Какво очаквате да се случи през 2015?

21 декември 2014

Конспирация: самолет на НАСА в източна Африка

Преди няколко седмици на сателитни снимки от американско военно летище в Африка е бил забелязан апаратът на НАСА известен с името WB-57. Този самолет лети в горните слоеве на атмосферата и извършва различни научни изследвания. Тоест може да се предположи, че WB-57 е бил в Африка на поредната чисто научна мисия. С това въпросът щеше да се приключи, ако не беше доста загадъчното изказване на Джим Александър, един от официалните говорители на проеката "WB-57 High Altitude Research Program"

"Не мога да ви дам никакви (детайли)" - е казал той за ABC News на 3 декември - "знаете, че самолетът е бил там, видели сте снимката. Но аз не мога наистина да ви кажа за какво е бил там"

Едва ли от НАСА щяха да мълчат ако просто са правили научни експерименти, веднага се започнаха спекулациите, че самолетът е имал "секретна мисия".


В официалната уеб страница на НАСА посветена на този проект, се казва следното:

"Програмата WB-57 на НАСА предоставя уникална платформа на голяма височина на американските правителствени агенции, академични институции и комерсиални клиенти, с цел научни изследвания, развитие и тестване на напредничави технологии на место по целия свят. Примерите включват изследвания на атмосферата и земята, картографиране, събиране на космически прах, спомагателна поддръжка при ракетни изстрелвания, тестване на въздухоплавателни и космически системи"

Към момента НАСА притежава три напълно функционални WB-57 самолета, всички базирани в Елингтън, САЩ. Апаратите са в експлоатация от 60-те години на ХХ век.

Източник: The Gralien Report

Сега малко мои коментари. Първо, явно това не е обичайна практика, така мистериозно един от самолетите WB-57 да замине на мисия, иначе колегата паранормален изследовател и журналист Мика Ханкс нямаше да обърне внимание на новината. Чета негови материали и гледам онлайн шоутата му от години, дори си пишем от време на време, и съм забелязал, че има добра интуиция за необичайни новини. Затова мисля, че в случая е попаднал на интересна нишка.

Но няма само да го хваля, една забележка към статията му която му правят и в коментарите под нея - "източна Африка" е географско понятие, а не държава примерно като "Южна Африка", така че не става ясно къде точно е заснет апаратът. Някои читатели се чудят дали е близо до областите засегнати от еболата и дали "секретната мисия" не е свързана с тази зараза. Друг читател все пак е намерил, че става въпрос за република Джибути. Тя е буквално на километри от Арабския полуостров и в този случай е по-логично да се предположи, че мисията има нещо общо с конфликта в Близкия Изток. Вече и НАСА ли се е включила в борбата с "Ислямска държава"? Ако е вярно, това ще е новина!

20 декември 2014

Историята на драконите - истина и измислица

Драконите са едни от най-популярните и устойчиви на времето митологични създания. Легенди за тях има в различните култури - от Америка до Европа, Индия и Китай. Те се появяват в много книги, филми, и къде ли още не. Имат дълга и богата история.

(На малката снимка в ляво - статуя на китайски дракон в Тайланд, кредит: GOLFX / Shutterstock)

Не е ясно кога историите за дракони се появяват за първи път, но разкази за гигантски летящи змии има още в древна Гърция и Шумер. За дълго време за драконите се е мислило като за всички други екзотични животни - понякога полезни и защитаващи хората, друг път вредни и опасни. Това се променя с идването на християнството - драконите приемат определено зъл образ и дори започват да се смятат за пратеници на Сатаната. През средновековието представата на хората за драконите е идвала най-вече от Библията и мнозина са вярвали в тяхното реално съществуване. Не е ли това описание именно на дракон, което срещаме в "Йов: 41":

Няма да мълча за частите на тялото му,
нито за неговата сила и за прекрасното му съразмерно тяло.
Кой може да свали дрехата му?
Кой би влязъл между челюстите му?
Кой може да отвори портите на лицето му?
Зъбите му, стърчащи от всички страни, са ужасяващи.
Неговата гордост са редовете от люспи,
скрепени сякаш със здрав печат.
Те прилягат плътно една към друга
и дори въздухът не може да премине през тях,
прилепнали са една към друга,
държат се здраво и не се разделят.
При кихавицата му блясва светлина
и очите му са като лъчите на утрото,
от устата му излиза проблясваща светкавица
и изскачат огнени искри,
от ноздрите му се издига дим
като от пещ, разпалена с папур.
Дъхът му запалва въглени,
от устата му излиза пламък.

На тази картина от 1470 от Паоло Учело е изобразена библейската сцена в която свети Георги побеждава змея (змей е името с което е познат "драконът" в българските земи):


Вярата в драконите по онова време, освен върху Библията и легендите, се е базирала и на видими доказателства - или поне така са смятали. В продължения на хилядолетия хората са намирали гигантски кости по цялото земно кълбо, тогава не са знаели какво е това "динозавър" и е било съвсем естествено да решат, че са намерили останки от дракон.

Макар, че днес почти всеки, който попитате, ще ви каже как изглежда един дракон, оказва се, че представите за него се различават в различните култури. Някои дракони имат крила, други нямат. Някои дракони могат да говорят на човешки език или да издишват огън, други не могат да правят нито едно от двете. Някои са съвсем мънички, а други са дълги няколко километра. Някои дракони живеят в места под океана, докато други могат да бъдат намерени в пещери в планините.

Фолклористката Карол Роуз пише в своята книга "Giants, Monsters, & Dragons: An Encyclopedia of Folklore, Legend, and Myth" (2001) следното за драконите:

"Имат общи черти с много други зверове, като глава на слон в Индия или на лъв или хищтна птица в Близкия Изток, или пък глави на влечуги като змиите. Цветът на тялото им може да варира от зелен, червен, черен, има и жълти, сини и бели дракони".

Зоологът Карл Шукър (който е и криптозоолог) описва голяма менажерия от дракони в книгата си "Dragons: A Natural History" (1995) - гигантски змии, хидри, гаргойли, ехидни и дракони-богове. Неясно е, поне за мен, защо е включил някои от споменатите същества в категорията на драконите. Но във всеки случай, драконът наподобява хамелеон, който лесно се адаптира към културната среда на съответната епоха и приема различен вид.

Драконите и днес продължават да вълнуват въображението на хората (за щастие се възвръща и положителния им образ - лични наблюдения). Те се появяват къде ли не - от детския филм "Как да си дресираш дракон" (2010) до ориентирания към възрастните сериал "Игра на тронове". Популярните ролеви игри "Тъмници и дракони" (Dungeons and Dragons) описва повече от дузина уникални дракони, всеки с различен характер, сили и възаможности (черните дракони например са любители на змиорките, кой би се сетил).

Самата дума "дракон" идва от древногръцката "драконта" която значи "наглеждам" и предполага, че съществото пази нещо ценно. И наистина, драконите типично са обрисувани като пазещи големи купчини от златни монети или скъпоценни камъни, в което няма никаква логика - съществото е достатъчно силно за да има нужда да плаща за каквото и да било. Може би богатството има по-скоро символично значение, не за самия дракон, а за смелите рицари, които биха дръзнали да се изправят срещу него.

Драконите са едни от малкото митични същества, които са там, именно за да са противник. Те не съществуват просто сами за себе си, те съществуват за да бъдат сразени от смелите приключенци. Други митични същества като тролове, елфи, феи си взаимодействат с хората (понякога помагат, понякога вредят), но общо взето те нямат тази роля - да са явен опонент.

В християнството се описват светци борещи се с Дявола под формата на дракон. Най-известния е свети Георги. Древен град бил тормозен от ужасен дракон. Свети Георги спасил невинна девица и защитаван от кръста, убил змея. Жителите на града до толкова били впечатлени от геройството и вярата му, че веднага се покръстили.

Сразяването на дракон е важна точка в автобиографията на всеки амбициозен светец, рицар или хобит, но според легендата, чрез драконите могат да се създадат цели армии. В книгата "Encyclopedia of Things That Never Were" (1987) от Майкъл Пейдж и Робърт Ингпен, се казва, че "използването на драконски зъб предоставя прост метод за разширяване на въоръжените сили на някоя страна. За първи път е приложен от Кадъм, царя на Тива. Първо подгответе някое парче земя, така както се подготвя за сеитба. След това хванете и убийте някой дракон и му извадете зъбите. Посейте ги в подготвената земя и се отдалечете".

Скоро бойци в "бронзови доспехи и въоръжени с мечове и щитове ще се покажат от земята, там където драконовските зъби са били посадени". Тези драконови войни са жадни за битки и ако на близо няма враг, те ще се сбият по между си, затова бъдете сигурни, че вражеските армии са наблизо.

Историците вярват, че бълването на огън от драконите идва от средновековните рисунки изобразяващи "входа към ада". Често пъти, този вход е бил представян като зейнала паст на звяр от която излизат огън и дим. Ако някой вярва в буквалното съществуване на Ада, както и в буквалното съществуване на драконите и види тези рисунки, логично е да стигне до извода, че драконите издишват огън

За разлика от средновековието, днес малко хора вярват в реалното съществуване на драконите по начина по който вярват в Бигфут или чудовището от Лох Нес. Драконът (или поне драконът от западняшката версия) е твърде голям и фантастичен за да го приемат сериозно. В модерната ера на сателити и смартфони, просто е твърде невероятно, че едно такова създание няма да бъде заснето.

Макар, че само до преди век-два изглежда легендата за драконите сякаш е била потвърдена от историите на моряците завръщащи се от далечни плавания до Индонезия. Те разказвали за грамаден гущер, който дори бил наречен "комодорски дракон (на български това животно било наречено "комодорски варан"). Науката официално потвърдила съществуването на това животно чак през 1910, макар и да се разбрало, че няма нищо общо с митичните дракони.


Драконите, под една или друга форма, са около нас от хилядолетия. Те продължават да разпалват въображението, и за разлика от динозаврите, които вероятно са спомогнали за зараждането на легендата, нямат намерение да изчезват в скоро време.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Върколак търси изчезнало куче?




Бигфут и сърна-вампир от Афганистан

19 декември 2014

Отшелниците през вековете

В почти всяка цивилизация за която има запазени исторически сведения, можем да намерим истории за хора които са предпочели да заживеят откъснати от обществото. Оказва се обаче, че има различни, включително и доста странни форми на отшелничество.

Към планините!

По някаква причина голяма част от отшелниците предпочитат височините. Това е особено характерно за някогашните отшелници от Далечния Изток - Китай и Япония. Всъщност, те доста се различават от характерните за Европа отшелници, които си ги представяме (виж долната рисунка) измършавели и облечени в просто облекло, смирени и прекарващи времето си в пост и молитва.


В древен Китай тези които са ставали отшелници не са го правили непременно за да постигнат духовно просвещение. Те просто са се отвръщали от един развален свят. Хората са ставали отшелници за да декларират своето нехаресване на състоянието в което се намира обществото. Тоест тяхното отшелничество не е религиозно, а е един вид декларация срещу порядките. От колкото повече неща са се отказвали, толкова по-силна е била тази тяхна декларация. И интересното е, че противно на нашата общоприета представа, най-известните отшелници не са произлизали от "простоватия народ", а от горните класи. И макар да беше споменато, че именно тук, в Далечния Изток, отшелниците най-често са предпочитали планините, има и случаи в които отшелници са обитавали...собствения си дом - просто са прекъсвали всякакви връзки с външния свят. Тоест акцентът е върху изолацията.

И японските отшелници, също като китайските, не се вписват в нашите представи. Те са скитали обикновено сами, както се очаква от един отшелник, но понякога са го правели и по двама и дори са живели в комуни. Една разлика с китайските им събратя е това, че при тях религиозната традиция е силно застъпена. Те са отивали в планините за да се слеят духовно с природата, да изучават религиозни текстове и дори са имали познания в самозащитата - тоест били са изолирани, но съвсем не глупави, знаели са, че и други хора, бандити например, също живеят в планините. Тези отшелници са били образовани, практични и поне първоначално - независими и често хората са ги търсили за съвет. С времето някои общности израстнали и придобили престиж и власт. Развалата ги завладяла, някои комуни станали зависими от местни благородници. В крайна сметка и японските отшелници приели китайската традиция да се отделят от обществото не само заради религията, но и заради разложението в него. Те превърнали отшелничеството си в духовен идеал. Ако искаш да намериш някой, който е най-малко покварен, намери човека, който е най-изолиран.


Горе - на пилона!

Византийската империя става известна със своя специален вид градски отшелници - те вместо да отидат в дивата пустош, предпочитат да се изолират там, където всеки може да ги види. Те си построяват кули и се покатерват на тях, за да не слязат никога. Първият такъв отшелник е свети Симеон Стълпник. През 432-а година той се качва на кула в град Алепо (в днешна Сирия) и се твърди, че прекарва там 37 години. Смята се, че е починал на 103-годишна възраст. Следващите такива отшелници също започват да бъдат наричали стълпници (стилити).

Стълпниците преживявали с помощта на обществото. Симеон получавал хляб и козе мляко по веднъж на ден, като някое момче от града се качвало на кулата. Тези отшелници освен да се молят, често проповядвали от върха на своята кула. Макар дълги векове, тази форма на отшелничество да е популярна, към 15 век тя изчезва - може би защото и самата Византийска империя изчезва. Може би тази традиция частично се е запазила в манастирите, които се строят на високи и недостъпни скали - сещам се за комплекса Метеора в Гърция. Освен това в днешно време монасите от един манастир в Грузия са построили малка къщурка на върха на една 40-метрова естествено-образувала се каменна колона. В нея днес живее отец Максим - можем да го приемем за съвременен стълпник.


Странности в Европа

Днешният идеализиран образ на отшелниците идва от Европа, но това не значи, че не е имало странни практики и тук. За нормално се приема наличието на множество манастири, където мъже и жени могат да се оттеглят от обществото до желаната от тях степен. Някои от тези общности от време на време са провеждали общи молитви, в други е било строго забранено да се говори въобще и т.н. А някои от средновековните отшелници са ставали насила такива още като деца. Имало е традиция сред благородническите семейства да дават по едно дете на църквата. До стената на местната църква се е изграждала стая, детето е било поставяно вътре и след това входът е бил зазиждан. Оставяно е само едно малко прозорче през което на детето са му подавали храна, от там то е изхвърляло отпадъците и през което е можело да слуша проповедите на попа и пеенето на църковния хор. Понякога заедно с детето е бил зазиждан и възрастен отшелник, който да се грижи за него. Не ми се мисли какво са правили вътре!

Този тип отшелници са се наричали анахорети. Най-известната от тях е Хилдегард от Бинген. Тя все пак излиза от отшелническата си стая. Още като тинейджърка има видения и се прочува с тях. Освен това пише религиозни тезиси, композира музика, пътува, изнася беседи и си кореспондира с крале и папи. В крайна сметка основава и собствен манастир.


В по-късните векове много манастири западат, но обсебеността на аристократите към отшелниците не намалява. Богати англичани и германци строят фалшиви отшелнически обитания в земите си и наемат псевдо-отшелници да живеят в тях. Тези позьори е трябвало да излизат от обитанието си, когато благородникът е имал гости и да дръпват по една проповед пред тях. За пред хората, отшелникът е разнасял дебели книги и е спал на скромна сламена постеля.

И днешните отшелници...

Днес също има хора които търсят изолацията. Много все още го правят по религиозни причини, други защото не се вписват в обществото и т.н. В Япония традицията на домашното отшелничество е възродена от така наречените хикикомури (hikikomuri) - млади хора, които живеят у дома си и чиято единствена връзка с външния свят са техните родители. Те го правят защото не виждат начин да си намерят работа на свръх-конкурентния японски пазар на труда.

Имам чувството, че някои от западните "отшелници", пък го правят защото е "модерно". Някои от тях често след това пишат книги, които дори стават бестселъри. Явно и днес обществото се прехласва по отшелниците, които описват как "са се борили с мечки в канадските арктически области", "ловили са риби с голи ръце" или "са открили дълбокия смисъл на живота сред пустошта".

Социалната роля на отшелниците

Парадоксално, но изглежда практиката хора да се изолират от обществото, е благоприятна за самото общество. Много от тези отшелници са се променяли през времето на изолацията си, както се казва - ставали са смирени и безопасни за другите хора.

Самото общество е одобрявало ставането на отшелници на хора със странности - като онзи стълпник, който никога не е гледал на запад за да не залезе слънцето пред лицето му. Леко луд? Не се знае как ще му се развие тази "странност", я по-добре да си седи горе на стълба и да гледа само на изток, а не да се разхожда сред хората. Днешните отшелници също гордо се вписват в тази традиция - като онзи който е живял една година в юрта на покрива на къщата на родителите си, или един друг, който е прекосил Андите без да носи панталони. Така де, по-добре да се развява гол из планините, вместо пред някоя детска градина.

А и по някаква странна причина обществото винаги е търсило съвети от отшелниците. Някак си, по-лесно ни е да взимаме решения, ако набедим определена група хора за достатъчно мъдри за да ни дават отговори на нашите въпроси.

Изглежда, че отшелници винаги ще има. Обществото се развива, казват, че някой ден може човечеството да стане космическа раса - интересно ми е какви ли тогава ще са космическите отшелници....

По идея от тази статия:

The Secret History of Hermits

18 декември 2014

Намерен е фосил на древно балоно-образно същество

Екип от международни изследователи е открил в Китай изключително рядък и добре запазен фосил на същество живяло преди половин милиард години по времето на камбрия. Това създание принадлежи към странна група балоно-образни същества плували в тогавашните земни океани.

От публикуваната статия в "Scientific Reports" става ясно, че този фосил, както и редица други, е намерен още преди няколко години в китайската провинция Юнан. От години следя статиите за научни открития и вече съм се примирил с този стил на обявяване със забавяне. Обикновено много открития първо обстойно се проверяват и едва след това се обявяват, в което има логика. Единствено, по-значимите открития и пробиви се оповестяват на момента.

Да се върнем към настоящата тема - никога досега не е намиран цялостен и добре запазен фосил на подобно същество, което позволява на учените да разберат много за него. Древното създание е получило латинското име Nidelric pugio и изглежда е било покрито с бодили. Изглежда този тип същества нямат съвременни наследници сред днешните животни.

Източник


Днес съществуват риби-балони, като показаната на снимката, но щом учените казват, значи не са роднини с намереното древно същество.


А сега една чисто моя спекулация - може би тези древни същества имат съвременни наследници, които още не са открити от науката. А може би не са открити, защото не ги търсят на правилното място - защо трябва да са останали в океана? Не е ли възможно да са излезли на сушата или дори във въздуха, както са направили днешните наследници на много древни водни същества? Може би митичните и все още недоказани "атмосферни чудовища" са наследници на тези древни балоно-образни създания? За повече информация:

Атмосферните чудовища

17 декември 2014

Остров Оук и неговата тайна

Остров Оук се намира южно от брега на Нова Скотия, Канада и на външен вид с нищо не се отличава от другите подобни острови. В непосредствена близост е до сушата - на едва 60 метра, а площта му е само половин квадратен километър. Височината му е 11 метра над морското равнище и основно на него има дървесна растителност.


Той обаче е сцена на продължило два века търсене на пиратско (или друго) съкровище. Мнозина са си пробвали късмета да разгадаят тайната му, неколцина дори са загинали там, но открито съкровище все още няма.


Всичко започва през 1795, когато намиращият се на континента 18-годишен Даниел МакГинис вижда странни светлини на острова. Любопитството му го кара да отиде и да провери какво става там. Той открива разчистено от дървета пространство в югоизточния край на острова, което е и вдлъбнато. На едно близко дърво виси система от въжета и скрипци използвани за вдигане на тежки предмети.

Даниел скоро довежда двама свои приятели и започват да разкопават вдлъбнатината. Скоро откриват преграда от камъни и стени на шахта по които се забелязват следи от изкопни дейности - вероятно с кирка. Продължили да копаят и приблизително на всеки три метра попадали на пласт дървесина. Стигнали дълбочина 9 метра и се отказали.

Мълвата за закопано съкровище обаче се разнесла. Осем години по-късно на мястото пристигнала компанията Onslow. Те продължили да копаят там където са копали момчетата, добавяйки допълнителни 18 метра - така общата дълбочина станала 27 метра. Отново на всеки 3 метра имало поставени дървени трупи. Допълнително намерили слоеве от въглени, хоросан и кокосови влакна. На около 27 метра дълбочина намерили голям камък, който имал надпис върху себе си. Един от изследователите занимавали се с надписа твърди, че той гласи - "12 метра надолу, два милиона паунда лежат заровени". Разкопките обаче били изоставени, защото ямата се напълнила с вода.

Снимка на мястото от 1931:


През 1849 се прави нов опит за разкопки, този път от компания Turo, основана от инвеститори надяващи се да спечелят от съкровището. Те успешно стигнали до старата дълбочина преди ямата отново да се наводни. Те използвали сонда за да направят дупки през които да се оттича водата. Сондата минала през различни материали - смърч, дъб, глина, празни пространства и дори метал.

"Ямата на парите", както е наречено мястото, през 1947:


През 1861 дошли следващите желаещи да си пробват късмета - Oak Island Association. По време на техните разкопки дъното на шахтата се срутило, нямало жертви, но не било ясно дали това пропадане не се дължало на това, че са стигнали до естествена кухина или се е задействал нарочно поставен капан. При тези разкопки обаче била дадена и първата жертва - един котел задвижващ помпа избухнал и един човек загинал. Разкопките на Oak Island Association приключили през 1864, когато им се свършили средствата. Следващи разкопки имало през 1866, 1893, 1909, 1931, 1935, 1936 и 1959. При някоя от тях се сетили да сипят червена боя в шахтата и така установили, че има три изхода за вода. Нова жертва била дадена през 1897, в оригиналната статия не пише как точно е загинал човека.

През разкопките от 1931 Уилям Чапел открил брадва, котва и кирка. Не е ясно дали тези предмети не са останали от някои по-ранни разкопки. През 1928 за острова разбрал производителят на стомана Гилбърт Хеден, той бил очарован от легендата и се отдал на изследване на загадката. Вярва, че е намерил връзка между остров Оук и една карта от книгата "Капитан Кид и неговият скелетов остров" (Captain Kidd and His Skeleton Island) написана от Харолд Т. Уилкинс. Хеден закупил югоизточната част на острова през 1935 и започнал да копае, но и неговите усилия не дали резултат. Все пак намерил показания на снимката камък:


През 60-те години на ХХ век с разкопки се заели от богата фамилия Рестал, при тях обаче загинали четирима души. През 1965 Робърт Дънфилд докарал на острова 70-тонен кран и издълбал шахтата до 42 метра дълбочина и 30 метра ширина. През 1967 острова е купен от Triton Alliance, Ltd, които стигнали до 72 метра дълбочина. Те спуснали камери в шахтата и според някои хора на заснетите снимки се виждат сандъци, човешки останки и сечива. За жалост снимките са с много лошо качество и е трудно да се прецени дали наистина показват това.

Мемориална плоча отдаваща почит на загиналите при търсенето на съкровището:


И до днес съкровището на остров Оук не е открито, дори не е ясно какво точно представлява. Теории има много - пиратско съкровище, скъпоценностите на Мария-Антоанета, ръкописите на Шекспир, съкровище принадлежало на масоните или на рицарите тамплиери. Според една теория това е естествена яма в която е потънал викингски кораб.

Остров Оук е навлязъл трайно в днешната култура - появявал се е в книги, филми, песни, телевизионни шоута и видео игри.


В българската уикипедия има статия за този остров, където са дадени още теории за съкровището като - тайната на някоя древна цивилизация (Атлантида, Му или Лемурия), вход към подземен град, дори космически кораб.

Легенда за остров Оук

ПОДОБНИ СТАТИИ:




От архивите: тройното убийство край езерото Бодом




Потъването на "Едмонд Фицджералд"




Канадски езера стават на желе

16 декември 2014

Странни снимки от Марс

Наскоро една от снимките, направена от лявата навигационна камера на марсохода "Кюрисити", е предизвикала поредните спекулации. На нея се вижда собствената сянка на апарата, а според някои и сянката на някой надвесил се над него...




Източник

На друга снимка, този път направена от апарата "Спирит", според някои се вижда изоставена метална кутия от амуниции.


Източник

На последната снимка пък някои виждат главата на Обама. Мисля, че това е вече малко прекалено...


Източник

15 декември 2014

Мистерика бюлетин - 15.12.2014

Вероятно вече сте забелязали новата анкета в блога - тя е изключително важна, защото ми се ще да проверя така наречения "колективен интернет разум" на читателите на блога. Дали ще можем да предскажем какво ще се случи през 2014-та година. Ще направя равносметка след една година.

Понеже имаше въпроси къде е старата анкета - тя, както и всички по-стари анкети, са достъпни в архива:


А сега малко от "кухнята" на блога - вярвам, че ще е интересно на мнозина читатели. Имам достъп до статистиката за посещения и често я преглеждам. Там има информация за това какво са търсели хората в Гугъл за да стигнат до Мистерика. Ето една извадка от произволен ден от миналата седмица:


Няколко неща правят впечатление - мнозина предпочитат да пишат на латиница, а и правописа за нищо го нямат - "kirvavata meri" :) Специално за този прословут дух съм виждал по какъв ли не начин да му пишат името (предполагам това се търси от деца) - "karvavata", "kurvavata", "krvatata"....

Радвам се, че има оптимисти, които мислят, че могат в интернет да намерят как може предварително да се сънуват числата от тотото :)

Това, че някой е търсил цена за дъска Уиджа, ми дава идеи какви бъдещи артикули да пусна в магазина...

А кой по дяволите е търсил "снимки със страшни бабички"?!  И за какво ли му са....

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Мистерика Бюлетин - онлайн гледане на Таро!

14 декември 2014

Извънземни си падат по земен хазарт!?

От време на време се появяват разни хора (основно в САЩ), които твърдят, че дълго време са работили в правителствени служби и агенции и имат данни за това, че властите са в контакт с извънземните.

Чарлс Хол (Charles Hall) не е по-различен в това отношение, бил е във военновъздушните сили и сега се е заел да пише книга за връзките на правителството на САЩ с представители на извънземни цивилизации. До тук нищо ново, вече има десетки автори, които разказват една и съща история. Чарлс обаче добавя нещо ново, което поне аз не съм срещал до сега - извънземните си падали по земния хазарт! Дали това е трик за да отличи своята книга на фона на всички останали по тази тема? Или този автор е малко по-чалнат от останалите? А може пък извънземните да са прихванали от земните пороци? Дали вече пият и бира?

Според Хол, расата с която е в контакт правителството на САЩ е условно наречена "високите бели". Тези контакти датират още от 50-те години и се изразяват в обмяна на технологии. Властите не са разкрили публично за тези връзки, защото се страхували, че извънземните не са "емоционално готови" за открит контакт. "Ново двайсе" - обикновено се казва, че човечеството не е готово за "голямата истина", сега този писател твърди това са извънземните - срамежливи ли са, какво?!

Освен това Хол твърди, че извънземни облечени в човешки дрехи и с тъмни очила посещават казината в Лас Вегас за да "разпускат". Винаги при такива посещения наоколо е пълно с агенти на ЦРУ.

Източник

13 декември 2014

Галопиращи крокодили, които са се хранили с динозаври

Кредата е период от земната история обхващащ времето от преди около 145 милиона години до около 66 милиона години. Той е забележителен със зверовете, които са бродели по онова време. През 2009 експедиция в Мароко и Нигер спонсорирана от "Нешънъл Джиографик" открива останки от няколко интересни древни крокодили.

Един от откритите видове е Kaprosuchus saharicus, който е бил дълъг около 6.5 метра и е тичал безпроблемно по земята. Той се е хранил с каквото докопа - включително и малки динозаври. Добре, че днешните крокодили предпочитат да стоят във водата и не могат да тичат като коне по сушата....


Друг от намерените видове е Laganosuchus thaumastos, който има подобни размери, но чиято глава по-скоро подсказва, че се е хранел с риба.


Трети вид - Araripesuchus rattoides, е бил дълъг едва метър и вероятно се е хранил с корени и насекоми.

Никой обаче от тези три вида не може да се сравнява с Sarchosuchus imperator, който е бил дълъг 12 метра! На долната сравнителна снимка неговата глава е най-голямата.


Източник

12 декември 2014

Няколко предимно добри космически новини

За последните една-две седмици се събраха няколко новини свързани с изследването на космоса, които си струва да отбележа.

На 5 декември НАСА успешно изстреля за първи път новия си космически кораб Орион, след което и успешно го приземи в Мексиканския залив. Мнозина вече казаха, че с това се поставя началото на нова ера в изследването на космоса от човечеството. Орион има възможност един ден да закара хора на Марс, че и дори отвъд Марс.



Е, не всички новини са така добри. Сондата "Venus Express" която се намира около Венера изглежда е изчерпала горивото си и Европейската космическа агенция е загубила връзка с нея (или просто извънземните са я завладели). Все пак този апарат вярно изпълняваше мисията си цели осем години, така че няма да е голяма загуба - всичко има край. (Източник)

Европейската Южна Обсерватория (ESO) официално е одобрила проекта за изграждането на нов телескоп в Чили, ще се нарича "Европейски изключително голям телескоп" (E-ELT) . Вече са заделени повече от един милиард евро за този телескоп, който трябва да е готов за работа през 2024 година - след точно 10 години. (Източник)

И накрая:

НАСА "събуди" апарата "Нови хоризонти", потеглил преди 8 години за Плутон

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Две космически новини




Днес "Фило" трябва да кацне на Чурюмов-Герасименко




Снимкова мозайка от всички твърди тела на които е било човечеството

11 декември 2014

Тенгризъм - древната религия, която се възражда

В древни времена народите от централна Азия са практикували религията известна като Тенгризъм. В нея централно място заема богът на небето/слънцето Тенгри, а цялата религия е фокусирана върху това да се постигне баланс с природата.

Кога точно се е породила тази религия, не е съвсем ясно, но се предполага, че това е станало през Бронзовата епоха (3300 г. пр. н. е. - 1200 г. пр. н. е.). Счита се за една от най-старите религии, съдържа в себе си елементи от шаманизма, анимизма, тотемизма, боготворенето на предшествениците, както и на монотеизма и политеизма. Тези, които практикуват тенгризма, вярват, че самото им съществуване се дължи на вечното синьо Небе (Тенгри), на плодородната Майка Земя (Умай) и на светия дух на небето.

Надпис на стара тюркска писменост, който значи "Тенгри":


При тенгризма, светът започва с Тенгри и създадения от него негов спътник Киши. Двамата летели над първичната бездна, но един ден Киши решил да полети по-високо от Тенгри. Поради своята арогантност, Киши загубил възможностите си за летене и паднал в морето. Той отправил повик към Тенгри да го спаси. Тенгри извлякъл скали и пръст от морето за да създаде суша на която да стъпи спътника му. От тази земя израсло Космическото Дърво - дървото на живота от чиито клони се появили хората и по-незначителните богове. Богът сложил там кучета и змии, които да пазят от лошите духове. Тенгри живял в хармония с Йер - духът на земята. Някои вярват, че те са били съпрузи и от техния брак се появил човекът. Йер дала на човека неговото физическо тяло, а Тенгри му дава душа, когато се роди и я взема обратно, когато умре.

Нагледна представа за светът според тенгризма, изобразена върху шамански барабан:


Има отделни вариации сред тези, които са практикували тенгризма през вековете. Примерно монголските тенгристи вярват в 99 божества, докато турските само в 17. Най-често срещаните богове освен Тенгри са Йер, Умай, Ерлик, Вода, Огън, Слънце, Луна, Звезда, Въздух, Облаци, Вятър, Буря, Гръм и Мълния, Дъжд и Дъга. Вярва се, че уважението към боговете, ще доведе до просперитет и добър живот.


Основните принципи в тенгризма са следните:

Тенгри е върховния бог. Той знае всичко и е съдник на човешките действия - добри и лоши. Той е непредсказуем.

Тенгри е силата зад всичко в природата и всичко в природата се контролира от него.

Има много различни духове сред Тендри, добри и лоши. Те могат да живеят на небесата, в подземния свят или като земни духове. Могат да нараняват хората.

Няма една истинска религия на света. Човек може да изповядва която иска религия и Тенгри ще продължава да съди кой е добър.

Всички хора са слаби и трябва да има толерантност към недостатъците. Трябва да има толерантност към различните религии и вярвания, Никой не е перфектен.

Тенгризмът е играл важна роля при гьоктюрките и при Великата монголска империя. Чингиз Хан и много от неговите последователи вярвали в тенгризма.

Тенгризмът е известен с толерантността си към другите религии. За разлика от много други религии, никога не е имало напън тенгризма да доминира. Менгх хан от Монголската империя е казал "ние вярваме, че има само един бог, с който живеем и с който умираме, и за когото имаме вярно сърце. Но както Бог ни дава различни пръсти на ръката ни, така той дава на хората различни начини да го достигнат."

Днес тенгризъм се практикува в Киргистан, Казахстан, Саха, Буратия, Тува, Монголия и Турция - на много места редом с тибетския будизъм или бурханизма. Възраждането на тенгризма започва през 90-те години на ХХ век в централна Азия и продължава и днес. Това показва издръжливостта на тази древна религия и как е издържала теста на времето.

Източник

За тези които се чудят - да, Тангра и вярванията на древните българи принадлежат към тенгризма.

10 декември 2014

Документален филм: I KNOW WHAT I SAW (2014)

Език: английски

Продължителност: 1 час и 33 мин.

Този филм е дело на НЛО-изследователя Джеймс Фокс, който е малко наивен, но много честен. Този филм не търси сензацията, дори може малко да доскучее. Ударението в него не е върху снимките и видео-кадрите на неидентифицираните обекти, макар че има такива. Основно е дадена думата на свидетели от знакови наблюдения на НЛО - и то доста сериозни свидетели - пилоти, сенатори и т.н. Та затова на някой може да му се стори скучен този документален филм, но за сериозно интересуващите се от темата, е ценен. Друг недостатък е, че трябва да разбирате английски.



ПОДОБНИ СТАТИИ:




На лов за клипове в YouTube




Извънземни ли сте?




Дали древните марсианци са загинали от атомно оръжие?