02 септември 2015

Вълкът на два крака

История изпратена на американския блог "Phantoms & Monsters".

Аз живея в малък град наречен Пенфийлд в Пенсилвания. Това се случи през късния юли тази 2015-та година. Прибирах се от работа към вкъщи по пътя "Бой Скаут Роуд". Обикновено се движа по главните пътища, но понякога използвам и второстепенните, за да се насладя на природата. След като завих в един завой, видях голямо кафеникаво животно приклекнало край пътя. Забавих скоростта, за да видя по-добре какво е това. Тогава то обърна главата си към мен. Имаше голяма глава, жълтеникави очи и издължена муцуна. Не можех да повярвам какво виждаха очите ми. То ядеше някакво животно ударено от друга кола, може би сърна.

Веднага натиснах педала на газта и не го отпуснах докато не стигнах у нас. Изскочих от автомобила и изтичах в къщата като веднага заключих вратите. Грабнах пушката от килера и я заредих. Дори слязох в мазето и взех сребърния нож за отваряне на писма, който някога е принадлежал на дядо ми.

Не видях втори път съществото, но искам да разкажа за нещо случило се месец преди това. Зареждах бензин на бензиностанцията, когато до мен спря един пикап на горските. В каросерията му имаше убит лос. Много от лосовете имат каишка с радиопредавател и когато някой умре е работа на горските да разберат какво е станало. Аз попитах човека за този лос (на 2-3 години максимум), гърлото му беше разрязано. Горският служител ми каза, че няма идея какво се е случило, но когато намерили животното, каишката била на няколко метра от него. Първо си помислил, че това е дело на мечка, защото единствено тя е толкова едра, че да се справи с лос, но никъде не се виждали мечи следи. Освен това разрезът на гърлото бил твърде чист. Тогава не обърнах много внимание на този разговор, но си го спомних след като видях онова същество.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Калифорнийската гризли мечка - един от "обикновените" криптиди

01 септември 2015

Мистерика Бюлетин - 1 септември 2015

Ето най-интересното публикувано в другите мои блогове през изминалия месец Август.

"Странни игри в странни дни"

Kholat - по случая "Дятлов"

"Хакер на живота"

Проверка дали някой не ви следи на улицата

"Мистерика Дейли"

[5 август 2015] Зачестяват небесните феномени в зелен цвят

[24 август 2015] Филми на ужасите - Есен 2015

[25 август 2015] НЛО дебне дете в продължение на седмици

[28 август 2015] Животни стават все по-интелигентни, да му мисли човекът...

[30 август 2015] Съвпадение на събития през Септември 2015

Миналият месец приключи последната засега анкета в блога с въпрос "Какъв да е следващият експеримент "Мистерика"? Убедително победи отговорът "Посещение на място в България с паранормална слава".

За една такава експедиция ще е нужно доста време за подготовка, затова междувременно мисля да посетя някои не-толкова паранормални места. Първото което вече посетих, е крепостта "Траянова врата", позната и като "Маркова механа". За нея съм писал тук:


Наскоро приключи допълнителната реставрация на тази археологическа забележителност и определено има какво да се види. Посетих я в късния следобед / ранната вечер, пътят до там изглежда доста живописно и дори леко зловещо с падането на мрака. Измервания с моите уреди не успях да направя, но поне направих няколко снимки с фотоапарат и телефон. На последната снимка, мисля, че това е старият тунел, който не е съвсем ясно дали не води до някакви тайни подземия. Преграден е, да не вземе някой да се рови из него.









ПОДОБНИ СТАТИИ:




Мистерика Бюлетин - 1 август 2015

31 август 2015

Телефонно устройство на 1200 години?

Южна Америка винаги е била привлекателно място за всякакви любители-археолози, тип "Индиана Джоунс". Един от тях е бил пруският аристократ барон Валрам Фон Шолер (Walram V. Von Schoeler) участвал в множество разкопки в Перу през 30-те години на ХХ век. Именно тогава се предполага, че е намерен този странен артефакт твърде много приличащ на телефон:


Днес този предмет се пази в музей в Мериленд, САЩ, възрастта му се оценява на между 1200 и 1400 години. По онова време в долината Рио Моче в северно Перу, мястото на предполагаемото намиране на "телефона", са живели хората от племето Чиму (Chimu). Те не са имали писменост и не са оставили някакви надписи, които да хвърлят повече светлина върху предназначението на този предмет. Въпреки това са били развито и напредничаво общество. Имали са инженерни познания за прокарването на напоителни канали, освен това са познавали обработката на метали. Тяхно дело е това изображение на божество върху метална плоча:


Освен това са били вещи в архитектурата и скулптурата, както е видно от долните снимки:



Столицата им се е наричала Чан Чан (Chan Chan), което буквално значи "Слънце Слънце". Заемала е площ от близо 20 квадратни километра и се изчислява, че през 1200 година в нея са живели 100 000 човека. Били са общество с ясно изразена йерархия, властта се е упражнявала отгоре - надолу.


Културата Чиму е възникнала около 900 г. от н.е. и изглежда е била покорена от Инките през 1470 г., преди появата на испанците, които макар и грабители на злато, щяха да документират в по-големи подробности това общество.

Да се върнем на странния артефакт. Виждам проблем с годините, ако той е на 1200-1400 години, а народът Чиму се е появил около 900-ната година, то "телефонът" не би трябвало да е тяхно дело, а на друга култура съществувала преди тях. Но при датировка на древни предмети винаги има доза несигурност, затова въпросът остава открит.

Освен това странно защо в оригиналната статия дори не се споменава възможността това "устройство" да е измама. При всякакви по-спорни археологически открития, поне се споменава този вариант. Нима учените са толкова сигурни в неговия древен произход? Аз запазвам своите съмнения - този немски барон нищо чудно да не е бил удовлетворен от нещата, които е намерил, и да е решил да запише името си в историята с първия в света телефон.

Винаги съм си мислил, че за телефонни комуникации е необходимо електричество. Поне такъв е апаратът на Александър Бел изобретен през 1876 г. Всъщност подобни устройства има и преди това (като това на немския физик и изобретател Йохан Филип Райс от 1861 г.), а чисто механични устройства има още преди това. Принципът е следният:

Две хартиени чаши или консервени кутии са свързани с връв или конец. Когато връвта се опъне и някой говори в една от консервните кутии, дъното действа като мембрана, преобразувайки звуковите вълни в надлъжни механични вибрации, които от своя страна създават напрежение във връвта. Тези отклонения в напрежението, създават вълни, които пътуват до другия край, дъното на другата консервена кутия започва да вибрира по същия начин като първата, като по този начин пресъздава звука. Най-ранните подобни устройства са от 1664 г. (Wikipedia)


Предполага се, че на подобен принцип е действал и древният индиански телефон. Ако това е така, то артефактът от Южна Америка ще предшества европейските аналози с няколко столетия! За жалост индианският телефон е твърде крехък, за да го пробват учените на практика.

Да допуснем все пак, че това действително е било комуникационно устройство, за какво би служил, ако предава звуци едва на няколко метра? Според някои чрез него в строго-йерархичното общество Чиму, се е избягвал пряк контакт. Висшестоящият и подчиненият са стоели в различни помещения и чрез телефона са се предавали команди - така е нямало опасност от политическо убийство. Други мислят, че устройството е имало ритуални функции - жреците са го показвали на простолюдието и са го омайвали с твърдението, че това което се чува са гласовете на боговете. Трети пък смятат, че устройството не е било нищо повече от детска играчка.


Аз искам да обърна внимание на един друг вариант. Възможно е артефактът само външно да има прилика с телефон, а всъщност да е служил за нещо съвсем друго. Нещо подобно съм описал тук:

Древен летателен апарат или вечерята за довечера?

30 август 2015

Късометражен филм на ужасите: "Night Watchmen" (2014)

Препоръчително е гледането късно вечерта....

29 август 2015

Едно прокълнато черно огледало

Това е една много добра статия на Грег Нюкърк от сайта "Week in Weird". Преди често взимах материали от тази интернет страница и съм останал с впечатлението, че хората, които я движат, са отдадени паранормални изследователи, а не някакви търсачи на сензации. Повествованието в първо лице е от Грег.

Прокълнатите предмети са капризни. Много хора твърдят, че притежават такива, други ги колекционират, а още повече ги продават. За жалост, колкото и зловеща да изглежда старата ви кукла, повечето прокълнати предмети изпитват силен сценичен страх и отказват да се проявяват пред публика. Вместо това се задействат посред нощ, далече от скептиците и дори от погледа на охранителните камери.

Поне така си мислехме преди да се сблъскаме с Тъмното Огледало, мистериозно парче стъкло всяло ужас в стотици хора - от вярващи до скептици - и то едва за няколко кратки месеца. Честно, не съм виждал нищо подобно в моя живот.


За последните 15 години от както проследявам криптозоологически чудовища и паранормални мистерии, аз съм събрал добър асортимент от предмети, които може би са обладани. Някои са свързани с известни случаи като "Амитивил", някои са от случаи, които лично съм изследвал, а трети просто са ми дадени от бившите им собственици, част от които са паранормални изследователи като мен.

След известно време осъзнах, че няма смисъл да пазя тези неща заключени в щабквартирата на "Planet Weird" и организирахме пътуващ музей с моята съпруга Дана. За последната година той посети множество конференции и събития в страната (САЩ), както и легендарни прокълнати места с паранормална история. Ние не продаваме нищо, нито пък взимаме такса да показваме колекцията си, просто ни доставя удоволствие да го правим.


Постепенно нашата колекция нарастваше. Още и още хора се свързваха с нас с желанието да се отърват от проблематични показалци за Уиджа, зли картини и дори неща като шепа гробищна пръст.

Може би си мислите, че със всички тези прокълнати неща в щабквартирата ни, ние плуваме сред море от ектоплазма, преследвани от множество призраци. Но трябва да бъда напълно честен с вас, повечето от тези неща не правят кой знае какво освен да издрънкат посред нощ. Всъщност едва тази седмица ни се наложи да започнем да заключваме в кутии част от експонатите.

Понякога е нужна една капка катран, за да се развали цялата каца с мед....

През юни към нас се приближи една жена с един предмет, който започнал да причинява проблеми в семейството ѝ. Нека я наречем просто Сара. Тя ни разказа, че нейната майка посетила годишно Експо на екстрасенси от където си купила черно огледало за гадаене чрез взиране (на английски "scrying").

Дори и да не сте запознати с конкретния термин (скрайнг") не може да не сте виждали поне по филм как някой се взира в кристална топка в опит да предскаже бъдещето. От поне 10-ти век тези гадатели използват различни рефлектиращи повърхности за своите сеанси - лъскави камъни, купи с вода, тъмни огледала, за да изпаднат в състояние на транс и да видят бъдещето, да говорят с мъртвите или да извършат магически ритуал.

Днес има възраждане на това гадаене, но не под формата позната ни от киното - гледане в кристално кълбо, а чрез взиране в "черно огледало". Тези огледала лесно могат да се намерят в Ebay. (Бел. Г.Б.: потърсете "dark mirror scrying", тези пособия обаче не са много евтини, най-евтиното което намерих бе 17 долара, без да броим доставката).


Сара ни разказа как през следващите седмици майка ѝ гледала в огледалото и ставала все по-отчуждена. В случаите, когато все пак успявала да говори по телефона с нея, разговорите били изпълнени с черни мотиви. Възрастната жена споделила, че колкото и силно да се опитвала, не можела да види нищо в огледалото. Даже си мислила, че нещо не е наред с нейния екземпляр.

Майката на Сара ставала все по-затворена и обсебена от желанието да види нещо, затова дъщеря ѝ предприела мерки. Посетила дома на родителите си и поискала да види огледалото с очите си. Майка ѝ, видимо отнесена, отключила един шкаф и извадила малка рамка покрита с тъмен воал. Сара я попитала защо пази огледалото покрито и заключено, тогава възрастната жена се разревала и отговорила, че то било просто "зло". Сара го увила в дреха, сложила го в кутия и го взела у дома си.

Малко след това се свързала с нас. Макар да отдава повечето от събитията на въображението на старата ѝ майка, която взела хобито си твърде на сериозно, Сара не можела да се отърве от безпокойството, което ѝ причинявало гадателското огледало. Подари ни го при условие, че запазим нейната анонимност и редовно я информираме дали не се случва нещо. Намерихме място на огледалото във всекидневната и като повечето ни други предмети, то стоя там тихо и без проблеми.

Колкото и любопитен да бях, само съм надзъртал в огледалото. Защо? Защото се страхувах. Но не от силите, които му приписват, а от това, че няма да се случи нищо и така ще изчезне ентусиазмът ми да проучвам този предполагаем прокълнат обект. За около седмица огледалото стоя в къщата, не по-различно от който и да било друг предмет.

Сутринта на 20 юни, ние започнахме да събираме колекцията си, защото Пътуващият музей отново тръгваше на път. Предстоеше ни посещение на някогашното бойно поле край Перивил като подкрепа за шоуто "Ghost Adventures" на Ник Гроф. За първи път щяхме да показваме и тъмното огледало.

Не е необичайно за Пътуващият музей да събира посетители още преди да сме разопаковали и подредили всичко. Хората вече питаха какво е скрито под черния воал. Аз им разказах историята на огледалото и казах:

"Ако искате го вземете, използвайте, експериментирайте, тествайте, заповядайте, но на ваш собствен риск".


Една жена веднага направи отрицателен жест с ръка и каза "А, не!", други свиха устни и очи по начина по който го правим, когато се чудим за нещо, но друга жена без да губи време свали воала и грабна огледалото. Погледна в него за едва 30 секунди и изражението ѝ взе да се променя в неописуем ужас. Тя бързо остави огледалото на масата, очите ѝ изразяваха шок.

"Какво видяхте?" - нервно я попитах.

"Видях собствения си разлагащ се труп да ме гледа" - каза заеквайки - "това е тъмно огледало. Не трябваше да правя това. Имам нужда да кажа молитва. Извинете ме."

Жената бързо се отдалечи, но до края на проявата хората говореха за Тъмното Огледало, като някои се престрашаваха да го пробват сами. Много виждаха единствено своето собствено отражение, но и твърде често имаше негативни реакции, което ме накара да се зачудя дали да не преосмисля в по-силен вариант уточнението, че го пробват "на свой собствен риск".

Някои разказваха за странни видения, усукани лица или просто за безпокойство, което ги е обземало щом са поглеждали в огледалото. По-късно вечерта една жена реши да притисне ръката си към огледалото. През следващите два часа агресивно се опитваше да изтърка отпечатъците си от него. Тя също твърдеше, че е видяла собствения си труп, както и някакво видение, което не искаше да разкаже. Отпечатъците ѝ изчезнаха от стъклото, едва когато заплаши да разбие огледалото на парчета.


Огледалото сякаш не беше същото, когато го върнахме у нас, а може би аз бях по-различен. След като разопаковахме всичко и върнахме нещата по местата им, започнах да забелязвам странни неща. Често изпадах в унес, осъзнах, че всъщност през това време се взирам в покритото огледало. Яви се силно желание да погледна в него. Може би просто бях повлиян на подсъзнателно ниво от историите на тези посетители, което се бяха престрашили да погледнат, но не можех да се отърва от чувството, че самото огледало иска да погледна в него. Дали бе внушение или не, устоях и не погледнах.

На следващия месец Пътуващият музей посети известното някогашно заведение за душевноболни Пенхърст в Пенсилвания и отново взехме огледалото. Имаше все още един час докато официално отворим за публика, но домакините на проявата от Паранормалната асоциация Пентхърст вече разглеждаха огледалото. Аз им разказах обичайната история и отново ги приканих сами да погледнат. Една жена, която се представи като скептика на групата, реши да се пробва. След малко тя вече ни разказваше как виждала в огледало, че устата и се движи, макар да я е държала затворена през цялото време.

През останалата част от вечерта виденията в огледалото на посетителите бяха два пъти по-страшни от предишния път. Един едър и силен мъж чу от другите посетители за огледалото, изсмя се на предупрежденията и посегна към огледалото. Погледна в него и веднага отстъпи назад бълвайки псувни, като почти го изпусна на земята. Той каза, че видял как негов двойник надзърта през рамото му и след това се отдалечава.


За разлика от изложбата в Перивил, този път нещата не се ограничаваха само до визуални прояви. Почти половината от пробвалите съобщаваха за "електрическо" усещане струящо от рамката на огледалото, някои дори си разтриваха ръцете след това. Някои изпитваха главоболие след като поглеждаха. Една жена усетила вкуса на кръв в устата си.

Дженифър Къркланд, изследователка от "SHOCK Paranormal" взе огледалото за свой собствен експеримент в една тиха стая на бившия санаториум Пенхърст. След половин час се върна с широкоотворени от ужас очи. Твърди, че виждала хора в стаята, а нямало никой там.

Когато се прибрахме обратно у нас, поставих огледалото на обичайното му място и се строполих на дивана от изтощение след 8-часовото шофиране. Когато се събудих видях, че и двете ни котки са на стола в далечния край на всекидневната и се взират в нещо. Осъзнах две неща - досега никога не съм ги виждал и двете да стоят на един и същ стол и освен това гледаха в огледалото...което бе открито, воалът бе на пода.

Не изключвам никакви възможности. Може би котките са го дръпнали. Може би съм бил толкова изморен от пътуването, че не съм го покрил добре. Може би течението го е съборило. Тръгнах да го покривам и тогава котките избягаха панически в другата стая. От тогава те не се приближават до него, дори се крият, когато тръгна с огледалото към тях.

Това продължи и през следващите няколко дни. Всяка сутрин намирахме огледалото открито, макар да го бяхме покривали предишната вечер.

Инсталирах камера активираща се при движение, същата която използваме при търсенията на Бигфут.


В три от следващите седем нощи огледалото се откриваше, но паметта на камерата бе празна всеки път. Нито заснети котки, нито вятър, нищо. Още по-странно - на седмия ден, аз реших да проверя SD картата, но тя бе повредена. Имаше около 100 мегабайта запис, но той отказваше да се отвори. Дори опитите да я форматирам не сполучиха.

Преди няколко седмици нашата пътуваща изложба посети един музей в който предишния път имах странно преживяване (бел. Г.Б.: нападение от дух, случаката е описана в друга статия от Грег, която не съм превеждал). Тъмното Огледало отново се прояви. Поне трима човека казаха, че са виждали "черна маса" да се рее над лявото им рамо, а други твърдяха, че са се виждали остарели с 40 години.

Най-интересното се случи обаче, когато Брок и Дейв от радио "Paramania" ме поканиха за интервю на живо и взехме и огледалото.


По едно време Брок реши да погледне в огледалото. Последва възглас, след което той обясни, че видял собственото си изкривено лице с усмивка от единия до другия край.

Обратно в шабквартирата ние вече имаме проблеми. Изглежда Тъмното Огледало оказва лошо влияние. Но не само на хората гледали в него, но и на другите предмети с които е пътувало. Внезапно и за първи път, много от нещата дадени ни като прокълнати започнаха да се държат като такива. Зловещите картини най-накрая започнаха да падат от стените, кукалата Руби изчезна безследно, а също така чухме показалецът за Уиджа да се мести в стъклената си витрина посред нощ.

Поради тази причина огледалото вече не е във всекидневната ни. Увихме го в хартия и го заключихме в един сандък. Така е от няколко дни, засега няма нищо странно, останалите предмети отново са "нормални".


Имам чувството, че Тъмното Огледало не е "обладано" по принцип, а се зарежда от досега си с хора, най-вече със страх. То бе просто поредният предмет с интригуваща история, но откакто взехме да го захранваме с поток от емоции отделяни от посетителите и то на различни прокълнати места из страната, огледалото взе да се влияе от вниманието към него.

Макар и да сме в много ранен етап на експеримента с огледалото, ясно е, че то има ефект върху обкръжаваща го среда, зареждайки вече странни обекти и места. Много от предметите взеха да проявяват паранормална активност невиждана до тогава. Но защо?

Сякаш Тъмното Огледало е нещо като батерия. След всяка изложба, бе все по-трудно да се игнорират паранормалните му качества. Вярвам, че позволявайки на смелите и любопитните да поглеждат в него, без да споменавам, че това ставаше на "обсебени" места, ние го "зареждахме". И тази енергия се използваше не само от огледалото, но и от другите обекти около него.

Това не е нова идея. В много народности се вярва, че огледалата имат силата да залавят енергия, дори човешки души. Сърбите и хърватите погребват мъртвите си с огледало, за да хване душата му и да не се скита по Земята. На други места се вярва, че огледалата са вид портал към "духовното царство", а също и че могат да залавят злите духове...и да ги пускат по-късно.

Като повечето фолклорни твърдения, лесно е да се отхвърли всичко като измишльотини, но дори съвременната наука обръща внимание на възможностите на огледалата да запазват енергия. Фактически много от изследванията в "зелената" енергия са насочени към това да се използват огледала за задържане на слънчевата светлина.


И нещо наистина странно. През 2011, екип от физици излиза с твърдението, че са успели чрез огледала да превърнат "виртуални" фотони в реални такива. Цитат:

"Според теорията, огледалото може да абсорбира енергията от виртуални фотони на повърхността си и да я отрази като реални фотони. Ефектът сработва когато огледалото се движи във вакум близо до скоростта на светлината - което е почти невъзможно за всекидневните механични устройства". (Източник)

Какво ни казват тези учени? Че са хванали отражението и са го извлекли в реалността. Вярно, трябва вакум, светлинна скорост и една камара пари, но прецедентът е тук. Ако един протон съществува като отражение и е способен да се прехвърли в реалността, защо да не може и нещо по-голямо? Сега два пъти ще се замислиш преди да викаш "Кървавата Мери", нали?

Въпросът сега е, след като видяхме за едва три месеца какво направи огледалото, да продължаваме ли да го вземаме по изложения?

Разбира се! Засега макар и плашещи, нещата не са били опасни. Нищо не е политало във въздуха, никой не е бил обладаван от зла сила и на никой не са му експлоадирали очите. Засега. Защо да не споделяме огледалото с възможно най-много други изследователи? В края на краищата, колко често се случва някой да притежава предмет, който харесва да се проявява пред хората?

Може би на следващата изложба ще се появи цяло привидение, може би огледалото ще започне интелигентно да комуникира с паранормалните ни устройства, може би на някой главата ще експлоадира. Единствено помнете - поглеждате в него на свой собствен риск.


Източник

28 август 2015

Късометражен филм на ужасите: "Lights Out" (2013)

Препоръчително е гледането късно вечерта....

27 август 2015

Мистерията на вечно горящи лампи в древността

Днес в много градове, включително и в София, има от така наречения "вечен огън" - пред паметници или важни сгради. Той гори постоянно захранван от някакъв източник на гориво - обикновено газ. Има обаче писмени свидетелства, че и в древността на някои места е имало "вечни лампи". Какви са били те?


Античният автор Плутарх разказва в своето произведение "De Defectu Oraculorum" за една лампа над входа на храма посветен на Юпитер Амон в Египет. Тя стояла във въздуха и нито вятърът, нито дъждът можели да я загасят. В град Кирена, в днешна Либия, също имало подобна лампа, над олтара в храм посветен на Аполон, както и в друг храм в Армения.

Снимка на руините на храма на Аполон в Кирена:


Друг античен автор - Павзаний, разказва за златна лампа в храма на Минерва в Атина. Според неговото описание тя била направена от учения Калимах и можела да гори в продължение на година без зареждане. Също така се вярва, че Нума Помпилий, легендарният втори цар на Рим е създал светлина горяща постоянно в един местен храм. Той е можел и да комуникира с боговете. От тук изглежда тръгва и теорията, че тези "вечни" лампи са дар от извънземни. Други пък смятат, че Нума просто е открил електричеството. Неговият наследник Тул Хостилий изглежда загинал когато и той се опитал да борави с ток.

Съобщения за вечно горящи лампи се появяват и в ранното средновековие. Във Византия по времето на управлението на император Юстиниан, войниците намерили такава лампа или в Едеса или в Антиох (в зависимост от версията на легендата). Според историята тя била открита в ниша над градската порта и надписите говорели, че горяла вече от 500 години.

В Англия по времето на Хенри VIII се случило отделянето от католическата църква и обособяването на Англиканската църква. Кралят наредил всички църкви и общности, които не искат да се присъединят към новия клир, да бъдат унищожени. Дори и мъртвите не били пожалени - разказва се, че искали да премахнат една католическа гробница на благородник починал през 4-ти век. Когато я отворили, вътре намерили лампа, която все още горяла. Някои твърдели, че това всъщност е гробницата на римския император Констанций I Хлор.

Изображение на Констанций I Хлор:


След ранното средновековие съобщенията за вечно светещи лампи спират. Някои смятат, че тези истории са просто красиви измислици. Други смятат, че "вечните лампи" са били дело на дявола, а трети, както вече споменахме мислят, че са подарени на човечеството от извънземни посетили Земята.

Възможно е някои гениални хора да са целенасочено или случайно открили принципа на който действат днешните "вечни огньове" - използването на газ.

Източник

В Индия и сега има един храм (в град Jawalamukhi) в който гори огън от "незапомнени времена". Най-вероятно става въпрос именно за просмукване на газ през скалите, един естествен феномен познат и от други места. В това видео са показани снимки на такива вечни огньове (включително и от споменатия индийски храм):



ПОДОБНИ СТАТИИ:




2000 златни спирали намерени в Дания

26 август 2015

Късометражен филм на ужасите: "Lot 254" (2012)

Препоръчително е гледането късно вечерта....

25 август 2015

Троцкистите, които вярват, че извънземните ще ни донесат социализъм

Троцкизмът е комунистическо течение, за което обаче няма да разказвам в подробности, понеже "Мистерика" все пак не е политически блог. Оказа се обаче, че в самият троцкизъм има едно течение, което вярва в странни идеи. Те се наричат посадисти по името на техния някогашен лидер и смятат, че на Земята ще бъде въдворен комунизъм с помощта на НЛО и извънземните.

Тази идея се появява в Аржентина през 60-те години на ХХ век. Неин автор е аржентинецът Хуан Посадас, това явно му е "партизанското" име, защото той всъщност се казва Хомеро Фраснели (1912-1981). Спорен неговата теория необходима предпоставка за революция тук на Земята е наличието на комунистическо движение ръководено от извънземните. Идеята им всъщност стъпва на научна основа - с милиарди галактики с милиарди планети, не може да няма други "човешки" същества някъде. Следващото предположение обаче е малко съмнително - тези "човечни" извънземни...трябва да са комунисти! И като "комунисти", те биха искали да комуникират с други комунисти тук на Земята и да ни поведат към светлото бъдеще....

Тази идея в миналото е била сравнително популярна в Аржентина, в Европа обаче няма почти никакъв успех. Авторът на оригиналната статия във сайта "Vice" се е опитал да се свърже с едни европейски посадисти - в Гърция, но те отказали контакт с медиите. Мен лично не ме изненадва, че в Гърция има и такава група. В южната ни съседка има стотици групички и фракции на какви ли не предимно леви движения. Ако се чудите дали дадена идеология все още съществува - потърсете нейни последователи в Гърция.

Но да се върнем на посадистите. Те както цяло не са харесвани от другите троцкисти, както и от останалите комунисти. Извънземните не са единствената им странна идея. Посадас е подкрепял избухването на ядрена война - според него това е бил единственият начин да се унищожи капитализма.

Днес и в Аржентина не са останали много посадисти. Въпреки това са ми интересни всякакви такива странни теории съществували някога.

Източник

24 август 2015

Науката и съвпаденията - част II

Д-р Бернард Бейтман е учен силно интересуващ се от съвпаденията. Той е започнал с тяхното класифициране което съм представил тук:


В настоящия материал ще стане дума за ползите от съвпаденията.

Д-р Бейтман разказва за един случай от практиката на известния психолог и психиатър Карл Густав Юнг. Млада жена била в неговия кабинет. На Юнг му изглеждало, че нейното търсене на психична промяна е обречено освен ако той не успее да "размекне" нейната рационалистическа обвивка с "някакво по-човешко разбиране". Трябвало му магическо съвпадение. Продължавал да слуша младата жена с надеждата, че нещо неочаквано и ирационално ще се случи. Тя описвала как в съня си получила златен скарабей. Това е вид торен бръмбар, който е бил на особена почит при египтяните, които са правили наподобяващи го украшения.


В същия момент в който жената разказвала съня си, Юнг чул леко потропване по прозореца. Шумът бил предизвикван от едно от онези зелени насекоми известни в България като "майски бръмбар", за който може да се приеме, че имат някаква прилика със скарабея. Юнг взел бръмбара и го показал на жената - "ето го вашият скарабей". Това разчупило преградата между лекар и пациент в ума на жената и спомогнало за успешната психологическа помощ.


Прието е при психотерапевтични сесии психиатрите да не вдигат телефона ако звъни, да не отварят вратата ако се почука и по никакъв начин да не обръщат внимание на външния свят. Юнг излязъл от рутината и така попаднал на съвпадение което в крайна сметка му помогнало. Може би това е и начинът за намиране по-често на съвпадения - излизане от установения "път", от обичайното ежедневие. И евентуално за извличане на полза от съвпаденията.

За източник на този материал е послужила тази статия:

Jung’s Scarab as a Psychotherapeutic Technique

23 август 2015

3-годишно момче помни предишния си живот...на змия

Тази история е описана в книгата "Връщане към живота: изключителни случаи на деца помнещи предишния си живот" (Return to Life: Extraordinary Cases of Children Who Remember Past Lives) от д-р Джим Тъкър.

Далалонг от Тайланд е бил на три години когато се запознал с един познат на баща му наречен мистър Хю. За най-голяма изненада момчето започнало да разказва за един случай в който Хю убил една змия. Запитан от къде знае тази история, малкият Далалонг казал, че той бил змията. Подробно разказал, как две кучета го били приклещили в една пещера и как се бил с тях преди да дойде техният стопанин - споменатият мистър Хю. Човекът убил змията. Далалонг докоснал рамото на Хю и казал - "ухапах те тук". Изуменият възрастен свалил дрехата си и действително показал белег там. След като убил змията, Хю я сготвил и бащата на Далалонг изял едно парче от нея. Далалонг казал, че прощава на Хю, защото не било хубаво да си змия и човекът го отървал от това мъчение. Днес Далалонг убива змии като си мисли, че прави добро (и е в голяма грешка!). Освен това когато момчето се родило, то страдало от рядко кожно заболяване при което долната част на тялото му сякаш била покрита със змийски люспи.

Има много случаи при които хора, особено малки деца, твърдят, че помнят предишния си живот. В болшинството от случаите става въпрос за предишни животи отново в човешка форма. Спомените за животни са редки. Друг случай описан в книгата е на американско момче, което твърди, че е било шимпанзе живеещо в зоопарк.


Не мога да бъда сигурен до колко тази история е вярна, дори и да е написана от човек с титлата "доктор". Тя е от книга опитваща се да ни убеди в прераждането, затова имам леки съмнения. Освен това може и да става въпрос за друг паранормален феномен, а не за прераждане. Дали момчето не е "прочело" историята от ума на Хю? Дали не става въпрос за телепатия, а не за прераждане?

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Нещо вярно в астрологията

22 август 2015

Елизабет Батори - чудовище или жертва

Графиня Елизабет Батори се смята за една от най-зловещите серийни убийци в историята. Приписват и се между 80 и 650 убийства на млади жени между 1585 и 1610 година. За тези си престъпления е заточена в Чахтитския замък в днешна Словакия където остава до края на живота си. Историята на графиня Батори става легенда, пресъздава се в множество пиеси, книги и филми. На почит е сред метъл бандите. Често е сравнявана с Влад Дракула и почти е издигната до неговия статут. Въпреки това в последните години се оформя мнението сред редица учени, че всъщност Батори е несправедливо обвинена и е жертва на коварен заговор.


Елизабет Батори (1560-1614) е графиня от уважаваната унгарска аристократична фамилия Батори. Тя е братовчедка на Стефан Батори, крал на Жечпосполѝта (Полско-литовската държава съществувала между 1569 и 1795 г.) и дук на Трансилвания.

Портрет на Елизабет от 1585 година:


На 15 години, тя е омъжена "по сметка" за Ференц Надажди, на 20. Това е типичен за онези години аристократичен брак за свързване на фамилии. Като сватбен подарък Елизабет получава замъка Чахтице, който ще се превърне в затвор за нея в последните ѝ години. Само след три години Надажди става главнокомандващ на унгарските войски като ги предвожда в сраженията срещу турците. През 1604, на 48 години Ференц умира от мистериозна болест или бойна рана. През всичките години докато той е далеч на фронта, а и след неговата смърт, Елизабет Батори се грижи за имотите на семейството и за бизнес делата. Казват, че именно през тези години, тя е започнала да извършва убийства.

Първите сведения за престъпленията на Елизабет Батори се появяват чак през 1729 година, повече от век след смъртта ѝ. в книгата "Tragica Historia" на йезуита Ласло Турочи. Според него графинята отвличала или подлъгвала млади селянки с обещания за добре платена работа в замъка. Вместо това тя ги измъчвала до смърт чрез побои, горене, измръзване и т.н. След това нейните слуги събирали кръвта на девиците в една вана в която Елизабет се къпела, за да запази младостта си.

След тази първа публикация, слуховете и историите се разпространили като лавина. На Батори били приписани вампирски черти - тя хапела жертвите и пиела кръвта им. Разправяло се, че издевателствата на графинята били потвърдени от повече от 300 свидетели, някои от които лично преживели мъченията. Освен това се твърди, че по време на ареста ѝ, били намерени и много физически доказателства като телата на загиналите.

Има различни твърдения за това колко хора Елизабет Батори е убила. Разказва се, че в един дневник воден лично от графинята, били вписани имената на 650 жертви. Къде е този дневник обаче или дали въобще съществува, не е ясно.


Преди да умре, съпругът на Елизабет, Ференц заръчал на Георгий Турзо да се грижи за вдовицата му. Това е бил един важен благородник в двора на унгарския крал, именно той водил разследването срещу Батори.

Твърди се, че заради разнесли се слухове, Турзо предприел това разследване. Събрал "уж" свидетелства от 300 човека и през декември 1610 той лично пристигнал в замъка Чахтице и арестувал графинята. До процес не се стигнало - това щяло да е позор за една уважавана аристократична фамилия, а имотите на Елизабет щели да бъдат конфискувани от краля. Затова Турзо убедил крал Матияш да не съдят и екзекутират Елизабет, а да я заточат в собствения и замък. Тя била затворена в стая без прозорци, с един съвсем малък отвор за вентилация и храна. Тя живяла там 4 години докато умряла на 24 август 1616 г.

Останките от някогашният дом и затвор на Елизабет Батори:


През последните две десетилетия редица историци, най-вече Ласло Наги, оспорват разказаната история. Тяхната теория е, че самият Турзо (на долната илюстрация) е съчинил тези пъклени обвинения, за да сложи ръка на богатствата на Батори и да я ликвидира като политически опонент.


Самият крал Матияш е дължал значителна сума пари на графиня Батори и също е имал мотив да я премахне. Освен това по онова време сред простолюдието в Европа се е ширило поверието, че вдовиците се занимават с вещерство и причиняват бедствията. Каква по-лесна изкупителна жертва от Батори?

Истината за Елизабет Батори е трудно да се узнае. Поради това, че е нямало официален процес, няма и много официални документи. Известно е, че много от "признанията" на предполагаемите помагачи на Батори са изтръгнати с мъчения, след което те са били екзекутирани. Дневникът с имената на жертвите никога не е открит, историците се съмняват, че въобще е съществувал.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Берсерките - яростни войни или полудели наркомани