, те имат легенда свързана с него. Някога прокажен човек минал от тук, местните хора отказали да му дадат храна и вода и затова ги застигнало страшно проклятие. При свличането на земни маси и образуването на езерото загинали много хора. Според легендата техните писъци все още могат да бъдат чути понякога на брега.

Това не е единствената легенда свързана с езерото. Според друг мит в дълбините на Фундузи живее змиеподобно божество, което често удря по камъните като по барабан. Цветът на водата отразява неговото настроение.

В геоложки аспект това езеро е доста странно. В него се вливат три реки, но нито една не се оттича, къде отива всичката вода? Освен това нивото на Фундузи се мени както изглежда без връзка с външните фактори - вливащите се реки, падането на дъжд, сухите периоди. Нивото ту се покачва, ту спада сякаш на произволен принцип.

От векове се разказва, че много хора са се удавили в това езеро без причина. И до наши дни продължава да има такива случаи. Сякаш древното проклятие продължава да действа. Хората по брега също биват засягани. Един предприемач решава да построи курорт на брега на Фундузи. Водата обаче често приижда и залива строежа. Затова човекът мести планирания проект на друго място, но и там се повтаря същото. Целият строеж е потопен. В крайна сметка бизнесменът се отказва от идеята си. Веднага след това водата се оттегля до нормалното си ниво и повече никога не залива изоставения строеж.

Друго странно нещо са крокодилите в езерото. Според местните хора, тези опасни животни не ги закачат и напълно ги игнорират, те единствено нападат чужденците дошли на почивка тук.

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Загадъчни гори: Ипинг (Англия)

09 юли 2018

Ирландски фермер намира древни златни спирали

По информация на BBC фермер от Ирландия е намерил няколко златни спирали, които вероятно са на хиляди години. Това е най-вълнуващото археологическо откритие за последните години в тази островна страна, станало е напълно случайно.

Фермерът Норман Уитероу е открил златните предмети, докато копаел в полето, за да направи дренаж. Точното място, където е направена находката, не е упоменато, за да не тръгнат тълпи от иманяри натам. Уитероу много се зачудил какви са тези "пръстени" и ги занесъл на местен бижутер, който пръв предположил, че това може да са артефакти с историческо значение.


Малко по-късно фермерът занесъл находката си в музей, където веднага разбрали, че това е важно археологическо откритие. Местният музей известил на мига колегите си от Националния музей на Ирландия, които се заели да проучват златните обекти. Първите догадки са, че тези предмети са още от Бронзовата ера, вероятно са направени между 1250 и 500 г. пр. хр.


Ирландия е богата на находки от Бронзовата епоха и такива често биват намирани в различни краища на страната. Предишни златни находки също не липсват, но точно като тези спирали досега не са били откривани.

Какво представляват тези спирали? Те са с диаметър почти 10 сантиметра, което значи, че не са пръстени, твърде са големи за който и да е пръст. В същото време пък са малки за да бъдат гривни. Затова учените предполагат, че може би са използвани като средство за размяна, нещо като примитивни пари.

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Съкровището на Форест Фен

08 юли 2018

Мистериозни езера - Сидни Лание

Сидни Лание, също като описаният в предишната статия воден басейн, се намира в САЩ (в щата Джорджия) и също като него е дело на човека. Неговият градеж започва през 1950 и целта е да се построи язовир осигуряващ електричество на град Атланта. Няколко града е трябвало да бъдат изселени.

Сидни Лание има славата на прокълнато езеро. Това вероятно се дължи на голямата бройка удавяния, странни инциденти и неразгадани престъпления, които са се случили тук. И не става въпрос само за хора плуващи в самото езеро, има и немалък брой случаи на шофьори движещи се край брега, които са загубвали контрол върху автомобила си и са падали във водата. Само за 2011 има 17 смъртни случая при редица различни инциденти.

Много от удавилите се са добри плувци плуващи близо до брега при съвсем спокойно време. И тук оцелели разказват за невидими ръце дърпащи ги надолу, но има и още едно дори по-страшно чувство - на нещо невидимо запушващо им устата и пречещо им да дишат. Рибари с лодки пък разказват как лодката им е удряла нещо под водата, но като са проверявали, не са виждали нищо.

Отново има множество теории относно странните феномени случващи се в Сидни Лание - от духове през индианско проклятие до гигантски сом с размерите на малка кола.

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Немците от малките островчета във Ватово море




Загадъчни гори: Доу Хил (Индия)




Загадъчни гори: Пайн Барънс (Ню Джърси, САЩ)