27 септември 2016

Прокълнатите Удхед тунели в Дербишър, Англия

В Дербишър има няколко железопътни тунела с паранормална и зловеща слава. Първият е прокопан още през 1845 и е част от линията свързваща Шефилд, Пенистоун и Манчестър в северна Англия. Вторият е открит през 1853, а третият 100 години по-късно - през 1953. Поради западането на железопътния транспорт, пътническите превози са прекратени през 1970, но товарни влакове продължават да се движат до 1981, когато линията окончателно е закрита. Днес дори релсите са премахнати.


Почти от самото начало в тунелите започват да се чуват от време на време гласове и викове, мнозина предполагат, че те са на работниците починали по време на строителството им. Освен това понякога край една секция съборена през 1937 се вижда конник без глава. Нищо чудно, че мнозина паранормални изследователи са привличани от мястото.

Най-ужасяващите събития обаче се разиграват между юли 1963 и октомври 1965. В района около тунелите двама психопати, мъж и жена на име Ян Бради и Мира Хидли измъчват и убиват 5 деца. Две от телата са намерени в близост, едно е открито след 20 години, а останалите никога не са намерени. Казват, че духовете на децата са се присъединили към останалите загубени души обитаващи тунелите. И двамата извратеняци получават доживотни присъди. Хидли умира през 2002 и много погребални домове отказват да се заемат с кремацията ѝ.


Не е случайно, че именно сега пиша за тези прословути тунели. През август тази година полицията открива ново безжизнено тяло край един от тях. Проверката установява, че това е 34-годишен мъж от Родъръм, а обстоятелствата около смъртта му са съмнителни. За ново убийство ли става на въпрос? Какво е търсил човека там? Може би е бил един от много паранормални ентусиасти търсещи тръпка? Може би го е срещнал конника без глава?

Източник


26 септември 2016

Малки мистерии: кой е бил атлаският вампир?

През 1932 в Стокхоум е извършено зловещо убийство. 32-годишната проститутка Лили Линдстром е намерена безжизнена в нейния апартамент. Тя е пребита до смърт, а кръвта ѝ е източена. До тялото се търкаля един окървавен черпак. Полицията предполага, че с него убиецът е пил кръв. Заради това обстоятелство, на него му е лепнато прозвището "атлаският вампир" по името на квартала Атлас, където се разиграва това зловещо престъпление.

Съдебните медици заключават, че жената е мъртва от няколко дни. Полицията интервюира редица познати и клиенти на Линдстром, но убиецът така и не е открит. Остават неизвестни и мотивите му за това единично престъпление, не е известно да е извършвал други подобни кървави убийства.

Днес част от вещите свързани с това убийство могат да се видят в полицейския музей в Стокхоум.


Източник

25 септември 2016

Дарума-сан, опасната японска игра с духове

Защо много от японските начини за викане на духове и демони са толкова опасни? Не може ли, като едни напълно нормални деца, просто да застанат пред огледалото и да повтарят "Блъди Мери, Блъди Мери"....

"Дарума-сан" (още позната и като "Играта в банята") е по-опасна и зловеща версия на друга игра известна като "Червена светлина, зелена светлина". В това призоваване Дарума-сан е зъл демон. Интересното е, че по принцип куклите Дарума (още наричани и Дарма) са смятани за носителите на добър късмет.

Описаната "игра" НЕ ПРЕПОРЪЧВАМ да пробвате при никакви обстоятелства, буквално може да умрете. Не бъдете толкова глупави, просто се насладете на тази интересна градска легенда.

Ето как се изпълнява този обред за един участник.

Задължително е да имате баня с вана. Всичко започва през нощта преди лягане. Свалете си дрехите и влезте в банята. Напълнете ваната с вода и изгасете осветлението. Влезте във ваната и легнете, така че да гледате към крановете и сифона. Затворете очи и започнете да си миете косата. Докато го правите повтаряйте "Дарума-сан падни. Дарума-сан падни". Не спирайте докато не свършите с миенето на косата си. Не си отваряйте очите.

Ако сте изпълнили това действие правилно, ще видите в ума си образа на японска жена, която стои във ваната. Тя ще се подхлъзне и ще падне по лице върху крановете и ще си извади едното око.

Ако чуете някакъв шум или усетите движение във ваната, НЕ ОТВАРЯЙТЕ ОЧИ. Кажете високо "Защо падна във ваната?". Оставете въпроса да увисне във въздуха. След това, все така със затворени очи, внимателно излезте от ваната. Внимавайте самите вие да не се препънете и не източвайте водата. Излезте от банята и затворете вратата след себе си. Оставете помещението така до сутринта - с водата във ваната и със затворена врата. Не палете лампите в дома си, директно си легнете.

Това е крайно опасно, а не другото - дали ще дойде или не някакъв демон наречен Дарума-сан. Баните са мокри и хлъзгави помещения. Много хора падат и си чупят ръце или крака и без да викат духове. Аз също съм се подхлъзвал и то без да съм изгасял лампата или да съм си затварял очите. Представям си какво ще е при тези допълнителни затруднения. А може би това е част от легендата - да се претрепеш и като те намерят умрял, другите деца да започнат да разправят, че Дарума-сан те е убила. Освен това нищо не пише за подсушаване след като си излязъл от банята. Направо мокър ли си лягаш? Ето ти една бронхопневмония. Да, определено тази "игра" е само за японци и за откачени.

Събудете се по времето, когато по принцип си се будите. Играта продължава. Правете каквото нормално правите през деня. Ще чувствате обаче постоянно присъствие зад себе си. Обърнете ли се обаче, няма да виждате никого. Все пак, поглеждайки зад дясното си рамо, понякога може да успеете да зърнете Дарума-сан за миг. Косата ѝ ще е черна и сплетена на мокри кичури, ще има само едно око.

Демонът ще се опитва все повече да се приближава до вас през деня. Ако я зърнете и е твърде близо до вас, извикайте "Томаре!" (Стоп!) и бягайте. Целта е да увеличите разстоянието между вас и нея и да не позволявате да ви хване. Използвайте тази дума, колкото се може по-рядко, единствено когато е абсолютно наложително, защото със всяко използване, Дарума-сан ще спира на място за все по-кратко време. Накрая колкото и да крещите "Томаре! Томаре!", тя няма да спира.

Избягвайте водни басейни и тъмни места. Демонът ги обича и ще ги използва да ви сграбчи. Не минавайте по мостове над течаща вода или през тъмни пространства докато не приключи играта.

Как свършва всичко. Добрият край е да я видите над дясното си рамо достатъчно дълго за да направите ритуала по освобождаване. Трябва да извикате "Кита!" (освобождавам те) и да замахнете с ръка все едно посичате нещо. Ако сте успели правилно да извършите всичко, играта свършва и Дарума-сан е прогонена. Ако не...БЯГАЙТЕ!

Този ритуал по прогонване трябва да бъде извършен преди полунощ иначе Дарума-сан ще се всеки в сънищата ви. От една страна ще сте улеснени от това, че тя самата ще се опитва да се приближи до вас, за да ви сграбчи (и така ще е по-често видима), но от друга заподозре ли, че се опитвате да извършите ритуала, ще се крие. Задължително трябва да я виждате докато произнасяте думата "Кита!" и замахвате с ръка.

Нищо не се казва, дали ако не успеете, можете пак да пробвате да я прогоните и какво става при провален опит. Споменато е само, че ако успешно приключите играта, не е препоръчително да я играете отново втори път. Дарума-сан ще се появи този път на такова разстояние от вас, на каквото е била прогонена при първия път.

В тази игра няма някаква евентуална "награда" освен може би това, че сте жив и може да разказвате колко сте смел. При други подобни призовавания, накрая можете да зададете въпрос на духа или да видите бъдещето си. Тук няма такова нещо. А може би тепърва легендата ще се доразвива.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Компилация от страшни сцени от филми




Ханако - японски еквивалент на Кървавата Мери

24 септември 2016

Малки мистерии: кой е бил Кожарят?

Първата вестникарска история за така нареченият Кожар се появява през 1852 година. Това е странник, целият облечен в закърпени кожи, който кръстосва постоянно американските щати Кънектикът, Ню Йорк, Вермонд и дори стига до Канада. Той не е типичен бродяга, по своя маршрут човекът отсяда в пещери, където старателно е складирал през годините дърва за огрев и други припаси.

Хората от градовете по неговият път го познават добре, дори някои се сприятеляват с него. Често отсяда във фермата на семейство Буел в Клинтън, Кънектикът, когато мине от там. Редовно се отбива за обяд и в магазина на Хардинг в Бранфорд.

Целият си маршрут от 366 мили (589 километра) изминава на всеки 34 дни. Така до смъртта си през 1889.

Винаги е било загадка кой точно е този странен човек. Образован е и говори английски и френски-канадски. Погребан е в Осининг, Ню Йорк, но името Жул Бургле върху надгробната плоча не дава много информация за самоличността на Кожаря. След време гробът трябва да се премести заради строителството на Магистрала номер 9, но археолозите не откриват в него нищо повече от няколко ръждясали пирона.


Източник

23 септември 2016

Шофьор на камион докосва светеща сфера

История разказана в радио предаването "Coast To Coast AM".

Това се случи през 1999. Бе 2 ч. през нощта и аз карах асфалт за Броукън Боу, Небраска. Пътувах по път 183 по време на буря. Когато минах покрай град Хейс, Канзас, край камиона от моята страна се появи светеща сфера. Тя бе оранжево-червеникава, по начина по който луната е оранжева, когато се появява на небето. Уплаши ме ужасно, но в мен се появи желанието да сваля прозореца и да я докосна. Така и направих. Протегнах ръка навън, макар да пътувах с 50 мили в час и дъждът да ме шибаше. Щом докоснах сферата по ръката ми премина лек шок. Дръпнах си я обратно в кабината. Постепенно сферата се отдалечи и избледня.

Разтоварих асфалта в Броукън Боу тръгнах наобратно. Бе около 10:30-11:00 на следващия ден. Това, което ми направи впечатление, бе че на същото място край Хейс, където се появи сферата, имаше много военни и правителствени возила. Всякакви размери и видове.

След два дни се разболях от нещо като настинка. Всяка година през август се разболявам от същата настинка. По-лошото е, че тази година с мен се разболяха и жена ми и дъщеря ми, която е на 13 години.

Източник

Ако историята свършваше само с това, че човекът е докоснал светещата сфера, щях да съм почти сигурен, че става въпрос за кълбовидна мълния. Но с тази странна болест появяваща се всяка година и с наличието на военни возила, не знам.....


ПОДОБНИ СТАТИИ:




НЛО прекъсва електричеството в къща (случай от 1999)

22 септември 2016

Малки мистерии: кой и защо е построил храмовете в Баалбек

Баалбек е град в Ливан известен със своите руини. Огромен блок, смятан за най-големия дялан камък в света, все още стои където е бил отсечен преди почти 2000 години. Той има размери 21,5 метра x 4,8 метра x 4,2 метра и тежи около 1000 тона. В началото на 90-те години в същата кариера е намерен и втори, по-голям камък с тегло 1242 тона.

Чие дело е всичко това? Днес много от тези руини се наричат "римски", но общоприетото мнение е, че всъщност някои от тях са много по-стари - строителството на храмовете е започнало някъде към края на третото хилядолетие пр.н.е. Днес в района има една легенда, че те са построени от библейския Каин, който искал да се скрие от гнева на Бога. Друго предание разказва, че храмовете са построени от джинове, свръхестествените същества от арабската митология.

Религията и легендите настрана, възможно е част от руините действително да са останки от римски сгради построени в по-късните периоди. Дали обаче и изоставените каменни блокове са тяхно дело? И защо са ги изоставили в кариерите? Кому е било нужно да издялат блокове 40 пъти по-големи от блоковете използвани при изграждането на египетските пирамиди? И след цялата тази работа, да не ги положат там за където са били предназначени....

Източник 1 и Източник 2


21 септември 2016

Сънна парализа, тулпа, демон или холограма?

История от Америка.

Аз работя в късните часове по арт проекти. Въпросната вечер реших, че е време да си почина и изгледах няколко фима. Легнах си към 1:00 през нощта. В 3:00 бях събуден от странен кошмарен сън. Много от детайлите на съня не помня, но имаше смърт на близки, както и някои много зловещи видоизменящи се същества.

След като се събудих, видях лице да се рее в стаята ми. То изглеждаше като древна маска и изобразяваше типичен демон с рога.


То се носеше из въздуха в продължение на 10-15 секунди след това избледня, докато аз се разсънвах. Преживяването бе зловещо. Два детайла го правеха още по-необичайно. Докато виждах лицето, чувах и звук подобен на тибетски хор пеещ една дълга нота. Той отшумя заедно с изчезването на изображението. Огледах стаята, бях напълно буден, лицето и звука ги нямаше, но мернах за миг нещо в най-тъмния ъгъл на помещението. Сякаш две червени точки се спотайваха там. Донякъде приличаха на точките, които се появяват при осветяване с лазер. Бяха почти на височината на нормално висок човек и не се рееха като лицето. Мернах ги само за секунда-две. В следващия момент вече ги нямаше, а тази част от стаята вече не бе толкова необичайно тъмна. Тогава пък започна самата къща да скърца и стене все едно някой я натискаше и огъваше. След това най-после настъпи тишина. Бавно до мен започнаха да достигат познатите нощни звуци - щурците се чуваха през отворения прозорец и т.н.

Станах и проверих всички помещения в къщата. Какво бе това преживяване? Халюцинация? Демон? Една друга идея бавно изплува в съзнанието ми - дали някой с дрон не е прожектирал холограма в стаята ми през прозореца? Това би обяснило и странния звук.

Източник

Най-вероятно става въпрос за преживяване в състоянието известно като сънна парализа. В историята обаче ми хареса, че човекът търси и друго логично обяснение - дали някой шегобиец наистина не му е направил номер чрез дрон способен да прожектира изображения, това би обяснило освен звука и двете "очи" като точки от лазер. А може би наистина го е посетил демон? Или пък тулпа е изскочила директно от съня му....

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Няколко митични демони

20 септември 2016

Малки мистерии: къде е кутията на Джоана Сауткот и какво има в нея

Джоана Сауткот е родена през 1750 в малко село в Дейвън, Англия. Четиридесет години по-късно, през 1792, тя вече живее с убеждението, че е надарена със свръхестествени сили (особено да предсказва бъдещето). Затова тя започва да записва своите предсказания и се обявява за една от Жените на Апокалипсиса описани в "Откровение на Йоан". Посещава Лондон където продава "печатите на Господа", които щели да позволят на 144 000 души да влязат във вечния живот.

Когато умира, нейните последователи отказват да я погребат, защото очакват да възкръсне. По онова време те са над 100 000 и за тях Сауткот оставя запечатана кутия, която съдържа предсказания. По нейна заръка кутията трябва да бъде отворена във време на национална криза. Този предмет обаче се губи от историята.

През 1927 се появява човек на име Хари Прайс, който твърди, че притежава кутията на Джоана Сауткот. В нея имало няколко странни предсказания, лотариен билет и пистолет. Съвременните последователи на странната жена обявяват тази кутия за измама. Те все още вярват, че истинската кутия съдържа важни неща, макар датата за Страшния съд дадена от Сауткот да е отдавна отминала (тя е през 2004).


Източник

19 септември 2016

Мистерията на тринадесетия ковчег

Тази история се е случила във Франция. Описана е във броя от 14 септември 1953 на вестник "Lowell Sun".

Малко френско село е озадачено от неочаквана мистерия. Всичко започнало, когато господин Дорню помолил местните власти да отворят гробницата на фамилията му, за да пренареди 12-те ковчега вътре, за да има място за бъдещи погребения.

Местен работник отворил мавзолея и с изненада установил, че там има 13, а не 12 ковчега. Съобщил за това на Дорню и кмета. Всички знаели, че там са погребани точно 12 души от фамилията. Скоро установили кой е "бонус" ковчега и го отворили. Вътре било тялото на светлокосо момиче облечено в бална рокля и танцувални обувки като на балерина. Никой от селото не могъл да я разпознае, а в архивите на гробището нямало информация за такова погребение.

Първоначално полицията се заинтересувала от случая, защото предположили, че момичето е убито и нарочно трупа е скрит там - имало дори следи от рани по главата ѝ. Щателното медицинско проучване обаче установило, че девойката е умряла от менингит. Полицията прекратила разследването, защото на практика нямало престъпление.

Така и не се установило кое е това момиче и как е попаднала там.

Източник

18 септември 2016

Малки мистерии: пеещият колос на Мемнон

В Египет, близо до днешния град Луксор се намират два масивни колоса.

Двете статуи-близнаци представят Аменхотеп III в седнало положение, с ръце, положени на коленете и поглед, насочен на изток, към реката и изгряващото слънце. Той управлява Египет от юни 1386 до 1349 пр.н.е. или от юни 1388 пр.н.е. до декември 1351 пр.н.е./1350 пр.н.е. От онези далечни времена са и самите колоси.

През 27 г. пр. н.е. в района се случва сравнително силно земетресение, което уврежда северната статуя. Тогава се появява един интересен феномен. Всяка заран колосът почва да "пее". Звукът наподобява свирене с уста, кънтенето на месингов съд, късането на струна на лира или дори човешка реч.

В тези колоси гърците привиждат изображение на Мемнон, син на Зората и цар на етиопците, който повежда армиите си от Африка до Мала Азия. А заради "пеенето" скоро се разпространява и легендата, че статуята може да предсказва бъдещето. Статуите стават обект на непрестанни посещения, в това число и от някои римски императори.

Мистериозните звуци спират през 199 г., когато римският император Септимий Север заповядва да се извърши реставрация на паметника. Каква е причината статуята да "пее" не е напълно ясно. Вероятно звуците са причинени от повишаващите се температури и изпаряващата се роса. Друг вариант е разширяването на кварцита под въздействие на първите слънчеви лъчи.

Източник 1 и Източник 2



17 септември 2016

Тайнствената история на Елиза Лам

Рядко правя нещо подобно - да копирам материал 1 към 1 от друг български блог, в случая обаче ще го направя, защото тази история е твърде интересна и заслужава да стигне до повече читатели. Авторските права върху превода принадлежат изцяло на К. Иванов, който поддържаше блога Creepyperia. За жалост от февруари 2015 няма нови статии там, надявам се момчето отново да прояви интерес към паранормалната тематика.

*************************

Има мистерии, толкова зловещи и странни, че продължават да объркват ума дни и седмици наред след страховития си завършек. Случаят с Елиза Лам е един от тях.

През февруари 2013-та година 21-годишната студентка от Ванкувър, Канада била намерена мъртва в резервоар с вода на покрива на хотел „Сесил” в Лос Анджелис, Калифорния. Окръжният патологичен департамент отсъжда, че смъртта е „инцидент с удавяне”. По време на аутопсията в тялото на Елиза не са открити опиати или следи от алкохол. Въпреки това, мистерията далеч не е разкрита и събирането на пъзела започва, като много неща са разкрити от полицейски доклади и проучвания. Първото парче от пъзела, което се намерило и било разгледано подробно, е запис, направен от камера в асансьора в хотела. Този запис представлява видеото, на което Елиза за последен път е била видяна жива, ако се съди по аутопсията- минути преди да умре.

В четири минутното видео, публикувано в YouTube Елиза влиза в асансьора и натиска всички бутони последователно и започва да чака асансьора да се задвижи. Виждайки, че вратите не се затварят, сякаш притискани от нещо невидимо, тя започва да се държи изключително странно. За да разберете сами, публикувам и видеото.



Първата ѝ, вече спомената странност е, че влиза в асансьора и натиска всички бутони един след друг. След това тя изчаква асансьора да тръгне, но вратите така и не се затварят, сякаш нещо невидимо ги държи. Асансьора така и не тръгва. Тя се оглежда и започва да се крие, притискайки се към ъгъла на асансьора, сякаш чакайки някой да дойде и да я потърси. След това (около 110-тата (1:50) секунда във видеото) излиза от асансьора и започва да опипва нещо невидимо. Сякаш говори и докосва някой… или може би съзнанието й е размътено? След това тя просто се отдалечава. И чак тогава, след около 2 минути и 25 секунди след натискането на първия бутон в асансьора, вратите най-после се затварят и празния асансьор започва да се изкачва по етажите.

Ако лекарите са отгатнали часа на смъртта правилно, значи само минути след видеото Елиза е получила достъп до покрива на хотела (до който няма достъп дори част от персонала на хотела), изкачила се е до така известния резервоар и някак се е удавила или е удавена в него.

Последната снимка на Елиза в баня в хотела:


Нейното тяло е намерено две седмици по късно след многобройни оплаквания на клиенти на хотела от водата, идваща от резервоара на покрива (тя била замърсена и ужасна на вкус).

Виждайки кадрите от асансьора, повечето хора биха заключили, че Елиза е под влияние на опиат. Въпреки това, Елиза никога не е ползвала упойващи средства и аутопсията го доказва. Ако човек се вгледа в детайлите и странните обстоятелства около тази смърт, тя става още по загадъчна. Но дали можем да я разгадаем, търсейки на пръв поглед незначителни отломки от пъзела?

МРАЧНОТО МИНАЛО НА ХОТЕЛ „СЕСИЛ”

Построен през 1920-та година, хотел „Сесил” има за цел да „приютява бизнесмени и джентълмени, дошли в града за нощ-две”. Но за кратко той е засенчен от големите и бляскави многозвездни хотели от онова време. Разположен е в близост до скандалния по онова време градски район Скид Роу (Skid Row). Хотелът започва да предлага стаи под наем за дълго време на евтини цени, находчива политика, която привлича клиентите от средна класа. Репутацията на хотела бързо се променя от „хотел с находчива политика” на „прокълнат хотел”, след поредицата убийства и самоубийства, случили се зад стените му, а също и заради серийните убийци, вилнели из стаите му. Дали Елиза Лам не е била застигната от проклятието на хотел „Сесил”?

Статия в „Лас Вегас Гардиън Прес” за мрачната история на „Сесил”, гласи:

„Част от гнусната история на „Сесил” е формирана около серийните убийци Ричард Рамирес (Richard Ramirez) и Джак Ънтърведжър (Jack Unterweger).

Днес и двамата са мъртви. Рамирес, наричан „Нощния преследвач”, е живял в „Сесил” през 1985 година, в една от стаите на евтините последни етажи. Дължал е 14 долара на нощ. В хотел, изпълнен с постоянни наематели и техните спорове, Рамирес остава незабелязан и под носа на персонала успява да убие 13 жени.
Ричард Шейв казва относно него: „Той изхвърлял окървавените си дрехи в обикновен контейнер за боклук късно през нощта, и после се връщал обратно в хотела”.

Джак Ънтърведжър е бил журналист, пишещ за различните престъпления в Лос Анджелис за австрийско списание през 1991 година. Обвинен е за убийствата на три компаньонки, настанили се за кратко в „Сесил”. В последствие на 29 юни, 1994 година той се самоубил чрез обесване. Шейв казва за него: „Той е бил повлиян от Рамирес и сме убедени, че заради него се е настанил „Сесил”. Искал е да повтори действията на Нощния преследвач.”

През 50-те и 60-те години на XX век „Сесил” е печално известен с многобройните самоубийства чрез скачания през прозореца от гости на хотела.

Хелън Гърний била в петото десетилетие от живота си, когато скочила от седмия етаж на хотела на 22 октомври, 1954 година.

Джулия Мур скочила от осмия етаж на 11 февруари 1962 година.

И още много такива печални случаи съпътстват мрачната история на хотел „Сесил”. Елиза Лам е поредната жертва на това място и ни кара да се запитаме: „Какво не е наред с този хотел?”

ФИЛМЪТ „МРАЧНА ВОДА” И ДАЛИ ТОЙ ИМА НЕЩО ОБЩО?

История на Елиза Лам поразително напомня на трилър-ужасът „Мрачна вода” (Dark Water), пуснат по кината през 2005 година, цели 8 години преди гибелта на Елиза. Дахила, главната протагонистка в историята, живее в апартамент заедно с младата си дъщеря Сесилия. И двете имена, на майката и дъщерята, носят някакво особено значение. Black Dahila (Черната Дахила) е прякор, даден на Елизабет Шорт (Elizabeth Short)- жена, убита по жесток начин през 1947 година. Говори се, че е станала жертва на религиозен култ. Според полицията на Лос Анджелис Елизабет е била отседнала в „Сесил”, преди да загуби живота си.

Полицаи от отдела за серийни убийства в полицейската централа в Лос Анджелис казват:

„Черната Дахила, с истинско име Елизабет Шорт, според поне една книга е стояла по цяла нощ в бара на „Сесил” и е пиела преди да бъде убита през 1947 година. Ако се съди по това, тя често е била пияна и е била лесна плячка за убийци. Ала повечето историци казват, че никой не може да изясни случаят с Черната Дахила, тъй като се е случил прекалено отдавна и фактите са мъгляви.”

Във филма името на дъщерята, Сесилия, ясно е свързано с хотел „Сесил”.

Както и да е, отплесвам се. Във филмът Дахила се нанася в апартамента и вижда, че от тавана на банята ѝ (стаята, в която живее се намира на последния етаж на сградата от филма) капе черна вода. В последствие разкрива, че млада жена се е удавила в резервоар на покрива и тялото й е започнало да се разпада и гние, почернявайки водата. Така е открита и Елиза, след оплакване от черна вода в баните на хотела. Дали пък някой луд убиец не е пожелал да повтори „Мрачна вода”?

ОЩЕ СТРАННИ ФАКТИ


Малко след откриването на тялото на Елиза, на Скид Роу избухва епидемия от туберколоза, на пръв поглед странно явление. Но има нещо още по странно- при подобни епидемии за проверяване дали човек е заболял се използва тест, наречен ЛАМ-ЕЛИЗА. Дали е съвпадение? Или пък не?

В КРАЙНА СМЕТКА…

мистерията на Елиза Лам остава неразкрита, но детайлите сякаш никак не помагат. Дали неведомо присъствие се е разгневило и дали то е отговорно за мрака, надвиснал над хотел „Сесил”? Или просто проклятието на хотела отново е задействано? Дали някой е свързал Елиза и туберколозата, разпространявайки я из Скид Роу? Дали просто Елиза не е полудяла и се е удавила, а всичко друго е съвпадение? И което сякаш е най-логично - дали някой луд убиец е пожелал да повтори „Мрачна вода”? Въпроси без отговор. Ала този случай няма да се забрави. Защото коя мистерия оставя забравена, а не гризе човешкия ум?

Източник

16 септември 2016

Малки мистерии: сибирското момиче от старите снимки

Намерих интересна статия в сайт с още по-интересното име "Urban Ghosts" (Градски призраци). В този материал са събрани 10 по-малко познати мистерии. Реших да развия оригиналната статия в нова поредица в Мистерика. Статиите от тази поредица обаче ще са по-малко от 10, защото за някои от случаите вече съм писал. Което ме радва - доказателство е, че в блога покривам все повече и повече мистерии, дори и да минават за малки.

*********************

На служителите в регионалния музей в Красноярск, Сибир, Русия била възложена задачата да дигитализират множество от старите фотографии от началото на 20 век. Тогава те забелязали нещо странно - едно и също момиче неизменно присъствало на около 20 фотографии и 4 стъклени негатива, всички заснети между 1906 и 1908.

Тя винаги е облечена в бяло, винаги е застанала в почти една и съща поза и изражението на лицето ѝ е едно и също. Нещо още по-странно - момичето е намерено дори на снимки, на които първоначално се е мислело, че я няма, но след дигитализацията е направено увеличение и тя е открита в далечината като съвсем малка, едва видима фигура.

Кое е това момиче? Може би е роднина на фотографа и затова присъства на тези снимки? Досега никой местен жител не се е появил с информация за нея - нещо от рода на "да, това е прабаба ми, имаме нейни снимки в семейния албум". Какво е станало с детето след 1908 и защо няма други нейни снимки в последвалите години?

Източник